Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif29.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Проблемите при обществените поръчки идват не от закона, а от неспазването му
07 Февруари 2016

Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ

 

Вицепремиерът Томислав Дончев е в студиото на Националната телевизия. Добро утро, здравейте, г-н вицепремиер. Добре дошли в Българската национална телевизия.

 

Здравейте, добре заварили.

 

Нека да започнем от това леко сътресение ли, игра на нерви ли през седмицата. Г-жа Кунева беше на ръба на гласуването, понеже Вие я представихте, имахте удоволствието в залата да я представите като номинация и вече и като министър. Но така или иначе, тя беше на ръба на гласуването. Внезапно пък в Лондон се разрази една интрига там със споменаването, или по-скоро мястото на г-н Пеевски в кабинета, по какъв начин е свързан той с кабинета. Та, въобще каква седмица отминава според Вас?

 

Шумна седмица. Няма нищо лошо, когато в публичното пространство с необходимата доза критичност се правят всякакви коментари, обичайно насочени към това, което се случва в кабинета. Единственият проблем е, че понякога появата на такива синтетични истерии пречи на реалната работа. Политиците, освен да говорят, трябва да вършат и работа, особено в правителството.

 

Кое нарекохте „синтетична истерия“ – лондонската истерия ли?

 

Аз не съм бил в Лондон. Гледах част от записа и честно казано, не мога да разбера къде е сензацията. Една дама чете от някакъв тефтер или от лист, млади хора задават въпроси, премиерът отговаря, доколкото обстановката в залата предполага възможност да се отговаря. Къде е интригата?

 

Да. А тогава как си го обяснявате, защо се появи – ако кажем, че това е някакъв сценарии, как се появи той? Кой иска да дестабилизира, защо сега се получава това?

 

Въпросът за дестабилизацията сигурно е свързан с другия термин – със стабилността и стремежа да се стигне до стабилност. Факт е, че стабилността е желана…

 

Крехка.

 

… категория, особено след това, което имахме преди година, година и половина. Аз самият съм коментирал, че най-голямото изкуство в настоящата ситуация е как да се съчетае стабилността с провеждането на реформи. На трето място – не всички имат интерес от стабилност. Има икономически играчи, на които не им е много удобна настоящата ситуация. Когато държавата е силна, когато има усилия да е силна, не всички могат да са доволни. Нормално е в политиката и поради политически интереси, и поради политически емоции не всички да са доволни от това, което имаме.

 

Само Ви моля за малко повече конкретика. Кое е лицето, къде виждате някаква атака за дестабилизиране? Кой има интерес сега от предсрочни избори, кой казва постоянно „Ето, идват, идват изборите“?

 

Много интересен въпрос. Ако следваме чисто политическия интерес, само ние имаме интерес от предсрочни избори, защото може да се надяваме да си подобрим резултата, който имаме в момента. И най-голямата ирония в настоящата ситуация е, че ние, от политическа гледна точка, имайки най-голям интерес от предсрочни избори, се явяваме в ситуацията да кърпим стабилността. Това е голяма ирония.

 

Да.

 

А тези, които хипотетично имат доста по-малък интерес и шанс може би да не оцелеят при едни предсрочни избори, си позволяват да дестабилизират ситуацията.

 

Ами тогава отговор на въпроса „Пропуква ли се коалицията или не се пропуква?“ става още по-завъртян.

 

Ама този въпрос го обсъждаме в последната една година.

 

Да.

 

При всеки критичен коментар, който е нормален, ми задавате…

 

Ама виждате защо – 10 души от реформаторите… Нали сте заедно, нали има коалиционно споразумение. И какво става – 10 човека казват „Не щем Кунева за министър“ и тя наистина е на ръба на избирането.

 

Хубаво е да им зададете тоя въпрос на тях. Как да ви отговоря аз от тяхно име?

 

Вие сте най-големите в тази коалиция. Няма ли да им дадете съвет, няма ли нещо да им кажете на реформаторите?

 

Странно се получава. Има някакво състезание по опозиционност, което става толкова оспорвано, че чак обхваща част от управляващите.

 

Чухте ли защо било толкова желано Министерството на образованието? Защото било ресурсно – то е ясно защо. Защото 1,3 милиарда лева ли ще минат…

 

Повече от 1,3 милиарда.

 

Повече ли – по новата оперативна програма за образование.

 

Е и?

 

Е, важно е кой ще разпределя 1 милиард лева.

 

Г-жа Кунева да няма да се разпорежда еднолично и на база спонтанни хрумвания от нейна страна.

 

Най-вероятно да, но най-вероятно ще одобрява нейният екип някакви проекти в цяла България. Ще се поддържат структурите на „Движение България на гражданите“.

 

Цялата система за управление на европейските пари е много сложна. Тя обхваща различни ведомства, структури в Министерски съвет – моята администрация, структури в Министерството на финансите. Това е колективна игра. Никой не може сам да определя къде, с какви пари, какво да бъде финансирано. Така че едно подобно допускане не е чак толкова състоятелно.

 

Да.

 

А иначе, от гледна точка на политическите емоции в зала, г-жа Кунева присъства от много време в българската политика и е напълно нормално да привлича или да става повод за разнопосочни емоции.

 

Да. Но можем да търсим такова обяснение. Сега ще се укрепват структурите на „България на гражданите“, казвам, има регионални инспекторати по образование в цялата страна. Т.е. наистина това министерство е важно, то е ресурсно, то е гръбнак в цялата държава.

 

Нито вярвам, нито е възможно да се случи областните председатели на въпросната политическа сила да станат ръководители на инспекторатите по образованието.

 

Да, добре, да се занимават с това нещо и да разпределят парите. Добре, г-н Дончев. Защо пък избирането на вицепремиера г-жа Кунева беше обвързано с антикорупционния закон? Каква е връзката между двете?

 

Доколкото аз знам, тя ще продължава успоредно с ангажиментите си на министър на образованието да следва основния приоритет – антикорупционното законодателство. А каква е връзката между едното и другото ми е трудно да (не се разбира)…

 

И на мен ми е трудно. То едва ли не излезе, че тя е казала „Добре, хайде, ще стана министър на образованието, щом толкова искате, обаче ако обичате, приближете антикорупционния закон“.

 

Когато г-жа Кунева ви е на гости следващия път, ще имате възможност да обсъдите въпроса с нея.

 

Така, няма да говорим тогава повече за Кунева. Оптимист ли сте за това, че това пропукване, невинаги стигане на гласове може да има проблем с внесения сега вот, БСП, който ще внася, за здравеопазването? Т. е. ако пак почнете да си играете на нерви, да търсите гласове, да смятате, да добавяте, да се чудите Радан Кънев сега как ще гласува и т.н…

 

Аз по принцип рядко разсъждавам в подобни емоционални категории – дали съм оптимист, дали съм песимист. Само ще кажа, че ако един човек, който има ангажимента да прави политика, да управлява, да произвежда неща, полезни за хората, всеки ден си мисли дали ще оцелее политически, никаква работа няма да свърши.

 

Да.

 

Това правителство ще си върши работата дотогава, докато може.

 

Емоциите, казвате, да ги оставим, драмите и интригите да ги оставим на тези, които ги правят и ги владеят по-добре. Добре. Законът за обществените поръчки – нещо, което развълнува тази седмица. Съжалявам, че пак ще говорим за реформаторите, но те се възбудиха най-много от тази тема. Повече корупция вместо прозрачност, казват те – това направи новият Закон за обществените поръчки.

 

Това не е сериозен коментар. В крайна сметка проблемите при обществените поръчки идват не от закона, идват от неспазването на закона – от там идват. Грешна е тезата, че когато имаме закон, който предвижда процедура, ред, състезание, прозрачност, имаме проблем. Напротив – имаме проблем, когато не се спазва закона, просто казано. А и в крайна сметка не се обръща внимание на това каква е тенденцията на европейско ниво. Тази реформа, която имаме на ниво директиви – тя върви от години – тя предполага още повече конкуренция при всяка процедура. Логиката там е: когато имаш повече участници в една процедура, когато имаш повече състезания, когато повече компании се борят, предлагайки и цена, и качество, и т.н., това е по-добър шанс за възложителя да избере най-добрия от тях. Иначе съм в състояние да ви направя и детайлен коментар по отношение на всеки от упреците, само че когато бях тази седмица в парламента, никой не пожела на ниво детайли да обсъждаме въпросните текстове, текст по текст.

 

Да. Добре, ще търсите ли тогава контакт с президента по тази тема? Защото същите тези депутати в момента от Гражданския съвет на реформаторите искат да се наложи вето и те са внесли вече желание за вето. Какво ще правите?

 

Ще бъде особена ирония, ако стигнем до вето на един закон, който в огромната си част буквално преписва европейско законодателство – въпросните европейски директиви. Ако г-н президентът ме потърси, ако той има въпроси, свързани с този закон, аз съм в състояние да дам детайлни разяснения. Но вижте, чисто политическите измерения са следните. Това е продължение на тая линия, която коментирахме с вас преди малко – кой колко е опозиционен и кой е по-голям борец с корупцията. Утре също ще видим и в някой друг текст, където може да се намери някаква логична връзка с разпределението на пари, ерго корупция. Гласуването на бюджета сигурно ще има абсолютно същите коментари. Пак казвам – това е състезание кой колко е опозиционен. Лошото е, че от това пряк резултат, свързан с борбата с корупцията, няма. Корупцията не се плаши от подобни приказки. Това е горе-долу гоненето на главоболието с баене – абсолютно същото. Корупцията може да се пребори, когато имаме добре работещи институции.

 

Получавате, г-н вицепремиер, въпрос в нашата „Фейсбук“ страница. Марияна Славова – ранобудна – въпрос към Томислав Дончев: „Защо кандидатстването по европрограми отнема месеци? Кандидатстваш и започва едно голямо чакане. Нали идеята е да е в помощ на бизнеса? Времето си минава, ти си чакаш“.

 

Категорично смятам, че спрямо предишния програмен период времето, което е необходимо, нервите, документацията, която е необходима при кандидатстване, процесът е категорично облекчен. Само напомням, че този програмен период – той върви изцяло по електронен път, както и отчитането.

 

А защо се получи нещо като развален телефон, г-н Дончев? Премиерът каза, че сме супер в усвояване на еврофондовете – знаете, че във всяко едно интервю се хвали с това, а пък Еврокомисията казва „На 22-ро място сте“.

 

Какви са данните за стария програмен период – още не е дошло времето да бъдат отчетени. Ние не сме затворили сметките в България. На какво място ще приключи, с какъв резултат аз самият ще знам вероятно не по-рано от седмица-две оттук нататък, защото все още обработваме старите плащания. А те ще стигнат до Европейската комисия вероятно не по-рано от месец април или месец май. Тогава ще дойде време да коментираме какъв е старият програмен период. Иначе моите сметки към момента, които в един момент ще стигнат до Европейската комисия, показват, че до момента минаваме 96%.

 

А колко пари имат по старите програми да ни дават от Брюксел?

 

Той има да възстановява плащания, които са направени.

 

Да възстанови, да.

 

За щастие, огромна част от дължимите пари бяха изплатени в края на 2015 г. Но без да съм в състояние да бъда точен до евро, мисля, че сума не по-малка от 250 или 300 милиона.

 

300 милиона какво?

 

Евро.

 

Евро. 300 милиона евро ще влязат в България?

 

Този процес на харчене на пари тук и възстановяване от Комисията – той не се случва един път в годината. Той тече непрекъснато, през цялата година.

 

Да. А защо разгневихте владиците през седмицата? Сега чета нещо, че Светият синод забранява на всичките си там служители - и митрополити, и владици, да участват в Програмата за развитие на селските райони, защото нещо сте видоизменили програмата. И към вас имаше упрек. Какво сте направили?

 

Този упрек не е стигнал до мен. Още повече, ако има някакъв технически проблем, ние имаме пряка връзка с представителите на Българската православна църква – те са можели да се обадят, да обяснят.

 

Аха. Как така пряка връзка?

 

Имаме работна група за взаимодействие с…

 

С църквата?

 

Точно така. Даже тя е съществувала от много години, когато те нямаха изобщо възможност да кандидатстват по Програма за развитие на селските райони. Променихме правилата, те промениха част от тяхната документация и на база на това бяха ремонтирани десетки, да не кажа стотици храмове. Ако има някакъв технически проблем, съм насреща той да бъде разрешен.

 

Очевидно да, защото пак сега ето – еврофондовете за църквата по някакъв начин се променят и отчетата са малко ядосани.

 

Ако има някаква промяна в правилата, въпросът може да бъде изчистен.

 

Да ви потърсят, да. Актуални ли са страховете ви, че Брюксел може – докато сме на темата за европари и еврофондове – може да реализира парите от еврофондовете в името на сигурността, която сега е очевидно най-големият проблем за Европа, на най-високо лидерско европейско ниво? Та, страх ли ви е, че могат пари да не влязат в България заради общата европейска сигурност?

 

Аз не съм много плашлив, но първо – сериозна промяна на правилата и на обема пари, който е договорен в началото на 2013 г. за различните държави-членки, чисто процедурно е много трудно да има. По всяка вероятност по-скоро…

 

То не е административно, то зависи от „Ислямска държава“ и от тероризма. От това зависи.

 

Той е политически въпрос.

 

Да.

 

По-скоро това, което очаквам, е един дебат – не искам да кажа натиск – или съвет на база кризите, които имаме – и бежанската, и кризите със сигурността, да има малко повече инициатива, възможност европейските пари да бъдат харчени и за сигурност.

 

Да. Защото сега Турция казва, че нали 3 милиарда беше сумата, която иска, за да държи бежанците на нейна територия – сега била 5 станала, 5 милиарда искали евро.

 

Как ще реагират европейските институции на това допълнително искане – факт е, че за Европа излиза, ако щете дори в икономически измерения, по-евтино да има такива буферни зони извън територията на държавите-членки, където бежанците да бъдат настанявани, да бъдат обгрижвани, вместо целият поток да идва в Европейския съюз.

 

Несъмнено е така. Хипотетично, няма да говорим ако-ако, ама знаете какво ще стане, ако тези милиони – вече са 3, ако не и повече, на границата, има и нови атаки, знаете, срещу границата между Сирия и Турция – ако те тръгнат към Европа да се движат, какво? Катастрофа.

 

Това ще бъде настояща криза по три или по четири.

 

Да, катастрофата за Европа.

 

Така че и за Европа със сигурност е по-изгодно да следва един подобен модел на споразумение с Турция.

 

Икономически въпроси, ако искате няколко думи да си разменим. Пак с много оптимизъм премиерът каза: „4-4,5% искам икономически ръст“. Впрочем, в нашето студио на вашето място Менда Стоянова каза, че това не е невъзможно. Тя каза: „Ами, защо пък да не бъдат 4%?“.

 

Годината е пред нас.

 

Само че Брюксел каза „Повече от 1,5% не се надявайте“.

 

Нормално е Европейската комисия да е много консервативна. Тя обикновено в прогнозите си е изключително консервативна. И ще го докажа, като направим една ретроспекция с 2015 г. Разчитаме растежа за 2015 г. да бъде повече от 2,5%, надявам се да бъде по-близо до 3%. Знаете ли какви бяха прогнозите на Европейската комисия за 2015 г.? Те бяха правени в края на 2014 г. – в различните доклади варираха между 0,6 и 0,8%. Виждаме, че резултатът, който България постигна за 20,15 г., е няколко пъти по-голям. Надявам се абсолютно същото да се случи и за 2016 г.

 

Да. Само кратичко – пътищата? Как ще стане, предпоставките за 4,5% растеж?

 

В крайна сметка растежът зависи от това, което прави правителството, от това, което правят институциите, но в огромната си част той зависи от това, което се случва в икономиката и в бизнеса. Тук според мен ходът на България, всички рискове, които имаме наоколо – и геополитически, и политически, в самия Европейски съюз, да съумеем да ги превърнем в предимства. И големият шанс, който има България, точно по причина, че е обградена от една нестабилна среда, да привлича бизнеси, които искат да мигрират, да привлича инвестиции, които няма да се случат в рисковите територии, които са около нас. Това е големият шанс.

 

Ще можем ли, г-н вицепремиер, да настояваме за някакви обезщетения, компенсации за блокирането на границата от гръцките фермери, което очевидно виждате, че ескалира, че хората вече си изпускат нервите? Нашите шофьори пък сега, на камионите, те контраблокада правят. Казват „Защо колите ще минават, а пък камионите няма да минават?“. Шофьори на ТИР-ове затварят границата за българи. Въобще…

 

Блокирането на трафика между България и Гърция…

 

… една седмица, да, драмата продължава тежко.

 

… е безобразие. Това е хуманитарна криза. Имаме хора в камионите, колони над 10, имаше 15 километра в един момент бяха колоните. Икономическите щети от това са огромни и за превозвачите. Отделно представете си всички гости от юг, които искат да посетят зимните ни курорти, нямат никакъв шанс. Големи икономически щети. Очевидно е, че…

 

А какви, имате ли представа за какви щети?

 

Трудно е да се изчислят към момента, но със сигурност са големи. Очевидно е обаче, че гръцката държава не е в състояние да се справи със ситуацията. Няма как, няма механизъм, по който ние да въведем контрол в ситуацията. Всичките ни усилия са на дипломатическо ниво – и разговори между двамата премиери, и действията на транспортния министър. Уведомена е и Европейската комисия. За съжаление и тя няма как да се намеси пряко в ситуацията и да разреши проблема. Единственото, на което разчитаме и се надяваме – институциите в Гърция, защото това са незаконни действия, е да се вземат в ръце и да си свършат работата.

 

Дано бързо да стане това. Днес гръцкият премиер е в Иран, нали знаете, на посещение, така че едва ли днеска, утре, едва ли в близките дни ще има някакво развитие.

 

Това, което правят хората в Гърция, тези, които протестират – да, те разбира се си гонят и си следват правата, но е редно да си дадат сметка, че настройват всички срещу себе си, което едва ли им помага.

 

Да. Ще стане ли скоро ясно окончателно дали България ще бъде газов разпределителен център на Балканите?

 

Работим активно.

 

Кога ще бъде ясно?

 

Само преди две или три седмици имахме среща на работната група, която имаме с Европейската комисия в Брюксел. Там до голяма степен изчистихме всички технически детайли – трасета възможни, защото има две възможни трасета. Едното следва старото трасе на Набуко-Запад към Австрия, към Баумгартен, обаче имаме и малко по-южно трасе, което минава през Гърция, през така наречения газопровод ТАП, който минава през Адриатика и стига до Италия. Разгледани бяха и вариантите с една и с две тръби в Черно море, плюс разбира се интерконектора с Гърция с различни капацитети. Само след 10 дни имаме ново заседание на работната група, където ще изчистваме и икономическите, и юридическите детайли. Според мен новини по темата ще имаме към месец май, когато ще организираме инвеститорска конференция в София, когато ще разберем какъв е интересът на всички страни. Тук говоря, разбира се, интереса и на руската страна, защото решението, инвестицията за прокарването на тръба е възможен техен ангажимент, но както и за други играчи. Газът, който се транспортира тук – той трябва да бъде продаван. В такъв случай е необходимо съдействие, необходимо е партньорство с големите играчи в газовия сектор в Европа.

 

Това нещо тепърва предстои да се коментира.

 

Работи се по въпроса.

 

А с „Южен поток“ какво става? Защото четох, че започват да се освобождават вече работници от проекта.

 

Няма изненада. В крайна сметка това, което е…

 

Уволнения на служители.

 

…сигурно е, че „Южен поток“ в този вариант, в който беше планиран, няма как да се случи. В момента се разглежда една различна версия – коментирахме го преди малко – една или две тръби в Черно море, които да захранват газовия разпределителен център.

 

Добре, можем ли да приключим… Мернах тук въпрос за… Вярно ли е, че името ви е сред петте, обсъждани за кандидат-президентската кампания, която беше обявена преди две седмици във Велико Търново, струва ми се?

 

Коментари всеки прави каквито намери за добре.

 

Всеки ли ще си прави коментари? Ама не, то хората се объркват, пък журналистите още повече и от хората. Питат се сега – жена ли ще е президент, Томислав Дончев ли ще е президент. Хората не знаят.

 

Няма основания за подобни коментари. А и аз…

 

Г-н Плевнелиев втори мандат ли ще има?

 

Е, това всъщност е първият въпрос, който трябва да бъде задаван. Но темата поне за мен не стои на дневен ред. Имаме толкова много работа и толкова много задачи, че…

 

Т. е. това е… Цялата стратегия е такава – и г-жа Фандъкова така отговаря, и премиерът така, и вие така, т.е. стратегията е „Има време“.

 

Ама не е стратегия. Сега не може, като имаме наесен избори, една година преди това да говорим само за избори и да се раздираме от политически емоции. Както коментирахме с вас в началото, политиците, освен да говорят – и ако може да го правят добре – трябва да вършат и работа.

 

Във времето между вотовете ли, кога? От време на време. Добре, готвите се за вота, така ли? Това ли е най-голямото изпитание сега, вътрешнополитическо, опозиционно, така да кажем?

 

Коментирах преди малко – опитваме се да си вършим работата.

 

Не Ви смущава?

 

Имаме премного задачи. Вотът ще е такъв, какъвто е. Моята прогноза е, че той няма да бъде успешен, няма да мине.

 

Да. Благодаря Ви.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения