Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif23.05.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Мартин Иванов: Променим ли мисленето си за култура, пари ще се намерят
08 Септември 2014

Министърът на културата пред "Дневник" за аварийните мерки в почти всички области на ресора му и какво трябва да се направи отвъд това.

Миналата седмица правителството пренасочи близо 3.2 млн. лв. допълнително към Министерството на културата, повечето от които ще отидат за сценичните изкуства. Как се получава така, че при повече публика в театрите се увеличава и недостигът на пари?

Публиката наистина е повече - прочетох, че броят на посетителите в театрите е три пъти по-голям, отколкото на футболни мачове. Това може само да ни радва. Означава, че направеното преди няколко години работи и хората се върнаха в театрите. Затова не би трябвало да се държим като счетоводители, да теглим калема и да се притесняваме колко допълнителни средства трябва да дадем в подкрепа на театъра, оперите и филхармониите. Притеснителното е, че ситуацията е била същата и миналата, и по-миналата година. След реформата в сценичните изкуства (при министър Вежди Рашидов - бел. авт.) възходящата тенденция за повече посетители се запазва. Същевременно бюджетът за дотиране на билетите (сумата, която държавата отпуска допълнително за всеки билет, за да доплати реалната стойност на представлението - бел. авт.) е строго фиксиран. И не само че не се увеличава с годините, а доколкото имам информация, даже леко намалява. Това е, от една страна. От друга страна, имаме сериозния проблем, че бюджетът беше - да се изразя дипломатично - в една много, много тежка ситуация.

Какво според вас е решението на този проблем?

Всеки ден си напомням, че ние сме служебно правителство и не би трябвало дори да разсъждаваме за някакви сериозни, многогодишни реформи, още повече че промяната на начина, по който се финансират българските сценични изкуства, предполага и промяна на закона.При тази изключително ограничена ситуация и пред риска за театралния и концертен сезон трябваше да се действа пожарно. От онези 4,7 млн. лева, изработени от сценичните изкуства до средата на годината, но неналични, в бюджета имахме 2 млн. Същевременно с актуализацията на бюджета на здравната каса нашият трябва да бъде намален с още 2 млн. лева... Така че ситуацията е в общи линии като в поговорката за босия и цървулите.
По-добра стара традиция ходим по жаравата и настъпваме въглени. Много съм благодарен на колегите от финансовото министерство, министър-председателя и на президента, които подкрепиха необходимостта да се отделят тези средства и да ни дадат глътка въздух, за да започне сезонът. Представленията сигурно щяха да започнат, разбира се, но всъщност културният афиш за останалата част от годината беше в голям риск. Това обаче не решава проблема и до края на годината напрежението ще нараства. Без актуализация на бюджета, която се надявам да бъде първата стъпка на следващото Народно събрание, очевидно, че той не може да бъде решен. Не съм привърженик в средата на годината правилата да се променят, те са, за да се спазват. На края на бюджетната година вече може да се мисли за евентуални законодателни промени или други начини да се избегне този повтарящ се проблем - в края на всяка година да няма пари за сценичните изкуства. Не искам да звучи патетично, но културата е едно от малкото неща, които ни дават самочувствие и гордост. И нека да се вгледаме и в самите себе си защо все така правим, че културата, изкуството и стойностните неща в живота винаги остават накрая. Те винаги са уж приоритет във всички стратегии и програми и същевременно винаги са на дъното.Защо държавата, а и обществото - нека не сочим с пръст само администрацията, защо и ние самите не сме изискали да се постави този приоритет по-нагоре и да го подплатим с необходимите финансови средства? Бюджетът за култура е обидно малък за онова, с което България разполага. Сега се връщам от поредната си неочаквана инспекция на Ларгото и просто няма как на човек да не му се скъса сърцето. Моят кабинет в президентството гледаше към едната част от разкопките, но дори не съм си давал сметка колко труден и заплетен е този казус - три години Министерството на културата да не може да приключи един конкурс за социализация и реставрация на тези наистина безценни находки.

Имате ли представа дали действително има нарушения в процедурата за обществена поръчка за Ларгото, която се обжалва отново и отново?

Понеже не съм юрист, нека не се изказвам по тази страна на въпроса, но фактът си остава - Комисията за защита на конкуренцията е била сезирана, след което за съжаление, доколкото знам, е обичайна практика нейните решения да минават съдебен контрол, тоест да се обжалват.Това означава, че поне до края на годината, и това е оптимистично кратък срок, няма да имаме решение за Ларгото. Затова опаковаме зидовете. За щастие въпреки ограничения си бюджет и благодарение на Министерството на труда и социалните грижи, което ни отпусна 20 души, засега успяваме да отводним. Но вода се натрупва. Проблемът даже не е толкова в поройните дъждове, а във високите подпочвени води. В момента използваме помпи на Националната служба за пожарна безопасност, тъй като предните не можеха да се справят с водата.  И ако гражданите на София видят пак натрупване вода, това е, защото тя постоянно избива отдолу. Там трябва да има помпи, които да работят непрестанно.Смятаме да отидем и в онова каре на разкопките, което е между Министерския съвет и президенството, и да ги подсигурим и там.

За какво друго ще отидат отпуснатите от правителството пари?

Освен 3-те млн. за сценичните изкуства 100 хил. лв. ще отидат за "размразяване" на проекта за т. нар. Български Лувър. При първото отиване там открихме, че в старото крило - Галерията за чуждестранно изкуство, не е правен никакъв ремонт. И сега сме в българската ситуация от едната страна да имаме прекрасна нова сграда, а от другата - неремонтирана стара.Там нещата не изискват милиарди и милиони, но има подпочвени води и дифузна влага, която в подземното ниво е опасна за стените. Трябва да се боядиса, да се смени дограмата - технически неща.

Има ли пари да се поддържа една такава голяма институция? В разговор с "Дневник" г-жа Бубнова, директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство, описваше един прекрасен и съвременен музей с динамична експозиция, за който обаче и финансирането трябва да се промени.

Нещата там са почти готови, трябва да бъдат положени последните мазки на картината и следващият министър, надявам се, да пререже лентата. За мен е важно, че с тези средства, макар и недостатъчни, за да започне ремонтът на старото крило, можем да започнем да мислим за музейния инвентар, да се рамкират, почистят или реставрират някои от картините, след като се подберат. Големите средства там вече са дадени. Можем да си го позволим и трябва да си го позволим.

На какъв етап е концепцията за музея, тъй като е известно, а и притеснително, че сградата беше построена, преди да има идея какво ще се показва?

Концепцията се работи. Първият екип за нея е бил от 12 човека, след което министър Стоянович го е подменил с друг от четирима - в състав акад. Светлин Русев, бившият директор и настоящата директорка на Националната художествена галерия Борис Данаилов и Бисера Йосифова, както и Яра Бубнова, директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Обмисляхме дали да не разширим състава, но това щеше да означава всичко да започне отначало. Доколкото разбирам, са близо до края. После концепцията подлежи на публично обсъждане, което може да я приеме или не. Но нека не вървим по пътя на Музея на социалистическото изкуство, където хората бяха изненадани със съдържанието в деня на откриването. Нека задължително да има концепция, която вероятно ще е обект на разгорещена критика. През такъв процес трябва да се мине.

 

А какво може да се направи за Музея на социалистическото изкуство?

Много може да се направи, но не и за два месеца. Знаете, че от деня, в който служебният кабинет встъпи в длъжност, последваха случаите с Ларгото, охраната на паметника-музей на Шипка, къщата на Христо Смирненски,  която се рушеше, паметника на Петрова нива, имаше операции на ДАНС във връзка с откраднати предмети и така нататък. Просто очевидно е, че българската култура е в риск. Тя е на предела си.

Каква е причината за това?

Безхаберие според мен и липса на интерес. И крайна сметка - окей, това подлежи на дискусия в обществото. Ние трябва да решим. Може да решим, че нямаме нужда от тези неща. Това също е резонен вариант. Ако ни харесва да гледаме еди-кой си век по телевизията и да слушаме еди-каква си музика, значи това е изборът на няколко милиона българи. Но аз не бих защитавал тази позиция, ако се води такъв дебат. Апелирам този дебат да започне. Нека да говорим имаме ли нужда от култура. Ние като държава и общество имаме отговорност да я подкрепяме, защото тя не е пазарен продукт. Някои нейни сегменти наистина могат да се самоиздържат, но култура, наука - това са деликатни системи, които се нуждаят от подкрепа и в това няма нищо страшно. Мога да ви дам милион примери как се прави по света. Да, необходими са средства. Заради това трябва да проведем дискусията можем ли да отделим тези средства или искаме да ги дадем за нещо друго. А впечатленията ми са, например от разговорите ми със съвсем обикновени хора на поклонението на Валери Петров, че хората имат потребност от култура. И е крайно време да го заявят на малко по-силен глас. Не само да гласуват за нея, като ходят на културни прояви, но в обществото да се проведе този разговор, за което много разчитам и на медиите.

 


Какъв е случаят с откритите от ДАНС предмети. В четвъртък агенцията съобщи, че е иззела 11  редки и ценни апликации от тракийска колесница от II в. от н.е. от апартаменти в Перущица?

ДАНС извърши няколко операции и откри предмети, откраднати от няколко музея. Истината е, че за музеите трябват средства за охрана, трябва да има електронно базирани регистри с дигитални образи на тези артефакти, тъй като и до ден днешен много от тях са описани само текстово. Нали се сещате, че като се намери една статуя, само по описанието надали може безспорно да се докаже, че именно тя е била откраднатата. Чувал съм за заловени на границата предмети, които не могат да бъдат идентифицирани със сигурност и стоят в безвремие между институциите, без да бъдат върнати в музеите. Водих разговори с министъра на вътрешните работи за обследване на сигурността на националните и регионални музеи, които са над 40, но само за това са необходими няколко десетки хиляди лева. Охраната на Шипка например е 20 000 лв. на месец. За новия "Лувър" трябваха, ако не се лъжа, 60 000 лв. месечно. Тези средства трябва да дойдат от някъде, или да си кажем в очите, че ще продължим да губим неща безвъзвратно. Ние сме дарени с богата култура, но сме я занемарили. Това не е само плод на последните 20 години. Минете през който и да е български град. Изключително тягостно впечатление ми прави разходката по центъра на няколко от знаковите български градове със сгради европейски сецесион, неокласицизъм... Те са просто пред разпадане. Има някакъв предел.

Очевидно е, че някаква  мащабна реформа трябва да се направи в начина, по който мислим и финансираме културата.

Първо - понеже знам, че съм за два месеца, с това започвам и с това ще свърша, че трябва да започнем да говорим. Сериозната реформа е в начина на говорене и мислене. След това биха могли да се намерят средства.

Като експерт отвъд краткия мандат как виждате правилното финансиране на сектора - доколко трябва държавата да участва в него?

Държавата задължително трябва да осигури възможност за финансиране на културата. Тя трябва да запише правилата и да не страни от своите ангажименти. Ще дам пример с българските театри, с българското кино - по закон има определени средства, но дори и те не се отпускат. Това е така от ред години.
Докарахме я дотам, че когато ще си разменяме протоколните подаръци с моя наследник, ще му дам ръждясала тенекиена кутия от български филм. Сърцето ме боли за положението в Националната филмотека, която ще посрещне стогодишнината на българското кино с разядени ленти. Ще отидем с журналисти и директорката й в едно от хранилищата й в покрайнините на София, за да видите колко трагични са нещата.

 

Не може ли да се мисли за меценати? Имате ли наблюдения върху закона за меценатството, върху който толкова дълго се спори?

Може, разбира се, но колко са тези българи? Повече се спори, отколкото се практикува, защото колко са частните музеи и колекции? Аз знам за много, които хората продължават да се боят да легализират по ред причини. Някои са защитими, други не. Не твърдя, че знам какво е правилното решение в тази област. Но като представител на една държавна институция предпочитам да гледам нещата в нашия двор. А отговорността на Министерството на културата - защото има и питания нужно ли е то - е да бъде камбанарията, която бие ежедневно за проблемите и да настоява пред обществото да се решат.

Тогава излиза, че то доста дълго време не си е вършило работата.

Не бих искал да говоря какво е било преди. Сигурно и предшествениците ми са седели в министерството по 24 часа на ден и са си гледали работата, не се съмнявам. Но изключително притеснителното е, че проблемите идват един след друг...

Миналата седмица имаше писмо на служителите на Националния институт за недвижимо културно наследство, които настояват да проведете конкурс за нов директор заради сериозни нарушения на изпълняващия временно длъжността. Взехте ли отношение по този случай?

Още преди писмото изисках справка по неприключилите преписки към момента. Получих информация за тях от началото на годината до днес. Не знам колко са всички, но това, което получих, е шокиращо - 618 страници PDF извлечение за не знам колко неприключили преписки, не знам по какви причини.
Не съм успял да говоря още с директорката, защото е в отпуска. Тя внесе писмени обяснения, но открихме, че преди около 2 месеца е имало проверка на нашия инспекторат, който е излязъл с много сериозни констатации и препоръки за подобряване на работата. Докладът от него не й е бил връчен официално, появява се въпросът защо. Докладът виси в небитието между приключването му и предприемането на някакви стъпки. С един доста елегантен ход, като невръчването му.Въпрос на дни е да й връчим доклада, за да има тя възможността да извърши предписанията, след което има законов срок, в който тя може да реагира. Когато изтече той, ще направим проверка.

Но случаят с програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства", или "Норвежкия фонд", изглежда доста стряскащ. Защото на заключителната си пресконференция вашият предшественик заяви, че половината от работата по нея е свършена, а на вашата начална пресконференция вие казахте, че по нея е работил "човек и половина".

Към момента на пресконференцията беше така. Началник на отдела панически напусна в първия ден, в който аз дойдох в министерството. Направихме конкурс за нов човек, но ще трябва време за навлизане в работата. Притеснително е, че голяма част от кореспонденцията по тази програма не е била заведена. Това ние откриваме, когато норвежката посланичка ми се обажда, за да ме попита защо вече със седмици не отговаряме писмото й с въпроси от финансовия механизъм в Брюксел, който координира програмата за Европа. Принципно не сме закъснели с тази програма, но ядем от времето за изпълнение на проектите, които трябва да приключат през 2016 г. Знаете, че в културата има страшно много проблеми и страшно малко пари, а по някакъв безумен начин ние не се възползваме от тази златна възможност. Имах среща с холандския посланик по негова инициатива, който ми предложи да се възползваме от техен специален фонд за археологически или културноисторически обекти, пострадали от природни бедствия. Ще предложим няколко проекта.

Кога ще приключи конкурсът за назначаване на директор на Националния филмов център и вашата повторна проверка по скандала с първата редовна сесия за финансиране на игрални филми? И до какво може да доведе тя?

Проверката трябва да приключи на 15 септември, като от нея ще стане ясно трябва ли да се сезират други институции или не. Не искам да съдя кой е крив и кой е прав, нека го оставим на компетентните органи. Умерен оптимист съм, че ще успеем да намерим изход в следващите два месеца.

Да речем, че се открият нарушения, може ли министерството да анулира сесията? Или остава в сила парадоксалното становище на правния отдел на Министерството на културата, че сесията не може да бъде анулирана, защото срещу  решението за финансиране тече правна процедура, която иска сесията да бъде анулирана?

Министерството на културата при всички положения не може да анулира сесията, каквито са апелите. Независимият фонд е създаден, за да не се бърка държавата по политически или приятелски целесъобразности кой проект да бъде финансиран. Въпросът е парекселанс на самоорганизация на гилдията. Опитваме се да говорим с тези, които обжалват, и да постигнем някакъв компромис, но досега не сме успели.

На прощалната си пресконференция министър Стоянович изказа предложение да се търси отговорност от хората, които обжалват различни процедури до безкрай, какъвто е и случаят с Ларгото. Възможно ли е това, без да се смущава правораздаването?

Това е много красиво и може би много желателно, но не виждам по какъв начин може да стане. Напомня ми на съветския мултфилм "Момчета, хайде да живеем дружно".

 

Със сегашния брой на културни институти в страната и чужбина и със сегашното ни разбиране за финансиране в културата колко струва издръжката й на година?

Имаше много прекрасна инициатива на "Обсерватория по икономика на културата" финансирането на културата да възлиза поне на 1% от БВП , което би било едно много добро начало. В момента за целия сектор са 0,5-0,6% от БВП, ако не се лъжа. Изкуството и културата се нуждаят от средства и ние сме длъжни да ги отделим, ако искаме да не потъваме в по-елементарните културни формати, които ни заливат. Ако оставим всичко само на пазара, те ще доминират, както и сега. Освен това смятам, че ние сме в дълг към нашите творци. Като стана дума за центровете, искам да споделя една инициатива, макар и да не претендираме за авторство - да направим карта на българската култура по света. Има немалко артефакти, паметници ...
Вече сме се обърнали към институтите в чужбина да ни пратят предложения, а в скоро време ще направим и страница във "Фейсбук", насочена към българската диаспора. Друга инициатива, която ни предстои и пак ще разчитаме много на медиите, е в подкрепа на четенето. Знаете, има множество и нелоши кампании, но за съжаление или за радост те са само на граждански организации и корпорации. Смятам, че е задължение на Министерството на културата да насочи прожекторите в тази посока. Искаме да се съберем на 28 септември в началото на Борисовата градина, където да поставим някакъв наш национален рекорд за най-много хора с книга в ръце. Може да бъде таблет, може да бъде киндъл, но важното е да почетем заедно за няколко минути. Поканили сме много известни хора от българската култура, мои колеги от министерствата, спортисти, надявам се, че и президентът ще дойде с нас. Не търсим някакъв евтин пиар. Искаме просто да се съберем всички без вратовръзки и без костюми и  да заявим колко важно е нашите деца да заобичат книгите. Всички ние много се притесняваме от международно сравнимите резултати за функционална интелигентност като PISA на нашите деца, но те са така от десетилетия. Какво направихме? Нека да почерпим от добрите примери. Трябва да покажем на децата, че четенето е cool (жаргонно, от англ. - готино), че е забавно, модерно и интересно и не означава наизустяване на архаични текстове без разбиране.

За колко пари трябва да се бори министърът на културата за 2015 г.? И колко е реалистично да получи?

 Колко е реалистично питайте министъра на финансите. Ние трябва да се борим за поне удвояване на бюджета. Сигурно ще бъде много трудна битка. Затова преди да говорим за суми, нека изобщо започнем да говорим. Нека всички хора, за които изкуството, културата, историята и традициите са важни, да започнат да бият тази камбана.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
БИСЕР ПЕТКОВ: РЕФОРМАТА НА ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА ОТ 2015 ГОДИНА ВЕЧЕ ДАВА РЕЗУЛТАТ И ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЛЕДВАНА
23 Май 2017

Правилният начин за определяне на размера на минималната работна заплата е чрез механизъм, съгласуван от социалните партньори, каквато е и препоръката на Европейската комисия, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в интервю за БТА

trans.gif
Красимир Вълчев: Повече пари за учителите с принос за напредъка на учениците
23 Май 2017

Нашата рейтингова система на университетите е сред най-добрите в света, казва министърът на образованието и науката пред в. „24 часа”

trans.gif
Николай Петров: Ще настоявам за повече пари за здравеопазване, но едва след като докажа, че може да се направят и по-малко разходи
21 Май 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „120 минути” по бТВ

trans.gif
Николай Нанков: Трябва да редуцираме поне с 400 дни строежа на тунел „Железница”
17 Май 2017

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: ЩЕ ДАДЕМ НА УЧИТЕЛИТЕ ПОВЕЧЕ СВОБОДА ЗА ДЕЙСТВИЕ
16 Май 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за програма „Хоризонт” на БНР

trans.gif
Екатерина Захариева: Турция ни е много важен съюзник, но посланикът й да внимава какво говори
15 Май 2017

Трябва да възстановим контактите с Азия и Арабския свят, ще работя за прагматични отношения с русия, казва министърът на външните работи пред в. „24 часа”

trans.gif
Валентин Радев: Оптимизацията на личния състав в МВР е една от неотложните задачи
12 Май 2017

Министърът на вътрешните работи в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Николай Нанков: Рестартирането на проектите в пътния сектор е сред основните ми приоритети
12 Май 2017

Камарата на строителите в България е ценен партньор и ще продължим да развиваме добрите си взаимоотношения, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за в. „Строител“

trans.gif
Красимир Вълчев: От догодина ще се промени финансирането на училищата
11 Май 2017

Министърът на образованието пред журналисти в Рилския манастир, където се състоя награждаването на училищни директори за високи резултати и принос към образованието.

trans.gif
Валери Симеонов: Икономиката е най-тежката задача пред новия кабинет
10 Май 2017

Вицепремиерът по демографска и икономическа политика в предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения