Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif25.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Трябва да престанем да си говорим за квоти за мигранти, фокусът ни трябва да бъде решаването на кризата в Сирия
06 Октомври 2015

Министърът на външните работи в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ

Започваме с министърът на външните работи Даниел Митов. Здравейте. Добре дошли.

 

Здравейте.

 

Идвате от САЩ, от сесията на ООН, почти от айрогарата, за което ви благодаря. И както казах преди малко, защо добрите не се обединят срещу лошите? Така го казвам като една приказка.

 

Добре заварили първо, благодаря за поканата. Ясно е, че конфликтът в Сирия и бежанската криза са двете големи теми. Те бяха такива и на последната сесия на Генералната асамблея на ООН в нейната 70-та годишнина. Трудно е да видим световната организация на нейната 70-та годишнина в такъв много счупен и тежко повреден свят, и трябва да си признаем, че решението не е лесно. Защо не се обединят добрите срещу лошите? Те се обединиха, въпросът е колко решително са действали до момента. И когато говорим за конфликт, който продължава вече повече от 4 години, трябва да си даваме сметка, че до момента Западът това, което направи е беше да полага усилия, първо, по отношение на обединението на умерената сирийска опозиция и намирането на политическа алтернатива, която да разговаря с режима на Башар Асад и да се намери изход за контролиран политически преход. За съжаление, този тип обединение в умерената сирийска опозиция така и не се случи. Това от една страна. това плюс гражданската война създаде огромен вакуум, властови вакуум в Сирия и там се наместиха радикални групировки, коалиция от радикални групировки, сега вече известни като „Ислямска държава“.

 

Халифат „Ислямска държава“.

 

Халифатът е крайната цел на тези групировки, но те по своята същност са терористични и радикални и трябва да бъдат елиминирани и унищожени. Това е ясно. Около това са се обединили всички. Създаването на широка коалиция за борба с „Ислямска държава“ е възможно и хубаво да се случи. Само че това трябва да се случва през координиране на усилията и много целенасочено. Тоест, когато се отправя призив за това да се формира нещо като коалиция, каквато е съществувала по времето на Втората световна война срещу нацистка Германия, ако искаме да направим същото, то първо не може сепаративно да се предприемат действия преди да са координирани с всички останали потенциални съюзници. Вие знаете, че вече повече от година съществува международна коалиция за борба с „Ислямска държава“, и вече повече от една година въздушни удари се провеждат над територията на Сирия, там, където оперира „Ислямска държава“. Затова усилията първо трябва да са координирани, и второ, не могат да се поставят предварителни условия като това сирийският диктатор Башар Асад да остане на власт. Това е неприемливо за по-голямата част от държавите.

 

Това твърдо условие ли е на Москва, между другото? Според мен известно колебание има вече Путин.

 

До момента изглежда като нещо, което те са готови да отстояват. Аз се надявам, че има възможност в хода на разговорите да се стигне поне до разбирането, че разговори с режима на Асад трябва да се водят, но трябва да има контролиран политически преход, в края на който той да отстъпи. Защото няма как един човек, който е предизвикал гражданска война в собствената си държава, който е избил стотици хиляди от собствените си граждани, които благодарение на тази война или по вина на този конфликт милиони са вътрешно разселени и са със статут на бежанци в трети държави. Няма как тази власт и този човек повече да има легитимност. Затова той трябва да отговаря за това, което е свършил до момента, но в името на стабилността на района на Близкия Изток, и по принцип, в името на световната стабилност, трябва да се намери политическо решение. Ние и сега в момента говорим с Башар Асад като общност. Първо, през специалния пратеник на ООН Стефан Денестура, вие знаете, и второ знаете, че имаше т.нар. „процес Женева 2“, има си Женевско комюнике, в рамките на което този политически процес може да се придвижи напред. Но докато бива възприемана цялата опозиция на Башар Асад като терористи, ако биват маркирани по този начин хората, които са всъщност, негова опозиция, част от тях дори светска опозиция, не може да се води смислен разговор.

 

Притесненията на света са, на тези хора, които наблюдават процесите не от сега, а от години наред са, че 5-те държави-членки на Съвета за сигурност на ООН воюват едновременно, и те не могат да се съберат, да напишат един текст, който може би е близо до това, което вие казахте преди малко – с дадени политически цели, които да бъдат поставени, с дадена военна стратегия, която да бъде реализирана. И това прави впечатление. Между другото, аз ще ви прочета какво е написал Збигнев Бжежински, който знаем, че все пак е един от големите експерти в световната политика. Той казва, той се връща още по-назад във времето: Всички знаем как е започнала Първата световна война. Отделните актове на насилие във своята съвкупност са задействали необратимите военни действия, с които е отсъствала общата стратегическа линия, а целите са били неясни. Останалото е история, казва Бжежински. Тоест, трябва по някакъв начин политиците – не знам дали четат история, според мен не четат достатъчно, но при всички положения, в дадения случай компромис може да бъде постигнат. Убеден съм, че е така. Сигурно и вие сте съгласен.

 

 

Със сигурност може. И ние още в самото начало, след началото на конфликта в Украйна, ние казахме следното, че Украйна е един проблем, но и там трябва да сме много твърди и да действаме по начина, по който действаме и до момента. Но каналите за комуникация с Русия трябва да останат отворени по отношение специално на две неща: първо, постигана не споразумение с Иран, което вече се случи – и Русия там имаше своята конструктивна роля, и по отношение решаване на проблема в Сирия. Може да стане. И аз се надявам, че ще стигне до договорка, но няма как това да стане, пак повтарям, през налагане на предварителни условия и едностранни действия. Защото вие знаете сега в момента въздушни удари, когато не са координирани, може да се получи сблъсък абсолютно нежелан.

 

То даже едва ли не се е получило, защото руски военни самолети са прелетели през въздушното пространство на Турция…

Точно така, прелетяха над въздушното пространство на Турция и това е огромен проблем.

 

Което е опасно.

 

Постоянните представители на НАТО се събират днес, за да обсъждат точно този проблем. Т.е. не може да се позволява такива инциденти да се случват в бъдеще. Затова трябва координация. Разбира се, има вече някаква начална фаза на координираност по отношение на полетите, но и трябва да се каже следното: целта трябва да е „Ислямска държава“, а не умерената сирийска опозиция. Т.е. териториите, контролирани от умерената сирийска опозиция, не могат да бъдат цел, защото там „Ислямска държава“ няма или радикални групировки няма. Трябва да е много ясно срещу кого се води битката, а не да се създаде ситуация, в която да се радикализира и другата част, и частта, която е умерена в момента, и да се създаде още по-голям конфликт, генериращ още по-големи миграционни потоци.

 

Добре. Това, което говорят вече европейските лидери – като че ли клонят и са почти готови да кажат, че е възможна една подобна сухопътна операция в Сирия. Като слушам Ангела Меркел в последните дни, сега не го казва едно към едно, но горе-долу това е контекстът на нейните послания. Смятате ли, че тази сухопътна операция може да бъде нещо, около което да се обединят великите сили?

 

Първо, от самото начало е ясно, че само с въздушни удари няма да стане. Няма как да контролираш една територия без там да има хора, които ефективно да я контролират. Големият проблем пред нас до момента е бил кой точно ще влезе. Вашингтон не желае да го прави, тъй като през цялото време е обвиняван за интервенциите си в Близкия изток и до момента седи настрана от идеята за собствени сили и сухопътни сили от територията на Сирия. Европейският съюз също има много големи резерви по темата. Затова ние отдавна сме казали, че държавите от региона трябва да поемат тази отговорност, да се стигне до ясното разбиране в региона, че „Ислямска държава“ е заплаха за всички ни, и то първо и предимно за държавите от региона. И те трябва да се справят с тази ситуация, техни трябва да бъдат обединените усилия по отношение на сухопътна операция. Тя, разбира се, трябва да бъде гарантирана и осигурена през международни рамки и санкции, но такъв трябва да е и подходът. И до момента даже въздушните удари на анти-ИДИЛ коалицията, която беше създадена преди година, са подпомагали например кюрдските милиции, които се бият срещу „Ислямска държава“ или умерената сирийска опозиция, която се бие също. Тя се бие на два фронта – веднъж срещу армията на Башар Асад и втори път срещу „Ислямска държава“. Между другото, режимът на Башар Асад умишлено много дълго време изобщо не употребяваше никакви усилия да се бие срещу „Ислямска държава“, за да може да предизвика точно този двоен ефект – умерената сирийска опозиция да бъде притискана на два фронта.

 

И Европа да бъде притисната с бежанците. Кажете сега, според вас…

 

Това беше ефект.

 

Да, това е ефект, обаче много сериозен за цяла Европа.

 

Много сериозен, безспорно.

 

 

Сега последните данни, които постъпват – че не 700 000, а може би 1 милион ще бъда бежанците до края само на тази година. По-голямата част от тях ще отидат в Германия. Възможно ли е според вас, като слушате вашите колеги дипломати от Европейския съюз, тази криза да бъде регулирана? Има ли сили Европейският съюз да регулира така, че хем хуманността и ценностите да бъдат спазени, хем да бъде запазена все пак и цивилизацията, и християнството на територията на Европа?

 

Разбира се, че може. Само трябва да престанем да си говорим за квоти. От една страна, разбира се, фокусът ни трябва да бъде решаването на кризата в Сирия. И аз ще каже още веднъж – териториалната цялост на Сирия трябва да бъде запазена. Второ – ИДИЛ трябва да бъде елиминиран, унищожене, „Ислямска държава“. И трето – трябва да се намери начин за постепенен контролиран политически преход. Това е по отношение на Сирия.

 

На място.

 

На място. След което бежанските потоци и увеличените бежански вълни, които идват от Европа, идват предимно в последно време от лагерите в Йордания и в Ливан. Това са хора, избягали преди повече от три години, ако не и малко повече, които избягаха от режима на Асад, които избягаха от гражданската война. Те вече в продължение на години тези хора не виждат опция Асад да си тръгне и затова търсят други възможности и тръгват към Европа. Ето затова казвам, че ако Асад остане, това ще има две много важни последствия за света като цяло. Миграционната вълна няма да спре…

 

Ще продължи и никой няма да се върне в Сирия.

 

Ще продължи, никой няма да се върне в Сирия. И второ – това ще бъде знак към всеки един друг диктатор, че има кой да го защити и че каквито и престъпления да извърши срещу собствения си народ, може да остане на власт.

 

Добре, кажете…

 

Това е голям проблем. А бежанската криза и Европа… Трябва да се направят няколко неща. Ние имаме много ясна позиция по темата и…

 

Да, българската позиция?

 

Съвсем скоро дори ще има писмо до всички министър-председатели в рамките на Европейския съюз.

 

Писмо от кого?

 

Писмо от нашия министър-председател.

 

Разбирам.

 

В което българската позиция е ясно очертана и ще оформи и европейската такава до голяма степен, ако се постигне съгласие. Зависи по кои точки ще се постигне съгласие. Но първо, това, което трябва да направим, и цяла Европа трябва да направи, е да финансираме бежански лагери и центрове извън рамките на Европейския съюз, т.е. да бъдат създадени условия, за да може тези хора…

 

В самата Сирия може би.

 

В самата Сирия…

 

На границата с Турция.

 

Това е спор, който се води – дали може да има зона за сигурност там или не. Разбира се, това е въпрос на решение и дебат. Има държави, които не са склонни да подкрепят такова решение. Но и това е все още отворена опция. Но така или иначе, самата Турция вече има повече от 2 милиона бежанци на своя територия. Похарчила е повече от 5 милиарда евро до момента. Европейският съюз е длъжен да помогне на Турция в това отношение, както и на Ливан, както и на Йордания. Трябва да се създават такива условия. Второ – тежка битка, много сериозна битка с нелегалния трафик на хора. Защото част от хората, които влизат в Европа, не са никакви бежанци, те са нелегални имигранти.

 

Те са си имигранти, да.

 

Икономически имигранти. Трябва да започне да се прави тази разлика, защото икономическата миграция предизвиква, създава проблеми на самите бежанци, които са хора в нужда, които имат нужда от помощ и на които ние дължим някакъв тип солидарност. Но в същия момент икономическата миграция създава неприятни прецеденти и усещане за това, че има и друг вид процес, който… Затова тази разлика трябва да се прави. И да започнат да се изпълняват споразуменията за реадмисия с трети държави, като те трябва да бъдат свързани с финансовата помощ, която Европейският съюз оказва на тези държави. Т.е. колкото по-добре се спазва споразумението за реадмисия, толкова повече финансова помощ. И обратно – ако не се изпълняват споразуменията за реадмисия, т.е. за връщане на хора, се прекратява финансовата помощ или се редуцира. Това от друга страна. Разбира се, трябва да променим и Дъблинския регламент, който е приеман в съвсем други условия, друго време, той е неадекватен в момента.

 

Без да се има предвид сегашната ситуация.

 

Точно така. Регистрационни центрове могат да се правят също извън рамките на Европейския съюз. Гърция и Италия са изразили желание такива да има у тях, но те могат да бъдат организирани и в други държави, нечленки на Европейския съюз. И естествено, може да се изработи система за легална миграция. Т.е. извън рамките на Европейския съюз да има начин, по който легално да се приемат хора, който да демотивира… Т.е. целият този набор от мерки цели да демотивира движение на легалното придвижване през границите на държавите-членки на Европейския съюз.

 

Във всичко това, което казвате, може би една част – една част може да бъдe…

 

Има и много други.

 

… решена по време на посещението на президента Ердоган, който в момента е в Брюксел. Вие, докато бяхте в чужбина, следяхте ли тази драма или спор, свързана с българската авиация, с Военновъздушните сили?

 

Разбира се.

 

И възможността НАТО да охранява българското въздушно пространство? Имахме една анкета в петък – 66% от нашите зрители казаха, че това е неуместно като решение. Министърът на отбраната каза също, че няма да се стигне дотам.

 

Разбира се, значи първо, много говорене се генерира покрай това. В случая трябва да кажем ясно следното: не може да се възприема предлаганата промяна в Закона за отбраната и за въоръжените сили като идея, с която в един момент ние започваме да бъдем охранявани постоянно от натовски самолети. България ще си пази, както правото, така и задължението да се охранява сама, тоест, да отбранява сама въздушното си пространство. Но чл. 131 от Закона за отбраната и за въоръжените сили казва следното: Отбраната се осъществява от Българската армия или съвместно със съюзнически сили. Тоест, в случай на война – не дай си Боже, тогава се възползваме от чл. 5 от Вашингтонския договор и искаме помощ от нашите съюзници. Нонсенс е охраната да не може да бъде осъществявана по същия начин. Няма никакъв проблем да разширим периметъра на възможностите – сами ще си се пазим, ще си ремонтираме самолетите. Вие знаете, че в момента текат разговори с полската страна да поеме ремонта на нашите „МиГ-29“

 

И два двигателя под наем да дадат.

 

Не, те ще са безвъзмездно предоставени. Тези неща си текат и това ще се направи. Нашите самолети ще са годни да охраняват въздушното ни пространство. Но отварянето на опцията за съвместна охрана е: първо, възможност да се възползваме пълноценно от натовското си членство, второ, е в изпълнение на решения, които вече са взети на министрите на отбраната от февруари месец, трето, това го правят всички държави-членки на НАТО. Тоест, всяка една от държавите-членки на НАТО има такава опция, не е задължително да я използва, както за нас не е задължително да я използваме, но това е възможност, която отваря и разширява сигурността на българското небе. И това е сложна процедура. Това ще стане, когато ние го поискаме, когато усетим, че имаме нужда от това, а може и изобщо никога да не се случи.

 

Тоест, трябва да променим до голяма степен параметрите на нашия патриотизъм по отношение на въздушното ни пространство, въобще по отношение на охраната на държавата.

 

 

Разбира се. Ние сме държава-член на НАТО. За това няма абсолютно никакъв проблем. Зад нас стоят още 27 държави, аз съм го казвал това и преди, които оформят повече от 50% от БВП на света. Те са мощ, която стои зад България и гарантира сигурността й. И ние да не отворим опция да се възползваме при нужда, е меко казано несъстоятелно. Няма никакъв проблем в това да разширим параметрите. Не казвам, че ще се възползваме от тях – по-добре да си охраняваме сами въздушното пространство, правим всичко възможно за това. Правим разбира се, ще започнем и разговори за това да закупим модерни самолети, съвместими със стандартите на НАТО, по-добри. Но така или иначе тази опция трябва да бъде отворена и в това няма абсолютно никакъв проблем и трябва да се спре това спекулативно говорене, което според мен, преди местните избори цели само втвърдяването на нечии електорат. Нищо друго.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения