Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif28.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Хората не трябва да участват в политиката по принуда
03 Май 2016

Ирина Бокова е сериозен кандидат, но битката за ООН е много голяма, казва министърът на външните работи в интервю за вестник „Стандарт“

Г-н министър, как се отнасяте към притесненията на българите в чужбина за промените в Изборния кодекс?

Аз съм представител на изпълнителната власт и не ми е в правомощията да коментирам и да бъда коректив на законодателната власт. Външно министерство винаги е изпълнявало волята на законодателя. Ние сме си казали нашето мнение в работните групи, задача на народните представители е да намерят най-подходящия компромис. След като са намерили такъв компромис, те сигурно са направили така, че по максимално добър начин да се възползваме от всички възможности, които създават промените в Избирателния кодекс, и да осигурим максимална възможност за участие на българските граждани в изборния процес. 

Ще се справи ли външно министерство?

Винаги сме се справяли, дори и със 140 избирателни секции само в една държава, затова мисля, че няма да имаме проблеми. Ние ще осигурим необходимия брой секции в чужбина, така че там, където има повече избиратели, те да имат възможност да упражнят правото си на глас.

Как гледате на нововъведението, наречено "задължително гласуване"?

В политиката хората трябва да участват доброволно, а не по принуда. Пример за принудително участие беше тоталитарното време, в което БКП взимаше 99% от гласовете, но легитимността й беше далеч-далеч по-малка. Задължителното гласуване не означава автоматично по-голямо участие и ангажираност на гражданите в изборния процес. Трябва да мотивираме гражданите чрез позитивни практики - предлагане на политики, тяхното обсъждане, поставянето на определени въпроси, които са от изключително значение за развитието на България. Гражданите трябва да бъдат мотивирани да участват в тези процеси, което ще повиши значението на информирания избор.

Носи ли негативи правителството от възникващите понякога противоречия между коалиционните партньори?

В едно коалиционно правителство е нормално да има разногласия, да има по-обстоен и продължителен дебат по някои теми, по които отделните партии може да виждат решенията по различен начин. Ясно е обаче, че трябва да се фокусира вниманието върху нещата, които ни обединяват, за да не се създават предпоставки за прекалено много разногласия, особено пред лицето на БСП и ДПС.

Как премина според вас изслушването на кандидата ни за генерален секретар на ООН Ирина Бокова и какви са шансовете й да заеме този пост?

Госпожа Бокова успя да отговори на отправените към нея въпроси по време на изслушването. Оценката от самото изслушване вече зависи от всяка отделна държава членка на ООН. Задачата на МВнР е да подкрепя по всякакъв начин номинацията и ние го правим. Трябва да гледаме много обективно на борбата за този пост, тя е много конкурентна. Естествено, г-жа Бокова е една от сериозните кандидатури и е отчитана именно като такава. Включиха се и други кандидати, които също имат професионален опит и биография. Възможно е също така в процеса да станем свидетели и на други номинации. Така че все още е рано да спекулираме с оценка на шансовете.

Имаше критики към екипа, който ще работи за кампанията й...

Каквото и да бяхме направили, критики при всички положения щеше да има. Важното в случая е следното: първо, в екипа има ресорни професионалисти, чиято експертиза е сметната за релевантна, имайки предвид специфичността на кампанията. Отчетена е и волята на самия кандидат. Нормално е кандидатът да има възможност да комуникира директно и да работи с хора, които ще вложат енергията си в кампанията. Не на последно място, някои от критиките идват от дълбокото неразбиране какво точно прави този екип. Той е технически инструмент - хората в него съставят графици, планове за пътувания. Те нямат представителна функция.

През последните седмици много се обсъждат т.нар. доброволчески отряди, които залавят бежанци. Как бихте коментирали тази тема?

Още при първите прояви на тези отряди беше заявено ясно, че задържането на лица, търсещи убежище, от граждани или групи граждани без законови правомощия е недопустима практика и няма да бъде толерирано от българското правителство. Всички случаи ще бъдат надлежно разследвани от компетентните институции и хората, извършващи подобни действия, ще носят отговорност пред закона. Гражданската активност е полезна, но тя има своите класически измерения. Феноменът Динко не е сред тях. Надявам се, че сме си взели поуката от времената на анцузите и бухалките от 90-те години.

Имате ли информация какъв е бежанският натиск през последните месеци?

Има драстично намаляване на опитите за незаконно преминаване на границата. Намалял е натискът върху българо-турската граница, както и този върху гръцко-турската, т.е. споразумението между ЕС и Турция дава своите резултати. Чрез него бе направена първа стъпка към овладяването на миграционния и бежански натиск. То е фокусирано върху това, за което България настояваше - охрана и контрол на външните граници на ЕС. Съюзът трябва да бъде разглеждан като едно цяло, никакви вътрешни разделения и губене на свободи не могат да бъдат толерирани. В същото време външните граници трябва да бъдат много добре пазени със съвместни усилия. Има една сентенция, че който контролира границите си, контролира бъдещето си. България настояваше за две неща, които да бъдат включени в това споразумение, и те бяха включени. Първо, Турция да поеме ангажимент да не позволява създаването на алтернативни маршрути по цялото протежение на границата си с ЕС, в това число българските черноморски граници и сухопътната граница. Настоявахме също така, ако се говори за визова либерализация на турските граждани, да бъдат изпълнени всичките 72 критерия, сред които и изпълнение на споразумението за реадмисия. Това също беше записано в споразумението. Сега вече трябва да се фокусираме върху тези бежанци, които са на територията на ЕС. Трябва да се направи ясно разграничение между хора, които се нуждаят от международна закрила, и икономическите мигранти. Към първите имаме определени задължения, защото това са хора, бягащи от война и конфликти. Правото на международна закрила обаче не е право на миграция, а бежанският статут бива преразглеждан перманентно. В един момент, когато условията в държавата на произход, да речем Сирия, се стабилизира и хората могат да се върнат, те би трябвало да загубят бежанския си статут и да се завърнат. Икономическите мигранти пък трябва да бъдат репатрирани в държавите си по произход незабавно. Към тях Европа няма никакви задължения. Вече започна разговор Европейската служба за външно действие да подпомага обратното приемане на тези хора от държавите на произход. Включително може да се използват финансови инструменти на ЕС, за да бъде подпомогнато това обратно връщане. 

Въпреки това тревогите в Европа, че тя ще бъде превзета от "нашественици", не намаляват. Има ли основания за подобни тревоги?

Подобни формулировки са твърде крайни. Вярно е, че Европа е изправена пред безпрецедентна криза поради големия брой бежанци и заради многобройните кризи, заобикалящи континента. В контекста на усилията за овладяване на тези човешки потоци, България се придържа стриктно към разбирането, че е необходимо да разграничаваме ясно двете категории статути - бежански и миграционен, и да предприемаме съответните действия. Успокоението трябва да дойде от това, че Европа започва да установява контрол върху външните си граници. Освен това битката с мрежите за трафик на хора трябва да продължи да се води с решителни темпове.

Има ли според вас връзка между бежанската вълна и тероризма в Европа?

Не бива да се прави директна връзка между бежанци и потенциални радикални елементи, които биха могли да извършат терористични актове. До голяма степен хората, извършващи атентати в Европа, са второ-трето поколение граждани на съответните държави, т.е. феноменът на радикализация е много по-дълбок, а не е просто резултат от инфилтрирани през миграционните потоци хора. Става въпрос за нещо много по-дълбоко, на което Европа трябва да обърне внимание. Радикализацията на хора, които са второ или трето поколение граждани на дадена държава-членка на ЕС, е резултат от т.нар. мултикултурализъм, който вместо да функционира като модел за съвместно съществуване и взаимодействие, основано на гражданска равноправност и взаимна отговорност, започна да идеологизира етническите и религиозните принадлежности. В резултат на това мултикултурализмът започна да изисква получаването на автоматични икономически и правни привилегии. Това няма нищо общо с концепцията и фундамента на ЕС и на либералната демокрация. Идеологизацията доведе до създаването на гета в Европа, откъснати от социума, позволяващи нахлуването и проповядването на радикални идеологии, които директно атакуват европейските ценности и цивилизация, търсейки нейното унищожение. За щастие, в България съществува културен и религиозен плурализъм. Именно на базата на този плурализъм всички етноси и религиозни деноминации участваха в създаването на българската гражданска нация. Трябва да пазим това, което вече сме изградили.

Как гледате на законопроекта за забрана за забулването?

Това са някакви стилистични решения на исляма за външна демонстрация на религиозност, включително практикуващи се и в алтернативна културна среда. Тези демонстрации трябва да бъдат слагани в рамки, вкл. законови. Идеята не е да се ограничава правото на религиозна принадлежност, а да се гарантира нейната ангажираност към непосредствения социален контекст чрез спазване нормите на приемащата среда и гражданския є характер. Българската държава има граждански характер и всички етноси и религиозни деноминации са участвали в създаването й, бидейки местни. Това съгласие води до спокойствие и не можем да позволим външни феномени да разрушават гражданския консенсус, който е създаден.

Празнувахме Възкресение Христово - най-светлия християнски празник. От какво възкресение се нуждаем българите?

Трябва да споделяме не само радостта си от Възкресение Христово, но и да се опитаме да бъдем съпричастни към предхождащите го страдания. Това ни дава по-обективна представа за пътя към Голгота. Православието е едно от най-големите достойнства на българския народ, което има значение за съхранението на нашите етнос и култура. В политиката обаче в чудеса не може да се вярва, вярва се в резултатите от упорита работа. Трябва да правим всичко, което зависи от нас, преди да се надяваме на фактори, които са от естество, отвъд нашия непосредствен контрол. Преди да искаме от другиго, трябва да даваме от себе си. Има една поговорка - лозето не ще молитва, иска мотика. Иначе - трябва да възкресим моралния фундамент, който беше унищожен по време на комунизма, да възкресим чувството си за свободата и отговорността, която тя носи.

Този празник бе специален за вашето семейство заради новия член в него - вашето дете...

Това е изключителна радост. Чувал съм от много хора колко е хубаво да имаш деца, но човек не може да го разбере, преди да го усети лично, преди да има пряк досег с това чудо. Фактът, че се случва около Великден, прави празника още по-важен.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения