Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Ивайло Калфин: Пенсионната ни система е абсурдна
01 Декември 2014

Несъбраните осигурителни вноски означават повече субсидия от бюджета на държавната в пенсионната система, казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в интервю за вестник "Преса"

 

Надзорният съвет на НОИ обяви, че бюджетът за 2015 г. е неприемлив и няма да го гласува. Възможно ли е това да доведе до корекции на определени параметри?

 

Това не се случва за първи път. Социалните партньори не са доволни по теми като нарастване на пенсиите, промяна във възрастта на пенсиониране и т.н. Министерството на финансите също не е доволно най-вече по различни административни въпроси. В тристранния съвет също има дискусии, след това предстои обсъждане и гласуване в МС, преди проектобюджетът да влезе в парламента. Има достатъчно етапи за обсъждане.

 

Преди по-малко от седмица финансовият министър се кълнеше, че минималната заплата ще замръзне на 340 лв. за 2015 г. Това е записано и в проектобюджета. Как успяхте да убедите Владислав Горанов?

 

Повишаването на минималната работна заплата предполага повече приходи в бюджета, а не повече разходи. Доста време водим разговори с финансовия министър и с министър-председателя, и то ги водим с аргументи. Очевидно е, че от тези разговори има смисъл. Нека да видим утре (днес - б.р.) в Министерския съвет какво ще се реши. Какво значи, ако има възможности да се вдигне минималната заплата с 20 лв. от 1 януари и с още 20 лв. от средата на годината? Това звучи много общо. Хубаво е да се уточним при какви условия и от януари, и от юни ще се увеличи заплатата. Тенденцията за търсене на възможност за повишаване на минималната работа заплата има много сериозни икономически обяснения. Те са свързани с ограничаване на бедността, мерки за борба с дефлацията, която е най-голямата опасност за икономиката в момента.

 

Трудни ли бяха преговорите с министър Горанов?

 

Имахме много разговори. Имахме срещи с премиера. Той чу аргументите ни и сега остава решението на Министерския съвет. Очаквам и министър-председателят да си каже мнението.

 

Тоест Борисов ще има последната дума?

 

Да.

 

Може ли да очакваме още от 1 януари минималната заплата да скочи на 380 лева?

 

Всичко е възможно. Аз съм защитавал такава работна заплата, министърът на финансите има своите аргументи. Аз не ги отричам. Нека да видим.

 

А на какво мнение са работодателите? Те обикновено са против повишаването на минималната работна заплата.

 

Аз мисля, че и за работодателите това би било полезно. Те казаха, че не е проблемът толкова в минималната работна заплата, колкото че в някои региони заплащането е много по-ниско и много хора получават именно 340 лв. Става дума за места с ниска заетост. Но не е сериозно да изграждаме икономика, свързана с ниските заплати. Минималните осигурителни прагове растат и са доста по-високи. Има сериозни аргументи и за ръст на минималната работна заплата.

 

Трябва ли да се повишават осигурителните вноски.

 

Дългосрочно да. Това няма как да стане веднага. В НОИ има доста добра информационна система и всякакви варианти и сценарии може да се изчисляват. Примерно ако през 2016 г. се увеличи с 1% осигурителната вноска, това ще донесе допълнително 232 милиона приходи в НОИ. В момента се получава следният парадокс. Хората си самофинансират пенсиите, доколкото НОИ е свързан с бюджета и голяма част от бюджета му е трансфер от националния. Ако един български пенсионер взема примерно 200 лева пенсия, от тях ние не си представяме, че той ще пести. Със сегашната система на ДДС 40 лв. от тази пенсия отиват само за този налог. А ДДС е някъде около 70% от приходите в бюджета. Така че пенсионерът си плаща данък добавена стойност, той отива в бюджета и след това бюджетът му допълва пенсията. Това е абсурдна система. И затова е важно пенсионната система да има по-голяма независимост. А по-голяма независимост може да се получи с по-високи вноски.

За последните 15 години с намалението на вноските изчисленията са, че около 22 милиарда лева са влезли в бизнеса вместо в осигурителната система. Сигурно трябва да сме много напред, защото 22 милиарда лева са страшно много пари.

Пенсионната реформа трябва да бъде започната с дългосрочна програма в рамките на следващите примерно 20 години. И в такъв порядък трябва да се мисли за увеличаване на вноските.

 

Докога ще продължи неплащането на осигурителни вноски и не трябва ли да се затегне контролът?

 

Колегите от НОИ, които са се занимавали с тези приходи при старата система, твърдят, че при тях събираемостта била по-висока, отколкото когато се сляха с НАП. Аз не мисля, че трябва да се разделят. Все пак има една приходна агенция, която би трябвало да се занимава с това. Но въпросът е много важен и не бива да се подценява. Не бива да се гледа на осигурителните вноски като неособено важна и второстепенна вноска и да се концентрират само върху данъците. Настоявам да разбера колко са дължимите суми към общественото осигуряване. Това, което чувам, без да има официални данни, варира между 300 милиона и милиарди. Важно е НАП, след като се занимава с тези средства, да знае колко са недосъбраните вноски и какво може да се направи, за да се осигурят тия приходи.

 

А защо нямате точната цифра?

 

Вероятно има точната цифра и се надявам да я научим всички.

 

Какъв е проблемът, защо не искат да я дадат?

 

Не знам, сигурно трябва да питате тях, но това е голям проблем. Несъбраните осигурителни вноски означават повече субсидия от бюджета на държавата в пенсионната система. На практика заради това, че някой не плаща задълженията си, плащаме всички останали. Това е разликата с данъците. Въпросът е от обществена важност и за мен е особено съществен.

 

Кога най-сетне ще падне таванът на пенсиите?

 

Цялата ни пенсионна система е изградена по такъв начин, че има ограничители отдолу и отгоре - както има минимални пенсии, така има и таван на пенсиите. Някой би казал, ако падне таванът на пенсиите, трябва да падне и минималната пенсия, което не е правилно. По принцип нашата пенсионна система е разходна, тя е солидарна. В нея това, което този месец се събира като вноски, следващия се изплаща на пенсионерите. Няма резерви, няма някакви фондове, от които да се вземе, за да се даде на някои повече, т.е. да се махне таванът. Всяко плащане на повече пари означава или по-високи вноски, или по-висока субсидия от бюджета. В същото време таванът на пенсиите е свързан със справедливостта. След като има хора, които се осигуряват на високи доходи в продължение на години, би трябвало да очакват и по-високи пенсии. Според мен и максималният осигурителен доход трябва да расте. Това е важно за системата. Тези, които вземат високи доходи, не са особено щастливи от това нещо, но ножицата между високите и ниските доходи в България е прекомерно разтворена и тя се разтвори през последните години. Това не е здравословно за обществото и го няма никъде в Европа.

 

Няколко пъти казахте, че ще има промени в даването на детски надбавки. Доста екзотично звучи идеята част от тези надбавки да се дават в натура.

 

Обществената дискусия по тази тема започна, при това доста остро. Безспорно е, че детските надбавки са един от инструментите, с които да се осигури отговорно родителство. Безспорно е и че децата имат различни нужди и сигурно би било най-прекрасно техните родители да решат тези и без това не толкова високи детски надбавки за какво да ги похарчат. Въпросът е, че у нас, ако погледнете статистиката, детската бедност е огромна. И там, където тя е свързана с безотговорно поведение на родителите, няма смисъл да се наливат пари в подобни системи. Така че ако се направят промени, ще отчетат всички разлики. В момента някъде около 780 хиляди деца получават детски надбавки. Те са девет вида - от еднократни помощи през месечни надбавки. Сигурно не може един знаменател да се сложи на всички, но аз съм убеден, че има такива, за които е по-добре да им се плати детската градина и да влязат в нея, отколкото парите да потънат в нечий семеен бюджет, а децата да тичат голи по улиците.

 

Нали не очаквате да се разминете и с партийни въпроси? Как отговаряте на упреците на БСП, че АБВ вече не е лява партия.

 

Това е лесното обяснение на БСП. Защото ако те участваха в управлението, щеше да има много ясен отпечатък върху правителствената политика. Убеден съм, че това би била най-стабилната коалиция. Те отказаха да го направят, нямаха куража да го направят. АБВ има доста по-малки възможности, но ще търсим ясен отпечатък върху политиката на правителството. Най-глупавият спор е дали управлението е ляво или дясно. Всички се съгласихме, че това правителство трябва да върви напред и да изпълнява ангажиментите, които са консенсусни между отделните политически сили. Ние гласуваме различно от колегите си в правителството по въпроса за отпадането на плоския данък.

 

Лидерите на ПЕС и на БСП Сергей Станишев и Михаил Миков обявиха, че след като АБВ подкрепя дясно управление, няма място в семейството на европейската левица. Миков дори ви посъветва да кандидатствате при либералите. Ще изпълните ли препоръките им?

 

Бих посъветвал Станишев и Миков да кажат същото и на партии, които са в ПЕС и участват в коалиции с формации от различни политически семейства. Твърдя, че това, което правим, и идеите, които има АБВ, са доста по-близки от тези на БСП до европейските социалисти, но не бих влизал в безсмислен спор с Михаил Миков. Политика на инат и на затворени врати никого не е довела до добър резултат.

 

Упрекват АБВ, че е проводник на руските интереси в управлението.

 

Няма русофили и русофоби в България, има български интерес. Да, ние настояваме енергетика да се развива, и то да се развива с големи проекти. Не приемам това, което правят от години някои от десницата - те предпочитат да убият един голям проект само защото в него има руско участие. И изграждането на ядрената ни енергетика, и поддържането на този капацитет са важни за българската икономика. И най-глупавото е ние да блокираме проектите на основата на едно абсурдно деление на русофили и русофоби в България. За пореден път вземаме един външен проблем, правим си го вътрешен и започваме да се борим с него. Това е супернепродуктивно.

 

 

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения