Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Мирослав Ненков: НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВИКА ЛИНЕЙКА ЗАРАДИ СТРАХ ОТ КУЧЕТА
15 Август 2014

Още носим дефекта от комунизма, че здравеопазването е безплатно. А в системата няма нищо безплатно, казва министърът на здравеопазването пред в. „Труд”

Г-н министър, оповестихте, че болници няма да имат право да връщат пациенти от линейки. Възможно ли е това наистина да се случи и българи с опасност за живота да не се прехвърлят от едно лечебно заведение към друго?

 

Идеята ми е, ако успеем да я „облечем” законово и ако болниците се съгласят, да няма териториално разпределение на приемащите звена. Става дума за общата медицинска помощ, а не за специализираната, като инвазивна кардиология и неврохирургия, при която районирането остава. В идеалния вариант всяка болница приема всеки дошъл, но в практиката това не е възможно. Според мен премахването на районирането, по-добрата комуникация между лечебните заведения и координационният център на Бърза помощ ще намалят върнатите болни. А досегашната практика е ужасна - и за пациентите, и за екипите, и за всички нас, които бихме се оказали в нужда от линейка, но в този момент тя превозва тежко болен от една болница на друга, докато най-сетне някъде го настанят.

 

Кога ще влезе в сила новият ред за работа на столичната Спешната помощ, според който българинът с опасност за живота ще се транспортира в най-близката болница с възможност да го обслужи според заболяването му?

 

Няма да стане тази седмица. Първо експертите от Министерството на здравеопазването (МЗ) трябва да проучат законовата страна на въпроса, трябва да се обсъди и с директорите на болниците, защото аз искам да облекча Бърза помощ, но не и да затрудня лечебните заведения. Има начин за действие, със сигурност ще направя и среща с личните лекари, за да видим как доболничната помощ също да участва в разрешаването на проблема.

 

Какво искате да постигнете с джипитата?

 

Ако общопрактикуващите лекари направят така, както е сторил моят семеен лекар, тогава случаите, наричани от колегите от Бърза помощ „визитации по домовете” и които те извършват, ще намалеят. А моето джипи просто е осигурило 24-часов контакт с пациентите си! Нещо, което принципно и от години е разписано в правилата за работа на личните доктори. Ето какво обясниха колегите от линейките: обажда се пациент с висока температура, диспечерът го съветва да потърси личния си лекар, а болният отвръща, че той не му вдига телефона. Така линейката отива да сваля температура, което е недопустимо. Друг е въпросът дали джипито наистина не е отговорило, дали пациентът не търси само Спешна помощ, защото му е лесно... Знаете ли, че колегите пазят записи, при които човек се обажда и казва: „Елате да ми дадете нещо срещу болка, че ще ми се пръсне главата, защото навън е пълно с кучета и ме е страх да изляза”. Представяте ли си?! Въпросът е как законово да решим проблема, така че хората да не злоупотребяват с повикванията, а джипитата да си вдигат телефона? И как да действаме, когато диспечерът пита пациента как е името на джипито му, а болният отвръща: „Няма да ви го кажа, защото не искам да си развалям отношенията с него”... Т.е. възможно е също личният лекар въобще да не знае, че този човек е болен, или той въобще да не го е търсил, тъй като наистина е по-лесно да се обадиш на 112. В Западния свят, към който се стремим, изходът отдавна е намерен.

 

Как?

 

Който се обади на Бърза помощ, той се качва в линейката, ако ще да му тече само кръв от носа, и се закарва в спешния портал на първата болница. Като влезе там, прережда всички, които чакат в приемното. А ако медицинският екип види, че докараният няма нужда от нищо друго освен от погалване по челото, написват му глоба от 200 паунда. Така е във Великобритания. После го пускат да си отиде вкъщи. За разлика от нашето общество - те имат средствата, за да го направят, второ – има как и да си съберат тези 200 паунда.

 

Това е много добър спирачен механизъм срещу неоснователните повиквания. Възможно ли е да го въведем?

 

Не, защото мярката ще се приеме за антисоциална, тъй като по неясни за мен причини все още хората носят в главите си дефекта от времето на комунизма, че здравеопазването е безплатно. А в системата няма нищо безплатно! Второ, трудно ще въведем мярката и защото нямаме капацитета всеки взет от дома пациент да се откара в болница. Да не говорим, че нашият стандарт казва: спешен е този болен, който се чувства спешен. Вие добре знаете, че ако някой си навехне пръста, за него това е най-голямото страдание на света и въобще не се интересува, че в този момент друг може да умира от инфаркт.

 

И пак стигаме до обсъжданото ешелонизиране на пациентите, което трябва да посочи - например с кодове като в Италия - бяло, зелено, жълто, червено, кой е най-спешният случай и кой може да изчака. Скоро то ще стане ли факт?

 

Няма как подобно разделение да се направи 100% по телефона. Операторите, с които аз се видях онзи ден, разказаха, че хората са се научили, като се обаждат, да заявяват: „Аз кашлям кръв. Кихам кръв”. При това положение разговорът се изчерпва, линейката тръгва към него. Задължително. А дали му е текла кръв сега или преди две седмици, ние не знаем.

 

Какво е адекватното решение за България?

 

Според мен глоба за пациента, който извика Бърза помощ заради висока температура примерно! Макар че част от българите, които звънят на 112, са с такъв социален статус, че на тях няма какво да им се вземе. Просто не притежават нищо. Те са неосигурени, а Бърза помощ гарантира медицинско обслужване и на тях. Да, няма лошо да се помага на крайно бедните. Но тези, които не искат и мразят да дават пари за здравни вноски, да си плащат. Само че как да се направи тази разлика? Уви, никак не е лесно. Ако обаче има повече екипи, работата им би била по-продуктивна. Тогава дори „визитациите по домовете”, които правят екипите от реанимобилите, няма толкова да натоварват системата. Но при настоящото положение, когато са малко, в същия този момент, докато колегите казват мили думи на неоснователно повикалия ги, някой някъде може да издъхва. Като случая с 40-годишната фотографка, от чийто сигнал е била отклонена линейка.

 

Как от 10 бихте увеличили екипите в София поне на 30, колкото е „санитарният минимум” за двумилионния град?

 

С промяна в наредбата за специализация са били привлечени млади лекари, тъй като са искали да се възползват от възможността да я получат по облекчен режим. Но се намерила една организация, която обжалвала поправката пред ВАС с мотива, че е дискриминационна, и съдът я отхвърля. Веднага след това дошлите млади лекари напуснали Бърза помощ. Ще търсим начин да върнем тези хора. Този път ефективно и необоримо.

 

В крайна сметка в колко бордове на болници Таня Андреева е направила промени в последните си дни като министър?

 

В десетина. Но директорските смени са най-атрактивни. Да, бордът е управителен орган, също с много важни функции, но самата смяна на членовете не е толкова фатална. Тя може да е такава, доколкото някои от тях смятат борда за нещо важно в личен план.

 

Но все пак членовете са в състояние да оказват влияние върху екипа.

 

Да. Ще коригираме смените след 1 юли. Но нека подчертая, че принципалът на болниците - здравният министър, има право да извършва кадрови промени по негово усмотрение. Ето, в борда на онкологията е поставен много компетентен човек – икономист. Той работи добре и аз няма да го сменя! Но има хора от политическия кабинет на д-р Андреева, като началника на кабинета й и парламентарния й секретар, които в момента не са никакви в МЗ. Техните места трябва да се заемат от хора от ведомството. А в трите болници, чиито директори бе махнала Андреева - „Пирогов”, плевенската и столичната онкология, вървят проверки. Искаме да установим дали тя е имал основание, или го е сторила просто ей така.

 

Кое най-много ви втрещи от обществените поръчки, които прегледахте?

 

В края на мандата са пускани доста.

 

Пак ли ще дадем 10 млн. лв. за елекронно здравеопазване и пак да го няма?

 

Точно тази поръчка се проверява, не искам в момента да я обсъждам. Но определено от електронно здравеопазване има нужда, защото например в момента, в XXI век, в нашата Бърза помощ колегите от 112 и 150 си контактуват с листчета! Така си обменят информация. Затова, когато се изработи цялостен софтуер, върху него ще легне цялата отчетност на страната. Тогава и статистиката по отношение на всякакви данни ще бъде по-лесна. Ако в следващите два месеца не успея да задвижа търг точно за такова електронизиране (а аз успях да намеря високоспециализиран експерт, който се нае да изработи проекта срещу скромната заплата в МЗ) или това стане в края на мандата, за да не каже някой - ето, и той го обявява в последния момент, готов съм да оставя проекта на бюрото на следващия министър.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения