Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif30.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Владислав Горанов: Далеч сме от гръцкия сценарий
26 Юни 2015

Министърът на финансите в предаването „Панорама“, БНТ

Добър вечер на финансовия министър Владислав Горанов.

Добър вечер.

Сънувате ли гръцки кошмар?

Не. Ние сме много далеч от такъв сценарий. В този смисъл, гръцките кошмари трябва да се сънуват от гръцките политици, които допуснаха държавата да стигне до това състояние.

Аз имам предвид друго - ако Гърция излезе от еврото, как ще пострада България и дали ще пострада въобще?

В краткосрочен план вероятно пазарите ще бъдат силно обезпокоени от едно подобно действие и като цяло доверието в еврозоната може да бъде разколебано. Но в дългосрочен план съм сигурен, че еврозоната ще бъде по-силна, каквото и да е решението. Това в никакъв случай не трябва да се разбира като подтик Гърция да напусне или не. Но със сигурност не може години наред цяла Европа да се занимава с този проблем, а гръцкият народ да не осъзнава, че с лоши политики и с безотговорно управление и популизъм се стига до това.

А не е ли точно обратната поука - че икономиите убиват?

Икономиите със сигурност не са универсално решение за дългови кризи. И тук със сигурност вина имат тези, които са допуснали Гърция да задлъжнее толкова много. Но знаете, че Гърция излъга Европа за размера на дефицита и дълга. И когато истината лъсна, се оказа, че те са толкова задлъжнели, че вече лекарството е наистина доста горчиво.

Събитието за България на тази седмица във финансовата област - Иван Искров, управител на Народната банка, подаде оставка. След Искров накъде?

Иван Искров подаде оставка лятото на миналата година. От тогава централната банка е с доста разклатено доверие от страна на обществото към нея. В този смисъл, ако питаме откога нямаме централен банкер като стожер на финансовата стабилност - от лятото на миналата година нямаме. Иван Искров е част от миналото и историята на БНБ. Но никой не може с лека ръка да приеме, че не е трябвало или не е могъл да знае за проблеми, които се случват там.

Тоест грехът за КТБ негов ли е?

Грехът за КТБ е най-вече на собствениците на КТБ и на тези, които са я управлявали. Но Иван Искров и институцията, която той доста години управляваше, трябваше да създаде такива правила, ако щеш и с предложение на законодателството спрямо политиците, тоест да дойде и да каже - вижте, тук имам притеснения, че механизмите, по които работим, не са достатъчни, за да гарантираме ранно предупреждение за такива проблеми, които могат да възникнат, защото случилото се в КТБ не се е случило за един месец. Няма как той да избяга от отговорността за това, че 12 години е бил начело на институцията и в неговия мандат се е случил този проблем.

А може ли да се случи друго - от отговорността да избягате вие? Защото вие бяхте заместник-министър на финансите поне четири години, докато съществуваше КТБ.

Аз не съм отговарял за надзора на КТБ, нито съм управлявал КТБ. Така че може да питаме всички, откакто на КТБ е даден лиценз, а това е в края на миналия век, досега, ако някой знае нещо за КТБ, да го каже. Но истината е, че най-голяма вина, освен тези, които са проспали случващото се в КТБ, носи най-вече този, който я е управлявал, този, който е наложил тези лоши практики и на практика е допускал ограбването на вложителите.

Не, защото си мисля какво се скрива зад Искров. Най-черен ще бъде обвинен той сега, а отговорността на различни политици, банкери, хора, които дори публично не са пели с него?

Ами, затова трябва да говорим и за тях. Ние наистина се опитваме да пренесем цялата енергия върху Искров, защото истината е, че той е трябвало да знае, трябвало е да създаде организация, за да знае. Много пъти в разговори с него той ми е казвал: „Откъде да знам какво е правил Гунев?" Не приемам такъв отговор. За мен е неприемлив. Едва ли за някой друг е приемлив. Той е трябвало да има начин да знае, независимо от това, че формално от гледна точка на закона Гунев е бил едноличен властелин на банковия надзор. Но, ако престанем с ретроспекциите, свързани с Искров, не това е големият урок.

Да, това щях да попитам - кой е, коя е поуката?

Поуката е, че когато имаме сраствания на политици, банков сектор и реален бизнес, обикновено се стига до такава история. С нюанса, че ние трябва наистина да се върнем и да говорим кой допусна и с какво управление на тази банка да се стигне дотук? Защото аз съм сигурен, че огромният недостиг в нея, огромната капиталова дупка, която се регистрира в 2014 година, не е възникнала за три месеца.

Политици, казвате. И ГЕРБ включително, нали така? Срастване на политици от всички партии, управлявали през всичките тези години.

Най-пресният и най-ясен пример е проектът „Бареков". За него не говорим. Той се появява по студията с нова прическа и нова физиономия и говори за нов морал. Няма проблем. Аз също познавам Николай Бареков, явявал съм се на интервюта при него. Но той също е част от проблема с КТБ. И не може да го отрече. А 300 милиона, които примерно дължи фирмата-собственик на ТВ7, също не може да не са сметка, която стои пред обществото. Само че много е лесно да кажем - виновна е Централната банка. Безспорно, огромна вина носи. Ще трябва всички тези хора, които са участвали в този процес да бъдат посочени. Именно затова единодушно беше подкрепен и законопроектът, който вече е закон, за отпадането на банковата тайна за тях.

Без да подминаваме собствените си грехове, нали? И поуките за собствените си действия?

Естествено.

Добре. Предрешен ли е обаче изборът за нов управител на БНБ? Защото поне три партии твърдят, че е така и една от тях подкрепя управлението иначе.

Какво значи да е предрешено едно гласуване в парламента?

Така казват те. Вие кажете така ли е. Дори вас ви снимаха с управителя как влизате в банката, извинявайте, с кандидата за управител.

Вие го предрешихте сега.

Грешката е моя.

Аз заявих на Емил Димитров, по-известен като Ревизоро, че съм готов да се снимам с всеки един пред централната банка, ако това ще направи състезанието по-честно. Изборът на централен банкер протича в българския парламент с гласуване на политици, на народни представители. Така стартира процесът на управление на централната банка. В последствие подуправители се предлагат от управители. И ако някой може да упрекне това, че ГЕРБ имат готов кандидат, който смятаме за най-подходящ, колегите от Реформаторския блок също го подкрепят, макар че имат и още една кандидатура, ако някой смята това за грях в политическия процес да си заявиш предпочитанията и да гласуваш за тях в българския парламент, аз не виждам нищо лошо в това. Опитва се да се създава едно внушение, което според мен, аз много пъти съм се опитвал да го анализирам на какво се дължи огромното напрежение около избора на управител на БНБ, според мен има много хора, които се притесняват от новия начин на управление на централната банка след евентуалния избор на Димитър Радев. За който единственото нещо, което може със сигурност да се каже, е, че няма абсолютно никакви зависимости.

Може би въпросът, централният е къде изтичат парите. Вие казахте, че здравеопазването е „свободно падане". Нещо подобно казахте. Ако ви цитирам точно.

Здравеопазването е традиционно заподозряно в свръхразходване на средства. И последните години постоянно се налага актуализация на бюджета. И аз започнах този дебат в момента, в който чух анонс от оперативното ръководство на НЗОК и от Надзорния му съвет преди месец-два, че те планират или очакват, или както върви изпълнението, един сериозен недостиг, или преразход в бюджета...

И изведнъж тази дупка се запуши. Магически слова произнасяте тогава.

Твърди се, че анализите на изпълнението на второто тримесечие показват забавяне на темповете на увеличаване на разходите. Което, ако е така, ще ме направи по-спокоен. Но аз много внимателно ще продължа да наблюдавам месец по месец изпълнението на бюджета на касата. Тъй като основният риск е в един момент под риск да се постави цялата здравна система заради липса на ресурси.

Следите ли изкъсо тук присъстващия министър Москов и харчовете там?

Петър Москов: Следят ме.

Аз следя Министерство на здравеопазването също като ежемесечно формиране на разходите. Но в случая НЗОК, независимо от неговото настояване, не беше „одържавена". Говоря като ръководство на Надзорния съвет, като членове на Надзорния съвет. В този смисъл, моят коментар винаги е бил към оперативното ръководство на НЗОК и Надзорния съвет, където, между другото, не е само държавата. Напротив, тя въобще не преобладава дори в това управление.

Може ли енергетиката да се оправи без да се вдигната цените на тока?

В енергетиката големият проблем е, че от няколко години системно декапитализираме НЕК. И в момента 3,7 млрд., доколкото ми е известно са задълженията на НЕК. Част от тях са свързани с инвестиции - Цанков камък и Белене. Едната е неуспешна, незавършена, другата е със срок на откупуване стотици години. Другата е свързана, другата част от този недостиг в НЕК е свързана с това, че той се налага да изкупува скъп ток от ВЕИ-та и американски централи и от топлоелектрически централи, и впоследствие да го продава на регулиран пазар на предварително определени цени.

И ние вдигаме тока, за да тръснем всичко върху данъкоплатеца и върху ...

Затова променихме закона. Ние не вдигаме тока. Закона го променихме, за да има един независим регулатор, избран от парламента, който на база на съществуващите правила да определя цената. На никой не му харесва увеличението на цената на тока. И вероятно, както казват някои колеги, това е най-лесното и елементарно решение - видите ли, дайте да вдигнем цената на тока. Аз като финансов министър по-скоро казвам на колегите в енергетиката така - няколко години подред трупате дефицит и декапитализирате НЕК. Това не може да продължи до безкрай. Ако има някъде грешка в уравнението, тя трябва да се решили или чрез намаляване на разходите, или чрез увеличение на приходите. А в случая, заради пропуснатото през много години наред решаване на това уравнение в енергетиката, очевидно ще трябват комбинирани мерки. Чувате се какви ли не теми от дебата. Говори се за намаляване разходите в държавната енергетика. Със сигурност има какво да се намали като разход в държавните енергийни дружества. Със сигурност нормата на възвръщаемост на капитала на ВЕИ-тата е висока - 12 до 14% достига. Тя би могла също да бъде намалена по един или друг начин. Тук не говорим за намаляване на цените. А защо не и това? Обсъждат се инструменти, говори се за механизми за допълнително облагане. Все неща, изпробвани през предходните регулаторни периоди. Изводът от които е обаче така или иначе, че трябва да има единна стратегия, завършена за балансирана система. В противен случай дефицитът ще продължава да се трупа година след година.

Бюджетът събира приход. Ще ги кътате ли или ще ги раздавате? Ето от тези приходи може да запушвате дупките.

Бюджетът събира приходи, но те все още са по-малко от разходите в годишен план. Тъй като знаете, че годишният закон за бюджета беше планиран с около 2,5 млрд. дефицит. Тоест ...

Няма пари, да не се радваме.

Първо, трябва ... Значи, за излишък ще говорим на 31 декември. До тогава мога да ви уверя, че усилията да продължим със събираемостта няма да бъдат прекратени нито за миг. Знаете, че постоянно предприемаме и промени в нормативната уредба, и промени в организацията на работа на приходните администрации. Имаме прекрасно сътрудничество, да не казвам за първи път, но не съм бил свидетел друг път на такава добра координация между службите на МВР, ДАНС, прокуратурата и службите на Министерство на финансите, съсредоточени в една посока - събираемост. Неслучайно към края на юни очакваме само от НАП и от Митници близо 1,050 млрд. повече спрямо същия период на миналата година. А нали разбирате, че най-добрата мярка за борба срещу корупцията е да си събереш парите в бюджета. Защото когато този 1,5 млрд. за същия период на миналата година не е бил в бюджета, той е бил в някой друг. Той е бил в някой, който корумпира политици, той е бил в някой, който нарушава правилата, той е бил в някой, който не е свикнал да си плаща.

Благодаря ви, г-н министър.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения