Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif19.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Само търговци на ток са печелили от износа
14 Април 2015

Свиването на дефицита ще позволи НЕК да не иска скок на ел. енергията от 1 юли, казва министърът на енергетиката пред в. „Стандарт”

 

Г-жо министър, чувствате ли се като коректив на икономическата история на България, след като успяхте да постигнете промяна в несправедливи договори, сключени още на 13 юни 2001 г. с двете "американски" топлоцентрали в комплекса "Марица-изток"?

 

Справедливи или не, дългосрочните договори с двете частни топлоелектрически централи в комплекса "Марица-изток" са факт. Финансовият дефицит в НЕК е достигнал такива размери, които вече застрашават нормалното функциониране на енергийната система. Това наложи комплекса от мерки, които ние изпълняваме и част от които бе предоговарянето на условията за изкупуване на електроенергия от двете централи - ТЕЦ "AES Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3". Радвам се, че успяхме да постигнем споразумение с нашите американски партньори и бих искала да им благодаря за конструктивния дух, който имахме по време на преговорите. Цената, по която се изкупува от частните тецове, се състои от две части - за разполагаемост и за енергия. Според условията на договорите, цената за разполагаемост е доста по-висока, от колкото тази, по която им се плаща, когато работят. Ето защо се фокусирахме върху промяна в цената за разполагаемост - с AES +тя се намалява с 14%, а с Контур Глобъл със 17% до 2018 г. и за следващите години до края на договора - с 15%.

 

Възможно ли е да се постигне второ договаряне с двете централи, този път - за намаляване на изкупните цени, и евентуално - кога?

 

Както вече отбелязах, постигнатите споразумения са само част от комплекса краткосрочни и средносрочни мерки, които трябва да стабилизират енергийната система и да запушат финансовите пробойни в нея. Тези мерки включват също прекратяване на преференциите за топлоелектрическите и заводските централи, които не произвеждат по високо ефективен начин, както и за нови ВЕИ, присъединени към системата. В средносрочен план считам, че пълната либерализация на пазара също ще съдейства за постигане на стабилност на енергийната система. Смятам, че постигнатото миналата седмица намаление на цените на двата ТЕЦ-а е добро постижение. Първо трябва НЕК да изплати задълженията си от 700 млн. лв. към двете компании. Това ще стане до края на юни с кредитен ресурс, който БЕХ ще изтегли. Една голяма част от средствата ще отидат директно в "Мини Марица-изток" за погасяване задълженията на централите към тях.

 

Както каза президентът на бизнес звено Европа на "AES" Хулиан Небреда при подписването на споразуменията, те оценяват това като своя принос към стабилизирането на българската енергетика.

 

Как ще се отразят споразуменията на финансовото състояние на НЕК?

 

Постигнатото до момента се изразява в 1 млрд. лева спестени разходи за НЕК за целия период на договорите, или по около 100 млн. лева годишно. На фона на годишния дефицит от 644 млн. лв. това не е никак малка сума. Имаме амбицията с комплекса от мерки, които предприемаме, да "занулим" дефицита в енергетиката още през настоящата година.

 

Ще окажат ли някакво влияние споразуменията с двата ТЕЦ върху цените за вътрешния пазар?

 

Това намаление на дефицита ще позволи на Националната електрическа компания да не иска увеличение на крайните цени за новия ценови период. Важно е да уточним, че намалението на цената за разполагаемост, което постигнахме с двете централи, няма как директно да се отнесе като намаление на цените за крайния потребител.

 

Ще предприемете ли стъпки и за промяна на условията по дългосрочните договори, сключени с ВЕИ централите и в каква посока?

 

Ако искаме да бъдем правова държава, която спазва правилата и на която инвеститорите вярват, евентуална промяна в договорите трябва да става единствено на масата на преговорите при съгласието на двете страни. Така, както направихме с ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3". В случая с ВЕИ централите става дума за стотици инвеститори, преговорите с които вероятно биха отнели години. Сами разбирате, че не това е решението, което търсим. Затова предприехме стъпки за премахване на преференциите за новоприсъединени ВЕИ към системата. По информация на Евростат, страната ни вече превишава заложения дял на възобновяемите енергийни източници. Ангажиментът на България е до 2020 година делът на възобновяемата енергия да е 16%, още през 2013 г. сме го нахвърлили.

 

В момента в процес на изграждане са около 40 мегавата водноелектрически централи и около 160 мегавата вятърни. С тях няма да бъдат сключени договори за преференциално изкупуване на електроенергия.

 

На съвместната дискусия, организирана от в. "Стандарт" и КРИБ обявихте, че работите за уеднаквяване на облагането на електроенергията за износ с това за вътрешния пазар с добавката "задължения към обществото". Какъв е механизмът да се случи това (чрез промяна в чл. 35 от ЗЕ или по друг начин) и в какъв срок?

 

Надявам се това да се случи в най-кратки срокове, защото действително сега българският бизнес е поставен в неблагоприятна позиция спрямо основните си конкуренти от региона, които купуват с 30% по-евтин български ток. Идеята е била чрез премахване на таксата да се стимулира износът, което да "налее" средства в енергийната система. Но това така и не се е случило. Енергетиката е продължила да бъде в плачевно състояние и дефицитите са продължили да се задълбочават. От промяната са се възползвали няколко търговци на ток, за сметка на голяма част от българския бизнес. Заедно с министър Лукарски ще направим необходимите нормативни промени, така че износът на електроенергия да не е за сметка на българската икономика.

 

Какъв ще е конкретният резултат от налагането на добавката "задължения към обществото" върху електроенергията за износ?

 

Въпросът трябва да се разреши от гледна точка на повишаване конкурентоспособността на български бизнес и подобряване условията за неговото развитие у нас. Разликата в цената за износ и за вътрешния пазар поставя българските предприятия в по-неизгодна позиция.

 

Няма ли да доведе до намаляване на износа и съответно - да намаляване на работата или дори до закриване на отделни централи и въгледобивни мини?

 

Ако дадена централа изнася по-голямата част от своята електроенергия, тя не получава за това съществено по-големи приходи, отколкото би получила при продажби на вътрешния пазар. Както казах, разликата в цените отива главно като приход за няколко десетки търговци на електроенергия, а не за централите. Затова не вярвам, че подобна мярка ще доведе до закриване на мощности.

 

Дали би се отразило възстановяването на добавката "задължения към обществото" върху цените за вътрешния пазар и как?

 

И в момента добавката "задължения към обществото" се включва в цената на електроенергията, която се използва за производство на стоки в България.

 

Да очакваме ли някакви конкретни стъпки от кувейтския инвеститор, който беше проявил интерес към проекта за АЕЦ "Белене"?

 

Предложението от кувейтския инвеститор за "Белене" постъпи в Министерския съвет - подробности нямаше, а само заявка за интерес. До момента среща с компанията не е провеждана. Ако дойдат с предложение и конкретни параметри - готова съм да изслушам всяка компания, която има инвеститорски намерения.

 

С цел намаляване на разходите - ще бъдат ли предприети стъпки за прекратяване на българското участие в компанията "Южен поток България" и кога?

 

Официален документ, от който да са ясни намеренията на руските ни партньори от "Газпром" по отношение на проекта "Южен поток", не сме получавали. Така че ние нямаме юридическо основание да пристъпим към подобно прекратяване. Рано е да се говори за това.

 

Каква ще е съдбата на Проектната компания "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" след отказа на "Уестингхаус" да стане инвеститор в 7-и блок на централата?

 

Срокът на подписаното с "Уестингхаус" споразумение бе 31 март. Въпреки това ние държим работата с "Уестингхаус" да продължи. Те остават стратегически партньор за българската ядрена енергетика, като компания с международен опит. Надяваме се по време на бъдещите ни разговори да намерим взаимоизгодно решение и за двете страни. България не е затворила вратата за реализацията на проекта за изграждане на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", но трябва да има стратегически инвеститор. Така че проектната компания "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" продължава да работи.

 

Ще бъдат ли осигурени необходимите средства за нагнетяване на нови количества природен газ в ПГХ "Чирен", за да бъде използвано намаляването цената на газа в максимален размер?

 

Всяка компания, която проявява интерес, може да запази собствени количества природен газ в хранилището в Чирен - "Булгартрансгаз" ЕАД обяви такава процедура.

 

"Булгаргаз" от своя страна възнамерява да закупи и съхрани 280 млн. куб. м синьо гориво. Около 1/3 от количествата ще бъдат закупени със собствени средства, а за останалата част се водят разговори с кредитни институции за осигуряване на ресурса.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения