Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif23.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Десислава Танева: 82% е усвояването на бюджета по старата Програма за развитие на селските райони
23 Октомври 2015

Министърът на земеделието и храните в предаването на БНТ „Денят започва“

 

Ще обърнем внимание на тема „Земеделие“ и ще търсим отговор на няколко въпроса, а именно – ще бъдат ли усвоени средствата по Програмата за развитие на селските райони? И по-важното е – как това ще се случи? И още – вреден ли е за производителите данък „Вредни храни“? И има ли наистина вносни ГМО продукти у нас? Гост в „Денят започва“ е ресорният министър на земеделието и храните Десислава Танева. Здравейте.

 

Здравейте.

 

Добре дошли. Краят на годината се задава, с това идва и краят на програмния период за 2007-2013 година, трябва да бъдат усвоени тези средства, каква е равносметката сега, към месец октомври? Каква част от тези пари за усвоени?

 

Краят на годината наближава и краят на тази година съвпада с края на първия програмен период за България. И времето, безспорно, е много натоварено. Какво показват данните към октомври месец? Да започна с това, че 15 октомври беше последната дата, на която съгласно наредбите за прилагането на различни мерки по Програмата за развитие на селските райони се подаваха заявления за изплащане на подпомагане по различни мерки, най-вече общинските, тъй като те бяха голяма част от договорите, които са в оборот. Към момента имаме над 81%, близо 82% усвояване на бюджета по старата Програма за развитие на селските райони или казано в цифри – за тези 7 години с 2,5 млрд. евро бяха подпомогнати българските земеделски производители по Програмата за развитие на селските райони. Какво следва да очакваме? Нашата амбиция и план за работа е в края на годината е да приключим с над 90%, може би, около 92%, около този процент, усвояване на бюджета на Програмата за развитие на селските райони.

 

А с тези 10%, какво ще се случи с тях? Ще ги загубим ли?

 

Не, програмата вече има отчисления за този 7-годишен период, от който стартира – от 141 млн. евро, така че загубата на практика, към момента е 141 млн. евро по отчисления в предишни три години – от 2010, 2011, 2013. За тази година – 2015 г., ние работим в по план, по който тя да е минимална, направили сме и последна нотификация на програмата, съгласно която сме и прелокирали средствата по начин, по който наистина почти да не се загубят средства. Между другото, по отношение на изпълнение на общинските проекти на общините, на селските общини, следва да подчертая, че имахме по-големи притеснения, наистина. Положително е, че голямата част от общините успяха да се вмъкнат в удължения, от нас, срок с близо месец, да приключат проектите си. И по мерките с най-големи бюджети за селските общини – 321, 322, само 10 проекта общо, 8 по 321 и 2 по 322 не бяха подадени, по които има изплатени аванси по 6,5 млн. евро. Което, между другото, все пак следва да поздравим и общините за добрата работа и това, че наваксаха закъсненията. В момента ще се разглеждат заявките за изплащане и според корекциите, разбира се, ще знаем окончателната сума за това ще загубим ли и колко средства за тази година, но те биха били минимални. Извън това, в момента върви контрактуването и на 121 мярка по старата програма, по която отворихме прием преди близо месец, извънреден, с 50 млн. евро бюджет, интересът също беше много голям.

 

Това е нещо, за което говорихме при последното ви гостуване.

 

Точно така, да. В момента вече има контрактуване на над 100 договора и продължава това контрактуване, те ще се изпълнят до края на ноември ще се подадат заявления за плащане. Така че всички възможни мерки за това да използваме възможно най-ефективно стария бюджет, ние сме ги взели. Смятам, че ще приключим много успешно първия програмен период в страната ни по отношение на селските райони.

 

А на следващия програмен период, кажете кои сектори ще бъдат приоритетни?

 

За новия програмен период мога да кажа, че за мандата, който имахме в тези месеци ние не само променихме, оправихме върнатата от Комисията Програма за развитие на селските райони, тя бе одобрена и бе отворена. Две мерки отворихме от новата програма – Мярка 4.1 за инвестиции в материални активи, изключителен интерес, над 4 пъти повече от бюджета. Мярка „Моят фермер“ – над два пъти повече от бюджета. Между другото, направих си труда – ние имаме около 70 хиляди земеделски стопани, регистрирани, които работят земеделие с идеята да генерират доход, разбира се, от това като бизнес. Само за тази година, отворили сме две мерки от новата програма, след като я одобрихме. Над 9% от регистрираните земеделски стопани в България са кандидатствали. А общият размер на проектните предложения, които получихме са за близо 3 млрд. лв. Какво искам да кажа? 9% от земеделските стопани имат визия за това как се развиват земеделските им стопанства, имат визия за това как да повишат конкурентноспособността си. За съжаление, това е няколко пъти повече с бюджета, с който разполага програмата. Или новият програмен период по новата Програма за развитие на селските райони, ние ще работим в условията на недостиг на договорирания бюджет, който няма как да се промени за удовлетворяване на всички инвестиционни намерения на земеделския сектор.

 

Винопроизводителите къде са?

 

В този смисъл, затова започнах така, знаех че ще ми бъде зададен този въпрос. Програмата за развитие на селските райони е одобрена, тя е с ясни приоритети и фокус на подпомагане. С предимство – плодове, зеленчуци, животновъдство. Тези сектори, които имат потенциал за развитие и са недостатъчно финансирани досега, и изостанаха чувствително след като българското земеделие пое по пътя на пазарното си развитие. Извън това, тези сектори дават и заетост. Винопроизводителите, първо, държа да кажа, че с винопроизводителите и този сектор имат отделна програма от Програмата за развитие на селските райони, това е 3-годишната програма за подпомагане на сектора с бюджет 133 млн. евро. Много внимавайте с цифрите.

 

Колко са усвоени от тях?

 

Искам много точно да обясня как се разпределят средствата. 133 млн. евро, също изключителен интерес към тази програма, вече в повече отколкото е бюджетът. Дори в момента вече сме на финала за наредбата за прилагането на лозаро-винарската програма, така че тя да е с прозрачни условия, в условия на ранкинг и да е ясна за кандидатите. Годишно, тя е 3-годишна, говорим за 44 млн. евро на година за сектор „Лозаро-винарство“. Да, тази програма е за създаване на лозови насаждения, но в крайна сметка, това са средства, които биха повишили конкурентоспособността. В крайна сметка всички инструменти за подкрепа целят едно – да повишим конкурентоспособността на българския бизнес, на земеделието, за да продава повече, да генерира по-висок доход.И така стигнахме годишно, в сектор „Лозаро-винарство“ по тяхната специална програма – 44 млн. евро. Връщам се на селската програма, тя също е европейски средства, подпомагане сектор „Земеделие“. Винопроизводителите, допустими за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони, друг бюджет им е отделян, 44 млн. евро те годишно си го усвояват, селска програма, допълнително допустими. Оттам отиваме към мярката, която е за тях – 4.2, чието отваряне предстои до края на годината, предполагам втората половина на месец ноември ние ще отворим приема. Чакаме обнародването на наредбата за прилагането на мярка 4.2, това е за модернизация на предприятията. Какъв е бюджетът тук, по тази мярка? 270 млн. евро за 7-те години до 2020 година. Да прибавим и останалите пари за целия сектор, който е за бизнеса, това са 670 млн. евро. Какво прави това годишно? 100 млн. евро. Плюс 143 млн. евро, значи годишно по двете програми, означава 144 млн. евро годишно за сектор „Земеделие“ за всички сектори. За лозаро-винарството 44 млн. са отделени. Това са около 30%. Те искат предимство в Мярка 4.2 заедно с плодове, зеленчуци и животновъдство, за които инвестиционния интерес по първата мярка 4.1 беше удовлетворен наполовина. А там е потенциалът да стигнем… В крайна сметка, ние като държава какво искаме? По-висока стойност на БВП, генериран от сектор „Земеделие“ и затова има план и европейски инструмент. Програмата със съответните средства не е как да ги усвоим, а как да ги насочим, така че в края на програмния период ние да кажем – в началото на втория програмен период произвеждахме БВП толкова лева в държавата, ние приложихме инструментите, така че той сега е с толкова процента повече и заетостта е толкова. А удовлетворяването на това искане на винопроизводителите – за предимство заедно с животновъдство, плодове и зеленчуци в 4.2 означава, ако сме в хипотезата на конкуренция на проектните предложения, както по 4.1, ние да ги взимаме от тези най-недофинансирани сектори и, ако бюджетът, годишният, по двете програми за сектор „Земеделие“ е 144 млн. евро, за сектор „Лозаро-винарски“ да отиде близо половината от общото европейско финансиране.

 

Добре, важно е обаче, че пари за винопроизводителите има и ще бъдат намерени.

 

Има. Но това е истината, че в сектора вече има виждаме как да се развива и европейските средства, които прилагаме, които се полагат на държавата и прилагаме по различни инструменти вече не достигат до всички желаещи.

 

Друга особено чувствителна тема… Вредните храни, нещо което ние тук обсъждаме от доста време вече, много чувствителна тема. Повече приходи или повече здраве очаквате вие като министър от този данък?

 

Първо, винаги трябва да говорим и първо, винаги да мислим повече здраве и по-добри условия на живот за всеки гражданин на страната. Не мисля че може да поставим въпроса – повече здраве или повече данък, защото той може и да не се постави така въпросът. Да, повече здраве, да, приветствам принципа за здравословно хранене, за формиране на навици у младото поколение, подрастващите за здравословен начин на живот. Това може да стане със сигурност и без данъци.

 

Как ви се струва идеята на бизнеса да бъде намалено ДДС-то на плодовете и зеленчуците?

 

Ние много пъти сме си говорили по това, от гледна точка на хранителната индустрия. Със сигурност това е един положителен факт и една положителна идея, която ако би могла да се реализира, би била полезна и за двете страни.

 

А може ли да се реализира?

 

За бизнеса – мотив за изсветляване, тъй като вече няма да има икономически стимул. За „сива“ икономика никой не би поел риска за ниско ДДС, примерно, от рамките на 7% както съществува в други страни. За потребителя, че стоките от първа необходимост би следвало да паднат със съответната ставка. Но от гледна точка на финансите, те имат последната дума, тъй като това е част от общата данъчна система на страната.

 

С министър Горанов, говорили ли сте го това?

 

Да, разбира се, ние с него комуникираме.

 

И той на какво мнение е?

 

Там имаме друга концепция за данъчния режим в страната и ние, разбира се, от земеделието няма как да се намесим в този спор. Но по отношение на вредните храни, първо, да си продължим темата. Мисля че има много по-ефективни инструменти за това как да мотивираме младото поколение да има навици за това първо, да търси здравословната храна. И аз мога да дам пример какви мерки ние прилагаме – от ноември месец започва прием по „Училищно мляко“. Това го възстановихме. Разбира се, това е и част от мерките, които по принцип взехме за подкрепа на сектор „Малко“. Но преди всичко ние ще имаме отново таргет близо 400 хиляди учащи се и млади хора, които могат да се възползват от мярката от това да се научат да консумират редовно кисело мляко.

 

Въпросът е обаче, дали и производителите ще започнат да влагат по-качествени продукти?

 

Този въпрос обаче, има две страни.

 

Така е.

 

Защото аз искам най-отговорно да заявя, повярвайте ми, всеки производител на храна би предпочел да продава скъпа храна, с възможно най-скъпите суровини, които са биологични, стига да можеше да я продава. Тъй като този въпрос винаги…

 

Кажете с едно изречение, защото влизаме във времето на новините. ГМО храни в България има ли? Това, което алармираха вестниците.

 

Въпросите са два. Първо, всички трябва да знаят, че България е абсолютно е с най-стриктния ограничителен режим и недопуска отглеждането на ГМО култури.

 

Говорим за внос.

 

Но по отношение на търговията България изпълнява, тя е част от общия европейски пазар и всички решенията за допускане, за търговия на продукти и храни, съдържащи ГМО съставки се взима на ниво ЕК. Ние като страна само гласуваме по това и е ясно примерно в соята, която е основна съставка на фуражите, разбира се, има ГМО. Какъв е редът и правилата обаче, когато те се търгуват на този пазар, етикетирането и формираният избор, и нарушенията, вероятно визирате последния случай, който…

 

Да.

 

…се случи. Да, там имаше нарушение на процента съдържание, той беше много над 0,9% и не съответстваше на етикета, това е нарушение.

 

Но министерството е наясно с това и следи много изкъсо.

 

Разбира се, и това е вследствие на работата на БАБХ, която установи този случай и глобата на оператора е от 50 до 70 хиляди лева.

 

Благодарим Ви за това гостуване. Десислава Танева – министър на земеделието и храните.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения