Други Документи.

Български принос
към
Мониторинговия доклад
на
Европейската комисия

· Нови административни структури на изпълнителната власт

Създаване на Министерство на държавната администрация и административната реформа

Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) е създадено с Решение на Народното събрание на Република България от 16.08.2005 г. Устройственият правилник на министерството е приет с Постановление на Министерски съвет от 12.10.2005 г. Министерството е структурирано в 11 дирекции с общ числен състав от 188 души. Съгласно българското законодателство, държавните служители се назначават на конкурсен принцип.

През м. ноември стартираха конкурсните процедури за набиране на експерти в МДААР. Вече са назначени 104 човека.

Основните приоритети на МДААР са:
- Модернизация и организационно развитие на държавната администрация
- Обучение и развитие на човешките ресурси
- Развитие на електронното правителство
- Подобряване и опростяване на административното регулиране и обслужване
- Увеличаване на прозрачността и почтеността в държавната администрация.

От създаването си МДААР работи в насока реализация на своите основни функции. Налице са и първите резултати, описани по-долу.

Дейностите по модернизацията на държавната администрация напълно съответстват на приоритетите и целите на Лисабонската стратегия. Целта е чрез по-голямата ефикасност на държавната администрация да се увеличи прозрачността и да се подобри административното обслужване. Това е предпоставка за постигане на устойчив икономически растеж и повече и по-добри работни места.

Създаване на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС)

Държавна агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) към Министерския съвет е създадена с Постановление №205 от 20.09.2005 г. на МС . Агенцията провежда държавната политика в областта на информационните технологии и съобщенията с цел изграждане на информационно общество и осигурява далекосъобщения, свързани със сигурността и отбраната на страната, и за управление при кризи. ДАИТС е структурирана в 12 дирекции с обща численост на персонала 1,043 щатни бройки, като всички бройки са в резултат на преструктуриране на Министерство на транспорта.

В съответствие с поетите ангажименти в процеса на присъединяване към ЕС, МДААР предприе конкретни мерки за промени и в съществуващото законодателство.

На 22.12.2005 г. Министерският съвет прие изменения и допълнения в Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Законопроектите са приети от Народното събрание на първо четене. Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител е приет на второ четене в парламентарните комисии. Законопроектът на Закона за администацията е на етап второ четене в комисиите.

Законопроектите осигуряват законодателната рамка, гарантираща законност, отчетност, почтеност и надеждност и предсказуемост в работата на държавната администрация.

Основните допълнения в Закона за администрацията са:
- Ясно разграничаване между политическото и административното (експертно) ниво в държавната администрация, в контекста на стратегическото планиране.
- Засилване правомощията на Главния секретар по отношение на вътрешния контрол върху дейността на администрацията. Разписани са отговорностите му, свързани с планирането и отчетността на администрацията при изпълнение на нейните ежегодни задължения.
- Укрепване ролята на инспекторатите. Дефинирани са основни процедурни правила за контрол и превантивни мерки.
- Ясно регламентиране на процеса на разработване на политики. Дефинирани са функциите на политическите кабинети в сферата на разработването на стратегически цели и приоритети.
- Въвеждане на забрана за ръководителите на редица административни структури да участват в управителни и контролни органи на частни търговски дружества, с цел да се избегне конфликт на интереси при осъществяване на тяхната дейност.
- Оптимизация и всеобхватна достъпност на предоставяната обществена информация чрез обединяване на Регистъра на административните структури и актовете на органите на изпълнителната власт в Единен Административен регистър. Чрез въвеждане на законово установен срок за изготвяне на Годишния доклад за състоянието на държавната администрация се цели подобряване механизмите на отчетност.

Допълненията в Закона за държавния служител обхващат следните аспекти:
- Ясно разграничаване между политическите назначения в държавната администрация и тези на служителите от кариерата.
- Усъвършенстване на уредбата за конкурсите в държавната администрация за постигане по-голяма прозрачност и публичност. С цел повишаване имиджа и привлекателността на държавната администрация и за да се привличат високо образовани млади хора се въвежда възможност за централизиран конкурс за младши експерти и за създаване на резервна листа от кандидати, издържали успешно конкурс за държавни служители.
- Въвеждане на принципа на мобилността в държавната администрация.
- Въвеждане на категорията “висши държавни служители”.
- Повишаване значимостта на обучението на държавните служители. Предвижда се за обучение да се разходват средства от бюджета на заплатите на държавните служители в размер от 0.8% до 2.0%.

Проектът на Административно-процесуалния кодекс е на етап второ четене в комисии на Народното събрание. Проектът ще способства за подобряване на административното обслужване, което е стратегическа цел на административната реформа.

МДААР разработи и Законопроект за електронната търговия. Той урежда:
- Задълженията на доставчиците на информационни услуги да предоставят информация.
- Задълженията на доставчиците при сключването на договори чрез електронни средства.
- Правила за ограничаване отговорността на доставчиците при предоставяне на услуги за достъп и пренос на информация.
- Въвежда се понятието “непоискани търговски съобщения” и се създава специален регистър на лицата, които не желаят да получават такива съобщения.

С Решение №25 на МС от 20.01.2006 г. се одобри нов състав на Съвета за модернизация на държавната администрация с председател министърът на държавната администрация и административната реформа. Приети са нови по-гъвкави правила за работа на Съвета с цел по-голяма ефективност.

Министерството на държавната администрация и административната реформа работи за изграждане на прозрачност, отчетност и почтеност в държавната администрация. Разработени са правила за поведение на министрите и политически назначените служители в изпълнителната власт. Тези етични правила са събрани в “Етичния кодекс на лицата, заемащи висши държавни длъжности”. Кодексът е изготвен съвместно с Министерство на правосъдието и е приет на 23.12.2005 г. с Решение на МС.

· Укрепване на административния капацитет на държавната администрация

Развитието и обучението на човешките ресурси в държавната администрация е един от основните приоритети на Министерство на държавната администрация и административната реформа.

Организира се внедряването на Единна система за управление на човешките ресурси, която е създадена по проект по програма ФАР “Укрепване на капацитета за управление на човешките ресурси в държавната администрация”. Софтуерът ще унифицира събираната информация за служителите от всички администрации и ще позволява бързи и актуални справки за изготвянето на анализи.

Разработена е актуализирана Стратегия за обучение на служителите в държавната администрация. Акцентът е поставен върху ролята на обучаваните и на техните ръководители за правилното планиране на обученията, както и върху отделянето на повече средства от държавния бюджет за обучения. Определени са и сферите, в които ще бъдат обучавани повечето служители.

Сред основните приоритети на МДААР са високите езикови и компютърни познания. В тази връзка през 2006 г. близо 10,000 държавни служители ще преминат различни чуждоезикови курсове, а други 20,000 ще бъдат обучени на основна компютърна грамотност.

През януари 2006 г. стартира пилотен проект на Министерството на държавната администрация и административната реформа за обучение по информационни технологии на служители от държавната администрация. Целта на проекта е повишаване качеството на услугите за гражданите и бизнеса от страна на държавната администрация и мотивиране на държавните служителите в държавната администрация за по-нататъшна квалификация. Курсовете имат три насоки:
- Обща компютърна грамотност
- Електронно правителство
- Работа със специализиран софтуер.

През януари 2006 г. е подписан Меморандум за многогодишна програма за обучение по френски език на служители на българската държавна администрация. Партньори по тази инициатива са МДААР, Международната организация за франкофония, Република Франция, Великото херцогство Люксембург и Френската общност в Белгия.

За периода септември 2005 г. – февруари 2006 г. в Института по публична администрация и европейска интеграция (ИПАЕИ) са проведени обучения за 3,382 служители в двете основни направления:
- Служебно развитие по 6 тематични програми, общо за 930 служители
- Професионално развитие по 12 тематични програми, общо за 2,452 служители

Тематиката на обучението е с акцент върху европейската интеграция, в това число усвояването на средства от Структурните и Кохезионния фонд, информационните технологии, чуждоезиковите обучения и етиката на държавния служител.

Министерството работи активно и за развитието на електронното правителство. Разработени са Работна програма и инвестиционен план за дейностите на МДААР в тази област за 2006 г. Одобрен е бюджет в размер на 12 млн. лв. за настоящата година.

За първи път е направен анализ на обезпечеността с хардуер, софтуер и информационни системи във всички административни структури. Анализът ще бъде използван при разработването на бъдещи инвестиционни планове за оборудване на администрацията с техника и информационни системи.

Изменение и допълнение на Конституцията на Република България

Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България е внесен в Народното събрание на 22.12.2005 г. Предложените промени са в отговор на констатацията от Мониторинговия доклад, че “независимо от извършените законодателни промени структурата на съдебната власт в България остава непроменена”. Законопроектът цели подобряване дейността на съдебната власт чрез уредба на досъдебното производство в Конституцията.

Предложенията за промени в Конституцията предвиждат:
- ежегодни доклади на главния прокурор и председателите на върховните съдилища за тяхната дейност пред Народното събрание за постигане на по-голяма прозрачност в дейността на съдебната власт;
- възможност Народното събрание да отзовава главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд;
- регламентиране функциите на министъра на правосъдието относно бюджета на съдебната власт, назначаването на магистрати, имуществото на съдебната власт, квалификацията на магистратите и контрола върху магистратите за реда на образуване, движение и решаване на делата;
- ограничаване на депутатския имунитет;
- въвеждане на изричен текст за институцията омбудсман.

На 3 февруари 2006 г. Народното събрание прие на първо четене ЗИД на Конституцията.

Във връзка с изработването на ново процесуално законодателство като приоритет от Стратегията за реформа на българската съдебна система, на 14.10.2005 г. НС прие новия Наказателно процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г.). С новият НПК се изпълняват задълженията на Република България за реформа на досъдебната фаза на наказателното производство. Гарантира се ефективност и прозрачност и се премахва възможността за дублиране на действията в досъдебната фаза на наказателното производство.

В края на 2004 г. в рамките на проект по програма PHARE, бе изготвен проект на Административно-процесуален кодекс. Проектът на Административно-процесуален кодекс бе приет на първо четене от Народното събрание на 9 ноември 2005 г. Към настоящия момент проектът на АПК се разглежда на второ четене в Комисията по правни въпроси в Народното събрание като част от текстовете са внесени за гласувяне на второ четене в пленарна зала.

Проектът на нов Граждански процесуален кодекс се изготвя от работна група в рамките на туининг проект в партньорство с Федералното министерство на правосъдието на Австрия. Предвижда се конкретните предложения за нов ГПК да бъдат изготвени до края на месец февруари 2006 г. От 27 февруари до 1 март 2006 г. ще се проведе национална конференция за обсъждане на проекта с участието на депутати, магистрати и представители на академичната общност. Въз основа на резултатите от нея ще бъде съгласуван окончателния вариант на новия проектозакон.

На 21 септември 2005 г. 40-то Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания за въвеждане на отговорност на юридическите лица за престъпления, включително и за корупционни престъпления.

На 9 ноември 2005 г. Народното събрание прие Закон за ратифициране на Протокол № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа ( Обн., ДВ, бр. 91 от 15.11.2005 г. ).

На 9 декември 2005 г. Народното събрание прие Закон за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, подписана от Република България на 15 януари 1998 г.

Със заповед на министъра на правосъдието № ЛС 04-674/15.09.2005 г. беше създадена работна група със задача да изготви ЗИД на Закона за съдебната власт, включващ изпълнение на препоръките на Европейския съюз от Цялостния мониторинг доклад за 2005 г. и докладите на експертите от държавите-членки от партньорските проверки през последните 2 години. С решение от 28 декември 2005 г. Министерският съвет одобри законопроекта. С него се създават два основни режима за назначаване в органите на съдебната власт:

Член 127а от проектозакона предвижда провеждането на конкурс за назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Издържалите този конкурс постъпват на задължително шестмесечно обучение в Националния институт на правосъдието. Успешно завършилите курса на обучение се разпределят от конкурсните комисии в органите на съдебната власт съобразно техните желания и резултатите от изпита и се назначават на съответната длъжност.

Член 127б предвижда провеждането на конкурс и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт.

Подробно са определени условията за провеждане на конкурса, които са еднакви както при назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, така и при първоначалното назначаване на длъжност в органите на съдебната власт. На законово ниво е предвидено планирането на назначенията на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, като планираните щатни бройки не могат да се променят след обявяването на конкурса

В съответствие с §21 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за частните съдебни изпълнители (обн. ДВ, бр.43 от 20 май 2005г., в сила от 1 септември 2005 г.). междуведомствена работна група към Министерството на правосъдието изработи следните подзаконови актове по прилагането на закона:

На 6 февруари 2006 г. четирите наредби бяха пoдписани от министъра на правосъдието, а проектът за изменението и допълнението на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието е в процес на съгласуване с всички министерства, с Висшия съдебен съвет и с Камарата на частните съдебни изпълнители.

На 11 януари 2006 г. ВСС съгласува Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 30. 01. 2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт на министъра на правосъдието (обн., ДВ 13 от 10 февруари 2006). Промените се налагат от приемането на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и Правилника за неговото прилагане и се отнасят до регламентиране на дейността по защита на застрашени лица. Изрично се регламентира и Бюрото по защита като специализиран отдел в структурата на Главна дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието.

Във връзка със Закона за правната помощ (в сила от 1.01.2006 г.), с Постановление № 4 от 6.01.06 г. МС прие Правилник за усройството и дейноста на Националното бюро за правна помощ и Наредба за заплащането на правната помощ.

С оглед подготовката на магистратите за прилагането на новия НПК, Министерството на правосъдието в сътрудничество с испанските партньори по туининг проект BG/2003/IB/JH/01-B “Реформа на наказателното производство” и с партньорите от Австрия по туининг проект BG/2004/IB/JH/01 “Подобряване на гражданското и наказателното производство” разработи План за обучение на магистратите в България по прилагане на новия НПК. В периода от 28 ноември 2005 г. до края на м. април 2006 г. ще бъдат обучени около 700 съдии, прокурори и следователи. В рамките на обучението е предвидено да бъдат подготвени 60 магистрати-обучители, които ще преподават както в този първоначален период, залегнал в плана, така и впоследствие, при провеждане на обучение от НИП на новоназначени магистрати. Обученията ще бъдат проведени с участието на магистрати от всички съдебни окръзи. В началото на м. април 2006 г. ще бъде проведена и тридневна Национална конференция с участието на 150 магистрати, на която ще се проведе широка публична дискусия по новия НПК и очакваните резултати от неговото прилагане за справяне с проблемите с организираната престъпност и корупцията. От м. април до м. декември 2006 г. ще се проведе втората фаза на обучението по новия НПК. Обучените обучители, съвместно с представители на академичните среди ще продължат да обучават останалите 1300 магистрати. До момента са проведени три семинара, а до края на м. февруари те ще станат общо шест.

През 2005 г. завърши обучението на 143 младши магистрати, назначени след конкурса, обявен в ДВ бр. 88/2004г. (43 младши съдии, 43 младши прокурори и 57 младши следователи).

През месец февруари 2006 г. започна новият курс за обучение на младши магистрати, след проведения през 2005 г. магистратски конкурс. През курсa за първоначално задължително обучение ще преминат 94 младши магистрати, от които 29 младши съдии, 50 младши прокурори и 15 младши следователи.

Също така Националният институт на правосъдието провежда курсове за повишаване на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, които постъпват за първи път в органите на съдебната власт, съгласно чл.35ж, ал. 6 от ЗСВ.

През месец декември 2005 г.се проведе семинар от обучителния цикъл за задължителна начална квалификация, в който участие взеха 20 районни съдии от цялата страна, директно назначени в съдебната система за периода 2004 – 2005 г.

За 2006 г. са планирани още седем семинара за районни съдии и три семинара за районни прокурори от обучителния цикъл за задължителна начална квалификация.

За 2006 г. е предвидено и разработване и осъществяване на програма за обучение на председатели на съдилища, както и на съдебни администратори, които предстои да бъдат назначени в по-голямата част от съдилищата в началото на 2006 г. Фокусът на учебната програма ще бъде върху техните управленски функции. Основата на тази програма беше поставена през 2005 г. на работна среща в рамките на ФАР туининг проект “Укрепване на Националната институция за професионална квалификация”, организирана съвместно от Националният институт на правосъдието и Националната школа на магистратурата на Франция.

Програмите за обучение на съдебните служители в Националния институт на правосъдието стартираха през 2005 г. В периода септември – декември 2005 г., с финансовата подкрепа на USAID, бяха проведени седем семинара за обучение на 171 съдебни служители по следните програми: “Процесът на призоваване”, “Въведение в работата на съда и съдебната администрация”, “Обслужване на граждани”, “Работа по наказателни дела”, “Стресоустойчивост и управление на времето”, “Граматика и протоколиране”.

Паралелно с това през 2005 г. бяха разработени 4 нови учебни програми, предназначени за съдебната администрация, като за 2006 г. е предвидено провеждането на пилотни обучения по тези програми за 225 съдебни служители.

През 2006 г. Националният институт на правосъдието ще продължи да осъществява учебните програми, предназначени за обучение на служителите от съдебната администрация. Предвидени са 14 семинара по общи и специализирани теми.

За първи път през 2006 г. ще бъде осъществена пилотна програма за начално (въвеждащо) обучение на новоназначени съдебни служители. Предвид специфичността на работата в съдебната администрация, началното обучение има за цел да осигури първоначална обща подготовка на новопостъпилите съдебни служители, като обхване най-пълно основните моменти и принципи в тяхната работата и им даде добра основа за развитие. Предвижда се провеждането на начално обучение 2 пъти годишно.

Обучения във връзка с противодействието на организираната престъпност и корупцията се осъществява в рамките на обучението по Европейско право и като теми в рамките на текущото и началното обучение.

Обучение за борба с корупцията за съдии беше проведено на 8 – 9 ноември 2005 г. съвместно с Бюрото ТАЙЕКС за техническо подпомагане на страните-кандидатки за членство в ЕС, в който взеха участие 20 съдии.

През 2006г. предстоят да се проведат следните обучения в тази насока:

В началото на 2006 г. Националният институт на правосъдието планира реализацията на Проект за укрепване на сътрудничеството при разкриване и разследване на корупционни престъпления по Програма на британския Фонд за глобални възможности. Основната цел на проекта е да бъде подобрено взаимодействието между съдиите, прокурорите, следователите и дознателите при разследването на корупционни престъпления. С оглед постигането на тази цел проектът предвижда сформиране на работна група, която до април 2006 г. ще разработи методика за разследване на корупционните престъпления. Тази методика ще предостави ефективен модел на взаимодействие между разследващите органи въз основа на сравнителноправен анализ на структурата на разследване, заложена в новия Наказателно-процесуален кодекс, както и на нормативните актове, свързани с него (Наказателния кодекс, Закон за изпълнение на наказанията, Законът за МВР и др.). Представители на прокуратурата на Англия и Уелс ще съдействат експертно на работната група при разработването на методиката.

Предвижда се обучението на магистратите и дознателите по изготвената методика да бъде заложено като компонент в следващ проект – продължение на основния, който да стартира след 1 април 2006 г.

През 2006 г. ще продължи специализираното обучение на магистрати в областта на съдебното сътрудничество по наказателни дела, в който борбата с организираната престъпност и противодействието на корупцията за заложени като компоненти в програмата. Предвидени са три семинара по съдебно сътрудничество по наказателни дела, които се очаква да бъдат посетени от 90 магистрати.

Създаване на единна система за управление на съдебните дела, система за управление на документооборота и работните потоци, система за единни регистри и система за свидетелствата за съдимост

По финансов меморандум ФАР 2002: по под-проект “Подобряване на прилагането на информационни технологии в съдебната система’ са предвидени доставки на оборудване и разработка на софтуер за система за управление на съдебни дела, документооборот, унифицирани регистърни системи, системи за издаване на свидетелства за съдимост и др. в рамките на 9 лота, за всеки от които е подписан договор през ноември 2004 година. Лотовете за доставка на оборудване (7, 8, 9 и 10) вече са приключили.

Към момента разработката на софтуерните системи е на следния етап:
· Лот 1 “Разработка и внедряване на система за управление на съдебните дела”. Завършени са финалните и интеграционните тестове на системата. Инсталацията е приключена. През 2006 година ще е внедрена по места (включително прехвърляне на данни от съществуващи системи).
· Лот 2 “Разработка и внедряване на система за документооборот”. Към момента са доставени лицензи и инсталирането на системата е приключило в 134 съдилища (103 районни съдилища, 25 окръжни съдилища, 5 апелативни съдилища, Върховния касационен съд), Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието (Агенция по вписванията).
· Лот 3 “Разработка и внедряване на унифицирана система на регистрите”. Инсталирането на окончателната версия е приключило (без Окръжен съд - Бургас поради извършвани строително-ремонтни дейности). Прехвърлянето на данните ще бъде извършено в рамките на гаранционния период
· Лот 4 “Разработка и внедряване на система за свидетелствата за съдимост”. Внедрява се окончателната версия на система CSCS във всички планирани места - приключена в 92 районни съдилища (остават още 20).
· Лот 5 “Доставка на системи за управление на бази данни за съдебната система”. Към момента е приключена инсталацията на Оракъл база данни в съдилищата, доставени са лицензите, приключени са интеграционни тестове, извършена е втората национална обиколка за конфигуриране и оптимизиране. Предадена е разработката на начален проект за създаване на единна система за събиране на данни и статистика, която да се използва като инструмент за управление на съдебната система (Datawarehouse)

Със свое решение от 2 ноември 2005 г. ВСС прие предложението от Министерство на правосъдието относно внедряването на разработените софтуерни продукти за: система за управление на съдебните дела, система за управление на работния поток от документи, единна регистърна система и система за издаване на свидетелства за съдимост.

Подготовка за въвеждане на системата за случайното разпределение на делата в съдилищата

Администрацията на ВСС разработи компютърна програма за случаен избор на съдия докладчик и разпределение на делата. Програмата бе разгледана от постоянната комисия на ВСС “Научно осигуряване и информационни технологии” и бе одобрена на заседанието на Висшия съдебен съвет на 21.09.2005г. /протокол 26/.

В изпълнение на решението на Висшия съдебен съвет програмата е изпратена за внедряване в съдилищата.

В момента се събира и обобщава информацията за внедряването на програмния продукт и работата с него.

Системата за случайното разпределение на делата в съдилищата се разработва в рамките на Лот 1 по финансов меморандум ФАР 2002 - под-проект “Подобряване на прилагането на информационни технологии в съдебната система’, информация за който е предоставена по-горе.

На 2 декември 2004 г. Народното събрание прие Закон за медиацията (обн. ДВ, бр. 110 от 17 декември 2004 г., в сила от 23 декември 2004 г.). Законът възлага на министъра на правосъдието да създаде и поддържа единен регистър на медиаторите, стандарти за обучение на медиатора и процедурни и етични правила за поведение на медиатора. Документите бяха приети със заповеди на министъра на правосъдието от 17 юни 2005 г. В края на м. октомври 2005 г. беше проведен конкурс и бяха назначени експертите, които отговарят за воденето на Единния регистър на медиаторите.

На 1.01.2006 г. влезе в сила Законът за правната помощ (ЗПП). Законът предвижда създаването на орган за правна помощ - Национално бюро за правна помощ (НБПП), независим държавен орган със самостоятелен бюджет. С Ршение № 19 от 13.01.2006 г Министерският съвет определи председател и заместник-председател на Националното бюро за правна помощ. Останалите трима членове бяха избрани от Висшия адвокатски съвет. От момента на конституирането на НБПП стартираха и дейностите по осигуряването на неговия административен капацитет.

В изпълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и Правилника за неговото прилагане беше създаден Съвет по защита на застрашени лица с председател министъра на правосъдието и членове зам.-министър на правосъдието, зам.-министър на вътрешните работи, зам.-главен прокурор, зам.-председател на ВКС и зам.-директор на НСлСл.

В Главна дирекция “Охрана” в МП е създадено звено с необходимата организационна и щатна структура – сектор “Охрана на магистрати и свидетели”. Служителите на звеното са разпределени в териториалните звена за охрана, намиращи се в районите на петте апелативни съдилища.

Юридически обособяването на предвиденото по закона Бюро по защита на застрашени лица се осъществи с влизането в сила на 1 януари 2006 г. на новото щатно разписание на Министерството на правосъдието. Бюрото е в състав от 30 човека и са осигурени необходимите средства за неговото функциониране.

С влизането в сила на Закона за частните съдебни изпълнители (обн. ДВ, бр. 43 от 20 май 2005г., в сила от 1 септември 2005 г.) беше учредена Камарата на частните съдебни изпълнители и беше избран нейният председател в съответствие с изискването на §2, ал.1 от преходни и заключителни разпоредби на закона.

Подготовка и приемане на подробни критерии за мониторинг на прилагането на НПК с оглед провеждането на периодични проучвания на въздействието му върху ефективността и бързината на досъдебната и съдебната фаза на процеса след влизането на закона в сила - Междуведомствена работна група към Mинистерството на правосъдието изработи критерии за мониторинг за прилагането на новия НПК. Методологията за наблюдение има две направления – оценка на срочността и оценка на качеството в работата на правоприлагащите органи. Критериите са одобрени от ВСС на 8 февруари 2006 г. и от Министерския съвет на 23 февруари 2006 г.

Капацитет на ВСС за разглеждане на дисциплинарни производства

В изпълнение решение на ВСС по протокол №18/08.06.2005г. администрацията води и поддържа регистър на дисциплинарните производства.

През 2005г. са образувани 27 дисциплинарни производства. Приключили са 10 производства. В 4 случая е наложено най-тежкото наказание “уволнение” /по две от делата наложените наказания са потвърдени и от Върховния административен съд, а останалите две са висящи пред ВАС/. В четири случая е наложено наказание “порицание”, в два случая ВСС е отхвърлил направените предложения за налагане на дисциплинарни наказания и в един случай делото е прекратено от дисциплинарния състав. В два от случаите на наложено наказание “уволнение” административният ръководител е предложил да се наложи “понижаване в ранг или длъжност”, а Висшият съдебен съвет, отчитайки тежестта и системността на нарушенията, е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание.

Най-много дисциплинарни производства са образувани за неизпълнение на служебните задължения и забавяне при произнасянето на актове /за съдии и прокурори/ Едно от наложените наказания “уволнение” е поради недопустимо поведение на обществени места и на работното място и неетично поведение на магистрата /съдия/. В сравнение с 2004 г. образуваните дисциплинарни производства са с 50% повече.

На 2 февруари 2006 Министерският съвет одобри Програма за изпълнение на Стратегията за реформа на българската съдебна система 2006 – 2007.

На 20 октомври 2005 г. Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, съгласно който всяко лице има право на достъп до публичния регистър по закона.

С Решение № 61/ 02.02.2006 г. на МС беше създадена Комисия по превенция и противодействие на корупцията с председател министъра на вътрешните работи и заместник-председатели министъра на правосъдието и министъра на държавната администрация и административната реформа. Членове на Комисията са министрите на финансите и европейските въпроси, заместник-министрите на образованието и науката и на здравеопазването, директорите на АДВФК, АФР, Държавната агенция по приходите, Агенция “Митници” и на компетентните дирекции в администрацията на Министерски съвет, както и секретарят на Съвета по сигурността към МС. В заседанията на Комисията участва националният омбудсман.

Комисията участва в изработването на държавната антикорупционна политика и предлага на правителството решения за приоритетите на антикорупционната дейност и най-ефективните подходи за успешно противодействие и превенция на корупцията в различните обществено-политически области.

Комисията осъществява контрол и координация по изпълнението на Стратегията и Програмата за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006 г. Наред с това, Комисията одобрява система от индикатори за изпълнението на Стратегията и ефективността на антикорупционните мерки на държавните институции, обобщава информацията от тях и изготвя отчет за изпълнението на Стратегията и програмата на всеки 6 месеца.

Комисията сътрудничи със структурите на гражданското общество при провежданите от тях периодични проучвания, оценяващи разпространението на корупцията в страната и нагласите на гражданските и бизнеса към качеството и резултатите от дейността на държавната администрация.

Практическата реализация на решенията на Комисията се осъществява от ръководителите на инспекторатите в административните структури в системата на изпълнителната власт. Ръководителите на инспекторатите в отделните министерства, както и директорите на компетентните дирекции в МС се събират във формат работна група към Комисията, ръководена от директора на дирекция “Главен инспекторат” на Министерски съвет.

Комисията отчита дейността си пред Министерски съвет.

На своето първо заседание, проведено на 10.02.2006 г., Комисията прие план за работата си през първото шестмесечие на 2006 г.

Антикорупционни мерки в съдебната система

Постоянната комисия към ВСС “Борба с корупцията в съдебната власт” продължава да изпълнява задълженията си по Стратегията за борба с корупцията в съдебната система и Програмата за нейното изпълнение.

На 28.09.2005г. Комисията за борба с корупцията внесе във ВСС за утвърждаване разработен от нея проект на регистър на наказателните производства срещу магистрати.

С решение на Висшия съдебен съвет регистърът на наказателните производства срещу магистрати бе одобрен. Административните ръководители в органите на съдебната власт са задължени да предоставят информация за събитията по регистъра незабавно след настъпването им.

Комисията за борба с корупцията във ВСС разработи “Правила за създаване на организация за получаване на сигнали от граждани по повод наличие на корупционни действия в органите на съдебната власт-следствие, прокуратура и съд”, които бяха утвърдени с решение на ВСС от 26.10.2005г. /протокол №31/. В приложение на тези правила в съдебните органи бяха поставени кутии за сигнали от граждани и бяха натоварени длъжностни лица, които регулярно да изпращат в Комисията за борба с корупцията за получените сигнали.

На 8 февруари 2006 г. ВСС прие Програма за изпълнение на Стратегията за борба с корупцията в съдебната система за 2006г.

Наказателни производства срещу длъжностни лица във високите етажи на властта (политическа корупция)

Прокуратурата на Република България е внесла обвинителни актове в съдилищата срещу лица от високите етажи на властта за корупция /политическа корупция/, които са висящи в съдебна фаза. Някои от тях са приключени с окончателен съдебен акт. Внесени са общо 35 обвинителни акта, 9 дела са във фазата на досъдебното производство. От тях срещу народни представители от 39-то и 40-то Народно събрание са внесени 13, а срещу министри, зам.министри, председатели на държавни агенции, кмета, заместник кмета и главния архитект на гр. София, кметове на други общини и магистрати са внесени 22 обвинителни акта.

На 23 декември 2005 г. Министерският съвет прие Етичен кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт.

На 12 януари 2006 г. Министерският съвет прие отчет относно предприетите мерки по изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията и нова Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006-2008 г. Програма за изпълнението на новата стратегия за 2006 беше приета от МС на 26 януари 2006 г. (Решение № 60 / 02.02.2006 г. на МС). Изготвянето на отчета и на новите стратегически документи протече при широкото участие на неправителствения сектор. Неправителственият сектор ще оказва подкрепа при изпълнението на Програмата към Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006-2008 г.

В новата Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006-2008 г. е поставен акцент върху противодействието на корупцията по високите етажи на властта, обществените поръчки, граничния и митническия контрол, здравеопазването и образованието. В Програмата за изпълнение на новата Стратегия за 2006 г. се съдържат отделни раздели с конкретни мерки за противодействие на корупцията в тези области.

Приети са изменения в Закона за българските документи за самоличност с цел превенция на феномена “деца без придружител”, които са в сила от 31 октомври 2005 г. (обн. ДВ, бр. 71/30.08.2005). Новата правна разпоредба предвижда с цел закрила на детето да не се разрешава напускане на страната, паспортите и заместващите ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на ненавършили пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че по време на пребиваването си в чужбина са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето. Целта е синхронизиране с международните стандарти и подобряване защитата на правата на децата - жертви и в частност, превенция на феномена “деца без придружител в чужбина”.

Подписана е съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи и председателя на Държавната агенция за закрила на детето, за прилагане на мерките за закрила на детето, приети с измененията в Закона за българските документи за самоличност, в сила от м. октомври 2005 г.

В изпълнение на Националния план за действие срещу сексуална експлоатация на деца с търговска цел 2003 - 2005 г. на 9 ноември 2005 г. беше подписан Координационен механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца и деца - жертви на трафик. Документът регламентира конкретните задължения за взаимодействие на ангажираните с проблема институции при завръщането от чужбина и поемането на грижите за непридружените от родители малолетни и непълнолетни деца, както и децата, жертва на трафик.

През последните три месеца на 2005 г. ДНСП е работила по 21 случая на задържани в чужбина деца по различни поводи.

Споменатият по-горе Координационен механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца и деца - жертви на трафик регламентира правомощията на институциите /МВР, МВнР, ДАЗД и АСП/ при получаване на сигнал за дете/ деца с цел установяване на самоличността на децата, проучване на причините за пребиваване в чужбина и семейната среда, както и за предприемане на мерки за закрила в най-добрия интерес на децата. За 2005 г. Държавната агенция за закрила на детето е сезирана от компетентни институции и е работила по общо 77 случая на деца в чужбина без придружител. Спрямо тях се прилагат мерки за закрила в съответствие със Закона за закрила на детето. Страните, в които най-често пребивават децата, са: Италия, Австрия, Германия, Испания, Гърция, Франция, Холандия, Белгия, Полша, Чехия, Великобритания.

През 2005 г. създаването на по-добри битови условия в местата за лишаване от свобода отново беше сред приоритетните задачи в дейността Министерството на правосъдието и в частност на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията.”

Продължава изпълнението на дългосрочната програма за поетапна реконструкция и ремонт на съществуващите заведения и строителство на нови затворнически общежития, съобразени със съвременните изисквания и международните стандарти за хуманно третиране на задържаните лица.

На 11.11.2005 г. бе пуснато в експлоатация ново затворническо общежитие от преходен тип към затвора гр. Бургас. То отговаря напълно на международни изисквания и стандарти относно местата за лишаване от свобода и третирането на задържаните лица. Обособен е модерен медицински център и площадки, оборудвани със спортни уреди и съоръжения.

На 18 октомври 2005 г.започна да функционира нов следствен арест в град Елхово. Сградата отговаря на всички охранителни и санитарни изисквания и разполага с необходимите жилищни, комунално - битови и други помещения за хуманно третиране на лицата, задържани по реда на НПК.

През 2006 г. предстои изграждане и оборудване на нови модерни следствени арести в гр. Шумен и гр. Петрич. Планирани са средства и след предоставяне на терени в затворите гр. Пловдив и гр. Бургас ще започне проектиране и изграждане на нови следствени арести, отговарящи на международните стандарти.

По отношение на всички лица, задържани в следствените арести, затворите и затворническите общежития на страната се прилагат еднакво разпоредбите на действащите международноправни актове, на законите и подзаконовите актове от вътрешното право, независимо от тяхната етническа принадлежност и самосъзнание. В местата за лишаване от свобода не се води статистика на лицата от така наречените малцинствени групи и те се третират като всички български граждани. В учебната програма на школата за първоначална подготовка на служители в системата на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в град Плевен са включени лекции на тема етническа толерантност и недопускане на дискриминационно отношение към задържаните на базата на етническа и религиозна принадлежност.

Реформа в областта на закрилата на децата

През януари 2006 г. Народното събрание прие на първо четене проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето С предлаганите изменения и допълнения в Закона за закрила на детето се предоставя възможност на физически лица, извършващи търговска дейност и на юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство да кандидатстват за лиценз за предоставяне на социални услуги за деца пред председателя на Държавната агенция за закрила на детето. По този начин кръгът на възможните доставчици на социални услуги за деца се разширява, като българските лица и чуждите лица се поставят при равни условия.

С промените в Закона за закрила на детето се създава и възможност за нормативна уредба на Националната информационна система, чието създаване и поддържане е задължение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Законът за закрила на детето се синхронизира и с последните промени в Семейния кодекс в областта на осиновяването /относно наблюдението в следосиновителния период и воденето на регистри за деца, които могат да бъдат осиновявани при условията на пълно осиновяване и за кандидат осиновителите/, както и с приетият през 2003 г. Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /премахва се 5-годишният срок на лиценза за предоставяне на социални услуги за деца/. Другите промени са свързани с: разширяване на контрола по спазването правата на децата, осъществяван от председателя на Държавната агенция за закрила на детето; усъвършенстване на режимът за настаняване на дете извън семейството, както и за неговото прекратяване; въвеждане на допълнителни изисквания към кандидатите за приемни семейства; конкретизиране на някои права и задължения на семействата на роднини или близки, при които е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето и други.

На 23.02.2006г., Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Промените имат за цел да се усъвършенства нормативната уредба във връзка с осъществяване на държавната политика в областта на семейното подпомагане за деца. Цели се развиване и на конституционноустановените принципи за равенство на хората по достойнство и права, недопускане на дискриминация, основана на раса, народност, етническа принадлежност, произход и увреждане, както и закрилната функция на държавата и обществото по отношение на семейството, майчинството и децата. Промяната цели и гарантиране на целевото разходване на отпуснатите помощи по този закон от страна на бенефициентите, превенция на изпадането на децата в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, насърчаване на предучилищната подготовка и училищното включване на децата и отглеждането им в социализираща среда.

Министерството на труда и социалната политика е създало в рамките на своите компетенции необходимите предпоставки за децентрализация и деинституционализация на Домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа и Домовете за медико-социални грижи за деца. На 12 декември 2005 година, с Постановление № 267 на Министерския съвет, се направи промяна в чл. 36, ал. 3, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. С нея се регламентира статута на Домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи и Домовете за медико-социални грижи за деца като специализирани институции за предоставяне на социални услуги по смисъла на Закона за социално подпомагане.

На 15.12.2005 г. с Решение на Министерския съвет /извлечение от протокол № 53 по т. 35/ се прие Национална програма за закрила на детето за 2006 година. Тя отговаря на основните приоритети в областта на закрилата на детето, определени с Националната стратегия за детето за периода 2004-2006 година, а именно осигуряване висшите интереси на детето, отглеждане на детето в семейна среда и зачитане и уважение на личността му. Програмата обхваща 7 приоритетни области.

В първата приоритетна област на националната програма – “Намаляване броя на децата, отглеждани в специализираните институции и подобряване условията на живот в тях”, са включени дейности, свързани с развитие на алтернативни форми на грижа и социални услуги за деца, предоставяни в общността; подобряване качеството на живот на децата, настанени в специализирани институции; децентрализация на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа и домовете за медико-социални грижи за деца; реформиране на институциите и предоставяне на алтернативни услуги за деца.

Втората приоритетна област на програмата е “Създаване на по-добри условия за децата на улицата за упражняване на правата им, гарантирани от Конвенцията за правата на детето и Закона за закрила на детето”. В нея са включени мерки, свързани с предотвратяване на попадането на децата на улицата, гарантиране на живот в подходяща семейна среда чрез развитие на алтернативни социални услуги за децата на улицата с цел тяхната социална интеграция; планиране на работата с децата на улицата; проучване и мултиплициране на добрите практики с деца на улицата и осигуряване на обществена подкрепа за решаване на проблема.

Третата приоритетна област е “Повишаване на ефективността на мерките за защита на децата от насилие, злоупотреба и други форми на експлоатация”. Работата по този приоритет е насочена към повишаване осведомеността на децата и обществото за проблема “сексуална и трудова експлоатация”, включително и за злоупотреба в Интернет; защита, възстановяване и реинтеграция на жертвите на насилие, сексуална и трудова експлоатация; създаване на възможност за обмен на информация между ангажираните институции и организации по проблема „Превенция на насилието”; превенция на наркоманиите и най-тежките форми на детски труд и други.

Четвъртата приоритетна област “Гарантиране на равен достъп на децата до качествено образование и подготовка, с оглед пълноценна социална реализация” обобщава интегрирано образование на децата от етническите малцинства, повишаване качеството на образованието на децата със специални образователни потребности, разширяване на здравното образование в училище.

В програмата са включени още три приоритетни области – “Мониторинг върху спазване правата на децата и стандартите за качество на услугите за деца”, „Намаляване броя на децата-жертви на пътно-транспортни произшествия” и “Изграждане и поддържане на национална информационна система в областта на закрилата на детето”.

В изпълнение на един от основните приоритети за деинституционализация, през месец януари 2006 година, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане утвърдиха Програма за обучение на кандидатите за приемно семейство, при които ще бъдат настанявани за отглеждане деца с увреждания, с емоционални или поведенчески отклонения. Същата е е съобразена с добрите практики на неправителствените организации с опит при предоставяне на услугата приемна грижа.

На 9 ноември 2005 година от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане беше подписан Координационен механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца, завърнали се от чужбина. Той е изготвен въз основа на националното законодателство за закрила на детето и за борба с трафика на хора и е съобразен с ратифицираните от Република България международни актове. Механизмът се създаде с цел регламентиране на конкретните задължения за взаимодействие на ангажираните субекти при завръщането от чужбина и обгрижването на непридружени малолетни и непълнолетни лица, както и деца – жертви на трафик. Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца и деца-жертви на трафик, завръщащи се от чужбина е разпространен до всички дирекции “Социално подпомагане”.

Предстои утвърждаване на Механизъм за закриване, реформиране или преструктуриране на специализираните институции за деца, в който са разписани критериите по които ще бъдат оценени специализираните институциите. Те са свързани с местоположението и достъпността на съответната специализирана институция за деца, материалната база и качеството на грижа. Междуведомствените комисии на областно ниво, извършили оценката на специализираните институции за деца, ще приложат разработените критерии за закриване, реформиране или преструктуриране на специализираните институции за деца върху анкетните карти и докладите от направената оценка на всяка институция на територията на съответната област. За институциите, които не са събрали определен минимум от точки, комисията следва да направи предложение за закриване в краткосрочен период (в рамките на една или две години) и да се разработи план за закриване. За институциите, оценени с бал над минималния, съвместно с персонала се разработва план за развитие, като се вземат предвид и други критерии, които да послужат за изясняване на възможностите за развитие на конкретната институция, като брой деца, отглеждани в институцията; приблизителен брой деца, за които институцията в дългосрочен план (5-7 г.) е най-вероятната форма на грижа; квалификация, структура и брой на персонала; необходимост от институционалната грижа за местната общност; наличие на други социални услуги за деца и семейства в общността; предлагане на алтернативни услуги от самата институция. Механизмът се отнася за всички специализирани институции за деца независимо на чие подчинение са те.

В края на месец януари, 2006г, работна група, включваща представители на МТСП, МОН, ДАЗД и национално представени неправителствени организации подготви Концепция за деинституционализация на специализираните институции за деца и социалните институции за възрастни хора с увреждания с цел синхронизиране усилията на институциите за повишаване качеството на живот на децата и възрастните с увреждания в страната. Предстои приемането на Концепцията от страна на Министерския съвет.

В изпълнение на ангажиментите, заложени в Националната програма за закрила на детето за 2006 г, и Плана за подобряване положението на децата, настанени в специализираните институции, в Министерството на образованието и науката започна подготовка за осъществяването на финансова и административна децентрализация на ДОВДЛРГ, деинституционализация, преструктуриране и оптимизация на тяхната мрежа, В тази връзка и в изпълнение на заповеди на министъра на образованието и науката започнаха работа две междуведомствени експертни групи:

Ø Заповед № РД 09-10/10.01.2006 г. за работна група с участието на експерти от МОН, ДАЗД и АСП, която да разработи предложения за оптимизация на мрежата на ДОВДЛРГ (закриване и преструктуриране).

Ø Заповед № РД 09-11/10.01.2006 за работна група с участието на експерти от МОН, ДАЗД, МТСП. АСП и МФ, която да разработи проекти на нормативни актове за децентрализация на ДОВДЛРГ в срок до 31.03,2006 г.

На основание на заповед на министъра на науката и образованието, от средата на месец февруари, започна цялостна проверка на всички помощни .училища в страната. Проверката има за цел да изготви оценка на помощните .училища, да набележи мерки за подобряване на дейността им. Ще бъдат да изготвени предложения: за закриване или преобразуването на специалните училища в ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение, ще бъдат проучени възможностите за създаване на необходимите условия за извеждането на ученици от тези училища и включването им в общообразователни и професионални училища и ще се установят възможностите за пренасочване на съществуващите ресурси към подпомагане на интегрираното обучение.

Успоредно с тази проверка започна проверка и на други специални училища -социално-педагогически интернати, възпитателни училища-интернати, оздравителни училища, логопедични училища. Целта е да се установят условията за провеждане на образователно-възпитателния процес и възможностите за интеграция и ре-интеграция, на учениците в тях.

В изпълнение на препоръките от Мониторинговия доклад за 2005 г., Държавната агенция за закрила на детето стартира процес по унифициране на подхода при програмирането за деца, осъществявано от институциите с правомощия в областта на закрила на детето. В резултат на този процес беше изработен проект на Национален интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето за периода 2006-2009, който предстои да бъде разгледан на заседание на Националния съвет за закрила на детето, а след неговото одобряване от Съвета – и за разглеждане от Министерски съвет. Като цяло Планът е приложение на добрите европейски и световни практики, целящи подобряване ефективността и ефикасността в работата на администрацията посредством интегриране и оптимизиране на дейността й и подобряване на комуникацията и съвместната работа на институциите за постигането на реални и измерими резултати за децата.

Закрила на децата- международни осиновявания

Водената от Министерството на правосъдието статистика показва, че на практика действащият в страната нов ред за прилагане на осиновяването, въведен със законодателните промени от юли 2003 г. доведе до регистрирането на трайна тенденция на намаляване на броя на изразените от министъра на правосъдието изрични съгласия за международно осиновяване на деца – български граждани. Намаляването на броя на изричните съгласия означава и намаляване на броя на международните осиновявания. Изразените през 2002 г. от министъра на правосъдието изрични съгласия са 1121, през 2003 г. изричните съгласия са 595, а през 2004 г. – 217. Изразените през 2005 г. изрични съгласия по финализирани административни процедури са 101 при отправени 156 предложения за осиновяване по реда на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване. Статистическа информация, проследяваща посочената тенденция се публикува ежемесечно на официалната електронна страница на Министерството на правосъдието от месец ноември 2004 г.

В подкрепа на направените констатации, на проведеното на 28.11.2005 г. заседание на Съвместния парламентарен комитет “България – Европейски съюз” е разгледана и поощрена тенденцията за намаляване на броя на международните осиновявания на български деца.

Междуведомствена работна група в Министерството на правосъдието изготвя нов Семеен кодекс, в който материята за международните осиновявания ще бъде детайлно уредена с оглед осигуряване на максимална прозрачност и стабилност с цел елиминиране на каквито и да е било възможности за оказване на натиск и въздействие при осъществяване на процедурите.

На 16.02.2006 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Промените са насочени към възстановяване на правото на хората с увреждания на компонент от месечната добавка за социална интеграция (диетично хранене и лекарствени средства).

На 15.12.2005 г. с Решение на Министерският съвет се прие План за действие за равните възможности за хората с увреждания за 2006 – 2007 г. Оперативните цели на плана са насочени към подобряване на качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания и са съобразени с европейските тенденции за равнопоставеност. Планираните дейности целят решаването на най-неотложните проблеми, затрудняващи интеграцията на хората с увреждания. Планът съдържа седем раздела с набелязани дейности в различните области на рехабилитацията и социалната интеграция. С тяхното изпълнение се цели създаване на условия за адаптиране на битовата и околната среда и повишаване мобилността на хората с увреждания, усъвършенстване на модела на грижа за деца с увреждания и създаване на гаранции за достъпа до качествено образование в общообразователна среда. Разширяват се възможностите и стимулите за трудова заетост на хората с увреждания и се развиват алтернативните форми на социални услуги. Осигуряват се равни възможности за спорт, отдих, туризъм и участие в културния живот.

Въз основа на обобщения анализ от Втория Национален мониторинг на състоянието на хората с ментални увреждания, настанени в специализирани инсътитуции. се изработи План за подобряване на положението на възрастните хора с ментални увреждания, настанени в специализирани институции за периода 2006-2008 година. Същият беше утвърден през месец декември 2005 година. Планът за подобряване на положението на възрастните хора с ментални увреждания, настанени в специализирани институции за периода 2006-2008 година съдържа конкретни мерки и дейности с отговорни по тях органи и срокове за изпълнение. Те са насочени към провеждане на Трети национален мониторинг за състоянието на хората с увреждания, настанени в специализираните институции; закриване на специализирани институции, които не отговарят на стандартите и критериите за местоположение и материална база, чрез преместване в нови сгради; намаляване на капацитетите на специализираните институции; възлагане на управлението на специализираните институции на неправителствени организации; разработване и приемане на регионални и общински стратегии за социални услуги.

Изхождайки от значимостта на развитието на алтернативни социални услуги за подобряване качеството на живот на хората с увреждания през 2005 г. беше направен анализ на резултатите на компонентите „Личен асистент” и „Социален асистент” по Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”, който показа, че те са със силен социален ефект. На тази основа се взе решение тези услуги да се изведат в самостоятелна Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”. Целта е да се създаде възможност по-голям брой хора с увреждания, в това число и с ментални увреждания, да ползват тези услуги и да се интегрират в обществото, като по този начин се предотвратява тяхното настаняване в специализирани институции.

На 03.02.2006 г. със Заповед № 89 на министъра на труда и социалната политика бяха утвърдени измененията и допълненията в Националната програма «Асистенти за хора с увреждания». Новите моменти в програмата са насочени в посока приоритетно осигуряване на личен или социален асистент на изведени от институции в семейна среда хора с увреждания.

Между Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика през месец януари 2006 г. беше подписан Рамков договор за осъществяване на координация между ангажираните институции за подобряване положението на хората с ментални увреждания, настанени в специализирани институции. В него са разписани областите на сътрудничество между двете ведомства и конкретните ангажименти, които те имат за подобряване качеството на живот, качеството на предоставяните социални услуги, развиване на социални услуги в общността, деинституционализация на грижите и социално включване на хората с ментални увреждания. С него се въвежда в практиката система за оценка на потребностите и състоянието на хората с ментални увреждания с цел насочването им към социални услуги в общността и осигуряване условия за социална интеграция.

Предвид предстоящото разкриване на защитени жилища в гр. Бургас, гр.Велико Търново, Благоевград, гр.Ловеч, гр.Нова Загора, гр.Пазарджик, Поморие и гр.Оряхово в момента се работи със 126 настанени в домове за възрастни хора с умствена изостаналост и 47 от домовете за възрастни хора с психични разстройства (ДВПР) за реинтеграция и извеждане в Защитени жилища. Подготвят се за самостоятелен живот в междинна форма на Защитено жилище и 40 лица от домовете за възрастни хора с умствена изостаналост (ДВУИ): в ДВУИ с.Малко Шарково, общ.Болярово – 8 лица и 32 лица в 2 защитени жилища в ДВУИ в гр. Батак. В тази връзка и с цел осигуряване на преход от институционални грижи към услуги в общността, изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане с указателно писмо № 9100-248 от 01.12.2005 г., разпореди да се предприемат координирани действия в цялата страна между регионалните дирекции за социално подпомагане, дирекциите “Социално подпомагане” и директорите на специализираните институции, в които са настанени лицата с увреждания, с цел извеждането им от институциите и осигуряване на качествена грижа в домашна среда, чрез предоставяне на социалните услуги в общността – личен асистент и социален асистент, както и социална подкрепа. В резултат на стартиралия процес на деинституционализация в България през периода 01.10.2005 – 31.12.2006 год. от домовете за възрастни хора с умствена изостаналост и психични разстройства в защитени жилища са реинтегрирани 15 лица с ментални увреждания. От Дома за деца и младежи с умствена изостаналост – с. Добромирци, община Кирково, обл. Кърджали са реинтегрирани 4 деца в биологичните си семейства.

1. Дневен център за деца и младежи с увреждания в с. Горски Сеновец, общ. Стражица, обл. В. Търново;
2. Приют за безнадзорни деца в гр. Добрич;
3. Център за социална рехабилитация и интеграция в гр. Велико Търново;
4. Център за социална рехабилитация и интеграция в гр. Ловеч;
5. Център за социална рехабилитация и интеграция в гр. Габрово;
6. Център за социална рехабилитация и интеграция в гр. Плевен;
7. Център за социална рехабилитация и интеграция в гр. Севлиево;
8. Център за социална рехабилитация и интеграция в с. Бутан, обл. Враца;
9. Център за социална рехабилитация и интеграция в гр. Варна;
10. Дневен център за стари хора в гр. Брезник, обл. Перник;
11. Дневен център за стари хора в с. Кайнарджа, общ.Силистра;
12. Защитено жилище в гр. Правец, обл. София ;
13.Защитено жилище в село Априлово, обл. Стара Загора;
14. Защитено жилище в град Елхово, обл. Ямбол;

Комплекси за социални услуги – 10 в градовете София, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас, Варна, Русе, Шумен, Пазарджик и Търговище.Комплексите за социални услуги са нова форма на алтернативни социални услуги. Те включват три отделни звена – Център за обществена подкрепа, звено „Майка и бебе” и Център за работа с деца на улицата.

Проект “Социални услуги в замяна на нови работни места” (СЕЙН):
По проект „СЕЙН” се оказват услуги на възрастни хора и хора с увреждания в семейна среда от безработни лица, които след преминаване през съответно обучение (финансирано от проекта), биват наемани на трудов договор на длъжност “Социален асистент Услугите, предлагани по проекта, са 54 вида и са свързани с почистване на дома на потребителя, поддържане на личната му хигиена, битови, педагогически, административни и медицински услуги, поддържане на социални контакти.

Основни постижения при изпълнението на проект СЕЙН през 2005 г.:
· Предоставени услуги в домашна среда за над 1900 потребители в 12 общини (от които 55% хора с увреждания/;
· Разширен асортимент социални услуги в общността (понастоящем с 54 вида услуги), текущо адаптиран към индивидуалните потребности от грижи на клиентите;
· Работещ в практиката механизъм за децентрализация на доставката на социални услуги посредством възлагането й на местни неправителствени организации;
· Повишен капацитет на участващите в проекта 12 неправителствени организации (НПО) посредством натрупването на пряк административен опит и опит по предоставянето на социални услуги, както и посредством участие в обучения и дейности за организационно развитие, осигурявани от проекта;
· Подобрена социална инфраструктура за хора с увреждания в една от пилотните общини (Правец) посредством построяването и функционирането на защитено групово жилище за възрастни с увреждания с капацитет за 12 човека.
Един от най-важните нови моменти в развитието на проект „СЕЙН” в периода 2006 – 2007 г. ще бъде насочен към приоритетно включване в проекта на лицата, извеждани от специализираните институции като ползватели на социални услуги, както и към създаване на устойчив механизъм за финансиране и развитие във всички общини на тази социална услуга.

Информация за закриване на най-критичните институции:

· В нова сграда е преместен Дом за възрастни с умствена изостаналост – от с. Горно Вършило, в с. Славовица, община Септември;

· Закрит е Домът за деца и младежи с умствени затруднения – с. Джурково, община Лъки, област Пловдив.

· Закрит е Домът за деца и младежи с умствени затруднения – с. Три кладенци, общ. Враца, обл. Враца.

· Със заповед на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане е постановено закриване специализирана институция за хора с ментални /умствени затруднения/ увреждания в село Лясково с капацитет 50 места. Извеждането и настаняването на лицата в алтернативни форми на социални услуги ще приключи до септември 2006 г.

· Домът за деца и младежи с умствени затруднения / ДДМУИ/ – с. Борислав, общ Пордим, обл. Плевен е пребазиран в реконструирана сграда на село Згалево, общ. Пордим обл. Плевен. Специализираната институция отговаря на изискванията на Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца.

· Във връзка с предстоящото закриване на ДДМУИ, с.Добромирци, общ.Кирково, обл.Кърджали, към месец февруари 2006 г. 4 деца са реинтегрирани в биологичните си семейства и 10 деца са преместени в ДДМУИ с.Сладък Кладенец, общ.Стара Загора.

· ДДМУИ – с. Васил Друмев, община Шумен – по Проект „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България”: ремонт и реконструкция на сградата, работа в малки групи, обучение и повишаване квалификацията на персонала;

· ДДМУИ – с. Петрово, община Сандански, област Благоевград – по проект на Консорциум КЕЪР – България: обучение на персонала, индивидуална работа с децата, работа в малки групи с постоянен екип от специалисти.

Програма за интеграция на хората с увреждания

Във връзка с изпълнението на Закона за интеграция на хората с увреждания, от м. януари 2005г. до 31.12. 2005 г., консултативните комисии към дирекциите “Социално подпомагане” са изготвили социални оценка на 464 469 лица с трайни увреждания. Въз основа на изготвените социални оценки са отпуснати месечни добавки за социална интеграция за общо 1 044 473 случая.

Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”

Основната цел на програмата чрез дейностите „Личен асистент” и „Социален асистент” е създаване на предпоставки за социално включване на хора с трайни увреждания, намаляване броя на настанените в институционален тип заведения и разкриване на работни места в социални услуги.

До края на м. декември 2005г. на 13 941 безработни лица от страната е осигурена заетост в дейност “Личен асистент”.

В дейност „Социален асистент” са включени 2 862 лица безработни лица. Работодатели по програмата са общинските администрации, както и физически и юридически лица, вписани в регистъра на Агенцията за социално подпомагане за извършване на този вид дейност.

Повишен е размерът на средствата в бюджета за 2006 г. за социални услуги, които са делегирани от държавата, с 10 милиона лева /спрямо 2005 г./ - увеличението е с 18,5 %.

През месец септември 2005 г. се проведе Втори Национален мониторинг в 27 специализирани институции за хора с умствена изостаналост и 15 за хора с психични разстройства по изпълнение на плановете за развитие на всяка една от тези институции. Беше изготвен Обобщен анализ, от който се направиха изводи по отношение на състоянието на сградния фонд, нуждите от обзавеждане и оборудване и разработването на краткосрочни и дългосрочни програми за приоритетно финансиране на специализираните институции, имащи потребност от ремонти, обзавеждане и оборудване. Анализът отчита положителна тенденция за периода май 2004 г.-септември 2005 г. по изпълнението на стандартите и критериите за хранене, здравни грижи, образователни услуги и информация и организация на свободното време.

През ноември 2005 г. правителството измени и допълни Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси /НССЕДВ/ (приет с Постановление № 333 на Министерския съвет от м. декември 2004 г.). Председател на НССЕДВ и на Комисията за интеграция на ромите към НССЕДВ стана заместник министър-председател. Повишено е политическото ниво на ръководството на Съвета и Комисията.

Подготвя се конституирането на новия НССЕДВ. Разработва се проект за нов Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси. С новия правилник ще бъдат осигурени гаранции за провеждане на консултации с представителите на ромите с оглед развиване и прилагане на държавната политика за интегриране на ромите.

През месец декември 2005г., администрацията на Министерския съвет възложи на консорциум от неправителствени организации (Европейски институт, Романи Бахт и Център за модернизиране на политики) изготвянето на оценка за изпълнение на мерките по Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, както и на препоръки за подобряване на координацията, ефективността и устойчивостта на мерките за реализация на Рамковата програма. Основните цели на оценката са:
· Преглед на стратегическата рамка на политиката за интегриране на ромите в обществото;
· Анализ на ефективността на мерките за реализиране на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, приета през 1999 г. и плановете за действие към нея;
· Формулиране на ефективен модел на политиката за интегриране на ромите, както и определяне на индикатори за оценка на нейното изпълнение.

Въз основа на направените оценки и анализи и в съответствие с поетия от правителството ангажимент за провеждане на ефективна политика за интегриране на ромите е разработен проект на План за действия през 2006 г.

Основните цели на плана са:
· Създаване на цялостна политика за решаване на проблемите на ромите като неразделна част от усилията за преодоляване на различията между Република България и държавите от Европейския съюз;
· Формиране на убеденост, че публичните инвестиции за интеграция на ромите са в интерес на всички;
· Осигуряване на ефективно изпълнение на планираните мерки за постигане на целите на Рамковата програма за 2006 г;
· Реализиране на ключови спешни мерки за реално подобряване на социално-икономическото състояние на ромските общности;
· Разработване на дългосрочен план за действия за пълноправно интегриране на ромите в обществото чрез включване на мерките за решаване проблемите на ромите в рамките на кохезионната политика.

В Плана са включени мерки за повишаване ефективността на работата на НССЕДВ, като се отчита, че проект за нов Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси е в процес на разработка. С новия правилник ще бъдат осигурени гаранции за провеждане на консултации с представителите на ромите с оглед развиване и прилагане на държавната политика за интегриране на ромите на принципа за ромите с ромите.

Дирекция "Етнически и демографски въпроси" на Министерския съвет

С оглед повишаване на административния капацитет на дирекция "Етнически и демографски въпроси" на МС към февруари 2006 г. са назначени директор и началници на двата отдела в рамките на дирекцията, както и 6 души щатен персонал. Приключили са конкурсите за назначаване и на 6 главни експерта и 1 старши експерт. Предстои провеждане на конкурс за назначаване на 1 главен и 2 държавни експерти, с което щатният състав на дирекцията ще бъде попълнен.

В дирекцията има осигурен ресурс за наемане на експерти на граждански договор за подпомагане на дейността на дирекция в области като управление на проекти.

За повишаване на административния капацитет на дирекцията съвместно с ИПАЕИ е предвидено обучение на служителите в Дирекцията, съобразно подготвеността им и нуждите на дирекцията за изпълнение на функциите и.

На основание Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗСД) и Правилника за устройството и дейността на Комисията за защита срещу дискриминацията (ДВ, бр. 57 от 12.07.2005 г.), бе одобрена структурата и бюджета на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). На заседание на Комисията, проведено на 11.10.2005 г., на основание чл. 7 т. 6 от Правилника за устройство и дейността на КЗД се приеха Правила за производство пред Комисията, с което стартира дейността по разглеждане на жалби и сигнали. Дейността на Комисията се осъществява с помощта на следната администрация:

В приетата структура е одобрената численост от 42 души персонал. Назначени са 15 държавни служители и още трима по граждански договор. Числеността ще бъде запълнена цялостно до пролетта.

Комисията има одобрен бюджет за 2006 г. в рамките на 1 милион и 800 хиляди лева. Въз основа на този ресурс, Комисията вече е обезпечена с технически средства за закупуване на сграден фонд за изграждане на приемна, транспортни средства и офис обзавеждане, както и за извършване на ремонтни дейности в сградния фонд. Предвидени са 4 регионални офиса, с цел по-ефективна дейност и осигуряване на по- добър, пряк достъп на жалбоподателите от цялата страна.

Във връзка с разпоредбите на чл. 48 ал. 2 от ЗЗСД, със заповед на Председателя на КЗД се формираха 6 постоянни специализирани състави за разглеждане на жалби и сигнали по следните видове дискриминация:
· на етническа и расова основа;
· на основата на пол, човешки геном и защита при упражняване правото на труд;
· на основата на народност, гражданство, произход, религия и вяра;
· на основата на образование, убеждение, политическа принадлежност, лично и обществено положение;
· на основата на увреждане, възраст и сексуална ориентация;
· на основата на семейно положение и имуществено състояние.

За разглеждане на жалби свързани с множествена дискриминация са формирани два разширени състава от петима членове.

До 16.01.2006 г. общо постъпилите в Комисията жалби и сигнали са 83, по следните видове дискриминация:

От общия брой постъпили сигнали и жалби са образувани 48 преписки. По образуваните преписки текат сроковете за предварително проучване. По пет преписки е приключило предварителното проучване и предстои разглеждане в заседателен състав в присъствието на страните.

По информация, предоставена от Министерство на правосъдието:

Ø в районните съдилища на Софийски съдебен окръг е образувано 1 дело по ЗЗСД, като искът е отхвърлен.

Ø в районния съд в гр. Добрич е образувано 1 дело по ЗЗСД

Ø в районния съд в гр. Търговище са образувани 2 дела по ЗЗСД, които са прекратени поради оттегляне на исковете

Ø в районния съд в гр. Хасково е образувано 1 дело по ЗЗСД

Ø в районния съд в гр. Враца са образувани 8 дела по ЗЗСД, от които едно е приключило с постановен съдебен акт, а останалите 7 са висящи

Ø в районния съд в гр. Котел е образувано 1 дело по ЗЗСД, като иска е отхвърлен.

Ø в районния съд в гр. Пазарджик са образувани 2 дела по ЗЗСД, като едното е с не влязло в сила решение, а другото все още не е разгледано.

Ø в районния съд в гр. Стара Загора са образувани 2 дела по ЗЗСД, като едното предстои да бъде разгледано, а другото е прекратено

Ø в районния съд в гр. Пловдив са образувани 7 дела по ЗЗСД, като 2 са приключили, а 5 са висящи.

Ø в районния съд в гр. София са образувани 16 дела по ЗЗСД, 7 от тях са висящи, 5 са уважени, 3 иска са отхвърлени, а дело е1 прекратено.

За учебната 2005/2006 г., МОН отчете следните резултати от прилагането на политиката за образователна интеграция на децата и учениците от етнически малцинства:

• Министерският съвет възложи на Министъра на образованието и науката да подготви доклад относно преструктуриране/закриване и деинституционализиране на специални учебни заведения в системата на МОН и да предприеме спешни мерки за подобряване на условия в оставащите институции. Докладът и предвидените мерки са предоставени на членовете на министерския съвет;

• 3500 ученици, живеещи в обособените ромски квартали, са интегрирани по проекти на НПО в общообразователни училища извън тези квартали.

• 106 помощници на учителя подпомагат образователната интеграция на ромските деца в общообразователните училища.

• 150 помощници на учителя са преминали обучение във висши училища по проекти на програма ФАР.

• 360 начални учители са преминали обучение за работа в мултиетническа среда по проекти на програма ФАР.

• 5 000 ученици в 172 училища от страната изучават “Фолклор на етносите – ромски фолклор” в часовете за СИП през 2005/2006 учебна година.

• 220 учители са преминали обучение за преподаване на “Фолклор на етносите – ромски фолклор” в часовете за СИП.

• 219 автобуса са раздадени на общините за осигуряване на безплатен транспорт за учениците от малките селища до средищните училища.

Съгласно последната обобщена информация през 2005 г., по програмата на МТСП “От социални помощи към осигуряване на заетост” са включени допълнително 92 510 лица, работили са 59 420 лица, в квалификация са включени 880 лица и са изразходвани 99 502 155 лева.[1]

Съгласно последната обобщена информация към края на декември 2005 г. по програмите за ограмотяване, квалификация и заетост са включени 426 лица и са изразходвани 192 677 лева.1

Съгласно последната обобщена информация през 2005 г., по проект “Красива България”. а са работили общо 5 497 лица, в т.ч. 33 % роми, наети по обектите на проекта.

Съгласно последната обобщена информация през 2005 г., по програмата "Преодоляване на бедността"са включени 1 818 лица, в т.ч. 441 младежи до 29 години, 468 лица с по-ниско от основно образование и 1 121 продължително безработни лица. Осигурена е трудова заетост на 1 529 лица. Изразходваните средства са в размер на 1 687 708 лева.

През 2006 г. в рамките на Националната програма ”От социални помощи към осигуряване на заетост’' започнаха работа 51 здравни медиатори.

Започна изпълнението на Плана за действие по Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства. На 9 декември 2005 г. дирекция “Етнически и демографски въпроси” към МС, МЗ и Институт “Отворено общество” запозна областните експерти по етнически и демографски въпроси със Здравната стратегия и Плана за действие, относно разработването на общинските планове.

През месец февруари 2006 г. министерствата и ведомствата, както и общините следва да представят пред Съвета за управление на плана за действие, разработените конкретни задачи, както и действията, които ще предприемат за тяхното изпълнение.

В рамките на бюджета на МЗ за 2005 г. бе обявен конкурс за реализация на проекти от 15 регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) във връзка със Стратегическа цел ІІІ – Повишаване на здравните знания и осигуряване на достъп до здравна информация. Финансирани са 10 проекта на стойност от 1000 до 3000 лева за проект.

Във връзка с реализацията на дейността “Осигуряване трудовата реализация на медиаторите” по Стратегическа цел ІІ от Плана за действие, Министерство на труда и социалната политика уверява, че обучените по ФАР 2001 здравни медиатори ще бъдат назначени на работа по програма ОСПОЗ, като за целта са предвидени 95 500 лв. От 1 януари 2006 г. в НКПД е създадена нова длъжност “здравен медиатор” с код 3222.

Финансирането на плана за действие ще се реализира със средства от републиканския бюджет през бюджетите на Министерство на здравеопазването, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на труда и социалната политика и Държавната агенция за младежта и спорта, като за трите години са планувани общо 3 497 000 лева.

Със заповед №Р-77/24.11.2005 г., министър - председателят на Р България създаде работна група, която разработи и депозира при министъра на регионалното развитие и благоустройството окончателен проект на Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите. Основната цел на проекта е да обедини, насочи и координира усилията на държавните органи, на органите на местната власт, на гражданските сдружения, на ромската общност и на всички заинтересовани институции в страната за повишаване на жизнения стандарт и за равноправното интегриране на ромите в българското общество. В ход е междуведомствено съгласуване на Националната програма и предстои приемане от срана на Министерския съвет.

В изпълнение на Рамковата програма към 31 декември 2005 година (данни на МРРБ) са проведени процедури, изработени и допълнени кадастралните планове на 55 населени места в 10 от общините с над 10% ромско население.

В проекта за бюджет на МРРБ за 2006 година са предвидени следните средства:

· 60 000 лева към дирекция “Устройство на територията” за изработване на подробен устройствен план на квартал “Нов път” в град Видин, в който живее предимно ромско население. Изработването на този план се вписва в задача 1.2 Включване на мерки за решаване на жилищните потребности и подобряване на жилищните условия на ромското население по населени места и общини като неразделна част от общинските планове за развитие, дейност 1.2.3 Изработване и попълване на кадастрални карти и планове и изработване на подробни устройствени планове (ПУП) от Националния план за действие за Десетилетието на ромското включване (НПДД).

· 766 672 лева към дирекция “Благоустройство, инженерна инфраструктура и ландшафт” за основен ремонт на улица “Глогова”, квартал Изток, град Котел (110 000 лева), улица “Могилица”, квартал Могилица, град Брезник (147 000 лева), улица “Свети Свети Кирил и Методий”, село Ценово (120 000 лева) и рехабилитация на улица № 4 от ул. “Напредък” до ул. “Дилянка”, град Пловдив (302 000 лева) и на улици в град Лом (87 672 лева).

· 67 900 лева към дирекция “Благоустройство, инженерна инфраструктура и ландшафт” за 2006 година за завършване на обект “Реконструкция на водопровод по улица “Дончо Сумпаров”, възстановяване на уличната настилка” – град Разград. Тези проекти могат да се отчетат към задача 1.3 Подобряване на съществуващата и изграждане на нова техническа и социална инфраструктура, дейност 1.3.3 Реконструкция и доизграждане на съществуващата и изграждане на нова техническа и социална инфраструктура в районите с ромско население от НПДД. Същевременно, тези проекти са и в рамките на Приоритет 2: Здравеопазване, дейност 1.1.3 Осигуряване възможността за достъп на линейки до домовете на родилки за своевременното им откарване до специализирано лечебно заведение от НПДД.

· 5 729 563 лева към дирекция “ИА ИСПА – благоустройствени дейности и В и К системи” за втори етап на проект “Изграждане на 284 жилища и основното инфраструктура към тях в полза на ромските семейства в лишените от възможности райони “Столипиново” и “Шекер махала” на град Пловдив”, като по препоръка на финансиращата банка – Банка за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ) – вторият етап на проекта ще се изпълнява в друга община или общини. Този проект може да се приеме като отговарящ на дейности 1.3.3, 1.3.4 и 1.3.5 от задача 1.3 на НПДД.

Проект “Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население”, финансиран по програма ФАР 2002 и изпълняван от НССЕДВ и ПРООН, за изграждане на техническа и социална инфраструктура в райони с преобладаващо ромско население (Стара Загора, Лом, Омуртаг, Венец, Дулово)

Към февруари 2006 г. по данни на Националния офис на проекта в шестте общини по проекта е изградена следната инфраструктура:

· водоснабдителна мрежа – 25 270 м от 32 920 м по проектен фиш (ПФ)

· улици и тротоари – 53 000 кв.м. от 52 708 кв.м. по ПФ

· улично осветление – 10 бр. електрически стълбове от 10 по ПФ;

· ромски социален и културен център – извършени дейности в размер на ¼ от предвидените по ПФ.

В рамките на проекта са постигнати следните резултати:

· по компонент строителство е осигурена временна работа в строителството на 271 души от 400 по ПФ

· по компонент две Професионално обучение на безработни – проведени 56 курса и 1122 обучени от 1 000 по ПФ;

· по компонент три Подкрепа на бизнеса - бизнес услуги: обучение за придобиване на умения за стартиране на собствен бизнес – 103 души от 100 души по ПФ, от които за предоставяне на оборудване на лизинг – 11 договора и за съществуващи и стартиращи фирми – 8; за Създаване на стабилна заетост – осигуряване на постоянна работа на 96 души чрез схема за лизинг – 28 души от 48 по ПФ; чрез схема за микрокредитиране – 5 от 40 по ПФ.

[1] Следва да се отбележи, че съгласно нормативната уредба, административната статистика на бюрата по труда не съдържа информация за етническата принадлежност на безработните лица, поради това не могат да се представят точни данни за включените в отделните програми лица от ромски произход. По експертни оценки над 80% от обучаваните и около 50% от заетите са роми).

ИКОНОМИЧЕСКИ КРИТЕРИИ

Икономическо развитие Макроикономическо развитие

През първите три тримесечия на 2005 г. България регистрира реален растеж на БВП от 5.6%. Въпреки сравнителното възстановяване на световната икономика, дефицитът по текущата сметка достигна 14.9% от БВП[1]. Спазването на рестриктивна фискална политика, изразяващо се във фискален излишък (2.4%[2] от БВП¹ в края на декември 2005 г.), имаше ограничителен ефект върху растежа на текущия дефицит. Тенденцията към постепенно намаляване намесата на държавата в стопанската дейност се промени през 2005 г.: делът на приходите нарасна до 43.2% от прогнозния БВП (41.7% през 2004 г.); докато разходите се увеличиха с 0.8 процентни пункта до около 40.8% от БВП. В края на януари 2006 акумулираната от януари 2005 г. годишна инфлация достигна 6.56%. Паричният съвет в България функционираше нормално. Неговата стабилност бе гарантирана от все още високата степен на покритие на чуждестранните резерви спрямо резервните пари (168.7% към края на януари 2006 г.).

Таблица 1. Основни макроикономически индикатори

България

Последни данни

Реален растеж на БВП

%

5.6 (ян-септ 2005)

Годишна инфлация

5.31 (януари 2006)

- средна

%

- в края на периода

%

6.56 (януари 2006)

Безработица - МОТ дефиниция

%

10.2 (септември2005 г.)

Общ правителствен дефицит

% от БВП

+ 2.4 (декември 2005 г.)

Баланс по текущата сметка

% от БВП

-14.9* (2005)

млн. €

-3 163 (2005)

Брутен външен дълг общо за икономиката

110.4[3]

- дълг към износ

% от износа на стоки и услуги

млн. €

13 801.5 (ноември 2005)

Приток на ПЧИ**

8.8*

% от БВП

млн. €

1 876 (2005)

Източник: НСИ, БНБ, АИАП, МФ

*Прогнозите на АИАП за БВП през 2005 г. са за 21 280.1 млн. евро.

**Източник: Българска народна банка.

Социално-икономическо развитие

В резултат на значителното икономическо развитие, през 2005 г. реалните доходи на населението се увеличиха. Средногодишната заплата[4] възлезе на 163 евро. Тя нарасна с 4.3% в реално изражение в сравнение с предходната година. Наблюдаваната тенденция на повишаване на доходите бе потвърдена и от статистиката на домакинските бюджети. През първите единадесет месеца на 2005 г. средният реален паричен доход на лице от домакинството[5] нарасна с 6.4% в сравнение със същия период на предходната година. Най-голям принос за растежа имаха доходите от работни заплати, които се увеличиха с 9.5% в реално изражение. Доходите от предприемачество реално се повишиха с 16.5%, а тези от пенсии - с 2.8%.

Отношението на средната пенсия към средната работна заплата през 2005 г. бе 42.1% и слабо намаля спрямо 2004 г. (42.7%).

Таблица 2. Основни индикатори на икономическата структура към юни 2005 г.

Население (средно)

хиляди

7 761.0 (2004 г.)

БВП на глава от населението ^а

СПС, ЕС-25=100

30.5

Дял на селското стопанство ^b в: - БДС

%

9.9 (ян-септ`05)

- заетостта

%

24.9 (2004)

Бруто образуване основен капитал/БВП

%

22.3 (ян-септ`05)

Брутен външен дълг общо за икономиката/БВП ^c

%

64.9

Износ на стоки и услуги/БВП

%

63.3 (ян-септ`05)

ПЧИ с натрупване^d

млн. €

11 265.0

€ на глава от населението^d

1 451.5

Дългосрочно безработни

% от работната сила

5.7 (трето тримесечие на 2005 г.)

Източник: Евростат, Структурни индикатори, НСИ, БНБ

^aЕвростат, Структурни индикатори.

^bСелско стопанство, лов, горско стопанство и рибарство
^с Данните се отнасят към ноември 2005 г. и са като процент от прогнозното БВП за 2005 г. (21 280.1 млн.евро)
^dДанните се отнасят от 1998 г. до 2005 г.
^е Използвано е броя на населението за 2004 г.

Съществуване на пазарна икономика

Постигната е макроикономическа стабилност, включително адекватна стабилност на цените и устойчивост на публичните финанси и платежния баланс.

През първите тримесечия на 2005 г. БВП нарасна с 5.6% в реално изражение в сравнение със същия период на предходната година. Растежите на разходите за крайно потребление и инвестиции (съответно с 6.4 и 5.7 процентни пункта) допринесоха най-много за общия растеж. Въпреки че ръстът на износа се ускори до 12% през второ тримесечие (от 8.8% през първо), през третото тримесечие той се забави до 0.9% и кумулативният растеж за деветмесечието достигна 6.5%, с 4.5% по-малко от същия период на 2004 г. Така, приносът на нетния износ за растежа отново бе отрицателен, тъй като ръстът на износа бе изпреварен от този на вноса, който се ускори до 19% през юли-септември, достигайки 15.3% за деветте месеца на 2005 г. спрямо същия период на предходната година.

Таблица 3. Структура, темпове на растеж и приноси за растежа на БВП по основни компоненти на крайно използвания БВП

2004 (ян-септ)

2004 (ян-септ

2005 (ян-септ

2005 (ян-септ

2004 (ян-септ

2005 (ян-септ

Годишен темп на прираст

(%)

Принос за растежа^* (процентни пункта)

Годишен темп на прираст

(%))

Принос за растежа^* (процентни пункта))

Относителен дял,

% от БВП

(текущи цени)

Крайно потребление

4.4

3.8

7.5

6.4

84.8

87.1

Брутно образуване

на основен капитал¹

13.0

2.4

17.7

3.5

19.7

22.3

Износ на стоки и услуги

11.1

6.3

6.5

4.0

60.9

63.3

Внос на стоки и услуги

13.0

-8.2

15.3

-10.4

67.5

77.0

БВП

5.3

5.3

5.6

5.6

100.0

100.0

Източник: НСИ, АИАП

^*Изменението на запасите и статистическата разлика не са включени

От страна на предлагането (Таблица 4), най-високият растеж, с втори по големина принос от 2.1 процентни пункта през първите три тримесечия на 2005 г., бе отбелязан от индустрията (7.9%). Междувременно, въпреки че най-големият икономически сектор - сектора на услугите, растеше с по-бавни темпове (6.1%), той регистрира най-големия принос за растежа на брутната добавена стойност (3.1 процентни пункта), по-висок от стойността му за същия период на 2004 г. През първите три тримесечия на 2005 г. сектор селско и горско стопанство, лов и риболов, спадна с 5.5% в реално изражение, неговият относителен дял в БДС продължи да намалява до 9.9% през януари-септември 2005 г. от 11.6% през същия период на 2004 г.

Таблица 4. Динамика на добавената стойност по сектори

Темп на растеж

Принос в растежа на БДС (процентни пункта)

2004 (ян-септ

2005 (ян-септ

2004 (ян-септ

2005 (ян-септ

Селско и горско стопанство

1.9

-5.5

0.2

-0.6

Индустрия

5.4

7.9

1.6

2.4

Услуги

6.0

6.1

3.5

3.6

Брутна добавена стойност

5.3

5.3

5.3

5.3

Източник: НСИ, АИАП

Според Наблюдението на работната сила, средногодишният коефициент на икономическа активност[6] през първите девет месеца на 2005 г. бе 62.1%. През разглеждания период, броят на заетите⁶ нарасна с 2.3% спрямо същия период на предходната година. Равнището на заетост достигна 55.7%, покачвайки се с 1.4 процентни пункта на годишна база. През периода заетостта в частния сектор продължи да се увеличава от 68.3% за 2004 г. до 70.4%⁶.

Графика 1. Коефициент на икономическа активност и равнище на безработица

През януари-септември 2005 г. средногодишният брой на безработните[7] спадна с 16.5% спрямо същия период на 2004 г., като броят на дългосрочно безработните лица намаля с 16.1%, а този на обезкуражените лица - с 12.9%.

Според Агенцията по заетостта равнището на безработица е спаднало от 12.2% през декември 2004 г. до 10.7% през декември 2005 г.

Дванадесетмесечната средна инфлация през януари 2006 г. бе 6.56%. Приносът на административно определяните цени в общата инфлация бе 1.41 процентни пункта. Годишната базисна инфлация[8] (неконтролирани цени, в края на периода) през януари 2006 г. бе 4.74% с принос в общата инфлация от 1.69 процентни пункта. През 2005 г. факторите с най-силно влияние върху инфлацията бяха нарастването на цените на хранителните продукти след наводненията, рязкото покачване на цените на горивата, поскъпването на някои услуги, както и повишението на цените на парното отопление за домакинствата.

Графика 2. Инфлация, базисна и административни цени

Източник: НСИ, АИАП

В края на ноември 2005 г. индексът на цените на производител нарасна с 8.86%, главно в резултат на изключително високите цени на енергийните продукти.

Република България поддържа система на паричен съвет, базиран на еврото. Значението на координацията и сътрудничеството между Българската Народна Банка (БНБ) и държавното управление намери израз в сключеното между Министерския съвет и БНБ Споразумение за политиката и ангажиментите, които ще се следват в процеса на въвеждане на еврото в Република България в периода до 2009/2010 г[9]., което бе препотвърдено от настоящето правителство, избрано през август 2005 г. Този документ поставя акцент върху запазване режима на паричен съвет, съчетан с фискална дисциплина, до приемането на страната за член на Еврозоната,.

През 2005 г. фискалната политика бе насочена към осигуряване на фискална стабилност чрез поддържане на строга бюджетна дисциплина, контрол върху нелихвените разходи и висока степен на бюджетна консолидация. В края на 2005 г. предварителната консолидираната фискална програма реализира излишък, възлизащ на 2.4% от прогнозния БВП[10]. Първичната фискална позиция през разглеждания период бе рестриктивна, доколкото първичният излишък продължи да нараства от 3.6% от БВП през 2004 г. до 4% от БВП през 2005 г.

По данни от края на декември 2005 г. номиналните приходи и помощи по консолидираната фискална програма възлизат на 9 194.4 млн. евро и съставляват 43.2% от прогнозната стойност на БВП. В сравнение с 2004 г., приходите като дял от БВП нарастват до 41.7% от БВП. Съгласно предварителната консолидирана фискална програма, номиналните разходи възлизат на 8 690.4 млн. евро в края на декември 2005 г. или 40.8% от БВП, спрямо 40% в края на 2004 г.

В края на декември 2005 г. външният правителствен дълг възлезе на 5 390.9 млн.евро[11] или 25.3% от прогнозния БВП за 2005 г. Намаляването му се дължеше както на редовните плащания, така и на упражненото от правителството право за предсрочно погасяване на външен дълг (Брейди облигации от вида IABs през януари 2005 г. и Брейди облигации от вида FLIRBs през юли 2005 г.), а също и в резултат на предварително изплатения дълг по три транша от тригодишното разширено споразумение с МВФ. Продължаващото намаляване на дела на деноминирания в щатски долари дълг до 29.5% и на дълга с плаващи лихвени проценти до 45.8% към края на декември 2005 г. в резултат на операцията по замяна на дълга, както и в резултат на държавната политика за управление на дълга, правят обслужването му много по-малко уязвимо от влиянието на външни шокове.

Очакваните краткосрочни плащания по обслужването на дълга са една от причините за поддържане на висок фискален резерв. В края на 2005 г. този резерв възлиза на около 2 306.7 млн.евро и покрива около 558% от плащанията по обслужването на дълга през 2005 г. [12]

През 2005 г. платежният баланс на страната се влоши поради почти двойното увеличение на дефицита по текущата сметка спрямо 2004 г. Така той достигна 14.9% от прогнозния БВП. Това развитие се дължеше основно на нарастването на търговския дефицит (с 1 353.6 млн.евро) и в по-малка степен – на влошения баланс на услугите (с 190.8 млн. евро). Следва да се отбележи, че значителното равнище на търговския дефицит през 2005 г. произлизаше от силния растеж на стойността на вноса поради рекордно високите равнища на световните цени на горивата, както и поради преструктурирането на вноса в полза на инвестиционните стоки (последните нарастват с 31% през 2005 г). Темпът на растеж на БВП обаче също остана висок, като по този начин допълнително допринасяше за солидния ръст на вноса по линията на внос на суровини и материали за изнасящите индустрии.

Междувременно, съществуващата в страната макроикономическа стабилност и привлекателността на българската икономика стимулираше притока на чуждестранни капитали, като по този начин осигуряваше финансиране на увеличаващите се инвестиции. Само преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България нараснаха с 40% и възлязоха на 1 876 млн. или 8.8% от БВП.

Финансовата сметка покриваше 85.3% от дефицита по текущата сметка, а освен това около 1 млрд.евро нетен приток в статията „Нетни грешки и пропуски” предстои да бъде прекласифициран. През 2005г. общото салдо на платежния баланс достигна 549.7 млн.евро, като по този начин осигури възможност за нарастване на валутните резерви на БНБ (с 324.3 млн.евро) - достатъчно, за да осигури ръст на паричната база и паричните агрегати в условията на паричен съвет:

· Реалното парично предлагане, измерено с агрегата на широките пари М3, нарасна годишно с 16.3% към декември 2005 г. Това се дължи главно на сравнително високия растеж на кредитите за неправителствения сектор, който бе регистриран от началото на 2005 г. Продължи ремонетизацията на националната икономика и отношението М3 към БВП нарасна от 53.7% в края на 2004 г. на 60.7% в края на декември 2005 г.[13]

· Реалното парично търсене за осъществяване на разплащания, което се измерва с агрегата на тесните пари М1 (нарастващ с 23.3% през 2004 г. и с 13.5% към декември 2005 г.), допринесе значително за растежа на широките пари. Друг важен фактор е реалното увеличение на квази-парите с 14.1% през 2004 г. и с 20.1% към декември 2005 г.

В този смисъл, развитието на платежния баланс не може да се счита за източник на значителни проблеми и рискове за българската икономика.

Графика 3. Текуща сметка и преки чуждестранни инвестиции, в % от БВП

Въпреки че ПЧИ не успяват напълно да покрият дефицита по текущата сметка (а само около 59%), неговото равнище не застрашава стабилността на валутния курс, тъй като валутните резерви на БНБ нарастват достатъчно. Освен това, той дава възможност за изпреварващо увеличение на инвестициите спрямо спестяванията (Таблица 5). През първите три тримесечия на 2005 г. инвестициите възлизат на 26.6% от БВП, докато съотношението спестявания-БВП е само 14.5%.

Таблица 5. Баланс спестявания - инвестиции^{^[14]}, % от БВП

% от БВП

2004 г. (ян-септ)

2005 г. (ян-септ)

Брутни инвестиции

21.9

26.6

Брутни национални спестявания

16.9

14.5

Баланс спестявания – инвестиции

-5.0

-12.1

Current Account Balance

-5.0

-11.9

Източник: НСИ, БНБ, АИАП

Равновесие между търсенето и предлагането

През деветмесечието на 2005 г. делът на частния сектор достигна 68.6%, нараствайки с 1.6 процентни пункта в сравнение със същия период на 2004 г. Неговият дял в брутната добавена стойност (БДС) също се повиши с 2.2 процентни пункта, достигайки до 79.5%.

Процесът на приватизация в основните отрасли на икономиката е почти изцяло завършен. Към 10.02.2006 г. държавата все още притежава дялове и акции в 527 търговски дружества, като оставащите за продажба дружества (мажоритарни пакети) са 58, а миноритарните или “остатъчни пакети” са в 469 компании преобладаващо в енергетиката и промишлеността. Около 239 от тези миноритарни пакети са заделени за удовлетворяване на реституционни претенции.

Към 10.02.2006 г. общата стойност на сключените сделки възлиза на 10 339 млн.щ.д. Общият размер на раздържавените активи представлява 59.03% от активите на държавните предприятия и 89.39% от сумата на активите, подлежащи на раздържавяване.

През 2005 година Агенцията за приватизация осъществи 240 приватизационни продажби, от които 31 сделки за пакети от акции/дялове от търговски дружества с над 50% държавно участие, 8 обособени части и 201 продажби на пакети от акции/дялове от търговски дружества с под 50% държавно участие. От началото на 2006 г. 3 миноритарни пакета и 1 мажоритарен пакет са продадени от Агенцията за приватизация.

Агенцията за приватизация определи Руската компания - ОАО РАО "ЕЕС Росии" за спечелил участник в конкурса за 100% от ТЕЦ "Варна" ЕАД и за 10% от капитала на Топлофикация Русе” ЕАД и на 26.10.2005г. двете страни подготвиха проектодоговор за продажбата на ТЕЦ Варна ЕАД, който беше одобрен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Въпреки това, ОАО РАО "ЕЕС Росии" се отказа от сделката и АП прекрати приватизационната процедура за продажбата на ТЕЦ Варна. Междувременно продажбата за 100% от капитала на “Топлофикация Русе” ЕАД бе прекратена от АП и ОАО РАО “ЕЕС Росии” по взаимно съгласие след решение на Комисията за защита на конкуренцията, според което РАО може да купи само една от двете топлофикации. Предстои Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация да вземе решение относно хода на приватизационните процедури. След оттеглянето на ОАО РАО “ЕЕС Росии” от търга за 100% дял за ТЕЦ Варна ЕАД, на 20.02.2006 г. АП започна преговори с втория най-добър кандидат, чешката енергийна компания ЦЕЗ.

Към настоящия момент, има пет топлофикационни дружества със 100% държавно участие ("Топлофикация Пловдив" ЕАД, "Топлофикация Варна" ЕАД "Топлофикация Шумен" ЕАД, "Топлофикация Перник" ЕАД и "Топлофикация Сливен" ЕАД ), и тяхната подготовка за приватизация е в напреднал стадий. Екипи на Агенцията за приватизация подготвят информационен меморандум, правен анализ и оценка на дружествата. Предстои уточняване на метода на приватизация и конкретните срокове за реализация на процедурата, като се очаква финализиране на сделките до 30.09.2006г.

По отношение на ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД, Агенция за приватизация със свое Решение от 5.05.2005г., постанови спиране на конкурса с мотив "неудовлетворителни оферти с оглед целите на конкурса". Кандидатът с най-високо предложение, гръцкото Държавно предприятие за електричество (ДПЕ) започна дело във Върховния административен съд (ВАС) срещу прекратяването на търга. ВАС се очаква да вземе решение до средата на март. В същото време, Върховната касационна прокуратура (ВКП) издаде решение забраняващо на държавните институции, а именно на АП и Министерство на икономиката и енергетиката, да предприемат каквито и да е било действия за приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД като такива във вреда на националния интерес. На 14.02.2006 г. АП отмени своето предишно решение че офертите са неудовлетворителни, което всъщност значи че АП приема оплакването на ДПЕ за основателно. В случай, че приватизацията на това дружество бъде прекратена, то АП, съвместно с Министерство на икономиката и енергетиката, ще прецени възможностите за иницииране на нова приватизационна процедура.

На 2 февруари 2006 г. Министерски Съвет прие нова стратегия за приватизация на „България Еър” ЕАД.

През 2005 година Агенцията за приватизация продължи своята активна политика да предлага за продажба чрез “Българска Фондова Борса – София” АД пакети от акции и дялове на дружества, като организира четири централизирани публични търга и два неприсъствени публични търга. На централизираните и неприсъствените публични търгове през годината са изкупени изцяло 202 пакета от акции и дялове на дружества, в т.ч. 11 мажоритарни пакета.

На 13.02.2006 г. Агенцията за приватизация стартира единадесетия неприсъствен публичен търг, като за продажба се предлагат миноритарни пакети от дялове на 8 дружества. В ход е подготовката на четиринадесетия централизиран публичен търг.

Надзорният съвет на "Булгартабак холдинг" одобри предварителната програма за преструктуриране и продажба на дъщерните акционерни дружества. Според решенията на надзора, на този етап в рамките на холдинга ще бъдат запазени четири цигарени фабрики - "София" БТ, "Благоевград" БТ, "Пловдив" БТ и "Слънце - Стара Загора БТ". От тютюнопреработвателните дружества в рамките на холдинга остава само "Плевен БТ". За всички останали преработвателни дружества се предвижда процедура за приватизация чрез публично оповестен конкурс или чрез продажба на фондова борса.

Бариери пред влизането на и излизането от пазара

Намаляването на административната тежест върху бизнеса и подобряването на качеството на регулирането е един от приоритетите на българското правителство. Подобряването на бизнес средата чрез оптимизиране на регулаторните режими продължава, като постепенно се превръща в постоянен процес. Изпълнени са одобрените от правителството препоръки за облекчаване и отпадане на 163 режима от предвидените 192 режима.

Ключовият въпрос на провежданата реформа е не просто намаляването на регулативните тежести, а намирането на оптималния баланс между регулиране и икономическа свобода. Предприемат се действия за паралелно анализиране и оптимизиране на други режими, извън приетите препоръки и превантивен контрол върху предлагани за въвеждане нови режими. Усилията по оптимизиране на регулаторните режими се насочват към тези режими, които създават най-големи затруднения за предприемачите.

Министерство на държавната администрация и административната реформа бе определено да осъществява методическо ръководство и да координира дейността по ограничаване на административното регулиране на стопанската дейност, да извършва преглед и анализ на действащите регулаторни режими за тяхното оптимизиране, включително чрез възлагане на регулирането извън администрацията, да разработва методология за анализ на въздействието на регулирането, да организира проучване на резултатите от прилагането на нормативни актове, съдържащи регулаторни режими.

Новосъздаденото Министерство на държавната администрация и административна реформа поставя като приоритет подобряването на предоставянето на публични услуги на общинско равнище.

Изпълнява се Концепцията за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа “едно гише”. Процесът по предоставяне на услуги „на едно гише” се ускорява с акцент върху стандартите за обслужване и каналите за комуникация и обратна връзка с клиентите. От водените на отчет 300 административни структури в 238 структури е въведен принципът “едно гише”, в това число: 66 структури от централната администрация, 172 областни и общински администрации.

Регулярният диалог между правителството и бизнеса продължава да се развива и усъвършенства в рамките на Съвета за икономически растеж (СИР). На първото за 2006 г. заседание на Съвета на 11.01.2006 г. бяха обсъдени предложения за съвместно разработване и изпълнение на програми за насърчаване на инвестициите. Създадена бе работна група за разработване и изпълнение на инвестиционни програми с участието на представители на бизнес организациите, членуващи в СИР.

Съвместният консултативен съвет информира предприемачите за поетите задължения в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз и подготовката им за изпълнение на изискванията на ЕС. През последното тримесечие на 2005 г. бяха проведени два модула за обучение на фирми за подготовка на проекти за участие в предприсъединителните и структурните фондове. Издадени бяха информационни брошури за участието в предприсъединителните програми и проекти и за външнотърговските аспекти на присъединяването на България към Европейския съюз. Пет тематични информационни брошури за изискванията в отделните сектори бяха преиздадени. Продължи успешно да действа Информационният център (call center) в Министерството на икономиката и енергетиката за информиране на фирмите за новите изисквания към бизнеса в процеса на присъединяване към ЕС. През 2005 г. в колцентъра са постъпили 7650 запитвания.

По данни на регистър БУЛСТАТ, през 2005 г. са водени 55344 дела за учредяване на нови фирми в Търговския регистър съгласно Търговския закон и Закона за публично предлагане на ценни книжа, което представлява 0.7% нарастване спрямо 2004 г. Делата за вписване на еднолични търговци и клонове, макар и намаляващи като брой с близо 17% спрямо 2004 г., имат най-голям дял (42.5% от всички регистрирани компании), следвани от увеличилите се съответно с 25.4% и 15.1% еднолични дружества с ограничена отговорност (30.7%) и дружества с ограничена отговорност (24.1%). Към 31.12.2005 г. броят на новосъздадените през 2005 г. фирми е 45795 - с 3.6% повече спрямо 2004 г., като само през втората половина на 2005 г., техният брой (21921) е с 0.5% повече спрямо същия период на предходната година. В края на декември 2005 г. относителния дял на новосъздадените фирми през 2005 (към общия брой на активните фирми към 31.12.2005 г. – 916 678) достига 5%. През 2005 г. икономическите сектори, където се създават най-много нови фирми са “Търговия и ремонт” (44.7% от всички новосъздадени фирми) и “Операции с имущество и бизнес-услуги” (19.6%).

Съгласно данни, предоставени от същия източник, през 2005 г. са водени общо 7551 дела за прекратяване на фирми[15], с 14.6% по-малко в сравнение с 2004 г. От прекратените фирми, едноличните търговци, въпреки че намаляват като брой с 17.8% спрямо 2004 г., са с най голям дял от 86.3% (6517), следвани от дружества с ограничена отговорност - 5.3% (398), чийто брой нараства с 28.8%. Към 31.12.2005 г. броят на ликвидираните през 2005 г. фирми е 6907 (0.8% от всички активни фирми към 31.12.2005 г.), което представлява намаление от 21.2% в сравнение с 2004 г. Икономическият сектор с най-много ликвидирани фирми е “Търговия и ремонт” – 56.3% от общия им брой за икономиката. Броят на фирмите в процес на ликвидация (по последен документ за промяна) достигна 703 (0.1% от всички активни фирми) през 2005 г., с 13% по-малко спрямо 2004 г. Най-голям брой фирми в процес на ликвидация се наблюдава в сектора “Търговия и ремонт” (34.7% от всички фирми в процес на ликвидация към 31.12.2005 г.), “Преработваща промишленост” (16.2%) и “Операции с имущество и бизнес-услуги” (13.9%).

През януари 2006 г. приключи организираната и проведена в Министерство на правосъдието изпитна процедура за придобиване на квалификацията “синдик”. Със заповед на министъра на правосъдието от 6.2.2006 г. бе утвърден списък на общо 245 лица, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по търговския закон.

На 12.1.2006 г. Министерският съвет прие проект на Закон за търговския регистър, който предвижда извеждането на търговската регистрация от съдебната система и трансформирането й в административна процедура, осъществявана от Агенцията по вписванията, която е изпълнителна агенция към министъра на правосъдието. Законопроектът предвижда съществено облекчаване на процедурата по вписване на търговските субекти и обстоятелствата, свързани с тях, както и съкращаване на съществуващите за това в момента срокове. На 15.1.2006 г. законопроектът бе приет на първо четене от Комисията по правни въпроси към Народното събрание. Предстои приемането му на първо четене в пленарната зала

Реституцията на земи се счита за приключена. През 2005 г. пазарът на земеделски земи става все по-активен и атрактивен. Сключени са 66 345 сделки за 594 349 дка земя, в т.ч. 559 хил. дка за земеделски нужди. Средната пазарна цена на земи за развитие на земеделско производство е 84.4 евро/дка. Междувременно са сключени близо 7 хил. сделки за 35 хил. дка земя за неземеделски цели. Отчетената пазарна цена е 14 316.2 евро/дка, което е близо 4 пъти по-високо равнище от това на 2004 г. До края на 2005 г. са признати 18 организации на производители.

Въпреки това, разпокъсаността на поземлените имоти остава проблем. За решаването му се търсят множество начини, като през 2005 г. бяха предложени промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които 39-то Народно събрание не прие.

В помощ на работата по изготвянето на солиден, отговарящ на съвременните изисквания проект на Закон за комасация, Министерството на земеделието и горите (МЗГ) провежда пилотни проекти за комасация.

Бе изготвен проект на Закон за Национална компания “Земя”, който предвижда създаването на национален субект, 100% държавна собственост, с начален финансов ресурс и прехвърлено право на собственост върху 15% от земеделските земи от Държавния поземлен фонд. Замисълът на този проект беше чрез пазарни методи (покупко-продажба, равностойна замяна) да се извършват действия за създаване на уедрени земеделски имоти, да се провеждат подобрителни мероприятия, където има нужда и тези имоти да се връщат на пазара на земеделски земи, вече с подобрените им качества и голяма площ. Проектът не бе одобрен от законодателния орган на Република България поради различни съображения (главно финансови и дискусии относно собствеността на компанията, като имаше виждания за включване на други капитали, освен държавните).

Разработва се концепция за развитие на поземлените отношения. С нея се създават възможности за развитие на поземлените отношения, насочени към формирането на икономически ефективни земеделски стопанства чрез осигуряване на оптимални за съответното производство площи и подкрепа на пазара на земеделски земи чрез активното включване на земеделски земи от държавния поземлен фонд.

Разработва се и стратегия за комасация, включително и законов регламент. Стратегията за комасация ще предвижда съвместяването на комасационни действия с реализирането на инфраструктурни проекти, хидромелиоративни предприятия, действия в защитени и нарушени територии. Стратегията е част от концепцията за развитие на поземлените отношения.

Регулаторните мерки, които бяха предприети от Българската народна банка (БНБ) през април 2005 г. с цел овладяване на кредитната експанзия, оказаха очакваното въздействие върху кредитния растеж. Задълженията на неправителствения сектор нараснаха годишно с 24.4% в реално изражение към декември 2005 г. (през 2004 г. то бе 42.9%) и възлязоха на 44.8%[16] от БВП в края на 2005 г. в сравнение с 37.1% за 2004 г.

През ноември 2005 г. БНБ прие изменения в Наредба №9 за оценка и класификация на рисковите позиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка, както и в Наредба №21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка. Измененията продължават възприетата през 2003 г. политика за прилагането на мерки, чиято цел е да се намали растежа на кредитите, отпускани от банковата система в полза на частния сектор до ниво, което може да бъде поддържано в средносрочен план, без това да представлява заплаха за финансовата стабилност.

Измененията в Наредба №21 имат за цел да засилят регулацията, така че референтните нива на темповете на нарастване на кредитите, отпуснати на частния сектор, одобрени през април 2005 г., да бъдат гарантирани с увеличаване на обема на задължителните минимални резерви за банките, които нарушават ограниченията върху кредитния растеж на неправителствения сектор, посредством въвеждането на прогресивна скала както следва:

· в двойния размер на стойността, с която общият размер предоставени кредити през всеки базисен период надхвърля съотношението, посочено в чл.9, ал.1, т.1 и ал.3, ако съответното отношение е надхвърлено с до 1 на сто;

· в тройния размер на стойността, с която общият размер предоставени кредити през всеки базисен период надхвърля съотношението, посочено в чл.9, ал.1, т.1 и ал.3, ако съответното отношение е надхвърлено с до 2 на сто;

· в четворния размер на стойността, с която общият размер предоставени кредити през всеки базисен период надхвърля съотношението, посочено в чл.9, ал.1, т.1 и ал.3, ако съответното отношение е надхвърлено с 2 и над 2 на сто.

Прогресивната скала се прилага от началото на първото тримесечие на 2006 г., като поддържането на задължителни минимални резерви в съответствие с тази скала ще започне на 4 май 2006 г. Тези мерки целят постигането на 20% годишен растеж на кредитите към края на 2006 г.

През 2005 г. качеството на кредитния портфейл на банките слабо се е понижило. В края на 2005 г. около 92.3% от заемите бяха класифицирани като стандартни в сравнение с 93.1% през 2004 г. След ускоряване на темповете на влошаване качеството на потребителските и ипотечните кредити за домакинствата, през ноември 2005 г. БНБ одобри следните изменения в Наредба №9 за оценка и класификация на рисковите позиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка :

· Специфичните провизии за експозиции под наблюдение се увеличават от не повече от 10% на не повече от 20% за експозиции по кредити на физически лица.

· Специфичните провизии за редовни експозиции се увеличават от не повече от 50% на не повече от 75% за експозиции по кредити на физически лица.

Като се има предвид стабилното положение на корпоративния портфейл в балансите на банковата система, БНБ сметна за ненужно към сегашния момент да се предприемат по-строги мерки с оглед провизирането на такива заеми. Измененията в Наредба №9 влезе в сила три дни след обнародването и в Държавен вестник[17].

Вследствие на кредитната експанзия коефициентът на капиталовата адекватност е намалял, но без това да доведе до нарушаване на изискванията на Наредба №8 на БНБ. В края на 2005 г. общият процент на капиталовата адекватност беше 15,7% (в сравнение на 16.08% в края на 2004 г.).

Засилената конкуренция между банките за привличането на надеждни клиенти беше една от основните причини за свиване на лихвения спред между лихвите по депозитите и по кредитите. Конкуренцията ускори също така и консолидацията в банковата система. Процесът обхвана както големи (придобивката на Банка Хеброс АД от Ейч Ви Би Банка Биохим) така и малки и средни по размер на активи банки (придобивка на Евробанка АД от Пиреос Банк Груп или придобивката на активите на фалирали банки). Предстояща консолидация в българския банков сектор е финализирането на покупката на 60% от Юнионбанк АД (ЕБВР е един от акционерите в банката) от унгарската МКБ Банк, предвидено за март 2006. От една страна, консолидацията на българския банков сектор е отражение на процеса на финансова интеграция и консолидация - в рамките на Европейския съюз, както и на глобално ниво – и в известен смисъл е провокирано отвън. От друга страна, консолидацията се дължи на стремежа на по-малките банки да заемат нови пазарни ниши.

През 2005 г. повечето показатели, характеризиращи развитието на небанковите финансови институции в България, се подобряваха. Ролята на тези финансови посредници в процеса на преразпределение на ресурсите между икономическите агенти в икономиката нарастваше постоянно, но все още финансовата система остава доминирана предимно от банковата система.

Таблица 6. Ключови индикатори на финансовата система

% от БВП

2003

2004

2005*

Общо банкови активи

50.34%

65.56%

78.93%

Активи на пенсионните фондове

1.48%

2.07%

2.67%

Застрахователни премии

1.94%

2.19%

2.70%**

Активи на колективните инвестиционни схеми

0.05%

0.15%

0.39%***

Пазарна капитализация на пазара на акции

7.91%

10.61%

20.3%

Източник: БНБ, Комисия за финансов надзор, Българска фондова борса – София, АИАП

* Използвано е прогнозно БВП на АИАП за 2005 г.

** Използвана е прогноза на Комисията за финансов надзор за застрахователните премии.

*** В края на септември 2005 г.

В края на септември 2005 г. акумулираните активи на пенсионните фондове нараснаха с 8.51% спрямо края на юни, достигайки сумата от 521.05 млн. евро, а броят на лицата, осигуряващи се в тях, надхвърли 2.87 млн. души. На 31.12.2005 г. пенсионните дружества управляват нетни активи възлизащи на 568.62 млн.евро, като тяхната стойност нарасна значително на годишна база – с 41.24%. Съотношението активи (акумулирани от професионалните, универсалните и доброволни пенсионни фондове) към БВП се покачи с 0.61 процентни пункта спрямо края на 2004 г. и достигна до 2.67% в края на 2005 г.

Застрахователните дружества към края на септември 2005 г. реализираха брутен премиен приход в размер на 386.78 млн.евро. Очаква се в края на 2005 г. той да достигне 574.69 млн.евро, което ще е с 32.86% повече спрямо реализираните обеми през 2004 г. Растеж се наблюдава не само при общозастрахователните дружества, но и при животозастрахователните и здравнозастрахователните дружества. За това допринася макроикономическата стабилизация и свързаното с нея нарастване на доходите, както и нарасналата бизнес дейност на повечето застрахователи и тяхното търсене на нови пазарни ниши за кредитиране и обновление на застрахователните услуги, които те предлагат.

Наблюдаваното напоследък раздвижване на капиталовия пазар в България продължава и през втората половина на 2005 г., макар и с променлива тенденция. Стабилната макроикономическа среда, натрупването на много активи от страна на институционалните инвеститори, по-голямото разнообразие на инвестиционни инструменти в комбинация с нарастващо доверие на инвеститорите, намериха отражение в нарастване на търгуваните обеми на Българската фондова борса (БФБ).

През 2005 г. реализираният обем на БФБ нарасна почти двойно, повлиян предимно от продажбата на 34.78% от капитала на Българската телекомуникационна компания (БТК) на БФБ, което доведе до повишаване на цените и на останалите дружества. В резултат на това и поради по-големия брой новорегистрирани на борсата компании, пазарната капитализация нарасна със значителните 105.6% и в края на декември 2005 г. достигна 4.31 млрд.евро в сравнение с 2.06 млрд.евро през 2004 г.

Борсовият индекс СОФИКС отбеляза висок растеж през трето тримесечие на 2005 г., покачвайки се с 22.57% от 732.96 пункта в края на юни до 898.38 пункта в края на септември 2005 г. В края на декември, СОФИКС намаля до нива от 825.53 пункта, но въпреки това неговата стойност беше с 32.02% по-висока спрямо края на 2004 г.

През февруари 2005 г. бе въведен нов индекс BG-40, за чието изчисляване се използват единствено цените на акциите, включени в него, а не броят на акциите от всяка емисия. BG-40 се базира на водещите 40 компании, подредени по броя на извършените транзакции през последните 6 месеца. Изчисляването му започна от ниво 100 пункта и достигна ниво от 133.42 пункта в края на 2005 г.

По отношение на допълнителното пенсионно осигуряване, Комисията по финансов надзор (КФН) е издала лиценз на 6 актюера на пенсионноосигурителни дружества и на фондове за допълнително пенсионно осигуряване, управлявани от същите.

По отношение на надзора на застрахователната дейност, КФН е издала 26 разрешения за извършване на дейност като застрахователен брокер; 2 лиценза за извършване на дейност като застрахователни дружества; както и 1 лиценз на здравноосигурителна компания за извършване на дейност по допълнително здравно осигуряване. От друга страна, разрешенията на 2 застрахователни дружества, 1 взаимно застрахователно кооперативно дружество и на 2 застрахователни брокера са отнети. Така, в края на годината на застрахователния пазар в България оперират 31 застрахователя (19 неживотозастрахователни компании, 12 животозастрахователни компании и кооперативни дружества), 12 здравноосигурителни компании и 182 лицензирани брокери.

По отношение на надзора на инвестиционната дейност, осъществяван от КФН, 6 публични компании и 13 други емитента са регистрирани през 2005 г., както и 5 управляващи дружества, 1 инвестиционно дружество, 15 договорни фонда и 8 дружества със специална цел получиха разрешение за извършване на икономическа дейност. Издадени са 20 сертификата за извършване на дейност като брокер и 16 - като инвестиционни консултанти.

През отчетния период са отнети разрешенията на 5 инвестиционни посредника, 3 брокера и 2 инвестиционни консултанта, отписани са 19 емитента на ценни книжа и публични дружества.

В резултат на гореописаните процеси, на капиталовия пазар в България има 408 компании, които са регистрирани и в регистъра на КФН за публичните компании и другите емитенти на ценни книжа. В допълнение, до края на 2005 г. около 89 инвестиционни посредника (29 от които банки), 14 управляващи дружества, 11 инвестиционни компании, 15 договорни фонда, 13 дружества със специална инвестиционна цел (едно от които извърши секюритизация на вземания), 254 инвестиционни брокера и 106 инвестиционни консултанта са записани в регистрите на КФН.

През отчетния период бяха направени редица промени в законодателството, регулиращо небанковия финансов сектор. Във връзка с процеса на хармонизиране на българското законодателство с acquis communautaires, КФН разработи нов Кодекс за застраховането, който обединява актовете в областта на застраховането. В същото време, 22 директиви в областта на застраховането в ЕС са транспонирани в българското законодателство посредством Кодекса за застраховането. Кодексът^{^[18]} беше приет на 08.12.2005 г. и влезе в сила на 01.01.2006 г.

На 10.02.2006 г. Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване бе приет на второ четене от Народното събрание. Той създава предпоставки за по-нататъшна либерализация на инвестиционната активност на пенсионните фондове.

В края на 2005 г. народното събрание прие нов Данъчно-осигурителен процесуален кодекс[19], (ДОПК), който консолидира събирането и администрирането на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) от една единствена администрация - Националната агенция по приходите (НАП), считано от 01.01.2006 г. Едновременно с приемането на този кодекс бяха направени и съответните промени в КСО. В резултат на значителните промени в законодателството, събирането на постъпленията от задължително пенсионно осигуряване за държавното обществено осигуряване, от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравните осигуровки, и за фонд “Гаранционни вземания от работниците и служителите” в случай на несъстоятелност на работника, бяха прехвърлени за изпълнение от Националния осигурителен институт (НОИ) към Националната Агенция по приходите (НАП). Съгласно промените в КСО[20], от 01.01.2006 г. застрахователите и застрахованите лица са официално регистрирани в НОИ въз основа само на регистъра на НАП.

С промените в КСО от 9.02.2006 г. допълнително се либерализира инвестиционния режим на пенсионноосигурителните дружества. По-детайлно са разграничени инвестиционните инструменти на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, определени са инвестиционни ограничения на новите инвестиционни инструменти и са допълнени количествените ограничения за инвестиране на тези фондове с цел по-добра диверсификация и намаляване на инвестиционния риск.

Осигурена е по-голяма прозрачност чрез въвеждането на изискването пенсионноосигурителното дружество до оповестява два пъти годишно обема и структурата на инвестициите по видове инструменти и емитенти на ценни книжа за всеки управляван от него пенсионен фонд.

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. е предвидено създаването на Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Предвижда се в него да влизат поне 25% от приходите от приватизация и 50% от спестените разходи по републиканския бюджет. Целта на фонда е парите от него да се инвестират, като полученият доход след години да бъде използван за изплащане на пенсии. Правителството трябва да внесе в НС проектозакона за създаването на Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система до края на юни 2006 г.

Социално-осигурителните вноски в първия стълб на пенсионната система бе намалена с 6% за всички категории труд, докато тези във втория стълб (допълнителни задължителни пенсионни фондове) бе увеличена с 1 процентен пункт до 4%. Тези мерки се очаква да увеличат събираемостта на вноските и да намалят дела на сивата икономика.

От началото на 2006 г. беше увеличена с шест месеца пенсионната възраст за трета категория труд за жените, като тя достигна 58.5 години и този процес ще продължи, докато тя достигне 60 г. през 2009 г. Максималната възраст за пенсиониране на мъжете (63 г.) беше достигната през 2005 г.

От началото на 2006 г. има само един източник за финансиране на болниците от страна на държавата – това е Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), като всички направени разходи трябва да са на база извършени дейности.

Министерство на здравеопазването (МЗ) ще финансира болници с държавно и общинско участие за дейности, за които изрично е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет и които не са обхванати в пакета на НЗОК.

До 15.03.2006 г. ръководните органи на всички лечебни заведения трябва да разработят своите финансови планове за 2006 г. и да ги представят за утвърждаване от министъра на здравеопазването. Тези планове се очаква да подобрят финансовата дисциплина и ефективността на управление на болниците, както и да осигурят спазването на изискванията за качество. Целта е да се засили контролът върху разходите на болниците, да се повиши отговорността на ръководствата им за тяхното състояние, както и да се обвържат по-пряко финансовите резултати и резултатите от дейността на лечебните заведения. Финансовият план включва набор от индикативни и задължителни стойностни и натурални показатели, с които ще се определи рамката на равнището на приходите на база сключените договори с НЗОК, както и възможното равнище и структура на разходите по основни икономически елементи – заплати, лекарства, инфраструктурни разходи и други. Определени са 3 задължителни показателя, по които ще се оценява изпълнението на финансовите планове. Това са: просрочените задължения да не превишават 25% от общите разходи за съответния период; разходите за лекарства и консумативи да не превишават 35% от общите разходи; използваемостта на легловия фонд да не е по-ниска от 80%. Трите показателя са изключително важни за оптималното функциониране на болниците.

През 2006 г. бе запазен основен принцип за формиране на работните заплати на лекарите и останалите специалисти, а именно: общата сума на средствата за заплати в отделната болница да не може да нараства с темп, изпреварващ темпа на нарастване на приходите за съответното тримесечие. Нарастването на общия размер на средствата за работни заплати е единственото, което се регулира от МЗ, докато определянето на конкретните работни заплати се определя с вътрешни правила, утвърдени от съвета на директорите.

Стартира втората фаза на Револвиращия инвестиционен фонд, по Проект на Световната банка „Реформа в здравния сектор”. През първата фаза 29 лечебни заведения са получили медицинска апаратура за около 1 млн. евро. Фондът е финансов инструмент, чрез който се предоставя безлихвен финансов лизинг на лечебни заведения с цел инвестиции в медицинска инфраструктура – медицинско оборудване, обзавеждане и ремонтни дейности. Основната цел на фонда е да се създаде устойчива схема на инвестиции в системата на здравеопазването, базирани на обективен анализ на потребностите, адекватно планиране и готовност на лечебните заведения да поемат финансови ангажименти.

Националният рамков договор (НРД) за 2006 г. е шестият рамков договор, който подписват НЗОК, съсловните организации и министъра на здравеопазването. НРД 2006 г. балансира интересите на здравноосигурените и на изпълнителите на медицинска помощ, гарантира достъп на българските граждани до качествено медицинско обслужване. Основният акцент на НРД 2006 е болничната помощ. За първи НЗОК ще заплаща изцяло лечението в болниците. Договорени са 299 клинични пътеки. В НРД 2006 г. са предвидени и регулативни механизми, които ще позволят на НЗОК да прави ежемесечен анализ на дейността и разходите на болниците с цел ефективното използване на средствата и недопускане на натрупване на дългове.

С приетите промени в Закона за бюджета на НЗОК за 2006 г. лечебните заведения бяха задължени да се отчитат пред НЗОК на всеки три месеца. Болниците вече имат фиксирани лимити за брой лекувани пациенти, които ще могат да се актуализират на всеки 3 месеца.

Няколко законодателни актове в областта на здравеопазването са приети от Министерски съвет.

· Наредба № 41[21] за утвърждаване на “Медицински стандарти по обща медицинска практика”, които са ориентирани към качеството на индивидуалната работа на общопрактикуващите лекари и на условията за нейното извършване.

· Акредитацията на лечебните заведения се извършва по Наредба №18[22] на МЗ от 20 юни 2005 г. С нея са въведени някои нови правила за оценка на качеството на лечебната дейност като гаранция за защита правата на пациентите. Към момента 252 лечебни заведения са подали молби за акредитация, което представлява 15% от общия брой лечебни заведения (1722) в страната, подлежащи на акредитация.

· На 25.11.2005 г. беше приета Наредба №34[23], която определя нов ред за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. С нея се въведоха ясни и точни критерии, условия и правила за включване на заболявания и лекарства за тяхното лечение, заплащани от бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ), ред при изразходването на обществените средства и засилен контрол при отчитането на разходите.

Наскоро в НС бе внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, свързан с приватизацията на лечебните заведения.

Бе сформирана междуведомствена работна група, ръководена от заместник-министъра на здравеопазването, с цел да се изработи стратегия за въвеждане на електронното здравеопазване в България. Определеният за това срок е 15 март, след което проектът ще бъде предложен за публично обсъждане. Целта на МЗ е в края на 2006 г. – началото на 2007 г. у нас реално да функционира интегрирана електронна информационна система, която да обхване цялото здравеопазване. С въвеждането му се очаква значително да се подобри качеството на оказваните здравни услуги, да се намалят разходите в здравния сектор и по-целесъобразно да се използва наличният финансов ресурс. В допълнение, с електронното здравеопазване се постига прозрачност на здравните услуги и по този начин то е един от основните инструменти за борба с корупцията.

Способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Съюза

Индикаторът за бизнес климата^{^[24]}нараства устойчиво, стабилизирайки се на нива около 23 пункта през септември - декември 2005 г. Неговото средно равнище за януари-декември 2005 г. бе 28.2 пункта, с 1.5 пункта над средното за 2004 г. През януари 2006 г. той отбеляза спад от 6.2 пункта спрямо януари 2005 г. до 24%, като по този начин регистрира нива, близки до средните за 2003 г.

Графика 4. Показатели от бизнес анкетата

Реформата в образованието в Република България следва стратегическите приоритети, заложени в Лисабонската стратегия.

Бе изготвен анализ на ефективността на системата на средното образование в страната и бе разработена дългосрочна програма за развитието му за периода 2006-2015 г.

На 26.10.2005 г. в Комисията по образование и наука на Народното събрание беше представена Програмата за развитие на средното образование за периода 2006 – 2015 г., в която са залегнали мерки за по-пълно съответствие с нуждите на пазара на труда. На 16.02.2006 г. програмата бе одобрена от Министерския съвет на Р България и ще бъде гледана от Народното събрание до края на февруари 2006. Сред приоритетите на програмата са засилване на равния достъп и повишаване на качеството на образованието. Прилагането на програмата предвижда изпълнение на следните мерки:

· Разделяне на гимназиалната степен на два етапа:

ü Първи гимназиален етап /VІІІ – Х клас/ с възможност за изход след Х клас - в края на този етап учениците ще завършват задължителното образование. Осми клас ще бъде година на интензивно чуждо-езиково и компютърно обучение и/или професионална подготовка за всички ученици.;

ü Втори гимназиален етап /ХІ – ХІІ клас/ - учениците ще надграждат и профилират знанията и уменията си и ще могат да се подготвят за обучението си във висше училище. В рамките на втория гимназиален етап учениците ще могат да придобият и втора или трета степен на професионална квалификация.

· Създаване на краткосрочни модули за професионално обучение след 10 клас.

· Ранно професионално ориентиране.

· Засилване на качеството чрез изграждане на система за външно оценяване чрез стандартизирани тестове на образователния процес в края на всеки образователен етап.

· Масово въвеждане на ИКТ в образованието.

Продължава прилагането на Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства - интегрална част от националния проект за реформиране на образователната система и за осигуряване на качествено образование на всички деца в Република България. Има няколко важни области, които се нуждаят от специално внимание и съответните политически мерки:

· Активни социални мерки за преодоляване на причините, които водят до отпадане на ученици в задължителна училищна възраст:

· Безплатен достъп до учебно съдържание – предоставяне на безплатни учебници и учебни помагала за учениците от началния курс /І-ІV клас/. Безплатният достъп до учебно съдържание ще се осигурява и чрез разработване на електронни учебни курсове, които ще бъдат на разположение в националния образователен портал;

· Осигуряване на безплатно транспортиране на ученици от отдалечени селища - общините получиха над 200 броя автобуси с цел безплатно транспортиране на ученици от отдалечени селища. През 2006 г. МОН ще продължи практиката да закупува автобуси и микробуси и да ги предоставя на общините с цел превозване на ученици до средищните училища. Целта е през учебната 2007/2008 г. всяко средищно училище да разполага с поне един училищен автобус/микробус.

· По програмата за енергийна ефективност за 2005 г. са извършени строително-монтажни работи в 149 училищни сгради.

· По-стриктно обвързване на социалните помощи с посещаемостта на децата в училище;

· Важна част в Програмата за развитие на средното образование е отделена на социализиране на деца, за които българският език не е майчин, както и на интегрирането на други деца със специални образователни потребности.

Продължава дейността по Националната стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища, в която са заложени:

· Обучение на учителите за използване на дигитални технологии.

· Разработване на Европейски образователни услуги и софтуер.

· Ускоряване изграждането на единна академична мрежа, обслужваща училища, учители и ученици.

По тази стратегия за разглеждания период са обучени 3200 ръководители на компютърни кабинети във всички училища. Според плана за квалификация на учителските кадри в средното образование за 2005 г. са обхванати 22 150 учители.

В областта на висшето образование са предприети следните важни инициативи:

· Активно участие на МОН в подпрограма „Кариерни центрове” към проект „Пазар на труда”, финансиран от Американската агенция за международно развитие. До момента са създадени и активно функционират над 10 кариерни центъра в български висши училища (София, Пловдив, Свищов, Русе и Варна). В 10 други се подготвят кариерни консултанти и необходимите работни помещения. До пролетта на 2006 г. се очаква 80% от системата на българското висше образование да бъде обхваната от мрежата на кариерните центрове. МОН е поело ангажимента да подкрепи съществуването и развитието на кариерните центрове след формалното приключване на проект „Пазар на труда”.

· Разработва се Стратегия за развитие на висше образование с цел повишаване на качеството на обучението, която ще бъде внесена в МС през 2006 г. Насърчаването на ученето през целия живот е залегнало в проекта на стратегия за развитието на висшето образование. Ще бъдат отчетени възможностите за коопериране между българските висши училища, както и за разработването на програми с участието на европейски образователни институции, с оглед отчитане динамиката на пазара на труда и потребностите от обучение.

На 26.01.2006 г. Министерски съвет се прие шестия Национален план за действие по заетостта, изцяло съобразен с Интегрираните насоки за растеж и заетост 2005-2008 г.

От 01.01.2006 г., със заповед на министъра на труда и социалната политика влезе в сила Национална класификация на професиите и длъжностите. (НКПД). С нея се актуализира националната структура на професиите и длъжностите съобразно настъпилите промени в икономиката и социалната сфера. С класификацията се постига единство при определянето, групирането, диференцирането на длъжностите и при подхода за тяхното използване при управление на труда и трудовите отношения и по-добро прогнозиране на потребностите на работодателите от работна сила с определена професионална и длъжностна структура.

През февруари 2006 г. Народното събрание прие на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Приети са промени, целящи насърчаване предлагането на труд и териториалната мобилност.

С цел стимулиране предлагането на труд сe въвежда нова насърчителна мярка за безработните лица, обект на месечно социално подпомагане, които самостоятелно търсят и започват работа. Мярката създава условия за активно поведение на пазара на труда и представлява стимул за създаване на нова заетост. На лицата, започнали работа без посредничество на Агенцията по заетостта, които са били регистрирани като безработни и са получавали месечни социални помощи, ще се изплащат месечно суми за времето, през което са на работа, но за не повече от 12 месеца.

С цел да се насърчи мобилността на безработните лица се прецизират разпоредбите относно ползване на преференцията за изплащане на суми във връзка с преместване на покъщнината извън границите на населеното място на безработни лица, за изплащане на месечни суми за ежедневни транспортни разходи за пътувания до местоработата и обратно.

С цел повишаване ефективността на активната политика по заетостта е започнала подготовката за изготвяне на нетна оценка на програмите и мерките на пазара на труда, финансирани със средства от държавния бюджет. Същевременно през 2006 година ще започне подготовката за отчитане изпълнението на Европейската стратегия по заетостта, въз основа на Системата от индикатори, разработена от Европейската комисия и държавите-членки.

Както бе отбелязано по-горе, от началото на 2006 г. е намалена вноската за фонд “Пенсии” с 6 процентни пункта от 29% на 23%. Променя се съотношението на осигурителната вноска между работодателя и осигуреното лице от 70:30 през 2005 г. на 65:35 през 2006 г. Настъпилите промени ще намалят социално-осигурителната тежест за работодателите, което от своя страна ще стимулира наемането на работна сила и повишаване на трудовите възнаграждения.

Европейската комисия отправи следните препоръки към развитието на мрежовите индустрии:

“Преструктурирането на компаниите в мрежовите индустрии бе стимулирано от тяхната приватизация и нарастващата либерализация на пазарите... Добър напредък е отбелязан в либерализацията и преструктурирането на транспортния сектор, но процесът трябва да продължи... Докато модернизацията на мрежата и подвижния състав е започнала, все още трябва да се положат усилия за да се намалят разходите и да се изравнят таксите в сравнение с разходите...”

Поетапното отваряне на електроенергийния пазар се осъществява в пълно съответствие с графика за отваряне на пазара, регламентиран в Правилата за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.

През 2005 г. потреблението на привилегированите потребители, които са сменили своя доставчик и са сключили сделки по свободно-договорени цени е 13% спрямо общото потребление в страната. Очакванията са към края на настоящия етап на отваряне на пазара – 30.06.2006 този процент да достигне 15-18% или 70-72% от потребителите, които са изпълнили условията за придобиване на статут на привилегирован потребител, да са сменили доставчика на електрическа енергия и да са сключили договори по свободно-договорени цени.

Към декември 2005 г. правото на свободен избор на доставчик на електрическа енергия са упражнили 14 привилегировани потребители. Общото количество електрическа енергия, доставено на привилегировани потребители през 2005 г., съгласно регистрираните графици за доставка е 2 607 023 MWh, като месечните количества от 140 873 MWh през м. февруари 2005 г. са нараснали до над 269 600 MWh през декември 2005. В регистъра на търговските участници към м. декември 2005 година са вписани 23 търговски дружества, от които 14 привилегировани потребители, 6 независими производители, 2 търговци на електрическа енергия и НЕК в ролята му на Обществен доставчик.

Реални сделки по свободно-договорени цени сключват 4 независими производители, 1 търговец на електрическа енергия и 14 привилегировани потребители.

Делът на конкурентния пазар ще продължи да нараства, като очакванията са средно-месечните количества електрическа енергия, които ще се търгуват по свободно-договорени цени през 2006 г. да надхвърлят 350 000 MWh.

Счетоводното отделяне на дейностите по пренос и управление на електроенергийната система от дейностите по производство и търговия в рамките на НЕК-ЕАД се прилага от 2004 г. Изготвени са отделни бизнес-планове за 2005 година на двете бъдещи нови структури – Обществен доставчик и Преносно предприятие съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕ се предвижда отделянето в юридическо и организационно отношение на двете бъдещи компании да бъде извършено не по-късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС.

Процесът ще се осъществява съгласно подготвената и изпратена на Европейската комисия на 21.09.2005 г. Пътна карта за преструктуриране на “НЕК” ЕАД с цел създаване, в срок до м.декември 2006 г., на поне две организационно и юридически обособени дружества, едно от които е преносното предприятие (TSO) по смисъла на чл.10 от Електрическата директива - Директива 2003/54. Картата описва и необходимите междинни етапи и действия от процеса на преструктуриране, както и тяхното времетраене. Предвидените в пътната карта технически, икономически, финансови, счетоводни и правни дейности ще бъдат изпълнени в срок.

Юридическото отваряне на газовия пазар се осъществява в пълно съответствие с Правилата за достъп до газопреносната и газоразпределителните мрежи (Правилата), приетите от ДКЕВР[25]. Съгласно Правилата, привилегировани потребители на природен газ са:

· потребители, които са консумирали над определения праг от 20 млн. куб. м през предходната календарна година, или имат доказано потенциално годишно потребление над този праг;

· компании, осъществяващи комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, независимо от тяхното потребление на природен газ;

· газопълначни станции.

За 2005 г., този праг предполага около 80% юридическо отваряне на пазара. Фактическото отваряне на пазара на природен газ през 2005 г. е 5.09%, което е два пъти по-високо от 2004 г. – 2.41%. Отварянето на пазара е резултат от появата през 2004 г. на първия търговец на природен газ от местен добив, осъществил продажби за привилегирован потребител от химическата промишленост.

В съответствие с разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове към него, са създадени условия за регулиран достъп на трети страни до ПГХ “Чирен”. През 2005 г. от възможността да ползват услугата “съхранение на природен газ” по регулирани от ДКЕВР цени са се възползвали четири компании – трима привилегировани потребители и един търговец.

През септември 2005 г., беше подготвена и изпратена на Европейската комисия Пътна карта за преструктуриране на “Булгаргаз” ЕАД в съответствие с чл. 9, ал. 1 от Европейската Газовата Директива 2003/55, с цел създаване на поне две организационно и юридически обособени дружества, едно от които ще изпълнява функциите на комбиниран оператор по смисъла на чл. 15 от Директива 2003/55, като ще извършва дейностите по пренос, транзитен пренос и съхранение на природен газ, при спазване и в пълно съответствие с изискванията на Европейското законодателство.

Пътната картата описва необходимите междинни етапи и действия от процеса на преструктуриране и тяхното времетраене. Продължителността за извършване на действията за преструктурирането, съгласно Пътната карта, е девет месеца.

Като основна възможност за диверсификация на газовите доставки за българската страна е реализацията на приоритетния за ЕС проект на газопровод “Набуко”, който би осигурил достъпа на ЕС до значителните газови ресурси на Каспийския региони Близкия изток и същевременно би намалил зависимостта от руските доставки на природен газ.

Необходимо е да се проучват и търсят и други алтернативи за доставки на природен газ след 2010 г., когато изтича дългосрочният договор с Газпром. Във връзка с това, българската страна разглежда възможността за изграждане на регионален приемен (регазификационен) терминал за втечнен природен газ на българското Черноморско крайбрежие, чрез който да се доставя природен газ не само за България, но и за другите страни от Енергийната общност, посредством добре развитата българска газопреносна мрежа. На практика, по този начин ще се осигури диверсификацията и ще се гарантира сигурността на газовите доставки не само за България, но и за региона на ЮИЕ.

Търсенето на алтернативни източници на природен газ е необходимо и за избягване на твърде високите цени, които биха натоварили допълнително националната икономика.

Въгледобивният подотрасъл ще продължи да се развива в съответствие с принципите за преструктуриране, заложени в Енергийната стратегия на страната и приетата “Програма за преструктуриране на дружествата от сектор въгледобив, приватизация, финансово оздравяване и закриване на неефективни въгледобивни мощности”.

По отношение държавните помощи в подотрасъла, ще продължат да се спазват изискванията на Регламент № 1407/2002 относно държавните помощи, отпускани за въгледобива, въведен със Закона за държавните помощи. Финансовите средства за техническа ликвидация и отстраняване на последиците върху околната среда ще бъдат отпускани до отстраняването на тези последици.

В топлофикационния сектор продължава техническата рехабилитация на топлопреносните мрежи в София и Перник. С цел повишаване на енергийната ефективност, икономия на вносни горива и опазване на околната среда бързо се развива изграждането на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия в отоплителни и заводски централи – Варна, Бургас, Враца, Плевен, Велико Търново.

Железопътният транспортен пазар е либерализиран. Българските железопътни превозвачи имат равнопоставен достъп до железопътната инфраструктура. В съответствие със Закона за железопътния транспорт, считано от 01.01.2007 г., ще бъде осигурен достъп до българската инфраструктура и за всички лицензирани оператори от Европейския съюз.

Преструктурирането на железопътната транспортна система в България е в крайната си фаза. Процесът на преструктуриране вече е завършен за Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НК “ЖИ”); тя отговаря на европейските стандарти и създава възможности за създаването на ефективни връзки и сътрудничество със страните от ЕС. За оператора „Български държавни железници” ЕАД, разделянето на счетоводната система на пътнически и товарни превозни услуги е приключило. Предстои да бъде извършено институционалното разделяне в структурата на търговската организация в структурата на холдинга. Правят се проучвания за приватизацията на БДЖ ЕАД.

В резултат на емитирането на корпоративни облигации на стойност 30.7 млн.евро за ремонт и модернизация на 3620 товарни вагона, до края на декември 2005 г. са отремонтирани 2192 вагона, а 669 са модернизирани. Подписани са договори за доставка на 25 електрически мотриси и на 25 дизелови мотриси. През 2005 г. бяха активирани 14 дизелови мотриси.

През декември 2005 г. бе подписан договор между държавата и НК “ЖИ” за дългосрочно планиране и финансиране на железопътната инфраструктура по отношение на нейната поддръжка, изграждане и подобряване.

“Булмаркет – ДМ” ООД получи национален лиценз за превоз на товари по цялата ж.п. мрежа. Лицензът влезе в сила от 24.10.2005 г.

През 2005 г. на “Българска железопътна компания” АД беше издаден лиценз за превоз на товари за цялата железопътна мрежа и от 15.10.2005 г. компанията започна редовното си участие на транспортния пазар.

В съответствие с националното законодателство е въведена точна система за регламентиране на взаимоотношенията между „БДЖ” ЕАД и НК „ЖИ” чрез:

· договор за достъпа и използването на железопътната инфраструктура сключен между „БДЖ” ЕАД и НК „ЖИ”;

· договор между Държавата и „БДЖ” ЕАД за извършване на ЗОУ;

· договор между Държавата и НК „ЖИ” за дългосрочно планиране и финансиране на железопътната инфраструктура по отношение на нейното поддържане, строителство, изграждане и развитие (подписан през декември 2005 г.).

По отношение контрола на моторните превозни средства, продължава изпълнението на проект по ФАР с подкрепата на партньори от Франция и Германия. Проектът има две фази – договор за консултантска помощ и договор за доставка, и неговата основна цел е да повиши безопасността на пътя, да намали отрицателните ефекти върху околната среда и да засили контролния капацитет в Министерство на транспорта. През септември и октомври 2005 г се проведе практическо и теоретично обучение на инспекторите.

В допълнение, с цел повишаване качеството и бързината на обслужване на граждани и фирми, усъвършенстване на административния процес и създаване на условия за откритост и прозрачност при обслужването в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” през месец октомври 2005 г. беше въведена организация на обслужване по системата “едно гише”, която стартира официално на 24.11.2005 г.

Процесът на либерализация на пазара на пристанищни и летищни услуги в България продължава. Процедурите за предоставяне на концесии на граждански летища за обществено ползване и на пристанищни терминали за обществен транспорт с национално значение се осъществяват съгласно българското законодателство като е осигурена прозрачност, публичност и равнопоставеност чрез провеждане на състезателни конкурсни процедури.

За времето от 26 септември 2005 г. досега са сключени два концесионни договора:

· Договор за предоставяне на концесия върху „Пристанищен терминал Балчик” – териториално обособена зона от „Пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна”, сключен между Република България и „Порт - Балчик” АД, гр. Добрич на 14 декември 2005 г.;

· Договор за предоставяне на концесия върху „Фериботен терминал Силистра” – териториално обособена зона от „Пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе”, сключен между Република България и „МИНЕРАЛ ИН” ЕАД, гр. София на 3 февруари 2006 г. Част от терминала ще бъде изградена от и със средства на концесионера.

След успешната продажба на 30% от капитала на Параходство “Българско речно плаване” АД на Българска фондова борса – София срещу компенсаторни инструменти, през 2005 г. Агенция за приватизация проведе търг за останалите 70% от капитала на дружеството, а победителят бе избран от Министерски съвет.

Търгът за Параходство „БРП” приключи, но се оспорва в съда.

Стратегията за приватизацията на Български морски флот не бе одобрена от предишния парламент и в момента е в процес на актуализация в Министерство на транспорта. Проектът на стратегията се очаква да бъде приет от Министерски съвет и внесен в Народното събрание за одобрение през пролетта на 2006 г.

В изпълнение на Концепцията за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа “едно гише” Изпълнителна Агенция „Морска Администрация” и Изпълнителна Агенция „Железопътна администрация” вече предоставят административни услуги чрез едно място на достъп, намиращо се в сградата на Министерството на транспорта.

Работна група към Министерския съвет разработи подобрена концепция за приватизацията на “България Ер” ЕАД, в която са заложени изцяло изискванията за собственост и контрол на Регламент ЕС 2407/92. Стратегията е одобрена от Министерския съвет и предстои да бъде внесена в Народното събрание за одобрение.

Телекомуникационният пазар е напълно либерализиран.

Към 31 декември 2005 г. дигитализацията на фиксираната телефонна мрежа е достигнала 47%. 15 оператора са лицензирани за предоставяне на фиксирани публични телекомуникационни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги. 65% от населението имат мобилни телефони. Третият GSM оператор започна да предоставя услуги през 2005 г. И на трите оператора им е отпуснат UMTS лиценз. Трите GSM операторите са въвели GPRS.

Конкуренцията на пазара на фиксирани и лизингови линии е стимулирана чрез налагането на значителни задължения за пазарна сила на водещия оператор за взаимна връзка основана на Референтното предложение за взаимна връзка, за осигуряване на специален достъп до мрежата, за несвързан достъп, основан на Референтното предложение за несвързаност, за разполагане, за осигуряване на възможности за предварителен и окончателен избор на доставчик, за осигуряване на лизингови линии от минимално определените разходно-ориентирани цени, и чрез публикуването на Референтното предложение за лизингови линии.

През юни 2005 г. 16 ученика използват един компютър, а около 48% от всички ученици имат достъп до компютър в училище. В същото време, 38% от училищата имат локална мрежа и 36% са свързани с Интернет.

За преодоляване на цифровото изоставане на българските училища правителството започна изпълнението на проект iКлас в рамките на Програмата iБългария. Целта на този проект бе създаването на компютърни класове, свързани с Интернет. Във връзка с Националната стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища, след юли 2005 г. – всички 3200 училища в България (начални училища, професионални и профилирани гимназии) имат поне една компютърна зала. Повече от 7% от българските училища имат Интернет страници (в София те са около 25%).

Започна реализирането и на проект iУниверситет, предвиждащ създаването на мрежа от компютърни лаборатории във всички държавни университети и някои специализирани училища. През декември 2005 г. има 150 компютърни лаборатории в университетите и гимназиите. На българските университети и гимназии са предоставени 1500 компютъра и сървъра. В момента 14% от учениците и студентите, използващи Интернет, декларират че посещават онлайн дистанционни лекции и курсове, 9% от безработните с посещават дистанционни курсове за обучение.

По проект iНет ще бъде осигурена високоскоростна национална и международна Интернет свързаност на висшите училища, научни институти и средни училища в България.

По данни от e-Bulgaria (Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, 2004 и Витоша Рисърч, Национално представително изследване, ноември 2004) достъп до компютър на работното място имат 9.1 % от населението над 18 годишна възраст, но само 1.6% от населението над 15 годишна възраст пазаруват онлайн.

Нивото на използуване на Интернет във фирмите с персонал под 10 човека се е увеличило над два пъти за две години и през 2005 е 62%. В същото време, 83% от фирмите с 51 до 100 служителя са свързани с Интернет. През 2005 г. всички фирми с повече от 100 служителя са свързани с Интернет.

Таблица 7. Достъп и използване на ИКТ от предприятията

Заети, използващи компютри, свързани с Интернет в процеса на тяхната работа

9.1%

Предприятия, които използват Интернет за работата си

53.1%

Предприятия, които имат уеб-сайт

29.3%

Предприятия, използващи Intranet/Extranet

41%

Източник: Витоша Рисърч, декември 2005

Делът на предприятията, които са продали свои продукти на други предприятия чрез специализирани Интернет сайтове (пазари) е нараснал от 12.2% през 2004 г. на 19% през 2005 г.

eПриобщаване

ИТ-потреблението в България има следните по-важни особености:

· Неравностоен достъп до ИКТ се наблюдава най-вече по отношение на типа населено място, степента на завършено образование и възрастта;

· Най-висок е делът на Интернет потребителите в София и големите градове. Потребителите в малките градове са с около 66% по-малко от тези в София, докато тази стойност за селата достига до 81%;

· Делът на домакинствата, които имат достъп до Интернет от вкъщи, е 11.8% (от цялото население).

Очаква се мерките, предприети в рамките на програмата iБългария да намалят горепосочените разлики. Особено важни са в това отношение проектите iКлас и iЦентър. Чрез стартиралия в началото на 2004 г. проект iЦентър в малки и слабо развити населени места беше изградена мрежа от 90 обществени телецентровe. Тези центрове осигуряват възможност за достъп на българските граждани до Интернет и услугите на електронното правителство, до онлайн курсове за повишаване на квалификацията и до нови възможности за работа и предприемачество. Проектът iКлас ще адресира “цифровото неравенство”, дължащо се на образователното ниво, като предоставя възможност за достъп до компютри и Интернет в училище.

Във връзка с интеграцията на хора със зрителни увреждания, Министерският съвет подготви програма “България за всички”, в рамките на която е разработен български софтуер за синтетична реч, в помощ на незрящи хора. Осигурен е достъпа на незрящи хора до информация чрез създадена версия на български език за четящи машини и е осигурена възможност компютърните устройства с брайлов шрифт и синтетична реч да работят на български език.

Националният център за рехабилитация на незрящи работи по лицензирани програми за професионално обучение на незрящи хора, които желаят да получат компютърни познания. Обучението се извършва с помощта на говорящи програми, брайлов дисплей и специален софтуер.

С помощта на Фондация "Хоризонти" е създадена електронна библиотека с над 600 заглавия учебна литература в достъпен текстов формат. Изграден е специализиран компютърен център за незрящи в Студентския град и звукозаписно студио, в което се записват учебни и други аудио материали.

Съгласно разработения проект на Стратегия за изграждане на широколентова инфраструктура в България за широколентов се счита Internet достъпът, осигуряващ едновременно гласови, данни и видео услуги, при “on-line” свързаност и работни скорости надвишаващи тези при “dial-up” достъпа. За условията у нас, с известна условност като такъв може да се приеме достъп със скорост 144 kbps – скоростта на ISDN basic достъпа.

Таблица 8. Възможност за достъп и реално потребление на широколентов Интернет

Услуга

Домакинства, имащи възможен достъп до услугата

Домакинствата с възможен достъп, реално ползващи услугата

Kaбел

20%

(прибл. 500 000 домакинства)

4%

(прибл. 10 000 домакинства)

DSL

10%

(прибл. 250 000 домакинства)

по-малко от 1%

(прибл. 1 000 домакинства)

Етернет

40%

(прибл. 1 000 000 домакинства)

5%

(прибл. 50 000 домакинства)

Източник : Експертна оценка, България Онлайн

Таблица 9. Проникване на широколентовия достъп

(Октомври 2005)

Дял на домакинствата с широколентов достъп

8.8%

Дял на предприятията с широколентов достъп до Интернет

44%

Дял на държавната администрация с широколентов достъп

100%

Източник:Витоша Рисърч, 2005 г.

От началото на 2005 г. няколко големи кабелни оператора - КейбълТел, ЕСТ Нет и Евроком - предлагат т.нар. тройна услуга - пакети, включващи телевизия, интернет и телефония. Цените са промоционално ниски, но покритието засега е малко.

Българските потребители имат достъп до няколко вида комуникационни и информационни технологии:

Таблица 10. Вид достъп до Интернет

(XI'2004)

(X'2005)

Dial-up

2.0

1.8

Leased lines

0.3

0.6

Мрежи за кабелна телевизия

4.8

4.3

Безжични

0.1

0.3

LAN

1.2

3.1

ADSL

0.3

0.5

Общо широколентов достъп*

8.7

10.6

Източник:Витоша Рисърч, (население между 15-74 години)

- Dial-up достъп до Интернет – най-популярния и най-често използван, но след увеличаването на цената на телефонната услуга, както и въведеното от БТК повременно таксуване на всички абонати, те стават финансово неизгодни за онези, които използват интернет повече от 20 часа месечно.

- ISDN – достъпни само в големите градове, но стават все по-популярни;

- Мрежи за кабелна телевизия - според изследване на Витоша Рисърч от ноември 2004 г., делът на домакинствата, които имат достъп до кабелна телевизия е 55%, а 4.8% от населението имат кабелен модем.

- LAN мрежи – използват се най-вече от домашни клиенти поради негарантираното качество на услугата, което я прави неподходяща за критични приложения. По приблизителни оценки броят на LAN мрежите в големите градове на страната е между 250 и 300.

- Безжични - все още е малък делът на хората, които използват Интернет през мобилен телефон.

ü Фиксиран безжичен достъп (Fixed Wireless Access - FWA).

ü Безжични LAN - Типични приложения технологията намира на аерогари, хотели и т.н., но напоследък се използва и за обслужване на отдалечени райони без развита фиксирана мрежа.

- АDSL (Digital Subscriber Line). В България отскоро се предлага Асиметричния DSL (ADSL) достъп на скорости 96-384 kbps. Техническата възможност позволява да се обхванат всички областни градове (при наличие на платежоспособно търсене). Поради малкия брой широколентово базирани услуги, които се предлагат понастоящем у нас, търсенето все още е ограничено - основно до офиси и малък бизнес.

- Оптични мрежи с национално покритие

Мрежата на БТК свързва 27 български града.

КейбълТел има изградена 1500 км оптична магистрала и хибридна (коаксиално-оптична) мрежа в 22 града. Покрива 600 000 домакинства. Предлага TDM (до 2,5 Gbps) и Ethernet услуги (10Mbps до 1Gbps).

Булгаргаз притежава собствени оптични трасета (кабел 24 влакна), с обща дължина 650 km, минаваща покрай газопроводите им и свързана с Румъния и Турция. Има споразумение с Кейбълтел за взаимно използване на оптичните мрежи.

- Metro мрежи

Евроком кабел притежава високоскоростна (1 Gbps) оптична мрежа в София. Покрива всички квартали на София с хибридна оптично-коаксиална мрежа. Има около 4000 домашни абоната.

ЕСТ Нет притежава оптична мрежа в София с 48 POP – SDH и Ethernet. Има 400 бизнес клиента на скорости от 10Mbps до 1Gbps вкл. държавни ведомства, като Министерски съвет и Народното събрание.

- Мрежа на държавната администрация (НАМДА)

Предвижда се тази мрежа да предостави основната широколентова инфраструктура за развитието на е-Правителството у нас. Тя е аналог и бъдещ домейн на работещата в страните на ЕС универсална телекомуникационна мрежа TESTA (Trans European Services for Telematics between Administrations), предназначена да обслужва връзките между администрациите. Чрез нея ще се осъществява и връзката с широколентовите инфраструктури на страните от Европейската общност (мрежа TESTA) с оглед използването на международните информационни ресурси и обмена.

През 2005 г. преките чуждестранни инвестиции възлизат на 1 876 млн. евро. (8.8% от БВП[26]). Те намаляват с 402.2 млн.евро спрямо привлечените през 2004 г. и покриват само около 60% от дефицита по текущата сметка през 2005 г. в сравнение с 138% през 2004 г.

Таблица 11. Преки чуждестранни инвестиции в България по вид инвестиция (потоци), 2004 г. – 2005 г.

2004

2005

Изменение спрямо 2004 г.

Преки чуждестранни инвестиции (приток), млн.евро, от които:

2278.2

1876.0

-402.2

Дялов капитал

1579.4

757.7

-821.7

Друг капитал

412.9

909.1

496.3

Реинвестирана печалба

286.0

209.2

-76.7

ПЧИ (% от БВП*)

11.7

8.8

*Използвайки прогнозата на АИАП - 21 280.1 млн.евро.

През 2005 г. делът на привлечените инвестиции от дялов капитал намаля до 40.4% спрямо 69.3% за 2004 г., докато делът на `друг капитал` в ПЧИ нарасна до 48.5% през 2005 г. спрямо 18.1% през 2004 г.

През 2005 г. ЕС25 бе основният пряк чуждестранен инвеститор в България, реализирайки 77% (96.1% през 2004 г) от всички инвестиции (1 444.3 млн.евро). Сред страните от Европейския съюз, най-големите чуждестранни инвеститори в България са Австрия – 36.6% (686.5 млн.евро) и Великобритания – 10.6% (199 млн.евро).

Според сектора на икономическа активност, най-големите инвестиции през 2005 г. са насочени в сферата на “Транспорт, складиране и комуникации” – (27.7% от общите инвестиции), “Финансово посредничество” – (25.2%) и “Търговия и ремонт” – (18.4%).

Графика 5. Преки чуждестранни инвестиции в България по икономическа активност (през 2005 г.)

Към 30.04.2005 г. 26-те териториални звена на Българската Изпълнителна агенция за насърчаване на Малките и средни предприятия (ИАНМСП) вече функционират.

В изпълнение на Лисабонската програма за подпомагане на конкурентоспособността и насърчаване на МСП и иновациите, през м. януари 2005 г. Министерството на икономиката стартира проект “Подпомагане на конкурентоспособността на българските предприятия” с бюджет около 30 млн. евро по програма ФАР 2004, който цели подобряване на бизнес средата на регионално и местно ниво. В рамките на изпълнението на проекта, на 20.01.2006 г. бе публикувана обявата за изпращане на предложения и бе стартирано публично-частното партньорство.

Дейностите на ИАНМСП за подобряване на административното обслужване за малките и средни предприятия (МСП) предвижда:

· Разработване на система за обслужване на едно гише в ИАНМСП със създаването на “front” и “back” офис на агенцията. 26-те териториални звена и част от централния офис са “front” офис, чиято основна цел е създаването на директен контакт с фирмите;

· Засилване на експортния капацитет на ИАНМСП за прилагането на международните аспекти на националната бизнес стратегия и политика;

· Реализация на бизнес семинари “Експортни дни” в различни градове на България във всеки регион на планиране в тясно сътрудничество (чрез участието на лектори) с Министерство на икономиката и енергетиката, Българската агенция за експортно застраховане, Българската търговско-промишлена палата, Българската промишлена асоциация, Българската асоциация за регионално развитие (БАРДА). Това сътрудничество бележи нов етап в развитието на публично-частното партньорство.

· Подготовка на Доклад относно Европейската харта за МСП за 2005 г.

· Подготовка на издание на Бизнес наръчник за всички планови региони в България.

В момента бизнес наръчниците “Как да започна и развивам малък бизнес” са разработени за североизточния регион (Варна) и югоизточния регион (Бургас). Регионалните офиси на ИАНМСП са разработили информация относно правителствените и неправителствените организации (бизнес асоциации, промишлени камари и др.), които провеждат консултации с МСП в региона. Информацията включва всички аспекти на бизнес подкрепа, включително финансови операции, застраховане и др.

България е отворена икономика с дял на износа над 50% от БВП.

Стимулирането на търговското и икономическо сътрудничество между България с ЕС продължава да се активизира и води до нарастване на търговската интеграция със страните от ЕС.

През 2005 г. износът за ЕС25 възлиза на 56.5% от сумарния износ и нараства с 14.9% спрямо 2004 г. В същото време, вносът от ЕС25 представлява 49.6% от общия внос през разглеждания период, и нараства с 15.9% спрямо 2004 г.

Водещите търговски партньори сред страните-членки през 2005 г. са Германия (23.2% от общия оборот с ЕС25), Италия (19.4%), Гърция (12.9%) и Франция (8.9%). Търговията с десетте нови страни-членки все още има малък дял в общия търговски оборот на България с ЕС25 – 9.2% през 2004 г. и 10.4% през 2005 г.

[1] Съгласно прогнозите на АИАП, БВП през 2005 г. ще възлезе на 21 280.1 млн. евро.

[2] Предварителни данни.

[3] Калкулиран на годишна база. В края на 2004 г., брутният външен дълг възлиза на 12 552.1 млн. евро.

[4] По данни от наблюдението на предприятията.

[5] По данни от наблюдението на домакинските бюджети, извършено от НСИ

[6] Лица на възраст между 15 и 64 години.

[7] По данни на НСИ.

[8] Търгуеми стоки и пазарни услуги.

[9] Споразумението между Министерския съвет на Република България и Българската народна банка за въвеждане на еврото в Република България е подписано на 25.11.2004 г.

[10] Съгласно националната методология.

[11] От които: 90.5% - дълг на правителството и около 9.5% - държавно гарантиран дълг.

[12] Отношение на фискалния резерв към лихвени разходи по държавния дълг.

[13] Съгласно оценки на АИАП, БВП през 2005 г. ще възлезе на 21 280.1 млн.евро.

[14] Разликата между баланса на спестявания и инвестиции от една страна, и баланса на текущата сметка от друга, се дължи на Нетни грешки и пропуски в Платежния баланс и Статистическа разлика в статистиката на Националните сметки.

[15] По Търговския закон и Закона за публично предлагане на ценни книжа.

[16] Съгласно оценки на АИАП, БВП през 2005 г. ще възлезе на 21 280.1 млн.евро.

[17] Обн. в ДВ бр. No 93 от 22.11.2005 г.

[18] Oбн. в ДВ бр. 103 от 23.12.2005 г.

[19] Обн. в ДВ бр 105 от 29.12.2005.

[20] Обн. в ДВ бр. 105 от 29.12.2005.

[21] Обн. в ДВ бр. 1 от 3 януари 2006 г.,

[22] Обн. в ДВ бр. 54 от 20.06.2005.

[23] Обн. в ДВ бр. 95 от 29.11.2005.

[24] Съставен индикатор, изчисляван от НСИ по методология на ОИСР.

[25] Обн.ДВ, бр. 67 от 2.08.2004 г.

[26] Прогнозите на АИАП за БВП през 2005 г. са 21 280.1 млн.евро.

ГЛАВИТЕ ОТ ДОСТИЖЕНИЯТА НА ПРАВОТО НА ЕС (acquis)

Глава 1: Свободно движение на стоки ch01.DOC
Глава 2: Свободно движение на хораch02.DOC
Глава 3: Свободно предоставяне на услугиch03.DOC
Глава 4: Свободно движение на капитали ch04.DOC
Глава 5: Дружествено право ch05.DOC
Глава 6: Политика на конкуренцията ch06.DOC
Глава 7: Земеделие ch07.DOC
Глава 8 : Рибарство ch08.DOC
Глава 9: Транспортна политика ch09.DOC
Глава 10: Данъчна политикаch10.DOC
Глава 11: Икономически и паричен съюз ch11.DOC
Глава 12: Статистика ch12.doc
Глава 13: Социална политика и заетост ch13.DOC
Глава 14: Енергетика ch14.DOC
Глава 15: Индустриална политика ch15.DOC
Глава 16: Малки и средни предприятия ch16.DOC
Глава 17: Наука и изследвания ch17.DOC
Глава 18: Образование и обучение ch18.DOC
Глава 19: Телекомуникации и информационни технологии ch19.DOC
Глава 20: Култура и аудиовизия ch20.doc
Глава 21: Регионална политика и координация на структурните инструменти ch21.doc
Глава 22: Околна среда ch22.doc
Глава 23: Защита на потребителите и тяхното здраве ch23.doc
Глава 24: Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи ch24.DOC
Глава 25: Митнически съюз ch25.DOC
Глава 26: Външни отношения ch26.DOC
Глава 27: Обща външна политика и политика на сигурност ch27.DOC
Глава 28: Финансов контрол ch28.doc
Глава 29: Финансови и бюджетни въпроси ch29.doc

Превод на достиженията на правото на ЕС на български език

Център за преводи и редакции

През отчетния период ЦПР е извършил превод на 8 000 страници формат официален вестник от “Списъка на актовете за превод до присъединяване”, който след последното му обновяване възлиза на общо 88 204. По посоченият списък ЦПР има да преведе още 5236 страници.

По отношение на редакцията на преводите за периода ЦПР е извършил терминологична, езикова и юридическа редакция на актовете, принадлежащи към главите “Земеделие” и “Индустриална политика и вътрешен пазар”, на общо 11 000 страници формат официален вестник или към момента общо 43 000 страници.

ЦПР е извършил също така и превод от български език на английски език на 115 национални нормативни актове или общо към момента 875 акта, възлизащи на 4 500 страници.

Продължава също така работата и по превода на юриспруденцията на Съда на ЕО, като към момента са преведени на български език 450 решения на Съда на ЕО.