Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Целта на европейските пари е да променят България
29 Май 2015

Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Още от деня“ на БНТ

 

„Още от деня“ започваме с Томислав Дончев. Той е вицепремиер по еврофондовете и икономическата политика. Здравейте и добре дошли.

 

Здравейте.

 

Въпреки че не е във вашия ресор, вие харесвате ли тези параметри на съдебната реформа, които вашият колега Христо Иванов предложи, по-голямата част днес и вчера в това студио?

 

Аз бих коментирал нещата по малко по-обратен начин – някой в състояние ли е да предложи приемлива алтернатива? Защото реформите, особено в правосъдието, нямат алтернатива. И не защото това е политически каприз да правим реформи, а защото всички сме единодушни, че ситуацията трябва да се промени. И, ако някой днес критикува едно или друго предложение, нека да предложи нещо по-добро. Аз не чух много по-добри предложения. Чух критики, чух мърморене, чух персонални недоволства, чух съмнения. Всеки има право на съмнения, но един отговорен политик, когато коментираме дадена реформа, още повече, когато всички сме единодушни, че ситуацията там трябва да се промени, трябва да предложи нещо различно. Да каже: ето, министърът това, което е предложил, не е достатъчно добро. Ето, аз ви предлагам нещо по-добро.

 

Това, което Вие казвате, предполагам, че ще се случи в някаква форма в близкия месец, когато предстои да с обсъди.

 

Дано. Няма нищо по-добро на политическия пазар да има повече от едно предложение. И политиците, и гражданите да могат да кажат кое им харесва най-много. Всъщност тъжно е, макар че понякога се случва, да имаме само едно безалтернативно предложение и да нямаме контра предложение. Единственото, което чувам, е колко лошо е единственото направено предложение. Ето това е лош сценарий.

 

Мога да кажа и да повторя, че зрителите вчера явно са харесали параметрите, които Христо Иванов предложи тук. Той тръгна от 20% в неговата анкета и стигна до 43%. Сега вие тръгвате от по-висока база, тръгвате от 43%. Въпросът е парите от еврофондовете подобряват ли качеството на живота на българите? 43% засега смятат, че това е факт – парите от еврофондовете подобряват нашето качество. Ще имате възможност да вдигнете този процент?

 

Много хубав въпрос.

 

Да, въпросът е хубав и се надявам повече хора да гласуват. Защо обаче все пак мнозинството от хората отговарят с „не“? Има някакъв скептицизъм, който трудно може да бъде обърнат.

 

Естествено. Когато започнем примерно да коментираме, че до 2020 година България ще има на разположение, ако не броим сумите, които са за директни плащания на земеделските производители, които са близо 5,3 милиарда евро, ние имаме на разположение над 12 милиарда евро, заедно с националното съфинансиране, които трябва да бъдат разпределени до 2020 година. И обикновеният човек, който е затънал в грижи и проблеми, първият въпрос, който му се появява, е аз какво ще видя от тези пари? И в някаква степен е абсолютно прав. Само че, знаете ли, теоретично да предположим, че е възможно тази огромна сума от 24 милиарда ние примерно да я изразходим, покривайки всички задължения на държавата, всички разходи, които правим, плащайки…

 

Това би било много незаконно.

 

Това няма как да се случи. Няма как да се случи, но нека да си представим. Тези пари ще ни стигнат да покрием всички разходи, включително заплати, всички разходи на домакинствата за не повече от 3-4 месеца. И ефектът ще бъде какъв? Никакъв. След 3 или 4 месеца ние ще бъдем абсолютно същите. Целта на европейските пари не е да напълнят хладилника, за зло или за добро, на един човек, на едно семейство или един град за седмица или за две. Целта е да променят България. И това включва всичко. Не можем да започнем от асфалта, макар че той е много амортизиран като тема. Въпреки че вчера откривахме един нов лот на магистрала. Но наред с това ще продължим с железници, пречиствателни съоръжения, тръби, улици, асфалт.

 

Инфраструктура да кажем общо.

 

Не е само инфраструктура. Тук е основният ресурс за подобряване на работата на администрацията. Едва ли някой би оспорил, че от това има нужда. Тук е огромният ресурс за подпомагане на малките и средните предприятия. Тук е огромният ресурс за нови проекти в социалната сфера. Нека да напомня, ако някой е забравил, че голяма част от социалните плащания, голяма част от промените, които вървят в социалната сфера, са с европейски пари. Така че европейските пари променят България. На мен ми се иска това да се случва по-бързо, а не да се случва бавно. Те няма как да ни направят да живеем по-охолно само за няколко месеца. Но единственият шанс държава като България, на жаргон е кохезионна държава, новоприсъединен член на Европейския съюз, да подобри, да промени ситуацията, да бъде по-конкурентна и най-сетне в един хоризонт да бъде по-богата, са европейските пари. Още едно число ще ви кажа.

 

То няма и други в момента, защото чуждестранни инвестиции, както сам знаете, няма в държавата в момента.

 

Не, чуждестранни инвестиции има, но са по-малко, отколкото всички искаме да бъдат. Макар че аз съм убеден, че тази година отчетните данни, включително и за чуждестранни инвестиции, ще бъдат по-добри от всякога. Вследствие променената ситуация, не само конюнктурата в Европа, виждам, че се връща една малка доза оптимизъм, което не е без значение за икономиката. Но само да споделя това число, което бях казал. Над 75% вече от всички публични инвестиции, които се правят в България изобщо, се покриват със средства от Европейския съюз. Представете си как би изглеждала България, ако тези пари ги нямаше, ако примерно бяха спрени, ако България беше загубила възможността да ги ползва.

 

Ами нямаше да има пътища, нямаше да има всичко това, за което вие говорите.

 

Много по-тежко е. България има да изпълнява ангажименти към европейското законодателство – в сферата на водите, в сферата на въздуха, в сферата на отпадъците. Как да ги изпълни тези европейски пари?

 

Така е. Искате ли да Ви кажа основният аргумент на тези хора, които засега гласуват с „не“? Те са около 57%. Те казват: Хубаво, парите влизат, обаче идват едни чичковци, които правят едни схеми и половината или да кажем 25-30% от тези пари изведнъж се изпаряват под някаква форма, отиват в нечий джобове. И затова тези хора си мислят: Те влизат парите, но те ги крадат. Съгласен ли сте с мен, че това е логиката?

 

Това е логиката и тук искам да добавя, че заедно с всички, които мислят по подобен начин, имаме една обща задача. Ако някой знае кой, къде, ама конкретно, не като обща констатация, вместо да вложи парите в нещо, което носи полза, нещо, което да дава стойност за хората, както е предназначено, а си ги е прибрал в джоба, моля да ни информира – ще си свършим работата. Има достатъчно служби, които се занимават с финансовите нарушения при управлението на средствата от Европейския съюз. Отворени сме за всеки конкретен случай. Не сме отворени – ще бъда благодарен за всеки конкретен случай, за всеки конкретен сигнал.

 

Това е добър призив. А законът за еврофондовете, който готвите? Предстои и Закон за обществени поръчки. Те няма ли някак си да намалят този процент от кражби?

 

Вие сте юрист, знаете добре, че нормативната уредба е от първостепенно значение. Наред с това, предполагам знаете, че един закон, колкото и да е съвършен, той не може на база на това, че сме уредили нещо в закона, то да се случи като факт в действителността.

 

Факт, че е така.

 

Както аз обичам да се шегувам, ако беше така и семейният ни кодекс е добър, това означаваше, че всички семейства щяха да бъдат щастливи. А и ние много по-често имаме проблеми на закона, а с нарушаването на закона. Иначе сте прав – две основни законодателни предложения, които са свързани с начина, по който се разходват парите. Едното е Законът за обществените поръчки, другия е т.нар. „Закон за еврофондовете“, които трябва да бъдат на вниманието на българския парламент преди парламентарната ваканция, защото аз се надявам да бъдат факт преди края на годината. И двете са критично важни за уреждането на начина, по който парите се движат. Така че аз разчитам на политическа мъдрост от всички, те са готвени дълго време с широк кръг от консултации от всички заинтересовани страни, да бъдат приети във вид, разбира се, много близък до този, който е предложен. Колкото по-рано бъдат приложени и единия и другия текст, убеден съм, че ще доведе до положителна промяна за начина, по който се харчат парите.

 

Това зависи от парламента. Обаче и други неща зависят от парламента. Оттам засега идват и доста интересни призиви от правителството и към мнозинството, веднъж от Реформаторския блок ултиматум, че те са готови да напуснат преди известно време, сега вчера и от Патриотичния фронт, които дадоха едни 7 точки, които ако не бъдат изпълнени, и те са готови да напуснат. Вие в правителството обсъждате ли тези ултиматуми, които ви дават от тези, които ви подкрепят в парламента все пак – това са двете основни сили?

 

Ултиматумът не е добра форма на общуване, особено когато говорим за политиката, особено когато говорим за управление, чиято формула би трябвало да е „управление на споделената отговорност“. На първо място. чисто като политически анализ, в някаква степен е разбираемо поведението на тези политически сили. Те искат по много категоричен начин да запазят собствената си идентичност, да бъдат считани за основен фактор, който пришпорва, така да го кажем, случването на едно или на друго нещо. Но ултиматумът не добра техника в конкретната ситуация. Нека да напомня, че няма как каквато и да е реформа да се случи без тя да бъде подкрепена от основната партия в правителството, тоест без да бъде подкрепена от ГЕРБ. Това не бива да се забравя нито за миг, първо.

 

Да, но имате нужда и от помощници все пак.

 

И на второ място, когато говорим на ниво политически ефекти, защото в крайна сметка, всички тези политически заявления – те са свързани с политически интерес на една или друга формация, не бива да забравяме и една друга опасност, която е изключително неприятна, ако се случи – аз не бих искал – това е за всяка добра стъпка, реализирана в една или друга сфера, която е отговорност на някой от нашите партньорите, ползата или позитивите от някаква подобна стъпка да бъдат приватизирани от въпросната политическа сила. Ако има проблем или ако има трудно решение, защото има и такива, това да бъде персонална наша отговорност – това не е добър сценарий. Аз не вярвам това да се случи. В крайна сметка…

 

Има ли такава тенденция – успехите да ги взимат едни, а неуспехите да отиват към ГЕРБ?

 

Обърнете внимание, аз не казах, че това е анализ на това, което се случва. Коментирах го като опасност, защото това не е добре.

 

Не сте констатирали подобни казуси досега?

 

Коментирах го като опасност. Иначе, ако вземем да поставяме ултиматуми предвид политическия ресурс, който има ГЕРБ, ние също сме в позиция да поставяме ултиматуми, но не считам, че това е добрата технология на общуване, включително и в рамките на парламентарната конфигурация, която осигурява парламентарна подкрепа. И не бива да се забравя нещо друго – в крайна сметка, може да има разнопосочни партийни интереси – това е нормално – политиците се интересуват от генериране на допълнителна подкрепа, но основният императив, основната задача за всички е да постигнат видим и добър резултат за България, а не толкова за собствената си партия. Всеки прави жертви, всеки понася щети, включително и ние, от участието си в този необичаен за България странен коалиционен формат.

 

И в управлението. С едно изречение да кажете – какво цели според Вас Георги Първанов с това изречение от днес, че президентската република би направила тази държава по-силна. Ерго, парламентарната република я прави по-слаба, аз допълвам логически.

 

Тема за много анализ, за който със сигурност няма да имаме време.

 

Не, не – с едно изречение. Ясно е, че това не може да се случи сега или утре. Въпросът е, че това не случайно е казано.

 

Случайни работи обикновено няма, особено от устата на бивш президент. Между впрочем, аз бих обърнал внимание как една сериозна част от бившите президенти имат сантименти към президентската република. Това едва ли е случайно. За да работи една президентска република, това означава, разбира се, много по-голяма концентрация на властта, може би по-бързо случване на нещата. Но аз считам, че една подобна рецепта е приложима, когато говорим за много зряла демокрация. Защото бързото случване на нещата и оперативността трябва да вървят заедно с всички гаранции за, примерно, опазване на всички права на гражданите и за стандартите и нивата на демокрация.

 

Вашето лично мнение за това как трябва да бъде избран управителя на БНБ?

 

С колкото може по-висок консенсус.

 

А трябва ли да има няколко кандидатури, от които народните представители все пак да си избират?

 

Дали трябва да има предварителни правила, колко кандидатури трябва да има, нека това да решат депутатите от Народното събрание, който е органът, който трябва да посочи, да избере новия управител. По-важно е друго – след тази криза на доверието по отношение на БНБ, колкото по-консенсусна е фигурата, колкото по-безспорна е и с колкото по-голяма подкрепа влезе в банката да изпълнява тези ангажименти, толкова по-голям шанс колкото може по-бързо да се възвърне доверието и репутацията на тази ключова държавна институция.

 

Това е точно така. И аз така мисля. Тъй като наближават местни избори, вие знаете ли кой ще бъде кмет на Габрово сега?

 

Кмет на Габрово ще бъде този, който решат гражданите на Габрово.

 

Вие не му ли знаете името? Може да не ми го казвате.

 

По принцип съм добър с политическите си анализи и прогнози, но не му е дошло времето да направя един подобен анализ. И простете, не може целият политически живот от половин година преди местните избори да е затихнал във вълнение какъв ще бъде резултата. Това би означавало на моменти държавата да спре да функционира.

 

Този процес, за който Вие говорите сега, той започна.

 

За съжаление казвам.

 

Опасявате ли се, че сблъсъците там в Гърмен, това напрежение там, ще се отрази лошо на местните избори? Не само в Гърмен, говоря и за други райони. Има ли такива опасения?

 

Въпросът е по-дълбок и ние не бива да свеждаме проблема само до Гърмен. Защото имаме лошия навик след всяка такава криза, ние да дискутираме всичко активно и след 2 месеца всичко да е забравено. Така се случи и с Катуница, да не забравяме.

 

Да, точно така.

 

И г-жа Бъчварова е права, че в конкретния случай, инцидентът има по-скоро битов, но аз бих добавил – и социален характер. И в крайна сметка, когато коментираме реформи, когато коментираме състоянието на държавата, когато коментираме действията от страна на държавата, в един момент, търсейки консенсус трябва да поставим тази тема на масата – какво би следвало да направи държавата? Защото отлагането на решение по този проблем, следващият, който ще се появи по отношение на предишния, не подобрява ситуацията. Това е все едно да си заровиш главата в пясъка и да си мислиш, че опасност не съществува. Да, всички експерти, които работят в социалната сфера са абсолютно прави, че ключовият въпрос по отношение на ромското малцинство е образованието – тук едва ли ще имаме спор. Само че образованието ще даде резултат след 10 или след 15 години.

 

Може и повече.

 

Той няма да даде резултат утре или няма да даде резултат вдругиден. Необходими са много мерки. Аз категорично считам, че изброяването на дискриминацията е ключът или изходът от една подобна ситуация, категорично решението е интеграцията. Но – едно голямо но – трябва силна държава.

 

И отговорност.

 

Държава, която да оказва адекватна помощ, и наред с това да гарантира, че когато някой пристъпи закона, без значение от неговия етнически произход, тя ще действа безкомпромисно.

 

Последен въпрос – има ли зли духове в Министерски съвет, според вас? Питам ви – не отговаряйте. Злото и демоните от изпълнителната власт ще гони екзорсистът отец Гелеменов на 1 юни от 14 часа пред сградата на Министерски съвет. Това съобщиха в петък от Асоциацията Детско развитие „Член 24“ – каквото и да означава това. Затова ви питам, тъй като има някаква инициатива да гонят злото и демоните, затова ви питам дали сте забелязали демони и зли духове там?

 

Често се чувствам изтощен в кабинета си в Министерски съвет, но подозирам, че не е поради присъствие на зли духове, а когато работният ден се окаже прекалено дълъг. Досега не знам сградата да е сканирана от някой специалист-екзорсист. Ако някому това носи добра енергия, или пък ще донесе оптимизъм, или пък увереност в добрите бъднини на България, нека да го направи.

 

Е, ще го направи отец Гелеменов. Ако сте там, можете да му окажете съдействие.

 

Нямам експертиза в тази сфера.

 

Благодаря Ви за този разговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения