Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Божидар Лукарски: Няма как казусът „Гърция“ да не се отрази на българската икономика
08 Юли 2015

Министърът на икономиката в предаването „Още от деня“ по БТН

 

„Още от деня“ започваме с министъра на икономиката Божидар Лукарски. Той е лидер и на СДС – една от партиите в Реформаторския блок. Здравейте.

 

Добър вечер.

 

Спорихме добър ден ли е или добър вечер. Хайде, добър вечер.

 

По гръцки е добър ден още.

 

Да, защото не е залязло слънцето.

 

По български е добър вечер.

 

Преди да Ви питам по гръцки и какво се случва по гръцки, слушахме за Айн Ранд. Защо част от тези нейни твърдения, които много трудно могат да бъдат опровергани, въпреки това те са част последните 25 години в българската политическа и икономическа реалност. Не мислите ли?

 

То е факт, азбучни истини на Айн Ранд. Друг е въпросът, че ние трябва да проведем реформи, така че тези азбучни истини да си останат само азбучни истини, а бъдат приложения за нашата действителност.

 

Част от нашата икономика или политика. Обаче успешно ли го вършим? Засега май не.

 

Не е точно така. Не бих се съгласил с вас. Растежът и инвестициите и заключенията на западните инвеститори сочат нещо друго.

 

Добре. Имаме една интересна анкета – гръцката криза ще засили ли българската икономика? Аз очаквах, между другото, друг резултат. Само 27% от нашите зрители отговарят с „Да“. Останалите са скептично настроени и казват „Не“. Вашето мнение?

 

Нека да не бъдем крайни и да не минаваме от осанна до разпни го, нито да пляскаме доволно с ръце, нито да правим някакви гръцки трагедии от цялата работа. Преди всичко, преди да обсъждаме сценарии и хипотези, нека да изчакаме срещата на върха в неделя. Тя ще е изключително определяща. Няма как да не се отрази на българската икономика казусът с Гърция. Естествено, така са преценили и хората в Брюксел. И не случайно първоначално освен членовете на върха в Еврозоната, бяхме поканени и ние и румънците, а впоследствие решението беше преразгледано и на срещата ще присъстват представителите на всички страни-членки на Европейския съюз. Има най-различни сценарии, но нека да изчакаме решението. Има сценарии от излизане на Гърция от Еврозоната…

 

Да, те са три в общи линии.

 

Общо взето са три. Подготвяме се за всеки сценарии. Между другото, днес Министерство на икономиката изпрати своя анализ на Министерство на външните работи, така че да бъде подготвено нашето становище по казуса. От решение, което кредиторите отпускат средства на Гърция и тя поема ангажиментите за провеждане на реформи до излизане от Еврозоната – най-различни са. Ние се подготвяме за всеки. Но в крайна сметка, няма как нито да се правят някакви драми, че ще бъде изключително тежък удар за българската икономика, нито пък да казваме, да теглим чертата и да казваме: Случващото се в Гърция определено ще донесе позитиви за България и за българската икономика. Нещата са вързани. За нас е най-важно действително и Гърция като наш съсед и партньор в Европейския съюз да изглежда стабилно и Еврозоната за запази своята цялост.

 

А дали ще запази своята цялост?

 

Ще видим в неделя.

 

Вие лично мислили ли сте, че нещата ще се развият благоприятно за Гърция, нещо, което според мен, иска цяла Европа?

 

Аз се стремя нито да бъде прекален оптимист, нито да бъда – да бъда реалист. Както каза Жан-Клод Юнкер – най-простите решения наглед – разбира се, той визираше изваждането на Гърция от Еврозоната – не винаги довят в исторически план до най-добрите ефекти. Затова трябва да се мисли много внимателно. Нека да видим и Гърция какви ангажименти ще поеме, защото нещата от прословутото „охи“ досега се променят на всеки кръгъл час общо взето. Всички следим новините за Гърция.

 

Днес имат и те ултиматум. Започнаха и европейците да работят по българската схема с ултиматумите, защото до петък в 9.00 часа Гърция трябва да дадат своето предложение към кредиторите и към европейските страни, на които дължат пари. Така че чакаме петък 9.00 часа.

 

Което се подразбира предложението трябва да съдържа и ангажимент за реални реформи.

 

Иначе то няма смисъл.

 

Иначе става поредното от серия от такива гръцки предложения.

 

Добре, тези ултиматуми не са патент на Европа, а по-скоро на българския политически живот. Днес станахме свидетели на поредния ултиматум – Радан Кънев с ултиматум към Калфин и АБВ за Конституцията. Ако не подкрепят, реформаторите са готови, част от които сте и вие, да напуснат управлението, ако тази съдебна реформа с промените в Конституцията, не успее да мине в пленарна зала, както се очертава обаче засега. Вие как гледате на ултиматума?

 

Нека първо да кажа, че Радан не е казал точно това. Аз много внимателно четох думите му. Принципно, аз съм го казвал многократно – ултиматумът не е форма, не би следвало да бъде част от политическия живот и особено в управляващата коалиция да си говорим чрез ултиматуми – нещо, което дълго време правеше Патриотичният фронт, и слава Богу, че колегите…

 

Те в момента също имат ултиматум, но той е във ваканция, в тримесечна ваканция.

 

Той се преоформи в мониторинг. И това е точната дума. Но от друга страна мисля че АБВ като част от управляващата коалиция, като партия, която е подписала нашата програма, обща програма, която е залегнала в съдебната реформа, и като народни представители, които са гласували за стратегията на министър Христо Иванов, която включва и тази съдебна реформа, е хубаво наистина като част от тази коалиция да преосмислят своето отношение и да подкрепят съдебната реформа, нещо, за което те са декларирали в предишен период, че застават. Друг е въпросът, че за това не е виновен министър Калфин. Аз като част от този отбор, не мога да кажа нищо лошо за него – работи много добре. В никакъв случай към него персонално не би следвало да отправяме едни упреци.

Заместник-председател е на АБВ.

 

Така е, но не е единственият човек, който решава. Пак казвам – АБВ застанаха зад тази реформа и е последователно да продължат да застават зад него. Затова не е виновен единствено Калфин и не би следвало към него да отправяме ултиматуми.

Вие обаче сте юрист, добре познавате гилдията, познавате хората, познавате магистратите до голяма степен. Смятате ли, че съдебна реформа може да бъде постигната с това разделение, което наблюдаваме в момента – магистрати между магистрати, политици между политици? Между другото има едно интервю на Маргарита Попова, което преди малко бе публикувано в Агенция „Пик“, казвам го на зрителите, които имат желание да видят нейното мнение, вижте го и вие. Тя полива със студен душ министър Христо Иванов по отношение на неговите намерения, именно заради това, че той не е успял да постигне консенсус. Иначе тя няма нищо против разделянето на ВСС. Казва, че тя е започнала този период с подкомисии и комисии да ги разделя, прокурори със съдии и т.н. Но в крайна сметка нейната теза е – съдебна реформа се прави с общ консенсус и с общото усилие на всички магистрати и политици.

 

Всяка реформа се прави с общи усилия и с консенсус. Затова моят апел е не само към управляващата коалиция, като част от Реформаторския блок и към колегите от опозицията, наистина да погледнат като европейски мислещи политици и да подкрепят съдебната реформа. Защото нека да кажем, че разделянето на ВСС, с което се спекулира не е единственото нещо. Дали е добро или лошо, може всякакви лични мнения, като мнението на вицепрезидента, която аз много уважавам като юрист, да споменаваме. Но в крайна сметка това е само част от реформата и реформата визира много други неща. Това, което искаме да кажем ние като Реформаторски блок е, че трябва наистина да има консенсус от всички политически сили и да бъде подкрепена.

 

Добре. Трябва да има обаче консенсус в Реформаторския блок, може би и за местните избори. Нещо, което на този етап не ви се отдава. Съгласен ли сте?

 

Първо, ние тук си говорим… И с Радан си го говорехме. Радвам се, че имаме едно мнение по въпроса. Няма да обсъждаме проблемите на Реформаторския блок през преса, през медии. Ние си ги казваме нещата вътре, имаме си редовни заседания. Ще се изгладят нещата. За една коалиция винаги най-сложното действително са били местните избори, защото там се появяват на места различни кандидатури, всеки претендира, че е по-заслужил да бъде представителя на съответна коалиция в даденото населено място, община – голяма, малка. Затова аз предложих и виждам, че горе-долу се оформя някакъв консенсус между колегите, въпреки че официално предложението ми беше внесено вчера, за провеждане на местни избори по места, там, където имаме различни виждания кой, как и защо. Но това е въпрос, който все още…

 

Искате предварителни избори да направите в рамките на Реформаторския блок, така ли да ви разбирам?

 

В рамките на симпатизантите. Правили сме го. В историята на СДС имаме няколко такива примера, не са толкова сложни тези избори.

 

Това е американски модел.

 

Ако щете го наречете американски модел, аз го наричам „СДС-арски“.

 

Добре, обаче вие направихте една политическа стъпка, която изненада вашите съпартийци, може би изненада и вашите противници с това, че СДС подкрепи Иван Портних за кмет на град Варна, който е пък кандидатура на ГЕРБ.

 

СДС все още не е решило къде кой ще подкрепя.

 

Такава декларация дадохте.

 

Декларация аз не съм давал. Това е решение на местните структури на БЗНС и на СДС, но подчертавам това е решение на местните структури във Варна. Аз винаги съм бил за това да издигаме наши кандидати, силни. Факт е, че местните структури на СДС и БЗНС застават зад един кандидат. На другите партии застават зад други, независим кандидат, който пък от своя страна е казал, че не се нуждае от подкрепата на СДС. Ние в крайна сметка на никого не поставяме ултиматуми. Това са неща, които ще се изгладят и няма нужда да ги коментираме.

 

Възможно ли е това решение да се промени и изведнъж вие да издигнете, от името на Реформаторския блок, друга кандидатура, която СДС няма да подкрепи?

 

Винаги всичко е възможно. Нещата още са в начален стадий. Имаме да обсъждаме много работи тепърва. Има много места, на които имаме различни виждания. Но пак ви казвам – няма да ги коментираме пред пресата, ще стигнем до консенсус.

 

Не ги коментирайте, само ми кажете вие за какво ще работите? Ще работите ли за единна регистрация на Реформаторския блок?

 

Лично моето мнение е, че трябва да имаме единна регистрация. Разбира се, такива места пречат на единната регистрация и е много възможно да много места да не успеем да постигнем единна регистрация, поради факта, че имаме различни виждания за кандидатурите. Това няма да е в никакъв случай нещо фатално или края. Но личното мое мнение е, че би следвало да имаме обща регистрация.

 

Понеже цитирах едно интервю преди малко на Маргарита Попова в Агенция „Пик“, преди малко пък излезе интервю на премиера Бойко Борисов за Агенция „Тасс“, руската агенция, в което той казва: „Правим всичко възможно да нормализираме отношенията си с Русия.“ Обаче това, ако се случи, тази нормализация минава през вас, тоест през икономиката, през туризма, през възвръщане на позициите на България и Русия в тази част. Защото ние като любов, българо-руската любов тя си седи, ние си пеем руските песни и сме радостни и щастливи.

 

Като пием една руска водка, пеем и руски песни. Пък като пием сръбска водка, пеем сръбски песни. Българинът е такъв човек – широко скроен.

 

Съгласен съм, обаче ако минете сега по българското Черноморие ще видите, че руснаците ги няма.

 

Не е точно така, защото аз минах…

 

Видяхте ли ги?

 

Ами да. Днес си говорихме с колегата Ивелина Василева, която по принцип е от Бургас. Странно е, че руските туристи на северното Черноморие се усещат като присъствие, докато на южното Черноморие не е такъв случаят. Четох изказванията на колегата Ангелкова, където има отстъпление… Но се връщам на вашия въпрос - действително аз имах посещение в Москва.

 

То беше скоро.

 

Да, да, съвсем скоро беше. Отговорих и на депутатски питания миналия петък на парламентарния контрол. Една от задачите на правителството и моя задача в частност като министър на икономиката е да направя така, щото макрополитическите вълнения да не се отразят на традиционно добрите икономически отношения между България и Русия на стокооборота, на добрите търговски взаимоотношения. Същото е настроението и от руска страна. Мисля, че ще успеем да постигнем някакъв напредък, особено с провеждането тази година на Междуправителствената комисия по икономика и научно-техническо сътрудничество.

 

Къде – тук или в Москва?

 

Тук е следващото заседание. Следва да бъде тук като това събиране на тази Междуправителствена комисия не се е провеждало от 4 години.

 

А защо не се е провеждало от 4 години?

 

Не мога аз да отговоря на този въпрос, защото не съм бил тогава министър.

 

А има ли виновни ваши предшественици?

 

Не, не, виновни не е имало. Те, между другото, на експертно ниво са си работили колегите през цялото време. Но сега това, което се опитваме да направим заедно със заместник-министъра по икономическото развитие на Русия г-н Лихачов е да направим едни групи, насочени по сектори, в момента това се прави и да подготвим действително една добра почва за провеждането на това междуправителствено заседание. Обсъждаме въпроса дали ще бъде България, може да сменим домакинството, може да бъде и в Русия, така че това е най-малкият проблем.

 

Добре. Дано да има успех този форум. Понеже вие бяхте много навътре в драмата около цената на тока, дали ще върви нагоре, дали ще върви надолу. Сега да ви питам, днес изведнъж от КЕВР казаха, ако се приемат тези промени в Закона за енергетиката, токът можел да слезе надолу като цена. Това звучи ли ви нормално? Не е ли парадоксално от вдигане с 2-3 процента, сега изведнъж да сваляме цената?

 

Нека да бъдем коректни и да цитираме… Изказването на Иван Иванов е, че може да няма увеличение. Всъщност това, което правим ние и най-вече това, което правят вицепремиерът Дончев и министърът на енергетиката г-жа Петкова, може да се нарече една реформа в енергетиката.

 

Тя я обясни онзи ден тук в студиото, много добре я обясни.

 

Това, което мога да кажа е, че на този Съвет по енергийна сигурност, както ние го нарекохме и той днес се състоя, и както се шегувахме с Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“, след четвъртото събиране е институция и се институционализира като съвет, действително е така. Ние това, което правим, работодателски организации, правителство, синдикати и експерти е да дадем достатъчно аргументи на КЕВР за невдигане цената на тока. Радвам се, че това вече дава ефект и има такива изказвания на председателя на КЕВР в този аспект, и в тази насока. Нашата задача наистина е да направим ефективни промени в законодателството и в рамките на едномесечния срок, така, както ни е поставил премиера – до края на месец юли, да дадем достатъчно аргументи,законови и реформистки аргументи на КЕВР, така че да не се достигне до вдигане или поне не до драстичното, първоначално планирано вдигане цената на тока.

 

Още икономически въпроси да ви задам. Смятате ли наистина, че ако вдигнете прага на ДДС-то, това е идея на вашето министерство, на вашите експерти, на 100 хиляди лева, това ще осветли до голяма част българските производители или търговци?

 

Да, така смятаме.

 

Как го разбрахте?

 

Така показват нашите анализи. Те са анализи не само на министерството, за да не узурпирам авторството на тази идея. Това е по принцип част от програмата на Реформаторския блок като цяло. Не случайно има предложения на наши народни представители, които искат вдигане на прага на ДДС до 200 хиляди лева, каквито са и препоръките от ЕС. За нас и това се споделя от малкия и средния бизнес, прагът на ДДС поставен на 50 хиляди лева вкарва доста от фирмите от малкия и средния бизнес в т.нар. сива икономика. Нещо, срещу което ние искаме да се борим. Разбира се, събираемостта и идеите на финансовото министерство, понеже ние си говорим по този въпрос с министър Горанов, и на финансовата комисия, начело с нейния председател г-жа Стоянова, с която работим много добре, са малко по-различни. Надявам се да достигнем до някакъв консенсус, защото за нас това ще бъде една положителна мярка върху малките и средни предприятия. Нещо, което е част от първостепенните задачи на Министерство на икономиката.

 

Аз ви питам, защото нещата са двустранни. По този начин до голяма степен, може би ще се намали събираемостта на ДДС, може би ще се увеличи плащането на други данъци. Аз лично си мисля, че всеки един производител особено, той има сметка да бъде регистриран по ДДС. Защото той купува стоки, плаща ДДС, след което продава стоки, получава ДДС. Накрая и държавата печели.

 

Така е, но реалността показва, че много малки и средни предприятия, за да не се регистрират, разбиват дейността си, така че (не се разбира)…

 

Това е от незнание и от страх, според мен.

 

Практиката показва друго, но може да водим много спор по този въпрос.

 

Спорът е много дълбок.

 

Тези спорове или по-точно тези дебати ще ги оставим за нашата комуникация с г-жа Стоянова и г-н Горанов.

 

Смятате ли в съвсем близко време, може би през есента, действително да направите някои промени в този списък с дружества, които са забранени за приватизация. Имаме предвид да извадите някои от тях, да ги сложите на тезгяха.

 

Приватизацията е един процес, който не е еднозначен и се развива във времето. През цялото време следим ситуацията на различните дружества. Тя се промяна. Не е тайна и, че голяма част от меморандумите и от правните анализи, и финансовите анализи на дружествата не отразяват съвсем точно реалното състояние. Получаваме понякога от дружествата друга информация, какъвто е на пример случаят с „НИТИ – Казанлък“. Така че е много вероятно да извадим някои от забранителни списък или да вкараме в забранителния списък обратно, така че хипотези различни.

 

Но това предстои в даден момент.

 

Точно така.

 

Добре. Благодаря ви за това интервю.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения