Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif18.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Владислав Горанов: Сегашното правителство ще плаща 6 млрд.евро вече изхарчени пари в минали години
21 Февруари 2015

Министърът на финансите в предаването „Панорама“ по БНТ

 

Финансовият министър Владислав Горанов и 8 млрд. евро дълг за три години. Добър вечер.

Добър вечер.

Предпочитам да боравим с 8 млрд. евро, а не с 16 млрд. лв., защото това е конкретното число, нали така?

Точно така.

Какво обаче има в тези 8 млрд.? Какво има, за какво ви са те?

За да можем да си плащаме сметките като държава. А какви са сметките на държавата за периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2017 г. е лесно установимо. Ние имаме да погасяваме 6 млрд. евро вече поет дълг. Вече поет дълг от българското общество, от българската държава в различни етапи, по голямата част, от които, между другото в последните няколко години откакто държавата е на дефицит, и 2 млрд. евро за финансиране на част от дефицитите, които сме планирали да поемем до края на 2017 г.

Т.е. това не са нови пари, а това са пари за падежи, предишни падежи и бъдещи дефицити, така ли?

Това е вариант за обяснението. Не са нови пари. По-голямата част от тези пари вече сме ги изхарчили в предишни периоди и в предишни години. Част от тези пари са, защото не успяваме да започваме да харчим колкото изкарваме.

Вярно ли е, че сте сложили в сметката вече разплатени падежи?

Не и това е лесно проверимо. От 1 януари 2015 г. до 31 декември 2017 г. държавата има да връща почти 6 млрд., с няколко милиона по-малко, почти 6 млрд. евро. През същият период стратегията за бюджетно управление предвижда, за съжаление и формирането на 3 млрд. и 200 млн. дефицит – 6 млрд. 390 млн. в лв. дефицит – превишения на разходите над приходите. Аз не съм съгласен, че трябва да имаме дефицит, но не успяваме да се приближим между приходната и разходната част с темпото, което успявахме в първия мандат на нашето правителство и ако не искаме да имаме дефицит ние трябва много бързо да орежем разходната част на бюджета.

Дефицитите не почнаха ли от първото ваше правителство?

Дефицитите почнаха след първото наше правителство. След няколко благоприятни години, в които управляваше тройната коалиция с премиер Станишев тогава имаше излишъци, можеше да има и още по-големи излишъци, но изкушенията за разходи в едно управление винаги са големи. Тогава се генерираха излишъци и нивото на държавния дълг спадаше. За съжаление, от финансовата криза и от някои неблагоразумни решения в края на 2008 г. и през 2009 г. отворихме разходната част на бюджета до такава степен, че приходите не я покриват. Оттам нататък, ако искаме да харчим със същите темпове ние трябва да търсим пари от някъде, за да покрием тази дупка. Когато, дори в житейски план, искате да харчите повече отколкото изкарвате вие имате само два сценария: или да си разпродавате имуществото, което на ниво държава се нарича приватизация или да взимате от съседа или от който е готов да ви даде заеми, за да покривате недостига във вашия бюджет.

Как избрахте точно тези банки – четири банки?

За пръв път, между другото, се проведе конкурс, за пръв път.

Не им ли се отблагодарявате за предишни услуги – т.е. за КТБ?

Те едва ли носят вина за КТБ.

Не, отблагодарявате се на банките за това, че са ви поели бремето при КТБ?

След 7 ноември, но не 2017-та, а 2014-та година, когато се наложи да поемем управлението на страната в един дълъг период на безвремие, ние знаехме, че най-важното нещо като първа задача е да възстановим усещането за стабилност и за държавност. И първия ход, който трябваше да бъде направен това е да гарантираме изплащането на влоговете на българските граждани, които са имали лошия шанс да вложат своите пари в лошо управляваната КТБ. Това е един огромен ресурс, който ние бързо трябваше да върнем на хората чрез гарантиране на ликвидността на Фонда за гарантиране на влоговете – заем от държавата. Оказа се обаче, че в 2014 година не е изненадващо за опозицията. Тогавашното правителство не успя да направи добре сметките и дефицитът, който те планираха за 2014 година да бъде само 1,5 млрд. финишира двойно. Същият този дефицит трябва да се плати. Освен него може да нямат вина пряка, може да го приемем за техен исторически малшанс, защото колегата Гечев и в други такива неблагоприятни периоди за държавата е бил във властта. Но по време на тяхното управление фалира една системна банка. И какъв беше изборът на новото управление освен да върне парите на хората.

Въпросът е, че тези четири банки се отзоваха…

Ние поканихме 19 банки с конкретни параметри и им казахме – нямаме време за извървяването на една дълга и сложна технологична процедура по емитиране на дълг на международните пазари – коя банка е съгласна, 19 питахме и има документи разбира се за това. И понеже чувам, че колегите искат прокуратурата да се занимае с този въпрос, по-големият проблем ще бъде ако прокуратурата се занимае с всички емисии през периода, откакто България емитира дълг на външните пазари. Но за емисията, за която аз съм отговорен нямам такива притеснения. 2014 година в края изпратихме писма до 19 големи банки и казахме кой иска да помогне да даде заем на българското правителство при условията на това, че след това ние ще направим емисия на международните пазари и ще ви върнем до няколко месеца същите тези пари. В модерния свят това се нарича bridge to bond. Мостови заем към последващо емитиране на облигации на международните пазари. Най-добрите условия, които се дадоха бяха от тези четири банки, които първо изявиха желание да предоставят 1,5 млрд. евро заем техни средства на българското правителство в рамките на 6 месеца при добри условия.

И второто, което бяха съгласни е да продължат заедно с българското правителство в усилията за една средносрочна програма, в която те да бъдат посредници на правителството в отделните периоди, когато то реши да емитира дълг, за да финансира недостига от средства формиран, разбира се, не само от неблагополучията във финансовата система, а и от това, че ние от много години живеем в дефицит.

Въпросът е, че една то тези банки е замесена в международен скандал. Това не ви ли притеснява?

Първо – периодът, за който се реферира е 2005 г.-2007 г. HSBC е една от най-големите банки в света. Аз не бих имал спокойствието на г-н Гечев да отправят такива сериозни обвинения.

Още нищо не е отправил тук той.

Той не е отправил тук, но животът не започва от тук и днес. Такива сериозни обвинения към една от най-големите банки в света, въобще като обем на активи, тъй като уронването на такъв имидж на една огромна финансова институция, както аз не си позволявам да говоря лошо, за която и да е българска банка, първо – защото не е разумно, второ, защото не съм сигурен дали това, което кажа ще повлияе добре или лошо на имиджа на една банка, която оперира на територията на България. Общо взето искам да кажа следното: аз нямам никакви притеснения с имиджа и капацитета на HSBC груп да помага на българското правителство като посредник на емитиране на дълг на международните финансови пазари. Ако г-н Гечев се чувства комфортно в това да уронва престижа на една от най-големите банки в света, аз съм силно притеснен дали пък банката да не вземе да потърси обратно сметка от това как всеки позволява да се уронва престижа.

Да не я подсещаме. Не е ли проблемът точно в комуникацията? Защо не обяснихте идеите поне на съюзниците в парламента предварително? Май и с пенсионните фондове ги поставихте пред свършен факт, по същия начин, пак вие?

Нека да ги разделим двете теми, но и в двете теми няма липса на комуникация, а има липса на разбиране. По отношение на пенсионните фондове имаше достатъчно предварителни разговори какви са намеренията на управляващото мнозинство или поне на ГЕРБ по отношение на универсалните пенсионни фондове да въведе възможността за избор на хората, тъй като няма гаранция, че моделът работи така, че да защитава интереса на хората и да гарантира устойчиви пенсии.

А защо за дълга нямаше?

За дълга разликата я прави в следното: първо – това е един много сложен технологичен процес, който не може да бъде обясняван във всичките си детайли като технология, не защото не трябва, а защото това има опасност да увреди интереса на същите тези български граждани, на които не се обяснява, тъй като това е една състезание между купувач-продавач за най-изгодната цена. Ако продавачът знае каква цена очаква купувачът той със сигурност ще му я предложи. Но да приемем, че това е елементарното обяснение. И за дълга още в 2014 г., когато емитирахме, когато искахме разрешение от българския парламент да сключим споразумение с тези четири банки за 1 млрд. 500 млн. евро мостови заем, в мотивите в законопроекта, ако си направите труда да ги прочетете, е описана стратегията за бъдеще. Само че стратегията за бъдещето, която казва, че ще вървим към многогодишна програма и избор на посредници, които да ни дадат възможност многогодишно да управляваме този процес по поемането на дълг, след като сме на ясно, че няколко години подред ние имаме да падежираме огромни обеми, вече изхарчени пари, и след като прогнозираме, че следващите няколко години ние няма да успеем като общество и като държавата да върнем разходите до размера на приходите, т.е. да се простираме според чергата си, най-справедливо, и най-нормално и най-естествено, дори и заради самия дебат да не се повтаря година след година, беше да сключим едно споразумение, и това казвам още 2014 г., често, още в мотивите правителството каза на българския парламент, че иска да прави многогодишна програма за посредничество по отношение на посредничество по отношение на управлението на дълга, ние избрахме това като подход и това реализирахме. Абсолютна предвидимост. Но дори обстоятелството, че на 6-ти подписах, упълномощен от правителството, договор за посредничество и в последствие предложихме на Народното събрание ратификацията на този договор, защото без нея той е недействителен, т.е. няма такъв договор, дори периодът от подписана на министъра на финансите на 6-ти, петък, качването на сайта на Народното събрание в понеделник, както се пада, 9-ти февруари, до реакцията на опозицията, която е естествена и до реакцията на партньорите, която вероятно също има определени основания, е времето, в което тече дебат. Времето, в което се търсят обяснения. Дадохме си дори още повече време, за да можем да си кажем на нормален и човешки език, че всъщност: първо – от този договор не произтичат никакви задължения за Република България, освен ако решим да емитираме дълг ние дължим определена такса, съобразена с обема на емитирания дълг. Ако не емитираме дълг и Българският парламент не разреши на правителството да поема дълг 2015 г.-2016 г.-2017 г., което се определя с годишния Закон за държавния бюджет, то тогава българското правителство да си търси ресурса на вътрешния пазар, ако може и ако иска или да бъде така добро да си балансира бюджета, за да не се налага да връща заеми.

Последно, с едно изречение, какво им обещахте на Патриотите и АБВ, за да ви подкрепят в сряда?

Нищо на никого не сме обещавали. Тази спекулация е евтина. Колегите са в правителството не заради цена на сделка. Обещах им и днес им подписах на колегите една такава банкнота, шегувайки се с тях, благодаря на Мая Манолова, все пак тя е жив човек, депутат, колега, били сме заедно в парламента. Благодаря на Мая, премиерът може малко да ревнува, че той не е върху банкнота, но обикновено 100 г. след смъртта някои ги слагат върху парична единица, аз съм готов на Мая винаги да й благодаря искрено. Получи се, как да кажа, дори в опита за политическо заиграване с темата, ефектът е поне в две насоки. Първо, чувствам се жив класик. И второ, една много важна тема, може да бъде разказана по различни начини, колегите от опозицията са напълно в правото си да се опитат да извлекат максимален дивидент от тази тема. Вероятно, припомняйки си, че и предишната опозиция извличаше дивиденти от темата за дълга. Разликата обаче в подхода е следната, когато аз, Менда Стоянова и други колеги от ГЕРБ критикувахме БСП и ДПС във формата, в който управляваха в предния мандат, ние ги критикувахме, че поддържаха дефицит, с което задължават бъдещето общество. Поддържат дефицит и правят този дефицит не в името на икономическия растеж или не в името на някакви по-ефективни цели или задачи, а просто защото консуматорски искат да управляват по-голяма разходна част на бюджета. И между другото, знам че спекулирам и изяждам част от времето на господин Гечев, но ще кажа само една дума – цената на правителството, което и да е то, трябва да се мери не през оборота на плащания и погашения, а през оборота, т.е. през обема дефицит, който той е генерирал. Защото рано или късно този дефицит ще трябва да бъде платен. Горанов и ГЕРБ, участвайки в това правителство и всички, които го подкрепят плащат 6 милиарда стара сметка, 6 милиарда евро стара сметка. Ако обаче ние не я платим, тогава става гръцки сценарий, ако не искаме да си плащаме сметките.

Добре. Благодаря ви.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения