Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Меглена Кунева: Най-важното в момента е ЕС да укрепне, за да може да се разширява
11 Ноември 2015

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Европейската комисия излезе с годишен доклад за напредъка на Сърбия и Македония за хода на подготовката на страните за присъединяване към общността. За Македония се запазва препоръката да се преодолее политическата криза и намесата на политиката в институциите, както и да продължи борбата с корупцията. За Сърбия, пък, Европейската комисия смята, че е изпълнила необходимите мерки за отваряне на глави 23 и 24 в рамките на преговорния процес за членство. Отчетен е политически и икономически напредък в Сърбия, както и нормализиране на отношенията с Косово. Какво означават за България тези доклади за нашите съседки? Каква е ролята на България в приобщаването и европейското развитие на Балканите и какъв пример може да даде страната ни като член на общността? Наш събеседник по темата е вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева.

 

Наистина вашето въведение ми напомни силно годините, в които България чакаше с трепет година след година какви ще бъдат докладите за напредъка й за членство в ЕС. Само да поясня, понеже вие казахте глава 23 и 24, все пак да кажем, да поясним на нашите слушатели, че това са глави „Правосъдие“ и „вътрешен ред“ – едни от най-важните области, в които се преговаря. Това е най-новото в изграждането на европейските правила, най-новата част от законодателството. И всъщност една част от развитието на тези въпроси по правосъдие и по вътрешен ред не са толкова свързани с това дали се изпълняват директивите, а как страната прилага върховенството на закона, антикорупцията и правилата за вътрешен ред, съотнесено към човешки права, отново към върховенство на закона, независимост на институциите и т.н. Това са т.нар. „политически глави”. Фактът, че Сърбия е отворила преговорите по тези две глави, е много добър знак. Подходът на ЕК е тези глави да бъдат отваряни рано, но да бъдат колкото се може по-късно затваряни, за да може страната да има достатъчно аргументи и достатъчно време да докаже, че не просто за един период от два месеца, или за една година е успяла да направи крачка напред, а че може да отстои напредъка си. Вие ме попитахте как го четем от България този доклад. Хубаво е, радваме се за Сърбия. За Македония има още неща, които трябва да се оправят, но и двете страни не са спрели усилията си, няма замразяване на преговорите поради някакви вътрешни проблеми, или поради липса на желание от страна на кандидатките, но и разбира се, от страна на страните-членки за разширяването към ЕС. Макар че в момента действително с бежанската криза понякога се чете двояко дали това по-скоро може да засили интеграционния процес и разширяването, или обратното –по-скоро може да го спре, аз смятам, че най-важното в момента е ЕС да укрепне и всяка една от страните-членове на ЕС да укрепне, за да можем да сме готови за разширяването на съюза. Разбира се, самите страни-кандидатки трябва да продължават да правят много активно своите усилия, и аз се радвам, че се отбеляза напредък и за двете страни, на едната малко повече, на другата малко по-малко, но така или иначе процесът продължава.

 

Всъщност именно миграционният натиск е едно огромно предизвикателство пред Македония, изобщо към Балканите, но необходима ли е според вас по-голяма европейска солидарност, в това число и финансова към съседна Македония?

 

Вижте, ЕС дава, съобразно това, което може да направи съгласно бюджета си. И Македония и Турция имат много сериозна подкрепа от страна на ЕС. А и отделно някои държави като Германия, например, правят допълнителни усилия. Знаете, че канцлерът Меркел беше скоро в Турция и това беше разчетено като изключително силен знак. Въпросът е обаче, че ако в страните няма здрава институционална рамка и това се отнася абсолютно за всички страни, просто даването на пари няма да свърши работа. Трябва да има институции, които могат да направят полезното, а не те да се разпръснат. Така че предизвикателството е към всички ни и изключително към страните от Западните Балкани за изграждане на здрави институции. За това трябва да говорим в момента. А иначе пред ЕС, според мен, стоят два въпроса – първо да се каже колко бихме могли да приемем бежанци, мигранти, т.е. каква е степента, от която нататък не можем да им предоставим адекватни условия за живот и развитие, и разбира се да си дадем сметка тази солидарност, която в момента е поставена на изпитание, тази солидарност може ли да бъде убедителна абсолютно за всички страни. Какво казвам с това „поставяне на изпитание“? Знаете, че има страни, които отхвърлиха задължителните квоти. Една съседна Румъния е такава държава. Словакия е такава държава, Унгария е такава държава. Ако новото полско правителство вземе друго отношение, за каквото вече намекна управляващата партия, може би Полша също би поставила на преразглеждане своето отношение към задължителните квоти. Една част от страните, като Великобритания, например, те са и извън „Шенген“, но те казват: „Ние ще определим колко можем да вземем“. Т.е. има ренационализация на политиките и те са определили колко биха могли те да приемат мигранти на своя територия. Т.е. първият въпрос, който трябва да се реши, е има ли краен брой хора, които Европа може да приеме. Ако този брой се достигне какво се прави след това, и дали всяка страна ще приеме задължителна квота, или обратно? Сега, казвайки за задължителна квота, аз все пак трябва да направя уговорката, че самото изчисляване на заключителните квоти е профилирано страна по страна. Например какъв е брутният вътрешен продукт, какво е нивото на безработицата и т.н., но все пак това е задължителна квота, т.е. суверенитетът на държава да реши сама в този случай не е силен. Ще дам, например, че такъв краен брой възможности са определили страни като Япония, например. Казвам го, защото случаят с Япония е доста парадоксален. Те са приели 11 мигранти. Да, дават много пари, дават милиарди, но са казали, че на толкова хора могат да дадат подслон. Аз искам да отидем една крачка по-нататък – дали е възможно Европа сама да направи нужното, за да постъпи така, както винаги е постъпвала човешки със спазване на всички правила, но Женевската конвенция, всъщност, е конвенция за всички. Тя не е само за Европа. Дали това ще се превърне по-скоро в един въпрос, който светът ще реши заедно коя от държавите колко бежанци може да приеме? Това са въпроси, които трябва да поставим откровено. Аз съжалявам, че в България този дебат се води, някак си, на повърхността и без да се прилагат решения. Очакваме решения да ни се предложат от ЕС. Ние сме в ЕС и българските политици можем и трябва да дадем решение, което да се обсъди на европейско ниво. Дали то ще се приеме, дали то ще бъде най-доброто – нека да видим, но никой не ни пречи България да се окаже един от авторите, или авторът на решение, което ще работи в цяла Европа. Тъкмо заради това аз смятам, че на нас ние е необходима мобилизация на целия обществен потенциал. Политиците ще го изразят в Брюксел, ще го изразят и ще формулират мнението в България, но това не означава, че това мнение не може да бъде предложено от хора, които ги е грижа, от хора, мислещи, от хора, готови да посветят времето и усилията си за намиране на решение на нещо толкова драматично в света.

 

Корупцията е друг сериозен проблем, с който страните –кандидатки, и Сърбия и Македония трябва да се справят. България също продължава своя път в тази посока. След като антикорупционният закон беше отхвърлен вие заявихте, че ще започнете разговори с политическите партии веднага след изборите. На какъв етап са тези разговори и наистина кога и какво да очакваме от този проектозакон?

 

Вчера беше първата такава среща с политическа група. Започнах по понятни причини от Реформаторския блок, ще продължа с партиите от мнозинството, разбира се, с най-голямата партия - ГЕРБ. Очаквам до края на седмицата такава среща да се случи. Два са въпросите, около които се групираха при неприемането на закона. Едното е, кой да определя бюрото, кой да определя ръководителя на бюрото и прочутият въпрос с неподписаните сигнали, които наричаме анонимни сигнали. И по двата въпроса имам детайлни отговори, имам отговори, които са многократно коментирани и с ЕК и с други страни-членки. Доведох тук в България по моя покана хора, които имат успехи като една Полша, например, като председателя на ОЛАФ – това е европейската организация за борба с измамите с европейски средства. Който искаше, можеше да чуе какви са отговорите в Европа, и не само в Европа на нашите притеснения. Сега депутатите трябва да решат. Те можеше да го решат и между първо и второ четене. Фактът, че не е приет закона, няма да крия, има много лош ефект върху България. Виждате, че в последните доклади на Европейската сметна палата има критика по отношение на начина, по който ние се справяме с проблеми, свързани с корупцията. И когато преди малко говорих за Западните Балкани, че дори и парите, които идват за бежанците трябва, да имат институционална основа да могат правилно да бъдат разходвани, аз всъщност имам предвид и чиста от корупция среда, защото няма нищо по-лошо от това пари, които са трудно изкарани за всеки човек, който плаща данъците си, да отиват в нечии бездънни джобове и да захранват, на практика, корупцията. Така че въпросът е много сериозен за България. Аз ще направя отново абсолютно издържан в професионално отношение закон – закон, който работи в останалите европейски държави. А дали и кога ние ще имаме воля не само да го приемем –това е малката първа крачка, а и да го приложим така, както трябва, без всякакви колебания, това е въпрос, на който предстои да отговорим.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения