Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: Ще настоявам за повече пари за здравеопазване, но едва след като докажа, че може да се направят и по-малко разходи
21 Май 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „120 минути” по бТВ

 

Във „Време за отговори” в студиото е министърът на здравеопазването проф. Николай Петров, доскоро директор на една от най-големите болници у нас Военномедицинска академия (ВМА), бивш служебен министър.

 

Професоре, добре сте дошъл.

 

Добре заварил.

 

Успешна работа в тази отговорна задача, защото да си министър на здравеопазването е изключително неблагодарна работа. Доста очаквания и в същото време критиките валят непрекъснато.

 

Тя работата така е било и сигурно така ще бъде, предполагам, че на другите министри няма да им е по-лесно.

 

Имахте ли колебание дали да се съгласите, как стана? Спомням си, когато Борисов обяви министрите си пред Румен Радев той каза: „Благодаря Ви, господин президент, за генерал Петров...”. Та, кой Ви убеди, Борисов или Румен Радев?

 

Предложението дойде от премиера Борисов. Предполагам, че премиерът е благодарил на президента за това, че в спешен порядък трябваше да ме уволнят като военен, да бъда освободен като военен. И президентът положи усилия, аз съм му благодарен за това.

 

А имахте ли колебание дали да се съгласите?

 

Не, нямах колебание и ще Ви кажа защо. Защото в периода от три години като началник на ВМА успях да подредя, тя е една доста голяма система и доста пространна като щат, като финанси. Резултатите, които постигнахме там бяха много добри и аз самият за себе си мислех и мисля, че тези резултати могат да се пренесат на по-високо ниво.

 

Един много важен въпрос, малко метафорично ще Ви попитам – коя е най-сериозната болест, от която страда българското здравеопазване, според Вас?

 

Той не е лесен въпрос, мисля, че липсата на достатъчно категорични регламенти.

 

Да има правила?

 

Правила, точно така. Правила, които важат за всички, за мен включително.

 

Като говорим за правила да Ви покажем един драстичен пример за това, как понякога правилата и здравето на пациентите наистина се разминават. Вижте репортажа на Елена Цветкова:

 

„В понеделник, след Великден двама служители на „Автомагистрали” се притичват на помощ на катастрофирала кола. Автомобилът се е обърнал на 20-ия километър на АМ „Хемус”, но пътниците са живи. Двамата служители слагат конуси, за да отделят мястото на произшествието, но след секунди са пометени от друг водач, карал с несъобразена скорост.

 

Николай Шишков, пострадал: С периферното си зрение виждам, че идва кола и само му казах „Ванка, бягай!”

 

Колегата му Иван загива, както и Йото – шофьорът на обърнатата кола. Николай оцелява като по чудо със счупен таз и множество травми. Настанен в Окръжна болница „Св. Анна”, претърпява и операция.

 

Николай Шишков, пострадал: Майка ми беше попитала персонала, доктор ли, сестра, колко време ще се лекувам и те бяха казали, че не по-малко от месец, но явно се оказах медицинско чудо и се оправих по-бързо, за 15 дни. Грижили са се докато съм бил там, казвам го пак, перфектно отношение но самото време е много малко.

 

Д-р Николай Добрев, медицински директор УМБАЛ „Св. Анна”: По алгоритми на касата, така наречените клинични пътеки, трябва да продължи шест дни. Пациентът е лежал при нас 15 дена.

 

Напуска болницата с помощта на приятел, защото не може да се движи сам.

 

Николай Шишков, пострадал: Първоначално дадоха един стол, такъв за изписване, където ги ползват и майка потърси съдействие от един от лекарите. Човекът вика – „Глупости, как на този стол, той само на носилка. Принудихме се да ползваме услугите на линейка, явно всяко удоволствие в България се заплаща, срещу 100 лева си ме докараха в къщи.

 

Д-р Николай Добрев, медицински директор УМБАЛ „Св. Анна”: Нито едно от лечебните заведения в България не предлага и няма начин да предложи този вид услуга, защото не разполага със собствен транспорт.

 

А към здравния министър Николай има няколко въпроса:

 

Николай Шишков, пострадал: Първо бих искал да попитам здравния министър нормално ли е да ме изпишат в това състояние? И една молба към него – нека се преразгледат тези пътеки, да се видят тези закони и да се помага на хората”.

 

Това е много показателен казус, генерале, наистина за нуждата от правилата. Да отговорим първо на Николай, блъснатия от кола, който помагаше на друг пострадал човек, редно ли е да бъде изписван на носилка който и да е пациент?

 

 

Това е решение на лекуващия екип лекари. Обикновено, той го каза и доктор Добрев, има императивен срок на минимален престой по клинична пътека, но максималният престой не е закован императивно. Такъв пациент, като този Николай, който гледахме, може да бъде изписан на 15-я, на 30-я, на стотния ден. Аз в момента в моята бивша клиника имам една пациентка, която ми стана приятелка, баба Янка, която лежи четири месеца. Тя също е по клинична пътека, но няма пътека четири месеца. Тоест, преценката е на лекуващия екип.

 

Тоест, те могат да си кажат – касата плаща до еди-кой си ден, от тук нататък този пациент ни е разход, я да си го пратим в къщи, за да не се набутваме и да не трупаме дългове.

 

Те трябва да направят баланса между интереса на пациента и здравната полза за него и разходите, които реализират. Защото понякога и самите пациенти искат да напуснат по-рано, отколкото е минималния срок по клиничната пътека.

 

В случая явно нямаме такова нещо, но защитен ли е интереса на пациента в този случай, според Вас, изписан на носилка?

 

Мнението на пациента е, че не е защитен, а мнението на директора е, че е защитен. Тоест, той няма клинични показания да продължи да лежи. Според мен, гледайки този репортаж, и на база на моя опит, този човек е имал нужда от един престой в рехабилитационна клиника, където да почне да се раздвижва.

 

Молбата на Николай, чухте я предполагам, лечението на болните наистина когато започне да се стигне до неговия край, а не докато свърши клиничната пътека. Това възможно ли е?

 

Това лекарите го правят. Аз Ви дадох пример с моята клиника, с баба Янка, която вече е почти четири месеца, и тя ще бъде там, докато преценим, че може да бъде у дома.

 

Да, но и ние Ви даваме пример с Николай в друга болница. Нека поговорим и за другите болници. Това възможно ли е да се случи и в други болници, извън ВМА?

 

Разбира се, и тук влизаме в това противоречие, което Вие така леко маркирахте, че клиничната пътека покрива едно стандартно лечение, но лечението при различните пациенти продължава различно. То може да няма истинския смисъл на лечение, да се правят операции, да се приемат медикаменти, да бъде просто хранене, грижи, рехабилитация.

 

Добра дума.

 

Добра дума, тя вербалната рехабилитация също е много важна. Това нещо обаче, ако се проточи във времето, сумата не се проточва, тя е една и съща. Ето, това е нещо, върху което си струва да се помисли.

 

Има дискусия дали клиничните пътеки да останат в този вид, в който съществуват. Вие като министър, какво мислите?

 

Не само като министър, на всеки лекар му се ще да има свободата да лекува пациента по правилния начин толкова, колкото е необходимо. Клиничната пътека е начин за вкарване на рамка, на шаблон с мотива, че така ще се осигури еднакъв стандарт, еднакво качество на услугата в Силистра, в Бургас, в София. Това от една страна е добре като начало е добре, но от тук нататък трябва да се развива тази система, години знаете се говори за диагностично свързаните групи. Там вече принципът е съвсем друг, защото сега клиничната пътека не покрива придружаващите заболявания. Ако пациентът е с диабет, с някакви други придружаващи заболявания той ще изисква лекарства и за това, но пътеката е за фрактура на таза и ще бъде платено само за фрактура на таза. Другото остава за сметка на болницата.

 

Тоест, дали съм Ви разбрал правилно: ако пациентът е с диабет, в резултат на който е пострадал някой вътрешен негов орган и той постъпи в болница точно заради този орган, клиничната пътека ще лекува само органа, а не причината?

 

Да.

 

Това е много несправедливо.

 

Според мен обаче тази система си изигра времето и ролята и е време да се помисли в другата посока, за която говорихме. Друг е въпросът обаче, че това, което говорим за диагностично свързаните групи е далеч по-справедливо като методика за заплащане на лечението, то обаче отсега е ясно, че ще струва с минимум 30 процента повече, като разход.

 

Повече?

 

Повече.

 

Колко като реална цифра?

 

От сегашните три милиарда и половина, още един милиард. Ето, че се връщаме пак на правилата и на регламента.

 

Казвайки това, една от спорните теми, надуха ни се главите в последните две-три години – пръстовия идентификатор. Хората даваха отпечатъци, след това се оказа, че това е отменено... Какво се случва с пръстовия идентификатор, Вие харесвате ли го като метод за спиране на източване парите за здравеопазване, ще остане ли?

 

Адмирирах го, като опит за повишаване на контрола. Защото знаете, контролът е майка на дисциплината а тя е 50 процента от успеха.

 

Да, ще има ли по Ваше време пръстов идентификатор, или не?

 

Мисля, че няма да вървим по този начин.

 

А с какво, какви са Вашите идеи?

 

Правим анализи още, ще излезем с предложения. И пак Ви казвам, ние ще вървим към рамка от правила, която да не зависи, няма да има и авторско право там кой я е наложил, тя трябва да е на ниво държава.

 

Тази седмица изпратихме Вашия предшественик професор Стоян Тонев. В какви отношения бяхте с него, кога се чухте с него за последно?

 

Мисля, че бяхме в добри отношения. За последно се чухме отдавна, може би към края на миналата година. С времето контактът се поразреди, аз съм с чувството, че имахме добри отношения. Миналата година, ако не се лъжа, на „прошки” ние се видяхме, пихме кафе, простихме си, като всяка предна година. Нямаше причина да нямаме добри отношения, защото той в качеството си на началник на ВМА, направи изключително много за много хора, включително и за моето израстване. По това време ние сме си говорили много пъти с колегите, се развиха една група от много силни имена, лекари, които станаха по това време големи доктори – проф. Кацаров, проф. Салтиров, Владов, Мутафчийски, аз в това число и доста други. Тогава израснахме.

 

Как приехте обвиненията срещу него?

 

Заболя ме, стремя се да не ги коментирам, защото не ми е работа.

 

Човешки Ви питам, как приехте обвиненията?

 

Заболя ме, защото някак си на края на кариерата си не е приятно това нещо, защото това го виждат хората, това бие много по себелюбието, по самочувствието на човек.

 

Поехте ВМА след освобождаването на Стоян Тонев и намалихте дълговете със 100 милиона, нали не греша?

 

Те бяха 114 с главници и 113 лихви, към края на миналата година бяха 14 и 32 – 46.

 

Възниква у мен следният въпрос – спестовността, орязването на разходите, панацея ли е в българската здравна система?

 

Не е панацея, но върши работа. Искам да подчертая, че ние оптимизирахме разходите, ние не намалихме разходите така, че да пострада качеството.

 

Например какво отрязахте, като перо?

 

Вкарахме в нормални стойности охрана, храна, поддръжки, лекарства, дето се казва силово ограничих употребата на един антибиотик и разходът падна с 200 хиляди лева на месец.

 

Само за един антибиотик?

 

Само за един антибиотик.

 

Знаете ли защо Ви питам за тези детайли, защото ми е интересно като министър дали ще настоявате за повече пари в българското здравеопазване или ще докажете, че може и с по-малко, защото това са два различни типа политика?

 

Прав сте, за да настоявам, а ще настоявам за повече пари, но за да настоявам за повече пари аз първо трябва да докажа, че може да се направят и по-малко разходи, това, което направих и във ВМА. Мисля, решен съм да направя точно това.

 

Един проблем, много сериозен, видяхме отново през седмицата психично болен млад мъж почти уби една възрастна жена в Бургас и за пореден път стигаме до проблема, че освидетелстваните хора се разхождат сред нас, няма никой, който да ги задължи да си пият хапчетата, психиатрите ги прибират за по няколко дни и ги пускат навън. Кога това нещо ще намери решение?

 

Това е част от доста многобройните проблеми в системата на здравеопазване. Трябва да имаме регистър на психично болните и то работещ, коректен, ясен и категоричен. Защото, нещо повече, аз имам информация, че такива хора дори имат и разрешително за оръжие.

 

Да, това също е много голям проблем.

 

Защо, защото системата явно не е затворена. Тя трябва да се затвори тази система. Всички институции, които имат отношение към това трябва да имат информация, защото пациентът може да се е подобрил, ако си пие лекарствата, но в следващия момент той може да изпадне в тази ситуация и да направи беля.

 

Какво наложи промяната, към края вече, няколко актуални въпроси. Какво наложи отмяната на ваксината за БЦЖ, реимунизацията?

 

Аргументите, доколкото знам, защото в тази част не съм тесен специалист, на липса на научни доказателства от ползата на тази трета реимунизация, свързано с евентуалните вероятни недобри последствия за организма, тоест от една страна загуба на резон, от друга страна рискове...

 

Имате ли сигнали от Европейската здравна организация за други ваксини, не само за БЦЖ?

 

На този етап – не.

 

На този етап – не. Накрая, професоре, имате възможност да се обърнете към лекарите и пациентите с две изречения, за да им кажете... кажете им каквото искате, какъв министър ще сте.

 

Бих се обърнал към пациентите с молба да вярват на своите лекари, не ги съдете толкова тежко, защото и те са като вас, ние самите лекари сме пациенти. На лекарите бих пожелал да са здрави, да са смирени, да са внимателни към пациентите и да са позитивни в това, което ще тръгнем и заедно ще направим, а не по силите на един човек, пък който и да е той министър. Специално искам да се обърна и към специалистите по здравни грижи, защото за мен и според мен това са най-онеправданата прослойка в системата на здравеопазването, хората, които най-много работят, най-малко са платени и най-малка перспектива имат. Ще мислим и за тях.

 

Ще мислите и за тях.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения