Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Имаме план до края на м. януари да бъдат възстановени средствата по ОП „Регионално развитие“
29 Ноември 2014

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването„Брюксел 1“ по Bulgaria on Air

С министър Лиляна Павлова ще говорим за важните инфраструктурни проекти, за евросредствата и от риска от загуби. Г-жо министър, първо, кога ще бъдат размразени спрените пари по ОП „Регионално развитие“? Имате ли яснота за сроковете? И какъв е рискът от загуби?

 

Най-важното е, че имаме план какво правим буквално по дни и по седмици, за да можем да стигнем крайната цел, а тя е до края на месец януари да бъдат възстановени средствата по „Регионално развитие“. Въпреки, че това е много амбициозен срок, в предвид включително предстоящите коледни и новогодишни празници. Ни ние сме си поставили задачата да успеем до средата на месец декември да убедим и одиторите на Европейската комисия, че сме предприели всички необходими действия да изчистим системата. Като казвам да изчистим означава да наложим там, където има финансови корекции, да наложим корекции, там, където е необходимо процедурите да бъдат поправени, да бъдат допълнително прецизирани, да го направим, да осигурим да могат да върнат доверието в това, че системата ни за управление и контрол работи. Днес е последният ни срок, в който можем всичко това да направим, ако искаме да спазим този срок и да подадем заявление в понеделник, 1-ви декември към Европейската комисия, към одиторите, които съгласно техните правила да направят първо, преглед на документацията, след това да дойдат на проверка на място и през януари да финализираме процеса.

 

Колко са парите в риск и за какви проекти става въпрос?

 

Тук рискът трябва да го разделим на две части. Спрените средства, които са ни спрени по ОП „Регионално развитие“, са ни изцяло спрени първа приоритетна ос, която и е най-голямата приоритетна ос – тя касае градското развитие, и тя е на стойност над 1 млрд. лева. Проекти, които са спрени и възможността по тях за разплащане и възстановяване от Европейската комисия е напълно спряна. Спряна е и 3-та приоритетна ос, която касае туризма и туристическите атракции. Така че двете приоритетни оси са за над 1.5 млрд., по които имаме и категорично, и онзи ден потвърдено становище, че те не приемат всички мерки, правени досега, и искат ние да предприемем допълнителни. Това е, което правим. От друга страна, паралелно с процеса от отблокирване на тези спрени средства от Европейската комисия, ние имаме и друг риск. Независимо, че са спрени парите по програмата, и Европа не ни ги възстановява, ние имаме ангажимента всички текущи одобрени проекти, а те са на стойност над 3 млрд. лева проектите, които са в изпълнение, те са хиляди проекти в изпълнение като брой, по тях трябва да продължим разплащанията със средства от държавния бюджет. Нещо, което е много важно и което не се случваше…

 

Как се отчита обаче, спиранията на разплащанията това лято от предишното правителство, когато бяха спрени по две оперативни програми, включително по „Околна среда“ и „Регионално развитие“? Грешка ли е или може ли да ни накажат за забавянето на проектите?

 

Точно това исках да кажа. Мисълта, която не можах да довърша е, че спрени или не от Брюксел възстановяването на средствата, ние сме длъжни по договор с Брюксел, с Европа, да продължим плащанията за сметка на бюджета. Голяма грешка наистина беше действията на предишното правителство беше, и не го казвам, за да се оправдавам, но беше голяма грешка това, че те не продължиха и не изпълниха своя ангажимент. Сега сме в ситуация всички водни проекти, водни цикли и пречиствателни станции, които се финансират, да имат закъснение от по 6-8-9 месеца, защото никой не е плащал на изпълнителите и градовете стояха разкопани. В „Регионално развитие“ нямаме такъв мащаб на проблема, защото тя първо е спряна от по-отскоро, второ, все пак някакви разплащания са вървели. От вчера ние ги възобновихме на 100% националните разплащания, защото ако ние до края на годината не разплатим всички проекти и не ги сертифицираме за възстановяване от Европейската комисия до края на декември, до 20 декември де факто, особено едни 106 млн. евро, които в момента трябва да ги платим, верифицираме и представим пред Европейската комисия, ако не го направим, на правилото на автоматично приспадане, ние автоматично ще ги загубим и те ще ни бъдат взети от оперативната програма безвъзвратно. Затова ние хем трябва да отблокираме процеса и да работим чисто, спазвайки одиторските препоръки, хем трябва да разплащаме бързо, спешно, но пък спазвайки всички контролни процедури, за да не изгубим парите. Така че сме в една много интересна ситуация, която трябва да отиграем буквално в следващите седмици.

 

Казвате, че сме били задължени да правим национални разплащания при замразени от Брюксел програми, при положение, че не сме го направили при предишното правителство, ще търпим ли санкции?

 

 Ще търпим санкции. Те са индиректни, но пак санкции, защото за всеки един от тези забавени проекти, първо, строителят има право да поиска пропуснати ползи държавата да му плати, така че това ще ощети допълнително държавния бюджет. Второ, в тези разплащания и забавени срокове довеждат до забавяне на процедури, които ще донесат финансови корекции. Така че щети ще има за бюджета, но както се казва, явно ще трябва да се поучим от грешките, за да не го допускаме ще трябва да платим дебела сметка за това.

 

 Какво става с тези пари в здравеопазването, които служебният министър и настоящият министър на здравеопазването казваха, че са загубени или че са в голям риск от загуба? Говориха за едни 100 милиона.

 

Това малко сме на принципа „загубени в превода“ с тези 100 милиона. Затова ще уточня голямата рамка. Програмата за регионално развитие за периода 2007-2013 година има около 300 млн. финансов ресурс, с които финансираме оборудване и ремонт на болници – 150 за общинските болници и онкодиспансерите и 150 големите многопрофилни болници за закупуването на високотехнологично оборудване. Всички тези проекти, макар и със закъснение, са в изпълнение. Една голяма част вече са готови и изпълнени. Те имат там още какво да се доизпълни, така че там нямаме риск от загуба на средства. Там, където имаме проблем обаче, е всъщност, от къде дойдоха тези 100 милиона. Тези 100 милиона, може би по погрешка или неправилна интерпретация, колегите от здравеопазването са разбрали, че 106 милиона, за които говорихме преди малко, които трябва общо по всички проекти на програмата да разплати, са под риск. И всички са се опитвали да предлагат проекти, с които да ги заместим, които да усвоим по-бързо, за да може да не загубим пари по програмата, така че това е неразбирането. Всички свободни пари, които ще ни останат, ако ни останат такива, ние ще ги пренасочим и към здравеопазване, и към градска среда. Въпрос на решение е и то това ще е решение на предстоящия комитет и органът, който взима тези решения.

 

Кога?

 

На 9 декември е заседанието, на всеки 6 месеца провеждаме заседание на комитета за наблюдение. Там взимаме решение за това спестени средства или неусвоени средства къде да ги пренасочим. Ще се постараем да е балансирано, за да има за всички.

 

И те трябва да се усвоят след това докога, до 15 декември?

 

 Не, те трябва да се усвоят след това до октомври следващата година.

 

До октомври следващата година, значи имат време да…

 

 Имат, разбира се, да проведат търгове, да изберат изпълнители и да ги усвоят.

 

Добре, понеже в миналия мандат на вашето правителство, на кабинета „Борисов“, основен приоритет бяха магистралите, сега така ли ще бъде? Има ли пари достатъчно? Има ли европейско финансиране за магистралите и в каква част е то и какво, колко е националното съфинансиране? Би ли националното финансиране на определени отсечки?

 

 Първо с едно изречение да кажа, че, разбира се, че изграждането на пътната инфраструктура е приоритет – било е преди, било е и сега, но това не е бил единственият приоритет нито на предишното правителство, още по-малко и на сегашното, но просто в този ресор имаше, така, може би много напредък се постигна, нещо, което не се е случвало години, беше шум, така, сериозно отразявано и изглеждаше едва ли не, че правим само магистрали, което далеч не е така, държа да отбележа. Връщайки се на строителството на пътища и магистрали. Да, те са много важни. Те са важни за икономическото развитие. Затова първи приоритет за нас в момента е да довършим трите ключови пътни направления. Едното е в посока магистрала „Марица“, защото знаем какъв е трафикът към Капитан Андреево, така че двата лота на магистрала „Марица“ са много приоритетни. Има забавяне от повече от година в строителството там, така че наш основен приоритет е да ги довършим и до края на лятото на следващата година те да бъдат пуснати, този трафик да бъде облекчен в максимална степен. Втори приоритет е направлението към Кулата – магистрала „Струма“ Лот 2 и Лот 4, където в един лот, този кой е Сандански-Петрич, най-тежкия участък, където има огромни проблеми, имаме закъснение, също огромно, водим преговори със строителя да се опитаме да достроим тази магистрала до лятото на следващата година.

 

 А участъка Дупница-Благоевград.

 

А най-големият участък Дупница-Благоевград, той е и най-тежкият участък – 40 километра, които изграждаме с тунели, два вида тунели, виадукти, пътни възли – много сложен участък. Неговият срок е ноември следващата година. Също полагаме усилия, тъй като реално строителството по него също е започнало много късно, но такава е ситуацията. Освен това трябва да полагаме усилия, за да довършим и останалите пътни проекти, които са финансирани в рамките на този програмен период по програма „Транспорт“ – обхода на Монтана, обхода на Габрово. Това са все проекти, които ние трябва да довършим заедно със западната дъга на околовръстното на София.

 

 Заложено ли е европейско финансиране за магистрала „Струма“. магистрала „Марица“?

 

Тези магистрали, които изредих, те са си с осигурено финансиране от този програмен период, по програмата за транспорт, така че там проблеми с финансирането нямаме. Проблем идва вече за новите проекти.

 

 А за „Хемус“?

 

От следващата година искаме да започнем реализацията на новата програма по Оперативна програма „Транспорт“ – новият ресурс за пътища. Какво правим там? Задължително дострояваме магистрала „Струма“ – Лот 3 и Кресненското дефиле. Това е най-важният приоритет за нас и това е всъщност за момента единствения ресурс, с който разполагаме по линия на европейското финансиране. Магистрала „Хемус“ засега е в резервните проекти, тъй като за нея не стигат парите, но тъй като тя е обявена и потвърждавам още веднъж, че тя ще бъде наш основен приоритет, ние още следващата година ще започнем с избора на изпълнител поне за първите 60 километра. Това е от Ябланица до разклона Плевене-Ловеч, за които да изберем изпълнител. Ангажиментът ни е на този етап да го финансираме от бюджета. Ще водим преговори от 2016-та да имаме, ако не получим европейско финансиране, допълнително, което е за момента не е осигурено, да водим преговори с Европейска инвестиционна банка, със Световна банка за заемно дългосрочно споразумение, за да можем да изградим магистрала „Хемус“.

 

 За дългосрочно споразумение за заем – за какви пари става въпрос?

 

Зависи колко пари все пак ще можем да пренасочим първо по линия на европейските фондове. Първите 60 километра на магистрала „Хемус“ имат индикативна стойност около 180 милиона евро, така че за тях, се надявам, са спестени средства от европейските фондове да успеем да ги финансираме. Останалите два участъка от магистралата, защото имаме да строим общо 250 километра, значи оставащите около 190 километра ще трябва да се финансират с държавен бюджет или заем. Индикативната стойност засега е около 600 милиона евро, аз се надявам, че тя след търгове ще може да спадне, така че това е дългосрочния заем, който ще търсим, ако искаме да я финансираме със средства от бюджета и заемни средства.

 

 Заем в какъв срок?

 

 Световна банка и Европейска инвестиционна банка предлагат дългосрочни заеми за 17-20 години с една изключително добра, с едни изключително добри условия – първо гратисен период първите години, което е важно от бюджетна гледна точка и освен че са за 17 години, ние преговаряме за лихви много по-ниски от пазарните лихви – около 1-2%, което е също много важно да се има предвид.

 

 Добре, а за язовирите? Много деликатна и чувствителна тема след всичките наводнения, които България преживя. Какво се предвижда за язовирите? Ще има ли строителство в тази област? Ще има ли укрепване на язовирни стени? Въобще как ще подобрим язовирната инфраструктура? Има ли европейско финансиране за това или ще търсим пари от националния бюджет?

 

За съжаление за язовирите изобщо няма никакво европейско финансиране. От много години се говори в България за язовири, защото от десетки години не са строени язовири в България. Говорим за язовири за осигуряване на питейна вода. Това, което правим по отношение на язовирите са две група дейности. Най-важната, която е строителството на нови язовири. Имаме осигурено финансиране, да, със заемни средства, има заемно споразумение, което му изтече срокът. Не започнаха строителството на язовирите миналата и тази година, но ние сме си поставили вече, така, за цел получихме удължаване на това заемно споразумение язовир „Повдивци“ да започнем неговото строителство сега, още през следващата седмица ще сключим договора с изпълнителя, а през следващата година да започнем ремонта, голям, много сериозен ремонт на язовир „Студена“ и също така на язовир „Луда Яна“ да имаме осигурено финансиране за започване на строителството. Това е нашата амбициозна задача, защото осигуряването на питейна вода е много важно. Паралелно със строителството на нови язовири и ремонта на тези големи, имаме ангажимент и това е наша много важна тема за следващите дни и седмици – да осигурим какво се случва със съществуващите язовири. България има над 3000 язовира. Голяма част, по-голямата част от тях са малки и микроязовири, които са в най-лошо състояние и които доведоха до много от бедствията, които преживяхме. Ще предложим нов координационен механизъм, ще предложим единно звено, което не само да координира управлението, но и да се занимава с тяхното наблюдение за това дали се изпълняват мерките за безопасност тогава, когато е необходимо. Така че това са усилията, които оттук-нататък ще положим в тази посока.

 

 Добре, за новата програма последно – Оперативна програма „Региони в растеж“ вече ще се нарича Оперативна програма „Регионално развитие“, финансирането, което се предвижда е 3 милиарда лева за целия програмен период…

 

Да, 3,1 милиарда лева. За съжаление не договориха увеличаване на финансовия ресурс по тази програма, въпреки че имаше…

 

Можеше ли да бъде договорено?

 

Да, имаше възможност, но предишното правителство взе решение да не увеличава ресурса по програмата. Тя остава в същия размер и горе-долу в същия обхват. Отново първа приоритетна ос ще бъде финансирана с основен бенефициент големите 39 общински центъра, 39-те големи града, които ще бъдат, ще получат финансиране за развитие и подобряване на градската среда, на градския транспорт, ремонт и обновяване на публични сгради, училища, детски градини, културни и социални институции. Ще финансираме, ще продължим да финансираме първокласни и второкласни пътища по републиканската мрежа, които правят свързаността на по-малките населени места с тези магистрали и пътища от трансевропейската мрежа, ще продължим да финансираме културно-историческото наследство с големи ключови туристически атракции, както ще, направо дадем специална целенасочена подкрепа за най-бедните и най-изоставащите региони. Специално фокус върху 28 общини от тези региони, за да подкрепим развитието на тези по-слабо икономически развити места.

 

Ще има ли промяна в процедурите? Имаше критики от страна на Брюксел във връзка с обществените поръчки. Предвиждат ли се промени?

 

Да, голяма част и от критиките и от научените уроци от програмния период вече сме ги взели предвид. Първата промяна, която правим, вече няма да има такъв конкурентен подбор на проектите. Избрали сме кои са бенефициентите, направили сме интегриран план, предефинирани проекти и даже сме инвестирали в тяхната подготовка, така че да имаме първо добра проектна готовност – първа критика. Втора критика – дълги процедури по подбор тук няма да се налагат, защото ние сме избрали вече кои са бенефициентите, кои ще са проектите, така че и тази препоръка сме я спазили и по-интегриран, бих казала добър целенасочен подход на инвестицията. Това, което остава като критика, остава като проблем с наистина спешни мерки, които да предприемем, са именно Закона за обществени поръчки. Затова планираме неговата актуализация от една страна и поетапното провеждане на типизирани процедури, както на тръжни процедури, така и на договори, защото всички финансови корекции, всички спрени средства до момента и блокирани оперативни програми идват от това, че имат много често забележки за това как се прилага законът за обществените поръчки и дали ползваме прекалено общи или дискриминационни изисквания или критерии за оценка на офертите. За да няма тази възможност за креативност, да го наречем, при избора, субективност най-вече в преценяването на офертите, искаме да въведем предварителни формуляри, подготвени предварителни критерии, типови документи за избор, за оценка и включително договори и се надяваме, че това ще облекчи процеса. Първо, ще го ускори, втори, ще намали обжалването, защото това е другият голям проблем, с който се сблъскваме ,и най-важното – ще ни минимизира финансовите корекции, които са, за съжаление, за стотици милиони и предстоят пред нас.

 

 Добре, ще проследим и ще видим. Много ви благодаря за това интервю.

 

И аз благодаря.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ивайло Московски: Обсъждаме дали бройката на часовете за кормуване да отпадне от закона
14 Юни 2017

Интересува ни дали кандидатът може да шофира, а не колко време е карал, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: Решаваме дали да пренасочваме пари от „Струма” през 2018 г.
12 Юни 2017

Очакваме одобрение от екоминистерството на списък със свлачища, по които да работим, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор”

trans.gif
Николай Нанков: С нови правила ще улесним инвеститорите
12 Юни 2017

До края на годината ще стартира монтирането на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения