Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Десислава Танева: За три дни „Земеделие” плати 119 млн. на животновъдите
24 Октомври 2015

В началото на 2016 г. ще отворим за бизнеса програмата за рибарство, казва министърът на земеделието и храните пред в. „Стандарт”

 

Министър Танева, кога се очаква Брюксел да даде "зелена светлина" на Програмата за морско дело и рибарство 2014 - 2020 г.? С отварянето на кои мерки ще започнете?

 

Имаме уверение, че новата Програма за морско дело и рибарство ще бъде одобрена в края на годината. Планираме в началото на 2016 г. да отворим първите мерки за бизнеса. Към тази програма има огромен интерес, който за някои от мерките надвишава в пъти размера на бюджетите. В настоящия програмен период ще работим в условията ясни критерии при одобряване на проектите. Програмата беше върната в началото на 2015 г. и пренаписана съобразно препоръките на ЕК. Програмата бе приета от Министерски съвет миналата сряда и беше изпратена в ЕК. Неофициално сме я изпратили в Брюксел още в края на лятото. Общият й бюджет е малко над 113 млн. евро.

 

Какви по-конкретно ще са 23-те мерки по нея?

 

Програмата е структурирана в 6 приоритета, съответстващи на европейските приоритети по рибарство. 25 514 500 евро ще бъдат насочени към подобряване на инфраструктурата в рибарски пристанища. Предвидена е мярка за добавяне на стойност и повишаване на качеството на продуктите, иновации и диверсификация извън търговския риболов. 36 215 000 евро са предвидени за областта на аквакултурите и модернизация на аквакултурните стопанства, за подпомагането на нови производители, развиващи устойчиви аквакултури, преминаване от конвенционално към биологично производство, схеми по управлението на околната среда и одитиране. За първи път през този програмен период се въвеждат и компенсаторни схеми за биологичен начин на производство на аквакултури. Следващият приоритет е по отношение на териториалното сближаване. Ще бъдат подкрепени мерки, свързани с подкрепа на воденото от общностите местно развитие, които също предизвикват голям интерес - местни инициативни рибарски групи. Тук бюджетът е 17 858 824 евро, който със сигурност няма да е достатъчен. Следващият приоритет е с финансов ресурс от 12 706 991 евро за инвестиции в преработката на продуктите от риболов и аквакултури, създаването на организации на производители. Последният приоритет е насърчаването на интегрираната морска политика. По тази мярка бюджетът е 3 333 333 евро. Тук се включват разработването и внедряването на инструменти за интегрирано морско наблюдение - подпомагане на прилагане на експлоатация и поддръжка на общата среда за обмен на информация. Ще се финансират проекти за повишаване на природо-защитния статус на застрашени видове и хабитати в Натура 2000.

 

Кога ще приключи разплащането по предходния програмен период и какви резултати очаквате?

 

Програмата за морско дело и рибарство е с една идея по-добри условия за бенефициентите, отколкото ПРСР. По Програмата за развитие на сектор рибарство 2007-2013 в края на тази година е срокът, по който трябва да бъдат приключени всички дейности по действащите договори. Крайният срок за подаване на заявки според съответните договори е различен, но крайната дата на плащане е 30 април 2016 г. Към момента имаме 76,7% усвояване на бюджета на старата програма. Надяваме се да няма загуба на средства за тази година. Всички бенефициенти трябва да следят договорите си и да подадат заявки за плащане 15 дни след изтичането на посочения срок.

 

Какви поуки бяха направени от усвояването на парите по старата ПРСР и какви промени за по-добро усвояване и по-добър контрол се предвиждат за новия програмен период?

 

Изпълнението на програмата за стария програмен период е 82%, като очакваме да минем 90 на сто усвояемост, което ще е голям успех за първия програмен период. Изводите, които направихме от слабостите в старата ПРСР, отразихме още в измененията и подготовката на новата ПРСР. Визирам ясния фокус, който липсваше в старата програма. Средствата бяха малко хаотично насочени към бизнеса. Сега имаме ясен фокус и индикатори на програмата. Друга слабост бе начинът на прилагане на мерките за общините. Отчели сме тези слабости и ще ги преодолеем. Това ще бъде отразено в наредбите, по които ще се прилагат мерките за общините, което ще се случи през 2016 г. Говорим за ясни критерии, гарантиращи ефективното и справедливо разпределение на средствата и избора на най-добрия кандидат по обществените поръчки.

 

Очаква се отварянето на мярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) да стане през втората половина на ноември, а прогнозният бюджет за приема ще е 100 млн. евро. Бихте ли разкрили подробности от наредбата?

 

 

Да, наредбата е изпратена за обнародване и е въпрос на време да отворим първият прием - вероятно през втората половина на ноември. Към мярката има огромен интерес. 2 години бизнесът нямаше възможност да подкрепи инвестиционните си намерения по ПРСР.

 

Винопроизводителите вече изразиха недоволството си заради критериите за оценка на проекти по мярка 4.2 и че сектор "вино" не е сред приоритетните, което според тях ще доведе до това да няма нито един финансиран проект на винопроизводител през този програмен период. Има ли такава опасност? Какво мислите относно искането им за равноправие на всички сектори в земеделието?

 

Не можем да кажем дали ще има финансиран проект в този сектор. Но същото биха могли да заявят и зърнопроизводителите. Дали ще има финансирани проекти от нечувствителните сектори, които не получават допълнителни точки, зависи от интереса на допустимите бенефициенти по мярка 4.2. Ако интересът е 4 пъти по-голям от бюджета, както стана при мярка 4.1, то тогава шансът на първи прием наистина е минимален, но ако интересът е по-малък, вероятността става по-голяма. Чувствителните сектори са съгласно одобрената ПРСР - плодове, зеленчуци и животновъдство. Тук изненади няма и всичко е комуникирано с бранша. Сектор "вино" има отделна програма с бюджет 133 млн. евро за 3 г. Мерки по нея са за повишаване на конкурентоспособността. А по мярка 4.2 имаме близо 300 млн. евро бюджет за всички сектори в земеделието. Категорично нелогична е претенцията на сектор "вино" освен тези 113 млн. евро да има предимство и по един твърде ограничен бюджет за целия агробизнес у нас. Това е недопустимо и би компрометирало изобщо приоритизацията в програмата. Би противоречало на цялостната концепция на програмата по отношение на индикаторите, които търсим - заетост в селските райони, каквато на практика е най-голяма точно в тези интензивни сектори, по-висок доход от декар поземлен ресурс. Критериите, които приехме след обществен дебат, целят подкрепа на производството, възстановяване на традиционните отрасли в земеделието ни. Няма как всички да са доволни. Не смятам, че има основание сектор "вино" да бъде включен сред чувствителните. По тази логика абсолютно всеки сектор може да е недоволен от програмата, защото всеки сектор има повече инвестиционни намерения, отколкото биха могли да бъдат подкрепени по програмата.

 

От Асоциация на агроекологичните земеделски производители (ААЗП) негодуват срещу проект за изменение на Наредба 11, която касае условията за плащане на агроекологичните плащания към земеделските производители. От организацията обвиняват зам.-министър Грудев в промяна на законовите текстове, без да се е допитал до мнението на бранша. Как ще коментирате?

 

Това категорично не е вярно. Зам.-министър Грудев е провел обществено обсъждане. Не може да очакваме, че когато намаляваме плащането по дадената мярка за сеитбообръщение, достигаща до 1260 земеделски производители, те ще са доволни и щастливи. За две години 1260 земеделски производители са получили подпомагане в размер на 260 млн. евро. Как да е доволен и консултантът по тази мярка, след като губи паричен ресурс? Не сме очаквали да бъдем приветствани, но решението е взето и то след обществен дебат. По новата ПРСР финансовият ресурс за агроекологични плащания е значителен и много по-справедливо разпределен. Въвеждаме нова мярка за компенсаторни плащания за медоносни култури срещу пашуване на пчелни семейства, която ще е допустима за близо 7 пъти повече земеделски производители.

 

Първият преглед на подадените проекти по мярката за млади фермери показва, че масово са подавани заявления за отглеждане на зайкини майки и пъдпъдъци - по над 300. Защо младите фермери се насочват към зайкините, пъдпъдъците и пчелните семейства?

 

Надявам се, че за пъдпъдъка има добър пазар, но се съмнявам. Не съм особено доволна, защото смятам, че земеделските производители трябва да се насочат към създаването на конкурентоспособно земеделие. Към производство, което създава по-висок БВП и по-висока заетост. Именно заради това в ПРСР 2014-2020 имаме ясни приоритети, а именно насърчаване на производството на плодове, зеленчуци и биопроизводството. По-лесно е да отглеждаш пъдпъдъци, отколкото, примерно, домати.

 

Вие към какво бихте посъветвали да се ориентират младите фермери?

 

Мога да ги посъветвам само как да предприемат бизнес решението си. Ако изхождаш от идеята да направиш проект, за да вземеш с него някой лев, решението е грешно. ПРСР е инструмент, който да подкрепи собствената ти инвестиция, за да си я възвърнеш по-бързо. Имаш възможност да ползваш поземлен фонд, да направиш устойчив бизнес план и да потърсиш инструмента, който да подкрепи това намерение. Обратното мислене е грешно и краткосрочно.

 

Стана ясно, че ще има субсидии за традиционни български сортове плодове и зеленчуци. Какъв ще е размерът на подкрепата и има ли достатъчно семена, които да си набавят стопаните?

 

Сигурна съм, че перспективата на тази мярка тепърва предстои. Тя е нова. Защитихме я много бързо пред ЕК, но нашите институти - в обхвата на Селскостопанска академия и частните разсадници, не бяха подготвени за прием в началото на тази година. Очакваме през следващата година да има интерес към нея.

 

Как премина Националната обучителна кампания на МЗХ и БАБХ?

 

Близо 2500 животновъди бяха част от тази кампания. Представихме промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Получи се един вид обществено обсъждане. Законопроектът ще бъде внесен в есенната сесия на парламента. Нужна е промяна, защото смъртните случаи от лятото бяха вследствие на неспазването на закона от фермерите и частнопрактикуващите ветеринарните лекари.

 

Овладени ли са огнищата на антракс в страната?

 

Да, те се овладяха веднага. Заболяването антракс не е ново за страната ни. Освен измененията в Закона за ветеринарномедицинската дейност и новите задължения по веригата, ще променим и това, че животните, които подлежат на ваксинация, да бъдат в огнища, в които е откриван антракс не 30 г., а 50 г. назад, за да намалим риска от поява на това заболяване.

 

Как ще разпределите близо 6-те млн. евро, отпуснати на България, заради кризата в млечния сектор вследствие на руското ембарго?

 

Бюджетът ще бъде разпределен за млечни крави, овце, кози и биволи. Поставихме изричното искане и овцевъдите да имат право на тази помощ. За млечните говеда ще предложим схема, която е разпределена в едната част на глава животно, а в другата - на продадено мляко. За овцете ще е само на глава животно. До края на месеца ще излезем с решение за начина, по който ще се разпредели помощта. Отделно от това България има квота за частно складиране на сирена със съответните ставки за подкрепа. До 16 януари може да се заявяват количествата. 696 тона е разпределеният обем за България, като съхранението е от 60 до 210 дни на съответните оператори. 15,57 евро за тон на склад са за постоянни разходи за складиране и 0,4 евро на тон на ден за складиране по договор за разходите. Изплатихме 70% авансово на животновъдите плащанията на глава животно по обвързаните схеми за подкрепа на животните - биволовъди, говедовъди, овцевъди и козевъди. Над 26 хиляди животновъди получиха субсидия в размер на над 119 млн. лв. За три дни Държавен фонд "Земеделие" поетапно преведе 3 595 409 лева субсидии по Схемата за обвързано подпомагане за биволи, 39 515 446 лева субсидии по Схемата за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството, и 76 140 608,00 лева по Схемите за обвързанo подпомагане за говеда, овце и кози. Оставащите 30% от обвързаната подкрепа и част от националната преходна помощ за говеда общо в размер на близо 60 млн. лева ще получат през месец декември.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Николай ДЕНКОВ: НОВАТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ОЦЕНИТЕЛИ НА НАУЧНИТЕ ПРОЕКТИ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ СУБЕКТИВИЗЪМ
22 Февруари 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

trans.gif
Николай Денков: Намаляваме приема в икономиката
21 Февруари 2017

С 15% се увеличиха студентите, които следват информационни технологии, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения