Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.11.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Петър Москов: Пускаме електронен търг за лекарства
23 Януари 2016

Министърът на здравеопазването в интервю за в. „24 часа“

Д-р Москов, каква е истината за ваксините, дарени от Турция? Какво не разбра обществото и защо - някой крие ли нещо?

Едно от задълженията по имунизационния календар е държавата да гарантира ваксината за новородени пентаксим. На търговете, които министерството обяви по закон и в срок, дори стигнахме до рамково споразумение за 48 месеца, което беше предварително изискване на индустрията, за да има предвидимост в доставките, на сериозна част от позициите - за 4-валентна, 5-валентната и 6-валентна ваксина не се явиха фирми. Това принуди държавата да търси различен път за гарантиране на имунизациите. Това е предвидено от законодателя в Закона за лекарствата и в произтичащата Наредба 10. Цитирам: “За осъществяване на приети национални програми (каквато е националната програма за ваксинация) в случаи на потребност от неразрешени за употреба в страната лекарствен продукт изпълнителят на програмата (в случая министеството и ресорният зам.-министър) прави мотивирано искане до министъра на здравеопазването, който взема решение за изпълнение на потребностите в конкретната програма, като посочва крайните получатели на лекарствения продукт."

Как тълкувате становището на прокуратурата?

Цитирам законодателството във връзка със спекулациите, които се получиха с по същество изрядното становище на Върховната административна прокуратура - там е казано, че в България не бива да се използват неразрешени за употреба продукти, освен ако те не са внесени по наредба 10 или друг член от закона, който засяга бедствени ситуации. Действали сме по буквата на закона, защото сме установили невъзможност на търговеца, който по закон се нарича “притежател на разрешение за употреба” и в случая това означава разрешение да търгуваш с даден продукт в България. Доколкото търговецът може да реши да не регистрира определено лекарство у нас и по този начин то да няма разрешение за употреба или, както е в случая - не се изпълнява национална програма, защото търговец не се явява на търга, тогава влизаме в клаузата на наредба 10. Държавата е предвидила при невъзможност търговецът да се справи с нуждите на населението, тя да има право да вземе тези мерки и да осигури неразрешени за употреба в смисъла на неразрешени за търговия лекарства и да ги вкара за нуждите на населението.  Ваксините далеч не са единствените продукти, минавали на такъв режим. Администрациите преди мен са разписвали цели поменици от продукти, основни болнични продукти - например фенобарбитал венозна форма, не е разрешен за употреба у нас, защото търговецът е решил, че няма причина да го регистрира, тогава лекарството се внася по наредба 10. Тънкото е, че внесените по този начин медикаменти не могат да се търгуват и имат краен получател - болница или в случая кохортата от деца, които подлежат на имунизация по закон. За сигурността, качеството и състава на ваксината пентаксим, дарена от Турция, отново искам да кажа, че тя е същата ваксина пентаксим, която се доставя, когато същият производител - френската фирма “Санофи” , се яви на търга и го печели, както предните години. Тогава ваксината е дошла от Франция в България, а сега е дошла от Франция през Турция в България.

Как може да гарантирате тази сигурност?

Разполагаме с цялата преписка между Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и “Санофи”, в която от компанията заявяват, че ваксината, освободена от завода в Лион, който произвежда пентаксим, и е доставена в Турция, е идентична по състав и качество. Това е по същество същата ваксина, но се доопакова частично в Турция. Второ, фабриката в Турция, която опакова част от този продукт на място, има сертификат за добра производствена практика от няколко европейски страни - Германия, Англия, Румъния и др. Много от най-големите фармацевтични компании опаковат продуктите си в тази фабрика - в спринцовки, ампули и др. За нас като държава фактът, че членове на ЕС са предоставили този сертификат на турската фабрика, е достатъчно доказателство. Има български производители без сертификат за добра практика и това не прави техните продукти опасни или некачествени. Имаме и сертифициране на крайния продукт, опакован в Турция, направено от самия производител “Санофи”, за всяка партида. Транспортът също е в съответствие с изискванията у нас. Родителите трябва да бъдат напълно спокойни за качеството. Дали някои кръгове - политически, икономически, ровят в административното уреждане на това дарение, нека ровят - тук сме, за да отговаряме за това. Няма какъвто и да е компромис с тази ваксина.

Новите обществени поръчки за ваксините вече се изпълняват. Означава ли, че доставките влизат в обичаен ритъм?

Не смея да кажа, че проблемът е решен окончателно, защото самите фирми декларират, че производствените проблеми ще продължат до 2017 г. Ние обаче имаме добър диалог с тези фирми, за което благодаря на представителствата им тук. По всички позиции на търговете имаме кандидати и това ни позволява да започнем отлагания вече 2 г. процес на реимунизация. В ситуация на криза намерихме решение, процесът вече се нормализира. Благодаря и на турската държава, че откликна и успя да ни помогне, защото много държави около нас не намериха ваксини. Това е добро дело, а не нещо, което трябва да се обсъжда в негативна светлина.

Как стои въпросът с другата ваксина от Турция - против хепатит В, която съдържа живачна съставка?

Първо, с такава ваксина сме имунизирани всички пълнолетни. С оглед на новите изисквания в ЕС тя не е е част от имунизационния ни календар и никой не е искал да бъде. На търга в началото на 2015 г., когато не се явиха кандидати за другите ваксини, за тази едновалентна ваксина срещу хепатит В се яви фирма, спечели, държавата е платила и имаме ваксина, отговаряща на всички нови европейски изисквания. Предметът на взаимно дарение между Турция и България беше свързан само със 100 000 ваксини пентаксим от тяхна страна и определено количество от българската ваксина срещу туберкулоза БЦЖ от наша страна. Въпросният еувакс - противохепатитната ваксина, която бе дарена от Турция, дойде извън нашето желание за пентаксим. Приехме го, но не сме имали намерение да го използваме за българския имунизационен календар. Тази ваксина, одобрена от СЗО за случаи на епидемия, стои на склад до края на 2017 г. с оглед на възможни хуманитарни нужди, свързани с бежанския поток. Тя може да се използва с разрешение от ИАЛ само по това направление, ако възникне остър проблем. Всички се надяваме да няма причина тя да се използва.

Как приемате готвения вот на недоверие от БСП и ДПС към правителството заради здравната политика?

Да правят политика, да атакуват мен, министерството, правителството - това е свещеното дело на всяка опозиция, особено у нас. Не само не е политическо, но не е и човешко да се заиграват със страховете на хората и майчинския инстинкт за безопасност на децата. Ваксините са сигурни и са със същия състав като използваните традиционно у нас, а оттам нататък срещу всеки вот мога да се аргументирам с програмата на правителството, подписана от 4 политически сили. По всяка точка в нея има напредък и ако бъде внесен вот, ще се аргументирам в парламента. Това е част от демократичния процес, не ме притеснява, нито имам страх, защото за 1 г. в министерството е свършена наистина много работа. 

Като конкретни аргументи се сочат дълговете на болниците - надхвърляли 500 млн. лв., и очакването, че 400 лекарства ще отпаднат заради ценовия коридор, който ще приложите към лекарствата на здравната каса от идния месец. Как ще коментирате?

През миналата година практически няма увеличение на задълженията на държавните болници независимо от прокобите на БСП, ДПС и т.н., че методиката за финансиране щяла да доведе до колапс. Най-големите болници, с най-тежката спешност, не са увеличили задълженията си, а са свити административните разходи. Има отделни места, където ще бъдат предприети управленски решения спрямо ръководствата, тъй като са налице необясними процеси. Например как при един и същ брой приети и изписани пациенти през годините разходите за консумативи растат с по 1-2 млн. лв. на година. Това е необяснимо от управленска гледна точка и където се правят необосновани или дори фиктивни разходи, ще се предпиремат промени в оперативните ръководства на болниците. Смисълът на ценовия коридор е следният. В групата лекарства за хипертония например има 10-15 продукта, които имат референт - това е медикамент със същото съдържание като на останалите в групата, но с най-ниска цена. Обикновено това е генеричен препарат и касата го плаща 100%, 75% или 50%. Целта на ценовия коридор е да е ясно, че НЗОК плаща медикаменти, не по-скъпи от определен процент от стойността на референта. Сега НЗОК плаща изцяло лекарство с цена 5 лв. например, но за него продажби в мрежата практически няма, макар да е същият по състав като следващия медикамент в групата с цена 30 лв. Практиката в ЕС обаче е касата да плаща изцяло референта, т.е. да гарантираме на пациента, че във всяка група има по един безплатен медикамент. Ако трябва да се лекувате с по-скъп представител на същата група, това ще подлежи на ценово рефериране - не повече от 160% от цената на референта. Ако този референт струва 5 лв., доплащането за всеки по-скъп от него в групата не може да надвишава 60%. Това първо е прогенерична политика, заложена в програмата на правителството - стимулираме потреблението на генерика, който е със същия състав, но по-евтин от оригинала, и без неговите странични ефекти, защото е създаден 10 г. след него и в производството му са избегнати възможните странични ефекти, изявени през годините. На 19 януари в министерството е постъпило писмо от индустрията, имаме съгласието на компаниите и има нова дискусия - те предлагат да има определена сума над цената на референта, до която пациентът може да доплаща. За всеки медикамент, реимбурсиран от касата, да има фиксиран ценови таван за доплащане. Прогенерична политика ще бъде въведена, ценови коридор ще има, механизмите се търсят в активен диалог с индустрията. Всичко това важи за терапевтичните групи, в които има повече от 1 медикамент. Иновативните лекарства не подлежат на групиране, те са единични в групата си, и касата ги плаща с техните цени. Това продължава до появата на генеричния препарат, който сваля цената.

Гарантирате ли, че задължителните отстъпки, които се изискват от производителите на лекарства, плащани от НЗОК, няма да доведат до изтегляне на медикаменти от пазара? Вече има предупреждения за 3 онколекарства.

С новата наредба 10 определен процент от печалбата на производителите се връща като остъпка в касата. Досега едни пари отиваха като печалба в индустрията, сега част от тях се връщат като задължителна отстъпка в касата, ако фирмата иска да продължи да черпи от публичния фонд. В тази връзка имаше напрежение за 3 онкологични медикамента, които са част от есенциалната първа линия онкотерапия. Вече е гарантирано, че те няма да липсват на пациентите, защото се подписват допълнителни анекси към договорите с производителите. Около тази терапия нищо няма да се промени и отново благодаря на индустрията за добрия диалог. На някои този ход със задължителните отстъпки им се струва твърде волунтаристичен, но всъщност България беше една от последните европейски страни, където липсваше такава политика. Навсякъде в ЕС фармаиндустрията вече е влязла в такъв диалог за регулация и споделяне на финансовия риск. Това е модерната лекарствена и реимбурсна политика и България ще я следва, а защо не е направено досега, е друг въпрос.

Кой има интерес от проблема с ваксините?

Може би има икономическа и политическа мотивация. Прави впечатление, че подходът не е безпрецедентен. Преди 4 г. на този пост бе д-р Божидар Нанев, който в един момент се оказа обект на проверки по повод купуване на антивирусно лекарство за резерв срещу пандемичен грип. Това доведе до оставката му и всички помнят, че нещо е имало, но малцина знаят, че 3 г. по-късно всички инстанции казаха, че нарушения няма. Аз обаче съм седял с тогавашния министър в един кабинет и зная, че по това време той беше в процес на аргументиране на електронна платформа за обществени поръчки с лекарства. С оставката на министър Нанев този процес спря.

Искате да кажете, че електронната борса за лекарства е истинската причина за атаката с ваксините?

Казвам само с какво съвпадна тогава. Сега ние провеждаме последния тест за централизирани търгове за лекарства в болниците и от следващия месец поне големите университетски и областни болници ще търгуват централизирано. Печели кандидатът с най-доброто качество на най-приемливата цена при търг, проведен в министерството за общите позиции за болниците. Това води до намаляване на разходите в лечебните заведения в страни като Италия и скандинавските страни - средно с около 20% при запазено количество и вид на медикаментите. Това е нелоша сума при годишен разход от порядъка на 10 млн. лв. за голяма столична болница, нали? Тези пари остават в болницата за каквото й е нужно. Очевидно има страшно много хора, които са против.

Колегите ви от ДСБ ще гласуват ли "против" вота на недоверие?

Искрено се надявам да гласуват "за" правителството. Другото би било необяснимо.

Кои са 3-те най-спешни за решаване въпроса на здравната система според вас? Това е въпросът в допитването на “24 часа” сред участниците в инициативата "Лекарите, на които вярваме".

Трудно ми е да откроя само три. Първо е продължаването на активната политика на държавата в областта на лекарствата. От гледна точка на взаимно постигане на нова договореност по отстъпките, това е приключило и в тази посока ще се върви в партньорски отношения между държавата, касата и фирмите. Нататък трябва да проведем диалога за достъпа на пациентите до иновативни и наистина лекуващи медикаменти. Това не става чрез натиск за отстъпки. Пътят в другите европейски страни е през взаимни договори между държавата и индустрията за това, да се плаща за резултат. Ако за едно заболяване има нов медикамент, който подобрява качеството на живота, удължава го, излекува, колкото и пари да струва, държавата трябва да го гарантира, но при ясните параметри, че резултатът от лечението ще бъде същият като този, който е написан в кратката характеристика на продукта. Ще покрием разходите за всички примерно 100 болни, които имат нужда от даден скъп медикамент, но фирмата трябва да върне парите в касата, ако описаното действие не се изпълни при тези пациенти. Става дума за споделяне на риска.

Как ще се проследява резултатът обаче?

Механизмът за проследяване е свързан с дълго отлаганите бази данни, наречени регистри по определени заболявания. От 3 месеца се работи интензивно и до 2 седмици ще бъде готов модерен централизиран, обвързващ всички звена, работещи в онкологията, регистър на онкозаболяванията. Ще има и регистър на хематологичинте заболявания. Тези заболявания изискват наистина скъпа терапия и всеки случай, стадирането му, локализацията на процеса, съпътстващите основното заболявания характеристики, терапията - общо 150 показателя, ще бъдат проследявани активно в регистъра. Това е инструментът на държавата, за да може следващата година да каже: “Платили сме терапията на тези пациенти, резултатът е добър - продължаваме да плащаме лекарствата” или “Вашето лекарство няма описания ефект или се изписва на пациенти, които нямат нужда от него - има грешка, предоговаряме”.

Това предполага, че ще гарантирате еднакви правила в лечението на всички онкопациенти в страната. Възможно ли е да стане?

Правим нещо много повече. В наредба 40 отключващият момент след поставянето на онкологична диагноза е онкологичната комисия, за която създаваме отделна клинична процедура. Тя може да се извършва само там, където има нужните специалисти по поставянето на диагнозата, начина на терапия. Пациентът излиза от онкокомисията с ясен план и път за лечението му по дати и структури.

И сега има онкокомитети. Каква е разликата?

Досега това беше доста фиктивно. В момента никой не носи отговорност и не гарантира цялото лечение. Пациентът се диагностицира или оперира на едно място, пращат го на друго за химиотерапевт, на трето да си намери лъчетерапевт, физиотерапевт и т.н. Сега целият този път ще се изработва и гарантира от онкологичната комисия с локациите и периодите за извършване. Онкокомисията вече ще носи отговорност за пациента и нейната дейност влиза в централен регистър. Ако е формална, няма да получи финансиране. Касата ще има договори само с лечебни заведения или групи от лечебни заведения, които могат да гарантират пълния процес от диагностиката до палиативните грижи, ако се налага. Това е комплексното лечение, което през 2016 г. осигуряваме само на онкоболните.

Системата има очакване към вас за реална политика по преодоляване на дефицита на медицински кадри. Как ще действате?

По този сериозен въпрос започваме от основата. 2015-а беше първата година от десетилетия, в която постъпилите в спешните центрове са повече от напусналите. В София, където беше критично, вече дежурят по 23 до 27 екипа на смяна, а заварихме между 10 и 13 екипа. От 1 януари 2016 г. гарантираме на спешните приемни отделения, където дефицитът на кадри е много остър, че няма лекар със заплата под 1500 лв. и медсестра с под 900 лв. Освен това има специалности, в които не само няма дефицит, но има и повече специалисти на глава от населението спрямо други страни в ЕС - например в хирургията. Това е свързано не толкова с привлекателността на дадена специалност, а с модела на заплащане.

Как ще промените заплащането?

Клиничната пътека си има стойност. Никой не може да каже защо цените са такива, каквито са. Смисленият подход е да се види каква е средната претеглена стойност на пациент, преминал през всяка болница. Тя отчита дали и колко дежурни има следобед и през нощта, има ли кръвна банка, тежка диагностична апаратура и др. Това е начинът болниците да получават различно финансиране според това, което осигуряват като възможности. Болниците трябва да получават стойността на преминалия лекуван пациент независимо от вида на заболяването му. Така пациентът престава да бъде ходеща клинична пътека и да бъде хоспитализиран заради стойността на пътеката. Това е начинът болниците, които осигуряват реалната медицина, да спрат да гълтат вода финансово и кадрово, а други болници, които чрез висока цена на дейността си и малки обеми да генерират все повече печалби. Спешността, нощните дежурства, броят на средния медицински персонал и други показатели ще определят коефициент, който ще бъде различен за различните болници. Средно претеглената цена ще расте с покачването на коефициента.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Забраняваме старите печки
24 Ноември 2017

Сервизите няма да пускат повече замърсяващите коли, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: 85 млн. лв. сме заделили за „Хемус“ в бюджета за 2018 г.
23 Ноември 2017

Надявам се до края на декември да има договор с изпълнителя на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор“

trans.gif
Ивайло Московски: От средата на 2018 г. роумингът със Западните Балкани ще падне с пъти
13 Ноември 2017

За тези 739 млн. лв. еврофинансиране за „Струма“ в Брюксел лично се намеси Борисов, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: РАЗДАВАМЕ 30 БЕЗПЛАТНИ ПОЧИВКИ ЧРЕЗ ТОМБОЛА
10 Ноември 2017

За втора поредна година България може да се похвали с рекорден туристически ръст, казва министърът на туризма за в. "Стандарт"

trans.gif
НЕНО ДИМОВ: ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ ПОЛАГАТ УСИЛИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА ПО ОКОЛНА среда
07 Ноември 2017

Министърът на околната среда и водите пред агенция "Фокус"

trans.gif
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: БЛИЗОСТТА НА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ УЛЕСНЯВА РАЗРАБОТВАНЕТО НА СЪВМЕСТНИ ПРОЕКТИ
04 Ноември 2017

Министърът на туризма в интервю за македонското издание МКД

trans.gif
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: ПОЛИТИКАТА ЗА ОБХВАТ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ И ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ
01 Ноември 2017

Интервю за предаването "Всички в час" на Радио "Фокус"

trans.gif
Красимир Каракачанов: Ще искаме оферти и за нови Ф-16, и нова за “Грипен“
30 Октомври 2017

Трябват ни и нови ракети, радари и подводница, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа“

trans.gif
Красимир Вълчев: Имаме най-много средства за образование от десетилетия
30 Октомври 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за в. "Труд"

trans.gif
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: С ПОВЕЧЕ СРЕДСТВА ЗА СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ИНВЕСТИРАМЕ В ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ
28 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за „Дарик радио"

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения