Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif26.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Божидар Лукарски: Комисията за защита на конкуренцията не е панацеята за разрешението на всички проблеми
10 Март 2016

Министърът на икономиката в сутрешния блок на телевизия Bulgaria on Air

 

Здравейте, министър Лукарски. Благодаря Ви, че ни приехте в кабинета си. Започваме с най-актуалното, а именно отказът на Росен Желязков. Как го разчитате?

 

Преди всичко това е лично решение и аз не бих могъл за сметка на господин Желязков, който апропо много добре познавам и като много добър професионалист, да тълкувам негово лично решение. По-скоро трябва да го направи той. При всички положения този отказ води най-вероятно до нова процедура по избора на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и при всички положения поставя въпроси относно бъдещ председател на този орган.

 

Оставаме с впечатлението, обаче че, кандидатурата на Росен Желязков беше изтеглена заради решение на самата партия ГЕРБ. В тази връзка е важно да уточним това ли е необходимият момент да се бави процедурата, при положение че погледите на обществото са вперени именно в момента в комисията?

 

Аз не мисля че имаше нещо, което трябва да забавя процедурата. Личният отказ си е личен отказ и ми се ще твърдо да вярвам, че това не е партийно решение. Защото вчера имахме среща в Народното събрание. Там беше и председателят на парламентарната група на ГЕРБ господин Цветанов и общо-взето стигнахме до консенсус, че процедурата трябва да продължи, че всички неясноти, които е имало по отношение на самата процедура и казусите са обсъждани вече достатъчно и в НС, и преди това в комисиите на НС, и че е имало достатъчно време който е недоволен, и който има някакви забележки към процедура, начин на избор, критерии, да ги каже тогава, когато е можело да стане това, именно в сградата на НС. В този ред на мисли, аз мисля че следваше и това беше нашето становище като партия и по-голямата част от депутатите в Реформаторския блок (РБ), в групата застъпват това становище, че следва да продължи процедурата по избор максимално бързо.

 

Кой е най-достоен, според Вас, да оглави КЗК? Защото чухме днес Мартин Димитров каза, че човекът, който оглави КЗК трябва да е политически чист, да няма политически интереси. Възможно ли е това?

 

Това е възможно. Господин Димитров като народен представител има инициатива да предложи човека, който той вижда като най-политически чист и неотговарящ на някакви политически обвързаности. От друга страна погледнато, не случайно законът и конституционните норми са направени така, че именно на които основният суверен – българският избирател, е гласувал доверие и политическите партии, които са допуснати в парламента, да могат да излъчват своите номинации. Аз мисля че в крайна сметка хора, които са политически отговорни трябва да носят отговорност. Задавам въпроса кой е този политически необвързан човек, който е толкова чист да оглави този толкова важен орган и съответно кой ще носи отговорност при провал и при негови недотам мъдри решения като председател на комисия.

 

Важно е да отбележим, че кандидатурата за председател на КЗК беше една единствена. Обаче не така стои въпросът със заместниците. Голяма част от политическите партии обявиха своите номинации.

 

Процедурата не е прозрачна или не е добра е можело да го каже, когато това е трябвало. Ако е отсъствал от НС, това е…

 

Визирате Радан Кънев в момента?

 

…визирам Радан Кънев. Имал е достатъчно време да каже от парламентарната трибуна забележките си, както по отношение на процедурата, така и по отношение на евентуални кандидати, съответно да издигне такива. Същото важи и за Мартин Димитров. Имал е достатъчно време да издигне кандидат той лично, ако вижда такава фигура. Защото много е хубаво да се каже председателят на КЗК трябва да е такъв, такъв и такъв. Обаче примерно можем да посочим такова лице Исус Христос, обаче явно няма как да стане, трябва да кажем нещо реално.

 

Как трябва да работи новата КЗК с новия състав, с новия председател?

 

По закон, законово. И да съблюдава нормите, както на Закона за обществените поръчки, така и на Закона за защита на конкуренцията и другите законови нормативни актове, по които се ръководи работата на КЗК. Доста специализиран орган. През цялото време обаче се оглеждаме в работата на КЗК. Нека да кажем, че по всичките казуси, по които КЗК се произнася, той не е последна инстанция. Има след това произнасяне на Върховен административен съд. И нека пак да се върнем към въпроса, който е свързан със съдебната реформа и да кажем, че КЗК не е панацеята за разрешението на всички проблеми, които са в България.

 

И все пак е във фокуса на общественото внимание, защото на няколко пъти започваше преди време процедура за разследване на картел при пазара на горивата. Сега обаче обществото остана с впечатление, че като че ли са амбицирани в края на мандата си от комисията да доведат докрай това. Вие оптимист ли сте, че ще се стигне до някакви резултати от тази проверка?

 

КЗК тя затова може би е толкова интересен орган, понеже е независима. И реално над нея, освен НС, което я избира и контролира, няма органи, които да следят работата, освен разбира се ВАС, който чисто правно разглежда като следваща инстанция разглежда актовете на КЗК. Аз като министър на икономиката не мога да кажа с абсолютна твърдост дали ще го доведат до край. Но при всички случаи, понеже КЗК не е подчинена на Министерство на икономиката, би следвало да продължи разследването по казуса. И ако се окаже наистина, че е така както на първи прочит има данни, че има наличието на картел, глобите трябва да са с цялата строгост на закона. Дали ще го завърши сега тази комисия или ще го направи следващата комисия, това зависи пак връщаме се на първия въпрос дали ще има процедура, кога ще има и колко бързо ще завърши тя.

 

Ще се докаже ли, че има картелно споразумение, според Вас?

 

Не знам. И на това наистина трябва да отговорят старите или новите членове на КЗК.

 

След това пък дали резултатите няма да бъдат манипулирани, и това се чу?

 

Не мога да кажа дали могат да бъдат манипулирани. Това вече са малко неправни теми.

 

Тук разчитаме на политическата воля в крайна сметка да бъде доведен до край и публично обнародван?

 

Вие сам отговаряте на въпроса за политическата воля защо трябва политически отговорни и политически представени да са хората, които би следвало да са новите комисари в КЗК. Наистина политическата воля е важна, има я, налице е и се надявам тя да бъде подължена и така да се работи и в следващия състав на комисията. Сигурен съм, че така ще стане.

 

То не е ясно и кога ще има ново изслушване, в крайна сметка.

 

В крайна сметка след днешния казус и личния отказ на господин Желязков, не е ясно. Но като казахме, че ставаше дума за една кандидатура, нека да припомним един казус, който също беше свързан с РБ и по-специално с ДСБ, и по-специално с техния кандидат и бивш заместник на партията Иван Иванов. Когато се излъчваха потенциалните кандидати за председатели и членове на КЕВР, нека да не забравяме, че тогава господин Иванов беше единствената кандидатура. Тогава някак си нямаше проблеми. И задавам въпроса защо точно сега се появиха проблемите, когато стана дума за КЗК?

 

Господин Лукарски, предлагам сега да коментираме и една друга, много гореща за общественото мнение тема – Закона за обществените поръчки. Вие включително продължавате да спирате всеки ден такива . Появиха се съмнения дали новото законодателство, в което се работи толкова дълго ще е по-ефективно от старото?

 

Идеята е всяко законодателство да е по-ефективно от старото. В конкретния случай аз съм сигурен, че е така. Законът за обществените поръчки при всичките му забележки, които имат, включително и пак споменатите от вас господа от РБ, аз намирам за добър. Не случайно голяма част от процедурите, върху които се вдигна шум и които имат и дори и сянка на съмнение за прозрачност и за ефективно проведени процедури, за манипулации върху критериите за избор на даден изпълнител, би следвало да се проведат по новия закон, който пак казвам – за мен е по-добър от стария, и да бъде проведена отново процедурата. В това не виждам нищо лошо и смятам че е акт на добра политическа воля да се проведат и да се отговори на общественото мнение по отношение на факти, изнесени и в пресата, данни че евентуално тази или онази процедура не се печели по най-прозрачния начин.

 

Тук излиза и другият въпрос – как се стигна, обаче, до тези поръчки, завишени цени, драстично над нормалните за Европа дори, 60 км магистрала за 800 милиона?

 

Това не е поръчка, за която мога да говоря в детайли, понеже възложител не съм аз като министър на икономиката. Освен това и чисто експертно не познавам материята. Дали са завишени, дали с оглед на европейските цени са неадекватни, не мога да кажа в никакъв случай. При всички положения, обаче, поръчките които се спират, пак казвам, по новия закон би следвало да бъдат проведени по-ефективно и съм сигурен, че ще се получи така. Надявам се и твърдо вярвам, че това няма да наруши бизнес климата в страната и по най-бързия начин ще бъдат проведени процедурите по новия ЗОП.

 

Ще има ли още спиране на обществени поръчки? Прогнозирате ли такова?

 

Да, защото както знам от колеги в Министерски съвет всеки в рамките на своя ресор се е заел с преглед на процедурите, които са проведени през 2015 г. и началото на 2016 г. Да се огледат навсякъде, където има дори и сянка от съмнение, че не са проведени по най-правилния начин, да бъдат проведени по новия Закон за обществените поръчки. Така че очаквам да има и още.

 

Казахте сянка на съмнение, ако се докаже, че все пак има основание те да бъдат спрени, защото някой не си е свършил работата, да очакваме ли оставки? Наказани ще има ли?

 

Нормално е да има наказани. Лично аз поглеждам в ресор „Икономика“ и там, където виждам драстично, че има как да кажа, някакво субективно отношение, не е изключено да има смяна на възложителите.

 

Една много важна задача и пред вашето министерство да подобрява постоянно бизнес климата и инвестиционния климат в страната, нещо което вълнува всички нас, защото държавата ни излиза по-трудно от доста по-напреднали от икономическата криза и продължаващата рецесия. Каква е прогнозата ви за 2016 г.? Трудно тръгва, появиха се тенденции, че ще бъде трудно за чуждите инвестиции, но все пак растежът очакваме ли го още?

 

Тенденциите за тази година може да ги коментирам по най-различен начин, но аз за вашата телевизия дадох едни данни преди около два месеца, два месеца и половина, които данни се оправдаха. И в момента сега имаме една новина, че имаме абсолютен бум на икономическия растеж, както и на Брутния вътрешен продукт /БВП/ – изключително неочакван, но супер оптимистичен за 2015 г. Тези 3% са нещо, което ми дава повод за гордост. Очаквам Националния статистически институт да излезе и с данните по отношение на завишаване ръста на инвестициите, който съм сигурен, че ще бъде много сериозен. Много сериозен спрямо прогнозируемото и изключително сериозен спрямо това, което беше през 2014 г., което ме прави оптимист и за тази година.

 

За какъв ръст можем да говорим за тази година реално?

 

Тази година по принцип ЕК ни дава един доста консервативен ръст от 1,5%, но тя беше дала доста по-нисък процент и за 2015 г. и аз съм сигурен, че ние ще надскочим този ръст. Реалното е това, което дава според мен Министерство на финансите, което предвижда 2,1% ръст на икономиката. Аз мисля че ще го надскочим и този процент, но много зависи и от глобалните световни тенденции и от състоянието на пазара и на икономики, от които ние сме зависими като наши пазари – тези на ЕС в по-голяма степен, и на Турция, и на Русия, които са наши основни търговски партньори. Така че ръстът ни зависи и от това, което се случва и с бежанците, и с кризата между Русия и Турция. И това са неща, които все още не можем да дадем конкретна прогноза до колко ще повлияят на ръста. При всички положения аз обаче съм оптимист и мисля че ще има ръст и тази година. Не искам да се ангажирам с число. Веднага изпреварвам следващия ви въпрос.

 

На няколко пъти се прокрадна в нашия разговор до момента съдебната реформа. Нейното неслучване и как това в крайна сметка влияе на всеки един сектор в обществения живот на България, влияе и на икономиката. Стана ясно по последни данни, че чуждите инвеститори са притеснени, включително и от това, че съдебната система не е реформирана, че имат проблеми и вие тук трябва да работите в една, как да го кажем, леко враждебна среда, за да привличате тези инвестиции. Така ли е?

 

Така е. И основната работа на РБ е да извършва реформи и тези в съдебната система нито свършват, нито се изчерпват с промени в Конституцията. Тепърва промените в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодекс, в Наказателния кодекс, в Гражданско-процесуалния кодекс, това са всъщност нещата. Нека да кажем, че не е прокуратурата основната панацея и основният злодей на съдебната система, както се опитва да се внушава, включително и от някои мои колеги. Аз се срещам непрекъснато със западни инвеститори и мога да ви кажа, че казусите, които те ми цитират, са много далеч от наказателно-процесуалните.

 

Какво ви казват те?

 

Най-различни са казусите, не искам да навлизам в детайли, но всичките са свързани с: а/ Бавно правораздаване; б/ Със субективно такова в областта на търговските дела и на гражданско-правните отношения – нещо, което е много далеч от прокуратурата. Нека го кажем и за вашите зрители, за да няма някакви влияния и някакви такива внушения, които са чисто спекулативни и изобщо не отговарят на юридическата логика. В крайна сметка съдебната система определено е „гнилата ябълка“ и това е нещо, което пречи на инвеститорите и на икономиката в глобален мащаб. Затова е важно да продължат реформите и от моя колега госпожа Захариева, с която имам доста напоследък добри отношения и контакти, чисто професионални, мога да кажа, че виждам твърдата воля и увереност, че тази реформа ще бъде още в тази година доведена докрай по начина, по който да всеем и в нашите търговски и икономически партньори по-голям усет за стабилност в климата в България.

 

Защото казват „не сте предвидими“. Кое опорочава обаче съдебната реформа – скандалите опорочават ли я? Всеки ден виждаме нови скандал.

 

Скандалите безспорно я опорочават и слагат допълнително сол в раната. Не това е начинът, по който трябва да продължи реформата. Реформата не трябва да продължи с изявления по телевизията – този казал, онзи казал, със замеряния с флашки, компромати и т.н. Тя трябва да протече чисто законово по начина, по който е определен от Конституцията чрез законодателната власт в НС. Там всички депутати трябва да наистина да се съсредоточат, като и ние от изпълнителната власт, които отговаряме за…

 

Кой има интерес да не се случи тази реформа?

 

Много хора със сигурност имат интерес и определено и хора, които са в съдебната система, като отделни единици имат интерес тя да не се случва, защото не случайно и не съм аз този, който открива топлата вода като казва, че има много странни съдебни решения. Аз лично в практиката си на адвокат съм се нагледал на доста странни съдебни решения, включително няма да цитирам имена, но и от хора, които в момента са най-големите пуристи за борбата за съдебната реформа, които са били съдии действащи в предишни свои качества. Така че нека всеки да погледне в чинийката си и да не казва другите са виновни, а ние сме чистите, ние не сме виновни. Така че това е. проблемът наистина опира и до персонални контри срещу съдебната система.

 

От различните държавни политики влязохме директно в политиката, няма как да пропуснем и тази тема. Вие сте лидер на една от политическите сили, които формират РБ. Той още от втората половина на миналата година, като че ли се разтърси от движението в ДСБ – една партия, която не напусна РБ, но пък се заяви като явна опозиция. Всъщност пречи ли това на контактите помежду ви и как успявате да консолидирате тези решения, които съответно изискват партньорите ви от ГЕРБ?

 

Трудно го правим. Нека да бъда честен. И не всички решения се взимат с пълно мнозинство или поне по всички решения постигаме консенсус. В крайна сметка винаги така е било в РБ и ние сме така да кажа единни в многообразието си. По отношение, скобата която вие отворихте за колегите от ДСБ и за така наречената тяхна опозиционност, това е един термин, който аз не бих така смело употребил на фона на факта, че 90% от кадрите на ДСБ все още са във властта.

 

Това са техни думи.

 

Аз, ако ви кажа сега, че съм в опозиция, ще ми повярвате ли, пък да си остана на министерското кресло? Това звучи шизофренично направо да го кажем и нека да бъда съвсем точен, не говорим само за министри, не говорим дори и само за зам.-министри, понеже те имат такива, но нека да погледнем агенции, стана дума за КЕВР, стана дума и за областни и заместник-областни управители. Нека да погледнем и много държавни фирми, в които има кадри на ДСБ, които аз в никакъв случай не бих нарекъл чисто експертни, в никакъв случай не бих искал да бягам от партийната принадлежност и да казвам тези са експерти, пък аз съм в опозиция. Надявам се разбира се партията да вземе своето решение и съм оптимист по отношение действително тяхната подкрепа за парламентарна подкрепа, а и не само, за сегашното управление и това ще се случи именно на техния форум в неделя, който всички очакваме с нетърпение. И се надявам да оставим колегите да вземат най-трезвите решения за тях.

 

Петър Москов – клати ли му се столът? Днес чухме категорично премиерът да казва – стоя твърдо зад Москов.

 

Премиерът е единственият, който може да каже дали се клати столът на Петър Москов. Аз лично не виждам клатене. Решението, съдебното решение, което толкова се използва от опозицията като повод отново да се иска оставката на Петър, не мисля че има някакви аргументи. Дори чисто юридически, ако се вгледаме в решението. Днес на Министерски съвет съвсем обосновано министър Москов обясни как стоят нещата с това решение и то не е някакъв пределен камък, който може да бутне здравната реформа, която господин Москов с целия си жар и ентусиазъм е съсредоточил.

 

Понеже отиваме към финал – как бихте коментирали спорната подкрепа, която Меглена Кунева получи като министър на образованието? От РБ само 13 гласове.

 

Да, това е пак така нареченото от мен по-голямо мнозинство на депутатите от РБ. Откровено колегите, които се отделиха в опозиция, въпреки че аз не приемам този термин от тях, бойкотираха и не подкрепиха кандидатурата на госпожа Кунева, което аз не намирам чисто като спортсменско, защото в крайна сметка те нямаха друга алтернативна кандидатура. Нали, ако имаше такава кандидатура, принципът аз съм против, но не казвам за къде съм „за“, ако кажеш, че този човек не става, трябва да предложиш алтернатива, да кажеш кой става. А просто да си контра и да гласуваш „против“ не е съзидателно и е контра продуктивно, според мен, и не това е идеята на всеки един политик, особено на такъв, който се е обявил за реформатор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения