Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Мирослав Ненков: Спешни центрове с легла ще подобрят здравната помощ
21 Август 2014

Болници с депозити се оплакват от намален бюджет, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа”

Д-р Ненков, какво трябва да направите на всяка цена за 2 или няколко месеца?

 

Има добри неща, които трябва да се продължат. Една такава инициатива е извеждането на децата от социалните домове. Този проект трябва да приключи с прекратяване на функциите на тези домове в досегашния им вид. Здравната стратегия е изработен документ, одобрен в Европа. Ще започнем работа по плана за действие към стратегията. Дали ще успеем да го довършим, не мога да кажа на този етап. Европа иска да кажем как точно ще постигнем параметрите, заложени в стратегията.

 

Третото, което ми е и най-много на сърце, е да направим така, че системата да работи без сътресения в следващите месеци. Сблъсках се с неща, които не зависеха от мен, опитахме да ги решим елегантно. Искам да обърна внимание и върху системата на специализациите.

 

Назрява поредното напрежение, свързано с намаляването на болничните бюджети от здравната каса. Предвиждате ли разговори с двете страни?

 

Въпросът с бюджетите на болниците е многопосочен. Първо, касата се управлява от надзорен съвет и той решава какви условни ограничения да получават болниците. Намаленият бюджет за този месец означава, че надработеното ще бъде проверено и изплатено след 2 месеца. От друга страна, имам информация, че много болници, сред тях и най-гласовитите, имат депозити в банки. Отвратително е болниците да бъдат търговски дружества, но така е по закон. И ако една болница има милиони в банката, не разбирам защо се притеснява от намаления си бюджет.

 

Незаконно ли е? Това е стара практика.

 

Със сигурност не е незаконно. Има обаче един особен привкус, тъй като болниците работят с обществени пари - вашите и моите вноски за здраве, с които трябва да се лекуват нуждаещите се в момента. И аз очаквам, когато внасям осигуровки, тези пари да отиват за здраве, а не да стоят в банки . Изразявам личното си отношение по този въпрос. Ако имам спестявания и ми орежат заплатата този месец, ще се справя някак и няма да правя проблем.

 

Казвате, че намалението на бюджетите не е реално сътресение?

 

Трудно ми е да преценя. Болничните директори, с които се чух, казват, че положението е шок и ужас и не могат да си платят заплатите. Д-р Тодорова донесе справките с преводите за болниците и се видя, че не са много по-различни от предишните. Освен това лимитираните болници този месец ще си получат парите за надлимитната дейност отпреди 2 месеца. Разнопосочни са сигналите, чувствам се объркан. Предстоят срещи и с представители на болниците, разбира се.

 

От какво зависи българите да усетят по-добро здравеопазване? Може ли да стане с организационни промени?

 

Хората оценяват качеството на здравеопазването по няколко парамедицински признака. Много е важно да имат бърз достъп, както и първият контакт със системата да не е отблъскващ. Това е посока, в която може много ефективно да се работи. Има специални техники на общуване, по които може да се обучат колегите. Държанието помежду ни и с пациентите остава плод изцяло на домашното възпитание и на това как човек реагира на стрес. Под стрес по правило всеки става агресивен, а медицинската работа е такава, че колегите са хронично стресирани и имат огромно напрежение в себе си, което излиза по различен начин.

 

По отношение на качеството на медицинската помощ твърдя, че пациентите нямат представа дали сме добри лекари, или не. Това трябва да се определя от експерти в медицината. Контролният орган на качеството е агенцията за медицински одит, която работи по сигнали и с планови проверки. Физическият им ресурс е твърде малък, за да работят пълноценно.

 

Може ли през мандата ви да се повлияе върху най-големите слабости в сектора?

 

Да, с добро взаимодействие между институциите. Има начин и да се понамалят харчовете. Системата е недофинансирана, с огромна нужда от средства. Няма как с толкова малко пари да се получи суперкачество като в Германия например. Ако германската система бъде поставена в българските финансови условия, не знам дали ще предложи по-добро качество от нашето. Има хронична наплевателност от страна на хората, ползващи здравна помощ, независимо доколко имат основания. Имаме загуба на ментален ресурс - много млади хора напускат страната. Ако им се даде перспектива тук, макар и с по-малко пари, мнозина няма да си прекъснат корена. Това вече трябва да е държавна стратегия.

 

Трябва ли да се увеличи здравната осигуровка?

 

Да, но хората няма да се съгласят.

 

Едни казват, че 8% вноска не стигат, а други са против увеличение, но да се затегне контролът върху харченето. Вие от кои сте?

 

Експертите, ако говорят пред хора, които са потенциални избиратели, ще кажат очакваното от тях. Аз казвам, че има нужда от повече пари в системата и трябва да се намалят течовете. Не можем да си нарисуваме пари - трябва да ги дадат потребителите на медицинска помощ. Всеки може да си изчисли годишния разход за здравно осигуряване и ще види, че не дава много.

 

Още в първите дни се разграничихте от здравната реформа, но все пак каква реформа е нужна на този етап? Трябва ли да се промени осигурителният модел и как?

 

Не знам откъде да започна... Подчертавам, че говоря изцяло в теоретичен план. Може и не е скъпо да се направи така, че в местата с ограничен достъп до здравни услуги положението да се подобри. Не е трудно да се създадат структури, които обединяват спешна помощ и малък стационар. Повечето общини издъхват да издържат своите болници. Ако държавата поеме функцията си в конституционното право на всеки да има достъп до здравна помощ, би могла да направи такива структури. Може да ги наречем условно спешни центрове, дори на територията на общински болници. Няма да е скъпо да се инвестира в нов строеж и ефективен транспорт.

 

Целта е пациентът, който няма нужда от лечение в по-високо ниво болница, да получи необходимото на място. Там ще има дежурен екип, който няма да се занимава с транспорт. По-тежките случаи пък ще бъдат откарвани в болница. Личната ми идея е тези структури да не зависят от клиничните пътеки, престоят на болните да не зависи от здравната каса, а да се финансират като спешната помощ и лекарите да си получават заплатите от министерството на здравеопазването. Тогава никой няма да гони висока заетост на леглата, за да си изкарат заплатите. Това ще помогне да се намалят болничните легла в районите, където няма мощна болница. Предполага изземване на част от функциите на касата и част от нейния бюджет може да се прехвърли в МЗ за издръжка на тези центрове. Те могат да бъдат направени лесно веднага, но има проблем с издръжката им. Сега малки структури в опита си да оцелеят привличат пациенти, които нямат нужда от хоспитализации. Такъв е моделът и това е стъпка да се излезе от него.

 

Ще направите ли тази стъпка?

 

Не, това не може да се направи административно - пиша една заповед и почваме от утре. Не е редно така, това е диктатура. Първо хората в съответната община трябва да бъдат попитани и да има общо съгласие. Има и експерти, които наблюдават общественото здравеопазване в други страни - има откъде да се вземе опит.

 

Трябва ли да има втори и трети стълб в здравното осигуряване?

 

Ако работи добре, съм силно "за". Това е като автокаското на колата – ако искаш, го правиш, но като падне градушката, има кой да оправи колата. На този етап вторият и третият стълб са много пожелателни у нас. Размножаването на здравната каса по силата на конкуренцията би подобрило контрола върху обществените разходи. Всяка генерална промяна в здравната политика трябва/да се прави най-малкото с политическо съгласие. В плана за действие към здравната стратегия може би ще опитаме да съживим здравната карта.

 

Прекалено много ли са болниците у нас, или правилата за работа между тях и здравната каса трябва да се променят?

 

Има концентрация на болници в големите градове. Може би там има излишък на легла. В малката община хората ще кажат, че хич не им е много единствената болница в района.

 

В идеалния вариант структурите, за които говорих, биха могли да заменят някои общински болници. Има силен натиск от Европа да се намалят болничните легла у нас и същевременно да има достъп до здравеопазване, а това да стане без много пари и без сътресения. Значи ни трябва училище за магьосници - въпросът никак не е лесен за решаване. Подходът трябва да е много умен.

 

Преструктурирането на здравеопазването изисква голям интелектуален потенциал. Правителство с голяма политическа подкрепа може да вземе решителни мерки по административен начин.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения