Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Меглена Кунева: България няма как да стои настрани, трябва да изградим много добър капацитет за посрещане на проблема с бежанците
04 Януари 2015

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси препоръчва в интервю за „Неделя 150” на БНР преглед на всички закони, засягащи бизнеса

 

Добър ден в „Неделя 150” на вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева.

 

Здравейте, за много години на всички.

 

За много години.

 

На всички слушатели – да сте живи и здрави, и на Вас, на екипа Ви – да имате много радост в работата си. Тя е важна. Разчитаме на Вас.

 

Благодаря, както и ние на Вас.

 

Дано да имаме смислена година във всеки един живот, във всяка една професия, дано да имаме доказателства за това, че вървим напред.

 

Дано. Как започна 2015г. за Вас, в работен режим предполагам?

 

Да, наваксвам с четенето, честно казано, на много нови интересни неща, които се случват, които се преоценяват в всяка една европейска държава, колко регулация. В момента даже, когато Вие ме включихте, четях един сериозен материал на Европейската комисия, в която тя се отказва буквално от някои от своите законодателни инициативи, за да може по този начин да се насочи само към десетте си най-важни приоритета и защото тезата, която се застъпва е, че прекаленото присъствие на регулации, особено когато тя натоварва бизнеса, не е продуктивна, не е добра в момент на криза. За съжаление Европа продължава да бъде ако не в криза, то, нека да кажем, стагнация, без достатъчен икономически растеж. Моето впечатление е, че в следващите месеци, да не кажа години, разговорът ще бъде само за икономика. Има достатъчно критични и разумни умове в Европа, които си дават сметка, че или ще задържим своето предимство в някои области на икономиката, където наистина Европа е водеща, или ще загубим световното състезание. А след това много трудно отново ще възстановим позициите си. Така че за да имаме и социална политика, и екологична – всичко онова, в което Европа е най-напред в света, трябва да си осигурим гърба, трябва да осигурим икономиката. Това е големият разговор.

Това, предполагам, е в контекста на плана „Юнкер“. Ние по-късно ще говорим за приоритетите в европейски план и ще стане дума и за това икономическо говорене, което сега ще надделее над политическото. Но как всичко това засяга България?

 

Във всяка една сричка, буквално. Никога, когато чета тези европейски политики, разсъждения, различни автори, никога не се отклонявам и за миг от мисълта как това се превежда у нас, какво следва да се случи у нас. Мога да Ви кажа още веднага в тези първи минути на нашия разговор, че как да изглежда икономиката в България до голяма степен подрежда дневния ред за следващата година у нас. Нека най-напред да започнем от средата, защото бизнесът, за да се развива, трябва да има среда. Който и да е задълбочен анализ да хванете и на българските стопански организации, и на чуждите стопански камари, ще видите, че поставят едни и същи въпроси. Буквално ни дават план за действие: административната среда, електронното правителство, което вече изпитвам неудобство да го казвам като приоритет, съдебната реформа по същия начин, толкова години, в които няма сигнална стабилност, сигнална сигурност. От друга страна това вече са и, как да кажа, последиците от липсата на тези първи три условия – това, че убиваме предприемчивите, че през образованието и през здравеопазването не даваме шанс образовани и здрави хора да имат път за развитие у нас, ако щете дори и в Европа. Но да имат личен успех, който личен успех да се трансформира в обществото. Така че планът е ясен, просто трябва да се изпълни. Мисля, че всеки може да каже, заставайки пред собствените си професионални предизвикателства, какво пречи, за да се реализира и да започнем да разчистваме най-сетне този терен, за да построим нещо здраво.

 

Понякога изглеждат като две различни действителности този тип визия, за която говорите, и другите неща, с които ежедневно трябва да се справяме в България. За Вас миналата…

 

Разбирам Ви какво ми казвате. Но това, с което се сблъскваме всеки ден, това са малките камъчета, малките камъчета, които преобръщат колата. Това са отделни парченца от една и съща мозайка, която, ако се отдалечиш и я погледнеш от страни, ще видиш, че е точно тази картина, която се изгражда пред огорченията на собственото ни ежедневие и през потискането на собствения ни оптимизъм и ентусиазъм, за да може ентусиазмът и оптимизмът в нацията да надделее. Няма отчаяна нация, която да успява. Но аз не го казвам това, за да подчертая негативното, точно обратното – аз съм оптимист за страната ни. Мисля, че разбираме къде сме, което е първата и най-важна стъпка в последна сметка. Знаем къде искаме да отидем. И между тези две точки трябва да направим свързващите стъпки. Нека да си кажем, че имаме пет неща, които да правим тази година, да ги разположим месец по месец и да не спираме, докато те не се случат. Аз мога да Ви кажа какви са те при мен.

 

Какви са?

 

След това ще Ви кажат други мои колеги или хора, които се занимават със съвсем различна професия, съвсем различен тип мечти имат и така ще получим онази позитивна оптимистична картина, оптимистична теория за нашия народ.

 

Вашите пет неща кои са?

 

Добре, да започваме тогава. Първото е: веднага още в понеделник сме се събрали с колеги, които аз координирам – министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, в този случай и министърът на регионалното развитие, за да обмислим как да направим така, че да увеличим ефектът от усилията на всеки един от тях, когато става въпрос за охрана на границите. Звучи малко сложно. Ще Ви го кажа директно с няколко думи. Центровете за бежанци, сигурността на границите, за да не минават нелегално хора през нея, което би създало голям проблем вътре в страната със „сива“ икономика, може би дори и с по-тежки отклонения. И на мен лично би ми попречило абсолютно да свърша работата си членството на България в Шенген, за отпадане на границите. Второто нещо, което…

 

Нека преди да стигнем до второто да изчистим първото, защото това е една от много важните теми, с които завършихте миналата година и започвате тази. Честно да Ви кажа, не се разбра защо снехте доверието си от Николай Чирпанлиев, за да си отиде той от поста председател на Държавната агенция за бежанците в последните дни на миналата година. Някакви одити е имало, но какво показаха те? Защо?

 

Когато се прави подобна смяна в управлението, тя не е въпрос на наказание. Ако има последици от тези одити, те вървят по друга, по административна процедура. Иначе това е политическа позиция, това не е експертна позиция и тя върви заедно с това, което е обща атмосфера, екипна работа на целия кабинет.

 

Политическа позиция означава, че той политически не се вписва в екипа Ви ли?

 

Това означава, че ние ще търсим друга динамика в развитието на тази толкова важна тема за бежанците. Ще направим необходимия подбор, за да засилим повече интеграционната част на проблема с бежанците. Искам само да Ви кажа, че от 800 деца 30 ходят на училище, което няма как да продължи по този начин. Ще направим много по-динамични връзките с Европейската комисия, нещо, което в момента не е добро, за да можем да разчитаме на помощ от страна на Европейския фонд за бежанците. България няма как да се справи включително и с тези ангажименти, които сме поели за намаляване на бюджетния дефицит. Ние трябва да разчитаме повече на помощ отвън. Така че аз…

 

Ето Ви едно заглавие от вестниците тази сутрин: „Европа ни връща 7500 бежанци“. „Три държави – това несъмнено го знаете, казвам го за нашите слушатели – три държави от ЕС напират да ни върнат 7500 бежанци, регистрирани или получили статут у нас, но избягали на запад. Германия, Австрия и Унгария са сигнализирали българското МВР за незаконно заловените чужденци“. Това е един допълнителен обратен много голям миграционен поток, ако се случи. Как се справяме с тази ситуация?

 

Точно за това е срещата в понеделник. Както Вие сама виждате, има сериозни възможности за подобряване на управлението на бежанския поток. Има необходимост от много по-висок професионализъм, от много по-добро взаимодействие и с останалите европейски страни и с техните служби. Това са неща, които аз искам да видя променени в Агенцията за бежанците. Разбира се тук сериозна координация трябва да има и с МВР, защото миграция е част от тяхната отговорност. Но аз смятам, че ще успеем да се справим с това стъпка по стъпка. Не мога и не искам да говоря в този момент за казуса с останалите европейски страни. Нито един от посланиците на тези страни не ме е потърсил, за да разговаряме по този въпрос. а само по публикации е прекалено рисково да се коментира.

 

Разбирам Ви. Вашият пост изисква определени ограничения в изявленията и прецизност. Но все пак въпросът с връщането на бежанци стои независимо от конкретиката. Смятате ли, че България трябва да предизвика дебат относно Дъблинското споразумение, дали ситуацията налага то да бъде премислено по някакъв начин?

 

Да, за това е даден сигнал доста отдавна. Не е ново и не съм го подхванала този разговор аз, но ще го продължим. През миналата година министърът на вътрешните работи имаше, част от съвета по вътрешни работи беше посветен на „Дъблин“ 2. Още в началото на следващата година, когато вече всички колеги от Европейската комисия са обратно на работа, ще поискам среща и с комисаря Аврамопулос. В края на този месец, на януари, ще има неформална среша на министрите на вътрешните работи в Рига, въпросът ще продължи да бъде поставян. Вижте, бежанците ще бъдат проблем особено за нашата част на Европа, ще бъде проблем за ЕС и ще бъде световен проблем. България няма как да стои на страни, няма как да си затворим очите. Трябва да изградим наистина много добър капацитет за посрещане на този проблем. И това е първата задача от следващата година. До март вероятно нещата ще бъдат по-кротки, заради времето, заради това, че хората по-трудно мигрират в тези атмосферни условия. Но от март нататък, за съжаление, международната обстановка не дава сигнал, че нещата ще се успокоят и това ще има определено ефект и върху България. Друг важен момент е много силните дипломатически усилия. Външната политика не е нещо отдалечено, не е нещо, което се случва на другите. Тя има значение за нас. Какво става в Сирия, какво става в Северна Африка има пряко значение за България.

 

Охраната на зелената ни граница като бариера пред нелегално преминаващите бежанци, каналджии и т.н. в добър вариант ли изглежда с продължаване на защитната ограда или там, както се нарича това съоръжение по границата? Ще имаме ли финансиране, за да бъде то удължено?

 

Това решение, което взе предишното правителство. А аз не смятам от данните, които имаме, че трябва да се променя политиката на България. В тази част, в която е изградено това съоръжение, нека да не го наричаме ограда, не изглежда точно така, а това е инженерно съоръжение. Опитът да се преминава границата нелегално е намалял 7 пъти, което е облекчение не само за нас, а и за турската страна. От това да се управлява бежанския поток, да има контрол, да има сигурност, печели и България и Турция, разбира се, печели и Европа. С това всякакви технически средства, с които може да се държи под контрол нелегалното преминаване на границите, трябва да бъдат използвани.

 

Вие изяснихте ли си откъде идва напрежението между Министерството на отбраната и МВР по отношение на охраната на границата, и конкретно това съоръжение. Още при предишното правителство имаше искри между двете ведомства за това кой плаща и кой строи, а сега вече е много силен призивът на вътрешния министър Вучков – армията да се включи по-интензивно в охраната на границата.

 

И двете ведомства – и Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната са специални по силата на това, че те са едни от малкото ведомства в държавата, които имат свои специални закони. Има Закон за отбраната и въоръжените сили и Закон за МВР. Когато има закон, се работи по-лесно и по-ясно. Искри не може да прехвърчат. Може да подобрим координация си, което правим. Можем да разчитаме на помощ едни на друг, което ще направим, включително Министерство на земеделието, например, ще се включи заради горските участъци, където могат да бъдат подобрени пътните условия. Но това е държавата – държавата има смисъл тогава, когато си сътрудничим, тогава, когато можем да намерим начина да си помогнем един на друг. Между Министерство на отбраната и МВР няма стена. Всички служим на една държава. Разбира се, има ограничения в работата на едното и другото ведомство. Министерство на отбраната не охранява границата. Няма как това да се случи, но примерно с места, където може да се преустроят, за да пребивават бежанците, т.е. с техния сграден фонд, на това може да се разчита. Може да се разчита на друга техническа помощ от страна на Министерство на отбраната. Разговорът между двамата министри беше абсолютно цивилизован, абсолютно спокоен. Аз напълно разбирам притеснението на министъра на вътрешните работи, защото когато 2013 година се стовари бежанската вълна, нямаше планиране в България. И оттогава непрекъснато на МВР се увеличава натоварването. Хората работят при много тежки условия. Това няма как да се премълчи, и не бива да се премълчава. И освен това се изтеглят, командироват се хора от вътрешността на страната. МВР отговаря за цялата сигурност , и тази ,която е по границите - Гранична полиция, и тази, която е вътре в страната. Напълно разбирам притесненията му. Повтарям, ние сме една държава и ще работим като един.

 

Добре, какъв е проблемът с включването на армията в действителната охрана на границата? Не става дума за логистика, за сграден фонд и т.н.Нормативен ли е, или концептуален в контекста на натовските ни ангажименти. Може ли да бъде променен, да бъде избегнат тази пречка?

 

И двете – и нормативен, и концептуален. Тъкмо затова за тези разговори, за да видим на каква помощ от кого може да се разчита. Областните управители също ще се включат, особено при изграждане на съоръжения. Така че ще намерим всички възможни начини. Аз не съм привърженик на честите смени на законите. Всяка смяна на закона, очертаваща правомощията на едно или друго ведомство трябва да бъде много добре премислена. Закони, които имат по 10 изменяни всяка година, и които просто следват посоката на вятъра, не са източник на стабилност. Затова нека най-напред да видим какво можем да направим със съществуващите закони, да се опитаме да засилим, да намерим възможността прилагайки тези закони да си сътрудничим по-тясно, и да направим такава концепция за охрана на границите, която да демонстрира силата на страната.

 

Ще се намерят ли парите, които са необходими за нов щат на гранични полицаи, които да поемат откомандированите, т.е. дейността на откомандированите служители, както и другите мерки, които предлага вътрешния министър – изграждане на пътища и ред други неща?

 

… (не се разбира) че ще справим с възможностите, които имаме, без да натоварваме бюджета. Тъкмо затова и министърът на земеделието и горите ще бъде поканен на тази среща. За останалото, за нов щат, твърде предпазлива съм, защото бюджетът е много, много стеснен. Искам само да ви кажа, че бъдещото председателство на България 2018 година би трябвало да започне сега. Трябва да се направи преглед на това колко знае администрацията, каква част от администрация с какво ще се занимава. Уверявам ви това е част от моите задължения. Искам да ви кажа, че всяка военна операция бледнее пред това да се организира едно председателство. Няма средства, предвидени за това, и аз съм говорила с финансовия министър, ако втората половина на годината има такава възможност да се започне работа…засега ще работим с това, което имаме, с повече напрежение, но и с по-силно чувство, че…пак ще го кажа – работим за една държава, работим за държавата си. И трябва в тези условия да работим свръх, да направим допълнителната крачка над предполагаемите ни възможности, за да можем да достигнем с повече усилия тази цел,която сме си поставили.

 

Правилно ли Ви разбрах…

 

Включително финансовото положение в страната е доста тежко.

 

Да, така е. Правилно ли ви разбрах, че според вас е необходима актуализация сред средата на годината по отношение на предстоящото председателство на България на ЕС?

 

Нека да видим как ще бъдат изпълнени приходите в бюджета, актуализацията на бюджета е друга пътека. За нас би било достатъчно всяко едно министерство да получи възможност да направи т. нар. скрининг, т.е. преглед на административния си капацитет и да започне обучение на хората. Само за пример ще ви дам, че работните групи, които България ще ръководи, български експерти ще ръководят, само в МВР са над 25. Това означава, представете си колко хора трябва да бъдат обучени, колко хора трябва да им бъдат опреснени знанията, включително и езиковите умения, и да знаят как се водят преговори, защото те ще преговарят с всички страни, плюс ЕК по съответните директиви, които ще водят. Аз не се шегувам като казах, че това по мащаб е военна операция.

 

Не, не, аз напълно разбирам колко сложна е тази подготовка едно първо председателство и всяко следващо носи съответни големи отговорности. Да не пропусна да Ви попитам ще добавите ли към вицепремиерския си ресор и охраната на границата? Налага ли се такава административна промяна?

 

Не, не, ни най-малко. Всъщност ние нямахме време в началото на тази година да говорим за това какво всъщност означава европейски политики. Европейска политика е т.нар. „План Юнкер“ – нещо, за което в България малко се говори, но то е и икономика, с която аз започнах разговорът ни. Как да направим така ,че частният сектор да повярва в страната си, да повярва, че може да се включи, защото иначе няма да видим нито един лев, нито едно евро от „Плана Юнкер“. Просто няма как да стане. Току що е отказано финансиране на един план, който забележете –Великобритания предлага по плана Юнкер, дава такова предложение, което е за борба с наводненията. И предложението, което е дадено е отхвърлено, защото просто то е изцяло обслужва публичен интерес. Т.е. трябва да има партньорство между частния и публичния сектор – нещо, което в България не го умеем, нямаме опита на финансовите инструменти как да ги съединим тези два сектора. Друга част от европейските политики, разбира се бежанците и имиграцията, но много важна е климатичните промени. Това е европейска политика и тя не засяга само Министерството на околната среда. Засяга в изключителна степен индустрията. Друга много важна част от европейските политики – това е приложението на европейското законодателство. Не просто да го напишем на хартия, а как да го приложим в страната. Но действително координационната работа, аз осъзнавам в момента има приоритет, затова я върша с удоволствие и устойчивост. Иначе с европейските политики, които се надявам да променят България, аз нямам много други източници на сила, които да са на страната на реформаторите в България. А за тях ще говорим стъпка по стъпка – тогава, когато сме готови да дадем българския принос към тях. Това ще бъде моя задача.

 

Мониторинговият доклад по механизма за сътрудничество и оценка последните събития, включително и около охраната на границата и в съдебната система, горещи страсти от последните дни на миналата година ще окажат ли влияние?

 

Да, без съмнение. Фактите ще бъдат изложени. Нека да се концентрираме в следващата стъпка какъв е нашия отговор, какъв е нашият зрял политически отговор. Искам да кажа нещо много сериозно в предполагам края на нашия разговор, а то е следното – ако България няма политическа стабилност, ако няма хоризонт на работа на правителството и парламента, е абсолютно все едно какво ще напишем ние като отговор, и колко силно ние искаме Шенген, по една много проста причина – нашите партньори трябва да знаят кой е техният партньор в България. Разбира се, бих била повече от щастлива това партньорство да минава и през подкрепата на опозицията. Но те трябва да знаят с кое правителство преговарят, и на кой парламент разчитат. Тъкмо заради това стабилността на България в момента е буквална пропуска за всеки успех, който надявам се ние ще реализираме до края на тази година. Ако няма сигнали за стабилност,нито един план, колкото и добър, който ще предложа, няма да има значение, включително и Шенген, защото последователността и изпълнението стъпка по стъпка на това, което си обещал, зависи от това дали можеш да държиш на думата си, бидейки част от изпълнителната или законодателната власт. И то на кормилото, така да се каже. Подчертавам – аз много бих искала цялата българска опозиция да бъде на страната на реформите. Но някой трябва да каже – аз отговарям, и ако няма такава сила, която да каже – аз отговарям, на България няма да бъде гледано като на стабилен партньор. Така че това е първата задача за всички нас - да направим стабилни планове през стабилно мнозинство, и през доколкото може подкрепата на опозицията. Надявам се съдебната реформа ще бъде обща територия. Ако успеем още една такава територия да отвоюваме, толкова по-добре за нас.

 

Детайл от тази политическа стабилност, за която говорите е стабилността в Реформаторския блок. В тази година с ново доверие ли влизате по между си?

 

Аз не смятам, че ние някога сме губили доверието си.

 

Имаше такива реплики в края на миналата година.

 

Правим компромиси и това е коалиция, имаме различни мнения по темпото, с което се движим, понякога по формата, но това не намалява, както виждате дотук, не намалява стабилността на Реформаторския блок. Има няколко изпита , стрес-тест, както е модерно напоследък да се каже, през които минахме, и ги минахме успешно. От моя страна мога да ви кажа, че „България на гражданите“ като част от Реформаторския блок е част от формулата на тази стабилност.

 

Останалите 4 неща в началото на тази година, започнахме с бежанците, може би второто е свързано с европейските политики…Останалите?

 

Да, за които за съжаление малко говорим ,но ще се опитам всеки път, когато има интерес, дори да го наложа този интерес, защото те наистина са важни. Това ни дава инструмент, просто трябва да посегнем към тази кутия с инструменти, която са европейските политики, да вземем този, който най-добре ни служи, и да започнем да го прилагаме, да работим с него. Съдебната реформа без съмнение, особено след доклада, е много важно. Аз тук силно ще настоявам за подкрепа от всички парламентарни групи. Заедно с министъра на правосъдието няма да спестим усилия, за да обясним стъпка по стъпка какво имам предвид. Те не са толкова мащабни и толкова далеч от мисленето, което убедена съм… във всяка една парламентарна група има едно ядро реформатори, и те ще разпознаят себе си в тази съдебна реформа. Мисля, че изборният закон е също тема за първите месеци на 2015 година, защото има местни избори, и изборният закон трябва да се изчистят мъртвите души. Най-малко да се помисли за начина, по който се гласува в чужбина. Има много теми, свързани с изборния закон, които са много важни. За средата на бизнеса, мисля, че го казахме, че трябва да отделим нужната от ненужната регулация, да си отговорим на въпроса колко държава и къде. Много голям ресурс се крие в Закона за нормативните актове. Това е начинът, по който се правят правните норми, и ако там имаме, както е в ЕС, ако навсякъде към всеки закон, към всеки нормативен акт има изискване да се прави преглед на това как ще се отрази този закон върху бизнеса, как ще се отрази върху социалната картина, как ще се отрази върху екологията, една голяма част от..как да кажа, необяснимите закони, ако щете дори и на лобизма, ще отпаднат. Ще отпаднат, защото те просто няма да бъдат доказани през този анализ. Т.е. трябва да правим законодателството по начина, по който се прави в ЕС, и ползата за нас ще бъде огромна. Това са за мен първите 4-5 неща, с които трябва да се захванем веднага. Много още от първите дни на това правителство си мечтая да направим един преглед на правната рамка за бизнеса. Не говоря само за разрешителните режими, които често се цитират. Примерно Закон за собствеността – до каква степен той дава възможност да се развива икономиката на страната, примерно Закона за кадастъра, комасацията и т.н. Има закони, които съществуват заради това, че се движи икономиката. Страни като Португалия, например, като Ирландия, които бяха в тежка криза, първото нещо, с което започнаха да преодоляват кризата, беше такъв преглед на законодателството, свързано с отношенията на собственост и на всякакви други икономически действия. Мисля, че би било много важно в България това да се направи, колкото се може по-бързо.

 

Добре, благодаря Ви за този разговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения