Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif23.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Ивайло Калфин: Във всички европейски страни има тенденция към застаряване и намаляване на населението
20 Януари 2016

Заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването „Днес“ по Bulgaria on Air

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Започнахме с един видеоматериал за демографския срив. За съжаление, статистиката, която представихме, е в доста тъмни краски. Кой е истинският виновник за този процес и как можем да го преодолеем?

Виновникът е може би развитието на обществото. Ние трябва да гледаме на демографията по малко по-различен начин. Страните, в които има най-висока раждаемост и най-бързо расте населението, са най-бедни. Във всички европейски страни тенденцията е за застаряване и за намаляване на населението. Очевидно, че и стандартът на живот, и начинът, по който хората живеят, намалява и това е европейско явление на населението. Разбира се, не трябва да се крием зад това обяснение в България. Това е факт, има го в цяла Европа, но ние в България си имаме и нашите проблеми. Основният проблем в България всъщност е излизането на много хора, които са трудоспособна възраст в страната, и така наречената механична миграция, които напускат страната и отиват да учат в чужбина. Иначе, ако погледнете, има един коефициент, колко деца има една майка – в България една жена има сравнимо със средните европейски равнища. Пак казвам – Европа не е най-добрият пример за демография, но общо взето се сравняваме с това. Най-лошото е тогава, когато излизат много хора, и то в работна възраст, жени във фертилна възраст, които раждат децата си в чужбина.

Добре, ако се позоваваме на данните, излиза, че България на ден намалява с около 200 души, което е много тревожно, но видимо притеснени като че ли са само майките. Всяко следващо правителство идва с идеята да се справи с този проблем, чертае стратегии, но сякаш нещата свършват до там. Посочете две или три конкретни стъпки, с които според вас може да бъде поставено началото на преодоляването на този проблем.

Вижте, демографската политика и въобще политиката за родителството не започва от днеска. Такава политика има. Над 2 милиарда лева държавата изразходва годишно за подобна политика. Отделен въпрос е доколко тя е достатъчна, доколко е добре насочена, доколко стига до всеки, който има нужда. Ако има допълнителен ресурс, според мен има две неща, които са задължителни. Първото е да помогнем на майките и въобще на родителите, които са работещи, което означава да се осигурят за всички деца детски заведения – ясли, детски градини и възможност те спокойно да си оставят децата, да отидат на работа и да знаят, че ще си го приберат след това в добро състояние детето. В много страни детските ясли и детските градини са безплатни.

И са на едно съвсем друго ниво, ако мога така да се изразя.

Не, в България детските градини и ясли не бих казал, че равнището им е лошо. Просто или няма места, или има хора, които не могат да си позволят да си платят таксите за тях. Така че там бих насочил един от приоритетите, заедно с други мерки, които позволяват да се съчетава работата с отглеждането на деца. И другият много голям проблем е свързан с родителите с деца с тежки увреждания. Там, каквото и да направим, е недостатъчно.

Тъй като сам засегнахте темата – вчера наш зрител и почитател, който разбра, че ще ни бъдете гост, написа едно писмо до нас и помоли да отправим към вас няколко въпроса. Става дума за мъж, който е родител на дете със специални потребности, и за съжаление всяка година се сблъсква с неуредиците на системата. Първият въпрос, който той задава към вас, звучи така: „Какви конкретни мерки сте предприели през последната година, за да могат в България да се изградят повече центрове и клиники за рехабилитация на деца с увреждания?“

Тук трябва да разделим на две части услугите, които получават родителите. Едното е медицинската част, медицинските заведения и лечението на тези деца, а другото е социалната интеграция и социалните услуги. Аз се занимавам с второто. В рамките на последните по-малко от 10 години са удвоени услугите, които са за деца – това са дневни центрове, центрове за настаняване от семеен тип. Ние в края на миналата година затворихме всички бивши общежития за деца с увреждания. Няма повече такива, те живеят или в приемни семейства, или в центрове от семеен тип. Разширяват се услугите за дневна помощ на децата, така че родителят… Това, между другото, е едно от нещата, с които може да се помогне на родители с деца с увреждания – дневен център, в който той може да остави детето и през деня то да получи различен вид помощ от различни специалисти. Увеличават се, но там има нужда още да се увеличават. Иначе за последната година доста неща стават. Най-голямото, най-доброто нещо, което се случи, е, че няма вече общежития за деца с увреждания.

Позволете ми само още един въпрос от нашия зрител: „Какви действия сте предприели за премахване или промяна на работата на ТЕЛК комисиите?“

Тук също трябва да направим едно разграничение. ТЕЛК комисиите са изцяло в Здравното министерство. ТЕЛК дава медицинска експертиза. Министерството на труда и социалната политика няма никакво отношение към ТЕЛК. В момента системата е: след тази медицинска експертиза човек си взима бележката и с нея отива в социалната служба, за да получи това, което му се полага. Това, което правим в момента, и буквално от следващата седмица ще започнем публична дискусия, защото е важно да има съгласие по мерките, които правим, е да променим цялата система – както на медицинска експертиза, така и след това на грижа за хората, за които вече е констатирано някакво увреждане. Доста предложения са в това отношение. Това, с което ще се занимавам аз, е какво се случва след медицинската експертиза, след като се констатира едно заболяване. Иначе лечебната и диагностичната част е в рамките на системата на здравеопазването.

Вие преди малко, когато говорихме за демографския срив, само засегнахте донякъде проблема с младите хора, които си стягат куфарите и заминават. Как можем на тези млади хора да им обещаем едно социално равенство, баланс, добри заплати и да ги накараме да останат в България?

Вие самата казахте какво е необходимо. Трябва да имат добри доходи и условие за развитие и условия на живот, стандарт на живот, който да ги задържи в България. Затова аз изключително много настоявам примерно за увеличаване на доходите и това ми е една от основните политики. Правителството има инструмент, свързан с минималната работна заплата. Тя значително се увеличи за последната малко повече от година – от 340 на 420 лева. България миналата година е първа в Европа по нарастване на доходите от заплата, но това все още е много, много недостатъчно.

Да, виждаме, че все повече хора напускат България.

Аз поръчах едно изследване на Българска академия на науките, свързано с демографията. Ние имаме демографска стратегия, имаме план за следващата година. В това изследване на БАН казват, че опитът на много страни, сходни с нашата, показва, че когато стигнат до 2/3 от средноевропейското развитие, тогава това е повратната точка, на която започват да се връщат хората и да идват. Ние сме на 42-43% в момента от Европа. Няма как с добри пожелания да задържиш един специалист тогава, когато заплащането в Европа е много по-високо, тогава, когато има повече възможности той да отглежда семейството си и повече и по-високи доходи. В един отворен пазар трудно можем да задържаме хората. Това става само с подобряване условията в страната.

А това конкретно как може да стане? Първите, най-спешните стъпки?

Това не става за една нощ.

Това е ясно, че не е от днес за утре.

Това е трайна политика. И отново казвам – тук става въпрос първо и основно, според мен, за повишаване на доходите от труд в страната и на работните заплати. Второ – с всякакви мерки за съчетаване на работа с отглеждане на деца. Трето – с образователна, система на здравеопазване и т.н., които ще дадат достатъчно сигурност на един човек да си отглежда децата в България. Това е качеството на живот.

Понеже си говорим за тъжни констатации, има и една друга – че България е сред страните с най-ниска средна продължителност на живот в Европейския съюз, а това неминуемо също води до някакви негативни процеси в страната. С това как можем да се справим?

Точно така. Всъщност това е начинът, по който най-бързо могат да се коригират някои демографски показатели – пак го показва докладът на БАН. На първо място – детската смъртност, която намалява, но недостатъчно бързо. И на второ място – има три болести, от които си отиват много мъже над 45 години. така че много ясно се знае към коя група е насочено, какви са болестите и какво трябва да се случи. Опитът на страни от Централна и Източна Европа показват, че ако там се вложат повече усилия, това е най-бързият начин за продължаване на средната продължителност на живота.

Какво ще кажете на всички тези семейства, които се притесниха в средата на ноември миналата година – вие тогава обявихте, че затягате контрола при отпускането на социални помощи? Има ли въобще някакви поводи за безпокойство и защо се получи напрежение?

Затягането на контрола стана със значителната промяна в закона, която е от средата… 28 юли е в сила новият закон. Непълнолетните майки – в семействата им не влизат пари, влиза друг вид помощ за отглеждане на децата. Насочват се повече мерки към отговорното родителството; отнемането на средства тогава, когато родителите не изпращат децата си на училище, се увеличиха. Това, че жените вече не получават еднократна помощ за майчинство – тази еднократна помощ е за студенти, които нямат осигурителен стаж преди това. Ако нямате никакъв стаж преди това, ако от училище сте влезли в университета и родите дете, нямате осигурителен стаж, няма как да ги получите. И това е целта на тази сума – да помогне на тези родители. Така че подобни промени бяха направени, те са в сила от средата на миналата година и има резултат. Между другото, те ни дават възможност тази година да увеличим малко средствата за детски добавки месечни и да увеличим обхвата на семействата, които ги получават.

А защо беше променен законът за тази еднократна помощ, какво наложи промените?

Еднократните помощи са много, 10 вида помощи има за деца. Четири от тях са свързани с доходен критерии, шест не са свързани – каквито и да са доходите, семейството има еднократна помощ при бременност, раждане, тръгване на училище и т.н. Специално тази за учащите, практиката показва – и между другото, това дойде от университетите – че за последните пет години, откогато тя работи, увеличението годишно е в пъти в сравнение с предишната година. Има много млади жени, които се записват за студентки, раждат и повече не се връщат в университета. Очевидно, че целта не е да завършат образование, а да получат 2880 лева тази помощ.

Добре, този процес не би ли следвало да се контролира по някакъв начин от самите университети?

Университетът няма как да върне някой студент, който не иска да ходи там. Очевидно, че целта на много от тези хора – сега виждаме тази година, че има променена картина – не е да завършат образование, а да получат 3000 лева. Така че сега това, което направихме, ако майката не е била осигуряване, не получава помощ по майчинство, тя получава тези средства на две части: първата част, първата половина тогава, когато роди детето, а втората половина, когато запише следващия семестър – поне да знаем, че следващият семестър е записан.

Сега за кратко прекъсваме разговора с министър Калфин, за да чуем позицията и тревогите на една майка и на една представителка на Инициативния комитет за повече грижи за децата в България. Позицията на комитета е, че голяма част от приоритетите, свързани с демографското развитие, са неглижирани, няма адекватни мерки в тази област, а гражданите на България и съвестни данъкоплатци не усещат подкрепата на държавата в необходимата степен за отглеждането на своите деца. Така поне пише в писмото, което инициативният комитет адресира до президента и до няколко институции.

Репортер: Тук при мен са Анна Тодорова – тя е член на Инициативния комитет за повече грижи за децата и е майка на две деца, както и Венета Арабска – журналист и майка на три деца. Веднага искам да ви попитам – ние слушахме и тримата всичко, което каза социалният министър – съгласни ли сте с думите, които чухте от него? Анна?

Анна Тодорова: Започвам с това, че не съм съгласна, че показател за развитие на обществото е това, че в крайна сметка в България не се възпроизвеждаме. Каза, че има такава връзка – че в развитите общества раждаемостта е по-ниска и че имат по-големи проблеми с демографската ситуация. Такъв показател за развитие на България е това, че ние сме в дъното на класациите на ООН за индекс на демографско развитие. Ако за разлика от нас, в Европа все пак има някакви мерки, които държат хората поне да се възпроизведат и да има нулев прираст, то в България отдавна не е така. Знаете, че всяка година все по-малко деца се раждат – по 5000 на година. Тази година конкретно са 3000 деца по-малко спрямо предходната. А същевременно 30 000 деца за последните шест години са напуснали България и са отишли в Европа заедно със своите родители, не като студенти, а като ученици. Това са още 5000 ученика на година. С тази демографска ситуация аз искам да попитам: какво ще направим с трудовия ни пазар тук, кой ще работи, кой ще потребява, кой ще произвежда и как ще ги върнем тези наши съграждани от Европа, за което казваме, че трябва да създадем примамлива среда за живот и за развитие?

Репортер: Венета, вие какво смятате за всичко, което чухме от социалния министър Калфин? И какво е всъщност да си майка на три деца днес в България?

Венета Арабска: Първо, бих искала да кажа, че да си майка на три деца е равно на геройство. И не само на три, а дори на едно. Първо – защото липсват детски заведения, в които да бъдат настанявани децата, и майката спокойно да се върне на работа, знаейки, че детето й е добре и че докато тя работи, то ще бъде обгрижено, както трябва. Другото, което е – искам да питам защо трябва да се създават условия за връщане на хората, които са излезли от страната. Министър Калфин, вие сте 20 години и повече в политиката – защо не направихте така, че тези хора да останат да живеят, да работят и да отглеждат децата си в България? Също така искам да попитам – защо вие казвате, че ние, които сме тук, трябва да плащаме по-високи данъци? Как може да си позволи един човек да изнудва хората, останали да живеят и да работят в България, а също избрали и да отглеждат българчета, по този начин?

Репортер: След малко министър Калфин ще има възможност да отговори на вашите въпроси и на нашите зрители. Но в момента искам конкретно да ми кажете вие, като майки и като жени, които са доста инициативни по отношение на политиката, свързана с децата – какви са конкретните проблеми в момента на майките с деца и най-тежките проблеми за разрешаване?

Венета Арабска: Най-тежките проблеми естествено са свързани с доходите, които получават родителите, за отглеждане на децата си, тъй като с 340 лева, които се получават през втората година от работещи родители – подчертавам – не можеш да купиш абсолютно нищо. Аз имам три деца. Аз съм научила децата си да ме питат „Мамо, имаш ли парички?“, за да им купя дадено нещо. Те знаят в момента, че бебчето ми е на 3 месеца, че повечето от парите ни отиват при бебчето, за да можем ние да му купим дрешки, защото то расте с всеки месец, храни, памперси и т.н.

Репортер: Добре, нека да чуем министър Калфин. Връщаме се в студиото.

Благодаря за този разговор. Веднага подавам символично микрофона към министър Калфин за реплика от негова страна.

Аз, за съжаление, не можах да чуя началото на разговора, защото нямаше звук в студиото.

Аз мисля, че основният акцент, който аз чух, беше, че тази година 3000 по-малко деца са се родили; освен студенти, в чужбина заминават и ученици. Майките изпитват все по-големи затруднения и питат защо държавата не е направила нищо, за да не се налага въобще наши съграждани да заминават някъде и да търсят по-добър начин на живот.

Ако това е въпросът, той е доста по-обширен. В смисъл, защо държавата не е направила нищо – трябва да ни върне доста години назад и да видим в каква държава живяхме в последните 25 години. И защо – всеки период, в който тя минаваше, сигурно си има обяснение. Факт е, че в България и доходите, и равнището на живот е едно от ниските в Европа – разбира се, сравняваме с най-развитата част от света, това са 28-те европейски страни. Факт е, че можеше да бъде доста по-добре това нещо. Аз, разбира се, понеже чух накрая въпроса, че съм 20 години в политиката – хубаво, утре си тръгвам, поемам цялата отговорност. Въпросът е какви са идеите. Аз не чувам идеи какво да се прави. Срещу това поставяме конкретна политика. Първо – твърдя, че политика за родителство в България има. Добра, лоша – тя съществува и този, който я отрича, тогава да каже „Аз се отказвам от това, което получавам от държавата“. Второ – тя не е най-добрата. Ако се освободят допълнителни средства – аз съм за това нещо да се случи – трябва да видим къде са приоритетите и за мен поне, разбира се, друг министър може да има друго мнение, тези приоритети са да се помогне на работещите родители и на хората с деца с тежки увреждания. Това за мен са приоритети, ако се освободят допълнителни средства. Кога България ще стигне на равнището на Франция по доходи примерно – не е разговор, който би трябвало да ме питате.

Добре, откъде могат да дойдат тези средства? Ето, чухме две майки – всичките казват „Парите за помощи са крайно недостатъчни“.

Ами, недостатъчни са парите за помощи. Колкото и повече да са, те пак ще бъдат недостатъчни. Да, според мен трябва да се увеличат, само че с най-ниските данъци, които плащаме в света на практика – да не говорим, че далеко извън Европа е това най-ниският данък – това е приходът в държавата.

Добре. Нататък по реда тогава – родителските организации у нас настояват за реално семейно подоходно облагане. Какви мерки планирате в тази посока?

Семейното подоходно облагане е добра форма, защото то подпомага точно родители, които работят, които имат доходи и им се приспада от данъците. Понеже у нас дискусията обикновено е около месечните помощи за деца, в момента има една съвсем символична стъпка, която е направена – според мен тя трябва да се разширява действително и работещите родители да получават съответните средства като отстъпка от данъците. Това трябва да ни е ясно като общество обаче, че струва средства. И ще ви кажа колко средства струва. В момента от около 1,2 милиона деца, които са във възраст, в която се получават месечни добавки за деца, около 2/3 получават такива, малко над 800 000. Ако направите отстъпка от данъците, тогава няма как да има подобни ограничения. Тогава всички деца трябва да получават тези отстъпки. Годишно разходите за подобни отстъпки са 560 милиона. Това означава, че ако се направи със същата сума без ограничение в дохода на всеки – безразлично е дали се дават 35 лева на месец, или ти се приспадат от данъците – то това означава, че на държавата ще са необходими някъде още около 180 милиона лева допълнително. Веднага щом се появят, нека да решим за какво да ги похарчим. Аз пак казвам – бих ги похарчил за това да има детски заведения и родителите да могат да си оставят там децата.

Добре, надявам се да сме успокоили малко духовете. Тази сутрин парламентът е отхвърлил предложението да се обвърже обезщетението за деца от 1 до 3 години с минималната работна заплата. Вашият коментар?

Преди няколко години, някъде 2006-2207 г., много социални плащания бяха обвързани с минималната работна заплата и резултатът от това беше, че минималната работна заплата не мърдаше или ако мръдне, мърдаше много малко. Сега, отново казвам, тя от 340 на 420 лева – тя се увеличи някъде около 30% за малко повече от година. Представете си, ако към нея бяха прикачени много социални плащания – тя просто нямаше как да се увеличи с толкова. Така че имаме два избора – или да обвържем отново много неща с минималната работна заплата и тя да си стои, където е, или да търсим увеличаване на доходите от труд. Единственият механизъм на правителството е чрез минималната работна заплата. Още повече, че заплатата е доход от труд, а социалните плащания не са доход от труд – част от тях са осигуровки, част от тях са преразпределение на данъците. Така че не можем да сравняваме дохода от труд със социалното подпомагане принципно. И ако трябва действително да гледаме в другите държави, с които се сравняваме непрекъснато, трябва да стимулираме доходите от труд, а не доходите от социално подпомагане.

Добре, като стана дума за разходи и доходи, България като че ли губи своята атрактивност за инвеститорите поради увеличените разходи за труд.

Това е аргументът на бизнеса, с който не можем да се разберем по тази тема. Аз не съм съгласен обаче…

Защо?

… и числата не го показват. Ами, първо защото, ако българската икономика разчита да е конкурентна с евтин труд, то винаги ще се намери някъде другаде по света производство, което е с още по-евтин труд, и пак няма да сме конкурентни. Конкурентоспособност ние можем да търсим чрез инвестиции в енергийна ефективност, нови производства, иновации и т.н., за да се доближим до тези, с които се сравняваме непрекъснато – европейските страни. Един българин произвежда малко повече от три пъти по-малко от един европеец, средно. Не защото не му се работи или е мързелив, а точно заради такива иновации. Така че работната заплата не е единственият начин да поддържаш конкурентоспособност, даже той е доста късоглед. А с високите доходи ти привличаш пък качествени хора. Ако говорим защо напускат специалистите – целият бизнес и всички предприемачи казват „Търсим кадри“. Ами, търсите кадри, само че трябва да си платите за тези кадри. Не може да плащаш никакви заплати и след това да се сърдиш, че не идват при тебе кадрите, а отиват в чужбина. Таке че за мен аргументът за поддържане на ниски доходи в държавата е абсолютно несъстоятелен.

И един последен въпрос, който обаче е с друг фокус, но използвам това, че сте ни дошъл на гости в студиото, тъй като много се спекулира от вчера по темата – бихте ли приел номинацията за кандидат-президент на АБВ?

Не. Това е първо далечна тема, второ – нямам абсолютно такава настройка. Преди пет години се бях впуснал в тая надпревара – сравнително добър резултат, неуспешен обаче. Не мисля, че сега бих го повторил.

Тъй като сега ще обявя един видеоматериал, свързан с майките, с техния протест, с техния гняв – ще се срещнете ли с тях, отворен ли сте за разговор?

Аз се срещах, включително с майките, които протестираха. Така че нямам проблем с диалога. Въпросът е, когато действително има диалог, защото срещата ни не приличаше много на диалог – те дойдоха да ми се скарат.

Тогава нека да има втори рунд и да постигнете консенсус.

Няма проблем.

Благодаря ви за този разговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Николай ДЕНКОВ: НОВАТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ОЦЕНИТЕЛИ НА НАУЧНИТЕ ПРОЕКТИ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ СУБЕКТИВИЗЪМ
22 Февруари 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

trans.gif
Николай Денков: Намаляваме приема в икономиката
21 Февруари 2017

С 15% се увеличиха студентите, които следват информационни технологии, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения