Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif28.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Илияна Цанова: Първо ще тръгнат парите за безработни
28 Август 2014

Заварихме забавени екопроекти за 300 млн. лева, казва вицепремиерът по управление на средствата от Европейския съюз пред в. „Стандарт”

Госпожо Цанова, бяхте подготвена, че ще има проблеми с еврофондовете при заемане на поста, но все пак - каква ситуация заварихте?

 

Поех поста в служебния кабинет със замразени плащания по две оперативни програми - "Околна среда" и "Регионално развитие". Изпълнихме приоритета си да възстановим плащанията със средства от бюджета. Спирането на програма ОПОС и на две оси от програма "Регионално развитие" се дължи на недостатъчен предварителен контрол и проблеми с възлагането на обществените поръчки. Проучване показа, че 74% от всички наложени финансови корекции по европроекти са свързани именно с обществените поръчки. Част от проблемите се дължат на грешки на растежа, породени по-скоро от липсата на капацитет. Има и случаи, когато европейските одитори прилагат различни тълкования на законови положения, факт е обаче, че има и случаи, при които определено има злонамереност. Така че трябва да се инвестира много сериозно в подобряване на капацитета на управляващите органи и на Агенцията за обществени поръчки, която ще трябва да играе много по-сериозна роля през следващия програмен период по отношение на предварителния контрол. Капацитетът на бенефициентите, които всъщност ползват средствата и управляват проектите, е също от ключова важност. Без тези усилия грешките ще продължават да се случват.

 

Какво правим за да отстраним тези грешки и колко пари от Брюксел ще ни костват те?

 

Трябва да докажем на Брюксел, че системите за контрол вече работят ефективно и могат да спират бъдещи грешки. По отношение на ОПОС предстои да бъде дефиниран размерът на финансовите корекции, след чието удържане от програмата да бъдат размразени средствата по нея. Тази корекция ще бъде процент от стойността на всички сключени договори по програмата, но предстоят преговори с Брюксел, за да стане ясно какъв точно. Процедурата отнема няколко месеца, но ние ще положим максимални усилия това да се случи още в рамките на служебния кабинет. Очакваме да минимизираме риска от загуба по програмата по правилото п+2, защото възстановихме плащанията от страна на бюджета към управляващия орган. Министерството на финансите ще разплаща всички получени сертификати, изпълнителите ще си получат парите и системата ще се задвижи. А това е единствената и основната мярка, за да не загубим евросредства.

 

Кога в най-добрия случай можем да очакваме Брюксел да размрази плащанията?

 

Обичайно процесът отнема около половин година между спирането на средствата и размразяването им. Полагаме максимални усилия, за да съкратим това време. По отношение на ОПРР, управляващият орган ще завърши проверките до края на септември. След това Ерокомисията трябва да потвърди работата на националните контролни органи и до края на годината може да очакваме да се възстановят и плащанията по спрените оси на тази програма.

 

На каква стойност са рисковите проекти, по които можем да загубим пари в края на годината?

 

Този анализ беше една от първите ми задачи и той вече е изготвен. Рисковете по ОПОС и ОПРР са в пряка зависимост от това колко бързо управляващите органи ще успеят да обработят получените искания за плащане от бенефициентите.

 

В "Околна среда" например заварихме необработени документи по 200 проекта на обща стойност над 300 млн. лв. В допълнение очакваме и нови искания за плащания. Така че трябваше да вземем много спешни мерки. Привлякохме в екипа на МОСВ специалисти от социалното и финансовото министерство, които да помогнат за по-бързото извършване на последваш контрол.

 

Има ли и друг риск от забавени проекти заради обжалвания и по други нефинансови причини?

 

Да, има проекти, които се бавят заради обжалване на обществените поръчки от граждански организации, както и такива със забавени отчуждителни процедури. Тук може да посочим проектите "Северна скоростна тангента" на обща стойност 120 млн. евро; новата трамвайна линия от Семинарията до "Дървеница" - 11,8 млн. евро; Градски транспорт на Варна - 20,4 млн. евро. Има и несериозни изпълнители, които бавят дейностите, въпреки че им се плаша редовно.

 

Тези проекти може и да нямат ефект върху нетната цел за 2014 г., но тяхното забавяне ще се повлияе негативно на целта през 2015 г. Например имаме 4 големи проекти по ОПОС на стойност над 160 млн. евро - те се одобряват по различен режим от ЕК. И въпреки че падежът им е през 2015 г. не остана много време, тъй като още няма сключени договори за безвъзмездна финансова помощ. Управлението на фондовете е много сложен и дин а м и ч е н процес, който изисква адекватни решения всеки ден, а не е просто едно преразпределение на средства. България дължи 72% от публичните си инвестиции на еврофондовете. Така че неадекватното изпълнение или спирането на оперативните програми има пряк негативен ефект върху нашата икономика. Защото общините нямат друг финансов ресурс за инвестиции.

 

Започнахте ли да разплащате задълженията към изпълнителите и общините?

 

По ОПРР вече започна разплащането на 188 милиона лева. По ОПОС има готовност за плащания при поискване от Управляващия орган.

 

Докъде стигнаха преговорите по новия програмен период?

 

Получили сме коментарите на Брюксел по всички оперативни програми, с изключение на тази за рибарство и аквакултури. Тя все още е в процес на подготовка. Получихме и план график за преговорите, който ще се проведат в периода 11 септември -10 октомври. Ясно е, че 2014 г. ще е нулева. Но се надявам, че сме научили урока си и затова сега е много важно да се подготвим проекти, така че да стартираме изпълнението им веднага след одобряването на програмите. Но пък няма да сме единствените с нулева година. До средата на август десет държави имаха одобрено споразумение за партньорство. А според процедурата до 3 месеца, след като това се случи, държавите трябва да представят официални варианти на оперативните си програми.

 

Кои ще са основните разлики между първия и втория програмен период?

 

На първо място имаме нов финансов инструмент - "Свързана Европа". С него можем да финансираме важни проекти, които осигуряват не само транспортна, но и енергийна и телекомуникационна свързаност на България с Европа. По него имаме бюджет от 406 млн. евро и трябва да представим проекти на ЕК до януари 2015 г. Ако те бъдат одобрени, трябва да бъдат изпълнени до края на 2016 г. В случай че не успеем да усвоим този ресурс, средствата се връщат в общ пул на всички държави и се преразпределят отново, но вече на конкурентен принцип. Така че, ако успеем да усвоим всички средства, имаме шанс дори и да получим допълнително финансиране по механизма. Ключова промяна е и изискването за свързаност и интегрираност на проектите. Например Стратегията за интелигентна специализация, на която се базират четири програми - "Иновации и предприемачество", "Наука и образование за интелигентен растеж", "Човешки ресурси" и Програмата за развитие на селските райони. Това означава, че мерките на тези програми трябва да се допълват и да се обявяват в определена последователност за постигане на общите цели. Така че вече няма да е възможно едно министерство просто да си управлява едни пари. Всяка инвестиция ще трябва да допринася за устойчивия и интелигентен растеж. Един път няма да може да се ремонтира с европари само защото е разрушен, а ще се обнови, ако осигурява свързаност към икономическа зона, която от своя страна дава работни места, или свързаност към образователна инфраструктура, болница или туристическа атракция. Страната ни ще трябва да извърши и важни реформи, за да не бъдат спрени парите по цели програми или отделни техни оси през 2017 г. Освен това при всяка оперативна програма ще има заложени индикатори за резултат, които ще покажат колко ефективно използваме ресурса. Същевременно между 5 и 7 процента от приоритетна ос ще бъдат заделени в резерв за изпълнение. През 2018 г. Брюксел ще направи оценка на изпълнението и ще удържи този резерв през 2019 г., ако индикаторите не бъдат постигнати.

 

Кои проекти от новия програмен период ще стартират първи?

 

Работим, за да стартира максимално бързо Програмата за развитие на човешките ресурси, която осигурява пари за намаляване на младежката безработица. Тази програма е в най-напреднала фаза заедно с "Наука и образование за интелигентен растеж" и "Иновации и конкурентоспособност". Следващото предизвикателство е акредитацията на управляващите органи на програмите - тоест системите за управление и контрол на европроектите.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Кола без катализатор се спира от движение
26 Юни 2017

Да преработваме 90% от отпадъците през 2030 г., е прекалено амбициозно, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

trans.gif
Лиляна Павлова: Дългоочакваният дебат за многогодишната финансова рамка след 2020 г. ще започне по време на Българското председателство на Съвета на ЕС
24 Юни 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Боил Банов: Всичко, което се случва в Министерството на културата, ще бъде предложено за обществен дебат
24 Юни 2017

Диалогичен съм, готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят, казва министърът на културата пред в. „24 часа”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения