Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
БИСЕР ПЕТКОВ: РЕФОРМАТА НА ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА ОТ 2015 ГОДИНА ВЕЧЕ ДАВА РЕЗУЛТАТ И ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЛЕДВАНА
23 Май 2017

Правилният начин за определяне на размера на минималната работна заплата е чрез механизъм, съгласуван от социалните партньори, каквато е и препоръката на Европейската комисия, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в интервю за БТА

Министър Петков, има ли признаци на стабилизиране на пенсионната система в България и кога най-рано могат да се преизчислят старите пенсии?

 

Данните на НОИ за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване показват, че финансовото състояние на пенсионно-осигурителната система се подобрява. През 2016 г. приходите в ДОО са били 5,244 млрд. лв. Това е с 5,3 на сто или с 261,7 млн. лв. повече в сравнение с предварителния план. В същото време разходите са били 10,188 млрд. лв. - със 149 млн. лв. над предвиденото. Основната причина за преразхода са еднократните плащания на великденски и коледни добавки през миналата година. Общият им размер надхвърля 100 млн. лв.

Текущото изпълнение на бюджета на ДОО потвърждава положителната тенденция за преизпълнение на приходите. Към края на март постъпленията са 1,393 млрд. лв., което е с над 75 млн. лв. повече в сравнение с планa. Разходите се движат в рамките на предвидените разчети и през първото тримесечие на 2017 г. са в размер на 2,5 млрд. лв. Тези резултати са очаквани и са резултат от параметричната реформа на пенсионната система от 2015 г. Направените промени дадоха стабилност и предвидимост за дълъг период от време и смятам, че трябва да бъдат следвани.

 

Колко са необходимите средства за заложеното в управленската програма преизчисляване на пенсиите, отпуснати преди 2010 година?

 

Вече има законопроект за промени на Закона за бюджета на ДОО за 2017 г., с които ще бъдат отразени предвидените увеличения на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 180 лв. от 1 юли и на 200 лв. от 1 октомври. По този начин пенсиите на около 800 000 пенсионери ще се повишат. Предвиденият ръст ще доведе до нарастване на инвалидните и наследствените пенсии, защото техният размер е обвързан с минималната пенсия за стаж и възраст.

Повишението на минималната пенсия за стаж и възраст е изпреварващо спрямо нарастването на останалите пенсии, които ще се увеличат с 2,4 процента от 1 юли.

По отношение на преизчисляването на всички пенсии с по-актуален осигурителен доход трябва да е ясно, че всеки месец размерът на пенсиите, отпуснати при равни други условия, се променя, тъй като средният осигурителен доход, от който се изчисляват, нараства. Във всички пенсионни системи е предвиден механизъм за осъвременяване на пенсиите чрез тяхното индексиране по определена формула. В България е възприето това да става по т.нар. швейцарско правило с процент, който се формира от 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход и 50 процента от инфлацията за предходната година. Така се запазва покупателната способност на пенсиите във времето.

Преизчисляване на всички пенсии е правено през 2008 г. със средния осигурителен доход за 2007 г. Този подход е възможен, но обезсмисля другия механизъм, който ежегодно се прилага.

 

Какво е постигнато до момента по механизма за нарастване на минималната заплата? Механизмът ще наложи ли актуализиране на тригодишната бюджетна прогноза и увеличение на минималното възнаграждение през 2018 година?

 

С моя екип проведохме срещи с национално представителните организации на синдикатите и работодателите, по време на които дискутирахме приоритетите в социалната сфера. Акцентът беше поставен върху готовността на двете страни и държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика да се постигне споразумение за механизъм за определяне на минималната работна заплата.

От срещите останах с впечатление, че работодателите и синдикатите все още имат съществени различия по някои параметри. Сред спорните въпроси е дали да има диапазон, в който да се определя размера на минималната работна заплата и какви да бъдат неговите граници. Според синдикатите долната граница трябва да е сегашното ниво на минималната заплата (460 лева), а горната - 50 на сто от средната заплата. Виждането на работодателските организации е, че минималната заплата трябва да е 41-42 процента от средната.

Въпреки различията ще положа усилия работната група към Министерството на труда и социалната политика да продължи дейността си до изчерпване на всички възможности за постигане на споразумение за изработване на механизъм. Вярвам, че това е правилният начин за правене на политики - чрез консултации и диалог със социалните партньори.

Не трябва да забравяме, че изработването на механизъм за минималната заплата е и препоръка на Европейската комисия и е в съответствие с Конвенция 131 на Международната организация на труда. Както е известно в Средносрочната бюджетна прогноза на правителството е посочено, че минималната заплата ще се увеличава с по 50 лв. през 2018, 2019 и 2020 г. и с 40 лв. през 2021 г., за да бъде постигнато заявеното намерение на правителството размерът й да стане 650 лв. в края на управленския мандат.

Чл. 244 от Кодекса на труда дава правото на Министерския съвет да определи размера на минималната заплата. Моята убеденост е, че изработването на механизъм е правилният начин за решаването на този въпрос. Затова ще положа усилия за постигане на съгласие между работодателите и синдикатите.

 

Обявихте реформата в експертизата на работоспособността като приоритет. Какви промени предвиждате?

 

Да припомня, че още от 2011 г. се работи по промяна на модела на експертизата на работоспособността. Има разработена концепция, получени са становища от национално представителните организации на хората с увреждания, на представителите на ТЕЛК-овите комисии. Предстои отново да се направят разговори, обсъждания, макар че вече позициите са ясни, и да се върви към съответно приемане на окончателна концепция, на база на която да се подготвят необходимите нормативни промени.

Основната цел на промяната е да се приложи комплексен подход, чиято цел да бъде интеграция на хората с увреждания, като методиката и критериите за медицинската експертиза и експертизата на работоспособността да бъдат различни. Защото сега се извършва медицинска експертиза на всички лица - от децата, през хората в работоспособна възраст и хората в пенсионна възраст, без да се отчита тяхната възраст, която сама по себе си е фактор за загуба на работоспособност.

Смятам, че моделът, около който можем да се обединим е, че тези различни групи лица трябва да се освидетелстват на база на различни критерии и методики, за да бъде моделът по-справедлив. По този начин ще може да има индивидуален подход към всяко едно лице с увреждане.

 

Какви мерки се обсъждат, за да се стимулират работодателите да наемат хора с увреждания?

 

Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията по заетостта ежегодно реализира насърчителни мерки и програми, насочени към хората с трайни увреждания, които създават възможности за достъп до пазара на труда, като осигуряват стимули за бизнеса. По Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, например, на работодателите, наели безработни с трайни увреждания, се осигуряват средства от държавния бюджет за изплащане на трудови възнаграждения и осигуровки за период до 24 месеца. По тази програма през 2016 г. средномесечно са работили 1 227 лица.

За насърчаване развитието на собствен бизнес от хора с увреждания се реализира Програмата "Кредит без лихва за хора с увреждания". Програмата цели осигуряване на заетост, равнопоставеност и създаване на условия за водене на пълноценен живот и трудова реализация на хора с увреждания.

В края на 2015 г. беше въведена нова насърчителна мярка - за аутсорсване на услуги за реализиране на подкрепена заетост. Тя дава възможност на фирми, регистрирани да предоставят посреднически услуги по заетостта, да кандидатстват за предоставяне на суми за всеки безработен с трайни увреждания, когото са подкрепили с услуги и са устроили на работа на несубсидирано работно място за срок не по-малък от 12 месеца.

Многобройните инструменти дават резултат. Данните на Агенцията по заетостта показват, че през март тази година в бюрата по труда са регистрирани 14 507 безработни с трайни увреждания. На годишна база броят им намалява с над 3000. През 2016 г. в субсидирана заетост 2016 г. са включени 2 735 безработни с увреждания.

Хората с увреждания могат да участват без ограничения във всички други програми и мерки за активна политика на пазара на труда, както и по операции, реализирани в рамките на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", при условие, че отговарят на изискванията за включване в съответната програма, насърчителна мярка или операция.

 

Смятате ли исканията на работодателите за промени в правилата за почивните дни заради празниците за основателни? Предвиждат ли се отново законодателни промени?

 

Целта на промяната в чл. 154 от Кодекса на труда, която беше приета през 2016 г. имаше за цел да гарантира равен брой на работните дни през всяка календарна година и да прекрати практиката Министерският съвет ежегодно да размества почивните дни и да определя отработване в събота, срещу която работодателските организации многократно са изразявали критики. До момента в Министерството на труда и социалната политика не са представяни предложения за промяната на този ред. Ако това бъде направено, ще се инициира съответният дебат по темата.

 

Какво е състоянието на пазара на труда в България и каква ще бъде политиката ви в тази област?

 

Положителната тенденция за намаляване на безработицата продължава. През април равнището й е 7,6 на сто, което е с 1,7 процентни пункта по-ниско спрямо същия месец на 2016 г. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през април е 249 464. Той намалява с 12 307 спрямо предходния месец. На годишна база спадът е с 55 698 лица. По данни на Евростат в България безработицата е значително по-ниска от средните нива за ЕС.

Това обаче не бива да ни успокоява, защото проблемът с интеграцията на трайно безработните и хората с ниско образование и без квалификация остава. За преодоляването му разполагаме с възможностите на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" и Националния план за действие по заетостта, които осигуряват многобройни възможности за създаване на работни места, обучения и повишаване на квалификацията на безработни и заети, както и за активиране на икономически неактивните хора. Паралелно с това полагаме непрекъснати усилия в подобряването на ефективността на услугите на бюрата по труда, за да помогнем на трайно безработните да придобият трудови навици и увереност, че могат да намерят работа.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Кола без катализатор се спира от движение
26 Юни 2017

Да преработваме 90% от отпадъците през 2030 г., е прекалено амбициозно, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

trans.gif
Лиляна Павлова: Дългоочакваният дебат за многогодишната финансова рамка след 2020 г. ще започне по време на Българското председателство на Съвета на ЕС
24 Юни 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Боил Банов: Всичко, което се случва в Министерството на културата, ще бъде предложено за обществен дебат
24 Юни 2017

Диалогичен съм, готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят, казва министърът на културата пред в. „24 часа”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения