Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif29.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: И лошото време ще реже европари
22 Октомври 2015

Шампионът по разплащане е ОП „Околна среда”, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „Труд”

 

Г-н Дончев, в сряда земеделският министър обяви средствата, които ще останат без разплащане по селската програма. Какво е положението с останалите европрограми поне по предварителни данни?

 

Какво число е обявила Танева?

 

87 млн. лева ще бъдат загубени тази година.

 

Тази сума би била добро постижение.

 

Ако това е оптималният вариант, какви тогава са реалните цифри?

 

Не съм казал, че тези цифри са нереални, а биха били много добро постижение. Например бюджетът на програмата е 3,167 млрд. евро, само 40 млн. да останат неразплатени е постижение. До края на годината имаме два месеца, през които ще се работи. На 31 декември изтича крайният срок за разплащанията. Все пак не трябва да забравяме, че има разлика между Програмата за развитие на селските райони и оперативните програми.

 

При селската програма трябва да се заявяват в Брюксел всички обработени плащания до края на годината, а при оперативната програма допустим разход е всичко, платено в държавата членка до края на 2015 г. В началото на 2016-а ще имаме възможност да поискаме тези плащания да ни бъдат възстановени.

 

Ще отчетем като разход всичко, което успеем да платим, но какво точно сме платили, няма как да отчетем към момента. Изпълнението на разплащанията към полугодието е на 98%, като проблемът е, че огромните плащания идват във втората половина на годината, което не е свързано с темпа на администрацията, а с изпълнението на проектите. Например огромните разходи, свързани с асфалтирането, ще се появят на компютъра ми след няколко седмици.

 

Иначе има промяна в темпа на разплащане и тя е видима - ако в началото на годината той беше 15-20 млн. евро седмично, предишната седмица беше над 50 млн., тази е 38 млн. евро и т.н. Какво ще имаме като резултат, като спре часовникът, ще видим към януари. Всеки резултат над 95% се счита за добър.

 

А към момента какво излиза на компютъра ви?

 

Като имате предвид, че системата задържа 100 млн. лева винаги, нещата изглеждат по следния начин. Общата финансова рамка е 7,9 млрд. евро, по тях платени според последната справка са 7,112 млрд. евро. Ако включим известен процент задържани разходи, разплащането е на 92%. Важно е накрая да разберем и какви са изводите. Първо, плащанията започнаха с 2-годишно закъснение. Второ, имаме няколко случая, в които си позволихме европарите да влязат във фокуса на скандали.

 

През 2008-2009 г. пътният фонд и САПАРД, другият случай беше Оперативна програма “Околна среда” от миналата година. Всичко това има негативен ефект. Добре че кметовете не се отказаха да си изпълняват проектите, защото сега щяхме да се видим в чудо. Всеки прави грешки, но умните хора не си повтарят грешките и именно това трябва да покажем - че сме умни.

 

За кои програми може да се каже, че не са били толкова успешни, колкото останалите през първия програмен период?

 

Да се сравняват програмите по степен на финансово изпълнение не е сериозно, едно е програма човешки ресурси, където средната стойност на проекта е малка, няма строителство, друго е да я сравнявате с Оперативна програма “Транспорт”, където има няколко десетки проекта, свързани със строителство. Все едно да пуснете да се състезават щангисти и гимнастички.

 

Много години се говореше как ОП “Околна среда” е провалена. В момента шампионът по плащане е “Околна среда”, която дори води “Човешки ресурси”, която досега беше първенец. В “Човешки ресурси” изплатените суми са близо 94%, докато в “Околна среда” като физически плащания изпълнението е почти на 100%. Те имат и леко наддоговаряне, така че това число е нормално.

 

Евросредствата бяха и тези, които омекотиха кризата у нас, защото според регистъра за обществени поръчки именно те са основната част от парите, която се харчи, нали така?

 

Европейските средства не могат да заместят частното финансиране, но безспорно те дадоха шанс през най-тежките години на кризата България да не понесе ударите чак толкова тежко. На шега може да се каже, че преди казвахме защо няма европейско финансиране, сега - защо има, след като изкривява пазара. Действително еврофинансирането е значим дял от публичното финансиране и бих се радвал делът му от БВП да пада. Не защото пада еврофинансирането като сума, а защото икономиката има собствен растеж.

 

Какво ще се случи с тези средства по европрограми, които авансово са платени, но самите проекти няма да бъдат завършени в срок и да получат еврофинансиране в крайна сметка?

 

Има такива проекти, които няма да бъдат завършени. Например проекти във водния сектор или по ОП “Транспорт”. Ако има такава възможност, първо прилагаме тактиката на т.нар фазиране, тоест част от проекта се изрязва и се прехвърля за изпълнение през следващия програмен период. В този случай няма щета върху бюджета и не случайно леко сме наддоговорили бюджета по няколко програми, така че изрязването на тази част на проекта да не ни свали 100% на целия бюджет. Ако все пак останат проекти, които не са завършени на 31 декември, те трябва да бъдат довършени.

 

През 2016 г. имаме срок това, което не сме завършили с европари, да го завършим с национални средства. Трябва да докажем пред еврокомисията, че проектът е изпълнил целта си. Борим се това, което ще довършим с национални пари, да бъде максимално малко. Колко ще бъде, зависи от куп неща, включително и какво ще бъде времето.

 

Към момента имате ли ориентировъчна сметка колко от проектите ще останат за сметка на бюджета?

 

Няма как да имаме сметка, защото ситуацията ще е една, ако температурите през ноември и декември са ниски и падне сняг, и ще бъде друга, ако е хубаво времето.

 

Работодателските организации настояват за реформи в енергетиката, представиха пътна карта за спасяването й, какво се случва на практика?

 

Министър Теменужка Петкова в серия от коментари съобщи каква ще е позицията на държавата по тази пътна карта.

 

Това, което се разбира от думите на министър Петкова, е, че правителството е против мерките в тази пътна карта, но не е представило нейна алтернатива за спасяване на енергетиката.

 

Срещам се непрекъснато с представители на бизнеса, срещам се с всеки, с който има какво да си кажем. Няма как да бъда против всяка разумна конституционно съобразна мярка за спасяване на енергетиката. Позицията на работодателските организации е, че искат по-ниска цена на тока, въпросът е кое от нещата, които са предложили, може и кое не може да стане. Ако един ВЕИ производител бъде заловен в тежко нарушение, като например, че използва дизелови двигатели за перките, той трябва да бъде наказан. Плащаме на перките, защото са екологични, а дизеловият генератор замърсява. Надявам се, който бъде уличен в такова нарушение, да губи възможността да продава на преференциални цени.

 

В пътната карта има и мерки, които звучат добре, но няма как да се случат. Например оптимизиране на разходите, свързани с американските централи. Познавайки добре характера на договорите и практиката на международния арбитраж, тези предложения няма как да се случат. Има и предложения, които вече се случват, като например започването на работата на енергийната борса и либерализацията на пазара.

 

Има и неща, които са въпрос на допълнителна работа - като тези за промяна на модела на ценообразуване. Така, като изкючим някои по-екзотични предложения, работодателските организации бяха много добре мобилизирани с експертиза. След като се събере отново Народното събрание, ще бъде следващата ни среща, защото не е редно КЕВР да идва в Министерския съвет, тъй като това е регулаторен орган.

 

Споменахте нарушенията на зелените централи, но все още няма черно на бяло резултат от проверките - нито имена, нито наказани.

 

Когато процедурата по проверката бъде доведена до край, ще узнаете кои са нарушителите.

 

Лансирахте идеята бизнесът да се включи в бордовете на държавните енергийни компании, все още ли стоите зад тази идея и това не е ли конфликт на интереси, все едно държавата да иска да се включи в бордовете на същите тези фирми, за да следи дали те не са в сивата икономика?

 

Има разлика. Първо, държавата, когато реши да провери дали някой е в сивата икономика - праща данъчните. Второ, това, което е държавно, не е на държавата, а в някаква степен е на всички. В този смисъл желанието на бизнеса да вижда как се образуват разходите, за които плаща, би следвало да бъде приветствано. Дори чакам да видя организациите какви представители ще излъчат - първо те трябва да работят без пари, второ, да са експерти в дадената област, и трето, да не са в конфликт на интереси.

 

А след като държавните дружества са на всеки, защо да няма представители и на потребителските организации?

 

Потребителските организации също ще могат да поискат и една от задачите ни е да измислим механизъм, по който това да се случи.

 

Какво ще се случи с проекта „Южен поток“, от последния отчет на дружеството в България се вижда, че продължаваме да харчим пари за него?

 

Трябва да разграничим проекта от дружеството. Дружеството са търговски дела, към които нямаме никакво отношение, а какво оперативно се случва - има си борд, който да решава. До голяма степен правителството не е страна по този процес. Съвсем друг е въпросът, какво се случва с “Южен поток”. За всички е ясно, че този проект, вероятно съдейки от позицията на руската страна, няма да се случи в параметрите, в които е бил планиран. Съвсем друг е въпросът, дали може да се случи модифициран вариант на проекта и аз смятам, че има сериозни шансове.

 

Говорим за руска тръба през Черно море да влиза на територията на ЕС и оттам да се потребява, търгува и транзитира газ. Чакам какво ще ми кажат експерти от еврокомисията, дали не влиза в противоречие с Третия либерализационен пакет. Ако имаме разрешение оттях, един такъв проект би могъл да се реализира.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения