Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Държавната енергетика няма да се приватизира
18 Април 2015

За първи път финансови контролни органи ще влязат в енергийните фирми и ще проверят какво е реалното финансово-счетоводно състояние и дейността на тези предприятия, които влизат в микса на енергията за населението, казва министърът на енергетиката пред сп. „Тема”

Госпожо Петкова, известно е, че от дефицита в държавната НЕК до голяма степен зависи ще има ли поскъпване на тока за населението. Вие как мислите?

По отношение на цената аз ще се въздържа от коментар, тъй като тази тема е в изключителната компетентност на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Нейните членове бяха избрани пряко от българския парламент. Смятам, че това е много добра мярка и гаранция, че този толкова важен орган ще работи по най-обективния, най-професионалния и най-прозрачния начин. Уверена съм, че с професионалния си опит новият председател г-н Иван Иванов ще подобри работата на комисията. 

Но проблемът с дефицита е на Вашето бюро.

 

Да, аз мога да говоря за мерките той да бъде свит. Текущият дефицит в НЕК за 2014 г. е 644 млн. лв. А натрупаният през годините в системата е 3.3 млрд. лв. Общо е близо 4 млрд. лв. Текущият дефицит се генерира от договорите с двете американски централи, от договорите, които НЕК има за задължителното изкупуване от ВЕИ, договорите, които има за задължителното изкупуване от ТЕЦ и от заводски централи. Загубите, които НЕК реализира от ТЕЦ и от заводските централи през 2014 г., са 231 млн. лв. Тези числа показват откъде идват пробивите в системата, къде е течът. Успяхме след водените разговори с нашите американски партньори да стигнем до резултат.

 

Споразуменията с двете американски ТЕЦ обаче засега не са обвързващи. Има ли опасност те да не се превърнат в договори от 1 юли? Бившата ДКЕВР настояваше за орязване на тези цени с 30%. Разочаровани ли сте, че постигнатото намаление е по-малко?

 

Не бих определила резултата от преговорите като разочарование, а напротив - за екипа на Министерството на енергетиката това е успех. За първи път в държавната енергетика договори се променят, така че изкупните цени да бъдат намалени. Като в замяна на това нито е увеличен техният срок, нито мощността. Единственият ангажимент, който НЕК поема, е да изплати старите си задължения към централите. Споразуменията са обвързващи - всяка от страните поема определени ангажименти.

 

Това е една от мерките за стабилизиране на енергийния сектор, и по-специално за осигуряване на жизненоважната глътка въздух за Националната електрическа компания. Независимо от очакванията на бившия състав на ДКЕВР за намаляване на цените с 30%, това, което договорихме, е реално. От две години само се говореше, че трябва да се променят условията по дългосрочните договори с двете централи, сега това е факт. факторът, който наклони везните по време на преговорите, бе, че американските партньори видяха в лицето на българското правителство воля и реално предприети действия със законодателните промени за стабилизиране на сектора.

 

Разговорите с двете американски топлоелектрически централи бяха ползотворни - в отличен диалог, за което нашият екип е благодарен. С ТЕЦ "Ей И Ес - Марица-изток 1" договорихме 14% намаляване на цената за разполагаемост за целия период на договора, а с ТЕЦ "Контур Глобал - Марица-изток 3" 17% намаление до 2018 г., а през следващите години до края на договора намалението ще е с 15%. До края на периода на действие на договорите НЕК ще спести близо 1 млрд. лв., по 100 млн. лв. годишно. Това е реално намаляване на текущия дефицит в системата.

 

В подписаните споразумения с двете компании изрично е записано, че те влизат в сила, след като НЕК изплати просрочените си задължения. Към момента става дума общо за около 700 млн. лв. Всички са наясно с тежкото финансово състояние на дружеството. Необходимо е БЕХ да изтегли кредит, с който да се погасят задълженията. Но промените в Закона за енергетиката и договореното намаляване на цените с двете централи дават възможност на НЕК да стъпи на крака. Разплащането ще има положителен ефект по отношение на задлъжнялостта в цялата енергийна система. В споразуменията е предвидено, че част от тези средства ще отидат директно за "Мини Марица-изток" - двете централи дължат на въгледобивното дружество около 206 млн. лв. Държавните мини от своя страна ще се разплатят с контрагентите си. Виждате в какъв порочен кръг се движи българската енергетика вече години наред.

 

Как ще изглежда 8 края на 2015-а годишният дефицит на НЕК?

 

Много ми се иска да сме близко до нулата, ще положим всички необходими усилия това да се случи. От енергийния микс се изключиха ТЕЦ, които не произвеждат по високоефективен и комбиниран начин. Спряха се насърчителните мерки за енергията от възобновяеми източници, тъй като България е достигнала своята национална цел. Бяха преустановени насърченията за производство на електрическа енергия от биомаса от дървесина. Въвежда се ежегоден контрол от Държавната финансова инспекция върху всички предприятия, които участват в енергийния микс с мощност над 1 мегават.

 

Кога ще предложите промяна в Закона за енергетиката за нов модел на търговия с електроенергия, така че да има свободен пазар на тока за бита?

 

Освен финансовото стабилизиране на сектора един от основните приоритети на нашето правителство в областта на енергетиката е либерализацията на пазара. Смятаме, че това ще реши в голяма степен и проблемите, свързани с дефицита. Но за да се случи, трябва да се извърви определен път. Вече има дружество - Българска независима енергийна борса, което през декември получи лиценз. Колегите от БЕХ и от дружеството работят много активно какъв модел да бъде избран за либерализацията. Водим разговори със Световната банка за съдействие от тяхна страна при избора на модел за борсата. Следващата стъпка ще бъде либерализацията на пазара Ние сме си поставили амбициозната цел това да се случи до края на 2015 г. Надявам се през втората половина на годината да има и следваща промяна в Закона за енергетиката

 

Цялата електроенергия в България догодина ще се предлага на борсата, обяви председателят на КЕВР Иван Иванов. Това добре ли е? И крие ли някакви рискове, за които трябва да ни предупредите?

 

Всяко ново начинание крие определени рискове. За това и екипите на БЕХ и на МЕ в момента разглеждат възможностите за избор на модел, по който да функционира борсата от следващата година. Пример за добра практика е вече работещата енергийна борса в съседна Румъния. Имаме възможност да приложим техния модел или този на Норвегия например. При всички положения, независимо дали ще има трудности в началото или не, когато търсенето и предлагането са на пазара условията за потребителите винаги са по-добри. Вече няколко години на българските граждани се обещава да имат възможност сами да избират доставчика си на електрическа енергия.

 

Надявам се, че ще преодолеем всички рискове, за да можем да гарантираме на потребители и на бизнеса у нас достъп до енергия на конкурентни цени през борсата.

 

Какъв е приносът на зелените централи в тарифния дефицит от 1.4 млрд. лв. в НЕК?

 

Трудно ми е да кажа, но е около 600 млн. лв. за четири години. Това са непокритите разходи за енергия.

 

Тази допълнителна тежест, наричана задължения към обществото, трябва да се покрива от цените на тока или от други източници. Възможно ли е това да бъде държавният бюджет?

 

В рамките на действащата нормативна уредба допълнителни източници за финансиране на този тарифен дефицит не съществуват.

 

Според експерти няма нормативна пречка държавният бюджет да плати вместо потребителите заради лошите управленски решения на държавни институции в миналото.

Теменужка Петкова: Ще се въздържа да споделя подобно мнение, защото всички знаем какво е състоянието на публичните финанси в момента. Не смятам, че бюджетът може да си позволи подобен ангажимент.

 

Какво очаквате от проверките, които Агенцията за държавна финансова инспекция (АДфИ) ще трябва да извърши в регулираните енергийни фирми още до края на тази година?

 

За първи път финансови контролни органи ще влязат и ще проверят какво е финансово-счетоводно състояние и дейността на тези предприятия, които влизат в микса на енергията за населението и така или иначе всички ние плащаме сметката. Ще видим каква е реалната картина, тъй като никой досега не е проверявал какви са разходите на тези предприятия, какви са инвестициите, които са направили, на каква стойност са, дали действително са направени. Подобна форма на контрол ще има и дисциплиниращ ефект.

 

Инспекторите от АДфИ вече влизаха в ЕРП заради обществените поръчки. Какъв беше резултатът?

 

Мисля, че имаше много голям ефект. Когато извършихме проверките в края на 2012 и началото на 2013 г., видяхме, че там има редица проблеми. Видяхме и една практика, която не е много добра, но е законово регламентирана. Тя позволява на ЕРП да възлагат без обществени поръчки изпълнението на договори за доставки, строителство и услуги на свои дъщерни дружества. Разбирате, че когато няма търг, не е ясно как е избран съответният изпълнител и дали цената е най-добрата. А всички знаем, че тази цена влиза в разходите на ЕРП и влияе върху сметките, които всички плащаме. Но ЗОП е предвидил такова изключение и дружествата са се възползвали години наред.

 

Сега сте в правителството, имате право на законодателна инициатива.

 

Да. В момента се изготвя изцяло нов ЗОП, който е съобразен с последната директива в тази област. Надявам се работната група да обсъди и подобна тема. Като бивш директор на Агенция "Държавна финансова инспекция" мога да кажа, че всички доклади от проверки в сектор "Енергетика" във връзка с нарушенията, които сме установили, са предоставени на прокуратурата.

 

Докога държавата ще толерира "Топлофикация София" да не се разплаща изцяло с "Булгаргаз"?

 

Държавата на практика не се намесва, тъй като тук става въпрос за две търговски дружества. Задълженията на "Топлофикация София" към "Булгаргаз" са около 180 млн. лв. "Топлофикация" превежда известна част от сумите, но има затруднения с плащанията. Не бих казала, че става въпрос за толериране. Задълженията към БЕХ са близо 500 млн. лв. Предстои да се изготви погасителен план.

 

Ако това бяха обикновени търговски субекти, „Булгаргаз" трябваше да спре доставките.

 

Така е. "Булгаргаз", за съжаление, има и други вземания, които не може да събира регулярно. Други топлофикации общо дължат приблизително около 100 млн. лв.

 

Всички топлофикации сочат като проблем, че не могат да събират парите от абонатите си.

 

Не съм запозната в детайли, но това, че имат проблеми с клиентите, не би трябвало да се счита като основателна причина да не плащат задълженията към доставчиците.

 

Каква ще бъде съдбата на мегакомпанията БЕХ?

 

Към настоящия момент се запазва структурата такава, каквато е. Не предвиждаме на този етап приватизация, продажба на дяловете на БЕХ. Предпоставки за различно от това решение не са налице.

 

Предвиждате ли приватизация на други държавни фирми в енергетиката?

 

Не, на този етап подобна тема не стои на дневен ред.

 

Как ще бъде осигурено финансирането на програмата за удължаване живота на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй"?

 

Това е един от приоритетите на правителството. Първият етап, който беше свързан с обследване на състоянието на блоковете, приключи. В момента вървят процедури по втория етап - реалните действия за изпълнение на техническата програма. По информацията, с която разполагаме към този момент, ще бъдат необходими около 270 млн. евро за удължаване живота на V и VI блок. Досега са изразходвани 190 млн. лв. Разбира се, в своята бизнес програма като търговско дружество АЕЦ "Козлодуй" е предвидила такива ресурси. Но ако се окажат недостатъчни, по всяка вероятност ще търсим и външно финансиране.

 

Ако този проект трябва да бъде изпълняван успоредно със строежа на VII блок на АЕЦ, тогава какво ще се случи?

 

Приоритетно в момента сме насочили усилията си към удължаване срока на V и VI блок. Разбира се, ако се предприемат конкретни действия по изграждане на VII блок и след като се изготвят всички параметри по него, едва тогава може да говорим за успоредно изпълнение на дейностите. Но на този етап е рано да говорим за това.

 

Срокът на акционерното споразумение с "Уестингхаус" изтече на 31 март. Счита ли се то за приключено, или в него има клаузи, които остават 6 сила? Американската компания запазва ли изключителните си права върху избраната площадка за VII блок на АЕЦ "Козлодуй"?

 

Нашата позиция по темата е ясна от самото начало - ние сме за реализирането на проекта, но при условие че от "Уестингхаус" се явят като стратегически инвеститор. Това означава да увеличат дела си в проектната компания до поне 49%, да участват с реални парични средства, както и да не излизат от проекта поне една година преди влизането в експлоатация.

 

Според клаузите на подписаното от предишното редовно правителство акционерно споразумение неговият срок е до 31 март 2015 г. Тоест това е срокът, в който се водят разговори с компанията „Уестингхаус" при параметрите, записани в споразумението. В програмата за стабилно управление на кабинета е записано, че изграждането на нови мощности се подкрепя, когато те отговарят на принципите за развитие на системата с най-малко разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции. Разбирате, че при сегашното тежко финансово състояние на енергетиката държавата не би могла да си позволи да инвестира в изграждането на ядрен реактор, независимо че в дългосрочен план той ще е от полза за енергийната система на страната.

 

Добре е да се знае, че първоначално инвеститор в проекта е била корпорацията „Тошиба", а „Уестингхаус" - търговец Впоследствие обаче „Тошиба" се оттегля и на нейно място влиза „Уестингхаус" като стратегически инвеститор. Отворени сме за диалог и ще разгледаме всяка възможност, ако решат да инвестират или ако намерят компания, която да прояви такъв интерес. Като компания с международен опит „Уестингхаус" остава стратегически партньор за българската ядрена енергетика.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения