Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif16.08.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: „Южен поток” е в примката на четворен възел
17 Декември 2014

Не бива да бъдем принудени да платим цялата сметка по този проект, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „Монитор”

 

Г-н Дончев, какви са изводите за България след първото официално държавно посещение в Германия и срещата между премиера Бойко Борисов и канцлера Ангела Меркел, на която и вие присъствахте?

 

Това действително е първото официално посещение на премиера Бойко Борисов извън регулярните му пътувания до Брюксел и фактът, че то бе именно в Германия, е силен сигнал. Предвид сложната ситуация, в която се намира страната, посрещането на българския премиер с пълните държавни почести от канцлера Ангела Меркел е сигурен белег за връщането на доверието към правителството и това как то стои на международната политическа сцена.

 

Интересът към тази двустранна среща бе изключително голям. Ето защо извън конструктивните разговори, които водихме, няма как да подминем този жест на внимание и да не го отчетем през призмата на доверието. Казвам го, понеже няма как да пресъздам цялата анатомия на визитата, но съобщението, което бе дадено чрез нея, е напълно еднозначно и може да бъде ясно разчетено. Не бих искал да влизам в неползотворен политически дебат, но ако сравните броя на официалните посещения на предходния кабинет и на този, разликата е очевидна.

 

Сред основните теми са били енергетиката, еврофондовете и Шенген. За какво получихме подкрепа от Германия и имаше ли някакви препоръки към България?

 

Няма как в тази ситуация енергетиката да не е водеща тема. Специално с канцлера Меркел въпросът бе обсъден на ниво детайл. Но преди да влезем в някаква конкретика, бих искал да обърна внимание на нещо важно. Когато говорим за външна експертиза, особено немска, трябва да знаем, че става дума за двоен ефект ­ освен ползването на самата експертиза в сфери като управление на публичните финанси, банковия надзор, еврофондовете и дори енергетиката, това е и знак за високо ниво на взаимно доверие.

 

По време на тази визита ние им казахме: „Елате и вижте как стоят нещата отвътре. Не съдете по това какво се вижда отвън. България няма какво да крие в нито една от тези сфери”. Ние искаме енергетиката ни да бъде модерен отрасъл – до една-две години да бъде тотално либерализиран. Имаме дългосрочен интерес от въвеждането на банков надзор, от приемането ни в Шенген и т.н. Същото е и с еврофондовете – нека колегите от държавите-членки на ЕС, включително и тези от Германия да дойдат и да проверят на място как се изпълняват оперативните програми, а не само да четат одитните доклади. Всичко, което се случва тук, може да е достояние и на външни експерти, естествено, при условие че ползваме тяхната експертиза.

 

Основният фокус на разговорите ни за развитието на енергийните проекти бе насочен към търсенето на подкрепа за катализиране на обща европейска позиция. Защото когато ЕС говори в един глас, то и позицията му е по-силна и по-ясна. Трябва да се изясни какво се случва с проекта „Южен поток” и с неговите възможни алтернативи. Мисля, че бе дадена еднозначна заявка за подкрепа. Темата ще бъда повдигната и разгледана по инициатива на Меркел още в края на тази седмица по време на Съвета на Европа в Брюксел.

 

Има ли изход от задънената улица, в която влязохме с проекта „Южен поток”, и как страната ни ще се справи с кризата в енергетиката? Каква бе позицията на Германия?

 

За част от държавите членки „Южен поток” е интересен проект, но абстрактен. Той може да бъде разглеждан от гледна точка на икономическите интереси на съюза, от сигурността на енергийните доставки, дори през призмата на политически съображения. За държави-членки на ЕС, през които минава трасето на тръбата, включително България, „Южен поток” е съвсем реален и конкретен проблем. По много причини. От една страна, ние сме посочени от руска страна като причина за спиране на проекта, от друга сме в наказателна процедура от страна на ЕС заради същия този проект. От трета страна сме си делегирали правото на Еврокомисията да преговаря с Русия от наше име, а от четвърта, за да е още по-сложно, в момента редица български ведомства по процедура трябва да издават разрешителни за преминаване и строеж и т.н. Това не е единичен, а четворен възел, от който трябва да се намери някакъв изход. И то не изход в стил спасяване и минимализиране на щетите, а да не бъдат пропускани ползи. Няма как да направим това сами, защото това не е проект между България и Русия. Засягайки много европейски държави, той е свързан с пренос на газ и консумация в индустриалното сърце на Европа.

 

В крайна сметка има един сценарий, които е недопустим за България както от морална, така и от финансова гледна точка. Не бива да бъдем принудени да платим цялата сметка по този проект за това, че сме лоялен, предвидим и съвестен член на ЕС.

 

Кога точно се е заплел този „четворен възел”?

 

Отражение върху този проект имат сложните отношения между ЕС и Русия през последната година. Те са от всякакъв характер. Ако обаче трябва да диференцираме вина на ниво българско правителство, то първата основна грешка на предходния кабинет е, че заради големият си ентусиазъм за реализиране на този проект, те се опитаха да го вкарат през „задната врата”.

 

Част от реакциите в Европа бяха предизвикани именно от това, че кабинетът „Орешарски” загуби доверието на основни наши партньори. Щетата дойде от хаотичните и прибързани реакции на предходното правителство, което допълнително усложни ситуацията.

 

Сега само за две седмици ние сме провели десетки телефонни разговори и сме генерирали множество срещи по темата, за да се катализира обща европейска позиция. Мисля, че има много голям напредък и се надявам усилията ни да бъдат отчетени.

 

Какъв е изходът все пак?

 

Изходът зависи от това къде Русия и ЕС ще намерят пресечна точка. Това, за което настояваме ние, е да има ясна европейска позиция по въпроса. И ако трябва да цитирам сам себе си след срещата с еврокомисар Милош Шефчович: „Ние искаме отговор „Да” или „Не”, за да си изчистим нашата позиция. Отговор „Ще анализираме ситуацията още една година”, не ни устройва”. В този смисъл възможностите са няколко. Първата е „Южен поток” да се случи по първоначално предвиденото трасе. Не случването на този проект също е възможен сценарий. Случването на алтернативен проект „Син поток плюс” или „Южен поток 2” е друг сценарий, но не особено вероятен.

 

Вместваме сред тези варианти и едно наше по-конкретно предложение – за изграждането на газов хъб край Варна. Анализите ни показват, че един такъв проект има голям потенциал. На първо място той дава възможност за доставки на руски газ по новото трасе, освен това в доставките и преноса на газ могат да се включат и други източници. Защо не в даден момент в този хъб да се включи и българският добив на газ в Черно море.

 

Разбира се, даваме си сметка, че един такъв газов хъб не е просто техническо съоръжение, кранове и разпределителен център. Има още много неща – държавата, в която ще бъде изграден той, трябва да гарантира абсолютна сигурност, стабилност и прогнозируемост. Изграждането му на територията на страната ясно показва ангажиментите и задачите, които има пред себе си българското правителство. Освен това говорим и за законодателство – както българско, така и европейско.

 

В първия кабинет „Борисов” вие бяхте включили 4-тактовия двигател, за да наваксате изоставането в усвояването на европейски средства. Имахте идея двата програмни периода да се застъпят, а сега 2014 г. се очерта като нулева. Имате ли план как ще преодолеете това закъснение?

 

Тази година си беше изтървана, но няма да позволя това да се случи и с 2015 г. Имаше идеи, схеми и разработки, изготвени още в края на 2012 г., които можеха да позволят плащанията да се осъществят още през първата година на новия програмен период, но за нещастие те не бяха реализирани. Има вариант оперативните програми да бъдат одобрявани в края на годината, а част от плащанията да бъдат осигурявани авансово от държавния бюджет. Още преди година като депутат в 42-рото народно събрание, направих предложение да бъдат заделени 200 млн. лв. оборотни средства, които да се използват за разплащане по програмата за растеж и регионално развитие, за да не се спира работата по европейските проекти през 2014-а.

 

Колко рано започва програмният период не е въпрос само на експертно или национално самочувствие. Парите отиват там, където от тях има нужда – при месните власти, при бизнеса, при хората, ползващи социални услуги, и т.н. На второ място – ползването на тези средства трябва да стартира много по-рано. Напрежението около това колко ще платим, за да не изгубим средства, нямаше да е такова. Само ще напомня, че усвояването на евросредства в периода 2007-2013 г., започна с две години закъснение. А представете си, ако първите плащания, та дори и в по-скромни темпове, бе станало в началото на 2008 г. Това би означавало, че се движим с една година напред.

 

При кои от новите оперативни програми има проблеми и кои биха могли да бъдат дадени за пример?

 

Ние сме подали в ЕК всички оперативни програми. Беше направена зверска мобилизация и за две седмици изчистихме всички програми. Вече имаме една одобрена – ОП „Човешки ресурси”, очакваме до края на годината да бъде отворена поне още една програма и още две до края на март 2015 г. Един пакет от 4 програми от общо 7 ще ни позволи реално да имаме отворени схеми за финансиране още в средата на следващата година. Забавяне на одобрението най-вероятно ще има в програмата за развитие на селските райони, тъй като тя все още е във фаза, която не отговаря на европейските изисквания.

 

Работим по изчистване на позициите по ОП „Околна среда” и ОП „Регионално развитие”. Не разбирайте, че България не си е написала добре домашното. Проблемът идва от там, че ние имаме една позиция, а колегите от Брюксел друга, т.е. трябва да работим за постигането на пресечна точка. Веднага ще ви дам пример с програмата за околна среда – там въпросът е кой да е бенифициент на парите. Аз например не смятам, че директното прехвърляне на средства към ВиК-тата ще подобри особено ситуацията, така че ще преговаряме, докато стигнем до консенсус.

 

Когато говорим за еврофондове, е добре да знаем, че става дума за изключително сложни процедури и за харчене на милиарди. Става дума за стотици експерти и хиляди проекти. Не може всичко да е идеално. Няма държава, която да е постигнала това съвършенство. Въпросът е обаче системата да може да се самопочиства, да има добра имунна система. Така както в един човешки организъм проникват вируси и имунната му система се справя с тях, така и имунната система на държавата да реагира, когато се получи проблем, т.е. да си го решава сама. Или както казваше един мой познат ирландец – експерт в областта на еврофондовете, най-големият урок е да се научиш да откриваш грешките си сам, преди да ги е видял някой друг. Години по-късно разбрах колко е прав. От една страна, можеш да я коригираш, а от друга – ако не можеш, то поне можеш да я признаеш, преди да са я видели другите. Има голяма разлика между този, на когото трябва да посочваш грешките, и този, който сам си ги признава. Отношението е различно.

 

Какви средства да очаква бизнесът в новия програмен период? В какви области бихте посъветвали да действат по-предприемчивите българи?

 

Самата ОП „Иновации и конкурентоспособност” е на стойност 1,4 млрд. евро, без националното съфинансиране. Ако прибавим и средствата от държавния бюджет, сумата става над 3 млрд. лева. Акценти в програмата ще бъдат няколко направления в производството – стана дума за метатроника, за т.нар. чисти зелени технологии, за информационни и комуникационни технологии, индустрии, свързани със здравето, нови технологии в хранителната промишленост и т.н. Парите за бизнеса не могат да бъдат сведени само до ОПИК. Огромна част от средствата, които идват по оперативните програми – става дума за 7,4 млрд. евро, а ако към тях прибавим и всички други източници на финансиране, сумата ще набъбне до 15,2 млрд. евро. Не всички, но една огромна част от тези пари минават през бизнеса. Може би около две трети от тях. Това не е малко.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Все повече България се превръща от бюджетна към дестинация с качествен туристически продукт
12 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Красимир Вълчев: Ще предоставим повече средства на училищата, които са в по-малки и по-отдалечени населени места
10 Август 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: По казуса „Калиакра“ са заложени капани, няколко правителства са отлагали разрешаването му
09 Август 2017

Вицепремиерът по демографската и икономическата политика в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Над 3 300 000 чуждестранни туристи са посетили страната от началото на годината
09 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Издаването на паспортите с валидност 10 години ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани
08 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Заев постъпи далновидно, като подписа договора
07 Август 2017

Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

trans.gif
Екатерина Захариева: Липсата на свързаност пречи на страните от Балканите – трябват ни по-добри пътища, железопътна инфраструктура, газова и електрическа връзка
04 Август 2017

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за босненската държавна телевизия BHRT

trans.gif
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Екатерина Захариева: хората ще почувстват договора за добросъседство с Македония и чрез икономическите, и чрез културните измерения
03 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора
03 Август 2017

Още Гоце Делчев е прозрял, че на Балканите страдаме от синдрома „Колкото капи, толкова капитани”, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения