Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif22.09.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Нашата граница е много по-сигурна от границите на държавите в региона
27 Август 2015

Секциите в чужбина, които трябва да отворим, са прекалено много  и нашите опасения са, че в някои държави няма да има достатъчно интерес за гласуване, казва министърът на външните работи в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

В последните дни хиляди бежанци от Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка буквално заляха границата на съседните Македония и Сърбия. Двете страни повече решиха да не спират бежанците и започнаха да ги пускат при определени условия. Бежанският поток достигна и границата на Унгария, като оказа се, че все още изграждащата се стена не е особена пречка за тях. За проблемите с бежанците тук обещано вече е външният министър Даниел Митов. Добро утро.

Добро утро. Здравейте.

Изненада ли се Европа от това, което се случи миналата седмица в Македония и Сърбия?

Не бих казал, че Европа се е изненадала, Европа е наясно с тежкия проблем, който минава през бежанския натиск, и не само бежански – той е миграционен натиск, защото тук трябва да правим ясна разлика между факта, че има не само бежанци, идващи от региони, в които животът им е заплашен и те търсят в крайна сметка убежище. А има и икономически имигранти. Една голяма част от тях са такива и Европа трябва да започне много ясно да дефинира отношение към едните и към другите. Защото процедурите при единия и другия тип мигранти е различен. И тук трябва да кажем и нещо друго – ясно е, че този разговор ние го водим на ниво Европейски съвет много дълго време, само че мерките, които до момента бяха очертани, атакуват или очертават някакво справяне по-скоро с последствията, пораждащи проблема с миграционния натиск, отколкото самите причини за това. А причините са ясни – специално конфликта в Сирия, разрастващото се влияние на т.нар. „Ислямска държава (ИДИЛ) в Ирак и Леванта“ е основен генератор на бежански потоци. Там трябва да се насочат в крайна сметка вече усилията ни много по-сериозно. Прекалено дълго време мерките, които до момента се предприемат за борба с т.нар.  „Ислямска държава“, очевидно не дават желания ефект. Трябва при всички положения да се изгради нова стратегия и да се атакува точно този проблем. Защото ИДИЛ не само че продължава да съществува и се разраства, създава държавна архитектура – ние можем да я виждаме като варварска, можем да я виждаме като несъвместима с цивилизования свят, но така или иначе тя съществува. Безкрайно притеснителен е този факт и трябва да започва да се взимат мерки много по-различни от това, което правим в момента, като трябва да се включат и държавите от региона. Тоест, от Близкия Изток и Северна Африка, защото вие знаете, че и Либия в момента е в състояние на разпаднала се държавност. Затова освен да лекуваме последствията, трябва да атакуваме много по-сериозно и самия корен на проблема. Това, което можем още да направим на ниво Европейски съюз, е много по-ясно да започнем да си даваме сметка, че процедурно до момента не работим заедно и хомогенно, не работим така, че да сме наясно какви са ни задълженията по отношение на регистрацията на самите бежанци и икономически мигранти. Това разграничение е много важно и трябва да започне да се прави. По отношение на споразуменията реадмисия трябва да започнем много по-сериозно да обръщаме внимание от държавите, от където идват всички тези хора, и тези, които са практически икономически мигранти, трябва да започнат да се репатрират, да се връщат обратно. Има такива споразумения с отделни държави, те трябва да започнат да се прилагат. С държавите, с които няма, трябва да сключат възможно най-бързо. Трябва да се достигне до много по-ясна дефиниция за сигурни държави, през които тези хора преминават.

Много трудно обаче се прави тази разлика между икономически мигранти и бежанци, особено когато те са без документи – по никакъв начин не може да се докаже от коя част на света идват.

Така или иначе това трябва да се направи. И да се изградят ясни правила. Дъблинският регламент, който бе създаден в една много различна ситуация, в един много различен свят, вече започва да показва, че е загубил своята релевантност и адекватност. Трябва да се преразгледа и този регламент. Европа трябва да отговори на предизвикателствата на съвременния контекст. Няма как да продължаваме по същия начин. Затова са и призивите на канцлера Меркел, и нашият, разбира се. Ние тези неща ги говорим вече от доста дълго време. Ние сме взели мерки отдавна. Вие знаете, че нашата граница е много по-сигурна от границите на държавите в региона. Аз не мога да обвинявам никого, разбира се, но България си е дала сметка отдавна за потенциалните опасности и на какъвто и тежък миграционен натиск да са подложени нашите граници, ние сме реагирали вече, имаме сериозни аргументи да твърдим, че нашите граници са добре охранявани и ние изпълняваме задълженията си много отговорно като външна граница на Европейския съюз.

Точно тук идва и следващият въпрос. Ние сме доста адекватни по отношение на бежанците, и то не от сега, а от доста време насам. Македонците обаче много трудно се справиха с това. На какво се дължи – на вътрешнополитически разногласия там, в страната и доказване на сила, мощност и т.н. от страна на управляващите или наистина липса на адекватно поведение и непознаване на международната политика?

Не бих тръгнал да обвинявам когото и да било нито Гърция, нито Република Македония, поради простата причина, че подобен наплив от хора в един момент беше неочакван за македонските власти, както и за всички останали по пътя на миграционния поток, който е насочен на Запад и на Север.

Обаче е как България знаят, а Македония не?

Знаете ли, ние се занимаваме с това отдавна и е ясно, че Република Македония и нейната територия беше използвана като маршрут за преминаване на бежанци.

Да, транзитна зона беше.

Транзитна зона безспорно, но никога Република Македония до момента не се беше изправила пред такъв огромен брой от хора, които изведнъж да се появят на нейната граница. Това в един момент породи определен проблем. И трябва в общи линии региона да започне да се интегрира в това отношение. Ние бяхме в понеделник, вие знаете, на посещение в Скопие, разговаряхме с македонския министър Поповски и с албанския министър Бушати по темата. И двете страни – и Република Македония, и Албания имат своят стремеж един ден да станат членове на Европейския съюз, но от сега ние трябва да направим всички усилия така че да интегрираме региона и методите си и усилията си в посока справяне с предизвикателства от общ характер.

Адекватни ли бяха мерките на македонците в това отношение – армия, сълзотворен газ?

Те очевидно са реагирали така, както са намерили за подходящо в случая. Разбира се, сигурно е могло да реагират и по-добре. Няма как да хвърляме обаче обвинения върху тях – опитали са се да направят това, което са могли. Ние ще се опитаме по всякакъв начин да им окажем съдействие, както в рамките на Европейския съюз, така и по двустранна линия. Защото знаете, когато има проблем при съседа ти, в един момент този проблем може да се прехвърли и при теб. Ние не можем да игнорираме факта, че нашите съседи имат определен проблем и трябва да се стремим да им помагаме всячески. Това е и в наш национален интерес.

Другите съседи, за които по-малко се говори – сърбите, те си предоставиха територията директно от първия ден за транзитна зона. Това ли беше по-добрият вариант? И крие ли някаква опасност тяхното решение?

Не зная до каква степен сръбските власти са оценили ситуация, но така или иначе, те са наясно, че миграционният поток не цели да се задържи при тях. Както казахме и преди малко – целта е западноевропейските държави и северните такива. Така че сигурно нашите сръбски съседи са наясно с това. Плюс това те имат своите задължения по отношение на бежанците. Те са част от конвенциите, от които е част и България и всички европейски държави. Така че ние сме наясно, и аз ще го повторя още веднъж – целият регион трябва да започне да работи като едно в случая. Интеграционните европейски процеси минават през точно такъв синхрон в действията, когато говорим за общи предизвикателства. Това беше и част от целите при посещението в Република Македония. Аз тук ще спомена и нещо друго – това беше първата такава тристранна среща от 2001 г. насам, което е доста странно бих казал. Нашите държави са прекалено близки, ние сме част от едно общо пространство и тепърва ще ставаме все по-взаимосвързани, и затова е редно да се срещаме много по-често, да работим заедно, да показваме, че можем да решаваме проблемите си сами, а не Балканите да са гледани през цялото време като регион на нестабилност и на държави, които подхождат с недоверие една към друга през цялото време. Така че това е важно да се отбележи. От друга страна, договорът за добросъседство беше голяма част от нашия разговор. На България този договор й е безкрайно необходим, тъй като това ще сложи отношенията ни с Македония на съвсем друга основа, ще създаде условия за преодоляване на натрупани през годините проблеми. А това е важно и за Македония, която трябва да покаже, че по пътя на европейското си членство има волята да поддържа добросъседски отношения на равноправна основа със своите съседи. И разбира се, поставили сме въпроси от двустранния дневен ред, като например възстановяването на български войнишки паметници в Република Македония. Това е безкрайно важно и също един знак затова, че когато правителството в Скопие се ангажира с такова нещо, то е знак към България, знак за добронамереност.

За да приключим темата с бежанците, вчера много остро реагирахте на въпрос на журналисти дали ще стреля по бежанци на нашата граница. Защо обаче се наложи Гранична полиция да бъде подпомогната от военните и от какво се страхува държавата ни?

Първо, самият въпрос беше абсурден. Ясно е, че никой не възнамерява да стреля по когото и да било.

Но Валери Симеонов преди малко беше категоричен, че трябва да се стреля.

Валери Симеонов – няма да коментирам в случая дали трябва да се стреля или не. Това си е някакво негово мнение. Но никой нито има намерение, нито това е минавало през главата на когото и да било. Аз за това бях толкова изненадан, защото по никакъв начин това не може да се обсъжда дори, от една страна. От друга, знаем, че за да се охраняват сериозно границите ни, която и да е граница, при такъв засилен миграционен натиск, са нужни хора. В случая, когато на българо-турската граница има сериозно присъствие на хора от Гранична полиция и там нещата са построени така, че да работят, но това отнема голяма част от ресурса на Министерство на вътрешните работи, в един момент, когато се появи кризисна ситуация съвсем нормално е Българската армия да подкрепи наблюдението на границата и охраната на границата. Това нищо повече не означава. Българските военнослужещи нямат никакви права по задържане на преминаващи хора. Те просто наблюдават и охраняват съвместно с Гранична полиция. Там е изпратена най-леката възможно транспортна бронирана техника – това са до 25 военнослужещи по мое мнение. Така че няма някакво тежко присъствие и намерение да правим нещо повече от това да осигурим адекватно наблюдение на границата ни. Това е в защита на националния интерес на българската държава, в защита на външната граница на Европейския съюз, в защита на сигурността на българските граждани.

Другите вълнения около Външното министерство са свързани с предстоящия референдум. Знаем, българите в чужбина няма как да гласуват на местния вот, но пък имат право да се включат в референдума. Кои са най-очакваните затруднения, които вижда министерството при провеждането на този вот?

Аз и вчера имах възможност да кажа по време на заседанието на Министерски съвет и след това на всички колеги журналисти, няколко от проблемите, които виждаме ние, когато става въпрос за организацията на референдума в чужбина. Знаете, че отпадна ограничението референдуми да се провеждат само на територията на Република България. И в един момент ние попадаме под юрисдикцията на Изборния кодекс и трябва да изпълняваме написаното там. Секциите, които трябва да се отворят, са прекалено голям брой и нашите опасения са, че в някои държави в определени случаи няма да има достатъчно интерес. Тоест, ние ще трябва да отворим секционни избирателни комисии (СИК), в които няма да дойде практически никой.

Защо?

Защото няма заявен до момента интерес. То си има процедура, през която се минава – заявява се съответния интерес за отваряне на секции и за участие в изборния процес. До момента няма такъв заявен в много голяма част от секциите, които обикновено се отварят по време на парламентарни и президентски избори. Това може да се промени. Работим тясно с Централната избирателна комисия (ЦИК) по решаване на този проблем и да видим дали е възможно по някакъв начин да направим така, щото структурата на СИК в чужбина да съответства на активността и на интереса на българските гражданите, живеещи в чужбина по-скоро. Това от една страна.

Притеснението е, че липсват желаещи да участват в тези СИК.

Точно така. От друга страна, имаме проблем с попълването на самите СИК. Тоест, на последните парламентарни избори на нас ни се наложи да апелираме към всички институции в държавата и да помолим хора от държавната администрация във всички министерства да се включат в организацията и в участието в СИК в различни държави. 388 от тях бяха командировани, около 600 беше общият брой на хората, които се включиха от държавната администрация.

Разликата обаче с тези избори е, че имат право да гласуват там, но на референдума няма да могат да ползват правото си на местен вот.

Точно така. Проблемът е точно този конфликт между конституционното им право да гласуват за местни избори и това, че в чужбина няма как да го направят. Затова и тук работим естествено с ЦИК, за да можем да решим и този проблем. Аз и вчера го направих, и днес ще го направя отново ще използвам ефира, за да призова политическите партии, участващи в изборния процес, и специално парламентарно представените, да попълнят своите квоти в СИК в чужбина, доколкото им е възможно. Това до голяма степен ще разтовари, някак си ще намали тежестта върху администрации. Това е от полза и на самите политически партии. Така че аз ще се срещна с всички. Разбира се, отново ще имаме възможност да разговаряме с тях. Но това е безкрайно необходимо.

Въпросът за референдума е свързан с електронното гласуване. Това е именно нещо, които много вълнува хората, живеещи извън територията на страната. Очаквате ли именно гласовете на хората, живеещи извън България, да преобърнат резултата на този референдум?

Аз не мога да направя такава оценка. Не съм виждал социологии по темата, за да мога да сравнявам цифри. За мен електронното гласуване е нещо, което е съвсем нормална част от бъдещето на изборния процес, хайде така да го кажем. Съвсем нормално е и категорично смятам, че голяма част от хората в България симпатизират на един такъв избор. А и българските граждани, живеещи в чужбина, съвсем нормално е те също да очакват развитие по този въпрос поради простата причина, че това ще им даде много по-голям достъп до изборния процес в България.

И гласът й след това да бъде чут.

Точно така.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Екатерина Захариева: Неизменната външна политика на България е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС
01 Септември 2017

Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

trans.gif
Николай Нанков: Ще намерим баланса в строежа на „Струма”
01 Септември 2017

Всеки ден забавяне увеличава жертвите от катастрофи, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството, в. „Стандарт”

trans.gif
Екатерина Захариева: Около 14 000 българи ще бъдат засегнати от промяната на Директивата за командироването на работници в ЕС
28 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения