Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif21.08.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Има нагласа в ЕС на България и Румъния да се даде хоризонт за влизане в Шенген
04 Април 2015

Интервю на министъра на външните работи за предаването „Събота 150“ по БНР

В студиото на „Хоризонт“ вече е министърът на външните работи господин Даниел Митов. Добре дошли.

Добре заварили.

Г-н Министър, предлагам ви да започнем с коментар за споразумението, което беше сключено в Швейцария с правителството на Иран. Какви са очакваният на българското правителство, какво очаквате да се промени след това споразумение в региона?

Първо, споразумението беше приветствано както от нас, така и от много други държави. Ние очаквахме този пробив в крайна сметка. Така че да може все пак да се гарантира, че с Иран по отношение на неговата ядрена програма ще се върви към създаване на механизъм, който да може ясно и категорично да контролира програмата и да дава сигурност и увереност, че тя ще бъде програма, използвана за мирни цели. Практически споразумението договори основни параметри, т.е. изчисти някои основни параметри и спорни въпроси, по които до момента съществуваха различия по отношение на това доколко и къде може да се обогатява уран, доколко и къде може да се съхранява плутоний, тежка вода. Сега в момента очакваме разбира се продължението на целия процес, който ще е съставянето на съвместен план за действие, който да гарантира механизъм за проверка на изпълнението на тези договорености. Процесът не е приключил. Това е ясно. Тепърва предстои да се състави този съвместен план и надеждата ни е, че през него ще има ясен механизъм, който да може да гарантира, че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие.

Принципно, тъй като и Европейския съюз участва в тези преговори и съответно от това, което се е договорило, зависи и сигурността на България. Вие принципно подкрепяте ли тази посока, в която се върви? Дали това ще донесе повече сигурност на България от гледна точка на Близкия изток? Ние сме все пак на географско място, такова едно чувствително.

Разбира се. Ние много често говорим за опасностите, които идват от радикализацията и нестабилността в Близкия изток. Иран е част от формулата и от конфигурацията там, важен фактор. Така че ако се стигне до ясно разрешаване на въпроса дали иранската ядрена програма ще бъде използвана само за мирни цели, това ще увеличи и сигурността на България, ще увеличи увереността, че можем да продължим партньорство с Иран по съвсем различен начин от този до момента. За това сме приветствали въпросното споразумение, защото то дава шанс да се стигне до решаване на този въпрос и съответно до намаляване на рисковете както за цяла Европа, така и в частност за България.

Ако отпаднат в най-добрия сценарий икономическите санкции, международно наложени на Иран, има ли България интерес за икономически отношения с тази страна по-интензивни, какво можем да купуваме или да продаваме съответно от тази страна?

Първо вие знаете добре, вие следите процесите и знаете, че ние съвсем наскоро изпратихме посланик в Техеран. Допреди едно известно време, доскоро имахме само временно управляващ. Това са знаци, които се дават на Иран в посока на това, че, ако преговорите продължат по този конструктивен начин, икономическите отношения също имат потенциал да стана по-интензивни.

Вярно ли е даже, че се гласи на 20 април в Техеран смесена комисия, българо-ирански комитет по транспорт фактически, т.е. ние се опитваме вече да развиваме някакви контактни на тази основа?

Разбира се, че се опитваме да положим основите на някакъв диалог, който може да доведе до някакви по-интензивни икономически отношения. Това е част от българския национален интерес, когато има определена воля, когато има определено разрешаване и размразяване на отношения, българският национален интерес е да се започне много бързо някакъв по-интензивен, както дипломатически, така и икономически обмен. За това ние полагаме основите на един подобен диалог, който да се разшири за в бъдеще. Дай- Боже, да се стигне до разрешаване. Пак казвам, процесът не е приключил. Ако приключи успешно, естествено както България, така и много други държави ще са в положение да започнат интензивно да развиват отношенията си. Ние сме отворили врата.

Отворили сме врата, но нашите израелски партньори и самият премиер Нетаняху твърди, че Иран едва ли не е съсредоточил там цялото световно зло и че включително Иран е отговорен като поръчител за терористичния атентат в България в Бургас, летището, през 2012г. Вие не споделяте май тази версия?

Не, вижте, кой е отговорен за терористичния атентат стана ясно. Въпросната група попадна в списъка с терористични организации…

“Хизбула“, ливанската, шиитската проиранска партия “Хизбула“.

Точно така. Тя е шиитската, проиранска е. Така е безспорно, но това е недоказва нищо повече. А ние знаем, че “Хизбула“ стои зад организацията на атентата. “Хизбула“ попадна в списъка с терористични организации на ЕС. Това е нещото, което ние до момента знаем и е категорично установено.

Да, но не е доказано от български съд.

 

От там насетне вече вие знаете колко е динамична обстановката в Близкия изток. Знаме, разбира се, че нашите израелски приятели са много притеснени. Те имат своите основания и скептицизъм. В диалог с тях трябва да се постигнат и всички останали договорености и да бъдат убедени, че естествено и тяхната сигурност е взета под внимание, когато става въпрос за преговори с Иран. Само че за да може обстановката в Близкия изток да придобие съвсем други измерения Иран трябва да бъде част от разговора, който се провежда в момента по отношение на стабилизация на района в Близкия изток. Тук трябва да сложим ситуацията в Сирия, трябва да сложим ситуацията в Йемен.

Да, Йемен.

Разбира се, трябва да отчитаме и ситуацията в Ирак. Тоест много са факторите, които влияят. И колкото повече стабилност, колкото повече добри взаимоотношения съществуват между отделните държави в Близкия изток и съответно Европа и трансатлантическата общност толкова по-добре, защото отварят врати за разговори, които до момента някак си са били, хайде да кажем не до там, канали за комуникация които не са били не дотам отворени до този момент.

Да. Само да ви коригирам, казахте, че е доказано за „Хизбула“, но как е доказано? Имаме разузнавателна информация, въз основа на която правим политическа оценка. Български съд до момента не е доказал отговорност на извършителите и заподозрените за атентата в Сарафово.

Тези процеси текат, но на базата на цялата информация, която беше добита преди време, стана ясно кои са извършителите, с кого са свързани и т.н. Никога ЕС нямаше да си позволи да вкара “Хизбула“ в списъка с терористични организации, ако нямаше категорични данни. Така че данни има. няма проблем с това.

Да, само вмятам, че имаше едно решение на Европейския съд по повод този списък за една друга такава организация – „Хамас“ в Газа, за която очевидно обосновката не беше добре изпитана от европейските министри, но както и да е. Питам ви: имате ли доверие в българския съд и прокуратура, че ще доведе нещата до край, защото тази седмица вие внесохте един доклад на една междуведомствена комисия, която предлага още засилване на нашите закони именно срещу тероризма?

Разбира се. Сигурността на българските граждани ни е първа и най-основна грижа и отговорност, за това естествено и в рамките на разговорите, които съществуват в международната общност, в рамките на Резолюция 1237 на ООН българската държава предприе спешни действия по отношение на това да актуализира законодателството си и да криминализира участието на български граждани на страната на терористични организации.

Да, това ние задължение по международните закони.

Това е както задължение, така и волята на българското правителство, защото в крайна сметка няма как ние да не предприемем мерки, с които да ограничим до максимална степен възможността от преминаване през наша територия на потенциални терористи, от създаване на терористични клетки или от участие на български граждани на страната на която и да е било терористична организация. Знаете, не е само т.нар. Ислямска държава, има и много други. Говорим за „Боко Харам“, говорим за „Ал Шабаб“ и т.н.

Да, преди да ви попитам за контрола на нашата граница и въобще за преминаването, да вметна, че има възражения относно някои от тези текстове, които предлагате за инкриминиране на определени прояви на расизъм и ксенофобия, както е записано, от неправителствени организации се притесняват. Междувпрочем и Съветът на Европа наскоро изрази резерви относно това антитерористично законодателство. Давате ли гаранции, че то няма да доведе до ограничаване на свободата на словото, на човешките права за сметка на сигурността, в името на спазване на антитерористичната сигурност?

Първо това е дебат, който отдавна съществува и винаги, когато се появят мерки на държавата по отношение на контрола върху потенциални терористични действия, тогава се появява и дебатът не само за свободата на словото и свободата на придвижване, свободата на личните данни, защитата на личните данни. Но естествено текстовете, които се предлагат, тепърва ще бъдат коментирани, тепърва ще има възможност да бъдат изчистени. Естествено ние ще се стремим да запазим всякакъв баланс и да запазим баланса между това да гарантираме сигурността на българските граждани и превантивно да пазим държавата от прояви на тероризъм и в съшия момент да си гарантираме свободата както на придвижване, така и на слово, така и защитата на личните данни на гражданите. Българското правителство в момента е безкрайно отдадено на тези теми. От дълги години в него не само аз, но и в други хора сме били много ангажирани с теми като точно свободата на словото, свободата на придвижване, свободата на инициатива, защитата на личните данни. Няма как да си позволим умишлено или неумишлено да престъпим подобни граници.

А дори да е най-доброто законодателство, което инкриминира участието в тренировъчни лагери на терористи или там каквато и да е била терористична дейност, вярвате ли, че то ще се прилага? Защото например имаме вече доста добро законодателство в Наказателния кодекс, езикът на омразата, за хомофобия, дискриминация, но десетки са случаите на осъждане в Съда по правата на човека в Страсбург срещу България. Десетки са критиките от Съвета на Европа, че България не спазва, т.е. не прилага на практика много случаи на език на омразата в медиите, расова и религиозна, междуетническа дискриминация и няма реално вкарани хора в затвора, въпреки че законодателството съществува. От тази гледна точка кое дава гаранция, че това ще се прилага сега срещу още по-тежки случай, каквото са евентуални екстремисти в България?

Първо приложението на едно законодателство зависи от волята на държавата. Ясно е, че, когато ние в момента предприемаме подобни стъпки, имаме не само волята да изградим съответната законодателна рамка, но и да я прилагаме. Ситуацията е много сериозна. Тук трябва да се включат абсолютно всички институции, които имат отговорност по темата, както службите, така и МВР, така и Министерството на външните работи, всички, които работим по тази тема и трябва да координираме усилия. Това от една страна, но от друга страна разбира се, темата, която е засегнахте, има и своите измерения по отношение на българската правосъдна система. Тук вече говорим за съвсем различен аспект от нашата държавна рамка. Реформата в съдебната система е една от най-важните неща, които българското правителство също е поело ангажимент да прави. Това е и до голяма степен една от теми, по които постоянно разговаряме с нашите партньори. Много е висок процента на българите, които нямат доверие в нашата съдебна система. Дори и тя да не е толкова лоша, когато няма доверие в нея, това означава, че в нея има проблем и трябва да се проведат съответните реформи и трябва да стане ясно, че ето такива случай, за които споменахте вие, ще намаляват.

В тази връзка за доверието в съдебната система, защо не се виждат резултати от работата ви по присъединяването на България към Шенген? Това е свързано и с контрола на границата ни, с тероризма. Нито една от неформалната коалиция държави в Европейския съвет, които са против до момента, политически, публично не е променила позицията си. Защо?

Разговорите по темата „Шенген” продължават. Те са до голяма степен въпрос на дипломация. Има нагласа, разбира се, да се върви към това на България и Румъния да им се даде хоризонт за влизане в Шенген. Тук има няколко аспекта: първо, фактът че ние сме външни граници на ЕС и при тази опасност, която съществува от влизането обратно на европейска територия на така наречените „чуждестранни бойци“, България и Румъния трябва да имат пълен достъп до шенгенската информационна система, иначе няма как да сме на 100% ефективни в борбата срещу чуждестранните бойци. На второ място, до момента всички доклади, които постепенно са излизали, отчитат напредък и не само. Практически те са били само положителни, а в същия момент няма някакво реално движение по отношение на нашето членство. За това…

Само за това, което казахте, аргументът ви е много важен за границата и за това, че нямаме достъп до системата на Шенген.

Имаме частичен.

Но всъщност никой не ни критикува, че сме несигурна граница, а критикуват ни, че службите ни са корумпирани. И казват: няма да ви дадем достъп до нашите полицейски системи (ШИС), там в Шенгенската система, за да черпят информация корумпирани институции на България. Не е ли това проблемът?

Вижте, официално никой такова нещо не е казвал.

Официално не е казал и че България пропуска терористи, в смисъл че има недоволство в тази посока.

Няма недоволство в тази посока. Всъщност всичките ни партньори отчитат факта, че ние полагаме огромни усилия по отношение на борбата с чуждестранните бойци. Знаете, че на българската граница беше заловен един от хората, замесени или най-малкото контактували с хората, които извършиха атентата в Париж.

Да.

Българските служби в момента са безкрайно ангажирани точно с тази тема и са достатъчно професионални, за да бъдат добре видяни от техните партньори. Има положителни сигнали по отношение на това, че трябва да се тръгне все пак към някакво разрешаване, поетапно, на нашето членство в Шенген, както нашето, така и това на Румъния. За това ние се борим се най-малкото първоначално да отпаднат въздушните граници.

Кога? Тъй като вие сте от квотата на Реформаторския блок на този пост, цитирам тяхно предизборно обещание от кампанията: „Мобилизиране на всички дипломатически ресурси за незабавно членство в Шенген“.

Мобилизирани са всички дипломатически ресурси. Незабавно не знам до колко е възможно, но на България трябва да й бъде даден хоризонт и да се започне с въздушните граници най-малко. Ако може да е незабавно още по-добре, но не мисля, че трябва да влагаме прекалено голям ентусиазъм в думата „незабавно“, а по-скоро трябва да вървим поетапно и да бъдем разумни в случая, защото има много аспекти по отношение на това до каква степен да бъдат отваряни границите, в кой момент и т.н. Ако България получи някакъв хоризонт и пътна карта първоначално за отваряне на въздушни граници, а после за всички останали, това ще е напълно достатъчно, за да знаем в какви рамки се движим и кога можем да станем пълноправен член на Шенгенското пространство.

Дано, дано наистина. Ще отговорите ли на Комисариата на ООН по бежанците, който тази седмица настоя за разследване на случаите на пребити и отблъснати иракски и сирийски бежанци на нашата граница с Турция? Има и два смъртни случая в болница в Одрин. Твърди се, че хората са починали от студа, защото са били върнати насилствено от нашата граница. Каква е вашата позиция?

Вижте, подобни твърдения са се появявали и преди през годините. Това не е нещо…

Това е доста лош международен имидж на България.

Безспорно. И в същия момент трябва да се… първо случаите трябва да се разследват един по един, трябва да се проведе и много ясно…

Ще се разследват ли?

Разбира се. Трябва да се проведе ясно разследване, разбира се, в сътрудничество с нашите партньори от турска страна. Трябва да се изяснят обстоятелствата. Подобни обвинения са отправяни не само към България, а към всяка една държава, през която преминават бежански потоци. Обстоятелствата обаче винаги или почти винаги се оказват много различни от това, което излиза в публичното пространство. Затова ние трябва да сме наясно какво точно се е случило и да си защитим имиджа на държавата – точно така, както казвате. Но пак ще повторя – нашите усилия в посока на това да сме надеждна външна граница на Европейския съюз се отчитат много високо в рамките на Европейския съюз. Даже на последния Съвет по външни работи по наше настояване и настояване на други държави-членки, които са външна граница и са подложени на такъв натиск - миграционен и бежански, беше отворен въпроса за нова стратегия по отношение на миграционната политика и политиката за бежанците в рамките на Европейския съюз, защото тя не е била актуализирана от 10 години вече. Дъблинският регламент някак си е изгубил актуалност и по наше настояване този въпрос беше поставен. Комисарят Аврамопулос и върховният представител по външна политика Федерика Могерини изготвиха всъщност стратегически документ с основните въпроси, сред които и тези, които притесняват най-много България, и на тази база трябва да започне вече да се актуализира самата стратегия. Това си е успех за нас в случая и Европейският съюз отчита нашите притеснения, нашите усилия в тази посока.

Защо не се справяте със задачата България да подпише протокол за Турция за съвместно охраняване на българо-турската граница?

Това е въпрос както на двустранни отношения, така и на отношения Европейски съюз – Турция в случая. Вие знаете, че има подписан договор за реадмисия между Европейския съюз и Турция, който трябва да започне да се прилага…

Да, но това ще стане в бъдещето и зависи от Брюксел повече, отколкото от София. Какво зависи от София?

Може да стане и по-бързо. Двата въпроса, въпреки че не са формално обвързани, могат да бъдат разглеждани и заедно. Тук Европейският съюз и Европейската комисия трябва също… Т.е. ние оказваме натиск върху Европейската комисия, за да може съвместно да подходим към Турция и с нашите колеги да договорим възможно най-бързото подписване и на такъв протокол. Ние сме поканили турския министър-председател да посети България, кога това ще стане – ще видим.

Да, той откакто фактически… новият министър-председател на Турция не е идвал в България, нали? Той е идвал като външен министър, мисля.

Точно така. Както ние, така и нашите турски колеги имаме голямото желание такова посещение да се случи и да можем да разговаряме по всички тези теми. Дай боже дотогава да сме подготвили и някакъв документ вече и да сме достигнали съгласие, което да ни даде възможност да подпишем подобен двустранен протокол. То има и проект за тристранен протокол с Гърция, също по съвместната охрана на нашите граници, така че с нашите гръцки колеги работим и в тази посока.

10 милиона евро приблизително отпусна Европейската комисия по фонд „Убежище и миграция“ за България. Според някои това е доста малко, за да се справим с интегрирането на бежанците у нас. Според новоназначения стар председател на Държавната агенция за бежанците, в това студио каза, че причината е, че предишното правителство е поискало толкова пари и толкова са му отпуснали. Това така ли е?

Това е така, но има и друг елемент. Ние през цялото време настояваме на следното: първо, България е една от държавите, в които има най-много молби за получаване на бежански статут. Ние сме на трето място в това отношение, а в същия момент сме доста назад в класацията по отношение на Солидарния фонд, който разпределя пари точно за настаняване и интеграция на бежанци. Затова нашето постоянно настояване е към България да се подхожда по-солидарно в този случай. Тези 10 милиона са само част от това, което можем да получим за в бъдеще. Ние ще искаме и още, защото - доказано и без никакво съмнение, разбира се – ние сме една от държавите, които имат най-много нужда от това. Това е общ европейски проблем, всички вече го разбират и са наясно.

Очаквате още финансиране?

Аз не мога да кажа кога нито пък колко, но ние ще настояваме за това и мисля, че ще постигнем резултат.

Имам два въпроса от слушатели, но преди да ви ги задам, отново да ви върна на „Шенген“, за да приключим. Отъждествявате ли се правителството с тази така наречена „информационна кампания“ на г-н Сергей Станишев за „Шенген“, която на практика обвинява западните партньори в двойни стандарти и че ние сме си изпълнили всичко?

Вижте, аз съм доволен от едно – че има национален консенсус по отношение на това, че България трябва да стане член на Шенгенското пространство. Българското правителство има свой подход, други организации…

Не е ваш подход това?

Ние работим… Ние сме казали следното: всички български значими политици и политически партии трябва да застанат зад нашето членство в „Шенген“, всеки да го прави по своя… Българското правителство прави едно, други правят друго. Ние имаме своя подход, но съм щастлив и доволен, че поне съществува този национален консенсус. Трябва да градим политиката си около такива консенсуси. Разделенията са ясни, но в същия момент трябва да има и национални каузи, които да ни обединяват и да ни движат напред, и това е хубаво.

Един провокативен въпрос от нашия слушател на име Георги Вълков. Вие не знам как ще отговорите – „Защо избягалият президент в Йемен трябва да бъде върнат на власт с международна коалиция и въоръжени действия срещу бунтовниците, а свалянето на Янукович в Украйна една година по-рано беше оценено като „победа на демокрацията“?“ Това твърди Георги Вълков на електронната ни поща. Може ли се правят такива паралели?

Този паралел е абсолютно неточен, не може да се прави такъв паралел, разбира се. Ситуацията е много различна, както в Йемен, така и в Украйна. Няма да влизам в подробности, защото е ясно, че двата случая са много различни един от друг. Ще кажа само едно по отношение на Йемен. Там трябва да се възобнови националния политически диалог, който съществуваше преди началото на конфликта. Аз бях в Йемен в началото на 2014 г., още преди да стана служебен министър, и тогава този формат, наречен „Национален политически диалог“, даваше огромни надежди и носеше резултати. Бившият президент, сегашният президент - има възможности за разговор. За съжаление обаче ситуацията ескалира и там наистина проблемът, въпросът е за легитимността. Защото и президентът, за който говори нашият слушател, чието мнение уважавам дълбоко, но и настоящият президент – неговият мандат изтече 2014 г. практически, така че тук въпросът е наистина въпрос на легитимност и тази битка, която се води в момента, създава вакуум, а от властовите вакууми винаги се възползват екстремисти.

Да, и „Ал Кайда“ взе едно оръжие. В този ред на мисли, „за“ или „против“…

И „Ал Кайда“, и така наречената „Ислямска държава“. Ще видите, че…

„За“ или „против“ оръжейно ембарго за Йемен? Обсъжда се въпросът в ООН, мисля.

Когато има подобни конфликти, няма как да се говори за доставки на оръжие. Българската държава от две години вече е стопирала всякакви разговори по отношение на доставка на оръжие за Йемен. Особено в настоящата ситуация ние сме точно на тази позиция – не можем да говорим за оръжейни сделки с Йемен в момента. Това само би допринесло до ескалация на конфликта. Този властови вакуум трябва да бъде преодолян. Националният политически диалог трябва да се възобнови – има възможности за това. За съжаление обаче в момента сме в период на ескалация, надявам се скоро разумът да надделее.

За Украйна, когато си говорим, сега спазва ли се според вас това споразумение, „Минск 2“?

Ако кажа, че се спазва, няма да съм прав, поради простата причина, че постоянно наблюдаваме нарушения на самото примирие. Но в същия момент има тенденция към постепенно намаляване на случаите на неспазване и на инцидентите, така че надежда има да се стигне до пълно примирие и до изтегляне на тежките въоръжения отвъд линията на съприкосновение, на съответната дистанция, която беше договорена в Минск, и оттам нататък да се тръгне към политическо разрешаване на конфликта. Това е нашата цел, това е българската позиция.

Това означава ли, както премиерът Борисов каза в интервю за TV+, че ако има примирие – фактически гледаме само примирието в Минск, в Източна Украйна, и отпадането на санкциите фактически не е обвързано с Крим и с изтеглянето на Русия от Крим. Това така ли е наистина?

Има два момента в случая. Първо: в момента нашата цел е да спрат да умират хора, да се спре военният конфликт и да се тръгне към дипломатическо разрешаване и стабилизиране на Източна Украйна. Това е обвързано с Минските споразумения. Но вторият момент тук е: ние ясно казахме преди няколко седмици както на национално, така и на европейско ниво – Крим няма да бъде забравен.

Въпросът е санкциите кога ще отпаднат. Кое е условие – Крим или само „Минск 2“?

За момента санкциите са обвързани с „Минск 2“. Ние казваме…

Значи е бил прав премиерът формално.

Ние казваме: ако, докато Минските споразумения не бъдат изпълнени в пълния им обем, санкциите няма да отпаднат. И това е ясно. Но има санкции, обвързани и с Крим. Вие помните, че при анексията на Крим тръгна първият пакет санкции. След това се появи втори, когато тръгна умишлено…

Падна самолетът.

Когато падна самолетът, когато тръгна умишлената дестабилизация на Източна Украйна. Тогава вече тръгна вторият етап санкции. Така че има санкции, обвързани с Крим, има и такива, обвързани с Минските споразумения.

Чувствате ли се отговорен – имам предвид като представител на правителството – че българските хотелиери по Черноморието губят и ще губят пари поради драстично намаления брой руски туристи, които съответно и в резултат на санкциите на Европейския съюз, намалените им доходи и, поне доколкото излиза в руските медии информация, поради забрана на руските държавни служители, такива ограничения, да идват на нашето Черноморие?

Това говорене си е част от масова дезинформация по темата.

То не е само говорене, а и улични протести с коли и шествия.

Така, трябва да станат ясни две неща. Първо: ако има намаление на потока от руски туристи – очевидно ще има, колко ще е голям обаче, това е съвсем друга тема – трябва…

100 000 визи на руски граждани са издадени за 2014 г., според ваши данни, Министерство на външните работи.

Така. Въпросът е, че ние сме направили така, че да се отворят още 19 изнесени визови консулски служби в рамките на Русия, така че да можем да улесним този процес. Колко визи ще бъдат издадени за лятото, ние все още не знаем. Ако сравняваме периоди - това е така. В същия момент обаче не е ясно точно какъв ще е процентът на намаление на руски туристи, от една страна. От друга страна, има…

Има и украински, да.

Има и украински, има и беларуски, и всякакви. Въпросът е, че има и около… даже над 300 000 руски граждани, които притежават имоти в България. Тези хора ще си дойдат вкъщи практически и ще си доведат и семействата. Трябва да стане ясно: няма изрична забрана руски граждани – това пак е част от дезинформацията –да посещават България. Има предупреждение към служителите в силовия сектор на Русия да внимават при пътуванията си в държави, които имат сключен договор за екстрадиция със САЩ, което е много различен момент. На никого не му е забранявано изрично да пътува в България или където и да било другаде. Следващото…

Това го има потвърдено от…

Разбира се, че го има.

Мит?

Това е формулата, която до момента използваме. Няма изрични забрани за каквото и да било. Друго – фактът, че ще намалее потокът от руски туристи, той ще намалее. Пак казвам – не знаем с колко, истерията по случая е доста преувеличена. Но ако има подобно намаление, то ще се дължи и на намалената покупателна способност на руските граждани.

Да.

На падането на рублата, която загуби почти повече от два пъти от стойността си…

Точно така.

На факта, че цените на петрол и газ спаднаха. В момента в Русия текат съкращения, уволнения и така във всички сектори. Икономическата ситуация там е много усложнена и лоша. Това обаче не се дължи на санкциите. Падането на рублата не се дължи на санкциите, падането на цените на петрола не се дължи на санкциите. Затова трябва да направим и едно друго сравнение, да ви кажа следното: в Гърция, в Египет, в Турция миналата година потокът на руски туристи е спаднал в Египет наполовина, с 50%, в Турция – с около 25%, в Гърция – над четири пъти. В същия момент обаче приходите от туризъм са се увеличили в съответните държави по различен начин, но са по-високи.

Да, т.е. у вас има надежда…

Т.е. пазарите са динамични, светът е голям, туристи ще дойдат. Българското правителство полага усилия за това да привлече туристи от много други места. Ние правим отворени визови центрове в много други държави. Знаете, зимният ни туризъм всъщност отчете растеж – отчете 9% ръст. Защо и летният ни туризъм да не отчете такъв? Че ние сме направили усилия по отношение на Беларус, говорили сме с нашите словашки партньори - имаме общи пакети, които да може и Словакия, и България да се възползват от този туристопоток. Издаваме съвместно визи и т.н. Т.е. полагат се усилия. Трябва да стане ясно, че пазарът на туризма, както всеки един друг пазар, е динамичен, трябва да бъде гъвкав. Българските туроператори могат да се обърнат и към българите, защото вие знаете с какъв огромен процент е спаднал потокът на български граждани към българските курорти.

Да, той и премиерът призова да се почива на Черноморието. Последно, все пак да завършим с кризата в Украйна от гледна точка на енергетиката. Енергийната независимост на България от Русия е един от приоритетите ви. Защо обаче се отказахте от американското предложение на „Уестингхаус“ да построи Седми реактор на АЕЦ „Козлодуй“? По този начин, от ядрена гледна точка, България остава зависима от руски доставки на ядрено гориво - поне до удължаването на единствените два останали реактора в „Козлодуй“, ние нямаме друга мощност.

Това, което е казано, е следното: начинът, по който… т.е. не само начинът – е подписаното споразумение до момента не е изгодно за България, но това не означава, че ние не продължаваме разговорите с „Уестингхаус“ по всички отворени теми. В рамките на работната група, която създадохме – работна група „Енергетика“ със САЩ…

Със САЩ имаше вариант за експортно-импортна банка да финансира проекта в Козлодуй. Това на масата ли е още?

Все още има такива варианти. В момента се търсят всякакви опции, които да са взаимноизгодни. Българската държава трябва да си защити интереса. „Уестингхаус“ има своите параметри, в които работи, така че трябва да се търсят други варианти. В това до момента не стигнахме до споразумение…

Но не сте се отказали от чуждестранен изпълнител, неруски изпълнител в АЕЦ „Козлодуй“?

По никакъв начин не сме се отказвали да търсим подобни опции и ще продължаваме да ги търсим, разбира се. Нереализирането на подписаното споразумение не означава прекратяване на отношенията, напротив – отваря се нова страница, търсят се варианти, които да са взаимноизгодни както за българската държава, така и за другата страна. Имаме, както казах, затова беше създадена тази работна група – за да може тя да опосредства такъв разговор и да се върви към търсене на взаимноизгодни решения.

Министър Даниел Митов, благодаря ви за отделеното време и за участието в предаването „Събота 150“.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Боил Банов: Новите условия за кандидатстване за културната програма за Българското европредседателство са либерализирани
21 Август 2017

Министърът на културата в предаването „Преди всички“ по БНР

trans.gif
Николина Ангелкова: Все повече България се превръща от бюджетна към дестинация с качествен туристически продукт
12 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Красимир Вълчев: Ще предоставим повече средства на училищата, които са в по-малки и по-отдалечени населени места
10 Август 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: По казуса „Калиакра“ са заложени капани, няколко правителства са отлагали разрешаването му
09 Август 2017

Вицепремиерът по демографската и икономическата политика в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Над 3 300 000 чуждестранни туристи са посетили страната от началото на годината
09 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Издаването на паспортите с валидност 10 години ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани
08 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Заев постъпи далновидно, като подписа договора
07 Август 2017

Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

trans.gif
Екатерина Захариева: Липсата на свързаност пречи на страните от Балканите – трябват ни по-добри пътища, железопътна инфраструктура, газова и електрическа връзка
04 Август 2017

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за босненската държавна телевизия BHRT

trans.gif
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Екатерина Захариева: хората ще почувстват договора за добросъседство с Македония и чрез икономическите, и чрез културните измерения
03 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения