Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.11.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Идеята ни е оборудването и площадката на АЕЦ „Белене” да бъдат обособени в отделната проектна компания, с ясна процедура за нейната приватизация
21 Септември 2016

Министърът на енергетиката, в интервю за предаването "Денят започва" на БНТ

Решението на правителството да поиска от парламента той да вземе решение, за да се отпуснат средства, с които НЕК да изплати задълженията си по реакторите и по оборудването, произведено за АЕЦ "Белене", е един от акцентите в днешните вестници. Колегите от вестник „Капитал“ отбелязват, че правителството задвижи процедурата по изплащането на задълженията на държавата към Русия по проекта "Белене", казват, че финансирането ще е от фискалния резерв и ще бъде уредено със специален закон, който е одобрен от правителството, бюджетната и енергийната комисия. Така Министерството на енергетиката първоначално ще получи финансиране от 400 милиона евро. Една от причините държавата да бърза с погасяването на общото задължение от над 620 милиона евро, е, че по него текат високи лихви, а другата е, че руската компания може да поиска несъстоятелност на НЕК. Ако това се случи, което засега изглежда малко вероятно, би създало сериозни проблеми по веригата в енергийния сектор, отбелязват още колегите от в. „Капитал“. С отпускането на средствата според тях пък се решават за пореден път сериозни проблеми в България с пари на данъкоплатеца, които пък пари не е ясно как ще се възстановят в бъдеще, тоест как ще се възстановят във фискалния резерв. В. „Монитор“ също отбелязва, че плащаме 1,2 млрд. за "Белене" само след решение на ЕК. Обаче дали е необходимо такова решение на ЕК само след секунди ще разберем от енергийния министър. Колегите от в. „Сега“ пишат в заглавието си „Депутатите разписват празен чек за "Белене"“, „Българският парламент е на път разпише празен чек на кабинета за разплащане към руската страна. Такова е виждането на колегите от в. „Сега“. От „24 часа“ цитират премиера Борисов „плащаме 1,3 млрд. лева за реакторите на „Атомстройекспорт“ и анализират на 2-а и 3-а страница своето решение. Във вестник „Труд“ това е на по-вътрешните страници виждането в заглавието е „Плащаме за "Белене" след одобрение от Брюксел“. По този начин отиваме при госпожа Теменужка Петкова. Добро утро, госпожо Петкова. Трябва ли ни одобрение от Брюксел, за да си платим за дълга, след като знаем, има решение на арбитража по този казус.

Добро утро. Трябва ни, разбира се, подобно разрешение, тъй като ние като страна – членка на ЕС, сме длъжни спазваме европейското законодателство и европейските директиви в областта на държавните помощи. Така че ние ще подготвим, надявам се, след като българският парламент приеме този законопроект, който ние предлагаме, то тогава ние ще подготвим цялата необходима документация, която трябва по много бърз начин да бъде предоставена в ЕК, и да искаме и да настояваме за бързата й нотификация, така че това да ни позволи час по-скоро ние да се разплатим с „Атомстройекспорт“ по това решение.

Правили ли сте предварителни консултации дали такова разрешение ще получим?

Правили сме проучване по отношение на практиката на ЕК, разбира се, тук не става дума за дейност, която е подпомагана, или помощ, която е насочена към развиване на определена компания. Тук става дума за едно решение на международния арбитраж, което решение ние трябва да изпълним. Но е много важно да отбележим това какъв е характерът на тази помощ. Това не е просто една помощ, която излиза от бюджета, това е възмездна финансова помощ, която ще бъде възстановена. Това е много важно да се знае.
Как ще бъде възстановена?
Тази възмездна финансова помощ ще бъде първо предоставена за това, за да може НЕК да плати това, което през 2008 г. е поръчано като оборудване във връзка с проекта АЕЦ "Белене". Плащайки това оборудване, ние съответно насреща ще получим активи. Тези активи, те имат съответната стойност и ние възнамеряваме тази стойност впоследствие да бъде пренесена и като актив на НЕК, на енергийната система и съответно това ще позволи и ние да възстановим този заем, тази възмездна държавна помощ, която ще бъде предоставена.

 Добре, а какво ще го правим това оборудване? Плащаме го и го получаваме.

Ами това е един много добър въпрос на фона на цялата предистория на тази ситуация. Знаейки, че всъщност няма договор във връзка с изграждането на този проект през далечната 2006 и впоследствие 2008 г., знаейки, че няма яснота откъде ще дойдат парите, липсата на яснота колко ще струва реално този проект, това нещо не спира колегите в предишното правителство на г-н Станишев да подпишат едно допълнение № 5, с което си поръчваме оборудването с дълъг цикъл на производство, без да имаме яснота по тези важни основни параметри във връзка с изграждането на този проект. Така че този въпрос датира още оттогава. Какво ще правим това оборудване, при положение защо тогава е поръчано това оборудване, без да има яснота за икономическата обоснованост на един такъв проект. Но каквото и да си говорим към днешна дата, фактите са такива, каквито са.

Добре, какво можем да го правим обаче днес?

Оборудването, това, което ние имаме като идея да направим, можем да го обособим заедно с площадката, заедно с всички разрешителни, които са налице във връзка с този проект, да бъдат обособени в една отделна проектна компания и тази проектна компания да бъде стартирана процедура за нейната приватизация, ясна, публична процедура, и както се твърди, че това е един добър проект, аз се надявам да се явят инвеститори, които инвеститори наистина да покажат, че този проект е жизнеспособенц. И ако това е така, ние ще успеем да го реализираме. Много е ясна позицията на…

Тоест вие казвате, че е възможно все пак да има АЕЦ "Белене"?

 Всичко е възможно. Плащайки това оборудване, ние искаме да станем собственици на него, тъй като към този момент не сме такива, тъй като не сме си платили. В момента, в който платим…

 Възможно ли е това оборудване да замени трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Вижте, възможни са всякакви варианти, ние тепърва ще анализираме всеки един от тях и ще търсим решение, ще търсим най-доброто решение за българската енергийна система, за българската икономика като цяло. Но това ще бъде решение, което трябва да бъде взето след един много сериозен анализ. Защото това са много важни решения, това са много важни стъпки, които не бива да бъдат взимани с лека ръка. Аз ще си позволя само да припомня през далечната 2004-2005 г. какво се случи с една прогноза, която тогава е направена и която става основание, за да стартира проектът АЕЦ "Белене". Тогава се прави една прогноза за потребление на електрическа енергия в следващите 10-15 години и се казва, че може би към 2010-2015 г. ще има недостиг на електрическа енергия. Както всички сме свидетели, нито към 2010, нито към 2015-а, нито към днешна дата има такъв недостиг. Така че трябва да сме много прецизни по отношение на прогнозите, които се правят, по отношение на анализите. Както за потреблението в България, така и за целия регион.

Тоест това оборудване си го взимаме и при всички положения ще търсим възможност то да бъде монтирано и от него да произлезе проект на територията на нашата страна, на площадка "Белене" или на площадка "Козлодуй", така ли?

Ще търсим възможност такъв един проект да бъде реализиран, но само при наличието на икономическа обоснованост на този проект.

А ако я няма тази икономическа обоснованост?

Позицията на правителството е много ясно определена и в нашата програма за управление, в която ние казваме при какви условия могат да бъдат развивани и могаат да бъдат изградени нови ядрени мощности. На първо място не трябва да бъде поставяно изискване за държавна гаранция за един такъв проект, не трябва да е налице изискване за дългосрочни договори за изкупуване на тази електрическа енергия и трябва да е налице стратегически инвеститор, който да финансира целия този процес.

Тоест искате да избягате от формулата на „Мариците“, доколкото ви разбирам?

Да, искаме такъв един проект да бъде развит изцяло на пазарна основа. Това е, което искаме, за да не се товари българският потребител и българският бизнес с изплащането впоследствие на подобна инвестиция. Защото няма какво да се заблуждаваме, такава една инвестиция се изплаща единствено и само през цената, цената, която се плаща от българските потребители, от българския бизнес.

Добре, вече това оборудване започва да се произвежда с анекс от 2008 г. Реално 2009 г. е замразен. Казваме на руснаците чак през 2012-а, ги уведомяваме, че това няма да се строи. Защо този проект не е спрян навреме, преди да бъдат произведени тези реактори?

Това е наистина един добър въпрос. Този проект стартира с, така да кажем, с фалстарт. Още с провеждането на обществената поръчка за изпълнител през 2006 г. става ясно, че договор няма как да бъде подписан, тъй като не са ясни основните параметри на един такъв проект. И тогава нашите предшественици отиват на варианта да подпишат споразумение, от което споразумение става ясно, че те ще водят преговори някъде в бъдещето да подпишат такъв договор, тоест някога в бъдещето ще ни стане ясно каква ще бъде съдбата на един такъв проект. И такъв проект на практика от гледна точка на договорни взаимоотношения реално не съществува. Така че този проект, ако не беше спрян, той щеше да генерира към този момент един много сериозен финансов ресурс, който трябваше да бъде ангажиран в един такъв проект. Този ресурс трябваше да бъде публичен. Представете си към днешна дата трябваше да бъдат платени към 20 млрд. лева. Откъде ще бъдат намерени тези пари, откъде ще бъде предоставен този ресурс? Никой не е дал отговор на този въпрос през годините. Когато е стартиран този проект, впоследствие, когато са поръчали това оборудване, без да е ясно защо, при положение, че няма договор за инженеринг, доставка и строителство. Така че този проект, ако не беше спрян, той щеше да генерира допълнителни разходи и към днешна дата сметката щеше да бъде много по-голяма.

Добре, вие обаче когато бяхте шеф на Агенцията за държавна финансова инспекция, всъщност бяхте човекът, който извади нередности, хайде така да ги наречем, по този проект, които вкарахте дори в прокуратурата. Именно вашият доклад беше една от причините да бъде прекратен и проектът. Досега обаче няма наказани. Сега вие вече сте и министър, направихте ли пълна ревизия на НЕК и открихте ли нарушения и в компанията и още неща и защо няма до този момент наказани?

Като директор на Агенцията за държавна финансова инспекция аз и моите колеги тогава извършихме поредица от проверки във връзка с този проект. Бяха направени проверки както в НЕК, така и в Българския енергиен холдинг, така и в бившето министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Тъй като и през министерството на икономиката, енергетиката и туризма е вървял един сериозен ресурс във връзка с този проект. Само припомням, това са две постановления на Министерски съвет, с които се предоставят от бюджета средства в размер на 300 милиона лева, които са за този проект. Когато ние направихме проверки, много ясно установихме всички проблеми във връзка с този проект. И аз се радвам, че впоследствие и международният арбитраж потвърди тази наша теза, потвърди тези наши констатации, като отхвърли четири от общо седемте искания на „Атостройекспорт“ като неоснователни и всъщност призна три от тези искове, които са свързани единствено и само с поръчаното оборудване през 2008 г.

Тоест това, което ние по принцип им предлагахме да платим.

Точно така. Това, което по принцип ние установихме, и това, което контролните органи по безспорен начин доказаха, беше, че липса такъв договор и че всички тези действия, които се предприети от двамата изпълнителни директори по това време на НЕК, са трудно обясними. Разбира се, всички тези доклади бяха изпратени в прокуратурата, впоследствие беше образувано досъдебно производство във връзка с този процес, за причинени вреди в особено големи размери, впоследствие прокуратурата прекрати това производство, след което ние обжалвахме през миналата 2015 г. това решение на прокуратурата за отказ да се образува такова производство поради липса на достатъчни доказателства според прокуратурата. И аз сега се надявам, че новото производство, което в момента върви, наистина ще разгледа много детайлно всички тези доказателства, които са факт. В тези доклади са посочени и лицата…

Добре, но как си обяснявате…

 … и действията, които те са извършили.

Извинявайте, обаче аз лично не мога да си обясня, нещо, което в прокуратурата е дадено 2012 г., сега сме 2016 г., четири години прокуратурата не може да намери…

Надявам се прокуратурата наистина да мобилизира своя ресурс, аз съм сигурна, че колегите ще направят необходимото, така че наистина тези, които имат вина към този процес, наистина да им бъде потърсена отговорност в крайна сметка.

Вашият предшественик Трайчо Трайков в случая ви критикува за това, че други двама ваши предшественици, които са обвързани с решенията по този проект, са висши държавни служители и представители на държавата. Говорим за Румен Овчаров и Петър Димитров. Основателни ли са тези критики на Трайчо Трайков?

 Вижте, енергийният сектор в България на първо място това е сектор, който е изключително важен, той е стратегически за българската икономика, той е сектор, който е пряко свързан с националната сигурност на страната. Това, което ние възприехме като подход, е да има една толерантност по отношение на присъствието в този сектор. Ние смятаме, че може да се ползва и опитът, и познанията на всеки един експерт в тази област независимо от това той към коя политическа сила принадлежи или на коя политическа партия симпатизира. Така че г-н Овчаров и г-н Петър Димитров са към настоящия момент да, в системата на енергетиката, те имат мандат, който все още не е изтекъл, след като наближи краят на техния мандат, ще преценим каква ще бъде следващата ни стъпка.

Вие доволни ли сте обаче от начина, по който те представляват държавните интереси в тези дружества, в които представляват държавата?

Към настоящия момент няма причина, поради която да считаме, че те не изпълняват своите задължения на местата, на които се намират.

 Техните мандати са започнали, преди вие да дойдете?

  Точно така.

Тоест вие спазвате закона да изкарат те мандата, на който са назначени.

Точно така.

Не сте ги назначили вие, това е важно.

Не съм ги назначила категорично, те изпълняват свой мандат. Назначени са от предишното правителство. Ще изтекат техните мандати и тогава отново ще преценим какво следва.

Обмисляте ли вариант, като някакъв краен вариант, за отделянето на вецовете от НЕК и обявяването на компанията във фалит?

Не, подобен вариант не се обмисля. Все пак не бива да забравяме, че НЕК е общественият доставчик на електрическа енергия, НЕК е единственият купувач на електрическа енергия към този момент. Така че това е дружество, което е от стратегическо значение за сектора. Така че подобни варианти не се обмислят. Аз смятам, че с този ход на правителството, и днес се надявам българският парламент да ни подкрепи, ние наистина ще можем да излезем от тази ситуация, и то по възможно най-добрия начин. Както за енергийния сектор, така и от гледна точка на фиска. Тъй като чрез тази възмездна финансова помощ на практика няма да бъдат засегнати по никакъв начин разходната част на бюджета, това няма да доведе до нарушаване на социални, здравни и други плащания. Тъй като товар е сума, която излиза от фискалния резерв. Това е много важно да знаят българските граждани, че тази стъпка стана възможна благодарение на изключително добрата работа на приходните администрации, на високата събираемост и благодарение на този буфер, който беше заложен по отношение лимита на дълга във връзка със стрес тестовете, които бяха проведени по отношение на банковия сектор. Беше заложен буфер в размер на 2 млрд. лева, този буфер благодарение че стрес тестът показа много добри положителни резултати, не беше необходимо да бъде използван. Това сега ни дава възможност ние да решим този много важен проблем.

Оттук нататък какво очаквате? Да прояви някой интерес инвестиционен и да тръгне да ви предлага проекти, или и вие по някакъв начин ще провокирате търсенето на такива проекти за използване на това оборудване?

Теменужка Петкова: Вече има заявен подобен интерес и това, което се очаква от нас, ние наистина да предложим проект, който проект да може да бъде оценен и съответно да може да бъде направен опит за неговата приватизация през Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Има такъв интерес, но все пак трябва…

От кого? Можем ли да кажем?

Мисля, че все още е рано да коментираме. Нека да придобием оборудването. Заедно с оборудването, с площадката и с всички документи, които са свързани с лицензионния режим, това наистина става един добър и атрактивен проект и аз се надявам, че ще има интерес.

От една година се наблюдава, че износът на ток се срива заради високите цени у нас. Срива се и потреблението. Тоест отчита се през последните месеци по-ниско потребление въпреки ръста на икономиката, което е малко странно като явление. Защо българската енергетика продължава да е неконкурентоспособна?

Вижте, това са тенденции по отношение и на потреблението на електрическа енергия, на спада в износа, това са тенденции за целия регион. Това не са тенденции, които са характерни само за България. По отношение на намаляването на потреблението и ръста на икономиката обяснението е лесно. Ние всъщност полагаме много сериозни усилия и не само ние, а това е политика на целия ЕС по отношение на мерките за енергийна ефективност. По отношение на мерките за това енергоефективната икономика да бъде факт. Тоест да работим така, че разходите за енергийни ресурси да бъдат по-малки. Всичко това, разбира се, води към намаляване на потреблението на електрическа енергия. Така че този въпрос не може да се разглежда като такъв, който касае единствено и само България, това е тенденция в цяла Европа. И тя е съвсем логична, съвсем обяснима.

 Дано наистина ефективно поради тази причина да сме се присъединили, защото българинът не е много склонен да се модернизира така, че да бъде енергийно ефективен. Както виждаме, дори във Варна трудно се събират да си топлоизолират къщите и блоковете. Обаче ако излезем от тока, енергетиката винаги е била много по-широка тема. Само ще ви попитам за интерконекторите, които всъщност са сериозната крачка към диверсификация, която явно изнерви Москва. Как се развиват интерконекторите с нашите съседи?

Междусистемната свързаност на България със съседните нам страни е наистина много важен въпрос и ние работим изключително активно и много целенасочено в тази посока. Развитието на тези проекти върви наистина добре. Ние успяхме да наваксаме в известна степен изоставането в годините назад, много сериозен е напредъкът по отношение на интерконектора Гърция-България. В момента се провежда втората фаза на пазарния тест, тя ще приключи в края на месец октомври. Тази втора фаза е много важна затова, защото именно в нея трябва да заявят участие и да потвърдят количествата, които бяха заявени на първата фаза на пазарния тест, компаниите, които ще участват в него. Индикаторите, които имаме към този момент, са много добри и аз се надявам, че втората фаза на пазарния тест ще бъде успешна, което ще е и гаранция за икономическата жизнеспособност на този проект. Защото той освен стратегически от гледна точка на сигурността на доставките, той е един икономически проект, който трябва да има своята икономическа обоснованост и жизнеспособност. Румънският интерконектор това ще бъде първият интерконектор за България, който надявам се ще стане факт до края на тази година. Работим с нашите румънски колеги, знаете този проект се реализира от "Булгартрансгаз" и „Трансгаз Румъния“, работим много активно и смятам, че до края на годината наистина ще можем да се поздравим с първата междусистемна връзка за България. Това ще бъде един много сериозен успех и една много важна крачка, която ще бъде направена.

 С Турция?

 С Турция също "Булгартрансгаз" кандидатства и получи финансиране от ЕС. Изготвихме предпроектно проучване по отношение на този проект, представихме го на нашите турски партньори. Там наш партньор е компанията „Боташ“, предоставихме този проект и сега очакваме тяхното становище. Тъй като в рамките на това предпроектно проучване трябва да станат ясни и параметрите на проекта, това е един много важен документ, който ще даде началото на проекта. По отношение на интерконектора със Сърбия по същия начин работим много активно. От българска страна ние сме предприели всички необходими действия. Имаме осигурено финансиране по Оперативна програма „Конкурентноспособност“ 45 милиона евро. Тук забавянето на проекта идва от нашите партньори от сръбска страна, тъй като те имат проблем с финансирането от предприсъединителните фондове на ЕС. Все още не могат да намерят механизъм, по който да бъде финансиран този проект на сръбска територия. Но аз се надявам, че със съдействието на ЕК този проблем ще се реши скоро, така че и този проект има своя тласък. Изготвихме технически проект, подробен устройствен план. Имаме готовност да стартираме процеса, чакаме партньорите от Сърбия.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Забраняваме старите печки
24 Ноември 2017

Сервизите няма да пускат повече замърсяващите коли, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: 85 млн. лв. сме заделили за „Хемус“ в бюджета за 2018 г.
23 Ноември 2017

Надявам се до края на декември да има договор с изпълнителя на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор“

trans.gif
Ивайло Московски: От средата на 2018 г. роумингът със Западните Балкани ще падне с пъти
13 Ноември 2017

За тези 739 млн. лв. еврофинансиране за „Струма“ в Брюксел лично се намеси Борисов, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: РАЗДАВАМЕ 30 БЕЗПЛАТНИ ПОЧИВКИ ЧРЕЗ ТОМБОЛА
10 Ноември 2017

За втора поредна година България може да се похвали с рекорден туристически ръст, казва министърът на туризма за в. "Стандарт"

trans.gif
НЕНО ДИМОВ: ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ ПОЛАГАТ УСИЛИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА ПО ОКОЛНА среда
07 Ноември 2017

Министърът на околната среда и водите пред агенция "Фокус"

trans.gif
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: БЛИЗОСТТА НА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ УЛЕСНЯВА РАЗРАБОТВАНЕТО НА СЪВМЕСТНИ ПРОЕКТИ
04 Ноември 2017

Министърът на туризма в интервю за македонското издание МКД

trans.gif
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: ПОЛИТИКАТА ЗА ОБХВАТ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ И ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ
01 Ноември 2017

Интервю за предаването "Всички в час" на Радио "Фокус"

trans.gif
Красимир Каракачанов: Ще искаме оферти и за нови Ф-16, и нова за “Грипен“
30 Октомври 2017

Трябват ни и нови ракети, радари и подводница, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа“

trans.gif
Красимир Вълчев: Имаме най-много средства за образование от десетилетия
30 Октомври 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за в. "Труд"

trans.gif
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: С ПОВЕЧЕ СРЕДСТВА ЗА СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ИНВЕСТИРАМЕ В ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ
28 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за „Дарик радио"

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения