Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif17.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Ще дадем шанс на местните власти, чрез инвестиции да подобрят развитието на градовете
06 Юни 2015

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Открихте две изключително важни заседания за България – 16-тото на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Регионално развитие“ за предходния период и 2-то заседания на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Региони в растеж“ за новия програмен период. Какво е общото и кое е различното между двете?

 

Да, днес е изключително важен ден за програмите „Региони в растеж“, „Регионално развитие“, които управлява министерството, защото така както и днешният ден, така и 2015 година е една година с много предизвикателства, защото трябва успешно, без пропуски, с максимално усвояване да завършим програмата, която приключва сега в края на 2015 година за регионално развитие 2007-2013, и в същия момент преодолявайки вече едната нулева година, която беше 2014, много бързо да пристъпим, надявам се буквално до седмици, ако не и до дни, одобрението на новата програма и бързото започване на всички мерки и инвестиции, които тя предвижда, за да можем в крайна сметка да нямаме поредната нулева година, както беше 2014, и най-важното е да може в крайна сметка тези пари да достигнат до българските граждани и да подобрят инфраструктурата.

 

Първата програма с какъв напредък я изпращаме?

 

Изпращаме Програмата „Регионално развитие“ бих казала с доста добър напредък, въпреки че доста предизвикателства имахме в целия този период. Програма, която два пъти беше спирана от Европейската комисия, и успяхме в края на миналата година да я отблокираме, бих казала, доста бързо и да заработи отново ефективно. И към днешна дата мога да кажа, че усвояването върви доста добре – 81% от бюджета на програмата, която е с бюджет 3,131 млрд., са вече усвоени. Има множество проекти, изпълнени, други са в ход. Идентифицирали сме и 32 рискови, но въпреки всичко имаме всички предпоставки и възможности да постигнем доста добър успех, успеваемост до края на годината да завършим по-голямата част от проектите. Ако останат такива, които не можем да завършим, имаме шанса 2016 да ги довършим, макар и със собствени средства от финалните плащания, но важното е да ги завършим съществено тази година с европейски пари, и най-важното, което всъщност мисля, че правихме днес, и това решение, вече е и окончателно взето и потвърдено вече на комитета, той приключи преди малко, това е и решението да вкараме допълнителен и да одобрим днес допълнителен списък с резервни проекти, които не само да са чакащи, но и да започнат своята реализация под условие, разбира се, но ние смятаме, че те и реално ще могат да бъдат почти изцяло финансирани със средства от програмата, но пакет от проекти, който включва най-общо ще кажа, възможността още от утре, буквално, 25 български общини – големите, средно големите общини, които имат проекти за подобряване на градска среда, зелена и достъпна градска среда, да получат финансиране – то е общо в размер на 58 милиона, и всяка от тези общини да довърши, да направи втори фаза, допълнителна, а втората част на своите проекти за градска среда с допълнителни – на места паркове, междублокови пространства, алеи и улици, което е една добра възможност да продължим в инвестициите за облика на градовете. Вторият пакет проекти, които одобрихме днес да започнат като резервни и като допълнителна реализация до края на годината – това е един изключително важен проект, това е допълнението към проекта за модернизацията на градския транспорт на Стара Загора, който е текущ проект, но в който нямаше досега предвидено превозни средства. С днешното одобрение даваме възможност в рамките на до 30 милиона лева на Стара Загора да закупи 55 нови автобуса от висок клас, екологични автобуси, с които наистина проектът им за градски транспорт ще придобие един завършен вид, така че освен улици, освен системата за управление на трафика, да има и нови превозни средства, с което мисля, че изцяло ще решим проблема с превозните средства, с новите автобуси в Стара Загора. Третият пакет мерки – това е подкрепа за инвестициите в сектор „Здравеопазване“. Ние и досега инвестирахме почти 280 милиона в здравеопазване, инфраструктура с фокус върху онколечението. Всичките онкодиспансери получиха финансиране по нашата програма, както и държавните, големите многопрофилни болници за високотехнологично. С днешното решение добавяме още 19,9, почти 20 милиона лева към тази инвестиция и към тези болници, които и сега получават финансиране по нашата програма, ще получат допълнителна възможност да закупят апаратура, както и апаратура за така наречената „хеликална терапия“. Отново е апаратура, свързана с лечението и превенцията, лечението на онкозаболявания, по-известна като „кибер нож“, да бъде купен, за да имаме пълен набор от апаратура, както и такава роботизирана система за стереотактичната радиохирургия, която специалистите знаят за какво става въпрос. Отделно от това довършваме и проектите, пакет от проекти одобряваме за допълнителни три общини за осигуряване на социални жилища за настаняване на социално слаби групи от населението – това е в три общини: Столична община, Община Тунджа и Община Лом, общо в размер на 10,3 милиона. С това всъщност ние днес резервния списък от проекти на стойност 118 милиона лева реално им даваме възможност още веднага, стига да имат избрани изпълнители и сключени договори с тези изпълнители, които да могат да изпълнят дейностите до декември тази година, ние да осигурим още 120 милиона. Ние ще ги осигуряваме поетапно за сметка на спестени средства, за сметка на финансови корекции, за сметка на намалени разходи или непризнати разходи. Вярвам, че натрупва и опитът, който имаме и от досегашния си опит по проектите, може да натрупаме този ресурс, така че почти в целостта му да го подсигурим на бенефициентите, а и така си гарантираме, че тези проекти, които и сега са рискови, ако не могат да се доизпълнят, всъщност няма да върнем ресурса в Брюксел, а ние ще го усвоим в тези всичките проекти, които изредих.

 

Това е много хубаво постижение. Лесно ли ви беше да го получите?

 

Няма лесни неща в този процес. Предизвикателството е голямо. Всъщност то тепърва, бих казала, сложното предстои, защото това е един много сериозен процес на координация първо между нас и всички тези бенефициенти, които са много на брой, които изредих. Това е едно много добро координиране и много точен финансов разчет, така че да се постараем да не загубим финансирането, с което разполагаме и в същия момент да сме сигурни, че са сключени договори, които отговарят на изискванията на Закона за обществени поръчки, че няма дискриминационни условия, че ще могат реалните дейности, а не да ги претупат набързо до декември, а наистина реално да ги инвестират в качествени проекти. Трудно беше да убедим и да вземем това решение. Взехме го и аз съм изключително доволна от това. Сега още по-трудното предстои – да ги изпълним, така че да не се наложи в крайна сметка 2016-та да имаме допълнителни финансови корекции. Добрата новина днес е, че всички финансови корекции и до момента наложени по тази програма реално ние ги реинвестираме обратно в нови проекти, така че в глобален мащаб – да, единични проекти наистина са санкционирани по една или друга причина, но тези пари не се губят за нас, за България или за бенефициентите. Те се реинвестират в проекти, във важни проекти обратно в програмата.

 

Днес Комитета трябваше да разгледа и насоките за кандидатстване, критериите за одобрение на проектите, новия подход в изпълнение на програмата, това бе ли направено?:

 

Да, в следобедната част вече заседаваше и новият ни комитет – Комитетът за наблюдение на новата програма, която се казва „Региони в растеж“ 2014-2020. На нея беше направен преглед на целостта на програмата в обхвата на отделните приоритетни дейности, както и начинът, по който те ще бъдат реализирани, включително – насоки за кандидатстване, критерии за оценка на проекти. Най-новото и най-различното от всичко, което знаем до момента е, че по новата програма, която също е в размер аналогичен на настоящата – 3 милиарда лева, първа приоритетна ос, тя е най-голямата, най-значителната, тя е насочена към подобряване на градска среда, градския транспорт, градско развитие и по-добра социална, здравна инфраструктура, образователна инфраструктура, новото е, че този приоритет, който включва в себе си тези дейности, неговата стойност е почти 1,4 милиарда лева. Той ще се управлява директно, на децентрализиран принцип от общините-бенефициенти. Това са 39-те големи и средноголеми общини, наши конкретни бенефициенти досега, а сега вече и междинни звена. Това означава, че в момента на основата на своите изградени планове, които те имат, и проектна готовност, ние им делегираме правото те на местно ниво сами да направят подбора вече на конкретните проекти, които всяка една от тези 39 общини ще реализира на територията на града, а пък ние ще извършваме контрол върху тяхната дейност по това дали те изпълняват изискванията, дали са одобрили тези проекти и спрямо допустимост и всички изисквания, и ще сключим договори с тях вече за предоставянето и реалното финансиране на тези проекти. Всичко това трябва да се случи в месеците, до края на месец юни ние ще ги поканим, ще подпишем с тях споразумение за междинни звена. Те имат възможност до 15 септември първият пакет проекти да ги представят вече за окончателно одобрение, или до 15 декември, най-късно до 15 май догодина – на три фази сме разделили проектите, които те сами изберат, оценят, да ни ги представят. След проверка от нас, ние вече ще включим и самите договори и това включва три групи проекти: градска среда, градски транспорт, ремонт на училища, детски градини, енергийна ефективност на жилищни сгради, енергийна ефективност на публични сгради, културна и социална инфраструктурата. Всичко това са мерките, за които те ще могат сами да преценят и да направят най-добрата инвестиция за своя град. Отделно от това извън първата приоритетна ос, която е най-голяма – тази директна инвестиция от 1,4 милиарда, която ще се управлява от общините, ще направим с остатъка от ресурса – 380 милиона, ще направим допълнително инвестиционни фондове със средства от програмата, които отново да подкрепят вече генериращите приходи проекти в тези 39 града – три фонда за градско развитие, един фонд за финансиране на туристическа инфраструктура и един гаранционен фонд, който да подкрепя инвестициите. Така че ние вярваме, че с тази инвестиция, предвид, че това е финансов инженеринг, който целта е чрез публично-частно партньорство да мобилизираме и частния ресурс и от банковия сектор, примерът показва, че той може, по примера на „Джесика“, както беше досега, да го удвоим, даже да го утроим като фондове, така че това е също една добра възможност за общините. Отделно вече по останалите приоритетни оси, които са насочени към инвестиции в пътна инфраструктура – 380 милиона, в регионално образователна инфраструктура, по-конкретно професионалните гимназии, инвестиции в здравеопазване, много сериозна инвестиция от 160 милиона даваме в подкрепа на реформата на спешната помощ и реално със средства от програмата ще направим абсолютно цялата необходима инфраструктура за подобряване на спешната помощ – спешни центрове, от една страна – ремонт и оборудване, и закупването на всички необходими линейки, реаномобили, високо проходими линейки, които са необходими за всички спешни центрове на територията на цялата страна. Това е една много сериозна инвестиция, която ще направим също с подкрепата на нашата програма.

 

Госпожо министър, вие сте разработили един максимално широк обхват на програмата и за мен е странно, че началник-отдела градско развитие и териториално сближаване Владислав Пискорц днес е казал, че България няма много опит в сферата на устойчивото градско развитие. Вие вероятно го опровергавате именно с разработената програма.

 

Със сигурност го опровергаваме. Не знам какво има предвид точно, може би некоректно е тълкувано или може би превода, не знам, но бих казала, че България има много добър опит, защото България не веднъж е канена да представи своите проекти първо за градско развитие, които сме реализирали за момента, второ, ние сме една от малкото страни, които въвеждаме по такъв начин такъв децентрализиран и в същия момент широкообхватен подход за градско планиране чрез интегрирани планове за градско развитие и възстановяване, за да направим именно инвестициите по-целенасочени и по-фокусирани, по-добре интегрирани, така че смятам, че и опитът, който натрупахме, и научените уроци до момента ни правят доста, бих казала, подготвени за това да реализираме новата програма по този нов начин, по който считаме, че ще е добре за общините. Ние отдавна говорим за децентрализация, така че това е една стъпка в тази посока – да видим, да дадем шанс на местните власти чрез и общинските си съвети, хората на местно ниво, капацитетът на общините да реализират такъв тип инвестиции и да подобрим в крайна сметка развитието на нашите градове, защото тези 39 града реално са двигателите за икономическо развитие. Ако те имат добра инфраструктура, добри предпоставки за публично-частно партньорство, само така ще имаме по-доброто им развитие.

 

И няма никаква опасност от политизиране на проектите, особено в навечерието на местните избори – вашата гаранция?

 

Смятам, че начина по който сме създали и графика, включително именно сме го съобразили, защото сме дали възможност тези, които са били най-бързи, най-активни да ги подадат до 15 септември проектите, но оттам-нататък нищо не е затворено и даваме шанс именно след като се проведат изборите за кметове, за местни власти, и през месец декември, и след това през май догодина да си предложат такива проекти, които считат, че най-добре отговарят на визията за развитието на градовете, така че сме дали максимално широка и възможна абсолютна аполитична концепция за реализацията на тази инвестиция, защото това е, както се казва, дълга писта. Тя е до 2020 година, така че ние даваме дългосрочната визия, като я подреждаме по един, бих казала, добър начин за регионално и стратегическо развитие, а не съобразен с краткосрочните нужди на едно правителство или на един мандат, на един кмет. Напротив – дългосрочна визия даваме и именно затова съм убедена, че и това е също наше конкурентно предимство в опита ни да планираме дългосрочно, а не да го привеждаме само до краткосрочен или дългосрочен поглед или мандат на едно правителство или един кмет.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Екатерина Захариева: Неизменната външна политика на България е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС
01 Септември 2017

Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения