Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif16.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Владислав Горанов: Бюджет 2017 разпределя това, което произвеждаме
04 Ноември 2016

Министърът на финансите в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Министър Горанов, ако използваме наложилата се в публичното пространство кулинарна терминология за метафоричното изразяване на годишните републикански бюджети, Вие как определяте Бюджет 2017 г.?

 

Не приемам кулинарните аналогии. За мен тази неудачна за времето си алегория, която беше използвана преди, не изразява в пълнота важността на бюджета.

 

В този смисъл ще отговоря по друг начин. Бюджетът за следващата година разпределя, това което произвеждаме, и за радост то е повече, отколкото ще произведем като общество или ще създадем като общество в 2016 г. То се дължи, от една страна, на спокойствието, което политическата стабилност дава в момента. От друга страна и на усилията, които правителството полага за създаване на предвидима среда за правене на бизнес и възможност за развитие на частната инициатива. В този смисъл бюджетът е един европейски бюджет на държава-членка на Европейския съюз, която планира цивилизовано развитието си за следващите години.

 

Кои политики са заложени в Бюджет 2017?

 

Всички политики са заложени в Бюджет 2017 г. дотолкова, доколкото основният финансов план на държавата осигурява всички основни нейни функции. Кои са приоритетни? Безспорно още в средата на годината или още през първото полугодие, когато представихме пролетната тригодишна бюджетна прогноза, ние изведохме като приоритет развитието на средното образование с оглед обезпечаване на новия Закон за училищно и предучилищно образование, а и водени от разбирането, че инвестициите в образованието са най-дългосрочни и са съществен проблем за качеството на работната сила в България, защото през годините подценявахме ролята на образованието и в момента това се изплаща или се връща върху главите ни като проблеми, свързани с качеството на работната сила и трудното намиране на добри работници и служители за бизнеса.

 

Другата тема е свързана със средата за сигурност и отдавна изведеният приоритет, консенсусно между всички политически сили, че е необходимо да поддържаме едни модерни и боеспособни въоръжени сили, които да отговарят на стандартите на НАТО. Затова и още през 2016 г., много преди бюджетът да стигне до Народното събрание, два проекта за модернизация на въоръжените сили бяха предложени от страна на правителството и одобрени от страна на Народното събрание, знаете темата с покупката на нов целеви изтребител и финансирането на покупката на нови средства за военноморските сили. Това са приоритетите, които още предварително си бяхме заложили. Разбира се в новата разходна рамка на държавната сметка има още много добри неща, според нас. Знаете че има осигурени допълнителни разходи, както в сферата на културата за сценичните изкуства, така и в сферата на социалните дейности, където освен по-добрите заплати за администрацията, която ежедневно е на терен във връзка със социалните услуги към гражданите, говорим за администрациите на Министерство на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Главна инспекция по труда, има осигурени средства и за подобряване на стандартите за финансиране на социалните услуги, респективно възнагражденията на служителите, заети в социалните услуги в общините.

 

Какво изражение имат в бюджета за догодина факторите, които влияят върху растежа на БВП, а именно потребление, инвестиции, внос, износ?

 

Потреблението, за радост, нараства. Нараства със задоволителни темпове, въпреки че винаги може да се желае и още. Но има едно неразбиране, между другото, за ролята на потреблението в една малка и отворена икономика като нашата, тъй като ако бюджетът стимулира твърде рязко повишаване на потреблението, има сериозен риск то да бъде насочено при относително, пак казвам, малка и отворена икономика, към потребление на външни стоки, т.е. на стоки и услуги, произведени извън България и това само да увеличи задлъжнялостта на нашата икономика. Т.е. в структурно отношение само увеличението на потреблението не е отговор на въпроса как трябва да расте и да се развива българската икономика. Трябва да има повече условия за чуждестранни инвестиции и развитие на производството, за да можем да имаме една стабилна производствена база, която да дава възможност вътрешното потребление на консумира местни стоки. В противен случай рискуваме, пак казвам, ако разчитаме само на мерки, свързани със засилване на потреблението, да изложим държавата само на риск от задлъжняване, нещо между другото, което се проявяваше в годините на бум от 2005-2006-2007-2008 г., когато дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, т.е. превишението на вноса над износа като едно от измеренията на този дефицит, се измерваше в милиарди. И тогава на практика имаше добри постъпления в бюджета за сметка на покупка на китайски телевизори, примерно, и за сметка на един неорганичен и небалансиран растеж. А иначе, растат и инвестициите, расте и потреблението, расте и износът. Добри новини, които естествено не могат да се впишат изцяло като заслуга на правителството, тъй като нашата роля в преразпределението на икономиката е относително ограничена до между 35 и 40 процента, но ние отдавна сме заявили, че за нас ниската преразпределителна роля на държавата, т. е. ниските данъци са предпоставка за доброто икономическо развитие и не искаме да ги преразглеждаме.

 

Чуха се дебати днес на гласуването, особено от страна на левицата, че харчим много малко като дял от БВП. Искам ясно да се разбере и от вас, и от нашите слушатели, че това е въпрос на избор – дали държавата да решава вместо хората или те да решават сами. Всеки финансов министър би трябвало да се изкуши всяко правителство да харчи повече, следователно да иска да вземе повече от произведеното от хората и да го преразпредели вместо тях. Това в някои държави се случва, но не е сигурно, че е най-добрият пример. Ние сме избрали ниска преразпределителна роля на държавата и ниска данъчна тежест. За да се постигне по-голяма роля на държавата във вземането на решения в обществото, подобна на тази, която, примерно, имаше преди 30 г., тогава трябва да увеличим данъците и трябва да решаваме вместо хората и да имаме претенцията, че ролята на държавата трябва да бъде доминираща в икономиката.

 

Министър Горанов, доколко Бюджет 2017 г. е обвързан с политическата обстановка в страната? Как ще му повлияят, например, едни предсрочни парламентарни избори с всички неизвестни около тях?

 

Рано е да говорим за предсрочни парламентарни избори. Няма причина и не виждам кои са тези 121 народни представители в българския парламент, които могат да свалят сегашното правителство, а и не виждам какво по-добро ще дойде от него. В този смисъл аз първо казвам, че за мен такъв сценарий е трудно релизируем, а оттам нататък – ако все пак се случи, естествено че политическата нестабилност ерозира, макар и за кратко, държавата, от гледна точка работата на институциите, които, когато наближат избори или когато се съставя служебно правителство, за казуса за който вие говорите, обикновено тогава администрациите не работят пълноценно. Най-малкото, защото няма кой да носи отговорност за решенията, които трябва да се взимат. Това влияе лошо. Свидетели сме през годините как при подобни катаклизми приходната част на бюджета пада рязко. Икономическите субекти спират да потребяват, не само частните, а и институционалните. И това влияе като цяло лошо на растежа и лошо на обществото. Но, връщам се в началото на този въпрос и на отговора – не виждам и не ги броя, не мога да си направя аритметичния сбор на тези 121 депутата, които трябва да съборят сегашното правителство. И освен че не виждам аритметичния сбор, не намирам и логиката.

 

В Шумен премиерът каза, че правителството полага много усилия, за да има нашата държава най-ниските данъци в ЕС. Защо въпреки това няма обаче обратно пропорционален, т.е. висок ръст на инвестициите у нас, какво пречи?

 

Защото условията за правене на бизнес не се измерват само през ниската данъчна тежест. Тя не е задължителното условие, но е необходимо. Ако следите днес дебатите във Висшия съдебен съвет, няма да си спестим това, че има нужда наистина от радикална реформа в съдебната власт, която да ускори съдопроизводството и да ускори споровете в бизнеса, споровете между хората, споровете в обществото. Защото когато, примерно, едно търговско дело или едно гражданско дело се бави с години, това със сигурност пречи на правенето на бизнес. И за мен като икономист това е една от основните причини. Разбира се, корупцията на ниско ниво в администрацията. Видяхте какво се случи на митнически пункт „Лесово“ и обещавам да се случва и на други пунктове, където не се спазват правилата. Условията за правене на бизнес са подреждането на всички органи на държавата и функционирането им в съответствие с правилата, а не само ниската данъчна тежест. Обратното обаче също е вярно. Ако преди да си подредим държавата, решим че можем лесно да вдигнем данъците, за да увеличим ролята на правителството в обществения живот, със сигурност резултатите ще са пагубни.

 

Подобрената събираемост на приходната част в бюджета за тази година позволи да се дадат сега пари за пенсионери, за учителски заплати, за програми за саниране. Дали очаквате подобни резерви и догодина?

 

Няма да спрем своите усилия. Все още делът на сивата икономика е на нива, които ни дават възможност да очакваме по-добра събираемост. Естествено, не сме планирали предварително в годишния закон за държавния бюджет, защото е по-добре да го преизпълним в приходната част, отколкото да не го изпълним и тогава да се налага да се увеличава дефицитът.

 

И веднага бързам да обясня какво имам предвид. Годишният закон за Държавният бюджет е един финансов план. Това е един странен закон, който не съдържа норми, а съдържа очаквания и ако разходната част е поет ангажимент да се извърши разход и тези, за които този разход е разчетен и ще си го търсят, то приходната част е едно очакване към икономиката и към възможността да се произведе определен продукт и той през данъчната система да постъпи в сметките на държавата. Затова аз винаги съм предпочитал да бъдем относително консервативни. Ако успеем да съберем повече приходи от планираната събираемост в годишния закон за следващата година, те няма да бъдат самоцелно изхарчени, защото разходът, гласуван в бюджета не може да бъде гласуван без актуализация, т. е. без санкция на парламента. Те ще отидат за намаляване на разчетния дефицит и за подобряване на финансовата сметка на държавата. В този смисъл, това, според мен, е по-правилната концепция на бюджетиране.

 

Един кратък отговор да Ви помоля – Бюджет 2017 г. получи първото си несъгласие във ВСС. Как процедирате в такава ситуация? Ще има още много други, със сигурност.

 

Доколкото познавам Конституцията, законите в държавата се утвърждават от парламента. В този смисъл, аз разчитам на подкрепата на парламента. Безспорно сме имали дебати с колегите от ВСС каква трябва да бъде тяхната финансова сметка, но ако погледнем ръстовете в бюджета на съдебната власт, те са с добро темпо, съответстващо на възможностите на бюджета. Претенциите на колегите от съдебната власт винаги са били малко повече, отколкото може да си позволим. Така че изненада би било за мен, ако те дадат веднага съгласие за държавната сметка.

 

Това което отново обаче искам да коментирам е, че законите в държавата по Конституция се приемат от българския парламент и в този смисъл аз разчитам на подкрепата на управляващото мнозинство. Смятам че разчетите за финансиране на съдебната власт могат в достатъчна степен да гарантират нейната независимост и функциониране през следващата година.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Екатерина Захариева: Неизменната външна политика на България е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС
01 Септември 2017

Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения