Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif19.08.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Десислава Танева: 2,6 млрд. евро публичен ресурс е усвоен от Програмата за развитие на селските райони
06 Ноември 2015

Министър на земеделието и храните, в интервю за предаването „Преди всички“ по БНР

 

Министърът на земеделието Десислава Танева вече е на пряката ни линия. Здравейте, министър Танева.

Здравейте.

 

Теми за размисъл и разговор с вас – колко пари ще успеем да усвоим до края на годината по старата програма за селските райони, колко няма да успеем и какво ще се случи с тях? Колко пари ще се съберат от предлагания от здравния министър „Данък вредни храни“, могат ли да се съберат и има ли смисъл въобще да се събират? Какво е ядем ние и децата ни? Аз ви предлагам да започнем то храните. Миналата вечер пред Парламентарната земеделска комисия за пръв път вие коментирахте т.нар. „Данък вредни храни“ и станаха ясни две неща, че вие сте против, и че никой досега не е потърсил позицията на министерството, в чийто ресор всъщност попадат харните. Защо досега се въздържахте за коментар по тази тема? Заради изборите ли?

 

Не, не мога да кажа, че съм се въздържала по коментар по тази тема. Не мога също така да кажа, че съм против философията и целта на една предложена законодателна мярка, но не мога да приема начина, по който да достигнат исканите цели. Просто Министерство на земеделието и храните не беше поканено и не участва в работната група, която е разработвала законопроекта. И нашият екип, включително и аз го получихме, когато той беше качен на страницата на Министерство на здравеопазване за обсъждане. Ние разбира се, приемаме, и не само приемаме, но и работим в посоката как да формираме навици в младото поколение за здравословно хранене. И аз мога да дам пример какво прави Министерство на земеделието. Първо, прилагаме изключително успешно Програмата „Училищен плод“ в училищата всяка година. Второ, от тази година започнахме и вече трябва да тече приема на документи по Програма „Училищно мляко“. Тя беше спряна. Трето, излязоха промените в Наредба №9, която касае изискванията към храните, предлагани в детските завадения и училищата.

 

Върху тези промени в наредбата искам да акцентираме, защото от една страна, това звучи прекрасно – в детските градини и училищата да се предлагат само храни, утвърдени по Български държавен стандарт (БДС) или утвърдени браншови стандарти. Това наистина е смислена алтернатива на всякакви екстравагантни идеи за вредните храни, обаче, фирмите, които произвеждат по стандарт са много малко. Част от причините за това са ясни – търсене няма толкова много, защото продуктите са по-скъпички.

 

Разбира се. Навсякъде трябва да знаем, че това, което се произвежда и масово се предлага е функция на търсенето. Точно така е.

 

Ще успеят ли обаче тези фирми, които имат разрешение, които произвеждат по стандарт да удовлетворят търсенето след като влезе в сила наредбата?

 

Ще успеят. Категорична съм и се надявам, че след една година, дори и малко повече, ние ще дадем информация от това какъв е ефектът от прилагането на измененията на Наре3дба №9. Да, те може да са по-малко, те не са толкова малко фирмите, но и таргета или групата потребители, която се засяга от тази промяна. И тя не е цялото на всички потребители в България, само детските заведения и училищата. Категорично интересът ще бъде задоволен. И аз съм сигурна, че и всички производители ще бъдат заинтересовани от тези промени.

 

Да разбирам ли, че очаквате все повече и повече фирми ще започнат да произвеждат по стандарт, за да могат да удовлетворят очакванията на училищата и детските градини?

 

Не, знаете ли, трябва да бъдем обективни. Това, че са поставени такива изисквания за детските заведения и училища, със сигурност не можем да очакваме, че това би довело до някакъв рязък скок в храните, произвеждани по такива стандарти. Но трябва да знаем, че в крайна сметка с всяко нарастване на доходите на домакинствата, ще нараства и търсенето на по-качествените храни, включително и биологичните. Такива са тенденциите, това е нормалната икономическа логика.

 

Сега остава да се впишем и в някаква тенденция, която да предполага нарастване на доходите, което не се случва.

 

Точно, да.

 

Другият риск, да кажем две думи и за него – има ли риск да се увеличи издръжката на децата в детските градини заради това, че трябва да бъдат хранени с по-скъпи продукти?

 

Не, не мога да твърдя, че ще се увеличи толкова ,че би било непоносимо и би имало проблеми в това отношение. Не, със сигурност смятам, че това е просто изменение, което отдавна трябваше да се направи. Ние не свършихме с коментара по Закона за вредните храни и за общественото здраве – нека да го казваме „за общественото здраве“.

 

Така да казваме, въпреки че вече данък „Мазно и сладко“ започнахме да го наричаме.

 

Искам още няколко неща да кажа, защото казах, че Министерство на земеделието и храните споделя напълно философията и целите да сформираме чрез държавните политики, което едно или друго министерство прави и трябва да прави навици за здравословно хранене. Но искам още няколко неща да споделя по повод и предложения законопроект, като кажем, то разбира се, ние имаме много бележки – ще си ги представим като министерство още в хода на общественото обсъждане. Но още нещо искам да споделя, че такъв режим за облагане на т.нар. „вредни храни“ аз даже не искам да споменавам подобно наименование, тъй като то не съществува в нито една дефиниция.

 

Ако на пазара има вредни храни, това означава, че подресорната ви Агенция по храните не си върши работата.

 

Това искам да кажа, че на пазара в момента съществуват със сигурност и се предлагат само безопасни за здравето на хората храни. И това е регламентирано и в европейски регламент, оттам в национално законодателство, оттам единният контролен орган по безопасността и качеството на храните е Българската агенция по безопасност на храните. Така че би следвало да говорим за храни, чиято консумация в норми над медицински препоръчваните би довело до определени ефекти за здравето. И аз не съм медицински специалист, за да го кажа.

 

Здравното министерство ще чуе ли аргумента ви, че е възможно Еврокомисията да не погледне с добро око на един такъв данък, защото всички фирми, които остават извън обхвата му, ще бъде погледнато на това като нерегламентирана държавна помощ за тях?

 

Да, това е един от многото рискове за така предложения Закон за общественото здраве и по отношение, включително как дефинираме храните, които попадат в обхвата на закона. Няма такъв критерии. В Европейския съюз няма единен орган – европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и на практика, на неговите научни доклади могат да се вземат решения в една или друга посока. Подобни режими за облагане на определен вид храни има в 5 държави на Европейския съюз, като само в 3 от тях това е като данък – плосък данък така, както е предложен при нас, в две от тях обхватът е само на определена напитка. Само в една страна – Унгария, обхватът на облагане плосък данък храни е малко по-голям, но не толкова широк, колкото нашият законопроект. И последните анализи от ефекта на прилагането на тази законова уредба в Унгария са твърде песимистични и за бюджета на Унгария и за ефекта към потребителите, какъвто се е целял, и да не говорим за хранителната индустрия, която произвежда такъв тип храни. Не мога да кажа дали все още действа в тази страна, но във всички останали, а те остават 4 страни, обхватът включва 2 или 3 позиции, обикновено напитки, примерно в едната страна беше бира, и най-често става въпрос за добавените захари в някои напитки, но много по-малък кръг. В другите две страни това е решено с диференцираната ставка на Данък добавена стойност (ДДС). В Унгария нито е събран данъкът, който е бил планиран, намалели са приходите от ДДС.

 

Точно това щях да ви кажа- досега никой не ни е обяснил как може да се събира този данък.

 

Даже възможността за контрол можем да поспорим за нея така, както е предложен, защото това означава изследване на продуктите, които се казва, че са вредни или предмет на облагане, и тези, които не са, дали не съдържат някоя от тези частици и не попадат в същия обхват.

 

Дълъг разговор предстои в хода на общественото обсъждане на това предложение. Сега аз ви предлагам тук да сменим темата, за да ни остане време и за другите важни неща. Краят на годината – край и на програмния период. Колко пари от старата Програма за селските райони успяваме да усвоим до момента? Пълзеше нагоре числото в проценти, в момента какво е?

 

В проценти мога да кажа сухите цифри. Към момента близо 2,6 млрд. евро публичен ресурс е усвоен Програмата за развитие на селските райони, което представлява близо 83% от нейния бюджет. Какъв ни е плана до края на годината, тъй като интензитета на разплащането ще бъде най-висок в последната седмица на ноември, първите две седмици на декември, когато планираме разплащането на най-вече на т.нар. „общински проекти“. Това бяха селските общини, които имаха договори с Държавен фонд „Земеделие“ по програмата. Планираме усвояемостта на програмата да стигне между 92 и 93%.

 

Имате ли информация дали всички общини, от които се очакваше да приключат проектите си и да подадат заявление за плащане, вече са го направили?

 

Не, от всички селски общини, само 10 проекта бяха подадени по т.нар. „общински мерки“ като заявление за плащане. Ние следим процеса дали някои от тези проекти изобщо има възможност да бъде завършен и ще реагираме в най-близко време, ако евентуално има някаква възможност да бъде приключен проект. Но към момента няма такива данни. Само 10 проекта – бяха 1 249.

 

Тоест, очаква се към края на годината едни 8-10% като цяло от парите по Програмата за развитие на селските райони да останат…

 

Да, общо 8% от целия бюджет да бъде разплатен, тъй като вече са приключили, а почти всички процедури за подаване на заявки за плащане това, което готвим в момента като още едно облекчение, и то скоро ще стане факт – извънредният прием по Марка 121, който беше направен отново с цел оптимизация и повишаване на ефективността на прилагането на програмата. Ще пуснем срок до 30 ноември за подаване на заявленията за плащания, предвид това, че отново 1006 проекта бяха подадени, приключваме контрактуването близо 900 проекта ще бъдат контрактувани – една част от условия на бюджета, така че да имат възможност спокойно да се извършат сделките, покупките и да дойде техниката, за да могат да си заявят субсидията бенефициентите.

 

Сега още един риск, за който вие знаете – надявам се да се направи всичко необходимо той да бъде предотвратен – по отношение на плащанията към общинските проекти. Те ще бъдат разплатени – общините са ги приключили, подали са заявления, ще бъдат разплатени в срок.

 

Последните проверки на документацията на място на тези, които попадат в анализа на риска.

 

Рискът част от тези пари да не бъдат възстановени от Брюксел. Знаем, общинските проекти са доста рискови.

 

Не можем по презумпция да казваме, че щом са общински няма да бъдат възстановени. Със сигурност ще бъдат разплатени тези разходи, които са били извършени по законосъобразен начин.

 

И тези проверки, че парите ще ни бъдат възстановени от Брюксел?

 

Да. Ние ще имаме процедури. Между другото, в голямата си част стойността по заявените искания за отчисления, включително на общинските мерки са свалени, така че в хода на тези процедури българската страна винаги е отстоявала законосъобразното прилагане на Програмата за развитие на селските райони. Факт, че сме имали проблеми по тях относно касаещи обществените поръчки, прилагането на закона и избора на доставчици, и в новата Програма за развитие на селските райони, в наредбите, които уреждат прилагането на т.нар. „публични мерки“, ние ще се съобразим с констатации и проблеми, които сме имали, и ще стесним обхвата на възможните критерии за възлагане на дейностите по тези проекти.

 

За да се сведат рисковете до минимум.

 

Разбира се.

 

Колко мерки от новата програма ще бъдат отворени до края на годината?

 

До края на годината – от вчера сме издали заповед – отваряме прием по Мярка 4.2 – това е за преработвателната индустрия. Приемът за заявления ще започне от 30 ноември и ще продължи 3 седмици, с което за тази година ще приключим с новата Програма за развитие на селските райони. Ние променихме програмата, изменихме, беше одобрена и отворихме общо 4 мерки за бизнеса.

 

Тя на практика направо си беше пренаписана програмата, не променена, но това е друга тема за разговор.

 

Да, казах го по-меко.

 

Можем ли да говорим обаче за смущаващо изоставане във времето? Все пак новият програмен период е от 2014 година, ние започваме повечето мерки да отваряме едва 2016 година, та ще можем ли да компенсираме?

 

Да, разбира се. В тези 12 месеца, с които разполагахме в 2015 година, повярвайте ми, физически не беше възможно да направим повече от това. И това считам за едно добро постижение. Не можете да си представите и с приключването на стария програмен период каква е натовареността в Държавен фонд „Земеделие“, и колегите се справят успешно. Ние се борим за висока усвояемост по старата програма и в същото време, пишейки и наредбите за новите мерки, отваряйки програмите, обработваме и новите проекти. Сега, след като приключим 121 Марка, ще продължи работата по Марка 4.1, където беше свръхинтересът, а ще приключи и 6.1 – „Младия фермер“. А следващата година вече в началото, след като приключи приема по 4.2, ще се обработват тези документи.

 

Само минута и за една друга тема, която също е важна. Много коментирани промени бяха и изискванията за правно основание за ползване на земите. Това също е свързано с европейски пари. Имате ли вече оценка на ефекта, който постигнахте при тази първа година на прилагането?

 

Да, има. Ние сме доволни от този ефект, независимо от трудностите, които по администрирането на процеса се създадоха. Надяваме се следващата кампания да сме готови с подобрени възможности на системата. Какво показва статистиката за изминалата кампания за застъпванията? Броят на земеделските стопани, които са имали застъпвания, е намалял близо 2 пъти и половина. Площите, които са били застъпени са намалели малко над 3 пъти.

Водещ: Благодаря ви за това включване.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Все повече България се превръща от бюджетна към дестинация с качествен туристически продукт
12 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Красимир Вълчев: Ще предоставим повече средства на училищата, които са в по-малки и по-отдалечени населени места
10 Август 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: По казуса „Калиакра“ са заложени капани, няколко правителства са отлагали разрешаването му
09 Август 2017

Вицепремиерът по демографската и икономическата политика в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Над 3 300 000 чуждестранни туристи са посетили страната от началото на годината
09 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Издаването на паспортите с валидност 10 години ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани
08 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Заев постъпи далновидно, като подписа договора
07 Август 2017

Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

trans.gif
Екатерина Захариева: Липсата на свързаност пречи на страните от Балканите – трябват ни по-добри пътища, железопътна инфраструктура, газова и електрическа връзка
04 Август 2017

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за босненската държавна телевизия BHRT

trans.gif
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Екатерина Захариева: хората ще почувстват договора за добросъседство с Македония и чрез икономическите, и чрез културните измерения
03 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора
03 Август 2017

Още Гоце Делчев е прозрял, че на Балканите страдаме от синдрома „Колкото капи, толкова капитани”, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения