Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Повишаването на цената на тока не е изходът от ситуацията
11 Юни 2015

Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Под лупа“, ТВ "Европа"

Днес в „Под лупа“ ще говорим с колко ще се увеличи цената на ел.енергията за бита и за бизнеса, какво ще променят новите закони за обществените поръчки и за управлението на средствата от Европейския съюз /ЕС/, каква е равносметката от Първия програмен период за България? По тези теми днес ще разговарям с вицепремиера Томислав Дончев. Господин Дончев, да започнем с най-актуалната тема през последните дни. Вече се знае, че енергийният регулатор излиза с предложение да се увеличи цената на ел.енергията за бита с около 2%. На правителственото заседание в сряда премиерът Борисов изрази едно безпокойство, че изравняването на тази „такса за задължения към обществото“ между бита и бизнеса ще вдигне цената на електроенергията за промишлеността с около 20% и стана ясно, че при вас трябва да се проведе едно заседание. То проведе ли се днес?

Имаше среща при мен този след обяд с участието на всички, разбира се и на министър Петкова, НЕК, БЕХ, разбира се и с председателя на КЕВР, на регулатора. Подчертавам, че една такава среща по никакъв начин не може да се явява аргумент някой да оспорва независимостта на регулатора, обаче регулаторът освен да е независим, в крайна сметка трябва да комбинира работата си и да взаимодейства с останалите институции. А и в една ситуация, където очевидно има натрупване на обществено напрежение, редно е правителството в детайли да е информирано какво се случва. Това, което ме увериха и госпожа Петкова, и господин Иванов е на първо място, че изнесената информация за предстоящо повишаване на цената с 20% е некоректно. Няма такова нещо. С определянето на различни ставки на така нареченото „задължение към обществото“, тази добавка в някои категории случаи може да има ефект, свързан с повишаване на цената, но това ще бъде съвсем скромно – от порядъка на процент или два. Подобно уверение получих. Още нещо, което е важно, според мен. При разработването на въпросната наредба, която е задължение на Министерство на енергетиката, която ще определи ставките, са активно въвлечени представители на бизнеса, на работодателските организации и всички текстове на въпросната наредба, която трябва да бъде факт другата седмица, ще бъдат съгласувани с тях, нещо което се надявам да е точно така. Защото неведнъж съм коментирал, че едно повишаване на цените на ел.енергията, не само за гражданите, а и за бизнеса, не е добра мярка. Разбира се процент или процент и нещо може да бъде обяснено с натрупаната инфлация, в никакъв случай не е нещо, което ще има значим ефект. Но по-сериозно повишаване на цената и тук нямам предвид само политическите аргументи на някои политически сили от гледна точка на икономически, от гледна точка на социални ефекти, едва ли е най-добрата мярка. Разбира се, наред с това трябва да признаем, че българската енергетика е в много трудна ситуация и тя не е в трудна ситуация от месец, два, от половин или една година. Има огромен дефицит натрупан в системата на енергетиката от порядъка на милиарди. Част от този дефицит, над два милиарда се дължи на проекти като „Цанков камък“ или като „Белене“, за които са похарчени огромни пари, а стойността, която носят е или скромна, или никаква. Останалата част от дефицита се дължи на икономически абсурд, който е бил, в някаква степен не сме излезли съвсем от тази ситуация. Това е да купуваш скъпо, когато говорим за закупуване на ел.енергия, а да продаваш евтино. Разбира се, както казах преди малко, не повишаването на цената е изходът от ситуацията или поне не е единственият изход. Бих казал, че това е, без някой да ми се обижда, това е най-мързеливото решение. Трябва да се търсят всички резерви, съществуващи в системата, преди някой да мисли за една подобна мярка. Защото, естествено, никой не иска по-висока цена на ток, когато говорим за битовите потребители, предвид доходите на българите. Само че, когато коментираме бизнеса, производствените разходи, те са пряко свързани с цената на ел.енергията. и когато тя е по-висока, българските стоки стават по-неконкурентоспособни.

Точно това исках да ви кажа, че между другото, основният аргумент на работодателските организации, които вчера остро възроптаха, може би, непознавайки в детайли това решение, което предстои да се вземе от енергийния регулатор, стигайки до тези 20%, които действително плашат бизнеса, е че в момента има едно раздвижване в икономиката, разкриват се работни места и всичко това може да спре много бързо, ако се вдигне цената на ел.енергията.

Изцяло подкрепям това становище на бизнеса. Тук, между впрочем, не би следвало да коментираме само и единствено енергетиката. Примерно всички предложения, свързани с промяна на данъчната система, по повод повишаване на данъците – знаете, че има политически сили, които лансират подобни предложения, ще имат сходен ефект. Когато има оживление в икономиката, когато бизнесът има желание да разкрива нови работни места и да инвестира, трябва всячески да му се помага, а не да му се пречи. Наред с това, още един път да подчертая, че когато сме в една ситуация, като тази в енергетиката, когато имаме този икономически абсурд да купуваш скъпо и да продаваш евтино, всички решения, които ще бъдат вземани оттук нататък, няма как да са леки. И все някой, някъде ще е недоволен. Но освен икономическата, трябва да следваме и една, да го наречем, морална логика. Имам предвид, ако някой някъде несправедливо получава повече, без да визирам някой конкретен, нямам право на това преди да са приключили всички анализи, ако някой получава повече, отколкото трябва, това право трябва да му бъде отнето. Аз твърдя, че в енергетиката все още има категории субекти, които са в подобни ситуации.

Премиерът предложи да се отложи това решение от 1 юли за 1 август. Днес какво решихте на това съвещание, защото имаше парламентарни групи днес, в т.ч. ГЕРБ, Реформаторският блок, дори и БСП, които казват, че решението не трябва да се отлага и трябва да влезе в сила от 1 юли това увеличение на цената на ел.енергията?

Това, което коментирахме, че ако наистина ефектът е такъв, в който ме уверяват всички, включително и ръководството на регулатора, т.е. много различен от тези коментирани 20%, може би няма основание да се мисли за отлагане на решението. Разбира се, аз освен среща с органите, отговорни за ценообразуването, ще се постарая да науча в детайли мнението на бизнеса. Ако те потвърдят същото, причина за отлагане няма.

Добре. Ще следим тази тема. Благодаря ви за тези разяснения. Да преминем към другите теми, за това че се подготвят два много важни закона – за обществените поръчки и за управление на средствата от ЕС. В първия мандат на правителството на ГЕРБ, вие почти бяхте ги подготвили и да влязат и бъдат приети от парламента. Сега, знаете че много критики сме получавали като страна, в която обществените поръчки са генератор на корупция. Каква е философията на новия закон, какво ще промени той?

Когато говорим за мерки против корупцията, те няма как да са само на ниво законодателство, защото обикновено проблемите с обществените поръчки се крият в нарушаването на закона, а не в следването на нормите му. Иначе новият закон преследва по-широк набор от цели, не само да увеличи прозрачността, справедливостта при възлагането, да гарантира спазването на най-основния принцип, когато говорим за възлагане, най-добро качество на възможно най-добра цена. Но тук има два пакета цели. Първият е ангажиментът ни като държава-членка ние да транспонираме в българското законодателство новите директиви в сферата на обществените поръчки. Крайният срок е април 2016 г. И този ангажимент ние сме си го спазили. Вторият пакет цели, обаче, който дори, за мен може би, по-важен, е безспорно осъзнатата необходимост от изцяло ново законодателство в тази сфера. Доколкото старият закон е преправян толкова пъти, че дори и аз, който имам самочувствието на експерт в тази сфера, не мога да ви кажа точно колко пъти е…

Като Законът за движение по пътищата, може би?

… в силна конкуренция, в силна конкуренция е преправян толкова много пъти, че той е загубил изначалната си логика на един консистентен текст, който е лесен за четене и за разбиране. Дори за добър експерт е трудно в тези толкова много поправки, някои под формата на кръпки, да следва цялата логика на текста. Изцяло е преодолян този проблем в новия закон. Много по-интуитивен, много по-ясно разписан и категоризиран като отделни глави, които регулират отделните части от процеса. И най-важното – направено е много процесите да станат много по-прости, защото простотата е гаранция не само за по-малко разходени административни усилия, простотата е гаранция за повече прозрачност и за по-лесен контрол. Нали знаете, често недобронамерените чиновници или пък злонамерените експерти често използват сложнотията, за да прокарат едно или друго неблагоприятно решение или за да не си изпълнят ангажиментите. Затова простотата тук е много важна категория. Като особено много аз държа на простотата и интуитивността по отношение на тези, които прилагат, имам предвид бизнеса, тези които подават оферти. Давам един конкретен пример. Многото документи, които се представят към момента, които имат за цел да удостоверят едни или други обстоятелства се заместват с единна декларация, където само един документ, който отнема много по-малко време да бъде попълнен и да бъде подписан. Изцяло се създава легалната основа за електронните обществени поръчки, което също е много важно. И се надявам не само да получи подкрепата на парламента. Между впрочем убеден съм в това да се случи колкото се може по-скоро, защото за мен добрата практика, ако законът бъде приет наесен да има два или три месеца от момента, в който той ще влезе в сила – това е 1 януари 2016 г. и всички, които ще го прилагат да имат възможността да се запознаят с текстовете предварително.

Променят ли се праговете за възлагане на тези обществени поръчки?

Изцяло следваме логиката на директивата, а пък и от разговори с ЕК, считаме че има основание праговете, по-скоро да се бутнат, както се казва, малко нагоре. Ако погледнете ценовата конюнктура на всички сектори цените в България лека-полека догонват европейските. За съжаление доходите не се движат с такова темпо, догонвайки европейските. Така че има основание ние да вървим в един момент към пълно синхронизиране с европейските прагове. Но не праговете са основният момент в закона.

Имам предвид, че знаете, че обикновено се казваше, че до определена сума може да не се провежда обществена поръчка, над нея е задължително.

Не, има прагове, където трябва да се следва и да се прилага плътно директивата и прагове, по които може да действа изцяло национално законодателство. Всъщност прагът, където може да не се провежда поръчка, той е наистина малък, това е от порядъка да кажем на 20 хиляди лева. Но под националните прагове, тези където не е задължително да прилагаме всички норми и европейски директиви, се опитваме да наложим един малко по-лек режим, пак конкурентен, където трябва да се провежда процедура, трябва да се канят участници, но примерно производството по жалене е едноинстанционно. Няма да минава двете фази – Комисия за защита на конкуренцията и Върховен административен съд, а може да се движи само на една инстанция, което облекчава процеса.

Това, знаете много бързо, някои от тези проекти ще се движат много по-бързо, защото иначе сега някои от фирмите, които нарочно обжалват и това забавя цялата процедура, това се е случвало десетки пъти.

Случвало се е и за съжаление се случва в най-големите и най-значимите проекти, където материалният интерес е огромен. Иначе по данни за процента обжалвания, той в България не е толкова тежък. Ако примерно в периода 2012 г., 2013 г. той е бил от порядъка между 14 и 16 процента обжалвани процедури, последните данни сочат около 8%, което е един добър, нормален европейски индикатор. И искрено вярваме, че в общи линии сме близко до края на големите злоупотреби с обжалванията по обществените поръчки.

Да поговорим и за другия закон, който се подготвя. Както казахте вие той вече е готов и предстои да влезе в пленарна зала – Законът за управление на еврофондовете. Има едно изискване, че този закон трябва да се приеме, за да имаме средства след 2017 г. от ЕС, нали така?

Не. Това е изцяло национална инициатива, т.е. не е свързан, за разлика от Закона за обществените поръчки, не е свързан с така наречените предварителни условия, които ние трябва да следваме. Това е цял набор от условия или реформи, законодателството в редица сфери, които са обвързани с ползването на европейските пари. И ако те не бъдат направени, губим възможността, както казахте преди малко, от 2017 г. да ползваме европейски пари в съответната сфера. Но законът за управление на средствата от ЕС има съвсем друга цел. Той урежда проблеми, наши български и не са свързани обезателно с някакво искане от ЕК към България. Каква е логиката на закона и каква е необходимостта от закона? Всъщност чрез този закон се прави една голяма реформа в цялата система. Знаете, че е модерно в последно време да се говори за реформи, аз няма да се включвам в състезанието кой е по-голям реформатор, но тук се прави също една значима реформа и бих казал, че с доста сериозен икономически и обществен ефект, защото през този закон съвсем конкретно казано през следващите години, през него, през неговите текстове, през неговите норми ще минат над 30 милиарда лева. Голямата реформа на първо място е изваждането на цялата система на светло и приравняването й с всички останали системи в държавата. Аз неслучайно няколко пъти правих аналогия с опитите специалните служби, разузнаване, НСО, функционирането им да бъде уредено не с друг нормативен акт, а със закон. Тук правим същото. До момента целият процес на управление на еврофондовете е регулиран с постановление на Министерски съвет или с наредби, което не е обезателно хубаво. И постановление на Министерски съвет може да се сменя всяка седмица. Наредбата може да се сменя дори по-често. Това не е устойчиво, това не дава сигурност на всички, които харчат парите. Кодифицира се, т.е. цялата нормативна база влиза в един текст, много по-интуитивен, много по-ясен за прилагане. Не това обаче е най-важното. Най-важното е друго. Балансират се правата в системата. В момента, ако вие получите финансиране по проект, ако даден управляващ орган в едно министерство реши, че нещо във вашия проект не е наред, а пък вие сте напълно убеден, че съвестно, законосъобразно сте изпълнявал проекта, възможностите да си потърсите правата са много ограничени. Вие трябва да обжалвате по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, което е бавно и скъпо. И ще получите справедливост, ако отсъди съдът, разбира се, след няколко години, когато конкретиката на проекта като пари, като време ще е изтекло отдавна. Голямата промяна, че цялата система става подсъдна на Административно-процесуалния кодекс, което означава много по-бързо и много по-евтино съдопроизводство. И всяко решение може да бъде обект на съдебен контрол, както в крайна сметка е в цялата държава. Само да напомня, че има сценарий, при който някой може да обжалва акт на Народното събрание, дори акт на Министерски съвет по съответния начин. Няма как решенията на органите в системата за управление на европейските фондове да са почти необжалваеми. Може да има известна доза страх, че може да се отвори злоупотреба с обжалванията. Ще намерим или по-точно предвидили сме механизми как да бъде регулиран този процес, но става дума за хиляди хора, за много пари въвлечени в този процес. Ние трябва да сме сигурни, че съдът ще влезе в ролята си на независим арбитър, и когато някой не е взел правилното решение, съдът ще отсъди правилно. Мисля че много по-ясно са разписани и правата, и задълженията, защото освен права в тази система имаме и задължения на едната, на другата страна. И се надявам това да въведе един добър ред, и пак да повторя – това е една много значима реформа по начина, по който се харчат европейските пари. Надявам се да направи всички участници в процеса много по-спокойно, да е ясно, че ако работиш правилно, адекватно, спазваш правилата, ти трябва да получиш това, което ти се полага, да си получиш плащанията и то в срок.

Това ще доведе ли до създаване на Министерство за управление на средствата от Европейския съюз?

Вероятно бъркате това или по-скоро взимате аналогия с една стара идея управлението на еврофондовете да се централизира в една агенция, както е в няколко държави. Има подобен опит, много добър, примерно в една Естония. Не, не означава. Това беше една идея, лансирана от мен преди 3 или 4 години. За зло или за добро е много късно за приложението на една подобна идея. Може би за нея може да се мисли, защото аз продължавам да твърдя, че това е една добра възможност след 2020 г. от следващия програмен период.

След няколко месеца приключва първия програмен период и тук в това студио с вас сме говорили как в началото имаше трудности по усвояване на средствата. След това започнахме едни проценти, спиране на програми, пускане на програми, загуби и т.н. Сега, като теглим чертата след няколко месеца, каква ще е вашата равносметка?

Те тези няколко месеца са вероятно най-значимите и най-усилните. През тези няколко месеца трябва да бъдат платени около 1,4 милиарда евро, през тези няколко месеца, които коментирате. Финалният резултат, с който България ще приключи първия си програмен период зависи от това какви усилия бъдат положени през тези няколко месеца. Как изглеждат до момента нещата? Плащанията вътре в страната, т.е. към всички, които изпълняват проекти са за 6 милиарда и 600 милиона евро, което е около 83% по цялата финансова рамка по всички оперативни програми. Средствата, възстановени от комисията, зависи как ги смятаме, с или без аванси, са от порядъка на 67 или 70 и няколко процента. Знаете, че обичайно не правя прогнози с колко ще приключим първия програмен период, но считам че всеки резултат по-висок от 92 или 93 процента би следвало да бъде считан за успех. Това е първият програмен период на България, започнал късно, с няколко тежки години, между впрочем 2014 г. вероятно беше от най-тежките години заради всичко, което се случи в околната среда. Така че един резултат с няколко процентни пункта, различен от 100-те, е все пак би бил постижение, което не означава, че до последния момент ще бъдат жалени каквито и да било усилия той да бъде по-висок. Ще се работи до 31 декември, ако трябва и включително.

Добре. Желая ви успех в това пожелание. Както се казва не напразно усилията ще донесат резултат и хората ще ги видят. Да напомним, че тези години – първата година беше нулева, и 2014 г. беше нулева, в началото нямахме административен капацитет и се учехме в движение, както се казва.

Тази година съм обещал да не е нулева и тя не е, защото вече се приемат първите проекти по „Човешки ресурси“, по „Иновации и конкурентоспособност“, където програмите са одобрени. Буквално следващите дни очаквам „Региони в растеж“ и „Околна сред“ да бъдат одобрени програмите и очаквам отворени процедури до края на годината по всички оперативни програми със сключени договори и дори похарчени пари от новия програмен период. Всъщност учим се, ставаме по-добри. Въпросът е това да се случва бързо, и когато мерим резултатите да не гледаме само процентът на усвоените пари, а какво е свършено с тях.

Благодаря ви.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ивайло Московски: Обсъждаме дали бройката на часовете за кормуване да отпадне от закона
14 Юни 2017

Интересува ни дали кандидатът може да шофира, а не колко време е карал, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: Решаваме дали да пренасочваме пари от „Струма” през 2018 г.
12 Юни 2017

Очакваме одобрение от екоминистерството на списък със свлачища, по които да работим, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор”

trans.gif
Николай Нанков: С нови правила ще улесним инвеститорите
12 Юни 2017

До края на годината ще стартира монтирането на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения