Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif19.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Меглена Кунева: Опитвам се да разделя механизма за оценка на съдебната система и Шенген, защото те наистина не са свързани
13 Декември 2014

Интервю на вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси за предаването „Седмицата“ на Дарик радио

Заместник-министър председателят по координацията на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева в студиото на „Седмицата“, здравейте.

 

Здравейте.

 

Кога България ще стане част от Шенген, както е правилното ударение, макар че българите му казват Шенген?

 

Най-коректният отговор би било да ви кажа когато сме готови, когато получим потвърждение от всички държави-членки за това.

 

Това е отговор от 2007 година.

 

Няма по правилен отговор от този. Не мога да ви посоча дата, за съжаление.

 

А какъв е проблемът в момента?

 

Проблемът е следния – имаме добра оценка от страна на комисията при мисиите, имаме подкрепящата декларация от Европейския парламент…

 

Както и преди.

 

Миналата седмица бяхме на среща с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който също каза, че стои политически зад приемането.

 

Да, и вие го обявихте.

 

Има няколко държави, които както те казват, има формулиран проблем с доверието в българската, забележете, съдебна система – съдебна и правоохранителна, най-общо казано. Те искат да получат доказателства. Това е връзката с механизма за оценка и сътрудничество по съдебната система и вътрешния ред. Искат да получат два положителни доклада. Това, например, е казано в Холандия от предишното правителство, и докато не видят такива два последователни доклада, няма да дадат зелена светлина за Шенген. Това, което аз се опитвам да направя, е да разделя този механизъм за оценка на съдебната система и Шенген, защото те наистина не са свързани. Когато обаче се правеше въпросния механизъм за съдебната система, имахме далеч по-големи надежди, че знаейки какво да правим – 1,2,3, съдебната система ще разпознае лидерството си и бързо ще има резултат. В последствие се оказа, че това не е така, и този механизъм остана, както казват в Брюксел, без възможност за санкции. Едната идея беше да се свърже с усвояването на фондовете – няма как да стане.Другата идея е да се свърже с Шенген. Това пак не може да стане от името на комисията, но някои държави-членки могат да разпознаят тази своя роля, и да продължат да настояват първо да видим едните реформи, после другите.

 

Държавите са Нидерландия…

 

Холандия, да.

 

Франция между тях ли е? След тези изказвания на френския посланик за конкретното дело?

 

Аз не бих искала да ги изброяваме една по една, защото това създава някакво чувство, че България едва ли не има врагове сред някоя от страните. Всъщност никоя страна дълго време не държи аргументи против друга…

 

Едни се отказват, други се прибавят.

 

Да, това е обикновено техника. Никоя страна не обича да остава в изолация като тази, която винаги се съпротивлява на исканията на другата страна.

 

Актуалните несъгласия…

 

Не, не, не това е важно. Аз ще направя възможното във всички страни да разпространя какви са нашите усилия за опазване на границата, защото „Шенген“ е в основата си това. Да кажа, че ние сме добър член и прилагаме вече системите, Дъблин.нет. Това са „Виза“, това са системи, които показват, че България може изпълнява задълженията си.

 

А действително ли е това така, предвид кризата миналата година с имигрантите, с това че се налага да строим огради например?

 

Ограда има и Гърция, не е проблем това. Напротив, това е техническо средство.

 

Никой не смята, че имаме проблем с границата, така ли?

 

Не. Когато се говори за доверие, аз пак ще кажа, центърът на тежестта е преместен върху това съдебната система да разпознае отговорността си. Ето това е основното, което липсва в България. Ние обаче имаме други аргументи за доверие, които аз няма да се колебая да изложа. Когато става дума за доверие по теми, свързани с енергетиката, където България е твърдо за европейския енергиен съюз, и където ние показваме доста стриктна дисциплина. Тема, свързана с бюджетния дефицит. За разлика от други държави и дори големи икономики, ние правим една много стриктна процедура, за да можем да се върнем в границата на трипроцентен бюджетен дефицит, при положение , че страната е с тежки проблеми, социални и въпреки това ние го правим. Т.е. на България може да се има политическо доверие в ЕС. Моята задача е да го покажа. Никак не е лесно, затова не мога да ви кажа какъв е срокът.

 

Ще получи ли България първи положителен доклад по механизма за сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешния ред през януари?

 

Едва ли. Няма как да е положителен, защото точно в областта, бих искала, но точно в областта на съдебната система и на правоприлагането ние нямаме успех, който е съпоставим с друга една страна, която има същия механизъм и това е Румъния.

 

Очаквате ли да бъде разделена България от Румъния?

 

Какво означава разделена? Когато докладите са с различен текст за това коя страна какво е направила…

 

За Румъния да приключи това наблюдение?

 

Не, едва ли ще приключи. Бих желала, разбира се, най-доброто на нашите съседи. Политическите изводи от това,което ще прочетем са следните. Първо, че механизмът работи в Румъния. Т.е. не можем да се оплакваме и да казваме той е толкова зле измислен този механизъм и толкова няма нищо общо с действителността, че вижте – по-добре да го махнете, защото просто не дава резултати. Не. В Румъния резултати има. И те могат да бъдат измерени. Второ, смятам че по този доклад и аз работя в момента по това, че включително и приключилата мисия от страна на ЕК…

 

Тя беше тази седмица.

 

…точно така, да очертая обема на политическа воля в този момент. Заедно с експертите, бяхме с министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи, включително изборът на личности има доста голямо значение, защото министърът на правосъдието е с опит още от служебното правителство, а министър Вучков пък има опит като зам.-министър, юристи са и двамата, с академичен опит.

 

Очаквате в доклада това да бъде отбелязано, че България е избрала тези хора?

 

Аз смятам, че политическата воля има голямо значение и разбира се е важно този, който изразява политическа воля да може да му се вярва.

 

Очаквате ли в доклада да има конкретни неща, като например, че кандидат за председател на ВКС е блъснат на пешеходна пътека, по същото време изчезва бивш ръководител на ДАНС, горе-долу по това време е застрелян важен защитен свидетел по делото, такива неща очаквате ли да бъдат описани в доклада?

 

Аз водя разговори в името на България, за да защитавам България. Защитавам я най-добре, когато България си е свършила работата. Ако очаквате,че някой друг ще ни свърши проблемите и ще даде информация за българското общество отвън, това няма как да стане. Дали ще влязат конкретни събития и факти в доклада, аз не го пиша този доклад. Пише се в Брюксел по информация, разбира се, която пристига оттук. Но българското общество иска да знае всички тези отговори. Сега, откровено да ви кажа по въпроса за инцидента с кандидата за председател на ВКС, аз мисля че това отива малко далеч като конспирация. Първо, човекът е жив и здрав, той може да говори от свое име. И второ, от ВСС беше удължен срокът. Естествено, че когато имаш мозъчно сътресение не може да се явяваш на събеседване. Удължен е срокът, така че той да може да се яви след оздравяването си.

 

Така, но той първоначално обяви, че ще се отказва.

 

Когато човек има инцидент, предполагам че това е естествена реакция и без да е променен срокът. Но с промяната на срока…

 

А теорията на конспирациите ли е изчезването на Петко Сертов?

 

Не мога да ви дам никакъв отговор по този въпрос, защото няма заключение от страна на разследващите органи. Много бих искала по този въпрос да има яснота, но не мога да измислям факти и не го правя.

 

По отношение на дебата за случайното разпределение на делата..?

 

Да, ето това е една конкретна, важна тема, по която мога да бъда повече от откровена с вас и да прехвърля билото на простото споменаване на фактите и да отида към заключения. Нещо, което се очаква впрочем от един политик. Две години имаме такъв проблем. Има сигнали за случайното разпределение на делата, т.е. че то не се случва. Знаем точно къде е тясното място – между системата, която прави делата…

 

Компютърната система.

 

…точно така и след това прехвърляме, така да се каже на паметта на файловете по-нататък. Има едно тясно място в тази поредица от събития, където може нещо да се промени. Ние сме наясно с това. Наясно сме след проверки, които са правени от Министерство на правосъдието и абсолютно директно въпросът е адресиран от министъра на правосъдието. Аз подкрепям тези усилия и съм силно критична към това, че ВСС не е взел мерки, няма реакция. Ние имаме два случая. Единият е този, за който всички знаем покрай КТБ, достатъчно сериозен сам по себе си. И другият случай, който изнесе френският посланик, впрочем този текст на писмото от страна на инвеститора е адресиран и до ЕК.

 

Впрочем съдията по делото доста яростно се защитава, тъй като и двамата сме юристи, разбираме че раздаването на присъди от посланици без да си гледал самото дело, очевидно казусът не е толкова прост, колкото го представя френският посланик?

 

Вижте, по принцип това е много рядък случай, в който всяко дело има две страни – едната е доволна, другата не е доволна, защото губи делото .По принцип са редки подобни коментари. Но когато ние имаме репутационен проблем с българската съдебна система, когато случайното разпределение на делата вече веднъж е разклатено много отчетливо през КТБ, това е проблемът с репутацията. Аз съм сигурна, че има десетки, стотици прекрасни български съдии, прекрасни български магистрати. Но репутацията на страната оказва влияние върху абсолютно всеки. Ако мислите, че е лесно да чуваш как страната ти е обиждана, защото, да – аз възприемам като обида, когато се говори за корупцията в България, не просто като оценка, по причина че познавам свестни хора във всяка една професия. И е много трудно да превъзмогнеш това и просто да си свършиш работата без да се обиждаш, да даваш аргументи стъпка по стъпка, че нещата могат да се променят.

 

Има и друго усещане – дали пък България не трябва да се защити от това чужди посланици да защитават своите фирми по този начин, когато има инстанционен контрол, например в съда, опитвайки се да повлияят върху решението?

 

Какви мерки ще предприеме съответната страна, инвеститор в България, нека да го оставим на нейното решение. Репутацията, обаче, на българската съдебна система е наша обща задача. Защото за съжаление покрай сухото гори и суровото.

 

Впрочем има и друг поглед към случайното разпределение на делата. То показва, че има съдии, на които не трябва да се падат дела, защото се смята, че те ще ги решават не според правото. Че няма например, ако имат някакъв конфликт личен на интереси, няма да си направят отвод, няма честно да го кажат, както другаде по света.

 

Затова има ВСС. ВСС е правителството на съдебната система.

 

Не е ли редно всички съдии, които не стават и не тях не трябва да се падат дела, да не са в съдебната система? А не по този палиативен начин те да стоят в съдебната система и със случайност на „онче-бонче“ да се види дали няма да им се падне делото?

 

Вие знаете добре, понеже се позовахте на факта на нашата професия с вас, че сме юристи, вие знаете много добре, че такива мерки има. Това е главният съдебен инспекторат, това са антикорупционните звена, които действат вътре в съдебната система, ако има съмнения и тези съмнения са доказани. Естествено, че правото да бъдеш магистрат може да ти е отнето.

 

Освен това има и друг проблем. Примерно преди няколко месеца гостува в България върховен съдия в един от щатите в САЩ и тя каза, че при тях няма случайно разпределение по темата несъстоятелност, защото това е много сложна материя и са се специализирали само двама-трима съдии в целия щат по този въпрос. И те ходят по много курсове, трябва да познаваш много добре нещата. Самият факт, че се иска случайно разпределение в България означава да няма никъде докрай компетентни съдии. Даже, ето в сферата на радиото и телевизията, когато ние обжалваме актове на СЕМ, там има специфики, когато се падне на някой съдия, който само и само да бъде случаен и няма никакъв опит и за двете страни не е добре.

 

Затова има колеги, които са специализирани, но вижте България години наред, аз прекрасно разбирам какво ми казвате и знам, че има такъв опит, който обаче поставя абсолютно извън всякакво съмнение репутацията на системата и репутацията на съдията. А понеже ние имаме проблеми, вие преди малко ми зададохте въпроса какво става с онези съдии, които имат конфликт на интереси и т.н, вие ми го задавате този въпрос.

 

Тях трябва да има системата да ги извади от разпределението на делата, а не да има такова.

 

Те няма да бъдат извадени от разпределението на делата, защото няма дело, което да заслужава да бъде гледано от некомпетентен или корумпиран човек, т.е. щом си съдия, ти си почтен и имаш…

 

Това трябва да се предполага. А нашата идея за случайността, означава…

 

Случайното разпределение на делата е възможност. Тя съществува и в други страни. Тя би могла в този случай считана за лекарство, за да се отблъснат всякакви съмнения, че твърде много се сраства един магистрат. Това защитава магистратите, уверявам ви.

 

Освен това има малки съдилища из страната, където пък там няма достатъчно съдии.

 

Има подсъдност. Така че в малките съдилища отиват съдии, които имат опит, който им съответства, а дела, за които ние говорихме не се гледат в районни съдилища. Така че системата е измислена.

 

Не слага ли България прекален акцент, включително и медиите през последните седмици, сложиха огромен акцент върху този въпрос, а той е многоспектърен. Всъщност, по-скоро е добре да живеем в страна, в която всеки съдия може да гледа всяко дело, по което е компетентен.

 

Сигурна съм, че ще достигнем един ден до това, но в момента не живеем в такава действителност. И трябва да направим всичко възможно, за да я създадем тази действителност, за която вие говорите. Където никой не се съмнява в честността на медиите, където никой не се съмнява в честността на съдиите, в честността на политиците, в добрата воля на лекарите и т.н. Но това е изкачване по стръмна пътека. Нямаме право да си почиваме и трябва всеки ден да правим такива усилия, които да ни водят напред, да не седим на едно място и да не се връщаме назад.

 

Защо е толкова важно да бъде разделен ВСС?

 

По същите причини. Вижте, дали ще е един или ще е в две камари, ако мога така да кажа, това е по-скоро опит да се намери един правно-технически способ, с който да се гарантира независимостта на всяка една гилдия. Когато си съдия, вероятно идеята да те оценява прокурорът, съдържа притеснения. Вероятно и обратното. Когато има Инспекторат, помислете си един инспектор, който е с опит в наказателното право, прокурор да речем, как може да бъде, да се занимава с, да проверява дела, които са чисто гражданско-правни? Въпрос на компетентност. Ние говорим с вас за право на технически способи да се реши един голям проблем на политиката в съдебната власт. Независимост, отчетност и справедливост.

 

Дали с правно-технически способи може да стане това?

 

То други няма. То с магия не става.

 

Добре. Вие между кои се нареждате – тези, които смятат, че без конституционна промяна не може да се раздели ВСС или обратното?

 

Аз искам да има бързи резултати. Аз искам да има бързи резултати, защото най-напред ние самите нямаме търпение като български граждани. И второ, защото аз искам да докажа, че мога да бъда политик, който дава резултат през работата си. Състоянието в тази система, за която говорим определено затруднява докарването на резултати. Не само „Шенген“. Редица политики в ЕС няма как да уплътнят гласа на България, ако България не е уважаван член. Няма страна, демократична страна, членовете на ЕС са само такива, в която съдебната система да не е поставена на пиедастал и да е извън всякакво съмнение. И за свързани с корупция случаи, и за професионализъм, нека да го кажа най-общо така. Тъй че аз искам, първо, резултатност. Второ, това е тема, по която би могло да се търси предварително тълкуване от страна на Конституционния съд. По-голямата част от юристите смятат, че промените, които се предлагат, могат да издържат и без промени в Конституцията, но ако се наложи, ще се мине…

 

Министерски съвет ли ще ги внесе или депутатите – чисто технически как ще стане това?

 

Естествено правосъдието има много висока степен на готовност. Първо, ще се приеме стратегията, която тази седмица се надявам да се случи това. В сряда, на следващото заседание на МС и след това стратегията да бъде потвърдена, одобрена, подкрепена с акт на Народното събрание. Дали цялата или нейни ключови моменти,зависи от това какво решат парламентаристите.

 

В нея ще има и това,че ВСС представа да бъде постоянно действащ?

 

Не. Не става въпрос за това. Става въпрос за разделянето на…

 

Само разделянето. Понеже другата идея беше да не бъде постоянно действащ ВСС?

 

Каквото излезе в сряда, нека да не минавам, защото в момента Министерство на правосъдието отразява бележките. Така че преди да са отразени бележките и стратегията да бъде внесена, на мен не ми се иска да обявявам.

 

Вие за кое от двете сте – да бъде ли постоянно действащ ВСС или не? Вашата, така, на човек познаващ всъщност материята?

 

Аз искам да има резултат. А този резултат, който се предложи, най-краткият път до резултата, аз ще го подкрепя.

 

А „за“ или „против“ сте идеята за международна експертиза на българската прокуратура?

 

Всякакъв опит отвън, изследване на всякакъв опит, България винаги е правен. Това е така наречената рецепция на чуждо законодателство. Не мисля, че има…

 

Тук не става дума за законодателство, а по-скоро да се оценят механизмите, да се направят препоръки. От прокуратурата реагираха по-скоро отрицателно.

 

Вижте, така наречените „туининг“ проекти са правени в прокуратурата. Аз смятам, че в момента прокуратурата е добронамерена и разпознава необходимостта от лидерство в тези реформи. Не искам да замествам гласа на магистратите. Не знам дали разбирате това. Искам да видя тяхното, разпознаването на тяхната отговорност. Не става въпрос изпълнителната власт да им напише стратегията, нали сме наясно с това?

 

Друго срещащо се възражение в България е, че оценката, която се прави на България няма съпоставимост в рамките на цяла Европа, че това наблюдение само за България не позволява докрай да се сравниш. Интересно е да се сравни скоростта на нашите дела, например, с тези в Италия. Или как се гледа на високопоставен човек, премиер в Италия по време на делата и какво се случва с неговите дела, докато е премиер. Или пък ръководител на Международен валутен фонд във Франция…?

 

И по двата случая имаме достатъчно информация през медиите.

 

Да. Става дума, че при единия не му се развиха делата, а другият, след като престана да бъде премиер – за Берлускони, тогава го осъдиха.

 

Да, защото има пречки, които са свързани тогава, в онзи случай с имунитет. В момента в Испания текат доста тежки корупционни дела и то за действащи министри?

 

Не, то не казвам, че България ще излезе по-добре, но може би е хубаво, ако и тях ги наблюдават по същите критерии.

 

Аз това исках да ви кажа, че се наблюдават страните. Се наблюдават. А това, което в момента прави Съвета „Общи въпроси“, който аз представлявам в страната, е една много важна инициатива от страна на Комисията, която се нарича „Върховенство на закона“ и е подобно на това, което се прави по механизма за България и Румъния с малко по-различни критерии, но напълно съпоставимо. Има така наречените таблици за представяне на отделните страни. Сравнение се прави непрекъснато. Разбира се, ако България има идея, ние можем да предложим такава политика на сравнение. Аз, например, в Съвета „Общи въпроси“ много силно подкрепям да има такава база за сравнение между всички страни. Т.е. между нас българите и идеята какво да се прави в Европа не стоят никакви препятствия. Ако смятаме, че това ще бъде прекрасна възможност да проявим нашата политическа иновативност, можем да го направим.

 

Реалистично е да падне този механизъм за конкретно наблюдение на България и Румъния и той да бъде заменен с общ европейски механизъм.

 

Заменен не. Няма нищо общо единият с другия в този смисъл. Този механизъм, който е за България и Румъния е част от това, което сме поели като ангажимент да направим в двете страни. Колкото до общата политика на върховенство на закона, тя ще функционира върху всички, включително и върху България и Румъния. Аз се надявам, че до момента, в който ние сме бавни в Европа с приемането на политики и законодателство, до момента в който излезе този механизъм на бял свят, повтарям – аз много го поддържам, дотогава надявам се механизмът ще бъде вече приключен за България и Румъния.

 

Има ли връзка между позицията на България за „Южен поток“ и Оперативните програми с европари за България?

 

В какъв смисъл?

 

Каквато връзка беше търсена миналата седмица, след като България зае категорична позиция, Путин се отказа от „Южен поток“ и еврофондовете бяха отпуснати в едно и също изявление Юнкер казва, че…

 

Не, няма. Просто съвпаднаха по време и двете събития. България се готвеше сериозно, с аргументи за отпускане на средствата, за освобождаване на средствата по Оперативните програми. И вижте, аз мога да ви кажа от опита си, от работата си в комисията, че няма служител вътре в ЕК, който да не е изключително предпазлив, когато става дума за пари. И ако не са изпълнени критериите на тези ОП, няма как да бъдат освободени средствата. Очевидно сме направили необходимите стъпка, за да може поне част от тези пари да бъдат спасени, както се казва, и да бъдат освободен, за да достигнат техните получатели тук в България.

 

Вие разбрахте ли каква е позицията на Брюксел за „Южен поток“? Понеже колегата ви Томислав Дончев през седмицата останах с впечатлението, че не може да разбере всъщност каква е европейската позиция?

 

Томислав Дончев имаше доста успешна среща. Успешна, защото гласът на България се чу на девети. Ние нямаме официална позиция от страна на Русия, което със сигурност затруднява формирането на позиция от страна на ЕК.

 

Президентът им каза „няма да строим.“

 

Едно е човек да каже нещо по медиите, друго е да изпрати много ясен и подробен сигнал към институция или към страна, каквато е в случая българската. Няма достатъчно яснота нито по газопреносната мрежа точно колко и как ще се използва, нито по финансовия модел на „Южен поток“. Така че това прави очевидно необходимо да се продължи в изясняването на тази страна на договора. България има доста ясна позиция. Ние искаме да се спазва европейското законодателство, защото това е добре за нас. Защото ако няма достъп, прочутият Трети енергиен пакет, означава, че ако се открие например газ в българския шелф, ние…

 

Не може да мине по тази тръба.

 

Точно така. Т.е. нашите интереси наистина се пазят през европейското законодателство. И трябва да видим какъв е икономическият интерес.

 

Какво казвате на тези, които през последните седмици коментират – ето, пак Турция взе газопровода. Както по времето, казват те, на Костов изпуснахме „Син поток“с много принципни съображения, ето сега за втори път Турция ще получи преноса на руски газ към Европа.

 

Ситуацията се развива. Няма все още нищо, което можем да свържем с участието на Турция. Идеята, която в последното заседание на МС се обсъжда, да има, съжалявам думата е чуждица, но е използвана – хъб, който да е на границата на трите страни – на Гърция, Турция и България, и от който оттам нататък да се разпределя газопреносната мрежа.

 

Но тя да си бъде европейска, нали, не руска, не на „Газпром“? Тя да бъде българска, през българската територия.

 

…но тя да бъде европейска. Т.е. ние да имаме директни договорни отношения, но като ЕС, то това е въпросният Енергиен Европейски съюз, да имаме директна връзка с договорна с руската страна, което разбира се ще направи по-евтин газа.

 

Това означава да стане турският газопровод, турски поток го нарече през седмицата Ердоган, да си стане в тази част, както казва Русия, но да излиза там, където се пресичат трите граници и оттам вече по български тръби.

 

Целта е да има директен договор между ЕС и Русия. Защото това ще направи газта за нас по-евтина.

 

Има ли такива разговори в момента с Русия, знаете ли за такова нещо?

 

Знам, че в България ние правим всичко възможно, за да изясним позицията на руската страна, включително и моят колега външният министър има разговори тази седмица с руския посланик. Защото, наистина, медиите не са най-добрият начин, за да могат две страни сериозно да разговарят за търговско-икономическите си отношения.

 

Добре. Благодаря ви. Заместник-министър председателят по координацията на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева в „Седмицата“.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения