Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif28.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: България, Великобритания и Естония са в една тройка по отношение на председателството на ЕС през 2017 г. и трябва да имат добре координирана позиция
04 Декември 2015

Министърът на външните работи в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ

Ексклузивно в студиото е министърът на външните работи Даниел Митов. Здравейте и добре дошли. В тези турбулентни времена, наистина имаме нужда да чуем мнението на външния министър и за позицията на България за това, което се случва в Европа. Първият ми въпрос обаче е защо дойде Дейвид Камерън – премиерът на Великобритания? Даже снощи с приятели си говорихме, много е странно това, че в деня, в който Великобритания нанася първите си удари над ИДИЛ, Камерън е у нас? Никой не можа да намери отговор – дайте го вие.

Дълго време вече се подготвя посещение на британския премиер в България. Вие знаете, че от 16 години не беше идвал премиер на Обединеното кралство в София. От дълго време разговаряме за едно такова посещение, то беше планирано. Това, че британският парламент точно предишния ден взе решение за нанасяне на въздушни удари и буквално часове след това ударите започнаха, е съвпадение, породено от обстоятелствата след атентатите в Париж и от поисканата от Франция помощ и съдействие. Така че посещението беше осъществено. То е безкрайно важно, както за Великобритания, така и за България.

Защо дойде Камерън обаче? Пак има различни спекулации, едната от които, че търси подкрепа от България за по-алтернативната позиция на Великобритания към Европейския съюз. Знаете, че там предстои референдум и Камерън трябва, там е много разколебано обществото. Всички тези неща ги знаете. Поискаха ли от нас, поиска ли Камерън от България да застане на страната на Великобритания?

Първо, самото посещение, то се подготви отдавна и се договори отдавна, не е само по отношение разбира се на желаните от Великобритания реформи в рамките на Европейския съюз.

Искат по-малко Европа Великобритания? Нали можем така да го обобщим? По-малко Европа, повече национално?

Трудно е да се обобщи, поради простата причина, че някои от мерките, предлагани, те всъщност водят до повече Европа и до по-голямо обединение, а именно реформата на общия пазар. Великобритания държи на завършен общ пазар в рамките на Европейския съюз, премахване на някои ограничения и регулации, които пречат на конкурентността на европейската икономика, зад което България разбира се, без никакви колебания може да застане. Това води всъщност до повече Европа.

Между другото, първият отказ0 дойде от вицепремиера Калфин, който вие знаете, беше външен министър преди това, и каза, че България не е съгласна с предложението на Великобритания – 4 години чужденците, които започват да работят във Великобритания да имат достъп до социалните мрежи. Той беше първият, който отряза Камерън публично.

Вицепремиерът Калфин има своето право да изрази такава позиция. И естествено, в рамките на разговора, който се води от Великобритания в Европейския съюз има много още какво да се желае като гъвкавост на британската позиция. Великобритания вече направи няколко стъпки в тази посока, и естествено, трябва да се координират усилията, така че мерките, които предприема британското правителство, от една страна са честни по отношение на собствените им граждани и тяхната социална система и по отношение на всички граждани, идващи от държави-членки на Европейския съюз. Нашата позиция е, че в никакъв случай не може да се ограничава свободата на движение в рамките на Европейския съюз и всички граждани, идващи от държави-членки на Европейския съюз трябва да бъдат третирани по един и същи начин. В същия момент обаче, социалната политика на отделните държави е субект на правителствените решения, на отделните национални държави. Затова трябва да се намери този баланс. Британското правителство работи много усилено в тази посока. И аз смятам, че в един момент може да се намери решение – трябва малко повече гъвкавост и от двете страни.

Но какво поиска от нас Камерън? Имаше ли нещо, което поиска? Поиска ли ни за съюзник в нещо?

Той разбира се, говори за своите собствени планове, плановете на британското правителство по отношение на реформата на Европейския съюз. Това, което говорихме – завършването на общия европейски пазар, реформата в социалното осигуряване във Великобритания, мерките по отношение на Еврозоната и равното третиране на държавите, които са членки на Еврозоната и тези, които не са, и имат намерение да бъдат един ден, но още не са – какъвто е случаят на България и т.н. Вие знаете много добре, че България, Великобритания и Естония са в една тройка по отношение на председателството на Европейския съюз през 2017-2018 година. Така че ние трябва да имаме много добре координирана позиция и приоритети именно с Великобритания и Естония, когато се подготвяме за поемане на това председателство. Това е другата голяма тема, която беше сложена на масата. Сътрудничеството вече съществува, но в същия момент ние имаме много неща за доизясняване. Разбира се, въпроси като миграцията бяха сложени на масата. Там имаме много общи позиции с …

Като стигнахме до миграцията, да ви попитам това, което най-много вълнува хората и който вие предполагам знаете взриви социалните мрежи. Има ли там план, който предвижда, след като отиде Ердоган в Европа и разговаря с европейски лидери, таен план, който да предвижда 500 хиляди бежанци мигранти, които в момента са в Турция, да бъдат разселени в Европа?

Няма, няма никакви тайни планове. Всеки един план, който бива приеман, вие знаете добре, от Европейския съвет, той бива обществено обсъждан и обявяван. Това от една страна. Второ, ние отдавна сме казали две много важни неща по отношение на миграцията. Първо, България е регистрирала и приела достатъчен брой бежанци, когато става дума за съотношение между БВП и на глава от населението. Други държави могат да направят много повече в това отношение. Т.е. България си е поела отговорността вече. Това едно. Второ, по-важният разговор не е по отношение на релокацията или разпределението, това е вторичен въпрос, той не решава абсолютно нищо.

Той е вторичен, но хората са изключително притеснени. Представят си половин милион преселени.

Ако това беше вярно, имаше защо да бъдат притеснени. Сега обаче, при положение, че такова решение няма, няма от какво да се притесняват.

Нито явно, нито тайно?

Разбира се, че няма. Тайни решения няма да има. Тук можем да го затворим този разговор. Ако има нещо, то ще е явно. И когато стане, тогава вече ще бъде обявявано. Но българската позиция е да спрем да говорим за релокация, да спрем да говорим за разпределение вътре в рамките на Европейския съюз на бежанци. Трябва да започне да се говори за репатриране или за връщане на хора. Защото неголяма част от хората, които пристигат в Европа, са истински бежанци. Другата, по-голямата, по-значимата част от хората са икономически имигранти. Великобритания между другото има огромен опит по отношение на връщането обратно в държавите им на произход на хора, които са пристигнали във Великобритания. И през инструменти на дипломация, и през натиск по отношение на политиката им за развитие. Такива инструменти има и Европейския съюз и той трябва да почне както на ниво Европейски съвет и Европейска комисия, така и на ниво национални държави ние трябва да направим вече план за връщане обратно на хора, които не са бежанци.

Къде ги връщаме обаче?

Откъдето са дошли.

А има ли следи, г-н Митов, има ли следи откъде са дошли?

Разбира се, че има. Естествено, че има.

Ами тези нелегалните, които минават през трънки и глогинки, както казват някои наблюдатели?

Има си начини.

В Турция можем ли да връщаме?

Има държави, които имат безкрайно позитивен и добър опит в това отношение. Ето моя датски колега на министерската среща на НАТО ме доближи и ми каза виждам, че нашите позиции, на България и Дания, са много близки в това отношение, ние имаме опит, върнали сме едно определено количество хора и миграционният поток от тези държави спря. И то поради простата причина, че веднага слухът се разнася, моментално започва да става ясно, че нелегалната имиграция не води до успех. Започне ли Европа да връща обратно хора към държавите им на произход, това означава, че ще демотивира този тип нелегална имиграция, която в момента е феномен. И през организираните мрежи от трафиканти на хора, и по други начини, трябва да бъде демотивирано.

А има ли някакъв консенсус в Европа, какво казва Германия например? Очевидно Камерън казва да, доколкото разбирам.

Точно така, точно така, това беше част от нашия разговор.

Това е важна част от този разговор.

Именно. И Великобритания може да даде много от опита си в случая. Разбира се, за нас остава да започнем да формираме коалиция от държави, които са на това мнение, които могат да предложат съответен механизъм и да убедим всички останали…

Очаквате ли Меркел да се присъедини? Това ще бъде най-трудният разговор.

Аз не мога да направя някаква оценка по каквато и да било система кой ще бъде най-трудният разговор и с кого по-скоро ще бъде труден разговорът

А кой е заявил да? Освен датчаните, както казвате?

Много от държавите в Европейския съюз имат вече подобна нагласа, тя трябва да бъде подредена обаче концептуално. Към това се стремим в момента. Да убедим колкото може повече от нашите колеги, че системите, социалните ни системи, образователните и всички останали няма да издържат на този натиск. Докога, докога ще прииждат хора? На бежанците дължим солидарност и в случая някакво съдействие, но икономическите мигранти, там правилата са съвсем различни. Ние не можем да пренебрегваме собственото си миграционно законодателство и миграционните законодателства на всички държави – членки на Европейския съюз. Ние трябва да започнем да го прилагам, трябва да укрепим външните си граници. Това е другата голяма тема, по която се постигна единодушно съгласие. Външните граници на Европейския съюз трябва да бъдат безкрайно добре охранявани. Затова и разговорът с Турция. Турция е важен елемент от тази картина. Турция до момента е поела огромна тежест, Европейският съюз е длъжен да помогне в това отношение, но по същия начин е длъжен да помогне на Ливан, на Йордания, където също са съсредоточени огромен брой …

Сега, това, което вие казвате, е наистина голяма вина. Всъщност искам да ви попитам, не че имам съмнения, но това е официална българска позиция, че вече разговорът ще бъде не да се разпределят по квотен принцип или да се разселват мигранти, бежанци, а разговорът е тези мигранти да се връщат оттам, откъдето са дошли.

Това е наше настояване, мое лично настояване от много дълго време вече. Аз на няколко пъти съм го изразявал в рамките на Европейския съвет във формат външни министри. Затова разговаряме и с министър Бъчварова.

И това е нашата официална позиция.

Когато български министър говори такова нещо, то става официална позиция.

Сега ще ви кажа защо ви питам дали е официална българска позиция. Създава се усещането, че България сякаш има две външни политики, г-н Митов. Едната политика е на президентът Плевнелиев, който говори за хибридната война на Русия, която води, който е за по-яростно, агресивно отношение към Русия, въобще към поведението й, и една много по-уютна, по-закътана външна политика, която си представя премиерът Борисов. Имам чувството, че вие се опитвате да лавирате между двете.

Аз не мисля, че това по какъвто и да било начин е проблем или е вярно поради простата причина, че и премиерът, и президент, и двамата са безкрайно отдадени на евроатлантическата принадлежност на България. Хибридната война…

Да, но нали самият премиер Борисов каза:“Аз не съм чак такъв ястреб като президента Плевнелиев“.

Аз не бих говорил за видове птици в случая и подобни метафори.

Да, де, аз цитирам Борисов.

И двамата са отдадени на идеята за европейското и евроатлантическата принадлежност на България. Това е едно. От друга страна – когато говорим за хибридни войни, но това не е никаква новост, ние говорим за това вече от година и половина. Хибридната война е факт. Ненапразно на срещата на външните министри на НАТО се прие стратегия за противопоставяне на хибридните заплахи и хибридната война. Тя има отдени елементи, не само класическите военни елементи. Разбира се, елементи по отношение на пропаганда, по отношение на разпространение на откровени лъжи и дезинформация, и разбира се кибератаки, както и много други. Затова в това отношение трябва да сме наясно…

Искате да кажете, че не ви е трудно да лавирате между Борисов и Плевнелиев, и да заявявате българска позиция.

Не ми се налага да лавирам, изобщо не ми се налага да лавирам между единия и другия по никакъв начин. Това, че президентът в един момент е изразил позиция ,която от години се говори за това, не от година, а от година и половина поне, това е много сериозна тема, тя съществува на ниво Европейски съюз, на ниво НАТО, приемат се стратегии по отношение борбата с хибридните заплахи. Президентът не е казал абсолютно нищо ново. Това е факт. Сега, кой как изразява позицията и нюансите, няма как да го коментираме.

Казвате, че е въпрос на интонация, на лексикален багаж и на други неща..

И така може да го…

Добре, обаче днес медиите разпространиха една новина, че бъдещият американски посланик в България е заявил, че ще води много яростна, или нещо подобно цитирано, битка с руската пропаганда у нас. Това достоверно ли е?

Вижте, не е достигнала до мен информация за каквито и да било…

Това при едно изслушване в комисии в Сената.

Ще погледна какво е казано точно и тогава мога да коментирам. Когато нямам точните му думи, не мога да знам какво е казано, какво точно е коментирано.

Не сте се запознали.

Но, разбира се, ясно, и ние го очакваме. Когато дойде тук ще се запознаем с него, и оттам нататък вече, разбира се, ще си сътрудничим.

Защо, обаче, какво ви казват, когато ние говорим за „Шенген“, и какво казват, защо не ни приемат, тъй като сме толкова важна граница? Толкова очакват от нас, но не ни приемат. Как ще стане?

Вчера премиерът Камерън беше много точен и много ясен точно по отношение на външните граници на Европейския съюз. Той каза така:“България може да бъде посочвана за пример по отношение на охраната на външната граница на Европейския съюз“. Ние сме взели отдавна всички необходими мерки, ние сътрудничим добре с Република Турция в това отношение. Имаме прекрасно взаимодействие и както виждате, маршрутът миграционният минава от други места. България се справя прекрасно. По отношение на „Шенген“, вие знаете нашето настояване въздушните и морските граници да бъдат отворени в момента за нас. Сухопътните вече могат да останат за по-късен етап. Но, в момента самата шенгенска зона е в период на определен тип преживяване, трудности, трусове, така че когато влезе точката „Шенген“ по отношение на България, Румъния в Европейски съвет, аз се надявам на благосклонно отношение, особено по отношение на въздушните и морските граници.

Защо? Дайте един аргумент. Какво ви казват когато ги питате:“Защо не ни приемате в „Шенген“? Кой е аргументът, г-н Митов?

Не, вижте, те не казват:“Ние няма да ви приемем в „Шенген“, напротив.

А какво казват? Какво да направим още?

Въпросът е, че дневният ред на Европейският съюз в момента е залян с други теми и вие ги знаете, те са безкрайно важни. Точно в този момент не влиза в дневния ред на Европейския съвет, но така или иначе, скоро и това трябва да се случи, и аз тогава вече се надявам на съвсем друго отношение. Това, което трябва да си кажем ясно и категорично е, че никой няма против България и Румъния да бъдат част от шенгенското пространство. Просто моментът е прекалено динамичен и дневният ред е натоварен с много други проблеми, така че да коментираме в момента „Шенген“. Но ние доказваме, че сме външна граница, която е сигурна и се справя в пъти по-добре и от шенгенски държави.

На финала на нашия разговор малко тържественост да придобие. Между другото, аз забравих да ви поздравя – разбрах, че имате рожден ден. Честито да сте жив и здрав.

Благодаря ви.

Още едно тържество пък вие отложихте. С тържествената част на вашата сватба вие я отложихте заради атентатите в Париж, нали така?

Точно така.

Ще повторите ли, ще има ли тържество все пак или вече се примирихте, че просто един подпис върши работа?

Е, не, при всички положения ще се опитам да организирам нещо за хората, които така или иначе бяха поканени, но нямаше как след трагедията в Париж да се празнува. Просто е нередно. Всички скърбим за загиналите хора във Франция, но в същия момент ние взехме решение с моята съпруга, че няма как банда престъпници да променят бъдещето ни и да регулират, да прекъснат нормалния ни живот. Така че решихме, естествено да се оженим, но в същия момент отменихме тържествата, защото нямаше как да се празнува в този момент.

Съпругата ви е англичанка, нали?

Да.

И как прие тук атмосферата? Заедно ли го взехте това решение?

Да, разбира се. Което е добро начало, след като сме преодолели това, това е добър знак за в бъдеще.

Очаква ли тържеството все пак? Иска ли да види как изглежда една българска сватба? Ще й организирате ли този спектакъл?

При всички положение, каквото и тържество да организираме, то при всички положения няма да има класическите атрибути на българска сватба, защото вече някак си събитието се е случило.

Може би по английски сдържано – по един малък коктейл ще дадете.

Ще преценим. Това вече е въпрос на бъдеще.

Благодаря ви за този разговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения