Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif22.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Не може терорът да ни променя, трябва да започнем да оформяме света около себе си
23 Ноември 2015

Министърът на външните работи в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

Министър Митов, заплахите от терористични атаки и борбата с тероризма са тема номер едно. Не само в световните медии, но и за срещи и разговори на най-високо равнище. Как определяте войната, която чрез тероризма на ИДИЛ се води срещу цивилизования свят?

 

Съвременният тероризъм е комбинация от религия и технология, която си има своя собствена икономическа организация и също така преследва геополитически цели. Но нито елементите – религията и технологията, нито целите, а именно създаването на халифат от страна на ИДИЛ, са легитимни. Това е радикална идеология, тя е осъдена, делегитимирана, включително от държавите в региона, които също са доминиращо ислямски. Икономиката й се базира на нелегална търговия с петрол, геополитическите цели са установяване на илюзорен халифат. Основни средства в тази композиция са корупцията и насилието. Няма как да гледаме на всичко това по друг начин. А именно, ако трябва да го кажа с други думи – бомби на светло и търговия с петрол на черно. Всичко това показва, защо и как ИДИЛ е различен и опасен. Всичко това показва, че цивилизованият свят и неговите достижения, а именно демокрацията, свободата, справедливостта са несъвместими със съществуването на подобни радикални терористични организации. Това обуславя нашата решителност тероризмът да бъде унищожен.

 

В НАТО и в Европейския съюз (ЕС) имат ли вече отговор на въпросите – къде е центърът, програмирал терористичните атаки, включително тези от 13 ноември? Кой ги финансира, кой готви стратегията на ИДИЛ?

 

По принцип информацията, засягаща организацията, функционалността, финансирането, маршрутите на ИДИЛ е от по-оперативно и по-конфиденциално естество, чието публично огласяване трябва да бъде внимателно, за да не се компрометира противодействието сред икономическите и физическите потоци на тероризма. Конкретно за ситуацията в Париж: убитият Абделхамид Абауд е сочен като местния организатор на атентата, фактологизирани са и неговите близки контакти с ръководителя на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади. Което означава, че макар и мобилна по своя характер, ИДИЛ всъщност е много централизирана организация, която функционира на команден принцип отгоре надолу – от Ракка към локалните клетки по света. Самият Абауд е участвал в няколко опита за терористична дейност във Франция, но те са били осуетени от службите за сигурност по информация на нашите френски колеги. Бързото локализиране и унищожаване на Абауд трябва да е предупреждение за всички, които се ангажират с терористична дейност. Тези хора трябва да разберат, че когато се въоръжиш срещу Запада, няма измъкване.

 

Господин министър, казахте, че България трябва да намери форма по някакъв начин да помогне на Франция. Но ако се задейства член 5-ти от Устава на НАТО, съгласно който война срещу една от членките на Алианса означава война срещу всички останали, и ако приемем тук съвсем конкретно, не като метафора, думите на френския президент, че Франция е във война – какво трябва да бъде поведението на България?

 

По никакъв начин не може да приемем думите на френския президент като метафора – те са съвсем реални. А по принцип член 5-ти като цялостна договорна основа на НАТО е мислена в друго време, в което войната се е разбирала в по-конвенционален смисъл като предвижване на големи бойни и военни единици от една точка в друга. Това не е съвременният случай на организирано насилие, както виждаме при ИДИЛ и това всъщност ни въвежда в по-големия въпрос – за необходимостта пред лицето на мобилния и точков така наречен тероризъм да осъвременим отбранителната стратегия на НАТО. Не се планира военно участие в Сирия нито на България, нито на НАТО. Но ние, разбира се, оставаме солидарни с френската страна и ще помагаме според възможностите си. Вие знаете, че въпреки, че не е задействан член 5-ти от Вашингтонския договор, е задействан член 42-ри, алинея 7 от Лисабонския договор. Но там нещата вече стават на двустранна основа. До момента от България не е искано конкретно съдействие и конкретна помощ, но така или иначе ние сме готови да помогнем според възможностите си.

 

В преговорите около сложната обстановка в Сирия, Украйна, борбата с тероризма и срещу ИДИЛ, как може да се постигне разумното и трайното решение и кое е то? Каква е позицията на България, министър Митов?

 

Дълго време ние реагирахме на следствията от радикалния ислям – бежанци, миграционен поток, инфилтрация на терористи, терористични актове. Трябва да сменим приоритетите си и да започнем да третираме интензивно причините. А именно съществуването на ИДИЛ в Сирия и Ирак. Там е позициониран оперативния център на ИДИЛ, без неговото ръководство клетките на ИДИЛ ще се разпаднат, както и факторите, които обуславят този човешки поток от Близкия изток и Северна Африка към Европа. Разбира се, въпросът е много по-сложен, не можем да го изчерпим в рамките на няколко минути. Но за бързото и ефективно справяне с ИДИЛ е необходимо осъществяване на сухопътна операция, успоредна на военновъздушните удари. Най-възможният вариант за нея е коалиционно взаимодействие между държавите в региона и по-специално между военните сили на сирийци, кюрди и иракчани. Това са народите, които в най-голяма интензивна степен страдат от съществуването на ИДИЛ. Своевременно, обаче, трябва да бъдат създадени и бежански лагери възможно най-близо до държавите, които са инкубатори на мигрантските потоци. И премиерът Борисов вече ясно изрази тази позиция. България подкрепя териториалната цялост на Сирия. Смятаме, че трябва там да се постигне контролиран политически преход, но нека да не забравяме, че в крайна сметка режимът на Асад дълбоко раздели собствената си държава и целия Близък изток и Северна Африка . Практически една голяма част от бежанските потоци са генерирани от режима на Асад, не толкова от ИДИЛ. И всъщност се води и такъв разговор: практически колко човека са избягали от режима на Асад и от ИДИЛ. И смея да твърдя, че режимът на Асад не е по-малко виновен за проблемите в Сирия, отколкото съществуването на така наречената „Ислямска държава“. Гражданската война, избиването на стотици хиляди невинни граждани от режима на Асад доведе до политически вакуум, в който се настани радикалната групировка, която днес наричаме ИДИЛ, Даеш и каквито и други абревиатури да използваме.

 

Мнозина специалисти дори твърдят, че ИДИЛ или Даеш е дело, продукт на Асад. Доколко е вярно?

 

Много твърдения съществуват. Трябва да се придържаме, обаче, много стриктно към фактите. Един от фактите е, че режимът на Асад дълго време не се биеше изобщо срещу ИДИЛ, а само срещу своята опозиция – така наречената умерена опозиция, всъщност Свободната сирийска армия. Разчитайки, че след като тя се бие на два фронта, може да бъде унищожена много по-бързо. Факт е също така, и че режимът на Асад търгува с петрол идващ от ИДИЛ. Това е твърдение, което е с голяма степен на вероятност. Затова режимът на Асад има своята отговорност за разрастването на ИДИЛ.

 

Министър Митов, ако позволите въпрос, който само формално е встрани от разговора ни дотук, но не мога да не ви го задам. Защо българската държава не реагира официално на „недипломатичността“ на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова срещу президента и срещу вас с препоръката България да си мери приказките и действията?

 

Ние много пъти сме реагирали на подобни изказвания, не всеки път е необходимо това да се случва. Президентът на Република България има неоспоримо предимство пред коментиралата го страна. Той е избран на свободни демократични избори и никой не може да отнеме правото на президента на независима държава, делегирано му от суверена, да артикулира тези политики. Приказките и действията на България са насочени в едно – защита на националния интерес на страната, който разбираме като гарантиране на достойни доходи и сигурност на българските граждани. А най-прекият път за това е пълноценна интеграция в структурите, нормите и стандартите на ЕС и НАТО. И подобен тип, откровено казано, невъзпитано говорене не бива да го преекспонираме и да му отделяме прекалено много внимание. Плюс това президентът не е казал нищо ново. Такъв тип говорене съществува в рамките на целия ЕС и на трансатлантическата общност, всички са наясно за какво говорим. Няма нови геополитически реалности, както в един момент се опитаха да ни подсказват от някъде. Нека се върнем назад във времето и си спомним, че още миналата година след интензивното започване на кризата в Украйна и анексията на Крим ние казахме ясно следното: с Русия трябва да се разговаря въпреки всичко това, санкциите са налице, те са свързани с кризата в Украйна, те са свързани с изпълнението на Минските споразумения, няма да бъдат отменени докато Минските споразумения не се изпълнят в пълен мащаб. Но в същия момент разговори с Русия трябва да се поддържат, трябва да има канали за комуникация и две са основните теми, върху които можем да разговаряме. Това е ядреното споразумение с Иран и кризата в Сирия. Това се и прави. Но няма нова геополитическа реалност, това трябва да се разбере много ясно.

 

Министър Митов, известна е позицията, която отстоявате, че България трябва да стане час по-скоро член на Шенгенското пространство. Какви са реалните ни шансове, особено след атаките от 13 ноември?

 

Активизирането на терористичната дейност, както и бежанския натиск върху Европа е допълнителен аргумент за разширяването на Шенген. Разширяването на Шенгенската зона би изпратило силен политически сигнал за единството на ЕС с борбата срещу нелегалната миграция и тероризма и България е активна част от тези усилия. Разширяването на Шенген ще доведе и до увеличаването на регионалната сигурност. Това все пак е засилено сътрудничество и обмен на оперативна информация. Конкретно България изпълнява стриктно своите ангажименти, свързани с охраната на нашите граници, част от тях са външни граници за ЕС. Доказахме, че сме надежден партньор за Шенген и че сме технически подготвени. След като споделяме с държавите-членки на Шенгенското пространство един тип заплахи, редно е да се ползваме с еднакви условия за сигурност. Засилените мерки за сигурност в общоевропейски мащаб, както и повишеното внимание по контрола на външните граници на ЕС е част от равносметката на усилията, които България конкретно осъществява. Не можем да губим вече завоювани свободи. Шенгенското пространство трябва да остане и да функционира такова, каквото е. Засилените мерки за сигурност са временни. Каквито и идеи да съществуват в посока преформатиране и преструктуриране на Шенгенското пространство, нашето мнение е, че то трябва да остане такова, каквото е. Не може терорът да ни променя. Не може терорът да ни оформя, и страхът да ни оформя. Ние трябва да започнем да оформяме света около себе си.

 

Трябва да се подпише колкото е възможно по-бързо споразумението с Турция, за да бъде контролиран миграционният бежански поток. Във времето, господин министър, за кога го виждате въпросното подписване и каква е ролята на България в този процес?

 

Трябва да стане много бързо и аз си мисля, че до края на годината има възможност това да стане, ако преговорите текат по начина, по който са планирани. Република Турция е безкрайно важен партньор на ЕС, ние имаме като държава много добър диалог с нашите турски колеги и вие виждате резултатите от него. България е до голяма степен една от сигурните държави в ЕС, именно бидейки същевременно и външна граница на съюза. Затова трябва да се подпише наистина колкото се може по-бързо това Споразумение, но то да не остава само в рамките на размяната на действия по отношение на миграционния поток. Може да се разговаря с Република Турция и по много други въпроси като енергийна сигурност, като визова реципрочност. Там естествено стандартите на ЕС трябва да бъдат спазени, но да се даде шанс за някакъв по-ускорен разговор в тази посока. Но да бъдат покривани стандартите, които си съществуват и в момента. Много са елементите, но Република Турция е ключов фактор в този момент по отношение на овладяването на миграционните потоци и опазването на външните граници на ЕС. Което България прави добре, но други наши съседи са затруднени и не можем да ги обвиняваме поради природата на тяхната външна граница. Те имат много по-сериозни проблеми. Но тук ЕС трябва да бъде много категоричен и да направим съвместни усилия да помогнат на нашите съседи, така че да могат да осъществят ефективен контрол върху външната си граница.

 

И последен въпрос. Вие сте част от правителствената делегация за четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа. Какви теми са предвидени за обсъждане във формата 16+1? Какви срещи ще има българският министър-председател и какви са българските очаквания?

 

Тази среща има предимно изцяло икономически характер. Не е предвидено провеждането на политически дискусии. Съсредоточаваме се предимно в това да рационализираме икономическите отношения между страните във формата. Като естествено инициативата е важен механизъм за стимулиране на търговско-икономическите ни връзки с Китай и е допълнение към сътрудничеството между Китай и ЕС като цяло. Желаем да ускорим сътрудничеството си в сферите на туризма, селското стопанство, инфраструктурата, енергетиката, културният обмен. И наш приоритет, разбира се, е увеличаване на китайските инвестиции в България, разширяване на обема и разнообразието от български продукти на китайския пазар. Китайската страна многократно е подчертавала, че на тези форуми – 16+1 – е важно обсъждането на външнотърговския обмен със страните от региона. Тя не се стреми да реализира положително салдо във външнотърговския си обмен със страните от Централна и Източна Европа. Така че и ние имаме големи възможности в рамките на този процес, например, да увеличим износът на земеделска продукция в посока Китай, което ще отвори огромни възможности пред българските селскостопански производители. А инфраструктурните проекти са също първостепенен фактор и от първостепенно значение. Там се търси, разбира се, подходяща форма за финансиране и сътрудничество. С интерес следим и подкрепяме също така лансираната от президента на Китай инициатива за изграждане на нов „Път на коприната“, така наречената инициатива „Един пояс, един път“. Подкрепяме го и в двете му проекции – икономически пояс на „Пътя на коприната“ и морския път на коприната на XXI век.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ивайло Московски: Обсъждаме дали бройката на часовете за кормуване да отпадне от закона
14 Юни 2017

Интересува ни дали кандидатът може да шофира, а не колко време е карал, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: Решаваме дали да пренасочваме пари от „Струма” през 2018 г.
12 Юни 2017

Очакваме одобрение от екоминистерството на списък със свлачища, по които да работим, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор”

trans.gif
Николай Нанков: С нови правила ще улесним инвеститорите
12 Юни 2017

До края на годината ще стартира монтирането на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Стандарт”

trans.gif
Томислав Дончев: Трябва да гоним 5% икономически растеж
10 Юни 2017

С влизането в еврозоната България ще стане част от ядрото на ЕС, където е мястото ни, казва заместник министър-председателят пред в. „24 часа”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения