Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Десислава Танева: Чрез мерките за подкрепа с всяка изминала година обемът на българските продукти на нашия пазар трябва да е по-голям
04 Април 2015

Интервю на министъра на земеделието и храните за предаването „Събуди се“ по Нова телевизия

Десислава Танева – министър на земеделието и храните. Добро утро, г-жо Танева.

Добро утро, добро утро и на всички зрители в тази съботна сутрин.

Ще говорим и за проверките преди празниците, ще говорим и за проблемите на млекопроизводителите – много сериозни след отпадането и на млечните квоти през тази седмица. Проблемът стана още по-сериозен. Насложи се, някак над руското ембарго и проблемите, които така или иначе, имахме и ще говорим и за незаконната сеч. Да започнем обаче от другаде – наистина ли няма нищо българско по нашите пазари в момента, г-жо Танева. Четох през седмицата, че от зеленчуците само краставиците са наистина български. Вярно ли е това?

Има български краставици, има и български домати, макар и наистина много малко.

Казват, че след 10 дни, 2 седмици най-рано щяло да има български.

Да има отделни оранжерии на пазара. Друг е въпросът, че в основната си част оранжерийните зеленчуци, които вече са на пазара са вносни. Да говорим, че е намаляло производството или че това е тенденция не би било правилно. По-правилно е да кажем, че всички мерки за подкрепа, които сме предприели трябва да доведат до това, че с всяка измината година обемът на българските продукти, плодове и зеленчуци, които ще са на български пазар трябва да са по-големи и българският потребител да има избора да си купи българска продукция.

Точно за избора искам да ви питам. Вие сигурно проследихте заглавията тази седмица, че ни лъжат с тези надписи, например български домати, че заради наводненията, заради липсата на средства.

Да, в конкретната година, особено заради наводненията, наистина щеше да има малко повече такава продукция сега на пазара.

В същото време отиваш на пазара и на всякъде пише български домат, пък струва 1,50 лв.

Защото е по-търсен.

Защото е по-търсен. Това е лъжа, нали?

Да, лъжа е, ако е 1,50 лв., със сигурност.

А така, защото просто българската продукция е по-скъпа, нали? Казвам го, за да си отваряме очите.

По-скъпа е, защото не е подкрепена толкова, защото стойността на енергоизточниците, примерно за отопление на оранжерия е по-висок, отколкото в съседни страни и най-вече подкрепата. Затова българският домат по това време, когато е оранжерийно производство на пазара е по-скъп. Разбира се, той със сигурност е по-вкусен. Традиционният вкус, който е търсен от потребителя и тези от тях, които могат да си го позволят биха избрали този продукт. В това време, предвид и на климатичните проблеми, които имахме и по наводненията, наистина имам по-малко продукция. По отношение на етикетите вие сте права и в този смисъл държавата в лицето на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) наистина все още е длъжна на българския потребител, защото това е нарушение на законодателството, което имаме. Трябва да бъдат извършвани проверки. Вярно е, извършват се такива и се установяват такива нарушения или разминавания в етикетирането – какво пише на етикета, а какъв в действителност е продуктът.

То е елементарно – от пазара през борсата до оранжерията може да се стигне, за да се разбере всичко, от къде идва този домат.

Да, има проследяване и трябва да има проследяване.

Има ли много нелегален внос, защото чувам за домати по 0,70 лв., които няма как да са легално внесени?

Сигурно има, въпреки че от началото на нашия мандат, знаете бяха публично обявени резултатите, предвид мерките, които се взеха, за да не се укриват данъци имаме чувствителен ръст, примерно на потреблението на бира с 30%, което няма как да стане в това време. Просто всички е в резултат на засилените мерки за контрол, които взима българското правителство срещу този нелегален внос. Същата е темата за месата. Дори месопреработватели, може да питате, независимо от многото усилия, които коства това – и в тази посока има резултат.

Има ли ръст?

Да, на събраните данък добавен стойност, например върху вноса на меса, който е вътрешно общностен. Същото е с зеленчуците или плодовете, няма значение, за каква стока става въпрос. Наистина това е един от проблемите. В момента се взимат мерки, със сигурност, количествата нелегален внос или вътрешна общностна доставка на хранителни стоки е минимален. Но ние трябва да въвеждаме постоянно и допълнителни мерки относно проследяемостта за търговия, за да не се укрива ДДС, тъй като в хранителния бранш маржът на печалба, примерно за производителите, ако има такъв, е много нисък. Когато се укрива ДДС разликата става 20%. Няма как търговец, който внася продукция, през да плати ДДС, да не удря българския производител, защото 20% - няма как българският производител да го компенсира, примерно с печалбата, която има.

Чета, че производители протестират и питат: защо вече не се пломбират камионите на границата?

Не всички мерки можем да ги въведем, които…

Това се правеше преди, нали така?

Да, но и там се оказа, че това е мярка, която не създава искания ефект.

Не работи.

Не работи – да и там се измисля, примерно начин как да се заобикаля това действие като контрол, но в момента се въвеждат допълнителни механизми за контрол относно произходът на стоката, тръгването и от мястото на производител. Надявам се да имат ефект.

Дано да дадат ефект. Вярно ли е, че огромното количество на яйца преди Великден са полски?

По принцип полските яйца, тъй като техният Великден е преди нашия, са проблем за българския производител на яйца.

Те са и за потребителя.

Разбира се, и за потребителя, тъй като нашите яйца, българското производство, трябва да знаят потребителите, че са най-качествени и най-безопасни предвид…

А не са останалите от католическия Великден полски яйца у нас.

Включително и предвид технологията за отглеждане в България, производството на яйца, това е категорично. Всички специалисти могат да ви го кажат.

Вие като отидете да си купувате за Великден яйца как ще се убедите, че това са български яйца? Отивате в магазина и какво казвате: искам сертификат за произхода? Това ли трябва да правим и ние?

Да, и трябва да вярвам на етикета, на който е обозначен произходът на стоката и трябва, разбира се, да вярвам на органа за контрол в България, който трябва да е направил достатъчен процент извадка, особено от големите търговци, тъй като там се реализира основният процент от търговията, и да я проверил, че това, което пише на етикета съвпада с действителността или е истина.

Нека да видим органа за контрол, който споменахте. С БАБХ направихме съвместна проверка с техни екипи по пазарите преди Великден. Някакви фрапиращи нарушения хващали ли сте – замразено говеждо – 35-годишно, вместо агнешко, например? Много краен пример давам, но посоката е тази.

Да, много краен пример. Удовлетворена съм, че не мога да потвърдя такава информация.

И аз.

Слава Богу, от миналата седмица БАБХ е в режим на тематични и много по-засилени проверки в магазинната мрежа. За София са направени около 140 такива в магазинната мрежа. Установените количества са минимални на козунак и яйца, предвид предлагането, и продължават и тази седмица.

Какво – изтекли срокове на годност? Това е най-масовото.

Да, за козунаци и за яйца. Много малки бройки. Първо – потребителите трябва да бъдат наистина взискателни в съответната търговска мрежа. Много ми се иска контролът и наказанията или актовете за установяване на нарушенията да имат търсения ефект. Т.е. всеки да носи отговорността си при етикетирането и че това, за което информира потребителя е точно така. Използвам случая да кажа, че сега след предаването, малко по-късно съвместно със Столична община и кметицата Йорданка Фандъкова ще открием фермерския пазар за Великден, който заедно инициирахме на пазара „Иван Вазов“, като искам да благодаря и за доставената възможност, където лично мога да гарантирам, че най-търсените продукти за Великден наистина ще са там, наистина са българско производство.

Каните столичани там. Разбирам, обаче че ще пишете нов Закон за храните. Какво трябва да се промени и вие говорите за санкциите, за това, че те трябва да дават ефект? Трябва ли да се завишават санкциите, според вас?

Особено при преповторност на нарушението – категорично, защото това вече говори за система и начин на управление, примерно на определен търговски обект, за отношение към законодателството.

Сега как е – едно нарушение – санкция, за следващо нарушение пак санкция.

Да, и са много поносими санкциите. Защо трябва да направим ново хранително законодателство? Разбира се, ако ние се основаваме на тезата, че системата би функционирала добре само в частта санкции – няма как да стане. В момента ще направим анализ и има такава създадена организация, при всички случаи в комуникации в бранша. Основната идея и концепция каква е? ние трябва да ползваме като държава всички възможно дерогация на европейските регламенти, които уреждат хранителното законодателство в областта или в обхвата на Европейския съюз (ЕС) в полза на българското производство. Това е нещото, което ни липсва. Българският хранителен бранш има основание в тези си искания, категорична съм, че ще положим всички усилия с обединен административен капацитет на хората, които са работили в тази област, познават законодателството му във всичките му детайли, да намерим тази форма на регламентиране в България за условията за производство на храни, че българският производител да не е ощетен, да бъде стимулиран.

Да бъде стимулиран. Кажете конкретен пример – как през този закон, през промяна в него може да се стимулира българското производство? Един пример дайте.

По отношение, примерно на това кой продукт в магазинната мрежа може да бъде пресен, кога е произведен. Казвам го като най-разбираем пример, който…

Аз не ви разбрах. Пресни трябва да са всички продукти, нали?

Пресни трябва да са всички, но нали разбирате, че едно месо, което е в магазина и на всички пише прясно – това не пречи да е охладено и да е произведено от преди 10 дни. Но, ако е с различни дефиниции от това, за да носи този етикет то може да е произведено последните 24 ч. или 48 ч. Казвам го само, за да се разбере. Всичко е въпрос…

Което би дало предимство, наистина на българското производство поради териториалната, как да кажа, особеност.

Да. Между другото, следва да отбележа, че това, което ни е било възможно веднага да направим като определени промени в наредби, които, примерно в процедурите за доставка на храни свързани с детските заведения, училищата ние сме ги направили тези процедури предимство да имат българските производители, но те са само на плодове, на мляко и на…

Това са в училищата да се доставят от райони, най-близкия или…

Да, с предимство са. Това означава, че първо на българския производител даваш предимство, но и от другата страна – и младото поколение ще консумира прясно произведен продукт с традиционния български вкус.

Добре, докато говорим за стимулиране на производството, обаче проблемите на млекопроизводителите. След минути, буквално ще включим Рада Богданова от една ферма със 150 крави, мисля че са в района на Ихтиман. Кажете, обаче сега – падат млечните квоти в ЕС плюс руско ембарго. Къде отива българското производство? Наистина ли ще ни залеят сега с допълнителни количества изгубили руския пазар насочващи се към нас, субсидирани от своите държави, съответно на по-ниски цени? Въобще как ще подкрепите вие българското млекопроизводство?

Вие сте абсолютно права и не че сега ще ни залеят – те вече ни заливат.

Факт, но след тази седмица с отпадането на квотите са по-големите тревогите.

Общо взето това е една тенденция, която се засили след налагането на руското ембарго и от моя гледна точка негативният ефект, кой е по-силен – дали отпадането на квотите от 1 април или руското ембарго е спорен въпрос. Аз съм по-склонна даже да каже, че ефектът от налагането на руското ембарго е много по-силен в негативен план, отколкото отпадането на квотите. Първо – отпадането на квотите от 1 април – какво означава това? Всяка страна-членка на ЕС имаше определени млечни квоти. Тази система функционира още от 2008 г. Всяка страна, която си надвиши млечната квота и се налагат налози като санкции, които трябва да плати в бюджета на ЕС. Нашата страна е от тези, които никога не са си стигали млечните квоти. Т.е. ние санкции за това не сме дължали. Тези санкции трябваше да се поемат, разбира се, от съответните производители. Но големи, развити страни, примерно и една Полша като много голям производител са с наложи. Тази система целеше да ограничи.

Така или иначе, се освобождава тази продукция.

Не, тя и сега беше освободена. Проблемът е, че налагането на руското ембарго към пазара на целия ЕС доведе до това, че тази млечна продукция, сирена от държави, примерно като Полша, Латвия, където даже млечни продукти са произведени за спецификите на руския пазар остана да се реализира на пазара на ЕС – част, от който сме и ние. Това направи така, че българската магазинна мрежа да се залива от млечни продукти с произход от ЕС. Казвам млечни продукти, защото това не значи, че това е типичното българско сирене.

Добре, компенсации ще искаме ли сега?

Аз съм поискала на първия си съвет с министрите от декември месец, миналата година.

Развой някакъв има ли?

Все още няма окончателно решение, но аз, знаете ли – продължаваме борбата. Имаме подкрепата на общо 10 страни-членки към момента, на които и при които нашите искания или нашите проблеми са съотносими. В момента Европейската комисия (ЕК) прилагаше мерки за подкрепа на сектора, примерно за частно складиране на сухо мляко или на краве мляко, на краве масло, каквито продукти в България не се произвеждат. Ние нямаме инсталации за сухо мляко. За краве масло е много малко или тези мерки, които носят зад себе си, в крайна сметка европейски бюджет на България не са помогнали. Ние нямаме това производство.

Дано в пакет с тези 10 държави, които казвате, наистина се преборим за правата си.

Да, ние искаме пряка подкрепа.

Нека да видим, обаче от първо лице какви са проблемите. Сериозна ферма, мисля че с около 150 крави има там, да видим проблемите какви са. г-жо Танева, скъп ток, фуражи, ниски изкупни цени. Тази субсидия не стига. Попитаха млекопроизводители: някакви национални доплащания възможно ли е да има на литър мляко.


Да, така е. Аз казах и преди да видим репортажа… За подкрепата да говорим с г-н Зоров. Той е най-редовният наш член на всички тематични, работни групи по отношение на каквото и да е законодателство свързано със земеделие или животновъдство в министерството. Така че напълно е запознат с това какво сме направили, какво правим и какво да очакваме.


Казва: като просяци седим и чакаме да одобрят там нещо в ЕС.


Първо – ние сме член на ЕС – пълноправен. Има начини, по които функционира подпомагането. Ние не можем да бъдем извън тези правила. Да, ние сме бедна страна. Да, нашият бюджет няма възможностите на бюджетите на Холандия, на Германия, но повярвайте ми – в рамките на тези възможности правим всичко възможно. Първо за подкрепата, да започнем за подкрепата – тази година е първата по нови правила със схема за директни плащания, включително и за животни, обвързана подкрепа с производството, нещо много важно, 13% от първия стълб или една крава, ако е под селекционен контрол, дори и за мляко, освен националната преходна помощ досега, която получаваше от националния бюджет, която отново ще получи, ще получи плащания и с европейски пари за това, че е под селекционен контрол. Така че ставката ще бъде доста по-висока. Разбира се, тя няма да бъде 800 евро. Това зависи от броя на животните, но от цитираната сума, която е досега – 225 лв. тя ще стане близо два пъти повече, може и да е повече.


Кажете новите неща. Старите ги знаем. Новата подкрепа, която могат да очакват тези хора.

Да, това е новата. За първи път ще се реализира тази година. По отношение на Програмата за развитие на селските райони и мярката в програмата в частта „Агроекология“ в Програмата за развитие на селските райони: г-н Зоров знае прекрасно в какво състояние ние заварихме Програмата за развитие на селските райони. Тя е компенсаторна мярка. Ако ние имахме неофициално потвърждение към момента, примерно на февруари, за да може тя да стартира от 1 май – безспорно щяхме да го направим. Живот и здраве ние се движим в график за одобряване на програмата много добър. До средата на годината ще имаме тази програма одобрена и тогава можем да стартираме и съответно и одобрение. Но тя не е най-съществената част от подкрепата, разбира се, е от помощ. Аз се надявам, първо – от националния бюджет, който бе гласуван за тази година като подкрепа от Държавен фонд „Земеделие“ това, което извън досега мерките за национална преходна помощ примерно за кравите, които ще си ги получат есента и началото на следващата година, те са на две части, както знаете, ще разпределим и „Де Минимис“ по начин, по който е най-добре за производителите.

Вярно ли е това за пасищата и протести се готвят заради този проблем?

Искам да кажа, че ние бяхме тези, които направихме промени в Закона за собствеността и ползването на земята, примерно януари.

Все едно – защо сега, обаче хора, които нямат животни имат пасища и хората с животни няма къде да си пасат стадата.

Този проблем, тъй като отдаването на този фонд е един постоянен процес, досега в законодателството несъществуваше никакво ограничение – пасища, постоянно затревени площи на кой ще се отдава. Ние променихме Закона за собствеността и тази година, в момента, за първи път първо общините в момента текат процедурите да отдадат общинския поземлен пасищен, такъв фонд по норма на животно, за да може това да е допълнително подпомагане. Проблемът, който те визират е, като пак казвам: той г-н Зоров всеки ден е в министерството, няма тема, която да не сме обсъждали, проблемът, който те визират е за договорите за такъв фонд, който са в процедура по изпълнение, част от тях и дългосрочни, с фирми, които нямат животни. Но съгласно изискванията за регламенти преди това законодателството беше друго в страната ни, не е имало национални критерии, този публичен фонд да се търгува на животни. Сега има такъв.

Това ще промени ли обаче нещата?

Да, ще промени, но не за една година.

Не за една година.

Да, защото този фонд, който вече е изтъргуван от общините, тъй като предложението на г-н Зоров е входирано от народен представител искаше в този закон да каже от парламента, че тези договори да бъдат отменени. Това не се прие от юристите. Ние оттук насетне, тъй като договорите, които сега се сключват…

Нямаме време, г-жо Танева, разбрах. Това е предложение, което не е прието. Явно юридически не е издържано.

Не, то от момента, от сега. Нещо повече – ние сме поканили Националното сдружение на общините на срещата тази седмица в министерството. Всеки публичен фонд в момента, който се освобождава такъв с постоянно затревени площи, трябва да се търгува по норма на брой животни. Това го въведохме сега от месец февруари.

Добре, щом имате и среща със сдружението очакваме развитие. Последен въпрос, няма време, за съжаление, да припомним с кадри и реплики, която Ева Костова разказа миналата седмица, една частна гора изсечена до дъно. Огромни загуби на частните собственици с подписи на хора, които са под ваш контрол, нали така? Преразказваме, наистина съвсем накратко – там отиват хората от комисията, казват: тук има изпочупени дървета. Частниците са сключили договор с фирма за санитарна сеч. В крайна сметка, всичко до долу е изсечено. Какво направихме там?

Първо – уволних абсолютно всички служители, които са се подписали под съответните документи. Тази сеч категорично не е трябвало да се случва. Най-лошото, което е, че тя е оформена като документи, като законна сеч, затова бяха уволнени всички служители, бившият директор на Районната дирекция по горите в Сливен.

Тя как се оформя като закон, просто с подписите на едни хора, това ли е?

Точно така – с подписите на едни хора, които доказват на база на лицензиите…

Колко човека уволнихте?

Мисля, че 3 или 5 общо.

Имате ли представа срещу какво са го направили? Тези, които са прибрали 500 хил. лв. какво са им дали на служителите?

Нещо повече – не стига, че… Още едно нещо, което е интересен факт да кажа. Съответните решения са гласувани от Регионалната инспекция по опазване на околната среда-Бургас стават за 1 ден – от 4 юли на 5 юли или август беше. За един ден.

Много пари са, г-н Танева, много пари стават за един ден.

Да, когато всеки знае в такива служби колко се чака.

Аз ви питам неслучайно, за да се ориентирам в нивата на корупция, за какво става дума в този сектор, затова задавам въпроса.

На всичкото отгоре позволителните за сеч по мнение на лесовъди и устройствения план, който е имал за района са за два пъти по-малко дървесина или фирмата е изсякла два пъти повече дървесина, отколкото има позволение.

Добре, разбрах. Има, очевидно развитие по този случай. За съжаление, отбелязахме седмицата на гората с такава, наистина отвратителна история.

Но отбелязахме и с положителни дейности и аз, разбира се, благодаря на медиите и за обществения натиск, който се прави и хората в тази система, една част категорично, са такива, които работят за такива интереси, но друга част са добросъвестни, където отиват на контрол. Нападат ги, вие знаете колко случаи има и на горски инспектор. Трябва да променим манталитета.

Разбрах, времето изтече отдавна, министър Танева. Благодаря ви, за гостуването.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Кола без катализатор се спира от движение
26 Юни 2017

Да преработваме 90% от отпадъците през 2030 г., е прекалено амбициозно, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

trans.gif
Лиляна Павлова: Дългоочакваният дебат за многогодишната финансова рамка след 2020 г. ще започне по време на Българското председателство на Съвета на ЕС
24 Юни 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Боил Банов: Всичко, което се случва в Министерството на културата, ще бъде предложено за обществен дебат
24 Юни 2017

Диалогичен съм, готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят, казва министърът на културата пред в. „24 часа”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения