Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif19.08.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: До момента никой не е искал ангажиране на България с финансови средства за Гърция
17 Юли 2015

Интервю на вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика за предаването „Денят започва“ по БНТ

Започваме големия разговор за европейските пари. След това „OXI“, което се появи във вчерашната преса, казано от Бойко Борисов и разбира се, разчетено по този начин от колегите във вестниците. Томислав Дончев във вашето студио – вицепремиер. Добро утро.

 

Здравейте.

 

Едно голямо неразбиране усещаме ние в българските политици от няколко дни – ще дава ли България пари за Гърция или няма да дава? Въпреки че вчера с Огнян Златев си говорихме за това, че никой не ни е искал пари, че да ги даваме. Става въпрос за пари, които вече са натрупани в бюджета на Европейския съюз. Няма да ги вадим тепърва от държавния бюджет, нали така?

 

Ако искате кратък отговор…

 

Не, дайте дълъг.

 

Превеждайки „OXI“ – той ще бъде „Не“. Това е краткият отговор. Може да направим по-детайлен анализ на ситуацията. До момента никой не е искал и не посмял да иска ангажиране на България с финансови средства. В момента има предложения да се ползват средства от т.нар. „стар фонд“ – това е европейския Фонд за финансова стабилност, където има останали малко над 13 млрд. евро. Каква е причината да искат да се ползват средства от стария фонд, а не от новия, в който има над 700 млрд. евро? Разликата за каквито и да е суми от новия фонд са необходими определени процедури в държавите-членки, включително и ратификация през парламентите, което отнема време. И за т.нар. „мостов заем“, който определено е необходим на Гърция да се събуди, да се съживи, особено след банковата криза, е необходим такъв ликвиден ресурс. Никой не е искал от България да се ангажира с допълнителни средства. И ако поиска, ще получи отговор „Не“ – мога да ви обясня и защо. Ние не бихме били против да се ползва един или друг вече създаден и работещ европейски механизъм стига това да не означава натоварване на страните извън Еврозоната, специално на България, с допълнителни плащания, като за това има много причини. Първо, такава е позицията на правителството, което не е без значение. На второ място, никой не е в състояние да обясни на която и да е категория български граждани, че по някакъв начин трябва да се ангажира с допълнителни плащания – нито на пенсионер, нито на работещ в системата на МВР, нито в държавната администрация, нито в армията и т.н. Да, в Европейския съюз имаме солидарност. На първо място, солидарността предполага този, който е по-богат да помага на този, който е по-беден.

 

Така ли я разбираме ние?

 

Солидарността е това. Солидарността не е по-бедният да помага на по-богатия. Това не е солидарност, това е нещо друга, като не съм сигурен каква е правилната дума.

 

Това беше основното притеснение у нас.

 

Няма основания за подобно притеснение. Опитвам се да не обръщам внимание на разгарящите се понякога – къде балкански, къде политически емоции, защото е трудно да говориш с хладнокръвие по тази тема, когато от другата страна на границата заплашват населението си с „българизация“. Това звучи леко обидно.

 

Вие много лично го приехте.

 

Казах, че се опитвам да не обръщам внимание на това.

 

Не, като казвам „вие“ имам предвид българските политици, защото от българските политици прозвучаха какви ли не неща по отношение на Гърция. така че мисля, че съвсем достойно отвръщаме на удара.

 

Аз предлагам да не си разменяме удари. В момента е леко модерно да се развихрят, хайде да не казвам антигръцки, но настроения с негативен ракурс. Ние трябва да вземаме решения и да обясняваме нещата с доза хладнокръвие. И когато говорим за българизация, малко българизация не би попречила на южната ни съседка, и аз тук мога да ви говоря в числа. Дългът на Гърция отнесен към БВП, тоест това, което произвежда за една година е 180%. Вероятно след новия спасителен пакет би минал 200. Което означава, че гражданите в южната ни съседка са изхарчили всичко, което ще произведат 2 години напред.

 

С България как стои въпросът?

 

Дългът на България е под 30% от БВП. Тоест, България дължи това, което би произвела за 3 месеца и половина да кажем.

 

Малко произвеждаме, но и малък ни е дълга.

 

В този смисъл, малко българизация може би не би била излишна. Мога, играейки с числата, да ви дам и друг пример. Ако България беше взела толкова кредити колкото южната ни съседка, това означаваше ние да разполагаме или да бяхме похарчили едни 120 млрд. лева допълнителни. 120 млрд. лева. Искате ли да ги обърнете 120 млрд. лева в пътна, железопътна инфраструктура, социални плащания и т.н.?

 

Спекулацията с числата може да продължи.

 

Не, това не е спекулация.

 

Е, хубаво, но БВП на България е 5 пъти по-малък отколкото на Гърция.

 

Не е 5 пъти по-малък, грешите.

 

Е, как? Гледах го преди седмица.

 

Освен това, дайте си сметка, че има разлика в населението – малко над 7 милиона спрямо 11.

 

Въпросът е обаче, тези пари, които сега кредиторите дават на южната ни съседка, доколко според вас, ще стабилизират икономиката в Гърция? Защото много икономисти казват, че нещата ще се задълбочават като проблеми с кредите, които се дават, вместо икономиката да си вземе глътка въздух.

 

Има основания да бъда скептичен. Наред с това ми се иска да бъда оптимист. Третият спасителен пакет сам по себе си, само като спасителен пакет, не би имал ефект, ако не бъдат направени спешните промени или нарочно бягам от термина – има опасност да се изхаби, включително в България, ако не бъдат направени реформи. Проблемът с Гърция не са парите, които дължи. Те, разбира се, са проблемни и аз ще ви обясня защо. Защото като дължиш пари, някой от другата страна очаква да си ги вземе – такава е икономическата логика между частните субекти, включително и между държавите. Големият проблем е, че Гърция продължава да трупа дълг. Това е големият проблем. Когато някой е дал пари, включително и когато продължава да дава, има първо, икономически ефект, когато той не си получава парите, на второ място, да не забравяме, че това има развращаваш ефект – какво би се случило с европейския ред, с държавния ред и с икономическия ред, ако всеки не си връща кредита. Защото ако вие не си върнете кредита с жилището, какво ще се случи с ипотекирания ви апартамент?

 

Да, този проблем обаче, за кого е по-голям – за самите гърци, за тези, които дават кредита?

 

За всички.

 

А за нас би ли било проблем това?

 

Ние не веднъж сме коментирали какви са и какви биха могли да бъдат ефектите по отношение на България. България като страна, която не е част от Еврозоната, не е засегната някой от преките ефекти, включително не ни се налага да участва с финансиране за спасяване на южната ни съседка. Но по отношение на България има чисто икономически ефект като съседна държава, свързана, включително със свързани икономики с Гърция. Ефект има. Има отрицателен ефект, разбира се. В интерес на истината има и положителни ефекти, които по никакъв начин не са повод за злорадство. Това, което съм изразявал като надежда, ако достигне до ситуация, където негативният ефект се уравнява с положителния.

 

Понеже вие сте експерт по европейските пари, има един интересен въпрос и се надявам, че ще можете да отговорите. В Гърция си имат, получават пари по европейски фондове по проекти.

 

Точно така.

 

Те обаче, повече се съфинансират от държавата, нали така, както при нас?

 

Не съвсем. Гърция ползва едно облекчение, именно заради бюджетните затруднения, които има. Нея първо й беше редуцирано съфинансирането в много по-малки стойности – на 5%. А последната информация, която имаме, че тя ще има възможност да не си съфинансира проектите.

 

Тоест, какво става с тези европейски пари, които гърците получават от фондовете?

 

Те не получават повече европейски пари. Нямат ангажимент към, примерно, всеки 8 евро, които получават, те да вадят 2 от бюджета допълнително. Парите, които получават, не са повече. Отпада ангажиментът им те да добавят пари от бюджета.

 

Е как така става? Пак не разбирам.

 

България получава, образно казано, 8 евро за строителство на магистрала. Да кажем, че парите са Кохезионния фонд. Ако продължим така образно, тя трябва да добави 2 евро към тях. тоест, България е длъжна, когато получава пари за магистрали да добавя малко или 20% от държавния бюджет. С това парите, които получава от Европа не стават по-малко. Тя има ангажимент да добавя, тоест, да демонстрира, че строителството на магистрали е важно и за държавния бюджет, и ние се ангажираме. И погледнато по-дългосрочен план се готвим, примерно след 15 години или след 10 – дай Боже, цялата тази тежка инфраструктура да я правим с национални проекти.

 

Така, а в Гърция?

 

В Гърция обяснено като временна ситуация поради товара в бюджета. Още преди години съфинансирането беше намалено до много ниски стойности – до 5%. Последната информация, която имам – това е новинарска информация, не съм чел промяна в документите – се коментираше пълно отпадане на съфинансирането.

 

Тоест, с тези пари, които дава Европа, с тях строят или правят съответните проекти.

 

Да, и не са длъжни да добавят. Това не означава, че парите са повече. Напротив, в интерес на истината, още първият път, когато няколко държави с бюджетни затруднения – това не беше само Гърция – беше преди 4 години, ако не ме лъже паметта, беше редуцирано съфинансирането. Ние още тогава възразихме с аргумент, че за държава, която провежда строга политика на бюджетна дисциплина не е по-лесно, от държавите, които имат бюджетни затруднения, да вади пари от бюджета. И тогава аз имах възможност да коментирам, включително и на съвет, че дано подобно решение е безпринципно. Това е така. Но обяснението е, че е временно, компромисно решение докато се намери ситуация. Продължавайки да търсим връзка между бюджетните пари и средствата от Европейския съюз е хубаво да припомним, че в новия регламент е предвидена възможността, ако една държава не спазва параметрите на дефицит, тоест, той ако той премине 3%, автоматично да й бъде спирано цялото европейско финансиране.

 

Като говорим обаче за ефектите върху българската икономика, оставяме европейските пари, които получават гърците, можем ли по някакъв начин да спечелим от тази ситуация, пак казвам – като препокриваме думата криза и възможност? Може ли кризата в Гърция да бъде възможност за българската икономика, според вас? Или поне в част от отраслите на тази икономика.

 

Аз не бих разчитал основен стимул за развитие на българската икономика да е кризата в Гърция.

 

Не, аз казвам, примерно гръцки инвеститори да идват у нас.

 

Това, което коментирах преди малко, че се надявам да има естествен буфер и негативният ефект – в крайна сметка, ние имаме експорт от 2.9 млрд. за Гърция годишно. Нормално е в такава ситуация експорта да пострада. Имаме данни за негативни ефекти, включително аз получавам информация от гръцки предприемачи, които работят в България. Факт е, че особено в години след кризата поне 6-7 000 компании са мигрирали в България заради по-стабилната политическа и банкова среда, заради по-изгодните данъци. Голяма част от тях обаче изнасят за Гърция това, което произвеждат, в което няма нищо лошо. Та като резултат от кризата в последните седмици на някои от тези предприятия им се налага да освобождават хора, защото експорта страда. В същото време имаме данни, че миграцията на компании към България ще продължи по причините, които описах преди малко. Надяваме се, както казах преди малко, негативите да бъдат смекчени от този прилив на нови инвестиции.

 

Ако излезем от темата „Гърция“ и се върнем у нас, понеже преди малко споменахте магистрали – вчера чух едно твърдение, че АМ „Струма“ е най-бавно строящата се на Стария континент – 15 км в рамките на 3 години. На какво се дължи цялото това забавяне? Пари има, проекти – има, в крайна сметка.

 

Не съм сигурен, че заемаме място в тази класация, ако изобщо съществува. Погледнато генерално, „Струма“ като съоръжение, това е безспорно приоритетна, с много голям трафик магистрала, и безспорно скъпа.

 

5 км на година са нищо.

 

Специално, ако коментираме е и най-скъпата и сложна инвестиция в Лот 3. Още преди членството на България в Европейския съюз е започнало изграждането на някои участъци. Най-скъпият и от техническа гледна точка най-предизвикателният участък е Лот 3. Надявам се в рамките на този програмен период, който тече, не надявам се – убеден съм, че той ще бъде завършен.

 

като говорим обаче, за европейски фондове в средата на годината, през лятото, кажете ни в каква кондиция са европейските пари към България? Какво има да получаваме до края на 2015 година? Има ли забавяния към някои от програмите?

 

Забавяне по програмите няма. Изобщо за забавяне не може да се говори. Но периодът е много усилен, в никакъв случай не е отпускарски. А и първо да говорим за стария програмен период. Грубо България разполага с 8 млрд. евро. До момента от тях са разплатени близо 6.8 млрд. евро. Тоест, до края на годината ние трябва да платим 1.2 млрд. евро грубо. От една страна числото изглежда предизвикателно, от друга страна до момента плащането на годишна база се движат според прогнозите. Дори имахме голяма оперативка с всички министерства преди 2 дни и всички са убедени, че ще обслужат плащания в максимален размер. Тоест, надявам се това се отрази, както обичат някои да се състезаваме с числа, в максимално голям процент усвоени средства в края на годината.

 

Знаят ли българските компании как да кандидатстват по този прословут План „Юнкер“ – инвестиционен?

 

Планът „Юнкер“ няма никаква връзка с европейските пари.

 

С фондовете – ясно, да. Това е следващият ми въпрос – щом нямаме проблем с европейските фондове, ги оставяме.

 

Е, хайде да добавим още нещо, защото ние коментирахме само стария програмен период.

 

Добре, за новия.

 

Ние, де факто в момента довършваме стария и се намираме в нов. Само правейки една ретроспекция – за около половин година, аз съм известен с пословичната си скромност, но все пак за половин година имаме одобрен целият пакет от оперативни програми плюс Програмата за развитие на селските райони. Отворени са първите схеми. Вече имаме приключена първата схема по „Иновация и конкурентоспособност“, по „Човешки ресурси“. Ще бъдат отворени и „Околна среда“ и „Райони в растеж“ и всички останали програми. Тоест, първата добра новина е, както беше поет ангажимент – 2015 година няма да бъде нулева и ще успеем да задвижим парите от новия програмен период поне една година по-рано. Второ, имаме някои добри иновации, така да кажа. Имах призив, ангажимент и инициатива да обърнем тенденцията и кандидатстването да бъде преимуществено по електронен път или изцяло по електронен път. Двете първи схеми – и по „Иновация и конкурентоспособност“, и по „Човешки ресурси“ са почти електронизирани, тоест, по едната схема все още имаме подаване на документи на хартия. Окуражени от добрите резултати, първите 800 проекта по „Иновация и конкурентоспособност“. Надявам се втората схема да няма каквато и да е обмяна на документи на хартия, което означава, че процесите са много евтини, по-прозрачни, по-проследими и т.н., което е една от мерките в този програмен период, научили повече неща вече, да можем да бъдем по-добри и да се движим по-бързо.

 

Супер. Кажете сега за Плана „Юнкер“. Това беше в рубриката „скромност“ всичко, което казахте. Давайте за Плана „Юнкер“

 

Не е важно за собственото ми самочувствие и политическо – всичко, което казах. Важно е по отношение на тези, които ползват парите, има нови възможности.

 

Ясно. Ние се радваме, че ни съобщихте добри новини.

 

Стигаме до Плана „Юнкер“. Първото, което трябва да направят всички, които проявяват интерес е, да не го бъркат с европейските пари, защото това не е безвъзмездно финансиране. Това не е грантово финансиране, където ако представиш добър проект, някой просто ще ти заради сметката, примерно, с 80% от разходите, които имаш. Планът има за цел да подпомага проекти със силен пазарен капацитет, проекти, които могат да генерират приходи, без значение дали проектът е публичен, частен или публично-частен. Едно от големите предизвикателства с Плана „Юнкер“ е именно адекватното разясняване на това, което казах, защото средата жужи от всякакви хора с добри идеи, които по принцип очакват безвъзмездно финансиране.

 

Не е ли ваша работа да го разясните?

 

А какво правим ние с вас в момента?

 

Добре.

 

В момента го разясняваме. На второ място, трябва да е ясно, че един подобен проект, за да търси финансиране трябва да е до определена степен зрял. Тоест, той да е снабден с анализ „Разходи-ползи“ – един предварителен анализ, който показва какви биха могли да бъдат икономическите ползи от проекта. Когато някой има такъв проект, снабден с анализи и „Разходи-ползи“, той е готов за представяне. Това може да се случи директно в службите на Комисията, може да стане през българското правителство. Между впрочем, водени именно от усещането, убеждението, че трябва повече информация, въпреки че правителството няма подобен ангажимент, но мисля че има подобна мисия. Ние ще положим усилия още следващите седмици и месеци да помислим за структура, която перманентно да предоставя информация, включително чрез живи срещи на всички, които имат идеи, които биха могли да бъдат финансиране, а аз съм убеден, че в България има много такива. Давам ви един конкретен пример – голяма част от проектите за нови мостове и съоръжения на река Дунав, според мен са чудесни проекти, които могат да бъдат финансирани от Плана „Юнкер“ по една проста причина – всички те трябва да генерират приходи, за всички тях е предвидено да се събира такса за преминаване, което означава, че те имат възможност да генерират приходи, които до голяма степен – може би не напълно да избиваме – казвам на битов език – разходите, които са направени за съоръжението.

 

Добре, чакаме добри новини по тази тема. Да видим колко компании наистина ще успеят да кандидатстват и съответно да представят успешни проекти. Давайте обаче да си поговорим малко за съдебната реформа.

 

Добре – съдебна реформа, без да претендирам, че съм специалист в съдебната реформа.

 

Хич няма да ви питаме като специалист. Питаме ви като вицепремиер и като човек, който наблюдава публичните диалози, въобще дебата по тази тема. Видяхте и устния доклад, който дойде от Брюксел като послание.

 

При условие, че е устен – по-скоро го чухме.

 

Чухте го, да. Той дойде и чрез, вчера примерно и с Огнян Златев говорихме в нашето студио – посланията са ясни от Европа. Очакват от нас действия и последващи стъпки по съдебната реформа.

 

Точно така.

 

Има ли опасност тя да се забави заради парламента, заради политическо говорене и заради изборите, които предстоят?

 

Според мен съдебната реформа е отлагана толкова години, трудно се е събирал политически консенсус за нея, рядко е била толкова във фокуса не само на политическото, но и на общественото внимание, така че според мен, месец по-рано или месец по-късно не е основният въпрос. Основният въпрос е в правилната кройка. И ако обръщате внимание, а това ви е работата – обръщате внимание на дебата около темата, за мен основният спор не е кога – дали да бъде преди, дали да бъде след местните избори. Тук вероятно се търси някакъв политически знак, но той не е най-важният. Най-важно е какво да се прави? Защото една реформа, която се налага да я реформираме след половин година, е лоша реформа. И аз се надявам, защото тук диалогът не е само политически, а и професионален – в малкото време, което имаме след поставените амбициозни цели, да бъде намерена именно най-правилната кройка. Бях много доволен да чуя вчера от главния прокурор, че той има конкретни юридически, технически забележки по отношение на текстовете, че има конкретни решения как те да бъдат отстранени, което за мен е връщане на диалога, не само политически, но и професионален – там, където трябва да бъде.

 

Въпросът е обаче защо се губи – явно има два лагера или две виждания за това как да се реформира системата?

 

Сигурно отговорите са повече от един. Първо, от всяка реформа има недоволни, на първо място.

 

Кои са най-недолни според вас – магистрати, политици?

 

Сигурно има и от едните и от другите. Позволявам си да мисля, че има група и от трети лица, които са нито магистрати, нито политици, които са също недоволни. Ако говорим, че има дефекти на съдебната система, от тези дефекти се ползва някой – това не са само магистрати, не са само политици. Сигурно има и други. Но да си дадем сметка, че в политическата ситуация, в която се намираме – толкова много партии в парламента, по силата на къде естествен, къде понякога вредният стремеж всеки да бъде гласовит и различен, всяко нещо, включително и всяка реформа като нещо, което привлича общественото внимание, се обговарят – понякога по-шумно, отколкото трябва.

 

Вчера си говорихме с Радан Кънев за политическото доверие. Вие вярвате ли, че ДПС ще удържат на думата си и ще са готови да подкрепят реформата след изборите?

 

Надявам се.

 

Понеже сте в много сложна конфигурация в управлението, трябва да си вярвате, за да управлявате.

 

ДПС не участват в управлението.

 

Не, но ще участват в гласуването, евентуално.

 

Надявам се политическата среда, за разлика от период преди година, малко повече да се е променила, и когато някой е поел ангажимент или е обещал, въпреки че е политика, знаем, че хората традиционно се отнасят към обещанията на политиците, това да означава нещо. И после, когато говорим за реформи, не само за съдебната, според мен няма по-добър знак, ако дадена реформа – здравна, правна реформа, недейте забравя образованието – аз твърдя, че там има поне толкова нужда от реформи, колкото в здравеопазването и съдебната система, това не е само реформа на една или друга партия, това не е само реформата на управляващите. Няма по-добър знак от това, те да бъдат подкрепени от колкото може повече народни представители от различни политически сили. Защото една промяна, една реформа, една нова система, тя не се гради само за 3 години в рамките на мандата, тя би трябвало да работи следващите 20 или 15 години. Така че всички опити да се генерира консенсус отвъд, надполитически, за мен са изключително полезни.

 

Като излезем от парламента и се разходим малко, понеже предстоят местни избори, вие как ще участвате в подготовката, ще имате ли преки ангажименти към предизборната кампания? Въобще ГЕРБ в каква кондиция е няколко месеца преди местния вот?

 

На първо място нямам планове да участвам в местните избори, да се кандидатирам за кмет.

 

Това е ясно. Въпросът е на политическо ниво?  А не ви ли липсва това?

 

Това е една от най-истинските работи, които съм работил. Като политическа работа е чудесно да имаш добра идея, да събереш подкрепа, да намериш финансирани, да я реализираш, и всички веднага след това да са доволни от това, което си направил. Много истинска работа, много истинска, много теренна. Някои добри рефлекси, които съм научил оттогава, използвам и до ден днешен. Но въпреки, че местните избори вдигат градуса на политическите емоции. Голямото предизвикателство – имаме правителство, имаме министри, които са политически фигури – това е безспорно. Но не можем да си позволим поради местните избори, примерно, не можем да си позволим да бъде забавен темпа на работата на правителството, защото някой е имал филиации и емоции към местните избори. Не, по-скоро плановете са към момента всеки да си върши работата. Тоест, кметове, общински съветници да участват в кампанията. Правителството работи, парламента също.

 

На места обаче ще се конкурирате с Реформаторския блок, ще влизате в различни битки.

 

Нима има нещо лошо в конкуренцията?

 

Няма ли да забави това работата на правителството и общата работа на национално ниво?

 

Не, не мисля. Обясних защо. Имаше коментар – от устата на премиера всеки коментар може да се формулира като задача –министрите по време на кампанията за местните избори, да си гледат министерствата и да не се занимават с кампании.

 

Радан Кънев каза вчера, че много малки общини ще имат кметове от Реформаторския блок, и така надхвърли един залог към ГЕРБ, и каза, че въпреки общата картина, която ще показва победа на ГЕРБ в големите общини, Реформаторите ще получат не малко малки и общински съветници и кметове.

 

Пожелавам им успех на колегите от Реформаторския блок. Точни сметки ще имаме възможност да коментираме, включително не защо с вас на следващия ден след местните избори.

 

Може ли два бързи коментари по теми, които според мен са важни за хората – за застраховките става дума, за задължителните застраховки при бедствия – ще ги има или няма да ги има?

 

Няма задължителни застраховки при бедствия. Имаше внесена една промяна от колегите от Министерството на финансите, която предполагаше един ред за подпомагане на лицата, които са загубили жилищата си, с две уточнения, че става дума само за социално слаби лице. И подпомагането или обезщетението – предпочитам термина „подпомагане“, е само на база данъчната оценка на имота. Тоест, ако някой счита, че това подпомагане е достатъчно е редно да погледне на база на каква основа плаща, включително и местни данъци. За всички останали нормалният вариант е застраховане. То не е задължително, но използвам повода да препоръчам на всички, които имат жилища, да ги застраховат. Разходът е минимален. Впоследствие, ако не дай си Боже, стане някоя беля, това е единственият сигурен вариант за пълно обезщетяване до стойността на жилището. Държавата има ангажимент да помогне на тези, които са в нужда, и които не са имали други шансове.

 

И само за финал да кажете няколко думи за съборените къщи в Гърмен – нещо, което не знам дали няма да видим като повторен сюжет преди местните избори. Политически ли е въпросът според вас, или социален? Само да кажем решението на Европейския съд за правата на човека, че препоръчват силно на България да не събарят повече такива къщи, защото хората няма къде да живеят.

 

Дебатът ни няма да бъде и разговорът по темата няма да бъде нито съдържателен, нито полезен, ако разсъждаваме за ситуацията само като моментна снимка. Има едни къщи, които имат заповеди за събаряне – те трябва да бъдат съборени, защото са незаконни. Те са незаконни като постройка, те са върху земя, върху която не може да има строителство, която е със статут на земеделска земя. Ако разсъждаваме само за ситуацията като моментна снимка, няма да си извадим необходимите изводи и няма да знаем как да не повтаряме поредицата от грешки, които е довела до тази ситуация. За да има там незаконно строителство е очевидно, че някой го е търпял, защото тези къщи няма как да изникнат като гъбки след дъжд за два дни.

 

То се знае кой го е.

 

Да не коментираме, допълнително, че имаме цяла поредица от правни услуги, включително издаване на лични карти за несъществуващи адреси на нивата. За мен това, което ни помага да намерим ориентир в ситуацията е единствено закона. Законът в България постановява, че законни постройки се събарят, включително и по причина, че незаконната постройка е опасна и вредна за тези, които я обитават. Хайде, освен всичко останало, да тръгнем и оттам. Разбира се, и община, и държава трябва да търсят всякакви варианти за социално или хуманитарно, ако щете, подпомагане за всички, включително и особено деца, болни хора, които са изведени от тези постройки.

 

Това обаче виждаме, че не се случва. Благодарим ви.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Все повече България се превръща от бюджетна към дестинация с качествен туристически продукт
12 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Красимир Вълчев: Ще предоставим повече средства на училищата, които са в по-малки и по-отдалечени населени места
10 Август 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: По казуса „Калиакра“ са заложени капани, няколко правителства са отлагали разрешаването му
09 Август 2017

Вицепремиерът по демографската и икономическата политика в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Над 3 300 000 чуждестранни туристи са посетили страната от началото на годината
09 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Издаването на паспортите с валидност 10 години ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани
08 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Заев постъпи далновидно, като подписа договора
07 Август 2017

Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

trans.gif
Екатерина Захариева: Липсата на свързаност пречи на страните от Балканите – трябват ни по-добри пътища, железопътна инфраструктура, газова и електрическа връзка
04 Август 2017

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за босненската държавна телевизия BHRT

trans.gif
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Екатерина Захариева: хората ще почувстват договора за добросъседство с Македония и чрез икономическите, и чрез културните измерения
03 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора
03 Август 2017

Още Гоце Делчев е прозрял, че на Балканите страдаме от синдрома „Колкото капи, толкова капитани”, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения