Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.09.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Дори една много тежка криза на Гърция няма да повлияе на нашия банков сектор
30 Юни 2015

Министърът на външните работи в предаването „Денят започва“ по БНТ

 

В студиото вече е външният министър Даниел Митов, за да си говорим за ситуацията в Гърция, пък и не само.

 

Предупреждения дойдоха от външното ни министерство затова българите, които пътуват за Гърция да бъдат с пари в себе си кеш, заредени резервоари. Има ли нови предупреждения, които отправяте?

 

Засега не. Аз си мисля, че това е напълно достатъчно, а и откровено казано достатъчно притеснително. Истината е, че за нас Гърция е безкрайно важна като съсед и и като приятел. Ние се стремим да поддържаме приятелски отношения и така трябва да бъде. Никой не се радва от сложната обстановка покрай дълговата криза там. И всички се надяваме, че в крайна сметка разумно решение ще се намери. Истината е, обаче, че с референдуми дългове не се плащат. В крайна сметка трябва да се намери решение за излизане от тази криза. За нас, обаче, е по-важно да кажем ясно на българските граждани няколко неща. Именно това, че вече в продължение на години някак си България е успяла да се подготви за тази криза. От една страна, износът ни, постепенно бизнесът се пренасочи по отношение на своя износ. От друга страна, големите гръцки инвестиции в България вече са с друга марка.

 

Това се случва по естествен път.

 

Точно така, напоследък. И правителството предприе всички необходими мерки, така че да гарантира влоговете в гръцки банки, намиращи се в България. Там се работи с много сериозна ликвидност и банките бяха задължени да поддържат тази ликвидност и да я предоставят в Централната банка. Така че практически ние трябва да кажем на нашите си граждани, че една дори и много тежка криза, която не пожелаваме на Гърция, няма да повлияе на нашия банков сектор, който е стабилен и са взети всички необходими мерки, така че да бъде гарантирана неговата стабилност.

 

Евентуалната банкова криза обаче е нещо, което да кажем, може и да с случи в бъдещето. Сега обаче сме в разгара на сезона, туристическият. Много хора, някакви големи цифри гледам във вестниците – 248 милиона сме заделили за почивка в Гърция. Трябва ли да са притеснени българите и трябва ли да отменят резервации? Защото пък гърците казват „няма проблем, вие сте туристи, чужденци, можете да теглите колкото искате“.

 

Не бих отишъл до толкова далеч, че да всяваме паника, разбира се. Всеки един български гражданин има право да избере това къде да почива. Ако има допълнителни обстоятелства, които да налагат още по-сериозни предвиждания на личните планове на българите, които имат намерение да летуват в Гърция, ние ще предупредим своевременно, както предупредихме и вчера затова как е хубаво да се пътува в момента в Гърция.

 

Превантивни ли бяха тези предупреждения или наистина крият някакви опасности?

 

Превантивни бяха. Те са превантивни, в същия момент, разбира се, се базират на реални обстоятелства.

 

За практическите измерения на това, което се случва в Гърция, казвате България се готви и се подготвя отдавна. Готова ли е България, обаче, с външнополитическа позиция по темата с излизането от Еврозоната?

 

Значи, първо, ние трябва да влезем в Еврозоната.

 

Говорим за Гърция.

 

Това е ясно. Но да даваме съвети на някого дали да влиза или да излиза от Еврозоната…

 

Не. Говорим за позиция в случай, в който този въпрос бъде поставен на масата на европейските държави?

 

Това е въпрос, който първо, гръцките граждани ще решат през референдума, който се подготвя. Много хора казваха напоследък – „този референдум не е друго, а избор между еврото и драхмата“, т.е. има и тази теза, че евентуално Гърция би могла да излезе от еврозоната и това се говори от дълго време. Аз, обаче, не смятам че това е някакъв изход. Напротив. Ние държим да видим Еврозоната цяла, такава каквато е, стабилна.

 

Поне докато влезем, казвате.

 

Нашето влизане е въпрос на време и на преценка, и разбира се, на изпълнение на много критерии. Но е важно Еврозоната да бъде запазена такава, каквато е и Гърция да излезе от порочния кръг, в който в момента се върти. Ясно е, че те отстояват определени позиции, но пак казвам, когато са натрупани такива големи дългове, те трябва да се плащат. Няма как.

 

Един анекдот в последните дни се върти в социалните мрежи, може да сте попаднали на него, че положението в Гърция е драхматично. Доколко има драма в това, ако гърците наистина въведат драхмата, върнат тяхната национална валута и за нас, и за Европейския съюз като цяло?

 

За нас едва ли това ще е каквато и да било драма. Аз вече казах, че ние сме подготвени за подобна ситуация, т.е. нашата икономика и нашата банкова система е подготвена за подобен сценарий. По-скоро драмата ще бъде в Гърция. Това, обаче, е трудно да се предвиди какво точно ще се случи. Има много теории по тази тема. Аз не бих искал да влизам в подобни спекулации, защото всяко казано нещо си има своята стойност и влияе на определени процеси. Така че за нас е важно да се запази целостта на Еврозоната. За нас е важно Гърция да излезе от този тежък период на преговори и на дългови задължения, т.е. да се намери пътят, по който Гърция да излезе от дълговата криза или най-малкото да стане ясно какви реформи ще се справят, по какъв начин, за колко време, какви траншове и т.н., за да има яснота и да може да се върви напред.

 

Това кога, в понеделник ли ги очакваме като яснота?

 

Не. Аз мисля, че до референдума няма да има такава яснота.

 

В понеделника след него?

 

Да. Точно така.

 

Доколко това, което се случва през последните дни като ускоряване на процесите в Гърция, може да доведе до по-сериозни политически сътресения в Европейския съюз?

 

Сътресенията са безспорни. Т.е. ако най-неблагоприятните сценарии се реализират е ясно, че едно известно време, аз мисля че това ще е достатъчно кратко, Еврозоната ще има период на нестабилност и доверието вътре в Еврозоната ще бъде разклатено. Но така или иначе държавите, които са членки на Еврозоната са достатъчно икономически мощни и стабилни, за да могат да върнат това доверие бързо. Проблемът ще дойде в Гърция, ако тя изпадне в неплатежоспособност в дефолт и се тръгне на по-тежки сценарии. Аз не мога да предвидя какво ще се случи. Това е ясно. А и не ми е работа. Но пак ще кажа, за нас е важно Гърция като наш съсед да бъде стабилна и да има, да надделее разумът в крайна сметка.

 

Изкушавам се да Ви питам за оценка на външнополитическите ходове, които виждаме, че много атрактивно се отразяват от световните медии, от страна на Ципрас, защото критиките в момента основно са към него? Може би не е много дипломатично, но със сигурност е интересно за вас да го наблюдавате?

 

Вижте, министър-председателят…така е, естествено, интересно, понякога по не особено приятни причини. Но винаги министър-председателят на една държава носи отговорност за цялостната политика. Така че в случая трябва да стане ясно, че Европа вече е необходимо да демонстрира единство. И ние това сме го казали на нашите гръцки приятели. Вие знаете, че гръцкият външен министър беше неотдавна тук. Те проявяват сериозно разбиране по темата. Постепенно, според мен, ще се излезе от този момент на търсене на идентичност на новото гръцко правителство и ще се стигне до факта, че Европа отново ще заговори в един глас, особено що се отнася до Единния си енергиен съюз и енергийната си политика, който в момента се оформя и е необходимо да се отправят следните сигнали – Европа е тази, която ще реши как да изглежда енергийната й карта за в бъдеще. Никой друг отстрани, трета държава не може да ни налага, да налага на 28 държави проекти или каквото и да било друго, с което да ни разделя вътрешно.

 

Като говорим, обаче за проекти, разделението вътрешно в момента май се отнася повече от идеята за американски танкове, въоръжения, отколкото за позицията ни на енергийната карта. Дайте да повторим още веднъж, защото вашата позиция вече прозвуча в публичното пространство, има ли притеснения, място за паника и въобще тези танкове доколко са част от общата външнополитическа стратегия на България като участник в НАТО?

 

Първо, трябва да кажем следното – няма никаква неяснота. Напоследък се наслушах на големи глупости по отношение на това каква била нашата позиция…

 

В един сайт даже чета, че сте се оплел за танковете и изтребителите.

 

Тези сайтове са ясни. Въпросът е, че няма никаква неяснота. Първо, 2014 г. на срещата на Върха на НАТО в Уелс бяха взети определени решения. Беше подготвен така нареченият План за готовност за действие, който е отговор на кризата в Украйна. И разбира се, кризата която съществува в Близкия Изток с „Ислямска държава“. Значи тези два конфликта не могат да бъдат подценявани. България е тази територия, която практически географски съединява двата конфликта. Това от една страна. От друга страна Планът за готовност за действия е разделен на две части – адаптационни мерки и мерки за подсигуряване на съюзниците. НАТО за първи път се обръща към себе си от години насам и казва следното: ние сме готови да демонстрираме, всички 28 държави сме готови да демонстрираме, че сме готови да защитаваме своите съюзници по всяко време, ако се появи заплаха. В момента има рискове, знаете заплахата е вече реализиран риск. Рисковете обаче трябва да се преценяват добре и трябва превантивно да се посрещат. Това означава, че в тези рамки всяка една от държавите създава механизми, вътрешни, свои за това да реализира този план за готовност за действие и съответните мерки, които изброих. В случая, когато говорим за сътрудничеството ни със САЩ, военното, правната рамка, която се използва е Споразумението в сферата на сигурността и отбраната, което имаме от 2006 г.

 

Ясно ли беше обяснено, обаче? Защото от Уелс насам, като че ли имаше едно, хайде не мълчание, но затишие по тази тема. Като че ли българското общество в един момент беше изненадано, а пък и съответно представителите, вие на управляващите в момента, така имаше различни нюанси в това, което излизаше в публичното пространство за кратко?

 

Говоренето, ако е дало усещане за различни нюанси, аз това не бих могъл, т.е. за мен всичко винаги е било ясно и аз съм се опитвал да го обяснявам така, както е и както ви го обяснявам в момента. Подобни учения са се провеждали от години. Аз цитирах една цифра, през последните четири години има над 200 такива. Всеки, който се прави, че не знае за това, лъже.

 

Ще стават ли повече?

 

78 са планирани за тази година. И това сме го казали много ясно. Не може преди всеки…

 

Любопитното беше, че президентът не знаеше за това и в нашето студио пред мен и военният министър каза, че няма подобно нещо.

 

Не. Те това, което са казали е следното – значи, когато става въпрос за учение, преди всяко от тях, и когато се използва правната рамка, която споменахме, т.е. това споразумение, преди всяко от тези учения се иска, има се съответна процедура, координационна процедура, през която се минава. Те са казали, че няма официално запитване за старт на тази координационна процедура, това са казали. А иначе ученията са планирани. То е ясно, че те ще се проведат. Когато има запитване официално, тогава може да кажем какъв ще е броят на техниката, кога ще влезе, кога ще излезе.

 

Говорим за учения, така ли?

 

Да.

 

Не за техника, която ще ни пази от „лошата Русия“?

 

Не. Става въпрос за учения, става въпрос за техника, която влиза, стои едно известно време, провеждат се учения. Те ще са учения не само с български и американски военни. Ще дойдат и британци, ще дойдат и румънци, ще дойдат и албанци да провеждат тези учения заедно с нас в рамките на съюзнически учения. Ще стоят едно известно време и ще си тръгнат, така както се е правило и до момента. Всеки, който се прави, че не го разбира, лъже откровено. Използват се, значи тези истерии, които се създават, са пропагандни истерии. А помните ли в началото на годината, когато ви говореха за мобилизация? Каква мобилизация? Помните ли, че преди едно известно време пак се създаде истерия около тези два танка, които влязоха и си тръгнаха вече? Това са си пропагандни ходове.

 

Истерията дойде оттам, че в България ще се разполага техника срещу Русия?

 

Тя няма да се разполага, там е работата. Тук има терминологично неразбиране. Това е временно пребиваване на тази техника по време на обучение и тя си тръгва. Идва, обучават се военните и те си тръгват. Нашата армия трябва да е добре подготвена. Ние за тези учения сме говорили и сме се борили и то не е едно правителство да се бори да се провеждат тук, за да може нашата армия да има достатъчна подготвеност. Български военни ходят и се обучават и в Германия, и на други места.

 

Нужно ли е да обясни това и на руснаците, според Вас?

 

Вижте, Русия знае много добре.

 

Т.е. не се тревожи, няма да ни се разсърди?

 

Аз не смятам, че Русия има от какво да се тревожи изобщо. Всеки, който твърди обратното, отново прави опити да си създаде атмосфера за извличане на някакъв политически дивидент. На Русия не й трябва да се тревожи от няколкото танка или бронетранспортьора, които ще влязат в България.

 

Няколкото, няколко танка?

 

Бяха два на предишното учение. Сега няма да бъдат кой знае колко повече. Значи, това става въпрос за учение. Те не са в някакви огромни мащаби. Още повече, че има договор между Русия и НАТО. Това споразумение между Русия и НАТО позволява на НАТО да разположи до една бригада в новите страни-членки. Ние никога не сме надвишавали тази бройка и сега няма да бъде надвишавана. Т.е. ученията се провеждат в рамките на споразумението, което съществува, т.е. няма от какво да се притеснява руската страна. Ние обаче сме длъжни да кажем отново следното – НАТО демонстрира за първи път от много време, че е готово да защитава съюзниците си. Това на нас ни е важно като държава, това е нашият национален интерес.

 

От кого?

 

От всякакви потенциални рискове и заплахи. Това е.

 

Може ли НАТО да ни защити от евентуална терористична заплаха? Станахме в петък свидетели на цели три акта и то в рамките на 1 час на три различни точки по света. Тук можем ли да говорим за една подобна защита?

 

Разбира се, че НАТО е в този разговор. Но тук става въпрос за много по-широка рамка на взаимоотношения. Говорим за противодействие на тероризма и в рамките на ЕС, и в рамките на НАТО, и в рамките на всички формати, в крайна сметка, в които участваме. Дори и в рамките на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, който е регионален формат, когато скоро стана председател, ние поехме ротационното председателство. И там говорим за мерки, за противодействие на тероризма. Защото вие знаете, че Балканските страни, че Балканските държави, до известна степен някои от тях, имат проблем с това, че техни граждани отиват да се бият на страната на „Ислямска държава“. Пропагандата на „Ислямска държава“ в някои Балкански държави е много мощно.

 

Алекс Алексиев казва, че на албански вече си превеждат вестника, който излиза или там изданието.

 

Със сигурност пропагандата им е много сериозна и със сигурност намират начини да стигнат до различни общности. Както във Франция, вие знаете, както и във Великобритания, така и на Балканите. Затова ние в никакъв случай не бива да подценяваме тази опасност. И вие знаете, че сме създали вече организация по, всъщност границите и летищата ни са охранявани много повече и много по-засилено от едно известно време насам. От друга страна, когато говорим за резолюцията 2178 на ООН, която беше приета, ние във връзка с тази резолюция подготвяме и вече сме във финалната фаза на съгласувателна процедура на законодателните промени, както в Наказателния кодекс, така и в още пет закона, с която ще създадем рамка за превенция и борба с потенциална терористична заплаха. Трябва да работим, разбира се, и с най-различните общности тук, които са податливи на подобен тип пропаганда и които биха могли да бъдат използвани.

 

Работи ли се вече?

 

Работи се, разбира се. И вие знаете, че има и арести, извършени преди известно време.

 

Арести много. И по телевизията ги дават. Повечето неща остават, като че ли без резултат. Но, да – чакаме развитие…

 

В случая трябва да има развитие.

 

Доколко засиленият миграционен натиск, знаем че България е в първите редици на държавите, които трябва да са нащрек в тази посока, доколко това е проблем по линия на възможността оттам тероризмът да си пробие път или пък да има почва?

 

Естествено, че съществуват всякакви възможности и ние трябва да отчитаме тези рискове. Т.е. когато говорим за нелегална миграция и бежански потоци, ясно е, че трябва да отчитаме и рисковете, които идват и с тях. От една страна, ние не можем да обърнем гръб на хората, под ние имам предвид цяла Европа, не може да обърне гръб на хора, които бягат от ужаса на войната в този случай. И ние имаме определени задължения – конвенции, по които сме страна. Това от една страна. От друга, ясно е че трябва да отчитаме рисковете, които идват с тях и са създадени определени системи за наблюдение, които позволяват да идентифицираме в ранна фаза потенциална опасност от този вид.

 

Добре. Благодарим Ви за този разговор.

 

Танкове, Гърция, терористични актове, въобще теми, които присъстват в дневния ред на обществото в последните седмици. Външният министър Даниел Митов в нашето студио с коментар по тези теми.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Екатерина Захариева: Неизменната външна политика на България е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС
01 Септември 2017

Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

trans.gif
Николай Нанков: Ще намерим баланса в строежа на „Струма”
01 Септември 2017

Всеки ден забавяне увеличава жертвите от катастрофи, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството, в. „Стандарт”

trans.gif
Екатерина Захариева: Около 14 000 българи ще бъдат засегнати от промяната на Директивата за командироването на работници в ЕС
28 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения