Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif16.08.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Няма да правим второ КТБ с европейски пари
11 Юни 2015

Не може еврофондовете да са отделен неприкосновен остров, който е защитен от съдебна форма на контрол, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред „Mediapool”

 

Предстои важна реформа в обществените поръчки. До април 2016 г. трябва да сме въвели европейските директиви. Вече е публикуван новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) за публично обсъждане. Ще доведе ли той до намаляване на корупцията в сектора?

 

Приемането на Закона за обществените поръчки е едно от предварителните условия за отпускане на европейските средства. Как го изпълняваме ще стане ясно в началото на 2017 г., когато ще се направи преглед и ще се оцени напредъкът. От него зависи възможността България да ползва европейски средства след това.

 

В законопроекта е заложено равнопоставено третиране на кандидатите и честна конкуренция. Когато има нагласена поръчка тя е в резултат на нарушаване на закона, а не на следването му. Основният порок идва от възлагането. Ако някой има нечисти намерения, това обикновено става през процедурата за възлагане. Изключвам случаите, когато белята е от некомпетентност.

 

В законопроекта е заложен принципът „най-високо качество на най-добра цена”. Целта ни е да бъдат намалени злоупотребите. Предлагаме още по-улеснен достъп на кандидатите. Опростяваме правилата като въвеждаме единната декларация за обществени поръчки. Въвежда се още и служебен преглед на документите, които ги има в публичните регистри – например финансовите отчети на компаниите.

 

Новият ЗОП е рамков закон. Тази част от нормативната база, за която се предполага, че при прилагането може да се появи причина да бъде променена, няма да бъде част от закона. Тя ще бъде в Правилника за приложение на закона. Законът формира ред и какви да бъдат процесите.

 

В резултата на общественото обсъждане към момента са получени 670 предложения. От тях 400 са от ведомствата, а останалите - от експерти и организации. Освен дежурната екзотика има много добри идеи, които ще бъдат включени в законопроекта като оптимизация на някои от режимите.

 

Казвате по-улеснен достъп на кандидатите, но обещанието за електронните обществени поръчки го слушаме от няколко поредни правителства през последните години, на практика обаче не се случва. Какви са гаранциите, че сега ще стане?

 

Това означава, че този въпрос е надполитически приоритет, което е добре. За да има електронно възлагане, е необходимо да има легална база, каквато е заложена в новия закон. Също така трябва и структура – софтуерно решение, централна платформа. Не виждам причина всичко това да не се случи най-късно до 2017 г.

 

Променят ли се праговете за възлагане в новия Закон за обществените поръчки?

 

Праговете за възлагане на обществени поръчки се синхронизират с европейската директива. Тя предвижда различен праг при поръчките за доставки и услуги според вида на възложителя. За публични възложители като министерства и ведомства на централната власт прагът е 262 777 лв., а за останалите – кметове, областни управители, публично-правни организации и в частност болниците - 404 851 лв. Предстои да вземем решение дали да изравним тези прагове. Няма основание органите на централната и на местната власт да имат различни прагове и следва да се върви към един общ праг от 262 777 лв.

 

Какви стават праговете при поръчки за строителство?

 

Повишават се и са взети изцяло от новата директива. В България има един процес на достигане на европейските цени за доставки, услуги и в строителството. В този смисъл все по-малко основание има да се работи у нас с по-ниски прагове.

 

Въпросът с подизпълнителите в ЗОП как се решава? По време на първия мандат на ГЕРБ имаше голям проблем с тях при строителството на магистралите.

 

Въпросът за подизпълнителите е безкрайна тема за анализ. Проблем с явните подизпълнители няма. Проблемът е със скритите. Много често проблемите са свързани с доставчиците на материали. Те не са подизпълнители. Този, от който купуваш бетон, не е подизпълнител. Проблемът е, че стриктното регулиране на отношенията между основния изпълнител и подизпълнителя представлява навлизане на държавата в частно-правната сфера. Основното, което трябва да я интересува държавата, е да получи сграда или път на най-добра цена с най-доброто качество.

 

В новия ЗОП не се предвижда Агенцията за обществените поръчки да прави предварителен контрол на всички поръчки, защото ще ни трябва армия от чиновници. Ще има обаче предварителен контрол на извадков принцип. Например от 100 процедури, ако 60 са под праговете от тях на извадков принцип ще бъдат проверени 5. Това гарантира възпитателен ефект. Така всеки ще знае, че има опасност да бъде проверен.

 

Все още е спорен въпросът за въвеждането на едноинстанционно производство за обжалване на процедурата под националните прагове. Съгласно директивата нямаме задължение под националните прагове да има каквато и да е процедура по обжалване. Все пак за българските условия сумите не са ниски и затова се дава възможност на кандидатите да обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията.

 

Защо се налагат експресни промени в ЗОП, не можеха ли да изчакат?

 

Тези промени не търпят отлагане и трябва да се случат веднага. Целта е да се сложи ред при провеждането на обществени поръчки с участието на фирми, в които работят хора с увреждания. Свидетели сме на растящ брой на такива кооперации. Въпросът е до колко там работят хора с увреждания. За да се преодолее заобикалянето на закона от недобросъвестни фирми, предлагаме поне 80% от предмета на поръчката да се изпълнява от специализираното предприятие или от кооперация на хора с увреждания със собствено производство или ресурс, или от подизпълнители, които също са такива предприятия или кооперации. По този начин ще бъдат премахнати фирмите посредници, които се ползват, за да спечелят поръчката, а след това работата се прехвърля на компании, в които няма хора с увреждания.

 

Освен това в търговете за поръчки, запазени за предприятия с хора с увреждания, ще могат да кандидатстват и други фирми. Така ако специализираните предприятия не могат да изпълнят поръчката, тя ще се дава на друга компания, без да се налага да се прави нов търг. Дава се и възможност на възложителя да поставя изисквания за техническия и финансовия капацитет на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания.

 

Другата промяна, която се прави, е свързана с преместването на Агенцията за обществените поръчки (АОП) от Министерството на икономиката в Министерството на финансите. Това се прави, за да се подобри контролът. В момента няколко звена, които са част от процеса на обществените поръчки, се намират в Министерството на финансите. Там са Агенцията за държавна финансова инспекция и Изпълнителна агенция "Одит на средствата от ЕС", които правят последващия контрол. Освен това единственият действащ Централизиран орган за обществени поръчки (ЦООП) също е към Министерството на финансите, което прави политиките по разходване на бюджета и е заинтересовано да има пряк контрол върху качеството и изразходването на публичните средства. Целта на промените е целият контрол да бъде на едно и също място, за да действат еднакви правила. Когато АОП бъде заедно със всички контролни органи, очакваме да има много по-голям синхрон в работата.

 

По времето на първия мандат на ГЕРБ имахте амбицията за генерална промяна в управлението на еврофондовете. Подготвихте и законпорект, но времето не стигна. Правителството на Пламен Орешарски се отказа заради съпротивата в държавната администрация. Сега обещахте законопроектът да влезе в парламента през пролетта, а се бави. Каква е причината и ще се предадете ли пред съпротива от страна на чиновниците, както направи предшественикът ви Зинаида Златанова?

 

В последно време говорим само за реформи и се състезаваме кой е по-голям реформатор. Законът за еврофондовете е готов от началото на 2013 г. Тук става въпрос за истинска реформа на начина, по който работи системата. В момента процесът на разпределяне на парите, кандидатстване, отчитане, допустимост на разходите, на баланс на правата между управляващи и контролни органи и бенефициенти се урежда с около 30-тина постановления на Министерския съвет. Това е най-динамичната нормативна база. Няма никаква гаранция за прогнозируемост. Всяко ново правителство може да опита да въведе нов ред.

 

В целия процес на разпределяне на европейските пари, който е значителен паричен ресурс, няма възможност да бъде обжалван нито един административен акт. Може да обжалваш заповед на кмет, на министър, дори решение на Народното събрание, но не може да жалиш решение на управляващ орган на европейска програма. Може да го направиш само по реда на Гражданско процесуалния кодекс, след като платиш държавната такса, която е доста солен депозит. Отделно разглеждането на жалбата ще ти отнеме две или три години. Голямата реформа, която ще направим, е всеки акт на всеки управляващ орган вече ще бъде отделен административен акт, който ще може да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс.

 

Сигурно има вълнения в държавната администрация по повод закона, но съпротива не съм усетил. В момента тече тежко междуведомствено съгласуване. Сега сме на ниво шлифоване на финни технически детайли. Притесненията на колегите са от възможността, ако се даде право на всеки да обжалва всичко, дали това няма да доведе до хаос в системата. Тук възниква въпросът – ние винаги сме прави, искаме да сме специални или защитени от съдебен контрол, притесняваме се от съда – кое от всичките неща. Всяко друго решение на държавен орган може да бъде обжалвано, не може еврофондовете да са отделен неприкосновен остров, който е защитен от съдебна форма на контрол. Какъв е балансът на този, който отпуска парите и контролира, и този, който ги харчи и трябва да ги превръща в права, никой не знае. В крайна сметка този, който се произнася по законността е съдът - това е, точка.

 

Все още не е договорен нито лев от настоящия програмен период, а обявихте, че ще разплатите 1 млрд. лева до края на годината. Как ще се случи това?

 

Прогнозите, дадени от управляващите органи на оперативните програми, сочат 1,5 млрд. лв. плащания през 2015 г. Само по програма "Човешки ресурси" до края на годината ще завъртим минимум 200 млн. лв. При малко повече късмет по "Иновации и Конкурентоспособност" могат да се платят между 70 – 100 млн. лв. Оттук нататък зависи какво ще се случи и успее да се плати по програмите "Транспорт", "Регионално развитие", "Околна среда". Програмата за развитие на селските райони тръгна много амбициозно и очаквам да плати най-малко 300 – 400 млн. лв. до края на годината.

 

Правителството се готви да прави фонда на фондовете с европейски пари. Притесненията на Европейската комисия, а и на банкери, с които съм разговаряла, са, че се прави опит за второ КТБ. Разрешили ви Брюксел държавна фирма без опит, поне така обяви финансовия министър Владислав Горанов, да управлява този огромен финансов ресурс от над 750 млн. евро, който с помощта на банките се очаква да бъде утроен?

 

Имаме 750 млн. евро от финансовите инструменти по всички европейски програми. За разлика от безвъзмездното финансиране, при тях е възмездно, като най-често средствата се използват за улеснен кредитен ресурс при атрактивни лихви както за малките и средните предприятия, така и във всяка сфера – земеделие, човешки ресурси, околна среда, регионално развитие.

 

Досега огромната част от ресурса беше управлявана от Европейския инвестиционен фонд по инициативата "Джеръми". Това има предимства, като основното е, че се работи по стандартизиран модел, който е одобрен от ЕК. Недостатъкът е, че в страната не остава експертиза свързана с финансовите инструменти. В предишни години е имало коментари да бъдат по-добре адаптирани към спецификата на страната, както и към един или друг сектор.

 

За това за този програмен период 2014-2020 г. ще направим следното. Използваме 102 млн. евро от общия ресурс за инициативата за малки и средни предприятия. Преговорите с ЕК са започнати. Взето е решение от правителството да има отделна оперативна програма за тях под контрола на Министерството на икономиката. След ратификация на финансовото споразумение от Народното събрание, се надявам парите да бъдат максимално бързо на пазара и достъпни за българския бизнес при улеснен достъп за кредити с ниски лихви. Предстои да видим какъв ще бъде допълнителният финансов ресурс, който ще мобилизират Европейската инвестиционна банка и ЕК към тези 102 млн. евро, които даваме ние. Те могат да дойдат от програмите "Косме" и "Хоризонт 2020".

 

За останалите 650 млн. евро трябва да бъде съставена структура, която ще управлява другите финансови инструменти. Какъв ще бъде моделът на управление с всички подфондове, които имаме по околна среда, човешки ресурси, регионално развитие, конкурентоспособност, селски райони е рано да се каже. Няма да правим експерименти.

 

Е, това, което правите, е експеримент.

 

Не е експеримент, доколкото една трета от държавите членки се опитват да правят същото. Някои се справят добре, някои не се справят. Искам ние да сме от страните, които се справят добре. Ще ползваме експертиза от международните финансови институции – ЕИБ, ЕБВР, Световна банка.

 

Относно притесненията, че държавата ще прави второ КТБ, ги чувам за първи път. Този, който реално предоставя услугата на клиента по финансовите инструменти ще е банка. Всички банки се избират с конкурсна процедура. Същото ще бъде и във фонда на фондовете. Няма как някой на базата на симпатии да си посочи банката, с която да работи.

 

И КТБ беше избрана с конкурсна процедура и 13 млн. лв. от европейския фонд за регионално развитие отпуснати за обновяването на българските домове потънаха.

 

Това е така, но това едва ли противоречи на факта, че в конкретната процедура банката сигурно е дала добри условия, без да знам детайлите. Ако някой има съмнение в добрите намерения на правителството, то нека обясни защо ни е да правим такова нещо. Звучи като глупост. Въпреки че парите се управляват в България, те ще бъдат подложени на същата степен на контрол като всички останали европейски пари. Това означава ежегодни одитни процедури. Така че дори някой да иска да направи някаква вопиюща глупост, това ще бъде невъзможно. Защо му е на някой да прави нещо подобно?

 

По същата логика защо му трябваше на някой да прави нещо подобно с КТБ? Очевидно за да прибере активи на безценица, които продължават да се разграбват.

 

Въпросът е основателен, ако драмата с КТБ беше станала, когато ние управлявахме.

 

ГЕРБ участва в помпането на КТБ с държавни пари.

 

Това, което се опитваме да правим, е да намалим до минимум последиците от щетата, доколкото е възможно.

 

След като се опитвате да намалите максимално щетата, защо се бавят стрес тестовете на банките, за които настоява ЕК?

 

Нямам данни за някакво значимо забавяне.

 

Означава ли, че чакате да стане смяната на шефа на БНБ, за да бъдат направени стрес тестовете на банките? Говори се само за шефа на БНБ, но какво правите с останалите регулаторни органи – КФН, КЗК в същото време валят осъдителни присъди срещу страната ни от ЕК...

 

Чакайте малко. За КЗК мандатът изтича през втората половина на годината, така че там предстои избор на ново ръководство. За БНБ трябва да повторя думите на премиера Бойко Борисов...

 

Добре, октомври гуверньорът на БНБ Иван Искров дори да не иска, ще трябва да си ходи. Ще го назначите ли на някой пост за добре "свършената" работа? Говореше се, че ще бъде изпратен в Черноморската банка за търговия и развитие. Има ли още г-н Искров такива щения.

 

Не е споделял с мен.

 

Вие сте се срещали с него, така ли да разбирам?

 

Имаше среща на финансовите министри и гуверньорите от т.нар. Холандска група и там видях г-н Искров.

 

В ръководството на Комисията за финансов надзор ще има ли промени?

 

Не си спомням кога изтича мандатът на настоящия управител.

 

С две думи чакаме да изтече мандатът на сегашните ръководства на регулаторните органи и тогава да очакваме смени или може да останат да карат и следващ мандат. Каква е позицията на правителството?

 

Ръководството на тези институции ги избира Народното събрание. След такава криза като с КТБ нямам основание да кажа, че те работят добре. Освен изпълнителната власт - финансово разузнаване, служби, ДАНС и т.н., отговорност за случая КТБ имат и регулаторните органи. Да твърдя, че регулацията в България е на ниво при тази криза, няма как да го кажа. Не мога да кажа обаче в аванс как ще завърши една процедура след четири месеца (бел.ред. – става въпрос за смяната на шефа на БНБ).

 

Аз не искам да ми казвате конкретно име, а принципно – сменяте ръководството на регулаторите, защото не са си свършили работата или много добре работят и остават на постовете си.

 

Опитвате се да произведем някаква сензация, но няма да се получи.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Все повече България се превръща от бюджетна към дестинация с качествен туристически продукт
12 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Красимир Вълчев: Ще предоставим повече средства на училищата, които са в по-малки и по-отдалечени населени места
10 Август 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: По казуса „Калиакра“ са заложени капани, няколко правителства са отлагали разрешаването му
09 Август 2017

Вицепремиерът по демографската и икономическата политика в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Над 3 300 000 чуждестранни туристи са посетили страната от началото на годината
09 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Издаването на паспортите с валидност 10 години ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани
08 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Заев постъпи далновидно, като подписа договора
07 Август 2017

Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

trans.gif
Екатерина Захариева: Липсата на свързаност пречи на страните от Балканите – трябват ни по-добри пътища, железопътна инфраструктура, газова и електрическа връзка
04 Август 2017

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за босненската държавна телевизия BHRT

trans.gif
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Екатерина Захариева: хората ще почувстват договора за добросъседство с Македония и чрез икономическите, и чрез културните измерения
03 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора
03 Август 2017

Още Гоце Делчев е прозрял, че на Балканите страдаме от синдрома „Колкото капи, толкова капитани”, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения