Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif21.09.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Меглена Кунева: Няма противоречие в партиите, които подкрепят мнозинството, за промените в Конституцията
25 Април 2015

Вицепремиерът по европейските въпроси и институционалното сътрудничество в предаването „Седмицата“ по Дарик радио

 

Започваме със заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. Вие, впрочем, сте човекът с един от четирите подписа точно преди 10 години в договора на България с Европейския съюз. Вие, впрочем, водехте част от 10 години преди това и преговорите на България.

 

От 2001 година. Започнахме 2000 година.

 

Кое от този ден преди 10 години искате сега да припомните?

 

Труда на много хора. Аз размених с вас няколко думи преди да започне вашето предаване. Изключително ме трогна това, че се обадиха колеги, с които сме изкарали преговорите с тях – едни от най-младите в екипа – буквално току що завършили, сега вече работят в Брюксел, за да ми кажат: Честит празник. И това е най-хубавото, че ние продължаваме да преживяваме това като събитие, като празник – присъединяването на България към Съюза.

 

Кое е най-важната равносметка, според Вас, от 10 години членство на България в Евросъюза?

 

Това са едни от най-трудните въпроси. Най-важната равносметка. Мисля, че най-важната равносметка е тази, която ти дава занапред, а не тази, която просто гледа назад. Затова ще се опитам от тази отправна точка да отговоря на въпроса ви. Какво може да ни послужи от изпитаното, изживяното, от опита в последните 10 години? Най-напред добре поставената цел – модерната цивилизоваща и цивилизована цел за страната. Цел, която има влияние върху възможно най-голям брой хора, и цел, която може да обедини възможно най-голям брой хора. Това е рецепта за успеха. И след това, докато вървим в тази посока да не го забравяме. Има още един голям плюс тук, за който си давам сметка – с кого водиш преговорите? Не само с кого постигаш целта, когато тя е вътрешнополитическа за България, а и кой ти е партньор от другата страна. защото ние имахме възможност през годините, когато водихме преговорите, да работим с един много добър партньор. Какво значи добър? Партньор, който си държи на думата, който не ти прави услуги, не ти подарява нищо, но и не отстъпва тогава, когато е казал „да“ за нещо важно за нас. Преговорите са, както почти всяка човешка дейност, изключителен обмен на енергия. Тази енергия беше позитивна.

 

Какво бихте променили във воденето на преговорите за присъединяване от гледна точка на днешния си опит? Къде сбъркахте?

 

Преговорите не са лабораторно упражнение. Преговорите се водят в реално време, в реална обстановка и с реални хора. Не мога да променя нито един от фактите, които тогава са ме накарали да взема едно или друго решение. В този смисъл аз не смятам, че имаше грешка по основните параметри на преговори. Най-напред – никакъв компромис с датата на членство. Искам да се върна малко назад и да ви кажа, че когато ние започнахме преговорите, ние нямахме дата за влизане. Това беше уникално трудна ситуация. За разлика от 10-те страни, които влезнаха преди нас, и които имаха дата кога ще приключат преговорите и кога ще влязат, те имаха и финансова рамка. 2000 година Европейският съюз дава финансова рамка за присъединяването на десетте. България и Румъния са изключени. Колкото и ние да отричаме този факт, че всъщност разширяването беше предназначено за десятката, това е факт. Ние, когато започнахме да работим за датата през 2001 година – между другото, абсолютно правилно решение да се започнат, дори и при тези условия преговорите през 2000 година, когато започнахме да работим, ние нямахме дата, нямахме пари – бяхме извън финансовата рамка. За България най-голямата трудност беше да влезе „под тавана“ както се казва, на т.нар. „Берлинско споразумение“ за финансите, които са отделени за десятката. Това беше изключителна победа. Тя няма как да се обясни в детайли. Беше нещо много голямо. Ние не направихме компромис – държахме да се присъединим към първите десет като условия, първо, защото пътят беше извървян, и второ, защото бяхме абсолютно сигурни – аз бях абсолютно сигурно, че няма да има по-добри условия след това. Всъщност следващото разширяване след нас с Хърватска, ако бяхме останали щяхме да влезем заедно с нея, е при по-малки възможности, при друга политика, например селскостопанската политика. Вече има абсолютно различен…Няма субсидии на практика за земеделските производители. Значи, това беше наистина абсолютно правилно решение. Правилно решение беше, освен за средствата и за датата, правилно решение беше и изборът на партньори. Една от страните, аз искам да го кажа точно сега, когато за Гърция е много трудно време, искам да кажа, че Гърция винаги е помагала на България, и аз много държах на близките отношения с единствения ни съсед от другата страна на границата.

 

Допуснахте ли някаква грешка с реакторите на Козлодуй? Нали знаете, че това е основният упрек към Вас? Когато се каже: „Меглена Кунева, преговори с Европейския съюз“…

 

Да…Най-напред нека да кажа, че ние имахме меморандум, заедно с още две други страни с подобни стари реактори, това е диагнозата на европейските страни, това не е комисията, това са самите европейски държави, които дават мандат на комисията. Ние имахме от 1998 година, както останалите две страни с такъв проблем, имахме меморандум. Абсолютно непонятно е за страна като Германия, например, че нещо, което си подписал, след това няма да го изпълниш. Понеже казах Германия, нека да ви кажа нещо другия и а това, че преговорите не са лабораторно упражнение. Аз водих от началото до край преговорите с Германия, защото съм преговаряла и с Европейската комисия, и с всяка една отделна страна…Знаете ли кой беше външен министър тогава? Сигурно си спомняте – Йошка Фишер, който е зелен, това е партия на „Зелените“, и всъщност Германия…

 

Те са против атомната…

 

Абсолютно атомната енергия. И всъщност дори Ангела Меркел, когато се случи трагедията в Япония, пое ангажимента да изведе от експлоатация ядрената енергетика на страната, т.е. това е страна с много, много силно разбиране за опасността, безопасността. Плюсът, който ние извадихме от тази ситуация, е, че всъщност парите, които са за извеждането от експлоатация, плюс Европейският съюз е най-големият инвеститор у нас - само за първите 7 години бяха 13 милиарда и половина, и сега продължаваме с този пакет да се движим, така, съразмерно с инфлацията, разбира се, това нещо го осигурихме. Така че вижте, вероятно ако беше друго правителство,може би не би се подписало още 1998година този меморандум, но така или иначе това беше факт, и Европа изглеждаше така по онова време.

 

Помните ли кой пя тогава в началото на церемонията в Ньомюнстерското абатство в Люксембург?

 

Честно да ви кажа беше като в мъгла за мен…

 

„Мистерията на българските гласове“…

 

„Мистерията на българските гласове“ и си спомням, че те пееха вътре от самото абатство, не се виждаха на сцена, и беше много мистично, наистина, много красиви гласове. Иска ми се тук да…

 

А помните ли..Не, да направим връзката с хоровете - тази седмица това беше тема в България. Помните ли организационните въпроси, или не сте се занимавала? Тези хора получиха ли тогава възнаграждение, този хор?

 

Огромната част…Не, не мога да ви кажа. Не мога да ви кажа, огромната част от организацията, разбира се, поема добър колега и приятел – Соломон Паси. Ние бяхме заедно във външно министерство и с тази част от ангажиментите, не мога да ви кажа какво е било възнаграждението…

 

А тогава по-принципният въпрос - трябва ли, според Вас, да се пее без пари в името на престижа на България?

 

Вижте, това е решение. Това е решение, което се поема, или не, аз мисля, че двете неща са абсолютно възможни, и пак могат да бъдат чудесно свързани с престижа.

 

Българските съкровища в „Лувър“- става ясно, че се показва…Това впрочем е много изненадващо. За повечето изложби от осемте изложби в „Лувър“ има вход, той е между 12 и 16 евро, става дума за временните изложби. Ако 22 милиона туристи, както казва министърът на туризма ще отиде да види българската изложба… по 12 евро – това са космически суми. Стотици хиляди евро би получила България, ако показва така изложбата си, а не без пари.

 

Нека да се говори по този въпрос. Нека да чуем различни мнения, и да се вземе решение, което ще поддържа репутацията на страната.

 

За да приключим тази тема, съгласна ли сте с Радан Кънев, че министърът на културата се държи просташки?

 

Вижте, всеки прави подбор на думите, които използва. Аз имам, все пак, собствен стил, нека да ви кажа, че…

 

Какво казвате на избирателите?

 

Нека да ви кажа, че за мен едно добро извинение би свършило работа. Хората на изкуството са, може би, по-експресивни…

 

А добро ли беше извинението тази седмица?

 

То може да бъде добро, само ако бъде дадено с чисто сърце, и прието с чисто сърце. Аз бих настоявала за това. Бих настоявала внимателно, но без сянка от колебание, че културата на поведение, е също толкова важна, колкото и показването на материална култура. Това е моят начин да кажа, че не съм съгласна.

 

Какво очаквате да се случи следващият месец с "Шенген"? Всъщност ще има заседание на Съвета по вътрешни работи, и там очаквате отново да се обсъжда българското членство.

 

Изключително важна тема. Да, това е през юни, само ако имаме положително развитие. Положителното развитие означава да убедим една страна като Германия, и по-специално, например, нейния Бундестаг, че влизането на България по сините граници си струва. И на Румъния, разбира се.

 

Сините граници са въздушните летища и пристанищата – речни и морски.

 

Да. Аз се връщам, вчера заедно с делегацията на премиера бях в Румъния. Работим много близко с румънските ни колеги. Сега министърът на правосъдието ни заминава за Германия. аз вече направих моята обиколка там. аз заминавам за Франция в понеделник за един ден, за да мога да разговарям и с френските ни партньори. А г-жа Цачева отива в Бундестага – изключително важно. Това е посещение, на което възлагам огромни надежди. Извърших цялата дипломатическа работа на ниво, което за мен е постижимо. Сега този въпрос ще се реши на най-високо ниво.

 

Държавите, с които България все още има проблем са Германия, Холандия и Финландия се включват сега, защото те имаха избори.

 

Холандия има ново правителство. Холандия и Финландия бяха страните, които 2011 година открито се противопоставиха на присъединяването на двете страни към „Шенген“. Финландия има ново правителство. Очаквам да видя кой ще бъде новият външен министър. Много е възможно, знаете, че в правителството ще участват „Истински финландци“ – това е партията, която е с много силен патриотичен уклон, да го кажем така, и които определено изразяват съмнения в това, доколко разширяванията, защото „Шенген“ е разширяване, са добри за Европа в момента. Аз ще се погрижа за това. Но за мен действително структуроопределяща страна за решението е Германия. Германия е първият инвеститор в Румъния, което означава, че оценя добре страната. На първо или второ място винаги е от десетилетия в България. Аз мисля, че това са знаци, които трябва да бъдат разчетени правилно и от германската политика. Защото ние имаме много претенции. Ето, ще ви разкажа за въздушните граници, за „Шенген“ – аз подкрепих по време на Съвета общи въпроси, подкрепих без уговорки проверките на пътниците, които минават през летищата, личните данни. Това беше години една противоречива директива, защото ние пазим личните си данни. В Европа това е специален проблем и не е добре посрещнато, че тези данни се пазят толкова дълго и толкова внимателно проверявани. След атаките обаче, се промени общественото мнение. Аз смятам, че сигурността е абсолютно на първо място и без всякакви колебания го подкрепих. Ние поемаме този ангажимент за себе си, поемаме ангажимента и Румъния, и България да правят тези проверки. Нищо не рискуват нашите партньори, защото ние правим точно това като шенгенска граница. Тази отговорност лежи върху нас, парите, които трябва да вложим, за да можем да го направим, тежат върху нас. Отговорността е наша, разпознаването и доверието от тяхна страна не е манифестирано, не е факт. Затова ние дадохме един по-дълъг хоризонт в рамките на тази година за разширяването за „Шенген“, но отсега до следващия съвет през октомври, нищо по-особено няма да се случи. Така че за мен, сигурността на България – аз го правя заради това – сигурността на България е от абсолютна важност.

 

Съгласна ли сте, че Европейският съюз не трябва да се разширява през мандата на тази Европейска комисия? Защото Лютви Местан на дискусията при „Врана“, която преди седмица организира заедно с тогавашния румънски министър-председател, Симеон Сакскобургготски, чийто подпис също стои под договора на България с Европейския съюз…

 

Да, има изключителен принос.

 

… каза, че според него, следващите 5 години Съюзът трябва да продължи да се разширява със Западните Балкани.

 

Въпрос на готовност е. Първо, страните от Западните Балкани нямат дата. Такова решение не е взето. Значи, ние ще вървим на принципа на демонстрация на собствените заслуги на всяка една от страните. Аз знам, че това е лекарство за Балканите и е много важно това разширение да се случи. Но страните трябва да бъдат готови, разбира се, толкова, колкото една страна-кандидат може да постигне. Друго е вече усъвършенстването, когато си вътре в Европейския съюз – тогава върви по-бързо.

 

Какво трябва да промени Европейският съюз в политиката си към емигрантите? Въпрос в седмица, в която 800 души се удавиха в Средиземно море в опит да стигнат от Африка към Европа?

 

Посоката е правилна, но скоростта, с която изпълняваме решенията си в Европейския съюз е плачевна.

 

А коя е посоката?

 

Посоката е, че трябва да работим така че да няма конфликти около нас, и тогава, когато има такива случаи, да изнесем предния си пост в страните на конфликт. Примерно, когато става въпрос за хора, които търсят покрив, търсят убежище, ние можем да направим така, че това да не е в границите на Европейския съюз, а в страни, които са близки до конфликта, и могат след това, когато конфликта отзвучи, да се върнат по родните си места.

 

Това е, когато става дума за военни конфликти, но има може би по-голямата част от тези хора, които бягат, бягат от глад, от жажда, от невъзможност да се препитават.

 

Това е друго. Това означава, че ние вече не говорим за бежанци. Говорим за свободно движение на хора. То е факт само в рамките на Европейския съюз, само в нашите страни. И както виждате пак има проблеми. Има проблем във Великобритания, които искат да се намали тази свобода. Трябва да погледнем истината в очите. Аз смятам, че ако до края на мандата на тази Европейска комисия се въведе т.нар. „синя карта“ по подобие на „зелената карта“ за САЩ, това ще бъде стъпка в правилната посока. Европа застарява – това е факт. Но начинът, по който се вливат хора от други страни трябва да бъде регламентиран, и интеграцията трябва да бъде факт.

 

Имало ли е геноцид над арменците в Османската империя?

 

Вие ме слагате в контекста на вчерашния дебат в парламента. И трябва да знаете, че след като има решение на българският парламент с една определена дума, поставена там, от мен не можете да очаквате да променям тази дума тук. Но нека да ви кажа, че това са едни от големите уроци на историята. Какво мисли българският народ? Как бих постъпила аз? На този въпрос вече е отговорено. Отговорено е през Яворов, отговорено е през стотиците хора, хилядите хора, които тук са намерили подслон. И е отговорено на този въпрос, че ние обичаме арменците, които са намерили тук…

 

Защо са тези въртели с думата сега – „масово изтребление“, като очевидно геноцид не се превежда така. Тя всъщност, е непреводима на български дума, защото в „масово изтребление“ не се носи идеята за изтребване, обаче на принципа на рода, от който си, на рода, от който си, религията, от която си.

 

Това са валидни езикови аргументи. Но в подбора на тези думи, очевидно има сериозен политически разговор преди това, в който е участвал и българският премиер. Така че вероятно е добре да се настоява на това, което всички мислим, че ние трябва да подадем, и това не е въпрос само за миналото, въпросът е и за сега, понеже вие свързахте темите с миграцията, с бежанците, и с това, което се е случило тогава. Нека да погледнем напред – ние подаваме ли ръка, които сега бягат от война, чийто живот е застрашен, чийто деца са застрашени. Това е големият въпрос, за който трябва да говори България сега.

 

Според Вас общинските съвети в България, които са признали геноцида с решение, там, не говорят за масово изтребление, трябва ли сега да си сменят решенията, защото започва да има разнобой. Едни в България официални документи говорят за геноцид. Мисля, че и Софийския общински съвет има такова решение. Повечето големи градове…

 

Аз съм сигурна, че те са предприели предварителни правни действия, за да са сигурни. Нашата местна власт е достатъчно независима. Мога ли само да ви кажа една дума по този повод? Много ми липсва Крикор Азарян, липсва ми като голямо име в българската режисура, и си мисля, че страната ни би била…Севда Севан също, мисля, че страната ни би била много, много по-бедна без арменците, които са намерили покрив и обич тук в страната. За мен от чисто хуманна гледна точка това е големият въпрос, и никога не трябва да преставаме да казваме „Добре дошли“ на хората, които са намерили тук ново измерение на живота си – на евреите, на арменците.

 

Какво точно ще постигне България с шестата промяна в Конституцията, пак в частта за съдебната власт?

 

Стабилност, необратимост на реформите. Аз разговарях с много мои колеги юристи, включително и конституционалисти на тема дали не трябва да се върви към конституционна икономия, и дали тези промени са необходими, за да може да върви Закона за съдебната власт. Има различни мнения – някой казват, че и така може да се приеме Закона за съдебната власт, но аз имам памет и си спомням, че 2002 година, когато се направи крачка към мащабна съдебна реформа, тогава беше Антон Станков, министър на правосъдието, тогава Конституционният съд, всъщност, преряза тази съдебна реформа като каза, че противоречи на Конституцията. Така че известна предпазливост и необратимост през конституционни промени на това, което Законът за съдебната власт ще постигне, е добре, още повече, че няма противоречия в партиите, които подкрепят… мнозинството, няма противоречия в съдебната власт, включително и прокуратурата е за тези промени, така че нека да направим крачката. Това е обединяващо упражнение.

 

Общата позиция на целия Реформаторски блок ли изразява Радан Кънева, когато се изказва за закриване на Националната служба за охрана? Ако вярно съм го разбрал – да не бъдат отделна структура, да преминат към полицията?

 

Вижте, г-н Кънев има много добро политическо чувство и аз съм сигурна, че го е, как да кажа, го е проверил, преди да направи подобно изявление, но не, не е обсъждано в…

 

А Вие съгласна ли сте с него, че 12 човека стигат да се пазят, нали говорим как е в Европа – прави впечатление, на мен ми се е случвало да бъда в Европейския парламент. Вие като еврокомисар вардиха ли ви така, както в България?

 

Не, никой от Европейската комисия, освен президентът няма, и то не е същата охрана.

 

Председателят на Европарламента…

 

Никога не съм била с такъв тип…

 

А председателят на Европарламента също не съм го виждал да го пазят по начина, по който нашия председател. Тя самата Цецка Цачева се чуди защо така я пазят чак…

 

Вижте, не сравнявайте…Нека наистина професионално да водим този разговор. Той се води професионално тогава, когато имаме всички факти в ръцете си. За мен това означава какво вършат тези служби. Все пак нека да се върнем…

 

Според Радан Кънев някои купували кисело мляко.

 

Не знам. Аз не мога да вляза в разговора на това ниво за киселото мляко, сигурно е добро езиково сравнение, но за мен е важно какви са задачите им, какъв е нормативният акт, който им дава власт, и какво друго биха могли да правят тези хора, защото може просто да се направи преструктуриране на службите. Аз съм абсолютно за това да е колкото се може по-малко, колкото се може по-малко с ненужни действия да се занимават органи, които са свързани с охрана, и опазване на реда. Мисля си, че по време на председателството 2018 година, вероятно на нас ще ни трябва много сериозна логистика и сериозна охрана, няма как, това е при всяко председателство. Ако могат да се направят по-подвижни и да се преместват функциите от една служба в друга тогава, когато има нужда, когато има струпване на задачи, аз мисля, че това ще бъде най-доброто, но цялата държавна администрация трябва да направи, как да кажа, преглед на функциите. Това е, всъщност, административната реформа – преглед на функциите, възможност да се изнесат навън някой функции, и да имаме добре насочена, но много малка администрация.

 

Вили Лилков ли ще е кандидатът на Реформаторския блок за кмет на София, както пише „24 часа“?

 

Няма решение все още по този въпрос. Г-н Вили Лилков…

 

Вие подкрепяте ли го?

 

Ние обикновено в „България на гражданите“ обсъждаме на Изпълнителен и на Национален съвет. Съвсем скоро имахме национален съвет в Бургас, където предложихме да имаме национално регистрирана листа, което означава, че това е възможно най-високата степен на общност в Реформаторския блок, а не да се разпръсне по места, надявам се,че това е постижимо. Г-н Лилков е народен представител в момента. Аз имам отлични впечатления от него. Нека да се вземе решение и тогава да се обяви. Аз съм против това да излизат решения, които са не са минали през формата на Реформаторския блок, защото по този начин подценяваме самите кандидати, и горим имената им.

 

Как, впрочем, България ще отбележи 10-те години членство в…

 

А вие сте едно добро начало тази сутрин с този разговор. Надявам се…

 

Няма да има събитие…

 

Надявам се... Поканила съм екипа и посланиците на европейските страни, за да отбележим в 11,30 часа…

 

Ще бъде институционално, няма да има концерт, някакво събиране?

 

Не, аз си мисля, че ако хората, за които това е важно пуснат в социалните медии нещо, което наистина да отбележи деня, за мен ще бъде достатъчно, а пък ви обещавам когато влезем в „Шенген“ да се върнем отново към 25 април като кажем, че това е следващото присъединяване, което България е направила, защото честно казано от подписването на договора, и съответно влизането в Европейския съюз до сега, ние сме спрели с присъединяването. А това е лошо.

 

Вицепремиерът Меглена Кунева в „Седмицата“ на Дарик радио.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Екатерина Захариева: Неизменната външна политика на България е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС
01 Септември 2017

Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

trans.gif
Николай Нанков: Ще намерим баланса в строежа на „Струма”
01 Септември 2017

Всеки ден забавяне увеличава жертвите от катастрофи, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството, в. „Стандарт”

trans.gif
Екатерина Захариева: Около 14 000 българи ще бъдат засегнати от промяната на Директивата за командироването на работници в ЕС
28 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения