Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif13.12.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: В дипломацията не е важна публичността, а крайният ефект
16 Януари 2016

Министърът на външните работи в интервю за предаването „Събуди се“, Нова телевизия

Министърът на външните работи Даниел Митов, добро утро.

Добро утро.

Добре дошли, как се придвижихте?

Съвсем спокойно, но не знам дали това ще бъда така, когато си тръгвам, имайки предвид как вали.

Зависи колко ще натрупа. Аз така и не погледнах през прозореца, но колегите казаха вятър и сняг. Много неприятна работа. Добре. Много теми за разговор.

Зима е, няма как да очакваме друга.

Да, зима е, януари месец, факт. Много теми за разговори с вас.

Да започнем.

Да, ще говорим и за бежанската криза и за охраната ни на въздушното пространство и за един като че ли ултиматум, който Георги Първанов постави към Министерство на външните работи. Да започнем обаче от една тема, по която като че ли остана недоизказано, а именно нотата, която сте връчили на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.

Да започнем оттам – защо се наложи да поканите по официален ред турския посланик така предпразнично и с какво си го заслужи той?

Вижте, това не е резултат само от предпразнични вълнения, от редица на брой понатрупали се възприятия в българското общество, със сигурност не без основание, че турският посланик на моменти може би излиза от предписанията на виенската конвенция за дипломатическите отношения и ние сме го призовали по съответния ред, не само чрез нота, разбира се, в тази връзка разполагаме и с други инструменти, да му бъде припомнено, че трябва да преодолее тези възприятия, създадени в българското общество.

Това ли пишеше в нотата?

Не, сега няма да пресъздавам текста на нотата, няма как да го направя.

Всъщност какво беше предупреждението към него?

Това, за което сме го призовали, е именно да се придържа към нормите на Виенската конвенция и разбира се да направи всичко възможно по силите си да преодолее създадените впечатления в българското общество, че се намесва във вътрешните ни работи.

Знаете ли, до сега аз бях останала с впечатление, че покрай историята с ДПС, той е влязъл във фокуса на вашето внимание. От думите ви сега разбирам, че той всъщност е обект на по-особено внимание от страна на външно министерство по-отдавна? Колко отдавна?

Българо-турските отношения са прекалено важни, за да ги правим функция на определени малки случки, които за съжаление с течение на времето са създавали известна мисперцепция във възприятията за това как се развиват процесите в България, особено по отношение на Република Турция и обратното. Затова това, което ще кажа е, че аз имам изключително активен и много добър диалог с моя турски колега Малют Чавушоглу. Ние си говорим директно, много често, така че можем да преодоляваме подобни мисперцепции, защото понякога и говоренето, публичното, не става тук вече изобщо за турския посланик, понякога публичното говорене отива в градуси и температури, които са излишни за доброто развитие на нашите отношения. В тази изключително сложна, динамична и напрегната геополитическа ситуация, най-малкото, от което имаме нужда, е проблеми с наши стратегически съседи.

Понеже е чувствителна темата – кои негови предишни прояви са ви притеснявали и когато говорите с вашия турски колега, споделял ли сте притеснения във връзка с работата на турския посланик Сюлейман Гьокче в България?

Споделял съм с него много неща и разбира се е ясно, че няма сега как да влизаме в подробности. Това са много детайли неща, които и предполагам, не интересуват чак толкова публиката. Разбира се, последните събития около ДПС някак си доведоха до ситуация, в която трябваше…

Кое преля чашата? Имаше информация от страна на ДПС за натиск от страна на представители на посолството, на консулите към функционери на ДПС. Или приютяването на Местан в турското посолство, или заставането заедно с Местан на Тюрикян чешма. Кое преля чашата?

Всяка една от тези информации, разбира се, трябва да бъде детайлно проверявана. Обвинения не можем да хвърляме за определени неща, ако те не са ясно доказани. Но понякога дори и при желание за създаване на атмосфера на добри отношения свръх енергичността пък може да доведе до отделни негативни възприятия.

Много нежно се изразявате в духа на дипломацията.

Длъжен съм, да.

Вероятно е така. Кажете обаче защо 20 дена по-късно казахте за тази нота? На 23 и 24 декември каза премиерът.

Не, не, вижте, понякога, ами да, т.е. ние казваме следното: ние сме реагирали навреме, и външно министерство, и министър-председателят, всички сме реагирали…

Но когато всички питахме защо турският посланик е едва ли не ятак на Местан, не казахте за нотата.

Понякога в дипломацията не е важна публичността, а е важен крайният ефект, важен е резултатът. В дипломацията се постигат резултати много често без на целия процес да му се дава излишна публичност. Защото той може да нарани не само двустранните взаимоотношения, но и българският национален интерес. Затова ние трябва много добре да сме наясно къде пазим баланса и какво артикулираме и кога го артикулираме. За да не нараним двустранните си отношения с държава, която ни е важна, особено, пак повтарям, в този изключително деликатен момент. Ние с Република Турция имаме прекалено важни неща да обсъждаме и да си говорим. Като охраната на югоизточната ни граница, като изграждането на транспортна инфраструктура, която в момента свързва по безпрецедентен начин двете държави, като енергийни проекти и т.н., още много неща от двустранен и регионален характер, за да можем да си позволим събитията в една или друга българска партия да влияят изобщо на процеса на развитие на двустранните ни отношения. Затова казвам публичността невинаги е най-важното нещо. Важен е крайният резултат.

Как тази публичност, можеше, да използвам и вашия изказ, да понижи малко температурите, които се бяха покачили.

Да, така е. Между другото знаете, че има анализатори, които директно ви питат защо не го отзовахте.

Ами ето, този тип говорене е откровено казано, много е лесно на анализатори и на опозиционни политици да ми говорят за отзоваване. Хайде да ми встъпят в обувките, да видят каква е истинската ситуация, да видят толкова ли е лесно и необходимо ли е изобщо да се пристъпва към подобни действия. Знаете ли какво значи да изгониш посланик?

Пази ли сте дипломатическия мир с турската държава, това е. Иначе би ли имало основание той да бъде отзован?

Били сме достатъчно твърди, били сме достатъчно ясни и сме реагирали абсолютно навреме. Както и става ясно от всичко…

Сега в момента среща ли се някой с турския посланик, приет ли е той, или е в изолация, г-н Митов, у нас. Той ще остане ли в България?

Питайте турския посланик с кого се среща и с кого си говори и дали е в изолация, аз как мога да ви кажа.

Добре, толкова по тая тема. Като министър на външните работи най-вероятно следите тези процеси, има такива сигнали, че е възможно Турция…

Аз мога да ги следя, но това не е въпрос към мен.

Добре. Отношенията ни с Турция в момент, в който има 2 милиона бежанци, нали така, на турска територия?

И повече.

И повече, да. Казахте това е деликатен момент. В какви посоки работим обаче? Намеси се в последните дни и следната тема в междудържавните отношения във връзка с възможността нашето въздушно пространство да бъде охранявано и от самолети на наши партньори от НАТО.

Съюзници.

Съюзници. Появи се една идея специално в закона да бъде записано, че това не могат да бъдат самолети на държави, с които имаме обща граница. Очевидно някой се притеснява от участието на Турция в тези въздушни патрули.

Вижте, първо въздушните патрули, когато те са съвместни, става дума за това, че ние, българската държава, контролира изцяло този процес. Тоест ако се налага, ние охраняваме въздушното си пространство съвместно с наши съюзници, то тези съюзници ние сме ги избрали, ние сме ги поканили и ние, българската държава, има абсолютния контрол върху това колко самолета на наши съюзници ще дойдат, за колко време, как ще се провежда съвместната охрана на въздушното пространство и т.н. Тук трябва да се изчистят всякакви притеснения от гледна точка на това кой щял да дойде, кога и т.н. и да се записват изрично в закона. Ами да речем с Гърция или с Румъния не можем ли да охраняваме общо въздушното пространство, какви притесненията там?

Струва ми се, че притесненията са основно от Турция и вие знаете неведнъж…

Но Турция е съюзник в НАТО. Но пак ще повторя, българската държава има контрола върху този процес. Когато става дума за съвместна охрана на въздушното ни пространство, ние сме тези, които каним, разрешаваме, определяме бройки, съвместно, разбира се, с НАТО. Така че тези притеснения от гледна точка на това кой щял да дойде, щели да идват някои или не, са абсолютно неоснователни. Няма нужда обществото да бъде притеснявано и тревожено по този начин, това пак е безотговорност.

Неоснователни ли са, г-н Митов, на фона и на цялото говорене по отношение на тази доктрина, стратегия или не знам как точно да я нарека, стратегическа дълбочина на Ахмед Давутоглу. На фона на непрекъснатите коментари за това, че Турция има своето влияние през ислямската религия в България , че пряко назначени хора има от турския дианет има в България, които работят. Сигурно сте видели вчера едно голямо заглавие на първа страница на вестник „Труд“ - Турция плаща заплатите на 200 имами у нас, така че наистина ли не разбирате тези притеснения или просто като министър на външните работи няма как да споделите публично дори да е така?

Аз не само познавам процесите и познавам и притесненията и трябва да ви кажа, че притеснения вече са адресирани. Правителството работи в тази посока.

В какъв смисъл?

Премиерът го анонсира онзи ден, същото това слово от трибуната на Народното събрание.

Припомнете ни в каква посока работи правителството?

Той адресира точно тази тема, за която говорите вие и в крайна сметка българската държава има своите задължения и отговорности към нашите съграждани по отношение на начина, по който се организират вероизповеданията в тази част. Именно във финансовата част, т.е българската държава трябва да създаде механизми и аз съм убеден, че това ще стане максимално скоро, работим по темата, с които да се създаде ясен механизъм за контрол върху това как точно се извършва финансирането във вероизповеданието. Тук не говорим само за…

То контрол и сега би трябвало и сега да има?

То има, но имайки предвид някои нови тенденции, особено с радикалния ислям и тук искам да подчертая следното – изобщо не говорим за Република Турция, просто искам да отместя този елемент от разговора, за да не върже някой едното с другото, но когато говорим за мерки срещу радикалния ислям и определени негови интерпретации, ние трябва да сме наясно, че българската държава трябва да има механизмите за това да си да идентифицира подобен тип поведение, което евентуално би могло да радикализира части от българското общество и да започне да създава клетки на религиозна основа, които могат да проповядват насилие, могат да проповядват, как да кажа…

Радикални идеи?

Не само радикални идеи, а могат да провокират идеи, насочени срещу основния ценностен фундамент, върху който се гради Европа и българската държава, а именно свободата, уважението междурелегиозното уважение, ще използвам точно тази дума, а не толерантност, защото за мен толерантността всъщност е онази пасивна ценност, която доведе в много голяма степен до проблемите, които имаме днес. Това е стара моя теза, която се опитвам често да изговарям, за да може в крайна сметка да си дадем сметка за някои неща. Уважението е това, тази ценност, което в активна и може да ни донесе много по-добро взаимоотношение, междурелигиозно, защото уважението изисква не само уважение към другия, но уважение първо към себе си, към собствените си ценности и собствените си културни традиции. Тогава може да уважаваш някой друг. Тогава го слагаш на същото ниво, защото толерантността, тя, т.е толериращ нещо, което е по-ниско от теб и тя, самата толерантност не води до нищо позитивно. Уважението е това, което те прави активен във взаимоотношенията, ти изискваш уважение, но първо уважаващ себе си. Изискваш, даваш, пък първо уважаваш себе си.

А пък напоследък все по-често говорим и за свръх толерантност.

Да, очевидно е дошло време не за пасивни мерки, а за активни. Какви могат да бъдат те в по-общ европейски план, като изключим въпроса за затварянето на границите, за което и премиерът Борисов говори?

Съгласен ли сте с това, че трябва да се затворят границите?

Със сигурност смятам, че Европа ускорено трябва да обмисли възможностите за контролиране на организирания наплив от икономически мигранти. Първо, да не слагаме етикет „бежанци“ на всеки, който влиза в Европа и също така да не слагаме под общ знаменател онези хора, които наистина бягат от войната и имат нужда от закрила, имат нужда от помощ, а ние такава им дължим и други, които влизат в Европа по съвсем други причини. Не можем да реализираме, т.е солидарността на Европа не може да се проектира за сметка на сигурността на собствените й граждани, т.е ние трябва да предприемем мерки, под „ние“, имам предвид Европа, защото българската държава в интерес на истината в това отношение се справя чудесно до моментна и всички го признават. Т.е ние някак си имахме чувствителността да започнем много по от рано да започнем да взимаме мерки по темата и виждате, че в България, въпреки че сме подложени, разбира се на миграционен натиск…

И с известна доза късмет, защото просто не сме страната предпочитана.

Ние не сме най-предпочитаната страна, това е сигурно, но България, със сигурност, е много по-добро място за живеене от голяма част от държавите, от които идват икономически мигранти, не само бежанци. Но да направим това разграничение, това от една страна. На бежанците е ясно, че трябва да им се помага, но бежанският статут също не е завинаги, т.е в момента, в който държавата, от която идват бежанците, се стабилизира и се счита вече за сигурно място, тези хора трябва да се върнат обратно и да участват в реконструкцията и възстановяването на собствените си държави. Това е едно, но бежанският статут не е вечен. Това е едно. И второ.

Звучи оптимистично. Имам предвид районите, от които идват – Северна Африка, Близкия изток.

Невинаги става въпрос за региони, от които идват хора, които могат да получат бежански статут и закрила. Това е едно. Това са няколко държави. Второ, когато става въпрос за икономически мигранти, вие помните ли преди България да стане член на Европейския съюз, докато все още бяхме държава-кандидат, не само ние, а и всички държави от Централна и Източна Европа, когато бяхме държави-кандидатки, какво се случваше с българин, румънец, поляк или какъвто и да било гражданин от Централна и Източна Европа, когато отидеше в държава-член на Европейския съюз незаконно, т.е без виза или отива с виза, но пресрочи срока на своя престой, срока на визата – какво ставаше тогава. Биеха му черен печат и го връщаха обратно.

Така беше.

Нали? Това, и ние като държави, бяхме достатъчно отговорни в случая, не само съдействахме, но и си взимахме своите граждани обратно и им казвахме има правила, по които трябва да се работи, не може.

В случая искате съдействие от буквално разградени държави?

В случая Европа не контролира ситуацията. Тя трябва да си върне контрола, защото не може този наплив да остане без последствия и трябва да започне да се мисли за европейски механизми за репатриране, т.е за връщане обратно в държави по произход. Това е ясно и виждате, че започва да се прави след събитията в Кьолн.

Вече всички признават, че Дъблинското споразумение не работи и трябва да се мислят нови механизми.

Дъблинското споразумение не работи, това е абсолютно вярно. Това се говори отдавна, но то е правено в друго време, в друг свят, в други време, когато светът е бил съвсем различен.

Сега реалностите са съвсем други. Аз ще ви върна на полето на вътрешната политика обаче, доколкото е на полето на вътрешната политика с думи на президента Първанов, който каза, сега ще го перифразирам много така смело, но ако външно министерство веднага, без увъртания и без двойна игра на дипломати, не застане зад Ирина Бокова, ние ще преосмислим. Първо, това би било катастрофа за дипломацията и второ - преосмисляме отношението си към управлението. Първо – как приемате тона и ще застанем ли зад кандидатурата на Ирина Бокова.

Аз този тон няма да вляза, да ви кажа и ще кажа следното – първо, нееднократно съм посочвал, че българската кандидатура за генерален секретар на ООН ще бъде обявена официално в момента, в който условията за нейния успех са най-големи и най-благоприятни.

Март мисля, че беше крайният срок, то изтече времето?

Не е изтекло, как ще е изтекло. Сега сме януари, до март има време.

Т.е не виждате забавяне в процеса?

Не виждам забавяне в процеса, време имаме още.

И до протакане,ще цитирам Георги Първанов.

Пак ще кажа – няма да влизам в този тон.

Т.е обявяваме кандидатурата тогава когато сме сигурни в успеха, това значи ли, че в момента вие не сте сигурни в успеха на г-жа Бокова?

Тук има и елемент на тактика и не трябва да спекулираме с имена, а да залагаме на качествата, които стоят зад кандидатурите. Едно от най-важните качества зад кандидатурата ни, бъдещата ни кандидатура, е нейната способност да обедини около себе си всички държави, петте членки на държави-членки на Съвета за сигурност на ООН. Защото там се решава кой ще е генерален секретар на ООН.

Има ли г-жа Бокова тази подкрепа?

Това е много сложна, много сложна дипломатическа конфигурация, това от една страна. От друга страна, сега изобщо не може да се каже за никой от кандидатите или потенциалните кандидати каква подкрепа има в Съвета за сигурност. Всички изчисления в тази насока са обречени на провал. Да се каже този има по-големи шансове, онзи няма, е абсолютно нелепо.

И тогава какво правим ние? И Георги Първанов чака отговор.

Това, което ние правим е следното – първо ние трябва да заложим на разпознаваема фигура, която може да постигне консенсуса в Съвета за сигурност, това от една страна.

Ако г-н Първанов беше тук, щеше да каже имаме я.

Второ и не по важност – номинирането на конкретна кандидатура не е само въпрос на министерството на външните работи. Тук има и други много важни институции.

Трябва да приключваме за съжаление.

Ще приключим само след секунди, да кажа.

Едно изречение.

Има други важни институции, които трябва да си кажат мнението, но това, което е важно – не бива да натоварваме със свръх очаквания българската кандидатура, която и да е тя, за неизбежен успех. Това е прекалено сложно дипломатическо усилие, което не може да бъде свръх натоварвано с очаквания за неизбежен успех и това, което трябва да кажа накрая – ако трябва да оставя нещо след себе си, като политик от ново поколение, е да въведем някак си културата на правене на политика без шантажи, извиване на ръце, изнудване.

Така ли се чувствате – шантажиран и все едно ви извиват ръцете партньорите?

Не, само казвам.

Това не беше към АБВ и Георги Първанов, така ли? Или беше към тях?

Това, което трябва да се – пресконференцията, която даде на АБВ, не съм убеден, че допринесе по какъвто и да било начин за българската кандидатура. Успехът на българската кандидатура може да бъде подкрепян от индивидуални партии, т.е българската кандидатура може да бъде да бъде подкрепяна от индивидуални партии, когато бъде официално обявена. Предварителната подкрепа от една отделна партия или конкретна партия не е важна, няма практическо значение.

Добре, разбрах ви. Министърът на външните работи Даниел Митова. Приятен път на обратно, с това започнахме.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Шест години пред края са договорени 50% от европарите
04 Декември 2017

Започваме подготовката на следващия програмен период, казва заместник министър-председателят пред в. „24 часа“

trans.gif
Красен Кралев: Българските деца имат нужда от герои като Григор
04 Декември 2017

Увеличаваме заплатите на топсъстезателите, казва министърът на младежта и спорта пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: 163 милиона ще бъдат изразходвани за модернизация на спешната помощ в страната
01 Декември 2017

Всички трудности са преодолени и подготовката на проектното предложение се изпълнява в срок, заяви министърът на здравеопазването в интервю за "Денят започва" на БНТ

trans.gif
Лиляна Павлова: С председателството ще променим имиджа на България
01 Декември 2017

За нас е важно да бъдем движеща сила за просперитета и стабилността и мира в региона, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС пред Българската телеграфна агенция

trans.gif
Теменужка Петкова: Няма да съм аз министърът, подписал да не се прави нищо с АЕЦ “Белене”
25 Ноември 2017

Не може с лека ръка да бъдат отписани вече похарчените за оборудване 3 млрд. лв., казва министърът на енергетиката пред в. „24 часа“

trans.gif
Нено Димов: Забраняваме старите печки
24 Ноември 2017

Сервизите няма да пускат повече замърсяващите коли, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: 85 млн. лв. сме заделили за „Хемус“ в бюджета за 2018 г.
23 Ноември 2017

Надявам се до края на декември да има договор с изпълнителя на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор“

trans.gif
Ивайло Московски: От средата на 2018 г. роумингът със Западните Балкани ще падне с пъти
13 Ноември 2017

За тези 739 млн. лв. еврофинансиране за „Струма“ в Брюксел лично се намеси Борисов, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: РАЗДАВАМЕ 30 БЕЗПЛАТНИ ПОЧИВКИ ЧРЕЗ ТОМБОЛА
10 Ноември 2017

За втора поредна година България може да се похвали с рекорден туристически ръст, казва министърът на туризма за в. "Стандарт"

trans.gif
НЕНО ДИМОВ: ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ ПОЛАГАТ УСИЛИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА ПО ОКОЛНА среда
07 Ноември 2017

Министърът на околната среда и водите пред агенция "Фокус"

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения