Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif23.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Пари, които са част от държавния бюджет, не могат да бъдат харчени за нещо различно, освен това, което пише в бюджета
22 Февруари 2015

Зам.министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в интервю за предаването „На светло“ по Нова телевизия

Вицепремиерът Томислав Дончев – носител на званието „интелигентен“. Ужас. Един от най-интелигентните членове на кабинета „Борисов 2“. Ще направим съвместен опит да отделим зърното от плявата в текущите политически скандали. Един от тях например доведе до първата в този мандат заплаха на премиера да подаде оставка. Здравейте, господин Дончев.

Здравейте.

Първо ми кажете какво ви каза премиерът, когато кръжеше над София.

Няма да ви кажа.

Защо?

Защото е разговор между нас двамата. Няма, какъвто и да било повод, да бъде публичен.

Защо не е ли публичен?

Не е публичен.

Таен е.

Таен е.

Защо е таен? Вие знаете ли прякора си, освен „интелигентен“?

Аз се замислих над етикета, който влязох в предаването дали е комплимент или е нещо друго, дали е повод например някой да бъде по-подозрителен слушайки ме или гледайки ме. А прякорът не го знам. Какъв е?

„Наследникът“, защото на вас се е обадил премиерът.

Не само на мен. Със сигурност е поддържал разговор с няколко души, аз коментирах разговора, който имах с него.

А с кои още души?

Редно е да попитате него.

Не мога да попитам премиера, защото той се е опаковал в своеобразно мълчание. Има коментари вече, че дори е връчил на четиримата вицепремиери те да говорят за 100-те дни на правителството, а той не.

Не мисля. Дори във вчерашния ден на срещата с младежите имаше повече от час разговор, голяма част, от който беше достъпен за медиите.

И беше цитиран през медиите.

Точно така. Не мисля, че сме потънали в тишина, нормалните нива на публичност са гарантирани. Съвсем друга е преценката колко трябва да се присъства в медиите. Защото от една страна - имаме необходимостта да се отговаря, да се обяснява всичко, което се прави, от друга страна – добрият вкус предполага известна доза мяра.

А защо да е лош вкус да се комуникира?

Стига да не се прави непрекъснато, от сутрин до вечер, всеки ден, непрекъснатото отговаряне на нещо, може в един момент да ни накара да забравим за какво говорим.

Мая Манолова го прави например.

Това е нейн избор. Ако й бях съветник, бих я посъветвал нещо друго, за щастие не съм такъв.

Въпросът за комуникацията тези дни влезе в обръщение, защото финансовият министър Владислав Горанов беше някак си обвинен е трудно да кажа, но упрекнат в лоша комуникация, по отношение на прословутия дълг от 8 милиарда евро. Вие казвате, че е въпрос на добър вкус да не се говори много из медиите.

Прекалено много.

Премиерът се е обгърнал с мълчание извън вътрешнопартийните диалози, които биват цитирани от медиите. Защо комуникацията става проблем за този кабинет?

Не мисля, че е проблем. Самият факт, че си говорим днес с вас показва, че няма проблем с комуникацията. И да напомня, ние не сме уточнявали какви въпроси ще получавам предварително.

Очертали сме теми.

Започвайки с така наречения дълг, а той е така наречен, защото в голямата си част тук дълг няма, поне няма нов. Може би колегата Горанов не е счел за необходимо предварително да обговаря и да обяснява темата, защото това е по-скоро рутинна процедура, която прилича на процедура правена преди една, пред две или преди четири години. Като тип процедура разлика няма. В основната си част става дума за рефинансиране на стар дълг и тези документи, които стоят на банките на народните представители са стояли преди една, две или четири години и никой не им е обръщал такова внимание преди това.

А кой раздуха темата?

В случая говорим за прословутия завет на Архимед: дайте ми опорна точка и аз ще ви вдигна рейтинга. В смисъл, опитаха се в тази конкретна, по-скоро рутинна процедура, опозицията се опита да даде голям политически бой, търсейки собственият си кураж и правото си на съществуване.

Нека ви кажа, това е законът на ‚Позитано“, може би – дайте ми опорна точка и аз ще обърна ситуацията в България или света.

Съвсем друг въпрос е, че тук се експлоатира един страх, който съществува повече от десетилетия на свръхзадлъжнялата, пропаднала държава. Имаме го от Виденово време, защото голяма част от хората помнят за какво става дума, имаме го още от Луканово време. И ако вземането на дълг за други държави примерно е опция, която би била подкрепяна от населението, в България нещата поради травматичния ни опит своят по съвсем различен начин. Истина е, че в хората има подобен страх, който някой се опита да експлоатира. Иначе новината тук е, че дълг няма, поне няма нов.

Да, но вашите партньори в коалицията не смятат, че добре сте убедили, както публиката, така и тях, че има комуникационна грешка, грешка в комуникацията. Те го казаха и вчера го казаха.

Отворен въпрос е дали ние е трябвало да ги убеждаваме по-грижовно или те е трябвало да разберат по-бързо.

Мислите, че те имат забавена реакция?

Не, казах, че е отворен въпрос.

А кой да затвори въпроса?

Предстои да го затворим в следващите дни.

Вие сте убеден, че цялата тази дилема ще приключи?

В един момент политическите страсти трябва да отшумят, трябва да има шанс за разговор със спокоен тон, макар че откровено казано няма какво толкова ново да се каже отвъд политическата истерия. Нали знаете, когато говорите с някой, когато му викате вие не му казвате нищо повече, говорейки с нормален тон.

Да, така мисля и аз. Може би вече трябва да върнем спокойния тон.

За всеки поне средно икономически грамотен е ясно, че поне средната процедура е в режим на неизбежност. Ние имаме рефинансиране на стар дълг. Имаме опит отсега да има една сигурна база как ще се финансират дефицитите до 2017 година и нищо друго няма.

Запознахте ли се с една друга статия на проф. Никола Алтънков, „Калифорнийки университет“, това е от вчера? Много интересен текст. Накратко ви казвам, твърди, че този заем е нагла измама, и че може всичко да се реши с вътрешни средства, със средства от фискалния резерв, ако се планират, както трябва, също така с увеличаване на приходите, за които говори и премиерът Борисов.

Не съм чел въпросната статия, но е редно да бъдат уточнени няколко неща. Имаме максимален размер на дълга, който може да се ползва. Няма, каквато и да било гаранция или необходимост, че той ще бъде ползван до максималния размер. Никой няма намерения да генерира повече средства, отколкото са необходими. Най-важното, макар че аз не считам за необходимо да бъда изпитван или да давам пояснения по опорни точки.

Това не е опорна точка, аз ви питам и питам…

Не, аз говоря по принцип и говоря, каквито и да е пари, които са част от държавния бюджет, не могат да бъдат харчени за нещо различно, освен това, което пише в бюджета. Тоест няма опасност някой да похарчи тихомълком някакви пари за нещо, което никой не знае, няма как да се случи. И съвсем друг е въпросът, и ако тук имаше нужда от дебат, той не се фокусира върху правилните теми. А правилните теми са: Как да харчим по-малко за издръжка на държавния апарат? Как с по-малко пари да постигаме повече ефект? Достатъчна част от БВП ли разпределя държавата или тази е добра? Гледах преди около 4-5 дни една статистика, България е на последно място в Европа по държавни разходи на глава от населението и това не е нещо изненадващо. Тя е на едно от последните места като дял от БВП, но на глава от населението е категорично на последно място, около 2 хиляди евро, сравнено с един Люксембург, което не е изненада, където са над 45-46 хиляди евро. От либерална гледна точка това е голям позитив. Тоест държавата взема малка част от парите на хората, но от гледна точка на нуждите, не само в социалната сфера, в инфраструктурата, това може би е недостатък. Ако имаше нужда и от политически, и от икономически дебат, той трябваше да се съсредоточи там.

А как – не може ли сега да се пренасочи този дебат? Защото чух вчера премиерът да казва: оттук-нататък, след като е изтеглен този дълг, който си позволи да харчи непремерено или незаконно – веднага на прокурор, правим реформи.

Преди да стигнем до реформите, защото това е важна тема. Всъщност от по-стратегическа, политическа гледна точка, това, което се случи, тази истерия около дълга е всъщност връщане към обичайния политически тон отпреди година, 2 години или отпреди 3 години и за мен имаме основание за песимизъм и да се разделим с крехката надежда, че можем да имаме един нормален политически дебат, който беше наложен като нов стандарт по време на преговорите за формирането на този кабинет.

Вие смятате, че вече сме излезли от тази нормалност?

Това, което виждате през последната седмицата, не ви ли убеждава точно в това?

Не, аз виждам просто опит на опозицията да се самоинжектира със съживителна течност.

Това е точно така, но аз понеже имам всякакъв вид и административен, и политически опит, и в управление, и в опозиция, аз твърдя, че най-силната позиция е на опозицията, не когато критикува адресно или безадресно, не когато трупа дума върху факта, само дума върху дума, най-силната й позиция е, когато тя може да предложи алтернатива и да каже: Не правете така, а направете така. Ние предлагаме това, защото сме по-умни, имаме по-силен човешки капитал от вас и ние сме направили по-добро предложение. Вие да чухте нещо подобно?

Тогава това означава ли, че вие когато говорите, че вече е напуснат нормалният тон на преговорите от опозицията, имате основание да се страхувате за стабилността на това правителство?

Страхът е лош съветник в политиката. Човек от страх може да направи по-лоши неща, дори от тези, които би направил под влияние на глупостта. Все още не съм загубил надеждата, че може да поддържаме в определена степен стандартите, които бяха наложени по време на преговорите, не защото това е удобно за нас като политическа сила, а защото това е полезният политически дискурс и според мен това е политическият тон, който е одобряван от обществото. В крайна сметка повечето политически и държавни процеси могат да бъдат сравнени с живота в едно семейство. Представете си една фамилия, която вместо да води нормален разговор вечер, да обсъжда проблемите, които има, защото всяко семейство има проблеми, непрекъснато крещи, смущава съседите два етажа надолу и три етажа нагоре. Със сигурност една подобна фамилия би имала лоша репутация сред всички съседи във входа и със сигурност, когато би имала нужда от помощ, съдействие никой не би я взел на сериозно. Аз искам да сме такава държава, такава фамилия, която не смущава съседите си. Проблемите, които има ги решава със спокоен тон, дори и с дълъг разговор, но не обезателно с крещене. Това не помага на никого.

Да, но вие казвате „напуснахме нормалния тон“, въпросът е в това дали очаквате провокация отвън или провокация отвътре? Откъде е заплашена ситуацията в момента в повече?

Знаете, най-страшните рискове и най-страшните враговете са тези, които са вътре в теб, а не обезателно външните и всъщност демоните вътре са много по-опасни, отколкото демоните вън.

Кои са вашите демони?

Ако говорим за стабилността на коалицията и на цялата политическа конфигурация, която формира стабилността на кабинета, аз нямам сериозни поводи за притеснение или не бих казал, че към момента има някакви значими рискове, по дълъг списък с причини. Правейки обаче един дълбок политически анализ, аз мога да потвърдя това, че успехът или неуспехът, стабилността или нестабилността на тази управленска конфигурация зависи от партиите, които са вътре, а не от париите, които са вън.

Правите ли нещо в тази посока?

Основният фокус на усилията е да постигнем максимално добри резултати в управлението, а не обезателно да инжектираме управляващата конфигурация с някакви стабилизиращи елементи. Считам, че това, което ще даде дълготрайно право на съществуване на кабинета е резултатите, които той постига, а не обезателно здравите политически сглобки между партньорите.

Между другото Борисов, пак ще го цитирам от вчера от срещата с младите, той каза: аз обещавам, че ще постигнем стабилност след 1 година, ако сега спокойно и без излишни скандали можем да изтеглим този необходим заем. Сигурен ли сте и въз основа на какво ще се постигне тази стабилност, след като се говори, че нашите разходи многократно, все пак продължават да надвишават приходите?

Не, многократно не е, но България от дълги години формира дефицит. Да, в повечето случаи той е в приетите рамки, но все пак формира дефицит. Което означава, че на годишна база тя изхарчва повече, отколкото произвежда и тук съществения и политически, и икономически разговор е какви трябва да са мерките за България да има балансиран бюджет или дори в един момент да има…

Говорите ли си за това какви трябва да са мерките?

Това е същественият разговор и ако примерно вътре в кабинета това е част от разговорите, които се водят непрекъснато, част от анализите, част от плановете, които се правят. За съжаление това не е част от парламентарния дебат например.

А защо не става част от парламентарния дебат? Защо не го налагате, все пак вие сте мнозинството?

Защото подобно на това, което казахте в началото, по една или по друга причина някой е решил, че сензацията е нещо много по-атрактивно и важно, отколкото същността.

Надвикването.

Надвикването.

Само ми кажете, хората не искат реформи, народът, така нареченият, не обичам тази дума, хората не искат реформи, ако вие посегнете да им закривате болниците, които са излишни, а всички знаят, че има излишни болници, ще ви съсипят от протести.

Не само болници.

Не само болници, да, но са за пример. Ако посегнете върху БДЖ-то им съсипаха ви със заплахи от протести. Коя е първата реформа, на която ще се решите?

Ако направите опит да ограничите държавните разходи, примерно за администрация в някоя сфера, ефектът не би бил много по-различен. Проблемът е, че една реформа, за да донесе положителен резултат, самият алгоритъм е такъв. В началото се минава през една фаза, където част от българското общество, част от хората няма как да са щастливи и доволни. И тук големият проблем не е, че пряко засегнатите са недоволни и дори, че протестират, това е нормално. Това е нормална европейска практика. Големият проблем е, че я няма друга част от обществото, която се налага да плаща свръх много спрямо несъществуващи ползи и несъществуващи резултати, а иначе няма как реформите да бъдат леки. Ако ти кажеш на един човек: ти имаш проблем със здравето, затова искам от утре да спреш да пушиш, да минеш на диета и сутрин да бягаш по 4км. Вечерта преди утрешния ден, аз съм убеден, че човекът разпалено би обяснявал какво ще се случи от утре, но на първия километър бягане рано сутринта убеждението за решителността му по повод провежданата реформа в неговото тяло със сигурност ще спадне.

Всичко казвате, че трябва да става всъщност с убеждение или с принуда? С едно изречение.

Убеждение, категорично.

Томислав Дончев, вицепремиерът по европейските фондове твърди, че ще има реформи, но те ще са не по принуда, а по убеждение.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ивайло Московски: Обсъждаме дали бройката на часовете за кормуване да отпадне от закона
14 Юни 2017

Интересува ни дали кандидатът може да шофира, а не колко време е карал, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: Решаваме дали да пренасочваме пари от „Струма” през 2018 г.
12 Юни 2017

Очакваме одобрение от екоминистерството на списък със свлачища, по които да работим, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор”

trans.gif
Николай Нанков: С нови правила ще улесним инвеститорите
12 Юни 2017

До края на годината ще стартира монтирането на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Стандарт”

trans.gif
Томислав Дончев: Трябва да гоним 5% икономически растеж
10 Юни 2017

С влизането в еврозоната България ще стане част от ядрото на ЕС, където е мястото ни, казва заместник министър-председателят пред в. „24 часа”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения