Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif21.07.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Румен Порожанов: Проверките за цените на храните ще са всеки месец
30 Юни 2017

Фермерите вече ще подават проектите си по електронен път, казва министърът на земеделието, храните и горите пред в. „Стандарт”

 

Господин Порожанов, излязоха резултатите от проверките за двойния стандарт на храните, които наистина показаха разминаване в качеството и съставките на продукти с една и съща марка, продавани у нас и в други страни от ЕС. Най-фрапантно бе разминаването в цените, като се оказа, че някои продукти у нас са значително по-скъпи от същите в Германия и Австрия. Какво може да се направи за защита на българския потребител?

 

Темата за двойния стандарт на качеството стартира от това, че в едни и същи продукти има разминаване в съдържанието, което бе констатирано както в страни от Централна и Източна Европа, така и в България. Проверките в Словакия и Чехия показват почти аналогични резултати като нашите. В около 20% от продуктите, които се продават на българския и на западния пазар, се установява различие в съставките. Това може да се третира като нелоялна търговска практика и нееднакво третиране на европейския потребител. В тази посока са и всички констатации, които останалите колеги от страните членки установяват. В средата на юли словашкият министър ще внесе една декларативна информация, която ние ще подкрепим заедно с другите страни членки. Тя е, че трябва да бъдат предприети мерки за уеднаквяване на стандартите и съставките в продуктите, които се предлагат на единния европейски пазар. Ние навлязохме в анализа малко по-дълбоко, за да видим има ли разлика в органолептичните качества на продуктите и най-важното – във физико-химичния състав, да се види дали това, което е изписано на опаковката, се съдържа в същите съотношения. По отношение на органолептиката – да, беше констатирано различие в три от продуктите. Хубавото е, че ние не открихме проблеми във физико-химичните анализи. Направихме много допълнителни проби, за да се установи, че няма заместители - както от соя, така и от други видове меса в месните продукти. Това, което беше установено като отклонения, е в рамките на допустимите норми от регламента, приет през 2011 г. Направихме тази задълбочена проверка, защото в една от страните членки бе установен и такъв проблем. Това, което на мен би ми се искало, е да направим още една проверка за съпоставяне на съдържанието на етикетите.

 

Какво ще се направи - въпросът ще бъде разгледан на Съвета на министрите в ЕС. Други институции в лицето на българския и европейския омбудсман също подкрепят взимането на мерки в посока да се третира еднакво европейския потребител на ритейл пазара. Въпросът вече е отнесен и до еврокомисаря по правосъдие и защита на потребителите.

 

Това, което забелязахме в цените, въобще не е най-доброто, което очаквахме да видим – 16 от 31 проверени продукти са със завишени цени на българския пазар. Давам пример с най-фрапантния случай – детско пюре, което ние сме закупили за 55 евроцента от верига в Германия или Австрия, в България се продава за 2, 29 лева. Това е над 100% увеличение на цената.

 

На нас не ни пречи да правим един текущ мониторинг с Комисията за защита на потребителите /КЗП/ , като купуваме един или два пъти в месеца масови продукти и сравняваме цените. За да можем да наблюдаваме движението във времето и да информираме тези големи супермаркети за нашето притеснение.

 

Но тъй като става въпрос за свободен пазар, институциите не могат да се намесват, просто могат да следят пазара.

 

В петък имам среща с федерациите на потребителите и КЗП, за да видим техния инструментариум. Да, това са пазарни отношения. Но най-малкото ние можем да изразим официално своето притеснение пред тези вериги, които продават един и същ продукт със значителна разлика в цените, които са завишени на българския пазар.

 

Бизнесът с храни се оплаква от изключително висок сив сектор. Според последните данни на АИКБ, сивият сектор като цяло е паднал до 29%, но при храните се смята, че е около 50%. Какви мерки могат да се вземат в тази насока?

 

Това е така, констатирахме го и на среща преди седмица с асоциациите от хранителната промишленост, както и на Съвета по животновъдство – има много ферми, които не работят по правилата. Това създава предпоставки за сив сектор. Ще направим среща и с двете групи, за да идентифицираме проблема. Можем да предложим план за действие на правителството, тук трябва да бъдат въвлечени и други институции, защото сивият сектор означава криене на данъци, създаване на неконкурентна среда за легалните производители и проблеми в тяхната финансова устойчивост. Затова и в момента правителството предприе мерки за решаване на проблеми с контрабандата, по границите, проблеми с горивата. Така че тенденцията е явна и ние можем да я развием и да предложим мерки, за да запазим устойчивостта на всички легални производители, които произвеждат съгласно стандартите и качествена продукция.

 

Преработвателнят бизнес инвестира доста в разширяване и модернизация на предприятията през последните години. Сега обаче се нуждае от нови пазари, тъй като българският е тесен. Как може да помоне държавата?

 

Тук трябва да се работи систематично - от производството през преработката, продуктът да бъде с разпознаваема марка не само у нас, но и на европейския пазар и в трети страни. През годините бяха инвестирани много европейски средства в преработка – имаме вече втори програмен период, плюс САПАРД. Много инвестиции са направени за преработка на плодове и зеленчуци, в млечния и месния сектор.

 

Държавата няма безкраен капацитет да прави износа както преди 30 г. на базата на междуправителствени споразумения. Затова е много важно фирмите да участват в изложения, подпомагането от държавата.

 

Между 19 и 28 януари 2018 г. на панаира на храните „Зелена седмица" в Берлин, България е страна партньор и ще има щанд от 1600 квадратни метра – цяла палата. И ние ще имаме възможност да предложим заедно с българските производители всичко най-добро, което ще бъде показано в тази палата, като всичко това ще бъде за сметка на държавата. Успоредно с това вече сме в разговори с МЕТРО, за да могат веригите, които са около Берлин, да направят щандове, където част от продукцията ни да бъде предлагана.

 

Факт е, че изнасяме много повече суровини, отколкото преработени продукти. Това обаче има и своите минуси, тъй като добавената стойност отива в други страни. Има ли възможност за обръщане на тенденциите?

 

Това, че изнасяме много произведена продукция, а не преработена, тръгва от зърнения сектор, защото България е голям производител на зърно – един от най-добрите като качество и като добив. Произвеждайки между 5 и 6 млн. тона жито заедно с ечемика и рапицата и потребявайки около 2 млн., ние няма как да не експортираме останалото количество и това тежи в баланса на произведената продукция. Но отново се връщам на инвестициите в преработката, които целят добавената стойност да остава в България. Ще ви дам един пример от миналата година, в който имаше желание да се направят проекти за преработка на шипки. Досега те се изнасяха за Германия, там се разделят на четири компонента и се извличат най-различни екстракти, от които се печели. Вече има доста големи масиви с шипки в един-два региона в страната. Нашите производители се опитаха да направят инвестиции, за да може цялата преработка да остане в България. Това е една малка ниша, но е симптоматично. Неслучайно вече се финансира по програмите закупуване на различни видове хладилни инсталации, страшно много проекти има за преработката на плодове и зеленчуци, за подготовка на сокове, за млечната индустрия. Колкото повече ние преработваме млечната суровина качествено, толкова повече ще пада проблемът на нашите млекопроизводители относно изкупуването. Те просто трябва да си оправят качеството и там , където има проблеми, да ги изчистят, защото БАБХ е безкомпромисна.

 

Какви европейски механизми има за стимулирането на преработването и обръщането на тенденцията?

 

Това е Програмата за развитие на селските райони и конкретно мярка 4.2. В момента има прием, който е за 163 млн. евро субсидии, което означава проекти за над 320 млн. евро . Тъй като има доста постъпили предложения за реални проекти, които са в точките между 55 и 45, обмисляме дали има възможност да увеличим бюджета по мярка 4.2 преди втория прием. За втория прием има около 100 млн. 4.2 е бившата мярка 123, по която също се инвестира много в предприятия за преработка. Ние правим един анализ на изпълнението. Поради това, че са големи проектите като стойност, между 15 и 20% от кандидатите не успяват да ги реализират. Може би някои не могат да намерят финансиране, защото става въпрос за проекти между 1 и 3 млн. евро. В други случаи може би са си надценили възможностите да реализират подобен проект. Затова ние ще имаме и наддоговаряне по тези мерки, така ,че да можем пълноценно да усвоим парите. Затова аз давам приоритет – ако трябва да се дава допълнително финансиране, то да бъде за тези мерки, които създават принадената стойност, а не в разни мерки за компенсиране на това, че ще храним гъските в определен период от годината.

 

Горите вече са под прякото управление на министерството. Как ще се решат проблемите с незаконния дърводобив, с контрабандата на дървесина и, разбира се, с летните пожари, които знаем, че не винаги са случайни.

 

Към темата за горите аз бих добавил още нещо, което е не по-малко обезпокоително - здравето на гората. Темата с горите е една от най-динамичните за нас през последните няколко седмици. Първо, от гледна точка на незаконния добив – проверките са много засилени, над 15 000 досега и над 280 кубика конфискувана незаконна дървесина само за последната седмица. Ще възстановим една практика, която е отпаднала преди 2 г. – шестмесечната инвентаризация на горите там, където се извършва сечта, както и контролните горски пунктове. Така че симбиозата, която се наблюдаваше в сектор добив и контрол, постепенно ще дойде на мястото си.

 

Тук има и много неща, които трябва да се направят за начина, по който се възлага сечта. Неясно защо са занижени изискванията за електронни търгове. Защото когато има неявен електронен търг, няма как да се споразумяват помежду си участниците.

 

Готов е докладът ми за електронните търгове, тези дни ще пусна и заповедта за увеличаването им. Това съм го съгласувал и с премиера господин Борисов.

 

Има една масова практика - добив на корен. Това означава, че добиващото предприятие влиза, добива, изнася и продължава надолу, като единствено заплаща такса корен на държавното предприятие. Това трябва да се намали, да се засили продажбата на склад, да се преценят възможностите държавните предприятия да създадат собствени дърводобивни възможности. Тук проблемът е по-скоро в това дали биха си намерили работници, които да го правят.

 

Относно противопожарните мерки – планът за превенция е изпълнен от държавните предпирпятия, инвестирани са над 2 млн. лева в противопожарни мерки, включително и в минерализовани ивици, които да отделят горите, които са с дължина над 2000 км. Както и в противопожарни кули.

 

Но за нас най-притеснително в момента е състоянието на горите от гледна точка на заболяванията – съхненето на горите, като основният вредител е короядът,. До момента това не е лекувано може би както трябва. Защото всеки един масив, пожълтял насред гората, когато бъде изсечен, короядът вече не е там, той се е разпространил. Така не се решава проблемът. В момента се изготвя доклад за състоянието на горите с мерки, които трябва да се предприемат. През тази седмица поканихме всички научни светила в горския сектор, проведохме задълбочен дебат, имаме подкрепата им и желанието за сътрудничество, включително и да съгласуваме плана, когато е готов. Ще направим и доста снимков материал , от който да се визуализират проблемите, за да можем да предложим по-ясна визия за мерки. Това ще бъде комуникирано и с природозащитните организации, явно ще трябва да се приложат и някои не много популярни мерки, затова всичко трябва да стане публично и ясно. Защото в момента можем тихомълком да подминем темата, но гората няма да оздравее. Тя няма да оздравее и с нашия план, но въпросът е да се пресече разрастващото съхнене.

 

Какво прави министерството за облекчаване на административната тежест за бизнеса?

 

Едно от най-тежките министерства е земеделското. Защото имаме и много големи второстепенни разпоредители, фонд "Земеделие" също е към министерството, той е първостепенен разпоредител. Услугите в цялата система са 270. 173 режима, 9 лицензионни, около 70 разрешителни, още толкова регистрационни и съвсем малко уведомителни. Направихме проверка на документите, които се съдържат и изискват и направихме своите предложения за отпадане на 15 режима и около 100 документа, като, разбира се, това е първа проверка на ситуацията. Аз предложих на заседанието при обсъждането, че би било добре експертите, които координират процеса, заедно с наша група, да прегледаме още веднъж и да видим дали не можем да намалим изискваните документи. За съжаление не можем да направим масово облекчаване, тъй като много режими или услуги са свързани с европейски изисквания или регулации, които не можем да избегнем. Общата селскостопанска политика е една от основните теми за обсъждане през тази и следващата година. Основният призив на всички заинтересовани е опростяване на бюрокрацията, която не е малка в изискванията за усвояване на европейските средства. Това не трябва да създава предпоставки за лоши практики, но е задължително, за да облекчи работата както на администрацията, така и на нашите бенефициенти.

 

Другото, което в следващите седмици и месеци ще направим, е приемът на документи във фонд „Земеделие” да премине към системата ИСУН. Защото в момента приемите във фонд „Земеделие” вървят по един доста сложен начин - всеки отива с документите си в нашите регионални офиси, там започва един огромен преглед на документи, проверки, извиват се огромни опашки. Това нещо ще бъде избегнато чрез електронното подаване през ИСУН, включително и ще се намали влиянието на „малката правда” на експерта, ще снижи рисковете от корупционни практики.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Искаме да сме заедно за единна Европа
13 Юли 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Николай Нанков: С ТОЛ системата ще променим несправедливостта леките автомобили да издържат на почти 70% пътния сектор в страната
13 Юли 2017

Министърът на регионалното развитие и благоустройството пред Агенция „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Текущите данни показват около 40% ръст на туристи от Чехия и Полша
11 Юли 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: Смятам, че към момента държавата е длъжник на своите граждани
10 Юли 2017

На всяка тренировка на язовир „40-те извора“ край Асеновград ще присъстват полицейски служители, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Очакваме по-добър сезон от миналата година
05 Юли 2017

Министърът на туризма в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Бисер Петков: Преизчисляването на всички пенсии ще струва по милиард на година
04 Юли 2017

Πpoгpaмaта зa лични acиcтeнти и дoмaшни пoмoщници cтaвa нaциoнaлнa, казва министърът на труда и социалната политика пред в. "24 часа"

trans.gif
Теменужка Петкова: Търг за „Белене” може да има до края на годината
03 Юли 2017

Целта ни е България да запази своето място на лидер в транзита на природен газ, казва министърът на енергетиката пред в. „24 часа”

trans.gif
Валери Симеонов: С последователна политика ще защитаваме интересите на българите извън граница
01 Юли 2017

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси, а 21 падат – не са били по закон
30 Юни 2017

Имаме седем електронни регистъра, от които информацията може да се взема по служебен път, казва министърът на икономиката пред в. „24 часа”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения