Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif23.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Преките загуби за България от санкциите срещу Русия на този етап са в областта на селското стопанство и са около 10 милиона евро
12 Септември 2014

Интервю на министъра на външните работи пред Българската телеграфна агенция

Миналата седмица се проведе срещата на върха на НАТО, която беше определяна като една от най-важните в историята на Алианса. Постигна ли според Вас целите си тази среща и какви бяха най-важните послания, които бяха излъчени от нея?

 

Срещата наистина се проведе в изключително важен момент от нашата най-нова история, както заради ситуацията в Украйна, така и заради риска от политическа и хуманитарна катастрофа в Близкия Изток. Затова беше важно Алиансът да даде ясен отговор на тези две стратегически предизвикателства пред глобалната сигурност. Хубавото е, че в голяма степен изпълнихме тази задача и всички съюзници излязохме от срещата много по-единни и обединени.  Оттук нататък има много работа, която НАТО, а в това число и България, трябва да свърши. Нашата страна е пряко засегната и от двата конфликта - първият засяга икономическите ни интереси и сигурността на българската  общност в Украйна, а вторият ни заплашва с още по-силен бежански поток в резултат на дестабилизацията в Ирак, Сирия и целия Близък Изток. Тъй като беше ясно, че в тази ситуация няма как да се справим със заплахите сами, ние бяхме длъжни да реагираме адекватно и бързо в рамките и на НАТО и на ЕС. В този смисъл срещата на върха отправи няколко много конкретни и ясни послания: подкрепяме напълно териториалната цялост и суверенитет на Украйна, призоваваме Русия да предприеме реални стъпки за деескалация на конфликта, като използва своето влияние сред сепаратистите в източните области. Алиансът ще окаже съдействие на украинските власти в реформирането на техните структури за сигурност. Друг важен резултат от срещата на върха беше приемането на Плана за готовност за действие, който отразява необходимостта от недопускане на изпреварващи действия срещу държави членки на НАТО. Надяваме се, че постигнатото споразумение за примирие ще се спазва. ОССЕ трябва да получи възможност за мониторинг на процеса, както и за контрол и наблюдение на Руско-Украинската гранична зона.

 

На срещата беше отделено голямо внимание на заплахата, свързана с  "Ислямска държава". Каква е пряката опасност за България?

 

Вече отбелязах, че действията на организацията "Ислямска държава" в Сирия и Ирак са пряка заплаха за нашата национална сигурност. Погледнете картата на този регион - зоната на конфликта е до съседна Турция, след която е България. Нещо повече, застрашена е сигурността на Кипър и Гърция, които също са в по-широкия географски периметър около Ирак и Сирия. Сред първите негативни резултати от действията на джихадистите е увеличеният бежански поток, така беше миналото лято, когато се намирахме буквално в кризисна ситуация, така е и тази година. През последните месеци граничните власти отново отчитат нарастване на незаконно преминаващите българо-турската граница чужди граждани, основно от Сирия и Ирак. По тази причина ние смятаме, че ЕС трябва да окаже съществена помощ на Република Турция, която да задържи бежанската вълна. Ако ЕС окаже тази подкрепа, с това ще бъде намален натиска върху Съюза и най-вече върху България.

 

Каква може да бъде ролята на страната ни в усилията за противодействие?

 

България трябва да играе активна роля, както в сферата на дипломацията, така и на сигурността. Ние, заедно с повечето членове на ЕС решихме да дадем положителен отговор на молбата за военна подкрепа отправена ни от кюрдските регионални власти и правителството на Ирак. Това е един от начините конфликтът да бъде ограничен и да не се допусне неговото разрастване.

 

Ние обичаме да повтаряме, че имаме традиционно добри връзки с арабския свят, но съвременните предизвикателства изискват да адаптираме тези отношения спрямо новите реалности и преди всичко спрямо нашия национален интерес. Всяка страна член на ЕС и НАТО трябва да бъде наясно с рисковете в Близкия Изток и да прецени с какви ресурси може да участва в справянето със заплахата. Трябва да потърсим съюзници сред самите арабски държави и в самите арабски общества и тук е ролята на дипломацията. Защото именно тези общества страдат най-много от крайния ислямски фундаментализъм и тероризъм. По тази причина ние приветстваме обявения от Барак Обама план за действие в Ирак и Сирия, а също и силния ангажимент на Великобритания и Франция срещу джихадистката заплаха. Този план предлага адекватни мерки срещу организацията "Ислямска държава" и предвижда силен ангажимент от самите арабски нации срещу терористите.

 

ЕС одобри разширяването на санкциите срещу Русия. Има ли официални данни какви загуби търпи България досега от санкциите и в какви други области, освен  в селскостопанския сектор?

 

Според изчисленията на този етап не се констатират загуби в други сектори на нашата икономика. В резултат на наложената забрана срещу вноса на селскостопански стоки обаче, преките загуби за България до този момент се изчисляват на около 10 милиона евро. Разбира се, България и нашите европейски партньори фокусираме усилията си към минимизиране или неутрализиране на ефектите върху националната ни икономика. Смятаме за много важно да бъде запазено единството на ЕС, тъй като само в такъв случай можем да бъдем ефективни.

 

За каква част от парите може да се търси компенсация в рамките на механизмите за солидарност на ЕС?

 

В рамките на ЕС съществуват различни механизми за компенсация на производителите и износителите. Самият механизъм, по който това става, се определя от съответните работни формати на ЕС. В случая това е Съветът на министрите на земеделието, рибарството и горите. По предложение на ЕК бяха въведени временни извънредни мерки за подпомагане на производителите на някои зеленчуци и плодове. Тези мерки целят смекчаване на въздействието от внезапен спад в цените на тези продукти. Предвидените средства за прилагане на мерките са в размер на 125 млн. евро и ще бъдат осигурени от бюджета за обща организация на пазара на селскостопански продукти. От тях 82 млн. евро са предназначени за прилагане на посочените мерки по отношение на ябълките и крушите, а 43 млн. евро за подпомагане по отношение на останалите продукти. Финансовата помощ за всяка държава членка ще се определя на база количествата нереализирана продукция, регулярно докладвани от държавите на Комисията. България също ще прилага предвидените мерки, като със специална наредба (в сила от 2 септември), която определя условията и реда за прилагането им.

 

Можем ли да бъдем доволни от ресора, който получи българският кандидат за еврокомисар Кристалина Георгиева? Имаше ли тя реални шансове за още по-престижен ресор?

 

Кристалина Георгиева получи най-доброто възможно портфолио. Още миналата седмица, предвид резултатите от проведените срещи и разговори, си позволих публично да прогнозирам, че тя ще получи ако не по-важен, то поне съпоставим ресор с този на Върховен представител по външната политика. И днес това е факт. Бюджетът на Съюза и политиката по отношение на човешките ресурси, съчетани с функциите на заместник-председател на ЕК е изключителен успех и признание. Искам да отбележа, че най-голямата заслуга за този успех е на самата г-жа Георгиева и на свършеното от нея през последните 5 години като комисар за хуманитарната помощ и кризи. Аз се радвам, че нашето правителство също спомогна за този успех, тъй като показахме на цяла Европа, че като нация и държава можем да си поставяме амбициозни цели и да ги постигаме. Това беше и един от основните приоритети, които си поставихме като служебно правителство и той се изпълни.

 

МВнР организира изборите в чужбина. Очаквате ли по-висока избирателна активност зад граница, на базата на подадените заявления и колко са те?

 

МВнР изпълнява своите задължения съгласно Изборния кодекс и под ръководството на ЦИК организира изборите в чужбина. По подадените до момента над 25 хиляди заявления правим предположение, че е възможно да се постигне по-висока избирателна активност в сравнение с парламентарните избори в миналото. До момента е ясно, че ще има над 460 секции извън страната, което е наистина своеобразен рекорд. Законодателят ни е поставил в такова положение, че не можем да избегнем създаването на толкова много секции. Можем само да се постараем да осигурим предвидените в закона условия и да намалим до минимум потенциалните проблеми.

 

Достатъчни ли са средствата, предвидени за изборите в чужбина?

 

Няма да скрия, че МВнР и държавата като цяло сме изправени пред истинско предизвикателство при организацията на такова огромно количество секции в чужбина и това предизвикателство има и своето финансово измерение. По наши разчети при това голямо количество секции е напълно възможно предвидените средства да не бъдат достатъчни. Ние сме максимално пестеливи в разходите по изборите, защото си даваме сметка, че във време на криза и на природни бедствия е трудно за републиканския бюджет да отделя допълнителни средства за каквото и да било. Ето защо ще бъдем максимално разумни в искането си за допълнителни средства. Това е въпрос на баланс, който се надявам да намерим заедно с колегите от МВнР и останалите институции.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Николай ДЕНКОВ: НОВАТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ОЦЕНИТЕЛИ НА НАУЧНИТЕ ПРОЕКТИ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ СУБЕКТИВИЗЪМ
22 Февруари 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

trans.gif
Николай Денков: Намаляваме приема в икономиката
21 Февруари 2017

С 15% се увеличиха студентите, които следват информационни технологии, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения