Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Целта на българското председателство на Съвета на ЕС ще e да се постигне консенсус, за да могат всички страни да са на една скорост
03 Юни 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Бялата книга за бъдещето на Европа беше във фокуса на дискусия, в която участва Лиляна Павлова – министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 година. Министър Павлова, по какъв начин България може да отговори на съвременните предизвикателствата, за да се впише в бъдещето на европейския проект?

 

Вчера започна и серията дебати, които Икономическият и социален съвет организира така, както и във всички държави, дебати и с гражданското общество, но и дебати с работодателски и синдикални организации затова да намерим най-доброто решение и платформа как да продължим след 2020 година, защото големият въпрос е не дали, а как да продължим. Как да направим така, че именно предвид новите предизвикателства – първо, излизането на Обединеното кралство, което пък респективно след 2020 година по-малък финансов ресурс и бюджет, и как с по-малко да постигнем повече, да бъдем по-ефективни, и всъщност отново да рестартираме единството бих казала на Съюза и най-вече подкрепата по отделните политики, и чрез финансовите инструменти, които имаме за целта. Наистина тежко предизвикателство, сложно уравнение, което трябва да решим. Бялата книга дава 5 сценария, но в никакъв случай не стои въпросът да изберем един от петте. Това е много важно също, което трябва да знаем. По-скоро анализирайки петте, да намерим най-доброто консенсусно решение измежду всичките, с което да можем да постигнем под някаква форма баланс все пак, който да е приемлив за всичките 27 държави.

 

Според Вас кои елементи от петте сценария са най-доброто и ценното за нас?

 

По принцип за нас безспорно най-доброто би било да постигнем консенсус затова страни като нашата – по-късно присъединили се, с все още не толкова добре развита базисна инфраструктура, страни, които все още имат нужда от именно това изравняване, за да можем всички да се движим, както се казва, на едно скорост, по еднакъв начин развитието да се случва. Държави като нашата имат нужда от подкрепа чрез субсидиране. Тук е много важна темата затова с преки инвестиции и субсидии в определени сектори, базисна инфраструктура, когато говорим за околна среда, пречиствателни станции, пътища, железопътни линии, подкрепа за модернизацията на образователната ни система, социалната система. Това са все теми, по които българските региони и общини, за да няма бели петна на картата, за да можем най-бедните общини, райони и региони, както една Северозападна България например, за този тип инвестиции все още имаме нужда от целенасочена субсидирана подкрепа, разбира се, както и по линия не само на кохезионната политика, но и по линия на общата селскостопанска политика.

 

В същия момент, давайки си сметка, че и при много по-малък вече финансов ресурс, с който ще разполагаме, при по-големи нужди заради сигурността, заради миграцията и мерките, които трябва там да бъдат предприети, и останалите други приоритети на Съюза като такъв, ще трябва да се съобразим с това, че търсим и по-голяма ефективност на инвестициите, което означава повече публично-частно партньорство, повече кредитиране чрез този тип финансови инструменти, които вече прилагаме. Така че балансът със сигурност ще трябва да го намерим, но ние пък трябва да си отстоим това, за което държим и наистина това е продължаващата подкрепа.

 

Министър Павлова, казахте, че започва серия от дискусии, но подготвя ли се българската позиция по този въпрос?

 

Да, тя се подготвя в две направления с една и съща цел, разбира се. Първо, като цяло страната ни участва и трябва да участва, и то много активно. За да можем да защитим всичко това, което казах, ние трябва да сме много добре подготвени, първо, като становище, като позиция, но и конкретни предложения за петте сценария по Бялата книга как да продължим напред. Второ, трябва да сме с много ясни, конкретни, и то добре обосновани, мотивирани предложения защо все още искаме подкрепа, субсидирани и т.н., за да можем да започнем реалните преговори по многогодишната финансова рамка за периода след 2020 година. Отделно от това ние като част от процеса и като част от триото от Председателството, в което влизаме от 1 юли тази година, и най-вече по време на Българското председателство, имаме амбициозната задача наистина да формираме дебат на най-високо ниво, защото все още по време на нашето Председателство през 2018 година няма да се разглежда многогодишната финансова рамка, както и законодателството, свързано с новите регламенти, новите регламенти за фондовете, които да подкрепят нашите програми, но пък е добър шанс именно тогава да формулираме декларация, пакт от София и да обединим 28-те страни, надявам се, да се обединим под това какви са процедурите и какви са мерките, които ние предлагаме за опростяване на инвестициите, за по-голяма ефикасност и ефективност на инвестициите, предвид все пак и намаляващия ресурс, и тук вече да търсим на ранна фаза механизма, за да си защитим финансирането.

 

Тази позиция ще бъде ли готова в навечерието на Българското председателство?

 

Трябва да започне подготовката, както казах, с дебати, с форуми и на различни тематични работни групи. Нашата цел е по времето на Председателството, по-скоро в края на Председателството, когато идва и естественият момент, в който ние очакваме да бъдат направени и да бъде приключен и от страна на Европейската комисия средносрочният преглед по секторите, по многогодишната финансова рамка и нейното изпълнение, ефектите, законодателството, всъщност ние да използваме този средносрочният преглед и анализ, който ще излезе от Комисията, чрез него да си обосновем новите предложения. Дотогава да работят работните групи на експертно ниво, а ние в рамките на нашето Председателство да организираме на много високо ниво форум на всички министри от 28-те страни-членки на Европейския съюз, отговорни именно за кохезионната политика, заедно с Комитета на регионите, защото все пак търсим подкрепа за регионите, и съвместно с Европейския парламент и Европейската комисия да направим един форум на високо ниво, на който този дебат един вид да завърши, да приключи с форума на високо ниво, на който да приемем всъщност тези предложения за новата многогодишна финансова рамка, за новите финансови инструменти и как те да бъдат реализирани на практика.

 

Освен тези предложения, как България може да се възползва от Председателството на Европейския съюз?

 

България, преди всичко за България, и за имиджа на България, и за успешното и най-вече достойно представяне в тази си функция като председателстващ Съвета, е много важно да успеем да докажем, че умеем, и да го направим и на практика, че сме един балансиран председател, председател, който намира допирните точки, намира консенсуса, а той е много труден по някои теми, и на момента ще трябва да сме включително арбитър. Така че трябва да бъдем добър, диалогичен, балансиран арбитър в тежките решения, които предстоят да бъдат вземани по времето на нашето председателство. Тежките дебати от една страна за сигурност и миграция, по Дъблинското споразумение и темите, които ще излязат от тази тема. От втора страна по отношения преговорите на Брекзита – в голямата си част пика на преговорите ще бъде по времето на нашето Председателство. И тук трябва да обединим 27-те страни в единна позиция, за да можем успешно да завършим тези преговори в степента, в която те ще бъдат по време на нашето Председателство. От трета страна, именно дебата за кохезионната политика. И четвърто, това са Западните Балкани, тъй като ние тях също поставяме на фокуса на дневния ред на нашето Председателство, като естествен лидер на Балканите. Като външна граница, но и естествен лидер на Балканите, в тази част на Европа ние сме държавата, която със стабилната си проевропейска политика, освен икономическата и финансовата ни стабилност, трябва да подкрепим Западните Балкани, защото това е важно и за нас като държава. Мисля, че е важно, определено е важно и за целия Европейски съюз.

 

Така че това са 4-те теми, по които ще има тежък баланс, тежки решения, на които ще търсят компромиси, ако щете тематични коалиции и т.н. Но ние трябва да успеем да арбитрираме там повече, отколкото да отстояваме наша национална позиция. И това е една много тънка, бих казала много сложна линия, която трябва да проведем. Това успеем ли да го докажем, това ще доведе, надявам се, това ще ни даде това ще ни даде големи шансове и перспективи като уважение и подкрепа от останалите държави. Оттук нататък пък по отделните политики, които са важни за нас да получим тяхната подкрепа, за да взето едно или друго решение в полза на България в резултат и на това Председателство. Но по време на самото Председателство ние не можем да очакваме, не е коректно, не е правилно включително, да кажем: Йок, защото ние сме председатели, вие сега ни дайте това или онова. Това не е правилно, това не е политика, това изобщо не стои дори на дневен ред. Това е много важно също да няма някой такива свръхочаквания. Но представим ли се добре, после разбира се ще можем, надявам се да имаме и подкрепата, и уважението, и доверието да получим за тези теми пък, които са важни за нас.

 

Министър Павлова, защо избрахте за приоритети на Българското председателство, политически приоритетите, конкурентоспособност, кохезия и култура?

 

Приоритетни са, разбира се, много повече от това. Опитахме се да ги обобщим в няколко ясни послания, разбира се приоритетите са много по-сложни, съвкупност от подприоритети, но това, което мога да кажа е, че в рамките на триото, защото ние сме в задължително трио – България, Естония и Австрия, ние успяхме да постигнем една добра рамка на големите приоритети. Първото, икономическо развитие и растеж, разбира се, работни места, второто е социалната политика, третото е Единният енергиен съюз и климатичните промени, четвъртото е сигурността и миграцията и петият такъв приоритет е Европа като играч на европейската сцена. България обаче, както говорихме преди малко, в рамките на нашето председателство иска да изведе няколко специфични, тематични. Едното е, разбира се, кохезионна политика, за която говорихме досега, другото са Западните Балкани, които безспорно са важен фактор за ситуацията тук и турбуленциите, които виждаме там и разбира се за нас конкурентоспособността във всичките й измерения, защото в крайна сметка, когато говорим за икономика и икономическо развитие не можем да пренебрегнем именно конкурентоспособността, но това не означава, че няма да работим и за сигурността, за миграцията. Те са неизбежни, неотменими приоритети така или иначе в общоевропейския дневен ред, но ние България все пак трябва да си постави няколко по-скромни на брои, но значими за страната ни приоритети, по които да работи.

 

По темата за Западните Балкани какво може да предложи България?

 

Западните Балкани е една много чувствителна тема, която ние си даваме сметка първо, че в рамките на 6-месеченото председателство не можем да очакваме, че рязко те ще променят, ще се интегрират и ще се случи нещо, което са процеси, които текат много години, повече от 20 години са процесите там. Но това, което искаме, и което ще се опитаме да направим в рамките на председателството е да дадем една подкрепа, една конкретна проевропейска, бих казала, линия на развитие, една европейска перспектива за хората, живеещи в Западните Балкани, защото те са част от Европа, географски, нечленове на Европейския съюз, но влиянията там, които виждаме, водени от етническо-религиозни влияния, политически влияния на трети държави са много опасни там и виждаме каква борба е може би там на лице там за влияние, за власт, за преразпределение на ресурси. Тези хора там трябва да имат доверието, надеждата на Европа и за нас е важно да им дадем перспектива. Когато говорим за Сърбия например, тя вече е по пътя на интеграцията, на разширяването, там е по-лесно да им дадем перспектива, но когато говорим за Македония, за Босна и Херцеговина, Косово, там нещата са съвсем на друго ниво, там трябва да им дадем все пак перспектива например за определени държави, ако отговорят на условия и критерии, безвизов режим, като стартиране преговори за поетапното безвизово пътуване в рамките на Европа.Мерки от този тип, защото за тези държави все още не можем да говорим за темата „Разширяване“, в смисъла присъединяването им към Европейския съюз, далеч не са достигнали за тези критерии, но за да достигнат трябва да ги подкрепим финансово, да ги подкрепим с мерки като това с визите или други подобни, които да идентифицираме и да им дадем тези послания и затова това е темата, по която ще се стараем да работим в подкрепа да определим кои са тези мерки, за постигнем консенсус, не лесен и между тях самите на Западните Балкани, държавите да ги съберем заедно, но и в рамките на Европейския съюз.

 

Работите ли, министър Павлова, по комуникационната стратегия, тоест да запознаете с България страните-членки на Европейския съюз?

 

Да, затова, и вие ме попитахме преди малко, това ми дава възможност да разширя точно и отговора на въпроса. За това казваме трите приоритети, третият беше именно „Култура“. Комуникационната, която искаме да развие и да приложим с времето на нашето Председателство, именно към това е насочена – да се възползваме от богатото си културно-историческо наследство, да се възползваме от това, че 2018 година е определена за Европейската година на културното наследство и затова, че ние така или иначе ще имаме културна програма за нашите гости, да представим България, да изчистим имиджа на България, ако щете, да представим България в една друга светлина, каквато България заслужава – богати традиции, култура, история, не ни познават с това. За съжаление ни познават, че сме най-бедната, корумпирана или каква ли още не държава. Това е, което трябва сами ние да се обединим и сега е моментът да се обединим и да го направим и това ще направим чрез културната програма и чрез комуникационната ни стратегия, както вътре в страната, защото над 20 хиляди души ще дойдат до България, ще бъдат на гости в България, ще ни посетят във времето на Председателството, тези 6 месеца, това е шанс да покажем какво сме, какво можем, колко сме богати на културно-историческо наследство. Това е огромен потенциал и възможност да развием туризма си, в подкрепа на туризма, това е огромна, бих казала глътка въздух и възможност за частния сектор, защото всичките тези хора ще идват – нощувки, храна, пътувания, всичко това, което ще е принос в икономиката от тези пътувания и една уникална възможност да покажем, че сме едно прекрасно място и един наистина, не само достоен член на Европейския съюз, но тук има много какво да бъде открито, преоткрито, ако щете. Така че това е по-амбициозната ни цел – през културната програма, през младите ни деца, ученици, студенти, таланти, които учат в училищата по култура, в университетите, на тях ще дадем шанс да направят културната програма, да направят всички тези арт инсталации, музикални програми, шоута, които правим винаги по време на откриването, закриването на официалните заседания, така че да дадем стимул и мотивация на младите в България, които се занимават с култура и изкуство да се изявят.

 

Звучи невероятно като мечта, дано да се реализира.

 

Трябва да имаме големи мечти и дългосрочни големи цели, за да може да се борим да извървим стъпките, да ги постигнем и най-важното е да се обединим и да си помогнем в този процес. Както бяхме обединени преди 10 години, защото тази година все пак празнуваме 10 години от членството си, да влезем в Европейския съюз, сега имаме шансът след 10 години по-късно да го председателстваме и да покажем кой сме и защо сме важна част от Европа и от европейското семейство.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Кола без катализатор се спира от движение
26 Юни 2017

Да преработваме 90% от отпадъците през 2030 г., е прекалено амбициозно, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

trans.gif
Лиляна Павлова: Дългоочакваният дебат за многогодишната финансова рамка след 2020 г. ще започне по време на Българското председателство на Съвета на ЕС
24 Юни 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Боил Банов: Всичко, което се случва в Министерството на културата, ще бъде предложено за обществен дебат
24 Юни 2017

Диалогичен съм, готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят, казва министърът на културата пред в. „24 часа”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения